Начало » Posts tagged 'Сергей Шишов' (Страница 37)
Tag Archives: Сергей Шишов
Forlorn
- ALMA MATER revealed the song “Pain” feat. G. McManus (KOROZY)
- Gallery: RAMPART, HARD COMPANY, STORM and FAT WHITE CHIEFS in Sofia
- Gallery: BESTIA ATER, PAST REDEMPTION and PROKAZA in Sofia
- Gallery: TERRAVORE, CONCRETE, CIROZA and SQUAD OF DEATH in Sofia
- JUDAS PRIEST are working on new album
- NANOWAR OF STEEL reveals music video for new single “Uranus” feat. Michael Starr (STEEL PANTHER)
- Gallery: U.D.O. in Plovdiv
- Rob Halford’s Confess: “I’m a pop tart”
- Gallery: Sea Of Black Festival 2020
- Gallery: SCHIRENC PLAYS PUNGENT STENCH in Bulgaria
“MCMXC a.D.” на ENIGMA в “Картини от една изложба”
През 1990 г. Michael Cretu, роден в Букурещ през 1957 г., известен дотогава главно като продуцент на жена си, Dance певицата Sandra, и на някои песни на Mike Oldfield, решава да направи нещо различно. Неговото верую е “Старите правила и навици трябва да се отхвърлят и премахнат за да може да бъде създадено нещо ново.”
Enigma – MCMXC a.D.
Проектът ENIGMA се появява, защото “Исках да експериментирам в студиото без оглед на музикалните канони – споделя Cretu – и да създам музика, каквато не можех да си купя никъде. Беше предизвикателство да направя концептуален албум, комбинирайки елементи като Грегорианските песнопения, ритмите от танцувалната музика на черните, текстове на френски език и електронната музика на ART OF NOISE и VANGELIS. Целят албум е базиран на идеята да се създаде релаксираща атмосфера, но не на основата на синтезаторната музика, а на черните ритми, които са гръбнакът на съвременната музика. Същевременно имах желанието просто да изложа размишленията си за църквата и сексуалността, без да задавам въпроси и да предлагам отговори”.
Имам удоволствието да ви изпратя материалите за албума “MCMXC a.D.” или “1990 г. след Христа” на ENIGMA, продаден в 12 000 000 тираж, който можете да оцените на 24 септември, събота, в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР, след новините от 21:00 ч.
“Краят на историята” от Атанас Гунов в “Картини от една изложба”
За мнозина ще се стори необичайно съчетанието на дарби от различно естество, но те съжителстват в органично единство в Атанас Гунов.
Композитор и пианист с утвърдено име не само у нас, философ по образование от СУ „Св. Климент Охридски“ и с диплома от École des Hautes Études en Sciences Sociales, разписана лично от Jacques Derrida, автор на философски трудове, поезия, проза и преводи от широк диапазон жанрове, преподавател в ПУ„Св.Паисий Хилендарски“, фотограф и съдия по тенис на маса – във всяка област Наско оставя своя диря.
Атанас Гунов – Краят на историята
Ето как той пристъпва към първия си проект, албума „Краят на историята“:
„…Като философ се чувствах особено отговорен, поставяйки на първия си албум заглавие, еднакво с това на една доста популярна научна книга. Но фактически не толкова значението на “края на историята” по Фукуяма бе водещо за мен тогава, колкото това на една обща есхатология. Човек, разбира се, при добро въображение би могъл да “отгатне” в музиката ми фукуямските нотки на едно “затихване” на историчността като способност на обществата за самообновление – т.е. световното зацикляне, попадането в руслото на една социална улегналост, самоподдържането на структурите – властови, символни и всякакви. Албумът се доближава наистина до тази проблематика, доколкото се опитва да представи на музикален език конфликта между творческите сили на младостта и унинието на улегналата възраст, застинала в сигурни, ала безжизнени стереотипи, между наивното креативно начало и упадъчната сантименталност. В този смисъл “краят на историята” тук се представя като край на творчеството, на инвенцията, зацикляне на формата, отслабване на въодушевлението, бягство към клишето. Историята за мен е този свършен факт, пред който е поставено всяко новородено човешко същество. Вместо светът да започва наново с раждането на нов човек, той “продължава” – нещата имат винаги своя “история”, която трябва да ни бъде предадена, която ние трябва да знаем и помним, и която можем само да продължим. Смятам, че тази именно история като пълна предзададеност на света за човека трябва да намери своя край.“
За участие в този проект Наско кани съзвездие български джаз музиканти: Симеон Щерев, Теодосий Спасов, Антони Дончев, Христо Йоцов, Георги Дончев, Румен Тосков, Стоян Янкулов, Васил Пармаков, Венцислав Благоев и Владимир Кърпаров.
Албума „Краят на историята“ ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 17 септември, след новините от 21:00 ч.
“Българска легенда” от Георги Андреев в “Картини от една изложба”
…Млад момък и девойка се залюбват, но за зла беда момата е ухапана от змия и отива в отвъдния свят. Момъкът тъгува, попада на диви жени и също умира, но любовта е непобедима и живее…
Темата за безсмъртието на любовта и нейната непреходност е в основата на музиката на композитора Георги Андреев, записан с участието на солисти и Български камерен оркестър – Добрич.
Георги Андреев – Българска легенда
Ето какво споделя Георги Андреев: „Българска легенда” е създадена през 2002 г. като танцов спектакъл. За основа служи митът за Орфей, но впоследствие претърпява доста промени. Основната идея е за безсмъртието на любовта, нейната непреходност и това, че винаги е побеждаваща. Действието се развива в древността на територията на Балканите, без да се конкретизира.“
Този албум ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в навечерието на Деня на Съединението, събота, 3 септември, след новините от 21:00 ч.
„Зад булото на забвението” от КОЛОБЪР в “Картини от една изложба”
В „Картини от една изложба“ се стараем да даваме при първа възможност трибуна на творби от български композитори, стига да се вписват в особеностите на предаването. И така се случи, че преди време ми се обади Теодосий Спасов, невероятен човек и музикант, за да ми предложи да се чуя с наш автор, чийто албум му направил впечатление.
Свързах се с Ангел Ангелов от Велико Търново и ето какво ми разказа:
„Албумът „Зад булото на забвението” е създаден в периода между 2004 и 2011 година. Първоначалният замисъл е изпълнението на една моя мечта – да създам своя авторска музика. Имах идеята това да стане с участието на мои приятели музиканти, но това се оказа трудно в условията на ежедневната борба за оцеляване. Като продукт с некомерсиална цел, албумът растеше и зрееше постепенно, сякаш ей така между другото. Имало е периоди, през които израстваше и се оформяше с бързи темпове, но имаше и такива на застой. Така с времето ми се наложи да се науча да се справям с композиране, свирене, запис, писане на текстове, аранжимент, обработка на звука. Това си беше предизвикателство, което аз поех с голям ентусиазъм, любов и доста спорове с жена ми, тъй като всичко се случваше в хола!…
Във всичките 7 песни от диска съм вложил своето разбиране за музиката. Не съм се съобразявал с нищо и никого, освен със собствения си вкус и възможности. Опитал съм се да вплета в едно цялата палитра от музикални стилове, които харесвам, а именно – прогресив метъл и рок, джаз, етно и класическа музика.
Колобър – Зад булото на забвението
Името на проекта – КОЛОБЪР, дойде неочаквано от една среща с едноименната книга на Спас Мавров, която мой приятел сподели с мен още в първите ми стъпки в създаването на албума. Като човек, гледащ на света от по-философска и от езотерична гледна точка, осъзнах, че това е знак и както се оказа по-нататък, всичко се подреди сякаш по невидим план.
Писането на текстове не беше нещо, с което мислех да се занимавам, затова в началото взех стихове на 2-ма мои приятели, които да ползвам. Оказа се, че това не е лесно, понеже песните си имат ритъм и стъпка и наличните стихове не пасваха. Постепенно усетих, че започнаха да се раждат и думички в главата и така се роди първият ми текст на „Timeline”. Всички текстове на албума са измислени на английски. Реших това да е така заради благозвучието и традициите на използването на този език за този тип музика. Въпреки трудностите ми с езика, смятам, че успях да изразя основните си идеи за „Животът, Вселената и всичко останало”, които исках да споделя с евентуалните слушатели.
Основната идея на текстовете в албума е акцентът върху важни неща от нашия живот, които сме забравили или дотолкова сме свикнали с тях, че сме престанали да ги забелязваме като красотата на природата, удивлението пред тайните на мирозданието, както и социалните, психологични и политически проблеми на нашето време.“
Албума „Зад булото на забвението”, в чийто записи участва певецът Carl Sentance (PERSIAN RISK, KROKUS, DON AIREY, FRIENDS), ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 27 август, след новините от 21:00 ч.
“In the Wee Small Hours” на Frank Sinatra в „Картини от една изложба”
През 1953 г. едно нововъведение в звукозаписната индустрия води до съществено развитие на поп-музиката. Дългосвирещата плоча дава възможност на авторите да изложат своите идеи в определена последователност вместо да бъде сбор от отделни песни и така се появяват първите концептуални албуми.
По това време Frank Sinatra изпада в застой след успехите си през 40-те години на миналия век, когато е обект на мания, подобна на THE BEATLES през 60-те, запълвайки емоционалната празнина сред момичетата и жените по време на Втората световна война.
Тогава Alan Livingston, вицепрезидент на фирмата A&R към Capitol Records решава да му даде шанс като му предлага договор за 7 албума. Междувременно голямата любов на Sinatra, жената на живота му – актрисата Ava Gardner, го напуска и заминава за Африка с писателя Ernest Hemingway. Frank отчаян я последва, но безрезултатно.
След завръщането си от Африка Sinatra започва работа върху албума “In the Wee Small Hours” или „В малките часове на нощта”, заедно с диригента и автора на аранжиментите Nelson Riddle, повлиян от музиката на певицата Billie Holiday.
Frank Sinatra – In the Wee Small Hours
Така се появява един от първите концептуални албуми в историята на поп-музиката, в който са събрани песни от различни автори. Текстовете в него обаче имат своя вътрешна логика и ни разказват по ненадминат начин за дълбоката скръб и тъга на Frank Sinatra, който пее с глас, усвоил напълно съвършено техниката на дишането и фразировката. Глас, в който личи огромното количество погълнато уиски Jack Daniel’s и изпушени цигари Chesterfields:
„Самотен съм. Разруших взаимоотношенията си със всички, станах абсолютно копеле, лъжех, мамех, пиех на поразия и поемах дрога. Сега пия повече, взимам все по-голяма доза, не мога да спя, обвинявам за всичко нея, но прекрасно зная, че всичко е по моя вина. Яростен съм, но всъщност единственото, което искам, е да ми бъде простено. Телефонът обаче никога не звъни. Още алкохол, още дрога. Имаш се за неустоим любовник, а си наранено хлапе. Не се побираш в кожата си, а пък не ти и пука толкова много…”
Албума „В малките часове на нощта”, обявен за един от най-значимите през ХХ век, ще чуем на 20 август, събота, в предаването „Картини от една изложба” на програма „Хоризонт” на БНР, след новините от 21:00 ч.
“Урфин Джюс и его деревянные солдаты” на POWER TALE в “Картини от една изложба”
Издадената през 1900 г. книга „Вълшебникът от Оз“ („The Wonderful Wizard of Oz“) на писателя Lyman Frank Baum намира толкова радушен прием сред малчуганите, че той откликва на писмата им и отпечатва цяла поредица. Дори днес, повече от сто и шестнайсет години след публикуването й, книгата остава една от най-четените и обичани в световната класика за деца. За изключителната популярност на романа в целия свят спомага и направеният по него филм-мюзикъл с Judy Garland в главната роля. До смъртта си Baum написва още тринайсет книги за невероятните приключения на малкото момиченце Dorothy и обитателите на приказната страна Oz.
„Щастлив съм, че моите млади читатели развиват въображението си – пише Baum, след като е утвърден за най-четения детски писател в САЩ за своето време. – Именно въображението е позволило на човечеството да изгради цивилизацията. Затова вярвам, че сънищата – но тези, които се сънуват с отворени очи и буден ум – ще помогнат на света да стане по-добър. Децата с въображение се превръщат в зрели хора, които са способни да творят, да правят открития и така да движат цивилизацията напред.”
Power Tale – Урфин Джюс и его деревянные солдаты
По света „Вълшебникът от Оз” е публикуван на повече от 40 езика. В някои случаи историята става толкова популярна, че бива адаптирана към местната култура. В страните, където се изповядва индуизъм например Тенекиеният дървар е заменен със змия.
През 1939 година романът е преведен и на руски език от Александър Волков. Той добавя допълнителни глави в книгата и променя името на главната героиня Dorothy – на Ели. Книгата става доста популярна и през 60-те години самият Волков написва няколко свои книги за приключенията във Вълшебната страна, сред които и “Урфин Джюс и его деревянные солдаты” (“Урфин Джюс и неговите дървени войници“) от 1963 г.
Тази книга става любима в детските години на музикантите от украинската метъл група POWER TALE, които решават да й направят адаптация във формата на рок опера като събират пари чрез платформата Planeta за crowdfunding.
Сюжетът ни разказва за дърводелеца Урфин Джюс, който се сдобива с вълшебен прах, способен да оживява предмети, изработва дървени войници и тръгва със своята армия да превземе Изумрудения град, а след това и Вълшебната страна.
Рок операта “Урфин Джюс и неговите дървени войници“, записана с участието на солисти, хор и оркестър, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 6 август, след новините от 21:00 ч.
“Teo & Tea” на Jean Michel Jarre в “Картини от една изложба”
Темата за самотата, за стремежа на всеки човек да намери сродна душа дълги години занимава мислите и чувствата на френския музикант Jean Michel Jarre – във века на информационните технологии, с безкрайните възможности за контакт това се оказва проблем за много хора.
Jean Michel Jarre – Teo & Tea
При подготовката на своя 14 студиен албум (да припомним, че Jean Michel има 72 милиона продадени плочи), той самият изпитва сериозни проблеми в личен и творчески план.
Действието се развива в рамките на един ден, когато Tиo и Tиa, измислени анимационни герои, се срещат, влюбват се и прекарват деня заедно.
Албума „Teo & Tea” на Jean Michel Jarre ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 30 юли, след новините от 21:00 ч.
“Karuna” на Nawang Khechog в “Картини от една изложба”
Тибетският флейтист и композитор Nawang Khechog е добре познат със своите участия в албумите на японския музикант Kitaro, както и с изпълненията си с редица други артисти като Philip Glass, Laurie Anderson, Trey Anastasio [Phish], David Bowie, Michael Stipe (R.E.M.), Natalie Merchant, Paul Winter, Allen Ginsberg, Patty Smith и др. Nawang става особено популярен след като режисьорът Jean Jacques Annaud го кани да бъде негов асистент и да подготви музиката за филма “Седем години в Тибет”, заснет с участието на Brad Pitt.
Nawang Khechog – Karuna
Онова обаче, което прави музиката на Nawang Khechog духовно смислена и съдържателна, е неговото съпричастие към тибетския будизъм. Той близо 11 години е монах, възпитаник на Далай Лама, 4 от които прекарва в отшелничество в пълна тишина. Ето защо не ни учудва изборът на заглавието на албума “Karuna” или в превод от санскритски “Състрадание”, един от ключовите моменти в тибетския будизъм.
Този албум, записан с участието на Kitaro, ще бъде представен в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 23 юли, след новините от 21:00 ч.
„Селски Фънк“ на ОРКЕСТЪР МЕЗЕ в “Картини от една изложба”
Пианистът, композиторът и преподавателят Милен Киров е представител на новото поколение музиканти. В него намират удачно съчетание българският му произход, класическото музикално образование в духа на най-добрите традиции в България, Русия и САЩ. Това му дава възможност лесно да се изявява в най-широк диапазон на жанрове и стилове – от блуса, фолклора и джаза през соула, фюжъна и рока до камерната и симфоничната музика. Множеството негови награди от различни жанрове свидетелстват за завидните му умения да оставя ярки впечатления от своето дарование.
Оркестър Мезе – Селски Фънк
През 2010 г. Милен пристъпва към най-новия си проект, наречен ОРКЕСТЪР „МЕЗЕ“. Събира 10 музиканти от цял свят в Калифорния и замисля съчетание на български/балкански и американски мотиви, ритми и стилове в своеобразна смес, която определя като „селски фънк“.
Дебютният им албум „Селски Фънк“ бе ознаменуван с голям концерт/парти в един от най-легендарните и популярни клубове на Холивуд – Key Club – със специални гости, сред които сръбският китарист Miroslav Tadić, вокалистът на VIZA – David Knupp, и други.
Албума „Селски Фънк“ ще чуем на 16 юли, събота, в предаването “Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов по програма “Хоризонт” на БНР, след новините от 21:00 ч.
“The Red Shoes” на Kate Bush в „Картини от една изложба”
Детството на писателя Hans Christian Andersen намира отражение в неговото творчество и особено в приказките, с които най-вече става известен. Например в „Червените обувки” (1845 г.) се откриват спомени от случката с баща му, на когото поръчали да направи обувки от червена коприна и кожа, а също така и от отношенията на Andersen с доведената му сестра Карен, която откровено го мразела.
Историята в тази приказка е за момичето Карен, която е дотолкова обсебена от желанието да носи червени обувки, че е наказана да танцува с тях без прекъсване и се налага да отрежат краката й, за да я освободят и тя да постигне душевен мир.
Kate Bush – The Red Shoes
През 1948 г. режисьорите Michael Powell и Emeric Ppressburger се вдъхновяват от тази приказка и представят едноименен филм, отличен с две награди „Оскар”. Фабулата във филма е посветена на млада балерина, която трябва да направи избор между любовта и професионалното си призвание. В случая двамата режисьори интерпретират действителната драма между хореографа Сергей Дягилев и английската балерина Diana Gould.
Този филм прави силно впечатление на британската певица Kate Bush, която през 1989 г. се среща с Michael Powell и решава да направи албум с мотиви както от приказката на HANS CHRISTIAN ANDERSEN, така и от филма на Michael Powell и Emeric Ppressburger.
Ето какво споделя Kate Bush в интервю: „Тази идея ми е много близка, защото когато съм обсебена от определена мисъл, от начина, по който се проявява нейната власт върху мен, а по някакъв начин и върху работата ми, често пъти това се превръща в битка между този, който отговаря за записа и мен”.
За реализацията на проекта Kate кани цяло съзвездие музиканти: Трио „Българка”, Eric Clapton, Gary Brooker (PROCOL HARUM), Jeff Beck, Nigel Kennedy, Prince, диригента Mickael Kamen и др., с които работи в своето студио в графство Кент повече от три години.
Албума “The Red Shoes” или „Червените обувки” ще чуем в предаването „Картини от една изложба” по програма „Хоризонт” на БНР, в събота, 9 юли, след новините в 21:00 ч.
