Начало » Posts tagged 'Сергей Шишов' (Страница 29)
Tag Archives: Сергей Шишов
Forlorn
- ALMA MATER revealed the song “Pain” feat. G. McManus (KOROZY)
- Gallery: RAMPART, HARD COMPANY, STORM and FAT WHITE CHIEFS in Sofia
- Gallery: BESTIA ATER, PAST REDEMPTION and PROKAZA in Sofia
- Gallery: TERRAVORE, CONCRETE, CIROZA and SQUAD OF DEATH in Sofia
- JUDAS PRIEST are working on new album
- NANOWAR OF STEEL reveals music video for new single “Uranus” feat. Michael Starr (STEEL PANTHER)
- Gallery: U.D.O. in Plovdiv
- Rob Halford’s Confess: “I’m a pop tart”
- Gallery: Sea Of Black Festival 2020
- Gallery: SCHIRENC PLAYS PUNGENT STENCH in Bulgaria
“The Stage” от AVENGED SEVENFOLD в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “The Stage” от AVENGED SEVENFOLD, в събота от 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
Калифорнийската Heavy Metal група AVENGED SEVENFOLD е добре позната сред любителите на този стил с издадените седем студийни албума, продадени в общ тираж над 8 милиона.
„The Stage“ („Сцената“) от 2016 г. е техният първи концептуален албум, с който бележат промяна в стилистиката на състава в посока на Progressive Metal звучността.
Avenged Sevenfold – The Stage
Основните теми в него са за развитието на човечеството с навлизането на новите технологии, повлияни в известна степен от писанията на Carl Sagan и Elon Musk: заплахата от прекомерната роля на решенията с изкуствен интелект, самоунищожението на човешката цивилизация в резултат на ядрена война и на неуспешни изпитания от NASA, за срещите ни с извънземни цивилизации и парадокса на Fermi, за отстояването на научните принципи от Giordano Bruno и неговата смъртна присъда, за симулирането на процеси в рамките на холографския модел на вселената, за мястото на религията и т.н., намерили място за изява на „Сцената“.
Певецът Matthew Shadows споделя:
„В песента „Парадигма“ се говори за нанороботите и как те потенциално биха могли да бъдат използвани в бъдещето за лекуване на болести и да ни помогнат да живеем вечно. Но псе питам в този момент каква част от нас ще бъде човешко същество: ако сте 70 процента машина и 30 процента човек, ще загубите ли себе си? Или в „Създаване на бог“ – компютрите стават все по-умни и по-умни, и изведнъж заемат мястото на наши богове, те са много по-интелигентни от нас, а ние им приличаме на маймуни или на мравки. В „Сцената“ пък говорим за човечеството и за начина, по който хората се отнасят един към друг през цялата история. Тя се разказва от гледна точка на човек, който израства и осъзнава покварата на нашия свят. Докато в „Съществуваме“ се опитваме да направим звуково представяне на Големия взрив с инструменталната част в първата част, пресъздаваща създаването на Вселената, а във втората част – на Земята, тук звучи също така гласът на астрофизика Neil Degrasse Tyson“.
Албума „The Stage“ или „Сцената“, записан с участието на две вокални групи, оркестър и солисти, ще чуем на 23 юни, събота, в предаването “Картини от една изложба®” на програма “Хоризонт” на БНР, след новините от 21:00 ч.
“Kenton’s West Side Story” в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Kenton’s West Side Story”, в събота от 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
В края на 50-те години на миналия век оркестърът на джаз пианиста и диригента Stan Kenton бележи спад в продажбите и популярността си, когато на сцената се появяват музиканти като Elvis Presley, Bobby Darin, THE PLATTERS и др., които със сравнително малки ресурси имат впечатляващ ефект. Това налага оркестърът на Kenton да се реформира и през 1960 г. го виждаме с нов облик и нов звук.
Lee Gillette и други ръководители от гиганта в звукозаписната индустрия Capitol притискат Kenton към по-комерсиален подход в началото на 60-те години. Kenton е принуден да изостави територията на чистия джаз и да направи известни отстъпки. Така пристъпва към проекта да представи своя версия на мюзикъла West Side Story („Уестсайдска История“) от Leonard Bernstein и Stephen Sondheim с аранжимента на Johnny Richards.
Kenton’s West Side Story
Както споделя по-късно Kenton, версията на Johnny Richards, която технически е изключително сложна, е „железобетонна“, „Johnny е може би най-добре обученият музикално от всички нас, взети заедно“, но за времето си това е съществен риск да се предложи интерпретация на шедьовъра от Bernstein.
Ще припомня, че сюжетът на мюзикъла „Уестсайдска История” е сходен с този на „Ромео и Жулиета” от Шекспир, само че в друго време и на друго място. Действието се развива през средата на 50-те години на миналия век в Манхатън, Ню Йорк, където две враждуващи банди – местните „Jets” или „джетовете, реактивните”, представители на бялото население от наемни работници и пуерториканците „Sharks” или „акулите” водят жестока битка за територии. Тони, основателят на „джетовете” се влюбва в Мария, сестрата на Бернардо, главатарят на „акулите”. Нататък историята е известна…
Албумът „Kenton’s West Side Story” („Уестсайдската история на Кентън”) е приет с рядко срещано одобрение от слушателите и критиката за този род стилистика като заема престижни места в класациите за поп музика и е отличен през 1962 г. с Grammy за най-добро джаз изпълнение от голям състав.
Най-интересна обаче е реакцията на представителите на компанията Mirisch, които по същото време подготвят премиерата на едноименния филм с участието на Natalie Wood и Richard Beymer. Те са поканени да чуят в офиса на Capitol в Холивуд откъси от албума на Kenton по време на смесването и мастерирането и остават крайно разочаровани, че не са го направили по-рано за да ги включат в музикалния съпровод на филма. Затова пък им разрешават на обложката на плочата да поставят кадър от игралния филм.
Албума „Kenton’s West Side Story” или „Уестсайдската история на Кентън” ще чуем на 16 юни, събота, в предаването “Картини от една изложба®” на програма “Хоризонт” на БНР, след новините от 21:00 ч.
“The Man Who Never Was“ от THIS WINTER MACHINE в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “The Man Who Never Was“ от THIS WINTER MACHINE, в събота от 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
Британската Progressive Rock група THIS WINTER MACHINE е създадена сравнително скоро, през май 2016 г., в West Yorkshire. Петима непознати преди това музиканти се събират в зала за репетиции и искрата между тях пламва. Началото не е съвсем обичайно, твърди певецът и продуцентът Al Wynter:
„Пуснах реклама на две три-места, на която се отзоваха Marcus (барабани) и Mark (клавишни инструменти), и един бас китарист, събрахме се, забихме и стана ОК. След няколко репетиции стана ясно, че бас китаристът няма да може да отделя необходимото време, и взехме на негово място Pete, когото познавах от години. Включихме също така китариста Jevo и така първият ни албум беше съчинен и записан за няколко седмици. Всъщност започнахме да записваме още от първата репетиция.
Името на групата THIS WINTER MACHINE (тази зимна машина) дойде от моя фантазия, в която по някакъв си старовремски начин дръглив кон с плуг дърпа през полето машина от викторианската епоха и променя земята от есента до зимата“.
This Winter Machine – The Man Who Never Was
Текстовете на песните пресъздават объркването и отчаянието, когато правим избор, и сме подложени на изкушение, водещо ни в грешна посока за търсене на нещо, което никога вече няма да намерим. Това е също така болезнено изживяване на всички неща, които биха могли да се случат, от шансовете и възможностите, които или са ни отминали, или са били пренебрегнати и многократно ни връщат към горчивото „твърде късно е“.
Фокусът също така е самотата, сериозното чувство за разминаване и кризата на идентичността, теми, които отразяват апатичното общество, в което живеем днес. Има и лични преживявания, например за загубата на една връзка, чакаща помирение, което никога няма да се осъществи, защото понякога, без значение колко силно искаме нещо, то не се случва.
Основната композиция носи заглавието на албума “The Man Who Never Was“ („Човекът, който никога не е бил“) и ни разказва за персонаж с изгубени спомени, неспособен да направи връзка с изображението си на стара снимка, убеден, че не е този, когото хората около него възприемат.
„В песните обикновено разказвам по една история с определен герой – добавя Al Wynter – Те имат някакъв автобиографичен елемент, доколкото ми се струва, но това все пак не съм аз. Наблюдавам нещата от живота, след което пиша за това. Но не смятам да обяснявам подробно текстовете си, мисля, че е по-добре хората да вземат от тях това, което искат.“
На 3 март 2018 г. THIS WINTER MACHINE са поканени да свирят заедно с MOSTLY AUTUMN при връчването на наградите на Classic Rock Society и са отличени с приза за най-добра нова група през 2017 г.
Албума “The Man Who Never Was“ или „Човекът, който никога не е бил“, ще чуем на 9 юни, събота, в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР, след новините от 21:00 ч.
“ОМ остава същият“ от СУРБАХАР в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “ОМ остава същият“ от СУРБАХАР, в събота от 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
„Моето вдъхновение е природата, както и науката за вътрешното познание. Нашето съзнание има много въпроси, чиито отговори са забравени. Музиката, която правим, ни помага да си ги припомним.“
С тези думи Павел Стойчев ни въвежда в света на своята музика. Ние го знаем като музикант, композитор и звуков дизайнер, съосновател на Artmospheric Crew & Festival. През годините се изявява в различни групи, някои от които са BAND OF MAD WOMEN, BLUBA LU, PUMPAL, SAMODELIA, TUBEFX и т.н. SURBAHAR е един от авторските му проекти, които той развива от 2002 година насам, в който съчетава различни акустични и електрически инструменти с модерни електронни форми. Стилово музиката е ориентирана към Ambient, Chill, Ethno, Jazz, Idm с препратки към Deep & Progressive. От началото на 2011 година формацията приема името SURBAHAR LIVE BAND.
Surbahar – The OM Remains The Same
Ето какво разказва Павел Стойчев за този проект:
„След “замразяването” на BAND OF MAD WOMEN и раздялата ми с BLUBA LU и YELLLO MUSIC усетих, че настъпва момент за тотална трансформация. SURBAHAR e съвсем отделен авторски проект, който по някакъв начин може би еволюира и доразви идеите на BAND OF MAD WOMEN. Нуждаех се от ново предизвикателство и именно тогава организирах първото си домашно студио. В деня, в който се сдобих с първия си за целта компютър през вече далечната 2002 година, намерих нов смисъл за музициране. Така съдбата ме срещна с група младежи, правещи електронен амбиент и прогресивен звук, с които по-късно заедно създадохме формацията SAMODELIA. През пролетта на 2003 на тази основа се роди идеята ми за проекта SURBAHAR и през 2006 година излезе първият албум, озаглавен „Tubifex“.
В албума “Ом остава същият“ (“The Om Remains The Same”) се опитах да пресъздам духа и красивата природа на България, заветите на ведическите текстове, съчетавайки традиционни български и индийски инструменти и вокали с ненатрапчиви медни и духови инструменти в комбинация с дълбоки и мелодични електронни форми. Още в средата на 90-те години на миналия век започна интереса ми към източните култури и традиции. Все повече установявам, че българските ни корени идват нейде от Изток. Винаги съм си задавал въпроса откъде идвам, защо съм роден тук, имам ли конкретна мисия, какво представляват планетите, звездите, галактиките, времето, измеренията, защо има радост и страдание…. Индия до голяма степен успя да отговори на тези мои въпроси.
За мен бе голямо удоволствие да работя за този албум в екип с толкова отдадени на музиката хора. Специално благодаря на Ясен Мишачук – кавал, Климент Дичев – пиано, програминг, Мики Мегре – вокал, Мария Лукова – цигулка, Мирослав Цветков – китара, Франсиско Алвазар – тромбон (когото заедно с Климeнт на едно турне в Лисабон записвах в хотелската ни стая.), Тодор Кюркчиев – графичен дизайн и визия“ – завършва Павел Стойчев.
Албума “Ом остава същият“ ще чуем на 2 юни, събота, в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР, след новините от 21:00 ч.
“All is One” от ORPHANED LAND в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “All is One” от ORPHANED LAND, в събота от 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
„Прости ми, братко,
ти не си направил нищо лошо и пое целия срам,
който носех, но аз съм виновен.
Бог ни благослови и двамата, а ние все още воюваме и спорим
как се казваше онова момче на планината!“
Тези редове от песента „Brother” („Братко“) , включена в петия албум “All is One” („Всички сме едно“) на израелската Progressive Symphonic Metal група ORPHANED LAND, добре илюстрират основното послание на музикантите за мир в Близкия изток. В случая става дума за писмо на Исаак до Измаил, синовете на библейския Авраам от две различни жени, и за спора между мюсюлманите и юдеите кой точно от двамата е трябвало да бъде пожертван от баща им.
Началото на ORPHANED LAND е в градовете Bat-Yam и Petah-Tikva, Израел, където през 1991 г. няколко тийнейджъри решават да свирят Death и Doom Metal.
Певецът Kobi Farhi споделя:
„Започнахме преди 27 години докато учихме в гимназията. Името ни е парафраза на свещената земя, обетованата земя, да, ние си мислим, че тя е свещена, но тя преживя толкова войни, кръвопролития и конфликти през последните столетия. Така че ние решихме, че тя е по-скоро осиротяла, отколкото свещена или обетована земя. И така измислихме името. Направихме шест студийни албума, свирихме в повече от 40 страни и бих казал, че най-доброто нещо, което трябва да кажем за нас, е, че ние станахме най-известната израелска група сред арабите“.
В наши дни ORPHANED LAND се смятат за родоначалник на стила Oriental Metal, в аранжиментите на отделните им изпълнения са включени инструменти от целия регион на Близкия изток, наред с участието на пълномащабен симфоничен оркестър и хор, но също така те са определяни като Heavy Metal дипломати заради акциите им за мир между различните религии. Не е случайно, че Progressive Rock лидерът Steven Wilson работи с тях, а Steve Hackett, бившият китарист на GENESIS, участва в съвместни проекти и ги кани в кампанията си за мир.
Разказът на Kobi Farhi продължава:
„Ние сме политическа група и винаги разказваме истории, свързани с макро ситуацията в Близкия изток. Това сякаш е наша отговорност. Не си представям, че с ORPHANED LAND мога да споделям лични проблеми, това никога не сме го правили. Мога да го направя в някой мой си проект.
Ако разгледате обложката на албума “All is One” ще откриете известно противоречие. Хармонията между религиозните символи на обложката е утопия. Това е мечта за всички нас, но съдържанието на песните показва точно обратното: трагедията на региона, провалът ни да постигнем съгласието, че всички сме едно. Провалихме се да разбираме, че всички авраамически религии (християнството, юдаизма, исляма и бахайството) имат общ корен. Омразата между нас е огромна, независимо, че сме братя семити.
“All is One” е концептуален албум, с песни, на които можете да танцувате, а на други едвам ще сдържите сълзите си – това е едновременно радостен и тъжен албум. Този албум го правихме по доста своеобразен начин, нарочно акцентирахме върху пеенето, искахме да бъде по-достъпен за широката аудитория, като всяка песен бъде различна.
В крайна сметка си мисля, че музиката е по-успешна от религията. Израснах като човек с усещането, че моята религия е музиката, защото виждам, че нашата музика носи на хората надежда, събира ги заедно, дори непримирими врагове, а това именно са всички онези неща, които бих очаквал от религията. Но тя ни донесе само войни. Музиката е най-добрата религия, която съм открил досега“ – завършва Kobi Farhi.
Албума “All is One” или „Всички сме едно“, записан с участието на струнен оркестър, хор и солисти, ще представим на 26 май, събота, в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР, след новините от 21:00 ч.
“Шоуто „Космически цирк“ от Валентин Лазаров в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Шоуто „Космически цирк“ от Валентин Лазаров, в събота от 22:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
Валентин Лазаров ни е познат като композитор и изпълнител на електронна музика и етно фюжън, с поредица участия в „Картини от една изложба“. Той свири на фестивали и концерти заедно с именити музиканти.
Занимава се с композирането и звукозаписа на авторска музика за театрални представления, както и с преподавателска дейност. Носител е на няколко международни награди в областта на електроакустичната музика.
Валентин, известен и като Valo, представя себе си така:
„Романа с белите и черните клавиши започнах още като дете. Обичах да общувам с тях и да ги докосвам нежно (пианисимо). Както при всяка връзка, понякога се карахме (фортисимо), имахме периоди на възход (кресчендо) и на падение (декресчендо). Но любовта беше толкова силна, че накрая узаконихме нашата връзка и ТЯ – музиката, стана моя професия.
Завършил съм „Музикална педагогика“ в СУ „Св. Климент Охридски“, както и „Музика“ в Музикалната катедра на колеж „Левински“ в Тел Авив, специализирах компютърно музициране в НБУ, звукозапис в Art Studio, Израел, електроакустична музика в Circle Studio, Франция, както и „Електронна музика“- Berklee College of music. Имам издадени няколко авторски албума: „Flying“, „Somewhere“ „Moods“, „Then And Now“, „Mad House“ и „Space“.
Валентин Лазаров – Шоуто Космически цирк
А ето какво разказва Валентин Лазаров за проекта си “Шоуто „Космически Цирк“:
„Идеята за албума се зароди преди няколко години. Искаше ми се да направя един изцяло електронен албум, посветен на космическа тематика. В този период обаче получих предложение да композирам музиката към ново акробатично шоу на тема извънземни и взаимоотношенията им с хората. Веднага приех това предизвикателство. Постепенно идеята се оформи и заедно с режисьора Нир Каплан и хореографа Румена Леонидова създадохме едно акробатично музикално шоу. То бе представено в Florentin Circus, Tel Aviv, пред около 15 хиляди души в рамките на 30 представления.
Първата композиция, която влезе в този албум, направих като саундтрак за един арт фестивал в град Акко, северен Израел. За целта бе конструирана голяма водна сфера със светлини, в която се изпълнява уникален акробатичен номер.
Впоследствие целият албум бе оформен концептуално със сюжет, в който именно тази водна пиеса послужи като развръзка и кулминация. В албума присъстват също така темите Огън, Въздух и Вода.“
Албума “Шоуто „Космически Цирк“ ще чуем на 19 май, събота, в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР, след новините от 22:00 ч.
“Bu Bir Ruya” от DIRTMUSIC в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Bu Bir Ruya” от DIRTMUSIC от ENIGMA, в събота от 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
„Имаме нужда от такава музика – казва Мурат Ертел – за да запазим разсъдъка си“.
Групата DIRTMUSIC предизвика засилен интерес преди 7-8 години в африканския психеделик-блус със записаните в Мали албуми “BKO” (2010), “Troubles” (2013) и “Lion City” (2014), в които участват африкански артисти като Бен Забо, Самба Туре, Амината Уасидже Траоре, туарегите Tamikrest и Фадимата Уалет Умар (от TARTIT).
Следващото им пътешествие ги отвежда в Истанбул – с новия им албум “Bu Bir Ruya” или “Тази единствена мечта”, в който участват добре познатият на българската публика МУРАТ от „Баба Зула“, брена Маккримън (също от „Музиката на Истанбул“ на Фатих Акин), гайе Су Акьол и изобретателят на струнно-ударната гръмотевична машинария (инструмента „яйбахар“) гьоркем Шен.
Петият студиен албум на DIRTMUSIC повежда създателите на проекта Хюго Рейс и Крис Екман в „сърцето на мрака“. Както записите за най-зрелите им и оригинални до този момент албуми – Troubles (2013) и Lion City (2014) – са правени в столицата на Мали, Бамако, през 2012 (годината на ислямисткия терор в северната част, прокудил множество местни музиканти от страната), “Тази единствена мечта” е записван в Истанбул няколко месеца след опита за преврат в Турция през 2016 г.
Dirtmusic – Bu Bir Ruya
Всъщност пътешествието DIRTMUSIC започва преди малко повече от десетилетие като поредната среща на западния фолк-рок и блус с туарегските традиции в Мали (това дава повод за поредица изследвания на тази свързаност, – не само в музиката, но и в киното, например с Мартин Скорсезе и Вим Вендерс). През последните години този подход все повече и повече се превръща в документално-поетично-философски коментар върху ежедневната борба на свободния човешки дух с геополитическата действителност.
С “Тази единствена мечта” DIRTMUSIC ни пренасят от туарегската тента в гаражно студио някъде в Мали към северните предградия на Истанбул, но запазват характера и звука на групата, доказвайки за пореден път, че Хюго Рейс и Крис Екман не са поредните двама западняци, екзотично сътрудничещи с местните аборигени. Пътешествието DIRTMUSIC е повече вътрешно опознаване на самия себе си посредством срещата с другия, отколкото етнографско изследване, защото те търсят дълбоките корени на нещата в съвременен геополитически и културен контекст, а не просто срещата с далечното, непознатото и екзотичното.
Затова в най-новият им албум с особена острота са поставени въпросите за границите, за „света, който става по-малък“ („но за кого?“), за несигурността на непосредственото бъдеще, но и с „мелодиите, които чрез танца ни свързват“. И още нещо: тук откриваме красотата, ужаса, отчаянието, виденията, транса, премеждията, напрежението и мнението им върху състоянието на света.
Хюго Рейс и Крис Екман сега се впускат дълбоко в турския психеделик-рок, където пъзелът от фънк, фолк, пост-пънк и електроника е нещо, от чието нареждане според тях зависи надеждата за един по-добър утрешен ден.
Албума “Bu Bir Ruya” или “Тази единствена мечта” ще слушаме на 12 май, Международния ден на Африка, събота, в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР, след новините от 21:00 ч. Това представяне ще бъде 5 дни преди световната концертна премиера на този албум в София.
“The Fall of a Rebel Angel” от ENIGMA в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “The Fall of a Rebel Angel” от ENIGMA, в събота от 22:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
През 1990 г. Michael Cretu, роден в Букурещ през 1957 г., известен дотогава главно като продуцент на жена си, Dance певицата Sandra и на някои песни на Mike Oldfield, решава да направи нещо различно. Неговото верую е “Старите правила и навици трябва да се отхвърлят и премахнат за да може да бъде създадено нещо ново.”
Проектът ENIGMA се появява, защото “Исках да експериментирам в студиото без оглед на музикалните канони – споделя Cretu – и да създам музика, каквато не можех да си купя никъде. Имам усещането за тайнственост в тази музика, която исках да представя непокътната от възприятията и предубежденията си на продуцент и композитор. Хората са с отворени сетива и противно на мнението на някои звукозаписни компании търсят необичайното и това се доказва от успеха на ENIGMA.”
Този замисъл се оказва сполучлив – към наши дни ENIGMA има продадени 70 милиона албуми, заема 60 първи места в класациите от цял свят, като продажбите на различни носители – компакт дискове, винилови плочи, DVD и т.н. – са доказани с повече от 100 платинени сертификата.
Enigma – The Fall of a Rebel Angel
Осмото заглавие в тяхната дискография “The Fall Of A Rebel Angel” или “Падането На Ангела Бунтар” (2016 г.) се появява 8 години след албума „Seven Lives Many Faces“ и това число носи определена символика за Michael Cretu от нумерологията – „ново начало“. Той иска поредният албум да носи повече пластове, при което да запази връзка със стилистиката на досегашните композиции на ENIGMA, но и да бъде различен, – и съдбата му дава възможност да реализира замисъла си.
Така се случва, че в продължение на 4 години Cretu работи съвместно с автора на текстове Michael Rolf Kunze, носител на “GRAMMY”, върху мюзикъл на основата на филма “Metropolis” (1927). Тогава именно Cretu замисля следващия проект на ENIGMA да бъде въз основа на история, съчинена от Kunze, и това да е концептуален албум. CRETU дори вече е измислил заглавието “Падането На Ангела Бунтар” и след няколко дискусии в Хамбург двамата избират 12 сюжета от представените от Kunze 20 епизода, върху които да работят по-нататък.
В крайна сметка се получава албум с 12 композиции, обособени като части от книга, в която ни представят сюрреалистичната история, подготвена от Michael Kunze, за духовното пътешествие на лиричния герой в търсене на себе си.
В интервю Cretu споделя, че „става дума за символично пътешествие от безсмислено съществуване към по-просветен живот, и това включва изкуплението, което всеки сам определя и следва, съчетано с психеделични полутонове, за да изследваме темите за сексуалността, вярата и смъртта“. Например в един от епизодите героят попада във въображаем град и среща жрица, чийто бог е Marquis de Sade, и това става продължение на историята от песента „Sadeness (Part I)“, световният хит на ENIGMA от дебютния им албум “MCMXC A.D.” (1990).
За участие са поканени певците Mark Josher от Бразилия, Anggun от Индонезия, Nanuk от Нотингам, и дуото AQUILO от Англия. Илюстрациите към всеки епизод пък са дело на Wolfgang Beltracchi за да се получи цялостен продукт.
Албума “The Fall Of A Rebel Angel” или “Падането На Ангела Бунтар” ще можете да оцените на 5 май, събота, в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР, след новините от 22:00 ч.
„Изгрев“ от CHROMATIC POINT в „Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя „Изгрев“ от CHROMATIC POINT, в събота от 22:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
Македонската Ethno Progressive Metal група CHROMATIC POINT, създадена около 2010 г., е добре позната у нас от своите гостувания. Мотивите им са да намерят ново измерение на Progressive Metal рока. Вдъхновени от фолклора с типичната за региона ритмична структура с неравноделни размери, те представят своеобразен fusion на различни жанрове като: Blues, Jazz, Metal и т.н.
Chromatic Point – Изгрев
Ето как ни въвежда в техния трети студиен албум пианистът Душко Ичев:
„След успеха на втория ни албум „Слики од старата куќа“ („Снимки от старата къща“) и позитивните отзиви, които получихме, бяхме твърдо решени да продължим в същия дух на композиране и подход към музиката. Почнахме с интензивни репетиции някъде през месец октомври 2015 и някъде към средата на март 2016 г. вече бяхме приключили с композирането на материала. Няколко дни преди влизането в студио получихме известие от нашия, сега вече бивш китарист Стефан Миладинов, че иска да напусне групата по все още недокрай изяснени причини. Договорихме се да запишем албума в студиото, както и видео клиповете, които бяха планирани за песните „Патувајќи низ сонот“ („Пътуване през съня“) и „Последна мисла“ („Последна мисъл“), а след това да продължи със своите планове. Така се появи „Изгрев“, нашият трети студиен албум.
Идеята беше да продължим с композирането на инструментална музика, без никакви ограничения във форматен, хармоничен и изпълнителски смисъл. „Изгрев“ е логичен наследник на предходните два албума, където отново се изтъкват етно мотивите, „изтъкани“ върху Metal основа. Повторно включихме фолклорни инструменти като допълнение към цялостния замисъл за Ethno Progressive Metal, който да е специфичен за този край на Земята. Вдъхновение за песните намираме в най-различни музикални жанрове – от сериозната класическа музика до фолк музиката и поп музиката. Като правило основата на ритмите ни се базира на неравноделните размери, характерни за балканските народи“ – завършва Душко Ичев.
Албума “Изгрев“ ще чуем на 28 март, събота, в предаването „Картини от една изложба” на програма „Хоризонт” на БНР, след новините от 22:00 ч.
„Fryderykata“ от SARAKINA в „Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя „Fryderykata“ от SARAKINA, 22:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
Преди няколко месеца на входа на БНР ме чакаше плик с два компакт диска и нищо повече. На албумите прочетох, че са дело на полската група SARAKINA, и така започнах издирването на подателя.
Той се оказа Jacek Grekow, ръководител на SARAKINA. Неговата фамилия ми подсказа причината този проект да е посветен на балканската, и по-точно на българската фолклорна традиция. Разбра се, че е потомък на българи от Егейска Македония, учил е компютърни науки в София, после завършва Виенската консерватория и Музикалната академия „Chopin“ във Варшава.
Sarakina – Fryderykata
Заедно с други трима съмишленици, възпитаници на Музикалната академия „Chopin“ – Jan Mlejnek, Mateusz Bielski и Wojciech Bronakowski, – Jacek ни предложи да представим в нашето предаване техния трети студиен албум.
„Fryderykata” е музикален израз на почитта им към Chopin и в същото време предизвикателство към неговите традиционни интерпретации. Той е не само израз на вдъхновението им при създаването на музикални скици, но и доказателство за задълбоченото им изследване на творчеството на великия полски композитор. Това също е израз на убеждението им, че актуалността на творчеството от големите композитори се крие във факта, че непрекъснато предизвикват въображението и постоянно вдъхновяват към съзидателен диалог.
Членовете на SARAKINA водят по свой начин този диалог. Академичната подготовка на инструменталистите и техническите им умения подклаждат търсенията. Музиката, съдържаща се в този проект, потвърждава това и доказва колко много свежи идеи могат да предизвикат творческите вълнения на млади и чувствителни музиканти.
Те ни карат да не се изненадване, че клавирната музика на Chopin може да звучи безупречно дори и без пиано. Но също така амбицията на създателите на този албум не е да ни заслепят с техническа виртуозност. Вместо това ни предлагат цяла палитра от тембъри и асоциации. Романтичните композиции развиват специфичен характер благодарение на богатата музикална картина от акустични инструменти със звуците на акордеона и българската гайда, подкрепени от кларинета, разпръснати с характерния тон на кавала, наред с необикновено солидното, но дискретно присъствие на контрабаса и ударните инструменти.
И още нещо: от музиката на Chopin за целите на проекта са избрани композициите със слънчеви и ярки тонове, които носят усещане за лекота, но и известна носталгия, което изглежда, че е претекст за интерпретаторите да изповядват собствената си истина като съвременните музиканти.
Албума „Fryderykata” ще чуем на 21 април, събота, в предаването „Картини от една изложба” на програма „Хоризонт” на БНР, след новините от 22:00 ч.
