Начало » Posts tagged 'Сергей Шишов' (Страница 10)
Tag Archives: Сергей Шишов
“Kojiki” от Kitaro в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Kojiki” от Kitaro. Събота, 16:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
…В началото небето и земята са едно. Небето е грамада от гневни черни облаци и морето не е нищо повече от кипящо тъмно тресавище. Животът, какъвто ние го знаем, още не съществува. Един ден облаците се завихрят и нарастват, изтрещява гръмотевица и започва да вали пороен дъжд. Вали ден и нощ, седмици и месеци като че ли винаги е било така. Най-накрая, когато дъждът утихва, небето и земята са разделени. Боговете започват да се появяват от водата и калта, както младите стръкчета трева поникват от земята. Това е началото на света…
Ето така започва „Коджики“, свещената книга на японците, която е и тяхната първа книга въобще, написана през 712 г. след н.е. и посветена на „делата от древността“ – митове, легенди и история тук са вплетени в едно. „Коджики“ може да се преведе на български като „Летопис на древното време“, или „Хроники на древността“ и е създадена от придворния историограф О-но Ясумаро. Представлява сборник от японски митологични вярвания и исторически факти, който има за цел да проследи историята на Япония от създаването на архипелага до царуването на император Темму (673 – 686). Целта на текста е да затвърди авторитета на все още младата японска държава както в рамките на нейните граници, така и пред останалия свят, в частност пред могъщата Китайска империя.
Японският музикант Kitaro е силно вдъхновен от тази книга и записва албума “Kojiki” заедно с оркестъра “Sky-Walker” на George Lucas в Сан Франциско.

Kitaro – Kojiki
За целта Kitaro адаптира книгата в седем композиции, в които оживяват сътворението на света и раждането на Земята, образите на боговете Изанаги и Изанами, техния син Микото и неговата битка с дракона Орочи за да спаси девойката Кушинадахиме, сестрата на Микото – Хикару (иначе Аматерасу) и хитрият Таджикаро, който избавя света от царството на мрака за да настъпи новата зора в Ямато или Япония.
Албума “Kojiki” във версията от 2019 г. ще чуем в събота, 23 юли, в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР, след новините от 16:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“Urskog” от KAIPA в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Urskog” от KAIPA. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
Зимата беше дълга
Като безкрайна замръзнала песен,
И всяка нота бе жертва
В мъртвата нощ.
Великолепието на шведската природа, в която 80% е заета от гъста растителност, вдъхновява пианиста Hans Lundin, основател на прогресив рок групата KAIPA, да ни покани на музикално пътешествие с албума “Urskog”, или „Древна гора”.
„Музиката е динамичен език. Език, който се развива като се основава на хиляди идеи и дузина концепции. Като композитор трябва да слушате всички звуци около вас, така че да може да развивате своята собствена музикална философия. Само чрез проучване, изследване и търсене на конструктивни начини за разширяване на хоризонта на музикалната литература ще бъдете в състояние да прогресирате. Винаги слушайте, винаги анализирайте, така че Вашите композиции да са с висок творчески заряд и да са представителни за света, в който живеете и пишете. Правете това и музиката Ви ще се превърне в творческа фантазия“.
Вече близо 50 години KAIPA е добре познато име в музикалните среди, синоним на висока класа. Затова мнозина очакваха с интерес появата на техния 14 студиен албум, издаден през април 2022 г., в който долавяме очарованието от смяната на годишните времена. Още с първата песен те ни повеждат от студената и мрачна зима към пролетта с обещанието животът да се прероди. В заключителното изпълнение пък се сбогуваме с лятото, докато гледаме как листата падат и си припомняме спомени от летните нощи, когато слънцето отказва да залезе в северните ширини.

Kaipa – Urskog
Hans Lundin споделя: „През лятото обикновено карам велосипед из парковете на моя роден град Uppsala (Швеция), а често предприемам и самостоятелни дълги преходи навътре сред горите. Това ми носи усещането за свобода, но е и източник на вдъхновение. Понякога имам чувството, че нотите извират от вълнистите полета, покрай които минавам, а думите падат като дъждовни капки от ясното небе. Там намирам мир и спокойствие, а любимото ми време от годината са месеците май и юни, когато природата се ражда отново и всичко разцъфтява. Мога да спра и да се разходя в гората, да слушам птиците, да си набера горски плодове.
Аз съм музикант, който прави черно-бели рисунки, докато другите изпълват всичко със цвят. Когато ми дойде идея, веднага си я скицирам в най-общ вид с някой инструмент и глас, а после я развивам. Мога да кажа, че почти никога не сядам на пианото, опитвайки се да композирам. Познавам много музиканти, те могат да седят по осем часа, опитвайки се да намерят мелодия. А при мен мелодиите идват в най-неочаквани ситуации – когато пия сутрешното си кафе или когато съм на дълга разходка с колелото, и изведнъж някакви звуци започват да извират в главата ми и се оформя мелодия. После отивам в студиото си, фиксирам акордите и мелодията, за да не ги забравя. Мога да ги оставя и да се върна една седмица по-късно, за да ги слушам отново. После тази тема може да я използвам в няколко различни вариации, или да я запазя в моята вътрешна музикална вселена – в тази „библиотека“ имам неща от времето на Cliff Richard и THE SHADOWS, Eddie Cochran и Elvis Presley. Аз нямам контрол над този архив, но започна ли да работя със записаните малки мелодии, през цялото време от тази „библиотека“ идват звуци – толкова естествено, все едно дишаш.
Що се отнася до албума “Urskog”, обикновено започвах като се опитвах да намеря добра мелодия. Никога предварително не вземам решение за конкретна посока за нов албум. Просто се оставям на вдъхновението да ме отведе, понякога по познати пътища, а друг път в напълно нови посоки. Искам добрата мелодия да бъде центърът и ядрото на една нова песен. Може да е обикновена мелодия, която няколко пъти на ден идва в съзнанието ми. И щом не мога да забравя този мотив, значи наистина много го харесвам.
Всъщност всичко кристализира в съвместната ни работа и това се дължи на превъзходните музиканти от KAIPA – Jonas Reingold, Aleena Gibson и Patrik Lundström, с които работим от 2002 г., с Per Nilsson сме от 2006 г., а най-новото ни попълнение е именитият барабанист Darby Todd. Те винаги се опитват да се открояват, като създават оригинална музика, вдъхновена от миналото, но гледаща към бъдещето“ – завършва Hans Lundin.
Албума “Urskog”, или „Древна гора”, ще чуем в събота, 16 юли, в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР, след новините от 21:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“Kenton Wagner” от Stan Kenton в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Kenton Wagner” от Stan Kenton. Събота, 16:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
„Всеки път, когато съм пред пианото и започвам да пиша музика, си припомням нещата, които ми каза композиторът Maurice Ravel една нощ“.
Случайна среща през 1930 г. по време на представление на комбото на Jimmy Noone в чикагски клуб разпалва интереса на 19-годишния пианист Stan Kenton към съчетание на класическата музика с джаза. В клуба е нямало свободни места и затова сервитьорите настанили Maurice Ravel на масата на Stan Kenton. Ето какви напътствия дава именитият френски музикант на младия си колега:
„Музиката е динамичен език. Език, който се развива като се основава на хиляди идеи и дузина концепции. Като композитор трябва да слушате всички звуци около вас, така че да може да развивате своята собствена музикална философия. Само чрез проучване, изследване и търсене на конструктивни начини за разширяване на хоризонта на музикалната литература ще бъдете в състояние да прогресирате. Винаги слушайте, винаги анализирайте, така че Вашите композиции да са с висок творчески заряд и да са представителни за света, в който живеете и пишете. Правете това и музиката Ви ще се превърне в творческа фантазия“.
През 40-те години на миналия век Stan Kenton и Pete Rugolo, който прави аранжиментите за неговия биг бенд, стигат до извода, че единственият начин съвременната тогава музика да оцелее, е да експериментира със сложни идеи от класическата школа и да ги съчетае с нови тематични и хармонични линии. В програмата на техните представления наред с джаза и танцувалната музика започват да се появяват пиеси, вдъхновени от творчеството на Ravel, Debussy, Hindemith, Stravinsky и Schoеnberg.

Stan Kenton – Kenton Wagner
Желанието на Kenton да свири на колкото се може повече музикални нива го кара да преоцени своето творчески развитие. Неговата музика вече е придобила знака да е сред най-провокативните и иновативни художествени форми на ХХ век, но той продължава да търси методи за да разчупи хармоничните бариери, да разшири границите на оркестъра чрез нови текстури и темпоритми. Музикалната критика по това време твърди, че със своя неокласически подход той прави интелигентен опит да преодолее пропастта между класическата музика и джаза.
Именно с аранжиментите си за биг бенд Stan Kenton оставя ярка диря на музикалната сцена и дори в наши дни неговият стил продължава да е особено популярен сред оркестрите в колежите на САЩ.
През зимата на 1963 година, вече два пъти отличаван с наградата “Grammy”, го откриваме да подготвя лекция за влиянието на класическата музика върху собствените си композиции. Докато систематизира изложението си, Stan започва да маркира на пианото фрагменти от „Tristan Und Isolde“ на Richard Wilhelm Wagner, така, че все едно немският гений пише музика за биг бенд. Колкото повече анализира музикалния свят на Wagner, толкова повече Kenton се убеждава, че трябва да го представи по нов, различен от досегашните, начин.
Той подготвя аранжименти на музикални откъси от осем творби, които с точност отразяват партитурите на Wagner, без да ги преиначават или профанизират, като запазват богатството и иконоборческия характер на хармониите и поразителните съчетания на инструментите в оригиналната версия на великия германец, откривателят на мита за модерното.
В записите на албума „Kenton Wagner” през септември и октомври 1964 година участва оркестър с 24 музиканти. Ще го чуем в събота, 9 юли, в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР, след новините от 16:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“Chakras” от Oliver Wakeman в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Chakras” от Oliver Wakeman. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
Muladhara, Svadisthana, Manipura, Anahata, Vishuddi, Ajna, Sahasrara
За всяка една от тези чакри пианистът Oliver Wakeman, бивш участник в прогресив рок групата YES, е поканен да представи своя музикална интерпретация. По този начин в албума “Chakras” или „Чакрите“ ние се срещаме с неговия поглед към една от най-древните теории за енергоинформационната структура на човешкото тяло.
Според тази теория човешкото тяло съдържа множество енергийни канали, най-силният от които е духовният, който тръгва от върха на главата към основата на тялото. Този канал се зарежда с енергия отгоре и отдолу. На седем места в канала са разположени „колела“, които се въртят, наречени „чакри“. Най-плътното ниво на енергия, която обхваща нашето тяло, е етерното тяло, което служи като преобразувател, който поглъща и пренася енергията на по-ниска честота за да се използва от нашето тяло.

Oliver Wakeman – Chakras
В албума “Chakras“ ще открием музика за тялото и съзнанието, позволяваща да се активира именно енергията, която се използва от нашето физическо тяло. От нас се иска само да позволим на потока музика да се преобразува чрез нашата система от чакри, успокоявайки и балансирайки я. А това ще спомогне за извисяване на съзнанието до онази негова мощ, която то наистина притежава.
„Оставете се на музиката да ви понесе надалеч и да бъдете обгърнати от вълните на отразеното спокойствие, с което вашето тяло откликва“, съветват ни Oliver Wakeman и неговите съмишленици от проекта “Balance & Harmony”.
Албума “Chakras”, или „Чакрите“, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 2 юли, след новините от 21:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“Emanon” от Wayne Shorter в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Emanon” от Wayne Shorter. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
Легендарният саксофонист Wayne Shorter е жив пример за това как музикантите могат да пресичат жанрове и да създават различна музика, която надгражда предишната – и да го правят през целия си живот. Носител на 11 отличия “Grammy”, неговото място в историята на джаза е ясно очертано, когато отчетем както собствените му влияния, така и ефекта, който има върху други музиканти. Работил е с най-големите, включително Miles Davis, John Coltrane, Dizzy Gillespie, Art Blakey и Lee Morgan, оставя ярка диря с Weather Report, Manhattan Project, Young Lions и със собствените си проекти.
В “Emanon”, съдържащ оркестрова композиция от четири части, откриваме отпечатъци от тези влияния. Преди години Miles Davis поръчва на Shorter да му напише нещо за струнни инструменти и джаз комбо. Заглавието е взето от композицията „Noname“ на Dizzy Gillespie и Milton Shaw, написано в обратен ред, каквото е и на графичния роман, станал основа за тематичното съдържание на албума.

Wayne Shorter – Emanon
Централно място в романа заема теорията за мултивселената: идеята, че вселената, която обитаваме, е само една от безкрайния им брой, който съществува в паралелни реалности. Wayne Shorter ни разказва историята на философа Emanon, който пътува между паралелните вселени, разпространявайки послание за истината и овластяването, и се бори срещу силите на злото. В биографията си Wayne Shorter, практикуващ будист, обяснява: „Искам да изразя вечността в тази оркестрова композиция“.
В записите участват квартетът на Wayne Shorter, който свири на сопрано и тенор саксофон, Danilo Perez е на пианото, John Patitucci – на бас китарата, и Brian Blade на барабаните, заедно с оркестъра ORPHEUS CHAMBER ORCHESTRA, в състав от 34 музиканти.
Албума “Emanon”, отличен с наградата “Grammy” за най-добър инструментален джаз албум, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 18 юни, след новините от 21:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“Елате” от ТРИГАЙДА в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Елате” от ТРИГАЙДА. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
В края на 2019 г. мултиинструменталистът Георги Маринов – Horhe от музикалната група ОРАТНИЦА се свързва с електронния гуру Иван Шопов по повод поканата за съвместна работа с неговата формация THE GROOVING PIPERS, в която участва и певицата Ася Пинчева. След успеха на първата им съвместна изява в този състав тримата решават да създадат още музика. Тогава обаче настъпва пандемията и се налага да работят изцяло дистанционно. Те си обменят по интернет и работейки през zoom, успяват да подготвят още няколко композиции.
В края на април 2020 г. Иван кани Георги и Ася на неговото събитие „One Man Party“, на което показва нови проекти с електроника и фолклор, като за целта тримата решават да създадат още нова музика за концерта. Така се появяват още няколко изпълнения и след успеха от представянето им на живо, Иван предлага да ги издадат под формата на албум от триото. Тогава започва и реалното смесване и финализиране на албума “Елате” – отново дистанционно.
Записите се осъществяват през септември 2020 г. в студио Octave Collective и в Etheraudio Studio. Канят 10 гост музиканти от България и други държави, за да се обогати звученето на албума, сред които са Теодосий Спасов, Димитър Бодуров, Асен Вапцаров, Мария Димитрова и Нейко Бодуров, както и Akira Uschida, Burak Malcok, Güldeste Mamaç и Tayfun Ateş.

Тригайда – Елате
Ето как Иван Шопов ни въвежда към замисъла на проекта: „Концепцията зад албума “Елате” е обвързана със запазването и разпространението на музикалното ни народно творчество и експериментирането с технологии и жанрове, които ни предоставя съвремието. Сливането на стилове, обединяването на опита и знанията на различни музиканти под една обща идея е начинът, по който се стремим да популяризираме българския фолклор извън границите на България. Заглавието, което избрахме, също носи своята символика. “Елате” приканва българската публика директно, докато превода от английски на “Elate” (въодушевявам, повдигам духа) олицетворява смисъла, който музиката носи изначало, а именно да радва, извисява и сближава.
Преплитането на жанрове цели да привлече различни слушатели и да стимулира любопитство както към българското народно творчество, така и към новите електронни жанрове. Музиката, която представяме в “Елате”, има за цел да въздигне духа и да огласи истории от миналото, но разказани по съвременен начин“ – завършва Иван Шопов.
Албума “Елате“ ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 11 юни, след новините от 21:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“The Zealot Gene” от JETHRO TULL в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “The Zealot Gene” от JETHRO TULL. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
След 19 години легендарната Prog-Rock група JETHRO TULL издаде нов студиен албум през януари 2022 г. Лидерът Ian Anderson отбелязва как наред с многобройните солови турнета е бил погълнат от други проекти:
„Бях зает с „Thick As A Brick 2“, редактирах книгата „The Ballad Of Jethro Tull“, което ми отне доста време и след това започнах работа по друга книга „Ian Anderson Lyric Silent Singing: The Complete Collected Lyrics of Ian Anderson“, а и направих албум със струнен квартет (“Jethro Tull – The String Quartets”, 2017) , както и соловия „Homo Erraticus“, 2014, и както обикновено съм доста зает.”
Албумът “The Zealot Gene“ изследва днешната поляризация на дясното и лявото, като работата върху него започва така по думите на Ian Anderson:
„През 2017 г. реших да подготвя поредица от песни за чувства на високо ниво, става дума за екстремни чувства, и направих списък с думи, списък с чувства. Някои бяха добри, като любов и състрадание, вярност и нежност, а други бяха лоши неща – ярост и ревност, гняв и отмъщение, алчност. После реших да напиша песен за всяко едно от тези чувства или състояния. Прегледах списъка си и си помислих, че ми напомня за думи, които си спомням, че съм срещал в Библията. Направих изчерпателно изследване на Светото писание, за да намеря примери за библейски текст, който да илюстрира тези различни видове чувства. Копирах и поставих отправна точка на текстовете на песните, тогава не включих конкретни библейски послания, но в тях просто имаше препратки към различни части на Библията.

Jethro Tull – The Zealot Gene
Прекарвам много време в четене и мислене за философската природа на религиозната история и сравнителната религия. Чета за други религии в опита да разбера нещо от техния произход от ранните езически вярвания до великия разказ на християнската църква. И голямото предимство е, че тя разказва историите по начин, който никоя друга религия не го прави. Християнството е история, с която можем да се свържем, и това е страхотна възможност: Има начало, доста тежко развитие в средната част; а краят изглежда смесица от трагедия и радост, с обещание за нещо повече, което предстои – това е нещо като трета серия на Netflix. Да, християнството ви предлага обещанието за серия три, и то в библейски термини.
Така се получи концептуален албум и негов източник е Библията на крал Джеймс от 1611 г., в който песните представят сценарии от реалния живот днес. Библейският текст там е свързващ фактор. След като намерих тези примери, интелектуалното ми любопитство ме подтикна да използвам тези текстове като референтни точки в това, което пиша. Понякога текстовете служеха като метафора за случващото се днес. Ревността е тема в песента „Jacob’s Tales“ с препратка към първородството на братята Яков и Исав. Доброто и злото ще откриете в „Mrs Tibbets“ с напомнянето за съпругата на Лот, която поглежда назад към Содом и се превръща в солен стълб. Звучат и положителни неща като любовта например, това става в песента „Three Loves, Three“. Така тези крайности формират гръбнака на повествованието в „The Zealot Gene“ – завършва Ian Anderson.
Албума “The Zealot Gene“ ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 4 юни, след новините от 21:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“Both Sides Now” от Joni Mitchell в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Both Sides Now” от Joni Mitchell. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
Канадката Joni Mitchell е добре позната у нас и се радва на завидна популярност. Тя има девет отличия ”Grammy” (последното е от 2022 г.), но нейното влияние се измерва най-вече чрез плеядата от последователи, сред които са Tori Amos, Seal, Annie Lennox, Prince, Madonna, но също така и музиканти от групи като LED ZEPPELIN, MARILLION, NIRVANA.
Joni е композитор, певец, инструменталист, поет и художник. Издадените от нея 19 студийни албума, 4 концертни и 14 сборни за период от 54 години са добре известни на широката публика, нещо повече – има признанието на един от най-значителните автори на своето поколение.
Нейната самобитна интерпретация на различни стилове от фолк, джаз, рок и поп създава завладяващ, често пъти неопределен музикален пейзаж, с който запленява любителите на музиката.
През 2000 г. тя издава своя 17-и студиен албум с доста различна стилистика: тя изпълнява 10 класически джаз песни от репертоара на Billie Holiday, Ella Fitzgerald, Etta James, Nat King Cole, Dinah Washington и Frank Sinatra, както и две свои в съпровод на оркестър от 71 музиканти с диригент Vince Mendoza. Записите траят 3 дни в лондонското студио Air на George Martin, петият Beatles. За участие са поканени и джаз легенди: пианистът Herbie Hancock, саксофонистът Wayne Shorter, тромпетистът Mark Isham, бас китаристът Chuck Berghofer и барабанистът Peter Erskine.

Joni Mitchell – Both Sides Now
Този концептуален проект ни представя етапите на съвременната любовна история според Mitchell. В началото е флиртът, следва оптимистичният етап на взаимната еуфория, която преминава чрез метаморфоза в разочарование и иронично отчаяние, за да намери израз накрая във философско приемане на реалността и с надежда за нов цикъл.
Joni Mitchell споделя: „Всеки е минал през този цикъл. В началото вие сте поразени и за това говори първата песен „You’re My Thrill“ („Ти си моята тръпка“), която се пее от Billie Holiday. Преминавате през различни преживявания в периода на възход, след това романтичната любов си отива и албумът завършва с „Both Sides Now“ („Сега и двете страни“), която пък твърди, че изобщо не познавате любовта.
Старите песни са много символични. Използват времето, защото произлизат от аграрната култура. Имат огромно количество препратки към небето за обозначаване на емоция… „Ти си моето слънце“, „Бурно време“. Но има много малко от интимното изстъргване на душата ни в по-ново време.
Както казва Bob Dylan бихте могли да направите добри промени в акордите, но това не ви прави музикални. Това, което исках да направя, беше да запазя изящната мелодия от старата школа, но да внеса по-голям реализъм.
Романтичната любов е хитрост на природата, подхранвана от безпокойство и несигурност. В момента, в който тя е обезопасена, се разсейва. Така природата ни подмамва, за да ни накара да се размножаваме. Има обаче и други видове любов, които са по-стабилни. Романтичната любов угасва. Песента на Sinatra („I Wish I Were In Love Again“, или „Искам още от това“) добре описва нещата… Бързото изкачване, когато стигнеш до височините и после всичко се сгромолясва надолу. Но накрая казваш „О, искам още от това“, става нещо като наркотична зависимост“.
Всичко започва през април 1998 г., когато продуцентът Larry Klein (и неин бивш съпруг) организира заедно с Don Henley концерт в Лос Анджелис, озаглавен „Stormy Weather“. Klein привлича 10 певици, включително Bjork, Stevie Nicks, Natalie Cole, Sheryl Crow, Paula Cole и Mitchell, за да изпълнят стандарти с оркестър.
„Казах ѝ, че след като пее с голям оркестър, тя ще се пристрасти към това – казва Klein. – Оказа се, че тя наистина много се забавлява и след това реши, че иска да подготви цял албум с джаз стандарти. Изборът на песните бе много труден, защото Joni е композитор и наистина трябваше да ги почувства като свои собствени, за да ги изпълни със същия интензитет, както ако тя ги беше написала. Ако една песен не отговаряше на нейните стандарти като автор на песни, тя просто не чувстваше, че може да се потопи в нея.“
„Исках с този албум – допълва Joni Mitchell – да припомня музикалните върхове от миналия век, особено по отношение на оркестрацията на Duke Ellington и Miles Davis – концепция, която бе реализирана от Vince Mendoza, който е искрен почитател на аранжиментите на Gil Evans. Двата периода, които ме впечатляват най-много по отношение на Miles Davis, са с диригента Gil Evans, и с Herbie Hancock и Wayne Shorter“, и те намират място в моя проект“.
Със своя гледна точка се включва и Vince Mendoza: „Всички песни аранжирах с мисъл за гласа на Joni. Гласът ѝ се промени много през годините от първия ѝ албум, стана доста по-интересен и оцветен, изказът ѝ е по-богат на внушения. Подходих към аранжимента на всяка песен като към музикална поема, както Richard Strauss би направил за определен певец. Разбирането на думите и усетът кога съпроводът да се изяви и кога да се акцентира върху текста и кога не. Научих много за това от Joni как пише и как представя текстовете. Тя беше великолепна, затова и оркестрантите станаха на крака по време на записите, нещо нетипично за англичани“.
Албума “Both Sides Now”, или „Сега и двете страни“, отличен с две награди “Grammy”, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 14 май, след новините от 21:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“662” от Christone “Kingfish” Ingram в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “662” от Christone “Kingfish” Ingram. Събота, 16:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
С телефонния код 662 се избират шест области от северната част на щата Мисисипи, включително град Clarksdale, където блус виртуозът Christone “Kingfish” Ingram е роден и израснал. Градът е родно място и на едновремешните евтини заведения juke joint и Red’s, в едно от които Christone има първото си представление само на 11 години. Този телефонен код е създаден през 1999 г., същата година, когато е роден звездният блусар Kingfish, носител на наградата “Grammy”, и покрива като територия по-голямата част от това, което обикновено в музикален план приемаме за делтата на Мисисипи. Мнозина наричат тази територия Мека на дългогодишната музикална блус традиция, но за Ingram това е неговият дом.
Дебютният му албум „Kingfish“ е издаден през 2019 г. и с него обикаля внушителна поредица клубове и концертни зали в САЩ, в част от които е съпровод на VAMPIRE WEEKEND, Jason Isbell, Eric Gales и Buddy Guy, а и участва в техните албуми.
След турнето 21-годишният младеж се завръща в родния си град и започва да разсъждава върху впечатленията си от последните две години, белязани от загубата на най-големия му поддръжник – майка му.
Албумът „662“ е композиран по време на Covid 19 пандемията – от май до септември 2020 г. – като проект с много личен отпечатък, в който Christone “Kingfish” Ingram представя своята история на блуса, и именно с него прави пробив на световната сцена през 2021 г.

Christone “Kingfish” Ingram – 662
„Първото нещо, за което хората си мислят, когато чуят за Clarksdale, е блусът, но те имат предвид само музиката – казва Christone. – Исках да покажа, че в блуса има малко по-дълбоки неща, които се дължат на текста.“
Така в песента „662“, с която започва албумът, Ingram умишлено вмъква елементи от културата на афроамериканците от делтата на Мисисипи, „родината на блуса“. Ето как описва мястото, което го е отгледало, в едноименната песен: „Много хора стават рано / Много хора се надигат / Имат църква на всеки ъгъл“. И добавя в интервю: „Всичко това е вярно. В 5:30 сутринта чувате коли, хората напускат домовете си, за да тръгнат на работа. И наистина има църкви на всеки ъгъл. Виждате хора, седнали на верандата си, и когато минавате покрай тях, те ви махат – това е културата на Мисисипи“.
В албума има и по-интимни моменти от живота му. Песни като „That’s All It Takes“ и „You’re Already Gone“ засягат любовния му живот. В дебютния му албум чухме нещо подобно, но той признава, че тогава е имал само едно романтично изживяване, от което е черпил вдъхновение. Тук, в „662“, с повече преживян опит, Ingram се гмурка по-дълбоко в най-великото чувство.
Като най-младият музикант, подписал договор с легендарната чикагска фирма „Alligator Records“, Christone се чувства отговорен да предаде вековната блус традиция на следващите поколения. За него е важно да подчертае, че в основата си блусът е протестна музика. „Не пеем само „О, любимата ми ме напусна“, казва той. „Заради всичко, което се случва в света днес, искам да пренеса традицията на блуса като протестна музика“.
Ingram с дълбоко уважение споменава разнообразните си влияния, сред които са блус музикантите Robert Johnson, Lightnin’ Hopkins, BB King и Muddy Waters. Но той също така отбелязва въздействието на рок-изпълнители като Jimi Hendrix, които допринасят за формирането на динамичния му звук. На основата на различни епизоди от своите музикални спомени Kingfish пренася блус традицията, която си струва да се съхрани за онези, за които смята, че имат най-голяма нужда от нея.
„Не виждам нищо лошо в добавянето на нови аромати модерна музика към блуса. Особено Hip-Hop, подобно на легендата Miles Davis, защото това е един от начините, по които чувствам, че наистина мога да достигна до младите си връстници. И след като ги разбера по този начин, мога да седна с тях и да им разкажа как наистина е възникнал блусът“.
Албума “662“, отличен с наградата “Grammy” за най-добър съвременен блус албум на 3 април 2022 г., ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 7 май, след новините от 16:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!


