The Other Side

Начало » Posts tagged 'репортаж' (Страница 9)

Tag Archives: репортаж

Telegram канал на The Other Side

Enter your email address to follow this blog and receive notifications of new posts by email.

Присъединете се към 50 други абонати

Последни публикации

Архив

SUFFOCATION – убийците на буфосинхрониадата

SUFFOCATION, BELPHEGOR, HATE, SHADOWMASS и CARNOSUS в София

Музикалният бизнес е много динамична система, която се променя непрекъснато. Не знам дали на феновете им прави впечатление, но напоследък започваме да получаваме все по-големи пакети от групи, каквито само допреди година-две, щяхме да наричаме „фестивал”?

Suffocation

Suffocation

Пакетът SUFFOCATION, BELPHEGOR, HATE, SHADOWMASS и CARNOSUS е един от най-богато конфигурираните, които някога сме получавали като гостуващи групи. И макар да не са пряко отговорни за това, аз мисля че BGTSC съвсем не е случайно, че ни предоставят първи такова изобилие!

Младежите от CARNOSUS излизат дисциплинирано в уречения ранен час. Седемструнните им китари, че дори и седемструнен бас, будят известно недоверие, но настройките им са грамотни и регистрите им са разширени в двете посоки! Шведският им екстремен метъл стъпва на основата на black/death и обогатява с thrash рифовки. Тази младежка амалгама влиза много свежо, без натрапливи цитати и без модерни влияния. Макар китаристите да седят малко плахо, фронтменът им преживява в движение посланията, които отправя с музиката им. Всичко, което се лее от колоните е произведено пред нас на сцената! Бандата звучи в много скандинавски маниер, като в предимно бързите им парчета преобладават ту повече black metal виелици, ту добри рифове в ниския регистър. Вокалите пък контраатакуват с висок харш в олдскул дух. Двойните каси са почти задължителни по време на целия сет.

A_Carnosus_03547

Carnosus

Поради някаква причина, CARNOSUS са подписали с руски лейбъл. Но пък и за невръстното си, но и немалко съществуване от 9 години, не са се пренапрегнали с композирането. Албумът им представлява една сборка от поредицата сингли, с които не са могли да впечатлят по-сериозен издател. А музиката им спокойно може да ги нареди сред имена като HATESPHERE и DEW-SCENTED, да речем. Музикантите очевидно бързат да представят възможно най-много песни и без да ги тика някакъв дигитален пулс, успяват да дисциплинират нотите много приятно. В парчетата, където се опитват да вкарат повече разнообразие метълът им става по-аморфен, неопределим и същевременно подобен на hardcore албумите на SLAYER. Сетът им влиза феноменално свежо. Момчетата едва успяха да представят групата между песните, побирайки седем изстрела в 28 минути!

          Сетлист CARNOSUS:

  1. Lost to Funeral Desires
  2. Subjected to Cadaverous Defilement
  3. Chamber of Emancipation
  4. Envenomation of the Population
  5. Deceptive Authority
  6. Insidious Saviour
  7. Continuum of Misery

Съществуващата от същото количество време, като CARNOSUS атинска шайка SHADOWMASS пъргаво излиза веднага след колегите си. Това, което триото нарича „Intro” е пълнокръвно изсвирено парче, което мога да определя най-кратко като Motorhead speed metal! По-насетне песните също гравитират около такъв вид постановка: Rock`n`roll ентусиазъм, вкаран в ултра-бързи форми, докосващ както proto-thrash-а на new wave of speed metal, така и пънкарската небрежност на ранните радикализатори на класическия heavy metal. Вокалите на присъединилия се миналата година към CARNOSUS вокалист и китарист Stam (g. CHRONOSPHERE) са строго харшови. Традиционно за съседите, сценичният им пърформънс е много раздвижен и ефектен.

B_Shadowmass_03569

Shadowmass

Издателят на SHADOWMASS е по византийски съмнителна фирмичка, която „тиражира” само групи с по един албум и то дигитално!!! Въпреки това, момчетата предлагат някакво свое издание сред мърч предлложенията. След като гърците сливат почти всичките си песни по един много сполучлив speed rock`n`roll начин, за последното си – шесто парче си поемат дъх и обявяват, че е първото от албума им. Thrash-ираният трак слага някои Hеtfield акценти във вокалите на финалното изпълнение. Което по никакъв начин не влияе на факта, че SHADOWMASS са много свежи на живо!

          Сетлист SHADOWMASS:

  1. Intro
  2. Final Blow
  3. Make it B-rain
  4. Felicity
  5. Killing
  6. Exitium

Групите имат такова количество предложения от издания и продукти, че мърч-щандовете в клуба са три! На входа BELPHEGOR ни доказват, че могат да напълнят традиционното място за пазар на един фест само със свои продукти. До вътрешния бар SUFFOCATION и HATE „скромно” делят щанд с неизброими предложения. Зад самия бар SHADOWMASS и CARNOSUS оформят третата група предложения с по няколко модела т-шърти и изданията си. Едва ли можете да измислите артикул, който да го нямаше на някое от тези места!!!

B_Shadowmass_03644

Атмосферата

Като много активна банда, HATE са чести гости по сцените. Многократно са вдъхновявали и нашето перо, макар и съвсем непреднамерено. След като едно поне пет години поляците залагаха на въздействието на музиката си и шоуто им бе решено единствено с обилни червени светлини, най-после виждаме сцена, декорирана специално за сета им и с нормално за концерт осветление. Смяната на дългогодишните им издатели от Napalm Records с колосите Metal Blade е довела минимум до това решение. Тотеми с дребни черни черепи, обрастнали с множество рога от сръндаци са поставени на стойки с вериги в четирите ъгъла на сцената. През твърде дългата интродукция, изградена върху клавири, шумове и окултна ритмика, Adam (v., g.) се интересува дали сме готови!?! Интродукцията продължава със звука на много рогове.

– Are you ready to join us? – Пита отново фронтменът и групата преминава към изпълнение на песните си.

C_Hate_03779

Hate

Дълбокият нисък харш на Adam ни пренася в преизподнята под съпровода на добре композирани хармонии, повторени по четири пъти и преливащи едни в други със съвършени преходи. Всяко изчерпване на тематиките води до очаквано соло и дисциплиниран завършек със съответния призив. Удивително е колко учебникарска е музиката на HATE. Тази предвидимост предпазва по-претенциозните фенове от домашни аудиозанимания с тях, но добре измислените хармонии представляват много леко и приятно преживяване на концерт. Един, бих го нарекъл Easy listening black metal. Квартетът е издал нов албум 2019 г., но имам усещането, че слушаме същите песни, чиито подбор е приключил отдавна и само е усъвършенствано изпълнението им. Може би не случайно списъкът на петте разгърнати (Или пък сляти…) композиции от актуалния им сетлист, представляват някаква екзистенциална тайна!?! Пипнатото black metal зрелище е разредено и като звук и като послание само от репликите: „What`s up, Bulgaria? Are you happy?”, „Bulgaria!?! Ready for more? Are you ready for more?” и „Ready for join us for real?”, които само подчертават липсата на изненада или провокация. Тракът с клавирни добавки и интродукции върви през целия сет. Приветстваме 666 знакът. „You realy f**kin` rule!” Край.

C_Hate_03708

Hate

Известните със световната си армия от мършо-доставчици – BELPHEGOR подреждат сцената си, която този път е доста окултурена откъм миризми. Козите черепи, които носят със себе си са допълнени само от сравнително почистени кости от говежди крайници, композирани естетично на предна линия. Задължителният кървясал обърнат кръст също ни гледа с оглозганата глава на Бафомет… На приглушеното синкаво сияние, дългата интродукция от шумове и хармонии с много ехо дава време на музикантите да се разположат подобаващо. После гръмва базираното на Моцарт интро, което слушаме по участията на бандата от поне две години. Следва рязко брутално влизане и вокали с църковно-обругателни ефекти.

D_Belphegor_03977

Belphegor

Австрийците от много рано навлязоха във вълната на black metal-а със собствено присъствие и стил! Характерни с екстремното си свирене, брутален звук и чернопоклонни текстове, BELPHEGOR се движат под строгата диктовка на бекграунда си. Всички песни са обрамчени и сляти от аутродукции и интродукции, пресъздаващи душевното състояние, което трябва да постигнем, за да оценим изкуството им: клавирни хармонии, шумове от преизподнята, камбани и църковни хорове. Hel „Helmuth” Lehner (v., g.) е строго мизантропичен не само между песните, но и сред феновете. Хипнотизиращата му каменна физиономия успя да изтърве само едно „Sofia!!!” между песните. През останалото време твори агресивните си вокали с разнообразна техника. В източната империя, обаче, витае само насилие и агресия и групата не постига дълбоките северни внушения на колегите си от скандинавските земи. Феновете на BELPHEGOR се нуждаят точно от това, за да се чувстват ушите им задоволени. Raw black metal! Осемте песни са поредица от битки, на фона на преизподнята, където козият череп (Бафомет) е идол. Високият харш на Serpenth (b., b.v.) понякога прорязва тътена на песните. Режисираното представление завършва с парацърковно аутро и извиква мощни скандирания „Belphegor!”. Стиснал китарата си, Helmuth минава като втренчено привидение между феновете, потъвайки някъде в бездната…

D_Belphegor_03860

Belphegor

          Сетлист BELPHEGOR:

          Initiation

          Intro II – Mozart based – Sanctus diaboli confidimus

  1. Swinefever – Regent Of Pigs
  2. The Devil`s Son
  3. Totenkult – Exgesis of Deterioration
  4. Belphegor – Hell`s Ambassador
  5. Conjuring The Dead / Pactum – B
  6. Prayer: Virtus Asinaria
  7. Lucifer Incestus
  8. Baphomet

          Outro – Bondage Goat Zombie

E_Suffocation_04075

Suffocation

В уречения час, без някакви мелодраматизации, SUFFOCATION излизат на сцена и забиват първото си парче с ярост. Това, което прави впечатление, е балансираният звук и чуваемостта на всеки един от инструментите в детайли! Китарите са по трашърски в средния регистър и отжулват ясни рифове, докато басът отвръща с орнаментирани акценти, често доближаващи го до състояние на соло. Доста усложнените като ритмика песни само демонстрират уникалната сработка на групата, която свири на живо всичко, което излиза от колоните. Движението по сцената е интензивно, но осветлението по-често е в публиката и затруднява колегите фотографи.

E_Suffocation_04132

Suffocation

– Ние сме Suffocation от Лонг Айлънд, Ню Йорк. – Казва кратко, ясно и скромно Ricky Myers (v.) в кратката пауза. Има фенове, които още въздишат по фронтмена Frank Mullen, но още от далечната 2012 г. Ricky Myers го замества по концерти на SUFFOCATION! Фактът, че най-сетне е официално в бандата е само една формалност. А що се отнася до качествата, мисля че наблюдаваме по-добрия вокалист на death metal ветераните. Дълбоките харшове на Myers не са лишени от точна и чуваема нотировка, която е в перфектна симбиоза с изчистения звук на групата.

E_Suffocation_04078

Suffocation

Песните често свършват внезапно, като между тях тече монотонен тътен, а фронтменът обикновено благодари с нормалния си глас. Титулярът Terrance Hobbs (g.) също е в ореол от скромност, макар да изтръгва титаничен звук от инструмента си и да се е погрижил да събере такава съвършена машина от музиканти. След шестото парче SUFFOCATION поздравяват всяка една от подгряващите групи, като не само ги споменават поименно, но и изпълняват кратък музикален фрагмент, който олицетворява стила на съответната група! Уважение, каквото само титаните отдават на изкуството на прохождащи банди! Освен че нямаше, като по други концерти, „Много готини бяха, ааам, ония, кво беше…”, зяпането по грифовете също не е в програмата на американците. Перфектното звучене, което не допусна компромис през целия им концерт сякаш излиза с лекота. Но пръстовки и перца са в синхрон с ритъм секция и пеене, каквито рядко може да се видят на живо. Бруталните бързи моменти с неравноделни тактове са запазената им марка. Същевременно песните не доскучават с еднообразие, а носят белега на чуваемата музика. В групата, реформирана от Terrance Hobbs, няма музикант, който да ги дърпа по някакъв начин назад – да има пропуски или компромиси.

E_Suffocation_04118

Suffocation

SUFFOCATION са убийци на буфосинхрониадата, ширнала се напоследък по сцените на съвремието ни! Това е най-силният death metal акт, който аз съм наблюдавал въобще! И със сигурност са сред най-добрите актуални концертни банди в света за сезона! Те свободно боравят и преразпределят сетлиста си, а в София изпълниха един от най-дългите му варианти. По време на бас солото в парчето „Infecting the Crypts” Ricky Myers си взема довиждане с нас. Ние, разбира се, сме против. Без да се бавят прекомерно, нюйоркчани забиват два бонуса за нас. Кърпите за тези музиканти не са само назвездяващ аксесоар… Взаимните благодарности са искрени.

E_Suffocation_04063

Феновете

          Сетлист SUFFOCATION:

  1. Thrones of Blood
  2. Jesus Wept
  3. Clarity Through Deprivation
  4. Breeding the Spawn
  5. Funeral Inception
  6. Cataclysmic Purification

          Musical greetings…

  1. Leage of Inveracity
  2. Pierced From Within
  3. Bind, Torture, Kill
  4. Catatonia
  5. Infecting the Crypts

          Бис:

  1. Abomination Reborn
  2. Entrails of You

Rock Thrashler

04.03.2020, София, Mixtape 5

Снимки: Кирил Груев ©

Вижте фотогалерията от концерта.


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

MYRATH и ELEINE: Началото на ориенталската метъл инвазия в Европа 2020

Европейското турне на MYRATH и ELEINE тръгва от Югоизточна Европа и стига до Португалия, реализирайки 26 дати за месец и два дена! („Да не излиза!”…) А в София е първата дата на това ориенталско, в своята същност, представление. И двете групи не са непознати по нашите ширини, като дори си имат запалени почитатели, които определено не са в средите на конвенционалните метъл фенове.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Myrath и приземяването на летящата масичка

Базираните в Швеция ELEINE са попили от инструментализма на сцената там и са се преборили с озвучаването на седемструнните си китари, но всъщност по-голямата част от музиката на песните им се съдържа в клавирния бекграунд, който щедро се лее ту в симфонизирани варианти, ту като органи и пиана, ту като седемдесетарски hard rock. Базирана на hard`n`heavy стандартите, бандата добавя щипка black metal мрак към музиката си и, разбира се, премерено количество ориенталски хармонии. Нежните дамски вокали на Madeleine „Eleine” Liljestam са много верни, но поне в началото на сета им, доста неуверени! На места буквално бяга от микрофона и изпълнението става незадоволително. Другият несменяем член на бандата, китаристът Rikard Ekberg, добавя доста силни подкрепящи вокали към партиите на колежката си в харшов и чист маниер. Барабаните са среднотемпови и стандартизирани.

A_Eleine_02393

Eleine

Сценичното одеяние и естетика на Eleine са центрирани някъде из Пакистан. Индийска чувственост, подкрепена и от високите тонове на вокалите, е съчетана с арабска естетика на тегнещата гръд и свръхподвижния ханш. Ефирните воали на облеклото не прикриват, а подчертават чувствения компонент. Тънкият щрих, който ориентализира в най-голяма степен картината е ретро естетиката на грима на вокалистката, който пряко кореспондира с 90-тарската турбо чалга на прехода ни. Здравите рифове, които са повече в ритмичен компонент, отколкото в тонален, влизат като контра-шамар на фона на фронт-дамата. Вокалите й са разпяти повече в поп насока, отколкото да са ориентализирани. А колебаещите се между мелодичността и епиката клавири от пулта, някак сглобяват зрелището в единен аудио-визуален спектакъл. След петата композиция, ELEINE забиват един кавър на RAMMSTEIN, който те може много да си харесват, но влиза съвсем ресторантски сред творчеството им.

A_Eleine_02359

Eleine

Не знам какви са условията на турнето, но ELEINE ни подканят да посетим мърч щанда след всяко парче. На седмата им песен вокалистката се отпуска и успяваме да я чуем в пълния ѝ капацитет! Основните препратки са в стил TEATHER OF TRAGEDY. Преди следващата песен успява да разпее публиката. За последната песен Madeleine добива криле, които по-късно ще влезат в употреба и на танцьорката на MYRATH. Песента е почти изцяло клавирна и на запис, като са подчертани мелодичността, позволяваща преход към дългата аутродукция и поклонът на оркестъра.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Eleine

          Сетлист ELEINE:

  1. Enemies
  2. Whisper My Child
  3. All Shall Burn
  4. Sanity
  5. Unit the End ->
  6. Mein Herz Brennt (Rammstein cover)
  7. Hell Moon (We Shall Never Die)
  8. Death Incarnate
  9. Break Take Live

          Outro

Мърч щандът на двете банди е по ориенталски пъстър от пара-музикални продукти, които сякаш подканят да се пазариш…

A_Eleine_02375

Атмосферата

MYRATH направиха няколко големи представяния на последния си, по-фолклоризиран албум, в… да го наречем „прогресивния арабски свят”, където творчеството им се приема с крипто-националистичен ентусиазъм. Шоуто, с което тръгват да покорят Европа е само сянка от мащабността на тунизийската продукция, но бандата и екипът ѝ са се постарали да пренесат съществените компоненти през пътуването си. Първият им тест бе в Mixtape 5.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Myrath

Арабска интродукция и танцьорка откриват спектакъла. MYRATH забиват първите три песни от последния си албум, които представляват и есенцията на музикалните им способности. Висококачествен hard rock доближаващ ги до музикантски решения на пост-класиците CORNERSTONE (Да не споменем директно RAINBOW.) или на шведските минорно-мелодични таланти HUMAN RACE (Или да направим сравнение с по-достъпните TAROT.), бива размесен с ориенталски по своята същност мотиви, голямата част от които се съдържат в подложката от пулта, запълнена с югоизточни инструменти и симфонизации, както и различни дайрета, звучащи като високо настроени ударни инструменти на цигански оркестър, базирани на арабската музикална традиция. Гласът на Zaher Zorgati се справя блестящо със смесването и на двете постановки, като определено не му липсват нито усетът за рок и фолк извивки, нито диапазон и контрол на гласа. На сцената музикантите демонстрират грамотен инструментализъм, който ясно се отразява в колоните, дори клавирни партии се изпълняват на живо, но въпреки това подложката е по ориенталски натруфена с много компоненти. Когато едно от китарните сола се извива като зурни, не става ясно дали това е ефект или се дублира бекграунда?

B_Myrath_02611

Myrath

Сполучливо включени източни музикални мотиви сме чували от колоси като RAINBOW, DIO, MERCIFULL FATE, ANGRA, но тук, разбира се, говорим за тотална хипербола. Трябва да кажем, че ориенталският компонент в музиката и шоуто на MYRATH, за разлика от индо-арабския контекст на ELEINE, е по-изтънчен, в светлината на една ирано-средиземноморска естетика. Симбиозата folk – rock влиза по-естествено. А танцьорката им, макар да ползва изразни средства на елитна кабаретна турска кючекчийка, изглежда като оставена в наследство от краткото пребиваване на вестготите на територията на Картаген при падането на Римската империя…

B_Myrath_02624

Myrath

След това тунизийците влизат в серия от по-слаби песни, с еднообразен среднотемпов равноделен ритъм, където се съсредоточават върху представянето на фолк компонентите, докато hard rock-ът им е в отстъпление. Текстовете на MYRATH са много конкретни в посланието си. Често пеят за свободата и освобождението, и макар и без исторически препратки самата им идея, сякаш, съдържа някакво основополагащо палестинско зрънце, което на моменти изплува в ненасочени призиви за война… Някакво недоизказано ново арабско нашествие витае във фолклорните сказания, които ползват. Закачката с харесването/нехаресването на „Game of Throns”, преди „The Unburnt”, подхлъзна доста фенове, докато момчетата искаха само да подчертаят независимата си сагова способност за интерпретации на арабския фолклор. И докато музиката започва да доскучава, на „Duat” ни втрещява фокусник, който разходи летяща масичка над публиката. Изпълнението е толкова неочаквано и хипнотизиращо, че фотографа ни изобщо не успя да „гръмне”, а моята „сапунерка” не е толкова пъргава и документира вече приземяването. Шоуто, освен танцьорката, започва да включва и други компоненти от клиповете на групата – маски, криле, обогатявайки преживяването поне във визуален план. Кавърът на мароканската psychadelic art rock група LES FRÈRES MÉGRI, която през 70-те комбинира хипи рока с арабската музика, е само една любовна балада, далеч от значимите й постижения и изпълнена в един повече поп вариант.

B_Myrath_02686

Myrath

Между песните 12 и 13, публиката бива разпята в състезателен маниер на мисленото й разделяне. Zaher декларира, че българската публика е най-добрата в Европа! Мислено го чувам как повтаря тази реплика на цялото им турне, но не за нас… А в това време групата се прибира, оставяйки само барабаниста си на сцената, да си партнира с бек-трака. Когато останалите се връщат на сцената, hard rock компонентът отново е в подем, а феновете масово пеят най-хитовите стари песни на MYRATH. Фронтменът е сменил плаща без ръкави с футуристично пончо, много наподобяващо някои от екзотичните предложения на магазините за втора употреба… На едноименната на албума им песен вокалистът сяда във въздигащ се трон, на който фокусникът им маха едната подпорна колона, преди да я монтира отново и да смъкне фронтмена на земята, където е послан килим, който много наподобява първи чирашки опит на ратая на някой чипровски тъкач. След края на песента, групата отново се прибира и дълъг ентусиазиран бис отеква продължително в клуба. Zorgati се появява само, за да успокои страстите и да покани всички на среща при мърч-щанда. По-късно в техен авто-анонс чета, че всичко след солото на барабани е било бис…

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Килимчето на Myrath

Все пак, ние успяхме да видим шоуто, което мнозина не успяха, заради епидемиологичната обстановка!

          Сетлист MYRATH:

          Arabic Intro

  1. Born to Survive
  2. You`ve Lost Yourdelf
  3. Dance
  4. Get Your Freedom Back
  5. Tales of the Sands
  6. The Unburnt
  7. Duat
  8. No Holding Back
  9. Mersal
  10. Monster in My Closet
  11. Lili Twil (Les Frères Mégri cover)
  12. Merciless Times
  13. Beyond the Stars

          Drum solo – Jasmine ->

  1. Believer
  2. Endure the Silence
  3. Shehili

 

B_Myrath_02707

Myrath

Rock Thrashler

27.02.2020, София, Mixtape 5

Снимки: Rock Thrashler и Кирил Груев ©

Вижте фотогалерията от концерта.


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

Фотогалерия: MYRATH и ELEINE в София

MYRATH и ELEINE на 27 февруари 2020 г. в клуб Mixtape 5,  София.

Фотограф: Кирил Груев ©


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

 

OBSCURA, GOD DETHRONED, THULCANDRA и FRACTAL UNIVERSE в София

Математически измерения на космическите нашественици

Изглежда, че колкото са по-широки възможностите да се промотира музика чрез каналите на интернет мрежата, толкова по-трудно стига тя до потребителите си… За фена има критична маса от брой банди, които може да следи, а възможността да следи всички, на практика безплатно, в крайна сметка го кара да отложи или въобще да се откаже избирателно от многото информация! Така все по-често започваме да наблюдаваме рецидивиращи двугодишни турнета за представянето на нов албум. Такъв бе и този щастлив случай.

Внимателният подбор на пакета групи, очевидно, бе продиктуван от желанието да се подчертае претенциозното Progressive Death Metal равнище на европейската част от тази сцена. Немското продуциране на турнето, пък, осигурява стегнатата дисциплина и строгите параметри на концертите. А свежият екип на Projector+ дава сигнали, че ще има причина да ги похвалим при някоя годишна равносметка, примерно…

D_Obscura_01753

Obscura

Има всички признаци, че концертът ще започне по график, но публиката, съвсем по ориенталски, чувствено закъснява, което ми дава възможност да „инспектирам” подробно обстановката. Съвсем в немски стил, турнето е подсигурено с минимални като размери техническа екипировка, от която традиционно се изваждат големи резултати! Дали заради късане на техническата съвместимост „Германия – Франция” или просто поради особеностите на FRACTAL UNIVERSE, звученето на французите е много неудовлетворяващо…

A_Fractal Universe_00989

Fractal Universe

Диктуваното от пулта темпо сякаш задъхва бандата, макар музиката им да включва пространни пасажи от акустики и баладични моменти, изпълнени в сложен Progressive Metal маниер. Рифовите части са дропнати, а саундът на седем-струнните им китари е решен така, сякаш нещата се свирят от клавири. Твърде многожичният бас не се чува на рифовете и само наблюдаваме претенциозни артикулации. В така формираното звучене не става ясно има ли добавка от пулта, но на по-бавните пасажи момчетата се представят много грамотно. Гласът на фронтмена/китарист е предимно чист или с мелодичен харш. Много стриктното пазене на тона е съчетано със значително „запушване” на гласа, от което страда силата му и се разчита на корекциите на озвучителя.

A_Fractal Universe_00962

Fractal Universe

Последното издание на FRACTAL UNIVERSE е концертен запис и поне що се отнася до мен, остава загадка реализацията му. След третата песен, групата има кратко време за анонс, където се опитват да внушат, че следващото парче е за куфеене. Дропнатата му рифовка произвежда равномерен шум, при който акцентите се слагат изцяло от барабаните. Ако не е бавната инструментална част, това щеше да е просто шумова пауза. Тук и на последния трак ясно влизат клавири от пулта. Групата остава впечатление за висока музикална култура, но все още се бори с модерните тенденции в звукодобиването! Хубаво е българските групи, които също се заплесват по тези тенденции, а са с доста по-скромни технически спосоности, да видят FRACTAL UNIVERSE на живо, за да си направят сметка, какво рискуват, излизайки от репетиционната!

A_Fractal Universe_01087

Феновете

Страничният Black/Death проект на Steffen Kummerer (v., g. Obscura) е една приятна добавка към този тур-пакет, макар групата да не е много активна последните години. Музиката на THULCANDRA е сътворена по някои калъпи, но основното ѝ свойство е, че доставя удоволствието от основните универсални мелодико-ритмически закономерности. И ако стилът е взел повече от Black Metal-а, то вокалите са повече във вените на Death-а. Подчертаните мелодии са уникални за всяка песен и са много ухолепчиви. Ритмиките са азбучни, но орнаменториката е забележителна с преходите си, акустиките и мелодичността. Вокалите са обилно оработени с 80-тарско ехо.

B_Thulcandra_01133

Thulcandra

След четвъртата песен THULCANDRA прекъсват монолитната си поддръжка от пулта, излизайки с трак от акустична аутродукция и имат време да ни приветстват. Ще изсвирят за нас ново парче, което си му е време, имайки предвид, че последният им студиен запис е от 2016 г. Песента е еманация на стилистиката на германците, но облечена в по-дълга и сложна композиция, споена от мелодични линии, някои от които са клавирни от пулта. Особеностите на хармониите и в последната песен говорят, че основният композитор в групата е един. Типично рокаджийският туш на финала извиква първите овации за бис. Немската програма, обаче, е неумолима.

B_Thulcandra_01200

Thulcandra

На богатия мърч щанд виси надпис, че цените са съобразени с регионалния стандарт. И това наистина е така! Примамливи предложения от всички групи извикват комплимент към покупателните ни желания и съдейки по феновете, комплиментът бе върнат!

B_Thulcandra_01115

Атмосферата

Изящната обложка на „Illuminati”, още парещия нов албум на GOD DETHRONED, си заслужава добиването му на винил! Дълга spoken/keyboards интродукция с ритмика звучи, докато групата се нарежда по сцената и приветства феновете с united знака. Интрото отшумява.

C_God Dethroned_01257

God Dethroned

– София!!! – Провиква се многозначително Henri Sattler (v., g.) и бандата забива първото и заглавно парче от новия си албум.

C_God Dethroned_01310

God Dethroned

Прави впечатление, че саундът се перфекционизира, рифовката звучи ясно и балансираността взема връх! Музиката на нидерландците е по AMON-AMARTH-ски простичка, но влиянията на GOD DETHRONED са многопластови и преминават през Black, Thrash, Epic и Death Metal. Строго металният харшов вокал е подходящ за изява във всички тези конотации на екстремната музика. Ефирните клавири, поддържащи хармонията са добавени от саунд-инженерите. Равноделният ритъм има бързи и бавни моменти, където блесват китарни мелодии или не покорява бласт машината Michiel van der Plicht.

C_God Dethroned_01278

God Dethroned

Посланията на GOD DETHRONED докосват скеча и новият им албум в своето студийно превъплъщение е мелодично-олекотен, но на живо групата прави впечатление на доста сериозна в прецизността и разнообразието си група. Blackened Thrash-арията „Villa Vampiria” ме грабва и ми подсказва, че момчетата не са пропуснали ранната дискография на SLAYER! Епики, Gothic, Black, Heavy (Най-вече в солата.) и Thrash/Punk влияния правят от сета им интересно и богато преживяване, което не е лишено от приятни хармонии. Струнниците умело имитират бек-вокали, но нечовешките преекспонирани хармонии подсказват, че те са добавени от пулта. Стегнатият им сет завършва дисциплинирано и някак внезапно.

          Сетлист GOD DETHRONED:

          Intro

  1. Illuminati
  2. Book of Lies
  3. The World Ablaze
  4. Villa Vampiria
  5. No Man`s Land
  6. Spirit of Beelzebub
  7. Gabriel
  8. Escape Across the Ice (The White Army)
  9. Nihilism

Както и GOD DETHRONED, OBSCURA не идват за пръв път в България, но и двете групи заслужават вниманието на феновете. Както вече споменахме, германците втора година представят иначе топло посрещнатия и от фенове и от критика албум „Diluvium”. С немска прецизност и съвсем по план в 22:15 ч. клавирна интродукция извиква вниманието ни, а немските Tech. Death Metal корифеи влизат рязко с по-старо и агресивно парче, от продължаващата им космическа сага. Звукът продължава да бъде прецизен. Германците свирят със седемструнни китари, но рядко посягат към дропнатия сегмент в изящните си разложени акорди и рифове. Сложните Prog. Death Metal композиции извикват усещане за елитаризъм. Песните от новия албум са размесени с по-стари техни композиции. Вокалите пленяват с разнообразието от бленди (За стила…) и обхвата си.

D_Obscura_01489

Obscura

Напоследък свикнах хедлайнерът да е по-независим от разнообразния бекграунд и диктовката на пулта, но при OBSCURA нещата си остават на контролирано равнище. Пред много от песните има интродукции, различни от студийните варианти, като семпли от тях звучат и в съответното парче. Различни хорове, шумове и акустики доукрасяват композиционно музиката, но и диктуват едно препускащо темпо, което дистанцира групата от публиката ѝ. Космичността им, обаче, позволява това!

D_Obscura_01590

Obscura

Още в ранното си творчество OBSCURA заявиха своята претенция death metal-ът им да е наследник на DEATH. Новият им албум, освен оп-олекотен, е посегнал и по-напред в тази насока, към музициране в шаблоните на CYNIC. Бас фигуративността на Linus Klausenitzer много напомня на съсредоточената лудост на Sean Malone (b. Cynic). Prog. компонентът им е строго авторски и макар да напомня на места за PSYCHOTIC WALTZ, OBSCURA намесват джаз хармонии. Едновременно с усложненията от всякакъв характер, германците сякаш са композирали определени сегменти от песните си за почивка и има цели пасажи, контрастиращи с простовати музикални форми. Някои от песните им се сливат, а честите смени в темите и темпата водят до това, че за да ги отличим при така построения и озвучен сет, трябва да сме нагазили сериозно в дебрите на изказността им.

D_Obscura_01564

Obscura

Чак преди последното парче от регулярната програма, групата се представя. След композицията ние, разбира се, искаме добавка. Добре подготвеният от бекграунда бис ни бива предоставен. Финалното парче/бас соло, сякаш успокоява страстите, OBSCURA се покланят и феновете биват отпримчени от този друг свят, чието нашествие трая 75 минути…

          Сетлист OBSCURA:

          Intro

  1. Anticosmic Overload
  2. The Seventh Aeon

          Church Intro

  1. Ode to the Sun

          Intro

  1. Emergent Evolution
  2. Diluvium ->
  3. Mortification of the Vulgar Sun ->

          Acoustic Outro/Intro

  1. Septuagint ->

          Acoustic Outro

  1. Vortex Omnivium
  2. Alone

          Noise Intro

  1. Universe Momentum
  2. Akrόasis ->

          Acoustic Outro

  1. An Epilogue to Infinity

          Бис:

          Acoustic Intro

  1. Ten Sepiroth ->
  2. A Last Farewell
D_Obscura_01741

Obscura

Rock Thrashler

20.02.2020, София, Mixtape 5

Снимки: Кирил Груев ©

Вижте цялата галерия от концерта.


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

Фотогалерия: OBSCURA, GOD DETHRONED, THULCANDRA и FRACTAL UNIVERSE в София

OBSCURA, GOD DETHRONED, THULCANDRA и FRACTAL UNIVERSE на 20 февруари 2020 г. в клуб Mixtape 5,  София.

Фотограф: Кирил Груев ©


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

 

Фотогалерия: SUFFOCATION, HATE и BELPHEGOR в София

SUFFOCATION, BELPHEGOR, HATE, CARNOSUS и SHADOWMASS на 4 март 2020 г. в клуб Mixtape 5,  София.

Фотограф: Кирил Груев ©


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

 

Фотогалерия: 20 години The Other Side с DAY OF EXECUTION, CLAYMORE и HYPERBOREA

DAY OF EXECUTION, CLAYMORE и HYPERBOREA на 18 януари 2020 г. в клуб Live & Loud,  София, на концерта по случай 20 години The Other Side.

Фотограф: Кирил Груев ©


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

 

Фотогалерия: LAST HOPE представят “Peacemaker”

Представяне на “Peacemaker”, новия албум на LAST HOPE, 28 ноември 2019 г., клуб Mixtape 5,  София.

Фотограф: Кирил Груев ©


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

Dark Sun And Winter Cold vol.2: От ниско слънцестоене към равноденствие

Може да кажем, че когато на 12 януари 2019 г. се проведе първото издание на Dark Sun And Winter Cold festival публиката реагира с леко недоверие и макар в хода на вечерта да се събраха стотина души, феновете на MALTWORM, CHARDA, HYPERBOREA, HISTORIAN и FRAGMENTS OF EXISTENCE можеха да ги наблюдават в сравнително свободна обстановка. Година, без един ден, по-късно минифестивалът предизвиква сериозен интерес. Дали заради гостите от Сърбия, заради цялостния подбор на групите или заради порасналото доверие в организаторите от Perfect Storm Events, клуб Live & Loud достига постепенно своя капацитет, вследствие на посетителите, готови да чуят такава точно комбинация от метални трели.

Както и миналата година, събитието се открива от MALTWORM. 25-минутното закъснение от 2019 г. тази година е сведено до 5-минутно и една от най-новите ни супергрупи „дърпа предпазната халка”. Честите концертни изяви, както и активният музикален живот на бандата представляват едно избистряне на концепцията им, все още необличана в думи и нестъпкана в клишета…

A_Maltworm_08899

altworm

Thrash/Speed виелицата им, както и волната алкохолоупотреба, подкрепена и от философка концепция,  е много подходяща за Running Free Fest, например, и отваря сетивата ни веселяшки и подобаващо, макар грууви изявленията между песните да не достигат качеството на музиката им!

– Ние сме MALTWORM и свирим Death Metal! – Продължава да упорства Hairy Worm (v.), въпреки че високите трашърски харшове изместват все повече дълбоките death ревове в репертоара му. Точно в този момент групата забива „Crippled & Abandoned”, което, ако не е Death Metal аранжиментът, си е едно класическо Heavy Metal парче.

A_Maltworm_08905

За една година MALTWORM са започнали да седят много по-добре на сцена с ефектно и кадърно сврене. Новият им басист все още е в наваксваща позиция с репертоара, но като цяло групата е очертала своите характеристики. Освен, че всяка от песните им е станала по-изчистена, като цяло 90-тарското усещане за прехода от Brutal Thrash Metal към рифово доминиран Death Metal е обладало творчеството им. Сравненията с MORBID SAINT и шведите MERCILESS са повече конвергентни, отколкото съзнателно търсени. Кавърът на DISMEMBER вече ни доскучава по концертите им, но и той носи белег на прецизиране, оголвайки повече влиянията на самия оригинал… „Global Worming” се явява Death Metal чукът на днешния сетлист, преди момчетата да завършат с декларативния си „шлагер”! Стандартни за тях 40 минути, обещаващи интересно бъдеще.

A_Maltworm_08954

Maltworm

          Сетлист MALTWORM:

  1. Ash Williams
  2. Всичко на масата (Но не по Буковски)
  3. Crippled & Abandoned
  4. Yersinia Pestis
  5. Of Fire (Dismember cover)
  6. Global Worming
  7. The Kvlt Ov The Maltworm

Експедитивното преоборудване на сцената тази година е превърнато в норма на фестивала. Приятни мърч предложения ни дебнат неангажиращо покрай сепаретата на клуба. В това отношение сръбските гости демонстрират повече балкански песимизъм.

B_Scapegoat_09023

Scapegoat

SCAPEGOAT белязаха отминалата година с албум на завръщането си. Както и по време на концерта по представянето му, те демонстрират широките си влияния и не се притесняват да ги използват, за да представят творчеството си без стилови ограничения. Представят ни, обаче, повече класически сетлист с най-доброто от през годините. Въпреки смяната на фронтмен, групата не е загубила генетичните си корени и няма някакви драстични промени в същината на композициите, които творят или в представянето им. Темпото при тях често е по-умерено, което ги изпълва с епичност и отваря място за пълноценни, но и строго агресивни вокали. Младежката свежест, която групата е успяла да запази, влачи след себе си и известен наивитет в композирането, както и ограничава изказността на музиката им, но пък SCAPEGOAT са име, което не може да бъде сбъркано в нещата, които правят.

B_Scapegoat_08999

Scapegoat

Накрая ни дозакопават с BOLT THROWER-повлияната своя класика с мейдънско соло „Distinct Fear”, завършвайки достойно 45-минутен сет.

          Сетлист SCAPEGOAT:

  1. Beyond the Dream
  2. Shadow Over Insmouth
  3. Remains of Time
  4. Serpents in Paradise
  5. Boundless Land
  6. Embrace From Beyond
  7. In Weakness
  8. Distinct Fear

Активното самосътворение на EUFOBIA е процес, който за наше щастие продължава. След значителната степен на продуцентските решения в последния им албум, те продължават да представят на сцена едни до голяма степен пънкарски кратки откоси, с пръдналия звук на недоовладяни седемструнни китари, независимо дали интерпретират по-стари или по-нови песни. Тази енергична амалгама, която придобива своя почерк, бележи началото на сета им. Момчетата не престават и да композират, и когато преди четвъртия трак обябяват, че ще изпълнят чисто ново парче, ме изненадват със висококачествен среднотемпов Thrash Metal, с необходимата за това прецизност в рифа! След това се завръщат към обичайната си формула, но аз вече ги наблюдавам с други уши…

C_Eufobia_09134

Eufobia

Кратките песни се изстрелват в картечен стил. SODOM-ското „Messiah”, което те редовно обявяват за траш парчето им, влиза малко по-непрецизно и хаотично от новото. Редуването на основните вокали на Niki (v., g.) с бекинг-клокоченето на Steff (b.v., b.) не оставя време за почивка. Последните три песни са подбрани да са с осезаемо по-сложна структура, задоволявайки по-елитаристични потребности у феновете, а заключителното дори е белязано от акцентирана мелодичност. Време беше EUFOBIA да тръгнат отново напред и с тези 42 минути те поставиха някакво начало в тази посока!

C_Eufobia_09100

Eufobia

          Сетлист EUFOBIA:

  1. Those Who Believe
  2. Maligna
  3. Cyber Pervert
  4. Facing the Firing Squat
  5. Burning Streets
  6. Wolf Among the Sheep
  7. Animal Farm
  8. Scum Of Christ
  9. Messiah
  10. Graveyard
  11. Laid To Rest
  12. Madness

NEMESIS са група, която е докоснала мнозина български фенове. Не случайно сръбската дамска формация има повече гигове в България, отколкото в Сърбия. А желанието ни да ги виждаме често се обуславя от грамотното им свирене и хващащите им авторски парчета. Те са група, която звуква дори и при много пестеливо като качество озвучаване, а при параметрите на клуб Live & Loud, човек може да им се наслаждава, като по учебник!

D_Nemesis_09212

Nemesis

Знаковите им метъл композиции се изпълняват прецизно и с лекота. Дамският харш на Sanja Drča (v.) е ту по-изразителен в мелодиите, ту по-агресивен. Сръбско-английските приветствия към публиката отразяват ситуацията, че бандата си е като в къщи, но и не съвсем… Макар и рифовката им да не е прецизно „изсушена”, момичетата отдавна са преодолели хаоса в композирането и са достигнали до своя едновременно мелодичен и брутален Thrash Metal. Парчета, които се помнят. Особено що се отнася за концертните им изяви, където и сценичното им поведение е на високо ниво.

D_Nemesis_09154

Nemesis

45 минутният им сет сякаш е попил във времето и ние настояваме за добавка. Момичетата поясняват, че ще изпълнят първата си композирана песен. Неравноделните решения във „Vengeаnce” докараха някои неадекватни сравнения, но вариантът, който слушаме за финал на сета им, е доста стегнат и приятен.

D_Nemesis_09208

Nemesis

          Сетлист NEMESIS:

  1. Oppression
  2. Uprising
  3. Wake Up
  4. Divine Retribution
  5. Pandemonium
  6. Living Dead People
  7. Dead End
  8. The War Is On

          Бис:

  1. Vengeаnce

Когато условният кохедлайнер стартира своето изпълнение, натрупаното закъснение е вече 25 минути, но то е изцяло за сметка на полученото от феновете удоволствие и изпълнената от бандите музика, а не на някакво размотаване!

В края на 2019 г. испанският лейбъл Art Gates Records тиражира „Umbra”, новият албум на HYPERBOREA. Дълго подготвеното творение възбуди много полемики, но определено утвърди българските Death Metal класици като водеща за сцената ни група.

E_Hyperborea_09293

Hyperborea

След интродукцията борейци забиват много стегнато с типично Death Metal звучене, което е малко по-различно от това, което е постигнато в студиото. (Неща, за които скоро ще ги разпитаме…) За разлика от някои други участия на групата, на Данчо Иванов (v.)  не му се налага да навлиза тепърва в оптималната си форма и настроението е „захапано” от самото начало. Въпреки това, между песните общуването с публиката е много „чил аут” и по философски уравновесено, което сякаш гаси от енергията на изпълнението им! Представянето на музикантите е математическо и удволетворява и най-високите критерии за живо свирене. HYPERBOREA продължават да представят песните от новия си албум, някои от които съвсем не са нови за феновете им. Кавърът на „Be Quick Or Be Dead” е deathmetal-изиран, но пак остава твърде близък до оригинала за възможностите на бандата. След една класика и още един кавър, този път на DEATH, групата заковава край на 50-минутния си сет в 00:35 ч.

E_Hyperborea_09303

Hyperborea

Публиката вече бе пооредяла, но непринудено скандиране за бис се изтръгна от предните редове. Момчетата, обаче, сметнаха че е по-подходящо поставената точка да не се размива и сърдечно поблагодариха.

          Сетлист HYPERBOREA:

          Intro

  1. Home of My Misery
  2. Supremacists
  3. Wrong Planet Syndrome
  4. Be Quick Or Be Dead (Iron Maiden cover)
  5. Silent Stream
  6. From Within
  7. Fanatic Devotion
  8. Zero Tolerance (Death cover)
E_Hyperborea_09289

Hyperborea

Така успяхме да се насладим на пълноценния минифест и да установим, че един организатор, който е много близък до основата на ъндърграунд „хранителната верига”, също може да направи събитие, което да е от значимост за развитието на сцената ни, не по-малко и от най-големите концерти, провеждани в България!

Rock Thrashler

11.01.2020, София, Live & Loud

Вижте пълната фотогалерия от събитието.


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

Фотогалерия: Dark Sun And Winter Cold 2020

NEMESIS (Сърбия), MALTWORM, SCAPEGOAT, EUFOBIA и HYPERBOREA на 11 януари 2020 г. в клуб Live & Loud,  София, на фестивала Dark Sun And Winter Cold.

Фотограф: Кирил Груев ©


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!