The Other Side

Начало » Posts tagged 'репортаж' (Страница 35)

Tag Archives: репортаж

Telegram канал на The Other Side

Enter your email address to follow this blog and receive notifications of new posts by email.

Присъединете се към 50 други абонати

Последни публикации

Архив

Вечер на крайностите: APOTHEOSIS, ГРУПА Х, DISTORTED REALITY, ТРАВМА в Club 3 Ushi

Сезонът в Club 3 Ushi сякаш не е спирал, но някои от септемврийските му събития ме подведоха, че с есента се възприемат ценностите на right time движението. Въпреки обявената строга рамка на концерта, самият му старт закъсня с 50 минути.

Травма

Травма

Група ТРАВМА обяви последната си изява, преди неопределено дълга пауза да е именно в днешния ден (5 септември 2015 г.). Триото, което успя да предизвика най-сериозните мош размирици в друг един клуб преди време, днес излизаше някак с по-кротката си визия. Среднотемпов Thrash/Punk инструментал въведе всички ни в леко изкривените орфееви владения.

Травма

Травма

Стилистично разнообразните изразни похвати на триото ни зачекват от Thrash рамката си, за да ни хвърля през Grind, Black, Hardcore и дори Hip-Hop влияния. Текстовете са предимно на български език, но не липсват и изключения. Вокалите се движат между ниския харш, истерията и мръсното разпяване на по-мелодичните моменти. Голият откъм ефекти бас леко затваря звученето в ограниченията на елементарността. Краткия чалга/джаз пърформанс след четвъртото парче разрязва сета на ТРАВМА, за да продължи със запознаване с още тяхни влияния. Doom, Modern Metal и афинитет към Heavy Metal-а ни въвеждат в по-мелодичната част от творчеството им в следващите три песни. След това момчетата си позволяват една разходка в пионерския метъл чрез осакатен по социалистически звук и демонстрация на чалга-метъл със текст на сръбски. Кавърът на HIPOCRISY „Mind Corruption“ бе изпълнен по начин, който недвусмислено показваше, че парчето въщност е обработка на „Mendatory Suicide“ на SLAYER. Интересното е, че същият кавър се изпълнява и от индонезийската група TRAUMA! Тук нашата група вече бе изпълнила плана си за вечерта, заедно с бисовете, но не прекрати последната си изява, за наша радост. Grind-овия Punk „`Бати шибанията“ и още един Hip-Hop Metal химн, доунищожават детското в нас и довършват участието на травмираните на 55-тата минута.

1. Интродукция
2. Гладна земя
3. Ядрен взрив
4. Изнервяш ме
5. Смъртна присъда
6. Обречени
7. Жестокост и насилие (нова)
8. WC Spider
9. Kurvo prokleta
10. Mind Corruption
11. `Бати шибанията
12. ?

Distorted Reality

Distorted Reality

Вторият концерт на DESTORTED REALITY след възстановяването им, предстоеше да се случи. След като на първата си изява на 04.07.2015 в Rock Bar Fans квартета представи само две песни, днес програмата им бе по-щедра. Към възстановените им най-ранни и все още незаписвани песни те бяха добавили и някои от известните им значими постижения.

Distorted Reality

Distorted Reality

Представените пет композиции ни напомни, че силата на DISTORTED REALITY е в по-бавните песни в кръвната група на SORROW и WINTER. Дори в по-бързите пасажи, онова Doom усещане се запазва от тънката мелодична линия на този подстил Death Metal. И въпреки, че това може да остави впечатление за тромавост, добре артикулираните барабани с фин усет към запушените чинели, отваря динамиката на песните на ветераните. Вокалите са само в Death стилистиката на ниския, титаничен рев. Автор на последното парче („Bloody Dreams”) от сетлиста на групата е небезизвестния метъл филантроп и познавач на музикалния екстремизъм – Борко, който следи за нас от по-добрия свят. Новия живот на групата му дава и една по-прецизна опаковка, заедно с друга ранна композиция “Sadistic Surgery”. Кратката програма логично бе увенчана от бис. В името на прецизното си представяне, DISTORTED REALITY повторика първото си парче. Повече от половинчасов сет ще очакваме от групата завбъдеще!

Distorted Reality

Distorted Reality

1. Madness Of Reality
2. Sorrow And Death
3. Affliction
4. Sadistic Surgery
5. Bloody Dreams
Бис:
6. Madness Of Reality

ГРУПА Х, освен че рядко се представя на живо, претърпя и своята метаморфоза. Смазващият български алко-грайнд дринк метал на „Fuck D(emo)“ отпреди десетина години, изживя своя апогей и когато момчетата влезоха в студио през 2014 г. за второто си демо „Нищо не печелиш“, творческият им нагон се изля в по-конвенционален Brutal Punk. За изминалото време това израстване не е необичайно и съответно текстовите послания надхвърлиха двукомпонентните словосъчетания и скандирането на различни видове високоалкохолни напитки.

При закъсняващото с над час начало на сета на ГРУПА Х, към 22:50 ч., когато те стигат до сцената, алкохолното влияние е взело своето и стария дебилизъм лесно се изтървава в изявата. Макар и да започват с новото „Стружка“, виелицата от шум зацикля в еднакви песни, където китарата няма конкретна функция, освен аморфния шум. Там, където двамата вокалисти не имитират старателно повръщане, тече нещо като пиянско караоке на неизвестни песни… Обстановката се гмурка в дълбините на инфантилизма с текстовете: „Heavy Metaaaaaaaaal, ти си педааааааааал“ и „Косми. Голи цици…“. Директните душеизлияния определят границите между парчетата, а амрфната китара търси спасение в рифа от „Seek and Destroy“ за поне четири трака. Хитовете от футболните агитки и Noise Punk акценти са разхвърляни между хитовете „Зъбобол“ и „Кирката“. За 50 минути ГРУПА Х успя да сътвори най-лошото си представяне, което аз съм виждал за цялото им петнадесетгодишно съществуване, въпреки големите ми надежди от новия им материал. Крещенето и неопределения шум не позволи да диференцирам точно определен сетлист, но подозренията ми се въртят около 19 изпълнени мотиви за парчета.

Apotheosis

Apotheosis

След мощния хаос, македонските гости трябваше да демонстрират своите способности! В някакъв смисъл наивното и същевременно неизвестно за мен име APOTHEOSIS, не предизвикваше определени очаквания. (Оказва се, че още две групировки от глобуса са избрали същото име за себе си…) Какво ли ни бяха подготвили нашите братя, както ги обяви основният организатор – Гого (The Other Side, DISTORTED REALITY)?

Apotheosis

Apotheosis

Минути преди полунощ, APOTHEOSIS подходиха плахо към своя сет. Представата за Melodic Death Metal на югозапад се оказа доста нежна. Doom/Gothic инвенциите бавно ни поглъщаха, докато вокалистът Благоя Петровски достигна до пълните си възможности… Доста прихващащите като мелодика и стуктура песни, черпеха от най-добрите образци на PARADISE LOST, MOONSPELL, DARKSEED и AMORPHIS. Тази мелодичност, разположена най-често върху 4/4 ритмика, хем беше сякаш с познати схеми на музициране, хем беше композирана така, че да носи удоволствие при слушането, независимо от асоциациите, които предизвиква. Харшовите и меките вокали на Благоя падаха с такава точност и прецизност по тоновете, че намаше нужда човек да се съсредоточава, за да попие от удоволствието. Заявявам, че това бяха най-добрите вокали, които аз съм слушал в Club 3 Ushi! Стилът на свирене на барабаниста им бих нарекъл „стероиден“, което се отразяваше на прецизността на ударите, още повече, че говориме за равноделни Gothic набивки. Ползваните клишета в стила не бяха цитати и определено носеха висококачествено удоволствие при възприемането им. Въобще APOTHEOSIS бяха приятна изненада! Когато те подходиха към финала на сета си, ги извикахме на бис. Заедно с бисът си, те представиха всичко на всичко – 9 песни, колкото има и в дебютния им албум, запълвайки непретенциозните 50 минути свирене. Въпреки доброто впечатление, което успяха да направят, равнището им все още е провинциално за по-сериозни изяви.

Apotheosis

Apotheosis

Към 00:45 ч. оцелелите се отправихме към афтърпартито в The Black Lodge, където нямаше останали много сили за вилнеене…

Rock Thrashler
Club 3 Ushi, София, 5.09.2015

Снимки: Йосиф Милчов и Apotheosis

Отломки от последната глава (Втори ден от Youth music fest – Левски 2015)

Отломки от последната глава1
(Втори ден от Youth music fest – Левски 20152)

Град Левски е едно от многото китни български градчета, които съпротивлявайки се на тенденциите на времето, продължават да оцеляват и да съхраняват топлото спокойствие на нашата провинция. Сякаш преоткривайки красотите на родината с вазовия ентусиазъм, рок-концертите продължават да завладяват нови дестинации за изява на истинската съвременна култура и доближаването й до хората, чието битие продължава да има своите ограничения, поради едни или други причини. Фестивалната култура докосна множество кътчета от страната ни, този път по един истински начин, а не както някога – по разпореждане да бъде натиквана из обезлюдяващите ъгли на България.3 Приветлива и красива пешеходна зона ни отвежда до общината, където приземната издигната площадка се явява естествена сцена на концерта.

Ciroza

Ciroza

Събитието няма достатъчно реклама по обичайните рокаджийски канали, а и в рекламирането му има известна неадекватност и липса на информация за участващите банди, поради което се съсредоточавам върху му по времето, когато тече неговото начало на 15.07. Все пак организаторът е разделил алтернативните от по-твърдите групи и решавам, че си заслужава, макар и пропуснал първия ден4, да видя металната вечер на 16.07. Така попадам в чудното кътче от красота и спокойствие. „Левски ще стане малката Каварна за дните на фестивала.“ – гласи един от слоганите. Моментално се уверяваме в това, когата скромната ни компания от четири човека предизвиква двадесетминутен хаос и неразбория в заведение на самообслужване с десетки маси, където сме единствените клиенти…

Някъде между 15:40 ч. и 18:00 ч. добиваме първите впечатления от саундчека на групите под парещото слънце. Става кристално ясно, че озвучаването е традиционно за селски събор и групите ще трябва да си отвоюват вниманието на фигурите, зовящи се „озвучители“ в подобните на този случаи. Не че параметрите на техниката не са задоволителни, но онова характерно ретро-пестеливо ползване на материалните блага, характерни за периода на колективизацията, ни връща към едно историческо по своята същност мероприятие. За да е пълна деведестетарската картина, дългокоси или на цветни гребени момчета с китари сякаш се прокрадват на малки групи под критичните погледи на формалното общество, чиито редки все още представители са прехвърлили границата от 400 ml. твърд алкохол в ранния петъчен следобед. Въпреки някои акценти от миналото, витае радостната свобода от предстоящия празник, който е свързан и със 70-ата годишнина от обявяването на Левски за град. Необратимостта на времето, освен от рок фестивала, е белязана и от жизнеутвърждаващия колорит на съвременната демография.

Среща с менторите [Grimaze]

Среща с менторите (Grimaze)

Звънкият глас на актрисата Ернестина Шинова разцепва гъстата мараня, посредством концертната уредба, за да прикани музикантите към среща с менторите в общината! Махалото на времето се люшва отново назад, протягайки се към приветствието на партийния секретар на региона… Ментори на фестивала са Николо Коцев (КИКИМОРА, BRAZEN ABBOT), Славчо Николов (Б.Т.Р.) и Антон (Тони Сатаната) Арнаудов (РИЦАРИ НА ОГЪНЯ, IVORY TWILIGHT, ENTHRONEMENT), който е и съ-водещ на събитието. В общината, с чиито пари протича събитието, менторите дават приятелски съвети на младите музиканти, свързани с успешното представяне на сцена и отговарят на въпроси. Отнема час, за да се осъществи отписването на тази част от общинските активи на фонд „Култура“, предвидена по държавните стандарти за менторстване в полза на поканените ментори и организатори.

Артистичната небрежност на Ернестина Шинова, „подкрепена“ от дървеняшкото сричане и забоден нос в сценария на Тони Сатаната, ни дават да разберем какво се има предвид под строфата „Концерт на VENOM с водещ Кеворкян“5! Абсурдистките изявления, очевидно са писани от хора, които освен, че са нямали понятие от рок концерт, са нямали и връзка помежду си. Откъси от хвалебствия на общината, представяния на групи, исторически ракурси, рекламни похвати на замесената фирма и загадъчни призиви за цветния живот на различните са залепени еклектично и изказно-разнородно в един текст, който е труднодостъпен в пъргавите подскоци между тематиките, дори за академична аудитория. Да не споменаваме, че всичко е в името на Център за социални услуги, менажиран от съответната фирма по програма за толерантност „Равни под слънцето“

Headbengers

Headbengers

Първи на сцената в 19:30 ч. са HEADBENGERS. Групата отговаря на името си, колкото HARDCORE SUPERSTAR свирят Hardcore или EAGLES OF DEATH METAL свирят Death Metal… Мелодично-купонджийските им кавъри са изпълнени с New Wave/Hard Rock маниер и с хижарско настървение. Усетът им към акустичните моменти и мелодичните хармонии е притъпен от предпочитанието към евъргрийните (Да не кажем ресторантския репертоар…) и известна непрецизност на изпълнението им. ANATHEMA, BEASTIE BOYS, AMORPHIS, NEIL YOUNG и WHITESNAKE попадат в този си ред в подбора с най-популярни парчета. Основният вокалист на квинтета с холандски барабанист има повече декоративни и експресивни функции. Най-добрите попадения са изпяти от единия от китаристите на формацията, който дори захвърля инструмента си за вокалното изпълнение на дамския сърцеразбивач „Ain`t No Love…“. Купонджийско, но малко плахо, начало под все още напичащото слънце.

Под звуците на започналия концерт социалната структура и съставът на публиката се облагородяват. Между сетовете музикантите получават подаръци от Соник старт ООД и общината, както и дипломи за участието си в каузата на фестивала. Продуцент и сценарист на събитието се явява Андрей Слабаков! Присъствието му успешно разстрелва рок феновете чрез рекламна фланелка на автомат Калашников! Да си „продуцент“ на фестивал, организиран от община и частна фирма, означава да застанеш на пътя на парите между истинските продуценти и музикантите. А да си сценарист на рок-концерт, където артисти представят себе си, а в останалата му част еклектиката е взела връх, означава да повериш на свой роднина „подреденото“ водене. Сценарият, освен че едва ли ще вземе „Оскар“, вероятно няма дори да стои добре в биографията на автора си! Позата „Помагаме на младите рок музиканти“ в една такава ситуация е толкова пошла и лъжлива, че аз не мога да преглътна възмущението си. Не, че Андрей Слабаков не е един от великаните на българската интелектуална мисъл! Но смятам осъществяването на лятно артистично турне на гърба на млади музиканти за недопустимо! Разбира се, виновни за това са хората, които принудиха артистите ни да се превърнат в просители пред общините, а хората на науката – в екологични и разни други видове рекетьори, даващи оценки с разрешителна стойност за престъпленията на мафията! Умът е оръжие, но нека то не бъде насочвано срещу най-младата, най-чистата, най-отдадената и най-уязвимата част от обществото ни!

Axez

Axez

Малко преди 20:00 ч., за да ни развеселят, на сцената се качват пънкарите от AXEZ. Те ни заковават с класическия пънкарски чук „Sick On You“ и видимо привличат фенове към сцената. Разнородните музикални предпочитания на групата повеждат представянето им в една разнообразна селекция от кавъри. Алтернативните и Rap-Core песни са последвани от кавър на REDNECK, преминаващ във фрагмент от „Roots Bloody Roots“ на SEPULTURA. За момчетата е характерно повече живото и енергично представяне, отколкото някакви музикални достойнства. Пънкарското излъчване всъщност е по-голямата част от чара на представлението им и е независимо от стила на конкретните парчета. Именно за това на последния им – шести трак, въпреки небрежното свирене, пред сцената се оформя и първия moshpit, съставен предимно от колеги – музиканти. Стегнатото 25-минутно изпълнение завършва с упоменатите подаръци и снимки с атрибути на кампанията. Това бе и групата, която обърна най-много внимание на публиката, слизайки сред нея след изпълнението си и раздавайки много положителни емоции.

Foretold Dead

Foretold Dead

В 20:25 ч. за своето представяне излизат непознати за мен младежи с колежанско излъчване. Дупничаните от FORETOLD DEAD захващат първата си песен „In Cold and Dark Days“ с усет за мелодичност, напомняща зрелите творби на AMORPHIS. Когато по-рифовото им лице се разгръща на парчето „Voids of Hell“, техническите умения на момчетата не могат да останат незабелязани! Техничен Thrash Metal, напомнящ за късните KREATOR е обагрен с мелодични залитания и модерни похвати на свирене в екстремната сцена. Това носещо удоволствие впечатление се запазва и в песента „Погубена нация“, която изпълняват на български език. Кавърът на MEGADETH „Tornado of Souls“ е поднесен с прецизност и чуваема следа от авторски прочит. Докато свирят авторското си „Burn It“, FORETOLD DEAD вече са ми станали любимци и се наслаждавам на уменията им, които обещават много за в бъдеще. Възгласите за бис не съвпадат с програмата на фестивала и участието на дупничани отброява едва 30 минути. 30, но какви…

FORETOLD DEAD участват за втори пореден път на Youth Music Fest. Първото мероприятие на „Соник старт кампания за „Толерантност – „Равни под слънцето“““6 се е провело на 29.08.2014 г. в гр. Драгоман. Не се учудвайте, че не сте разбрали за тези тъй благородни събития, подпомагащи българския рок! Всъщност, на радетелите на „стопанската дейност в социалното предприемачество“7 въобще не им пука колко човека ще посетят събитията им! Този тип „стопански“ организации са създадени, за да източват бюджетите на общини и различни държавни социални структури, подпомагайки безпроблемното фактуриране на разходите по различни налични програми. По същия начин едно „Сдружение с нестопанска цел за осъществяване на дейност в частна полза на „Програма „Произведено в България“““6 (Последният да затвори вратата!), се опитва да не допуска никой продукт да не напусне страната, без да си е платил рекета, докато някой им върши доброволно и безплатно работите. Въпреки че няма да откриете каквато и да е информация за лица с изпълнителни функции в Соник старт ООД, нито нещо повече от философски построения за дейността й, пъпните върви на далаверата, изглежда, водят до такова гнездо на оцелелите пост-ДС мутроидни структури, каквото е гр. Дупница. Оттам експанзията на този сравнително нов тип социален паразитизъм е обхванал вече към две дузини общини. Този тип социално-общински предприемаческо-спомагателни обединения се създават от бивши офицери в репресивния апарат на комуниадата. Тяхната основна функция е ограбването на парите, които биха потекли към нуждаещи се хора или реален бизнес и разпределянето им между общинските чиновници и новите мутроиди на България. А че младите ни рок-групи ще подпомагат тази дейност безплатно, е ясно по презумпция на тези „подпомагащи сцената“ елементи. Наградите за музикантите са рекламни материали и порцийка храна8.

Battle Steel

Battle Steel

Слънцето преваляше, когато дойде време за трибюта на MANOWAR – BATTLE STEEL. Крехките младежи и техният отец и вокалист ни представиха един подбор от творчеството на вдъхновителите си, който, макар и не особено впечатляващ като изпълнение, стопли сърцата ни с познатите от хиляди купони парчета. В една такава войнстваща обстановка ползването на аутокю се оказва неудачно решение, най-малкото, защото основният рицар трябва да е с очила! Нещо, което внася анти-имидж на фона на само петте песни, които се интерпретират. А да четеш текстове, които публиката знае наизуст е неуважително, все пак. Пищим, попълвайки някои липсващи тонове от вокалите и горещо изпращаме групата от Горна Оряховица към 21:25 ч.

Алтернативно-пънкарливите пловдивчани от PARANORMAL почти веднага взимат нещата в свои ръце. Включеният в състава им DJ обогатява звученето, което прелива от мелодии към хип-хоп и от пънк към алтернативен поп. В традициите на съвременния радикализъм песните им побират и сериозно количество Reggae компоненти. Разхвърляното им, като стил, изпълнение подсказва купонджийско настроение, но сякаш не успява да уцели съвсем точно феновете, които са тласнати повече към анализиране, отколкото към съпреживяване. Квартетът запълва своя половин час с вихрено шоу и букет от анархистични звуци.

Paranormal

Paranormal

– Някои хора освен за „Солджу Форджу“ и „Смока“, не искат да си отворят ушите за нещо ново и различно! – напипва една от болните теми менторът и водещ на концерта Тони Арнаудов – Сатаната в едно интервю, което вече трудно се открива в нета, заради скандалния си тон. Личност – легенда по силата на дългогодишните си творчески усилия в метъл попрището, Тони се е институционализирал на фестивала по един по-различен почин.

Забележително е радетелството на този ментор за новите банди! Имената на две нови банди, които обаче не свирят на фестивала, са изтъпанчени на плаката му, само защото той свири в тях. Това, което е довело Тони Сатаната в гр. Левски е същото, което го подтиква да се зове „ивент мениджър на „Център за сценични изкуства „Stage 51“““6! Менторът събира парите и предава на музикантите висшочайшото си присъствие! Това е човекът, заради когото пловдивската сцена е смазана, обречена от безплатните си изяви в центъра, известен повече като клуб „Stage 51“. Там младите музиканти получават единствено поле за изява, подарявайки своя талант, инструменти и труд на ивент мениджъра! Поради това, кадърните от тях се отчайват и престават да свирят, за да бъдат заменени от по-млади, по-ентусиазирани и в крайна сметка – по-наивни младежи. Това принизява сцената, защото там остават да свирят по-некадърни групи, съсредоточени върху правенето на кавъри. Поради това, град с огромен културен потенциал е превърнат в развъдник на клонинги на NIRVANA. Та в гр. Левски Тони раздава по един ламиниран лист хартия с надпис „Грамота“, откъснат от бюджета на общината с фалшивата си стойност. Докато едва ли води групите безвъзмездно в тази кампания, където едни са толерантни, а други меркантилни!

Grimaze

Grimaze

В 22:00 ч. на сцената са вече GRIMAZE. Забележителната столична формация е наистина толерантна по отношение на колегите си, с които споделя сцена, поради което имам удоволствието да ги наблюдавам по-рядко, отколкото ми се иска. Докато трае подготовката, тече блусарски риф и ни се разяснява: „Ако някой не е запознат със смисъла на лириките ни, то ще кажа, че в тях се пее за това, че слабият побеждава другите, а силният побеждава себе си.“ Stoner звук и BLACK SABBATH-овско усещане подхващат сета. Блус базираният им тежък стил отсява публиката. Случайните зяпачи и фирмените представители биват отблъснати в периферията на площадното пространство, а феновете видимо се утаяват към сцената. На второ парче вече има свободен коридор между двете множества. Квартетът интерпретира с изключителна лекота подбрани сложни композиции на GOJIRA и PANTERA, докато оставя по-първичните форми за авторските си песни. Различните композиции преливат през контролирани микрофонии, постигайки Sludge настроение. Освен интересната музика, групата се представя и като забележително шоу, изпълнено от отдадени артисти. Рифът от „Domination“ на PANTERA вдъхновено е включен в една от авторските им композиции, от което последният им пети трак, който е кавър на същите, сякаш е ограбен и остава не така енергично изпълнен.

Grimaze

Grimaze

Достигнали своята ярка регионална идентичност, придаваща им култов статус, група CIROZA ще затворят тази вечер от фестивала. В 22:40 ч. обезпокоителна интродукция от сирени, съчетани с шумове и части от декадентски изказвания на Т. Живков, изострят чувствителността на присъстващите към представлението. Следва мощно забиване на Thrash Metal чукове от последния им албум, които внушават всеобща значимост на бандата, формирана в трудната и неблагодарна среда на българския северо-запад. И ако GRIMAZE отсяха публиката, то CIROZA буквално я почистиха, за да изкристализира истинския фестивален купон. Тежкото прецизирано присъствие определено вдигна качеството на концертната част от мероприятието. Момчетата зарадваха феновете и с нова песен! „Stop The War“ се сля с общия монолитен звук, подсказвайки известна степен на автоцитати. Докосвайки обезпокоителните часове на денонощието, „Arise“ на SEPULTURA удари тежкия си печат върху присъстващите. За довиждане чухме и вечния им пънкарски хит „Диагноза Цироза“. Безпристрастен часовник показващ 23:10 ч. сложи край на развихрилото се забавление.

Ciroza

Ciroza

Една по-кротка част продължи с акустични изпълнения край фонтана на града.

На следващата вечер фестивалът щеше да продължи с концерт на БТР и John Lawton. „Избраните“ групи да подгреят бяха групите, които са решили да останат в града – AXEZ и STENLY STEFANOV`S PROJECT. Доколкото става трудно да отидете в някое малко населено място, без от ъгъла да изскочат хедлайнерите на втората вечер, сметнах да спестя, както описанието им, така и присъствието си на финала на едно събитие, което ме възмути достатъчно. За разлика от младите групи, БТР и John Lawton свирят за прилични хонорари не защото са по-добри, а защото от по-дълго изучават далаверите по общините. Има фестивали и общини, които наистина подпомагат младите групи. Но аз апелирам към музикантите: Не се подарявайте на разни асоциации, фирми, културни програми и подобни лицемерни словоблудства, заради едната изява! Ако някой иска да ви подпомогне, нека плати за труда ви! Стига парите са текли към администрация и милиционерски фирми! Не се подарявайте, за да не ви смятат за безплатни!

Зачестяването на кметските далавери с рок-музиката са добре изразени от безименния автор на стиха:

Кметот Кайо е титан
И е виден меломан,
Он след Весна се закани,
Slayer в село да покани.
Не е туй задача лесна
Slayer да забиват в Кресна,
Но изтъкнатиот кмет
Е човек с авторитет,
И каза им: „Ке ви платя,
С бюджет от общината,
Туй ке ви е хонораро,
А за кресненци – мукаро!“
Идат Slayer на площадо
Там се сбрало старо, младо;
Изправи се Том Арайа,
Извика при него Кайо:
И му вика: „Абе, кмете,
К’ви са тия шимпанзета?
Ние да не сме „Кристали“,
Та да пеем пред мангали?“
Кайо го успокои,
Още пари му брои.
Обеща, че ке им плати
на човек по сто заплати.
И започна джамбурето –
В Рилци, Крупник и Полето,
В Церово и Зелен дол
Пее се „God Hates Us All“
Само тъпите тюфлеци,
Играт оро и гюбеци.
Дейв Ломбардо нервира се
И от столо надигна се,
Па като засука палката –
Баш на Венко в баданарката.
После вземе барабано,
Кат го метне към мегдано
Точно в тиквата на Поли –
Слон да му го нафърфоли.
Разпищеха се селяците,
Изпокриха се в шубраците,
Само Кайо остана
С гордо вдигната глава.
И кат на единствен фен,
Му запяха тоз рефрен:
„Кайо, големец си ти,
Яж ми куро, Симитли!“

Сякаш за да потвърди мисълта ми, Меката на упойващата картофена индустрия9 също става арена на младоспомоществувателствуването: „Старата традиция да се дава сцена на Български рок групи е с ново име в курорт Боровец – BoroRock.“ Какъв величав слоган! „Стара традиция“? Ето и облагодетелстваните младежи: RESPONSE, HORIZONT, ZONA, SEVI и за финал – Николо Коцев с КИКИМОРА… Г-н Коцев, който бе блъснат доста твърдо от българската действителност в музикалния бранш, може да менторства или да свири в зависимост от това, колко мошеници са се наредили да източват средствата по програма „култура“ на общините. В гр. Левски бяха много…

Rock Thrashler


1. Доколкото авторът работи по един проект, описващ част от историята на българската рок и метъл сцена, тази статия се явява смислов край на тази история към настоящия момент.
2. Изписването е оригиналното за събитието, както е публикувано на малкото места, където бе рекламирано.
3. Визираме мероприятията от времето на зрелия социализъм: Младежки рок конкурс в гр. Мичурин; Национална рок панорама – Видин; Конкурс за авторска песен на млади изпълнители – гр. Толбухин; Рок-фестивал Габрово; Рок празник в гр. Троян и т. н.
4. Групите, за които няма да ви разкажа са: SMOKIN` BARRELS, CITIZEN ERASED, STENLY STEFANOV`S PROJECT, PANIC STATION, SIMAI, IN DYING MOMENT и IZIDA
5. Цитатът е из песента на КОНТРОЛ – „Ужас“.
6. Използвам умишлено такава пълна (и неправилна според съвременния правопис) форма на затваряне на кавички, за да подчертая някои аспекти на оригиналните заглавия на едни, по същество грабителски структури, които ползват толкова клиширани и същевременно обезличени от преупотреба имена…
7. Част от представянето на Соник старт ООД в официалният им сайт.
8. По текста на Милена „Защо“.
9. Курортът Боровец стана арена на мутренски войни още от началото на прехода. Капитал за изкупуването на хотелите и строежа на нови такива, най-често идваше от наркопрестъпността. По документи огромните печалби се генерираха от небивало бурния растеж на самоковските картофи през 90-те!

Фотогалерия: Sea Of Black 2015

Фестивалът Sea Of Black 2015 в Летния театър, Бургас, 6 август 2015 г. Прочетете репортажа.

Снимки: Mrazek ©

Бургаска метъл вечер на Sea Of Black 2015

Фестивалът Sea Of Black в Бургас е събитието, което не пропускам, така се получи: явно има нещо, което ме кара да се връщам край морето всяка година, откакто наследникът на славните бургаски дет фестове се възроди през 2013 г. Това е така, защото там е мястото, където се виждаме с приятели поне веднъж в годината, а с някои и за по-дълъг период… кой побелял, кой вече без дългата коса… но сме си все същите улави момчета (и момичета). Може би, защото организаторите канят едни от най-добрите банди на българската сцена, както и гости от чужбина, при това без да ги повтарят вече трета година. А самата близост фенове-групи, което допринася за атмосферата. Като споменах организаторите: Бабата и Тошко Сепултурата дават сърце и душа това събитие да го има. Който е организирал метъл концерт знае, за какво иде реч. А за наша радост, фестивалът ще го има и в бъдещето.

Dimholt

Dimholt

Мнозина знаят, че предния ден въздухът в Летния театър бе разтърсен от енергията на Веско Маринов (миналата година пък подгрявката бе на Кичка Бодурова) – атмосфера имаше, оставаше да бъде направена експлозията. Както е казал Дон Коце, моя милост се занесе от „плажа в екерисажа“, подгрях с няколко бири, намерих в плод-зеленчука връзка пресен зелен лук, хванах половин кило флаери за Autumn Souls Of Sofia и с викове „Ебаниеее!“ се отправих към Морската градина под смаяните погледи на местното население и туристите.

Бабата

Един от виновниците – Бабата

Както писах, срещнах много приятели, наздравици, ръкостискания, иху-аху… и към фестивалната зона.

Occultum

Occultum

Първи на сцената са хардкоровете PIRANHA, предвождани от Шута, идеалното начало, скейтове, пънкарско настроение, енергия до навеса на театъра, че и отгоре. Следват шуменските дет метъли CONCRETE, бруталия, танци. Аз се развихрих да раздавам флаери, и гледам една баба с бастун стои на пътеката, давам й флаер, а тя ме пита „Веско кога ще свири?“. А CONCRETE бъркат ли бетона, слагат ли арматурата… Трети са бургаските трашери THE OUTER LIMITS – привърженици на старата школа на този жанр. Тук мога да отбележа участието на Deimoz (THE REVENGE PROJECT), но този път като барабанист, а не както сме свикнали да го виждаме да опъва жиците.

Occultum

Occultum

Участието на OCCULTUM на Sea Of Black е първият им концерт след излизането на дебюта им „The Book Of Nameless Rituals“ това лято и е своеобразна концертна промоция на изданието. Бе представен и новия басист на групата Jafar, познат ни от SERPENTINE CREATION, DIMENSION OF HARM и DESOLATE. Започват с внушително инструментално въвеждане, след което на сцената излиза фронтменът Diabolus, със злите накитници с 14-инчови пирони, и ритуалите започват, потапяйки амфитеатъра в мрак.

Jafar, Occultum

Jafar, Occultum

Няколко глътки бира за феновете, а пък Бабата съобщава името на първите чуждестранни гости – турците THROWN TO THE SUN. Забиха доста интересна комбинация от мелодичен Death Metal и Doom. Добра банда, да се надяваме да ни гостува отново.

Thrown To The Sun

Thrown To The Sun

Пловдивчаните AS ORCHIDS WITHER накараха групата скейтбордисти да се завърнат от дебрите на Морската градина в Летния театър и да заформят танците на и около сцената. Своеобразно завихряне на ръце, крака, енергии, чакри.

Dimholt

Dimholt

В образувалата се пауза – една шкембе чорба в близкия капан и обратно. Десетки пъти сме писали за DIMHOLT, все е малко това, което предава преживяването. Може би и този път разказът ми ще е сух. Но пък елате и ги гледайте, тогава няма да имате нужда от разказвачи. Една добре шлифована Black Metal машина, на сцената на родния си град. В една от песните като гост-вокал се включи Велински (HELLRIDER), а накрая трансът свърши с „In Tombs“.

Велински и Dimholt

Велински и Dimholt

За достоен завършек на фестивала бяха поканени гостите от Румъния THE HOURGLASS. Със симпатични вокалистка и клавиристка, барабанист, куфеещ върху чинелите и басист и китарист, които също не се спряха да метат коси по левия фланг на сцената (наше дясно), трансилванската петорка радваше Бургас със симфоничния си метъл. Даже няколко възрастни дами „куфееха“ (дали и те са от фенките на Веско?). Важното е, че стана празник за душата.

The Hourglass

The Hourglass

След края на вечеринката, уморените фенове тръгнаха кой към плажа, кой към морската, кой към капаните и афтърпартито в Бар без име… Още една бургаска вечер, която ще помня.

Mrazek

6 август 2015 г., Летен театър, Бургас

Фотогалерия: SOURCES OF I и BELGARATH в София

Концерт на две български Black Metal групи в столичния клуб Три Уши. Предвожданите от белгиеца Deha, SOURCES OF I представиха дебютния си мини албум, подкрепени от BELGARATH.

Снимки: Mrazek ©

JUDAS PRIEST: An Act Of Affection

A lot of people in the „metal scene“ have been bringing up the futile objection to bands announcing farewell tours, and then continuing to tour. In the case with JUDAS PRIEST, their EPITAPH was thoroughly justified. Rarely have they been as close to perfection, and stretching to give their absolute all in recent years. That they didn’t wait too long to announce another album and tour, was an act of loyalty to their fans, rather than a trick – a fact which needs no explanation to those involved in the love affair with PRIEST for over 40 years. While still having attended only one show on the current tour, my feeling is that of ease and intimacy, of demand and pressure having been lifted off Priest’s shoulders, with the completion of Epitaph.

Judas Priest

Judas Priest

Redeemer Of Souls itself, with the promise of being „classic Priest“, is far from the quality of their latest studio rendition, let alone the quintessence of Metal which is for example Screaming For Vengeance. They do lie on their glory; with that said, the album is almost every bit enjoyable: whatever this classic band offers as easy-listening, outweighs in quality a myriad of contemporary rock and metal acts. Songs like Dragonaut (nevermind the title), Redeemer, and March Of The Damned are instantly catchy, while Halls Of Valhalla is another opportunity to display Rob Halford’s high-pitched vocal mastery.

Judas Priest

Judas Priest

The Metal God never fails to deliver, although exhaustion spells clearly on his face and body. The fact floods me with many emotions – from feeling for him, to feeling closer to him. He is less imposing and more vulnerable. He is close to us literally, noting how good he felt about the venue, a sold-out 2000-capacity, with only a meter or two of distance between the stage and the first row. („We played in Denmark the other day, where the audience was two miles away – ridiculous!“) A small minus about the Ronda hall of Tivoli Utrecht, is the stage being too high; and the sound of the vocals was somewhat lost in the down-front-centre-stage spot where I was.

Judas Priest

Judas Priest

As soon as the band appeared on stage (right on time and with no support, woo-hoo!), Mr.Tipton felt the audience with his penetrating gaze, and then maintained the eye-contact, while encouraging the fans to sing along the lyrics. Richie Faulkner provided the muscles and glamour of the rock show, while Mr.Hill and Mr.Travis appeared genuinely enthusiastic as ever.

Judas Priest

Judas Priest

And such was the atmosphere that instantly set in between band and audience. Within myself, there was the mixed feeling of happiness and the hesitation to let the band go, after two short hours.

Judas Priest

Judas Priest

The concert opened with Dragonaut, to quickly pick up with the groovy heavyweight Metal Gods. After the playful favourite of Devil’s Child, something quite unexpected happened with me.

Judas Priest

Judas Priest

Victim Of Changes began – and I burst in tears.

Judas Priest

Judas Priest

I try to put a name to the emotion, and come up with this… nostalgia. Nostalgia, however, in a very special sense, as described by Halford in a 90s interview which stuck with me: „Nostalgia is a human necessity – it is affection.“ Victim Of Changes represents the whole history of my affair with Priest, which seems to have initiated in the dawn of time. I was crying, and I still am while typing these lines. I don’t want anything to change in my love with Priest. It won’t!

Judas Priest

Judas Priest

Enough with being whimsical. JUDAS PRIEST are not 90-years old, they are young men, mostly in their 60s. However, their attitude defies even that, exemplifying spirit over matter, and the mere number which age ultimately is. As the concert progresses, I get the distinct feeling of Rob fancying himself as a young man still, as cocky and devious, as Rock’n’Roll as he has always been. And while later representatives of metal subgenres get lost in comically faux-intellectual reflections on the genre and its „ideologies“, the Metal Gods have long made the statement of what heavy metal is. It is all about having fun. It is about having fun extremely, electrified, making Judas Priest the epitome of ecstatic musical intensity.

Judas Priest

Judas Priest

The setlist offers the aforementioned four songs off the new album – a relatively small number, making the current tour another „best of“ this legendary band. After Halls Of Valhalla, we plunge into a Love-Bitez delight – which is to continue with Turbo Lover, met by the audience with special exaltation.

Judas Priest

Judas Priest

In between songs, men in the audience shouting „We love you Rob!“ vocalize the emotion for me, stripping me of the hesitation to express it, in order to not offend the entire band. Of course The Metal God is the star – and this gentle, refined yet monstrously expressive man steals the affection. In so many words, we love the man to death. And it fucking bites.

Judas Priest

Judas Priest

A lot of fans sorely miss KK Downing, but the duo of his younger replacement and legendary guitar maestro Tipton simply saturates the soul.

Judas Priest

Judas Priest

In between Love Bites and Turbo Lover, I was happy to hear March Of The Damned, which in its heavy-rock oldschool feel was my instant favourite off the Redeemer album. I had seen a setlist of the tour somewhere which didn’t include the song, and it made me wonder.

Judas Priest

Judas Priest

The song of the same name as the new album follows, and then the aesthetic feast of Rob’s vocal in Beyond The Realms Of Death.

Judas Priest

Judas Priest

It is time for lyrical introspection and vocal precision to give way to pure bacchanalia with Jawbreaker, Breaking The Law, and Hellbent. The biker image of Halford and his whip is sure to give a hardon to even sworn male straights.

Judas Priest

Judas Priest

There is no interval to mark the supposed encore – indeed, why the theatrics. Electric Eye comes, then You’ve Got Another Thing Coming (where I always love to see Rob dance).

Judas Priest

Judas Priest

The question drummer god Travis poses, which song we still want, is brief and rhetorical. Painkiller it is, and one could hear the cracks in the redhot air.

Judas Priest

Judas Priest

We’re Living After Midnight (although it’s still ten o’clock), and Rob takes his time to have the autoerotic ball which has underlied his artistry. He still looks every bit „horny as fuck“, as he claimed he was in the 80s. He still is a mean git on stage – and lovable.

Judas Priest

Judas Priest

What I’m probably missing, is a song off Ram It Down; Blood Red Skies during Epitaph was a blast.

Judas Priest

Judas Priest

With the spectacle coming to an end, there’s a sense of freedom. Love. And gratitude – from band to audience, from audience to band… the gratitude and contentment of still being together after all these years. There’s a deep unadulterated feeling of bliss which the guys’ faces exude, and it is touching and true. They’re as genuine as a rock artist should be, real as „good old southern blues“ (Halford, 2000).

Judas Priest

Judas Priest

Needless to say, I cannot wait until the next time. This time, without a camera. I’ll just be there. The deeply feeling, deeply reflective, yet giving nature of these gentlemen demands all the unmediated, private attention.

Judas Priest

Judas Priest

Setlist:

Dragonaut
Metal Gods
Devil’s Child
Victim of Changes
Halls of Valhalla
Love Bites
March of the Damned
Turbo Lover
Redeemer of Souls
Beyond the Realms of Death
Jawbreaker
Breaking the Law
Hell Bent for Leather
Electric Eye
You’ve Got Another Thing Comin’
Painkiller
Living After Midnight

Text and photos: Beyond The Black ©

Redeemer Of Souls Tour, TivoliVredenburg Ronda hall, Utrecht, 14 June 2015

ЮВИГИ и приятели – представяне на „Come What May“ и още нещо в дъждовната майска нощ

Дъждовна съботна вечер. Bar ZAR събра ЮВИГИ, приятели и верни фенове. Броени дни преди това излезе EP-то на групата, озаглавено „Come What May“, софийският Progressive Metal квартет реши да го представи по оригинален начин пред публиката, канейки една дузина гост-музиканта.

Ювиги

Ювиги

Концертът започна с представянето на новите песни „Come What May“, „Hell Rains Down“, „Riddle“ и „All You Need Is Less“… След ударното начало групата премина към втората част на концерта, където във всяка песен имаше участие на гост-вокал. Бяха представени произведения от двата дългосвирещи албума на ЮВИГИ – „Сивя пустиня“ и „От първо лице“.

Феновете

Феновете

Сред приятелите на групата, качили се с тях на сцената бяха Кирил Янев (БАЛКАНДЖИ), Иван Иванов (WARTIME), Светослав Събев (METALBOLIZM), Иван Мунин (FRAGMENTS OF EXISTENCE), Вероника Лалева, Михаела Колева, Христо Иванов, Иван Челеваров (F.A.C.E.), Димитър Белчев

Ювиги и Иван Иванов

Ювиги и Иван Иванов

„Сила“ бе представена от Иван Мунин, „Край огъня“ от Миглена Ценова-Нушева и Иван Челеваров, „Сива пустиня“ от Иван Иванов.

Ювиги и Кирил Янев

Ювиги и Кирил Янев

Кирил Янев се включи с неговия характерен тембър в „Кукла на конци“, „Въпросите на града“ бе изпята от Христо Иванов и Димитър Белчев.

Светослав Събев и Иван Мунин

Светослав Събев и Иван Мунин

Светослав Събев и Иван Мунин направиха вокален дует на „Различен“, отново Киро Янев, този път с „В края на пътя“.

Ювиги и Вероника Лалева

Ювиги и Вероника Лалева

„Огън студен“ бе представена от Вероника Лалева, а младата изпълнителка Михаела Колева изпря прочувствено „Забравен миг“.

Ювиги и Михаела

Ювиги и Михаела

Кирил Янев, Вероника и Иван Челеваров направиха невероятно сценично представяне на една от най-внушителните песни на групата – „Сънища“. Вероника бе добавила черни крила на костюма си, пресъздавайки атмосферата в този шедьовър. „Добре дошъл в лабиринта“. Тази песен е „Сън в съня“, албум в албума, концерт в концерта… Трябва да се чуе и почувства от първо лице.

„681“ с две китари

Бе представен инструментала „681“ с две китари, като гост-кирарист бе Боян. Михаела (сменила Явор Пачовски на синтезатора) и Христо Иванов пък изпълниха „Последният прозорец“. Дъждовна майска нощ…

Ювиги и приятели

Ювиги и приятели

Светослав Събев и Иван Иванов на свой ред бяха вокалния дует на друго символично парче на групата – „Злите езици“.

Ювиги и приятели

Ювиги и приятели

Концертът бе закрит с „Бягство“, гост-вокалистът Димитър Белчев сподели с публиката, че за него песента има особено значение, носи емоции и спомени за лични преживявания. Шоуто идваше към края си, на сцената излязоха всичките музиканти за да приветстват публиката и да дадат своя поклон.

Ювиги и Димитър Велчев

Ювиги и Димитър Велчев

Майският дъжд бе спрял, купонът се пренесе в „Road 66“. А от ЮВИГИ очакваме нов дългосвирещ арбум и нови прекрасни моменти на сцената!

Ювиги и приятели

Ювиги и приятели

Mrazek

Bar ZAR, 23 май 2015 г., София

Бардовете на класическите рок концерти наблягат на аудио продукта си (BLIND GUARDIAN, DASH THE EFFORT)

Изместването на целия концерт с 15 мин. напред, не бе разубедило повечето фенове да дойдат навреме за това, което искат да видят. Разширената програма на хедлайнера бе нещо, като реверанс към няколкото успешни гостувания на немските бардове у нас. (Макар това да е сигурен признак, че крайният час на шоуто е строго лимитирано…)

Blind Guardian

Blind Guardian

Първите победители от W.O.A. Metal Battle Bulgaria 2015, имаха честта да открият събитието. Макар дискусията около тях да не стихва, ние ще си позволим да определим именно тях като най-достойни през шестия ден от битката за представянето на страната ни на Wacken. (Подробен репортаж за цялото мероприятие с елементи на анализ, очаквайте на електронните ни страници!) Програмата на бандата бе почти идентична със сетлиста им на финалния ден от епичните битки за приза на млада българска метъл група.

Семплите на интродукцията бяха захапани от живия звук на четиримата войни и дамата от DASH THE EFFORT. Мелодичният им Metalcore има своите достойнства, както и живото присъствие на Jo (v.) и Magi (b., v.). Те, обаче, не могат да запълнят широката сцена в зала Универсиада, защото двамата китаристи са застинали, взирайки се в грифовете на китарите си. Бликащата истерична енергия на Jo успява да грабне събралите се фенове и концертът наистина се получава! Преди парчето „Boreliness“ семплите от пулта навлизат с пълна сила в Gothic ритмика. Дамските вокали на Magi са прецизирани повече от представянето им преди това. Взимането под внимание на критиките в тази посока определено се превръща в предимство за групата.

Емоционалните поздрави и благодарност затвърждават връзката с публиката, след което Jo, както и на Metal Battle-а, обявява че сета преминава в агресивната си част. И както и при предишните им концерти, нищо в музиката не се променя… Мелодичността е постоянен компонент при DASH THE EFFORT, а core ритмиката преобладава, доминирана от агресивни като сила семпли. Своеобразна инструментална интродукция финализира сета на българската банда. Запълвайки времевия прозорец между 19:45 ч. и 20:20 ч. DASH THE EFFORT направиха едно достойно представяне пред непълния състав на публиката, грабвайки сериозно количество овации.

Intro
01. Dеad So Long Ago
02. Demons Among Us
03. Boreliness
04. Dusk Panacеa
05. Redemption
06. From Somewherе
Instr. Outro

Blind Guardian

Blind Guardian

Под тих съпровод на DEEP PURPLE сцената започна да се губи в мъгла. Ретроградния акцент в осветлението, очаквано, бе съпроводен от прогресивно озвучаване с интродукцията от новата творба на BLIND GUARDIAN „Beyond the Red Mirror“, последвана от откриващата за албума епика „The Ninth Wave“. Както и при другите си представяния, бардовете са оскъдни на сценични декори и театрална активност по подиума. Съвременното им осветление е достатъчен фон за музикалните фрази, които шестимата поднасяха. Достолепното излъчване допълваше прецизното артикулиране на всяко от парчетата. Hansi Kürsch направи реверанс към българските фенове, поздравявайки ги на български след „Nightfall“ с „Благодаря ви много!“.

Въпреки, че посещаемостта на концерта бе по-ниска отколкото бяха моите очаквания, липсата на гъстота у публиката бе единствено по трибуните на залата. Феновете на BLIND GUARDIAN са активни слушатели, които не пестяха усилия да са по-близо до любимата група. Тя от своя страна им поднесе песни от различните си албуми. Предварителната информация, че концерта ще се записва, не ме бе подготвила за това, че това става само в аудио формат – още едно бардовско решение, покрито с ретроградно изящество. Публиката имаше възможност да попее значително време на песента „The Last Candle“. Освен мощните ни гърла, звучаха и добавени хармонични беквокали, което ще отнеме част от славата ни, макар да подобри звученето на записа.

Blind Guardian

Blind Guardian

Веднага след разпяването, роудитата изнесоха акустични китари и сета на групата премина в акустимна част. „Miracle Mashine“ и „A Past and Future Secret“ прозвучаха в почти клубен вариант, като на две подвижни платформи бяха изнесени клавирите и малък сет барабани в близост до предната част на сцената. Затишието предвещаваще избухване с две класики на BLIND GUARDIAN, които предхождаха първия бис със шумно 80-тарско излизане от „And Then There Was Silence“.

Не трябваше да скандираме дълго, за да прозвучи spoken & bass интродукцията за още от най-доброто на германците! Излишно е да описвам горещата обстановка и взаимодействието между публика и изпълнители. Върху „Valhalla“ отново имахме възможността да се разпеем и музикантите не скриха задоволството си. (Тук е момента да помоля управата на залата, да обясни на служителите си – идиоти, че паленето на лампи в сервизните помещения високо над сцената не е желателно по време на концерт!) Макар шоуто да течеше под дисциплинирана режисура, усещането за втори бис беше абсолютно автентично! Трета интродукция в ориенталски стил ни въведе във вечните песни на бардовете. Парчето, което при предишното им гостуване бе последно – „The Bard`s Song“, този път бе последвано и от „Mirror Mirror“. Поклон, респект и снимка заковават стрелките на часовника в 23:00 ч.

Blind Guardian

Blind Guardian

Symphonic Intro
01. The Ninth Wave
02. Banish from Sanctuаry
03. Nightfall
04. Fly
05. Tanelorn (Into the Void)
06. Prophecies
07. The Last Candle
08. Miracle Machine (аcoustic)
09. A Past and Future Secret (acoustic)
10. Journey Through the Dark
11. And Then There Wаs Silence

Бис 1:
Spoken & Bass Intro
12. Into the Storm
13. Twilight of the Gоds
14. Valhalla

Бис 2:
Oriental Intro
15. Wheel of Time
16. The Bard’s Song (In the Forest)
17. Mirror Mirror

Blind Guardian

Blind Guardian

Липсата на мърч щанд връща някои от нас още един път назад в годините към милиционерското битие на зала Универсиада…

Rock Thrashler
Фотограф: Doroteya Kircheva
16.05.2015 г., зала Универсиада, София

Превъплъщението на NEGURA BUNGET

Самият аз вече изгубих бройката, колко пъти една от водещите румънски групи е свирила у нас, а и аз самият колко пъти съм ги гледал по света и у нас. Пак благодарение на същия промоутър Live & Loud в същата зала гледахме и DORDEDUH – огледално отражение на NEGURA BUNGET, състоящо се от бивши членове, които съм гледал в редиците на първообраза… Така че, основания за сравнения има.

Bleak Revelation

Bleak Revelation

По логистични причини концертът закъсняваше, което наложи разместване на подредбата на изпълнителите – българската Doom/Death Metal група BLEAK REVELATION, предвидена на свири между двете румънски банди, откри концерта и по този начин бе компенсирано част от закъснението.

Bleak Revelation

Bleak Revelation

Дни преди събитието BLEAK REVELATION представи своя дебютен диск и участието им се превърна в концертна промоция на „Afflictive Seclusion“. В началото момчетата се представиха малко сковано, с известна сериозност на лицата, но с напредването на сета им постепенно гипсът бе счупен. Едно от парчетата бе представено като дошло от „Диско ерата Роксет“, не си спомням тогава как го обявиха като заглавие, но предполагам че е „Perished“ – ако греша, да ме поправят. Последва внушителен кавър на „As I Die“ на PARADISE LOST, накрая закриха с „Дъждовното парче“, или „Defied By Clouds“ (което също така завършва и албума). Енергията вече бе фокусирана.

Grimegod

Grimegod

GRIMEGOD, които придружават хедлайнера в балканското му мини-турне и състоящи се от някои негови членове,  за мен лично бяха някакъв пълнеж… Разбира се, имаше фенове, които се кефеха на техния странен Doom, но до мен вибрациите не достигнаха, пилееше се натрупаната енергия, губеше се фокусът. Може би, защото на моменти ми се губеше вокалът… Знам ли. Искрено се надявам, че при следващи наши срещи ще покажат вовече от потенциала си.

Negura Bunget

Negura Bunget

Клубът постепенно се напълни. Както в повечето случаи, NEGURA BUNGET започват с рева на дългата няколко метра тръба и звуците на нетрадиционните инструменти. Първите представени песни бяха от последното им издание „Tău“ (2014), който си съдържа обилна доза фолклор от другата страна на Дунав. Самият сценичен образ на тази група е подчинен на тази тяхна концепция, дори в изданието на албума в дървена кутия съдържа мъх, лишеи и жълъди от горите на Карпатите и Трансилвания. Някак си не се връзват маратонките „тип Ромика“, обути на нозете на един от музикантите*, иначе облякъл „автентична народна носия“. Карай, да продължим с музиката.

Negura Bunget

Negura Bunget

Въпреки присъствието на сцената на всевъзможни нетрадиционни за метъл сцената (и съвсем традиционни за фолклорната музика) инструменти, този път NEGURA BUNGET бяха „най-икономични“, като представяне когато съм ги гледал (може би без да броим участието им на фестивала в Панчево през 2003 г., но там историята е друга). На места това бе „румънският PINK FLOYD“… Имах усещането за някаква хаотичност и разпиляност насред „румънска сватба“.

Negura Bunget

Negura Bunget

Но постепенно пилеенето на енергия се обрърна в нейната концентрация. В сетлиста започнаха да звучат все по-стари парчета, там където китарните рифове преобладават, където някои от феновете изпадат в транс. Докато накрая, завършващите песни бяха изцяло от ранната им дискография, от което поклонниците й (включая автора на тези редове) останахме доволни.

Negura Bunget

Negura Bunget

След концерта купонът продължи в „The Black Lodge“, където лично Negru сипваше на феновете румънска ракия (изненадващо силна) и вдигаше наздравици с тях. Снимки, автографи… Уви, по същото време бусът на румънците е разбит и оплячкосан, за това разбрахме на следващия ден, неприятните снимки се появиха в социалните мрежи. Жалко, понякога в делвата с мед попада и лъжица катран.

Mrazek

Фотограф: Йосиф Милчов ©

12 март 2015 г., София, Бар ЗАР


*Разглеждайки снимковия материал в галерията установих, че виновникът е и барабанист в другата румънска група, а те винаги са претенциозни на тема обувки… Все пак, добре че не излезе по джапанки. Сценичният образ на такава група се гради с години и трябва да се обръща внимание на тези детайли.

Неконтролирана инвазия на мрака (Black Death Metal Night: AMBROZ, BELGARATH, DIABLESS)

Пълната програма в двете зали на клуб Mixtape 5 внася необходимото объркване в станалия традиционен плевенски екстремен бенефис. Това ме принуждава да се откажа от едно от събитията за вечерта и да се отправя към Bar-Club Adams, където се очакваше мракът да настъпи. Решението ми се оказва правилно, защото Black Death Metal Night удари по план точно в 22:00 ч.

Първият удар бе донесен от пернишките чукове DIABLESS. С вече изградена сериозна репутация, квартета демонстрира стабилност, усет към мелодиите и безкомпромисен метъл подход. Доближавайки своя Doom/Death Metal до аристократичността на PARADISE LOST от периода „Gothic“ `91 – „Icon“ `93, момчетата успяват да изграждат и своята идентичност. Мачкащите, най-често среднотемпови рифове са разкъсвани от изящни акустични сола. Докосвайки Epic Black Metal-а на BATHORY, те успяват да вплитат и български възрожденски песни в творчеството си. Без да демонстрират свръхактивност при представянето си, седят на сцената както и звучат – стабилно, сериозно и достойно! Агресивният саунд на китарите е с различни бленди и в съчетание с максимално агресивните вокали DIABLESS успяват да преодолеят проблемното озвучаване тази вечер. Десетината парчета отнемат малко повече от час за разливането на нажежения си мрак. Не съм гледадал слабо тяхно представяне и след сета им сцената винаги става трудно за овладяване място.

Belgarath

Belgarath

Решението на BELGARATH да вземат основен вокалист, но не и втора китара, при този вариант на озвучаване не им правеше услуга. Когато излязоха на сцена в 23:20 ч., „дупката“ в звука стана осакатяващо болезнена. Орязаните китарни честоти и натуралния бас тласнаха звученето на песните на квартета в нещо като мандолинен Black Metal. Праволинейните композиции на формацията имат своя чар, но инерционното поведение на момчетата спрямо инструментите им – без никакъв контрол върху звученето им, с нищо не поправи щетата от липсата на присъствие зад пулта! Китарата, освен че бе твърде тиха, солата й съвсем се изгубваха в едно „дискотечно“ бумтене. Наблягайки на своето сценично присъствие, BELGARATH сякаш изгубиха връзката с публиката, макар да положиха усилия в тази посока. Твърдия отказ от активна озвучаване, най-вече от страна на липсващия тон-режисьор, сякаш охлади публиката. Изпълнявайки 7 от своите композиции, групата напусна сцената внезапно, 40 минути, след като я покори.

Ambroz

Ambroz

Амбициозният секстет от Скопие, Македония – AMBROZ, представяше дебютния си дългосвирещ албум „Into the Endless Void“. Нелишените от самочувствие и ентусиазъм музиканти също пострадаха от саунд настройките в началото на сета си. Конвенционалните им Black Metal парчета губеха от силата си, заради честотното орязване на китарния звук и колебаещата се сила на клавира. Озвучителят поне отбеляза мимолетно присъствие и в началото на петата песен, звукът бе коригиран: китарите прозвучаха, клавира намери своето място и цялостния баланс бе в осигурен. Режещите Black Metal вокали получиха необходимото количество ефекти. Това видимо ентусиазира публиката и самата група, чието представяне се динамизира. А феновете запълниха плътно пространството пред сцената.

Ambroz

Ambroz

„Следуща песна е коя е за нашето издиганье на бендот. The Rising of Ambroz.“ – Въодушевява се Дамян, основният вокалист на AMBROZ. След което групата вече успява да демонстрира основните си вдъхновения и влияния: скандинавски Black Metal полъх; някои old-school Death Metal влияния от UNLEASHED и GRAVE; както и конвенционални и дори клиширани метъл решения, взети от целокупната сцена в направлението. Момчетата и дамата зад клавишите успяват да демонстрират способностите си. Забелязвам, че въпреки инстументариума си, AMBROZ също се отказват от активен контрол над звученето си и разчитат предимно на предварителните настройки. Като резултат китарните сола нямат нужния интензитет, а фоновите пасажи на клавира са твърде силни и преекспонирани, въпреки, че пред Дияна (kb.) има минипулт! Тези фини детаили не попречиха на 70 присъстващи фена да оценят гостите по достойнство. В края на сета си те бяха извикани на истински, неподправен бис, където им се наложи да повторят една от композициите от новия си албум.

Ambroz

Ambroz

Известно време след 01:00 ч. музикантите се смесиха с феновете в една топла приятелска атмосфера, умерено полята…

Rock Thrashler, Bar-Club Adams, 18.04.2015