The Other Side

Начало » Posts tagged 'репортаж' (Страница 34)

Tag Archives: репортаж

Telegram канал на The Other Side

Enter your email address to follow this blog and receive notifications of new posts by email.

Присъединете се към 50 други абонати

Последни публикации

Архив

IXXI

Фотогалерия: IXXI, HARAKIRI FOR THE SKY, SHAMBLESS, BOLG и OCCULTUM

февруари 5, 2016 19:03 / Вашият коментар

IXXI, HARAKIRI FOR THE SKY, SHAMBLESS, BOLG и OCCULTUM.

София, 27 ноември 2015 г., клуб Live & Loud.

Снимки: Димитър Баръмски ©

По технически причини не разполагаме с фотографии на BOLG и OCCULTUM, за което се извиняваме.

Primordial

Фотогалерия: PRIMORDIAL и UPYR в София

януари 30, 2016 18:00 / 2 коментара за Фотогалерия: PRIMORDIAL и UPYR в София

Концерт на PRIMORDIAL и UPYR в София на 29 януари 2016 г., клуб Live & Loud.

Снимки: Unholy Union ©

Korpiklaani

Еретично отражение на един еретичен концерт (KORPIKLAANI и АРКОНА)

януари 29, 2016 18:27 / Вашият коментар

Дойде време за новото Folk Metal избухване с големите KORPIKLAANI и впечатляващата с артистично присъствие източна звезда АРКОНА. Разпродаденият концерт спази графика си в много точни граници.

Korpiklaani

Korpiklaani

Случи се така, че наблюдавах руснаците доста напоследък пред различен вид публика и ми бе интересно към коя ще спаднем ние в настоящия момент! Интензивното им тур-разписание е принудило АРКОНА да изостави композирането и записите напоследък. Вълчата кожа в сценичното облекло на фронтдамата най-после слезе от употреба. От друга страна, репертоарът им е позахабен и актуалността им се превръща в рутина. Сетлистът им се актуализира само чрез рокади на песните. Излизайки, квинтета заби с чуваемо втежнен саунд, интерпретирайки песните в Black/Death ракурс, доколкото рамката им позволява. Харшовият маниер на вокалистката им Маша също бе по-агресивен. Избраните за начало песни позволяваха такъв вид третиране, преди групата да се завърне към конвенционалния си звук. Мекото и фолклорно пеене, както и по-мелодичните линии, допълвани от фолклорни инструменти бяха повод за по-осезаем отклик от страна на публиката. Това отприщи източната аморолалия на фронтдамата:

– Я люблю вас, братья мои! – многократно прозвуча между песните.

Arkona

Arkona

Без съмнение, сценичната изява на АРКОНА подхожда на голям артист със присъствието, колорита си и сработеното изпълнение на изкусни музиканти. Недоверието им в озвучаването на афтентични народни инструменти ги е принудило да ползват електронни варианти на гайда. Съкратено е ползването на клавир, а двата варианта на дудуци, с които артикулира Владимир Решетников не ме убедиха в автентичността на звука си. Вихреният край на изпълнението им бе истински празник за феновете, който бе „отрязан“ на секундата, след изтичането на един час от началото.

Arkona

Arkona

– Я люблю бас, братья! Спосибо, София! Благодарю за поддержку! Пока. Я надеюсь увидемся скоро! – Взе си довиждане с нас Маша.

Сетлист АРКОНА:
01. Явь
02. От Сeрдца к Нeбу
03. Гой, Рoде, Гoй!
04. Лики бессмертных богов
05. Заклятие
06. На Страже Новых Лет
07. Славься, Рyсь!
08. Память
09. Стенка на Стенку
10. Ярилo

Arkona

Arkona

Половинчасовият антракт позволи сцената да бъде преоборудвана. Краткия чек развали магията от появата на именитите фини.

Korpiklaani

Korpiklaani

Започвайки своят сет към 21:30 ч., шестимата музиканти внасят доста енергично присъствие. Песните се сливат в безспирна веселба. Келтските и галски музикални мотиви преобладават в музиката им. Включващите се в общото звучене цигулка и акордеон, за разлика от АРКОНА, са афтентични. Ритъмът на песните е строго равноделен и тази първоначална вихрена експресивност много бързо се изчерпва и като похват и като тонови последователности. Тогава цигуларят Tuomas Rounakari подхваща мелодия, която е повече в унгарските цигулкови традиции, но навлизайки в силата си, седмото парче се връща към стандартите на групата.

Korpiklaani

Korpiklaani

Прави впечатление, че гласът на фронтмена Jonne Jarvela няма необходимия интензитет и той интерпретира водевилно, в известен смисъл. Небрежният му харш отговаряше на кръчмарското вдъхновение, но растите не му седят много фолклорно на тиролските подвиквания. На сцената са поставени 6 микрофона и се очакваше колегите му да прояват артистизъм и да украсят веселбата, но техниката остана повече като декор на представлението, с редки изключения. В това отношение шоуто на KORPIKLAANI отстъпваше значително на полифоничното представление на едни SKALMÖLD, например. Последваха няколко песни с по-спокоен ритъм, притъпено китарно звучене и подчертани фолклорни инструменти, където групата бе подпомогната и от втори цигулар.

Korpiklaani

Korpiklaani

Загасването на светлините предвещаваше подготовка за ново избухване, което не закъсня. Песента „Kultanainen“ влезе като малко по-бавна фолклорна версия на „Ride The Lighting“. Оттам насетне концертът премина в една серия от фолклоризирани цитати на известни метъл банди, като METALLICA-рифовете и HELLOWEEN-мелодиите доминираха над по-малкоизвестните цитати в иначе авторските песни на KORPIKLAANI. „Kylasta kеvainen kehto“, която е почти кавър на SKYCLAD, завърши своеобразната серия от цитати, за да навлезе събитието в най-емблематичните и разпознаваеми песни на финландските веселяци.

Korpiklaani

Korpiklaani

„Vodka“, разбира се, взриви публиката. Огромният авторитет на KORPIKLAANI във Folk Metal средите, се срина за мен в тази финална част на концерта, където повтаряемите мелодии и равноделната ритмика подчертаваха народния характер на веселбата. Музиката предразполагаше изключително към виденията на плешиви чичковци, танцуващи одата на радостта с бири в ръце и не мога да съм сигурен, силно ли бе внушението или го видях с очите си… Инструменталът с две цигулки „Pellonpekko“ докосна отново не само унгарската цигулкова школа, но и по-конкретно циганската унгарска цигулкова школа. След което групата вече бе призована за бис.

Korpiklaani

Korpiklaani

Двете дежурни композиции преминаха в приповдигнато веселяшко настроение, след което лампите блеснаха в очите ни и настроението отлетя като в ресторант при неплатена сметка. Час и половина забавление ни се полагаше и точка. Имахме и 5 мин. бонус.

Korpiklaani

Korpiklaani

Сетлист KORPIKLAANI:
01. Viinamaеn mies
02. Journey Man
03. Pilli on pаjusta tehty
04. Kantaiso
05. Lempо
06. Sahti
07. Kirki
08. Ruumiinmultаa
09. Petoelaimen kuоlа
10. Sumussa hamaran aamun
11. Vaarinpolkka
12. Viima
13. Metsamiеs
14. Kultanainen
15. Mina nain vedessa neidon
16. Ammanhauta
17. Kylasta kеvainen kehto
18. Vodka
19. Rauta
20. Wooden Pints
21. Pellonpekko
22. Happy Little Booze
23. Juodaan viinаa (HECTOR cover)

Както и на концерта на ELUVEITIE, артикулите на мърч-щанда гонеха максимално разнообразие и максимални цени. Непреходните ценности инкасираха модно и модерно…

news_kopriklaani_cards

Rock Thrashler

София, 1 ноември 2015 г., клуб Mixtape 5

Снимки: Димитър Баръмски ©

Rage; снимка: Цветелин Кръстев ©

RAGE

януари 22, 2016 20:33 / Вашият коментар

Едва десетина месеца след като се сбогувахме с формата на RAGE Wagner-Smolski-Hilgers, новото лице на проекта стъпи отново на българска земя. Празнуването на 20-годишнина на албума „Black in Mind“ очертаваше ситуацията като кавър концерт с участието на титуляра Peavy Wagner. Този факт, както и оценката на феновете определиха B-side на Mixtape 5 като местоположението, където концертът да се случи. Закъснения в програмата сме виждали често, заради транспортни неуредици, но само BGTSC знаеха как се поднася извинение към феновете – раздадените шотове бяха приети с повече от разбиране!

Rage; снимка: Цветелин Кръстев ©

Rage; снимка: Цветелин Кръстев ©

Погълнати от уюта на клуба, очаквахме подгряващото шоу на гръцките ветерани от EMERALD SUN. И в 20:45 то ни споходи. Сливайки първите си две парчета, секстета ни демонстрира дисциплиниран Hard`n`heavy стил с много мелодия, страхотен синхрон и перфекционистични многогласи, които цялата група изпълняваше забележително. Композиционно HELLOWEEN, EDGAY и Yngwie Malmsteen прозираха твърде явно през опитите за авторски интерпретации. Перфектното свирене и звук все пак допринесоха доста за приятното преживяване пред сцената. Последваха две песни, които бяха сътворени след съсредоточено слушане на MANOWAR. Перфектното изпълнение и добавените мейнстрийм мелодии белязаха и тези композиции, но ентусиазмът на публиката остана сдържан и изпитателен. За това, когато соло певецът на групата – Щельо Цакиридес ни увери колко по-добра публика сме от тази в Солун, от където са момчетата, обстановката придоби повече хумористичен отблясък, вместо да ни поласкае. „Speak to The Devil“ подхвана отново MANOWAR-ските традиции, но този път успяхме да се поразпеем. Синхронът и звученето на солунци наистина заслужаваха адмирации! Многопластова и доста сполучлива композиция, напомняща стандартите на AVANTASIA, не само корнова сета им, но и напъха всички 170 фена в залата. Перфектната сработка на EMERALD SUN бе малко бледа откъм идеи, но клубното им равнище бе доста високо. Закъснението ни лиши от едно парче спрямо гръцките им дати, но стегнатия 45 мин. сет подгря достойно следващата кавър банда.

Сетлист EMERALD SUN:
1. Scream Out Loud
2. Black Pearl
3. Metal Dome
4. You Won`t Break Me Down
5. Dust On Bones
6. Speak of The Devil
7. Screamer of The Storm

Rage; снимка: Цветелин Кръстев ©

Rage; снимка: Цветелин Кръстев ©

След значителна половинчасова пауза, шумове с привнесени звуци от класиките на групата ни приканват да се съсредоточим. Излизайки на сцената, RAGE подхванаха юбилейния „Black in Mind“ по реда на песните от студийния албум. След рокендрол класиката „The Crowling Chaos“ Peavy ни представя страстно отдадения на групата китарист и певец от чилийски произход Marcos Rodriguez, както и подкрепящият го ритъмник Markuz Berger. Песента, на която имаше дълго разпяване на концерта, проведен на 10.01.2015 г. – „Alive But Dead“, прозвуча в по-автентичният си вариант: Без шумната енергия, която обикновено групата произвежда на живо. Wagner & co. продължават да сдъфкват албума, пропускайки три от четиринадесетте композиции. Четиримата музиканти се придържат към оригиналният саунд на студийната творба, което събужда спомените у феновете за тогавашнотосъстояние на класиците. Баладата „All this Time“ е подпряна от щрайх семпъл от пулта, а на „Over and Over“ чуваме липсващото на сцена пиано. След което изпращаме ритъм китариста, подпомогнал представянето на юбилейния албум и групата остава класическо трио.

Rage; снимка: Цветелин Кръстев ©

Rage; снимка: Цветелин Кръстев ©

Допълващите семпли остават постоянен компонент в продължаващия сет на RAGE. Най-често клавирни партии, симфонизации и други разнообразни уплътнители на звука се вписват не особено гладко в музиката им. Широките гласови възможности на Marcos Rodriguez са експлоатирани сполучливо в песните, но китарната му школовка, макар и завидна, не може да компенсира липсата на Victor Smolski. Мистър Wagner се оправдава с настинка, без гласът му да има сериозни щети, спрямо редовните му концертни изяви. (Като се замисля, последните 5 години не съм слушал някой от големите гласове в метъла да пее на живо здрав…) Концертът тече в една лежерна и приятна за слушателя обстановка, а горещите приветствия на българската публика са искрени.

Rage; снимка: Цветелин Кръстев ©

Rage; снимка: Цветелин Кръстев ©

– Are you going down with me? I say are you going down with me? – Стърже мощния глас пред ентусиазираната тълпа. След песента „Down“ RAGE се прибират, за кратко в бекстейджа.

Rage; снимка: Цветелин Кръстев ©

Rage; снимка: Цветелин Кръстев ©

Бисът на триото не е осакатен от допълнителни семпли и феновете влизат в ролята на четвъртия компонент от музиката. „Soundchaser“ завършво веселяшки с риф от Междузвездни войни, чиито ентусиазиран фен е Marcos. Финализиращата от години композиция, чиято основа – „Higer than the Sky“ е обогатена с кавъри на различни класики, където публиката пее припева на RAGE, прозвучава отново. За разлика от януари, когато бяха почетени класици като ACCEPT, JUDAS PRIEST, AC/DC, TWISTED SISTER и METALLICA, сега парчето бе обогатено с по-кратка и изненадваща програма. Дългата суха поддръжка от слушателите бе възнаградена с демонстрация на топли чувство от страна на музикантите. „Нали ти казах, че са луди!“ – подхвърля ветерана към младия си шестструнник. Последният приключва концерта отново с риф от легендарната кинопоредица. Десетина минути след полунщ клубът притихва. Отнасяме топло чувство всеки със себе си към домовете си…

Сетлист RAGE:
01. Black in Mind
02. The Crawling Chaos
03. Alive But Dead
04. Sent by the Devil
05. Shadow out of Time
06. A Spider`s Web
07. In a Nameless Time
The Icecold Hand of Destiny*
08. Forever
09. Until I Die
My Rage*
10. The Price of War
Start!*
11. All This Time

12. Back in Time
13. End of All Days
14. Suite Lingua Mortis V – No Regrets
15. Love and Fear Unite
16. Down
Бис:
17. Soundchaser
> StarWars riff
18. Higher Than The Sky
> Sweet Home Alabama
> Holy Diver (Dio)
> Sweet Dreams (Euritmics)
> Higher Than The Sky
> StarWars riff

* Пропуснатите песни от албума „Black in Mind“.

Rock Thrashler, клуб Mixtape 5, София, 1 ноември 2015 г.

Снимките са любезно предоставени от Цветелин Кръстев © и BGTSC.

Tribute to Chuck Schuldiner 2015

Завръщане от сенките (Tribute to Chuck Schuldiner 2015)

декември 30, 2015 10:59 / 2 коментара за Завръщане от сенките (Tribute to Chuck Schuldiner 2015)

Българският трибют на Chuck Schuldiner претърпява своето ново превъплъщение, тринадесет години след като MIRAGE, VIRUS, VILE, PROFANATOR, REGRESS, SARACT, HYPERBOREA, POST SCRIPTUM и ГРУПА X положиха основния камък на традицията в читалище „Отец Паисий“. Самата инициатива излиза от средите на ъндърграунд метъл музикантите, независимо кой се нагърбва с организацията през годините. По-аматьорски или по-съвършени, тези концерти се превърнаха в представителни за нашата сцена и вдъхновението, което американецът е бил за нея. Много са нещата, които този своеобразен форум е демонстрирал като смисъл и израстване на метъл културата в България. Той е и един от индикаторите за случващото се с нея. А 2015 г. нещата стояха така:

Освен енергията на метъл обществото и групите, организацията този декември бе подпомогната и от уебзина The Other Side. Активността на екипа, който увеличи чувствително присъствието си на концертните събития, израства с всяко ново такова.

Hellrider

Hellrider

Младите виртуози от HELLRIDER откриха събитието с кавъра на DEATH „Еvil Dead“ – стабилно изсвирено, без да бяга от сянката на оригинала. Авторските им резачки „Trappet In Hate“ и „No Future“ разгръщат традиционно силният им и разчупен Thrash Metal с агресивне вокали. И двамата им китаристи вече са оборудвани със 7-струнни китари, но седма струна се ползва рядко и изпълнението им най-често се катери по високите прагчета – безцелен спорт, с какъвто се занимават още две-три наши формации. Стабилно излизат с още една DEATH класика – „Infernal death“, оставяйки традиционно доста сериозно впечатление!

Cupola

Cupola

CUPOLA, чието реформиране сякаш тръгна от миналогодишният трибют на Чък, където техни членове бяха в основата на сборната формация, също имаха какво да демонстрират от новия си албум. Зрялото присъствие и силният им авторски материал бе достоен за публиката. Виждали сме смелите им интерпретации на чужди песни, където внасят авторското си звучене, но трите кавъра на DEATH (“Without Judgement”, “Sacred Serenity”, “Empty words”), макар и прецизно изсвирени, бяха елементарен буквализъм в интерпретацията. Спокойно биха могли да включат клавириста в изпълнението, което само по себе си би отворило звука и поднесло приятна изненада за по-претенциозния слушател! Стабилното присъствие във времевата рамка отреди почетно участие на момчетата.

Abaddon

Abaddon

След като не успяха да се разгърнат на Wacken Metal Battle Bulgaria 2015, очаквах ABADDON да отбележат силно писъствие в София на трибюта! Силното тяхно издание с някои NILE отблясъци ми подсказваше такива очаквания. Окултното им spoken intro отвори за бавния риф, решен повече в Death/Doom стил. Невпечатляващото начало продължи в един повече муден и статичен маниер, където клавира не е озвучен (както беше и на Вакен), а липсата на двойни каси прави барабаните да звучат повече като извадени от Heavy Metal парче. „Pull the Plug“ прозвуча най-малкото компромисно. Солата на вторият им китарист бяха доста далеч от гамата си, нещо което за щастие основният струнник ни спести. Чистите вокали, обаче бяха фалшиви. И ако си мислехме, че по-лошо не може да стане, то се появи и гост-вокалист в лицето на Иван Гатев (КОНТРОЛ, SALTRIVER). Освен пеенето му, докосващо естрадния харш, чухме и уникално представяне на парче.

Abaddon

Abaddon

– Сега ще ви изпълним един кавър, който не е точно на DEATH. Когато слушахме „The Sound of Perseverance“, не предполагахме, че „Painkiller“ не е тяхно парче! – Сериозно ли някой изрече това??? Много подготовка бих изискал от ABADDON, за да посетя техен концерт отново в близко време. Плахото присъствие с патерица-недоразумение пред потенциално голяма публика е обидно за слушателя.

Distorted Reality

Distorted Reality

DISTORTED REALITY излезнаха на сцена с допълнителен нов войн зад шестте струни – Сашко Мойсов (SLAVE PIT, GOLGOTA, KNIGHTS OF HONOR). Това доста бе развило традиционно по-нискотемповото им творчество и на новия китарист се бе паднала най-сложната част от свиренето и всички сола. Той бе и причината „Crystal Mountain“ все пак да прозвучи в рамките на стила им. Традиционно мачкащото им представяне без виртуозни претенции ни разходи през прецизираните песни от авторското им творчество, като представеното като „танцувално парче“ „Sadistic Surgery“ бе в най-обогатен вариант. Групата прегази още един кавър – „Corporal Jigsore Quandary“ на CARCASS. След възстановяването си, момчетата са предприели масирано репетиране и това пролича на този концерт. Краткият им 25 мин. сет демонстрира еволюция.

Womb Of Maggots

Womb Of Maggots

WOMB OF MAGGOTS не са непозната група за българските фенове. След представянето им на Sea of Black Festival 2014, без особено прискърбие съм си спестил следене развитието на гърците и сега се убедих, че нищо не съм пропуснал. Същите Doom похвати на свирене, редуващи се с Melodic Gore/Grind избухвания и едностранно развити песни, които не се отличават една от друга. Групата изисква активност от публиката преди да й е дала каквото и да било. Ентусиазмът ни се отлепва от дъното, но до там… WOMB OF MAGGOTS са на турне с колегите си от CHAOS UNDIVIDED, като вторите не са в програмата на Tribute to Chuck Schuldiner, но са поканени на сцената, за да направят едно хлопа-тупащо изпълнение на „Zomby Ritual“. Продължавайки Melody Gore стилистиката си със необходимите за целта вокали, титулярите на сета заиграват с риф на DEATH, за да завършат, пак традиционно като през 2014 г., със спомените си от ранното фенство – кавър на SLAYER, обезобразен от Gore вокали. Този път дори им бе необходима подкрепата и на китариста Сашко Мойсов. Хаотичното 45 мин. мероприятие не се отличи с екстазни състояния на публиката…

Hyperborea

Hyperborea

За да поправят вибрациите на слуховите ни устройства се погрижиха известните с върховата си форма от последните десетина месеца класици HYPERBOREA. Смазващите кавъри на DEATH („Zero Tolerance“, „Lack of Comprehension“), решени повече с последователски маниер оформиха мелето пред сцената.

Hyperborea

Hyperborea

Авторските месомелачки на HYPERBOREA включваха и ново парче, пред записване за предстоящо тяхно издание. За кавъра на DEATH „Lack of Comprehension“ на сцената бе поканен и китариста Тасос от гръцката група на барабаниста им – ETERNAL FIRE. Мощното присъствие на групата разпали публиката, като вихрения пит пред сцената бе съпроводен с опасностите, за които ви предупредих. Смазващо присъствие, перфектно свирене – това е всичко, което е нужно да знаете за сета на HYPERBOREA!

Death Desciples

Death Desciples

Сборната формация DEATH DESCIPLES бе онази част от шоуто, която трябваше да ни напомни стандартите на миналогодишния трибют на Чък и, ако е възможно, да ни доближи до едно невъзможно концертно преживяване. Нека споделя с вас, че 100%-вият трибют формат никога не е бил цел на възпоменанието на великия творец в България! Преклонението пред Tribute to Chuck Schuldiner 2014 e една малко тъжна тенденция на съвременната сцена. Тенденция, изразяваща крайна неувереност и отказ от лични музикални достижения на пречупени хора. Желанието един авторски формат да бъде прекроен в чисто папагалско преповтаряне, граничи с кръчмарските напъни на една музика, която уж горещо демонстрираме, че ненавиждаме.

Death Desciples

Death Desciples

Активността на Александър Василев – Пандата (g., v.) с ДЕГРАДАТ и PAST REDEMPTION, не позволява да му прехвърлим кръчмарски грехове, заради изискания от феновете трибют DEATH DESCIPLES! И така в 23:55 стартира прочита на творчеството на именитите американци. Музикантския екип бе освободил фронтмена от китарата му, но не за дълго. Сравнително стабилното начало постепенно деволюира в компромисно представяне на песни със забавено темпо и непрецизни редакции. Смяната на няколко от именитите ни китаристи не доведе до подобряване на звука, а повече до хаотизиране на сета. Последният трак бе изпълнен като трио и затвърдиха усещането за компромис в изпълнението. Любими песни прозвучаха недостойно, бавно и осакатено. Споменът за оригинала преобладаваше в горещите ни адмирации към случващото се. В 00:40 ч. събитието угасна по естествен път.

Сетлист DEATH DESCIPLES:
01. Living Monstrosity
02. Left to Die
03. Misanthrope
04. Genetic Reconstruciton
05. Sacrificial
06. The Philosopher
07. Open Casket

Rock Thrashler

София, Club Live & Loud, 13.12.2015

Autumn Souls Of Sofia Festival 2015

Исторически очерк на третата Балканска война – очаквани резултати и специфични елементи (Autumn Souls of Sofia Festival – 9-10.10.2015) – Част втора

декември 18, 2015 18:43 / 1 коментар за Исторически очерк на третата Балканска война – очаквани резултати и специфични елементи (Autumn Souls of Sofia Festival – 9-10.10.2015) – Част втора

Почитателите на екзотичния мърч имахме възможността да се сдобием със симпатични платнени чантички, тип бухча, с представителното изображение и логото на Autumn Souls of Sofia MMXV. Забележителният пакистански експорт бе изработен от мек бял памук (Както уточнихме с Бета – като за хляб и мляко.) или от груб кремав памук (съответно – зеленчуци с груба консистенция…)! Това предложение бе напълно в рамките на необходимото, имайки предвид огромното разнообразие на останалите продукти от различните групи, изявяващи се на фестивала. Възроденият издател Distributor Of Pain припомни някои от култовите си издания и представи дебютното ЕР на Black Metal шайката MATUBES, с което допълнително натовари богатството на щанда, каквото рядко се случва напоследък.

Bleak Revelation

Bleak Revelation

Сближаването на трашърите HELLRIDER и дуум детерминираните BLEAK REVELATION бе преляло музиканти между двете групи и така китаристът Мартин откри концерта и във втория ден от фестивала… Бавното начало бе полято обилно с влияния от BATHORY, изпълнени в един по-CANDLEMASS маниер. Застъпвайки и Stoner звученето, звукът на групата бе с по-отчетлив риф от другите им представяния. Разнообразният подбор на песни за фестивала демонстрира и Black Metal влиянията им. Финалното парче на BLEAK REVELATION бе поздрав за италианските гости, поради което заглавието му бе подменено с „Defied By Macaroni“. Там във финалната му част, момчетата доказаха, че и съвременните тенденции в Sludge Metal движението не са убягнали и останали чужди за композирането им. Така трудната за дефиниране група не само успя да покаже всички свои страни, но и да даде едно богато начало на вечерта!

Сетлист BLEAK REVELATION:
1. Egotistic Considering
2. Perished
3. Clarity
4. Defied By Clouds

Cupola

Cupola

След дълго мълчание и неактивност група CUPOLA не само се събужда, но е готова и с материал на нов албум, който ще представи на сцената на фестивала. Сериозното положение е видимо, още преди да чуем началото на сета от сериозната екипировка на групата и подсигурения допълнително с лаптоп озвучителен потенциал. Забивайки ново парче, групата демонстрира богата полифоничност на зрелия си Death Metal и обиграна сериозна увереност на сцената. Нови и стари песни се редуват, за да ни демонстрират, че новият прочит на стила им е колкото брутален, най-вече чрез вокалите, толкова и повлиян от разкрепостен подход на ранното творчество на CEMETARY и TIAMAT, както и на CONTROL DENIED, примерно! Някои технически проблеми и отново недоозвучените алтове на барабаните не спъват увереното представяне на CUPOLA и издигат очакванията за новия им албум! Излизайки от концерта си със стара Death/Thrash класика, секстетът показа мощта на българската екстремна сцена.

Сетлист CUPOLA:
1. Legacy of the Faceless God
2. War
3. Pallid Shades
4. F. S. R. E.
5. Day of Bereavement
6. Stricken

Sources Of I

Sources Of I

Българо-белгийският проект SOURCES OF I се материализира на сцената по план в 19:00 ч. Мистичната интродукция с минималистична музикална част ни въведе в настроението на Black Metal квартета. Демонстрирайки дълбока почит към различните периоди от творчеството на BURZUM, момчетата ни потопиха в пестеливо откъм тонове море от агресивно-акустични звуци, доминирани от емоционално-истеричните вокали на Deha (v. & b.). Овладяният минимализъм се интерпретира в среда от мощно ехо и дисхармонични компоненти от сола или разложени акорди. Не са пренебрегнати нито бързите, нито Doom-аджиските темпа за изразяване на интровертното настроение. Ритъмът е предимно равноделен, детерминиран от минимализма, и обслужва шумните избухвания на групата. На последното парче Deha скача с баса си в публиката, за да ни напомни, че макар и на фестивал, артистичният характер на SOURCES OF I трябва да бъде разкрит! Вокалите са поети от колегите му. Създадени като реплика-въпрос към една голяма сцена, групата оставя усещането, че ако се бе появила петнадесетина години по-рано, щеше да е сензационна.

Сетлист SOURCES OF I:
1. Discrepancy of Life
2. When You Will Close Your Eyes to the Light
3. Cries of the Damned (new song)
4. Beyond Light (Twilight Cover)
5. Shadow of the Stars

Ambroz

Ambroz

Македонската група AMBROZ реализира второто си гостуване в България по покана на The Other Side. Доста внимателното представяне на дебютния им албум, преди време, бе отстъпило място на едно по-свободно, по-шумно и по хомогенно представяне на секстета. Интродукцията, последвана от няколко слети песни въвежда незапознатите в особеностите им. Групата посяга по-малко към мелодиите, но това, което те наричат Death Metal продължава да е колаж от разностилови влияния. Залепеният, като стикер, хармонизиращ клавир подчертава усещането за необработени влияния. AMBROZ ползват цитати от любимите си групи, разчитайки те сами да се слеят в авторска музика, но еклектиката им е все още много разпокъсана. Елементарните високи харшови вокали фокусират почерка на групата, но доста бедната им тоналност затваря парчетата в еднотипен подход. Цитати от SEPULTURA, KING DIAMOND, EMPEROR и редица свръхголеми групи преминават през ушите ни като клоунада. Видимо ентусиазирани от представянето на все още суровото си творчество, момчетата и дамата не успяха да достигнат висотата на предишното си участие в София. Един динамичен сет премина с твърде много дефекти за целите, които скопчани си поставят.

Сетлист AMBROZ:
1. Intro
2. Eternal Persecution
3. The Path of Sins
4. Torture
5. She, the Destroyer
6. Prophecy
7. Додека смртта не ме разбуди
8. The Rising of Ambroz
9. Into Endless Voids

Dimholt

Dimholt

Изчистените като музика, но разнолики при представянията си Black Metal-и DIMHOLT докараха своя мрак пред взора на феновете, уважили фестивалната вечер. Звучащи веднъж мистично, друг път чисто рокаджийски, понякога пък твърде едностранно, този път момчетата бяха подходили просто агресивно. Острият им звук скриваше някои от фините компоненти на музиката, но се врязаха в концерта форсирано. Избухването им бе много динамично, а бързите и бавни пасажи разнообразяваха структурата на песните им. В такъв ракурс бе решено и новото им парче „Sacrilege“. След това сетът им навлезе в статичната си откъм поведение част – склонност, която не е чужда на DIMHOLT. Забележително е, как одухотворена и жeстомимична фигура, като Woundheir, в сценичното си превъплъщение добива някои скулптурно-монументални характеристики – нещо, с което не само свикнах, но се научих и да ценя в някакъв аспект. В чест на Autumn Souls of Sofia групата изпълнява за пръв път песента „Into Darker Serenity“ – забележително в китарната си стереофоничност парче с рифов Black Metal. Последния трак бе изпълнен във формация SOURCES OF DIMHOLT (както бе обявено) с гост вокалист Deha. Сатанизираният дует имаше своето въздействие и като звучене и като сценичност, извиквайки покана от страна на публиката за бис. Времевата рамка все още се спазваше и бургазлии не развалиха дисциплината.

Сетлист DIMHOLT:
01. Blindead
02. The Fall
03. Sacrilege
04. At The End
05. Into Darker Serenity
06. In Tombs

The Father Of Serpents

The Father Of Serpents

Сръбските Doom-аджии THE FATHER OF SERPENTS не разчитат на чуждо сценично оборудване и отнема време да разположат техниката си на сцената. Не може човек да не забележи дългокосия им китарист, ползващ 8-струнна китара. Дооборудвайки се дори с димен ефект, момчетата забиват директно с прецизен саунд. Авторските песни на съседите са взели твърде много от MY DYING BRIDE, макар и изпълнени прецизно. Ритмиката, обаче, е твърдо 4/4 и ги отнася леко в Gothic посока. Високите и агресивни харшови вокали са съчетани с чисто пеене на баритон и са изпълнени прецизно. Клишираните мелодики и цитатите от MY DYING BRIDE, PARADISE LOST и ANATHEMA определено са в повече. Специално подготвеното ново парче не се отличи с по-високо качество и след него нещата си дойдоха на мястото: Сърбите забиха два кавъра на MY DYING BRIDE в автентичен вид, но без никаква интерпретация. При тях лъснаха и проблеми във вокално отношение, за разлика от по-бедните тоново авторски песни. Опитът да се имитира и английската поетичност също се сблъсква с непознанието й. Въпреки всичко това, THE FATHER OF SERPENTS направиха качествен за ухото сет!

Сетлист THE FATHER OF SERPENTS:
1. The Walls Of No Salvation
2. Tainted Blood
3. The Last Encore
4. The Afterlife Symphony
5. Tale Of Prophet
6. Grave For Universe
7. As I Die (PARADISE LOST cover)
8. A Kiss To Remember (MY DYING BRIDE cover)

Moribund Oblivion

Moribund Oblivion

Студийните записи на злите турски Black Metal-и MORIBUND OBLIVION се характеризират с яростна бруталност. Строго патриотичните им текстове представяха добре невротичния юго-източен фронт на събитията. Няма съмнение, че опазването на метъл идентичност в Турция е доста рисково начинание, па макар и в свободен град, като Константинопол! Забележителна бе и антропологичната имперска репрезентативност на момчетата: строгият монгол Bahadir (v.,g.); кюрдът Serdar (b.); кавказецът Adam (g.); и европеидът (да не кажа българинът…) Gökhan (dr.), всички с реални имена „пълководец“ на различни регионални праезици. [Нека читателят не бърка този ми коментар с някакъв вид расистко залитане! Като магистър по зоология и антропология, не можех да си затворя очите за нещо очевидно за специалиста и да го запазя само за себе си!]

Moribund Oblivion

Moribund Oblivion

На живо MORIBUND OBLIVION изненадват с типично MANOWAR парчета, леко адаптирани към стилистиката на Black Metal-а! Сценичният имидж на квартета подчертава още повече тази тенденция. Среднотемповите песни имат подчертан усет към мелодията, а вокалите, макар и харшови, са доста разпяти. Един типично рокаджийски подход в свиренето на квартета, докосващ още MOTORHEAD и TWISTED SISTER, на изток вероятно е революционен. Последният албум на групата е изцяло на турски език и от него чуваме парчета, едното от които е с включени ориенталски компоненти в музиката. Доста ориенталски изглежда и басът им с монтираните ярко червени струни. Определено съм изненадан от звученето на турците, но не и неприятно. Heavy Metal в копринена Black Metal одежда е поднесен с агресивно-мелодични вокали като за една по-ориенталска публика, каквато може би са очаквали да срещнат на този фестивал MORIBUND OBLIVION. Звукът е смазващо усилен също по MANOWAR-ски. Наблегнато е и на предпоследния им албум „Turk“, който се предлага на щанда в някакъв промо вариант на народна цена. Повече екзотични, отколкото самобитни, турците секнаха назряващото желание за бис с развяването на турския национален флаг на края на сета си. Едва ли си дават сметка колко политически натоварен е този символ в България.

Сетлист MORIBUND OBLIVION:
1.*
2.*
3.*
4.*
5. Machine Brain
6. Red Flag Fluttered
7. Machinized Anarchy
8. Bahti Kara
* Информацията за последните два албума на групата е изключително оскъдна, поради което не можем да възстановим със сигурност заглавията на тези песни.

Frostmoon Eclipse

Frostmoon Eclipse

Малко след полунощ FROSTMOON ECLIPSE настроиха техниката с пестелив чек и потънаха в мрака на помещението до сцената. Клавир и акустична китара, обогатени от пукане на плоча, представлява интродукцията на италианците, след изтичането на която групата „залепва“ първата си песен. – Здравей, България! – ясно произнесе вокалистът им Lorenzo Sassi след като групата сля първите си две песни.

Frostmoon Eclipse

Frostmoon Eclipse

Epic Black Metal-ът на квартета бива изпълняван със завидна прецизност. Среднотемповите двойни каси и виртуозният натурален бас създават настроение. Артистичните способности на Sassi и в глас и в изглед говорят, че не е от вчера на сцена. Постепено сетът сякаш набира скорост и песните стават по-динамични. В музиката на FROSTMOON ECLIPSE, като че ли, се промъква нещо от полската Black Metal сцена. Далечен спомен за BEHEMOTH или HATE е отразен в творчеството им без цитати. Епичният компонент е постигнат при отсъствие на клавир и артикулираните рифове, сола, разложени акорди и акустични отклонения на китариста им са изящно-майсторски.

Frostmoon Eclipse

Frostmoon Eclipse

След като успяхме да се насладим на всички предимства на FROSTMOON ECLIPSE, сетът им сякаш се клишира и бе завладян от известно еднообразие. Подобните песни се сляха, потапяйки различните припеви и разпявания на публиката в идентични ситуации, където липсва силното изявено послание. Макар и виртуозна, китарата е една и със строго чистия бас им липсва блендово богатство. Въпреки това, момчетата сякаш разшириха сцената, поставяйки я в един по-глобален контекст на конвенционалните метъл фестивали. Близостта с публиката стана по-интимна и между нея и подиума започнаха да прехвърчат бири. Купонът навлезе във веселата си част, когато италианците бяха поканени на бис. Те припомниха, че през започващото денонощие, Black Art, един от организаторите от The Other Side празнува своя рожден ден и посветиха биса на него! Изпроводящото парче навлезе с интродукция и премина приповдигнато и освобождаващо.

Сетлист FROSTMOON ECLIPSE:
01. The Greatest Loss
02. Where No Light Burns
03. A Clandestine Freedom Between Shadows
04. Corridors
05. The Darkest Season of Humanity
06. Hell housandfold
07. Shores of Silence
08. Violating The Obvious
09. Let Me Die Alone
10. World In Ruin
11. Torn Apart By The Withering Voices of Decient
Бис:
12. Newborn Misery

Frostmoon Eclipse

Frostmoon Eclipse

Час и половина след старта на рожденния ден, един току що роден фестивал бе заявил жизнеспособността си, благодарение на феновете! Фестивал, разровил подземията на широкия регион и представил късче от ешалона на недооценените групи със сериозни достижения. До известна степен екзотичен, Autumn Souls of Sofia е именно тук – в земята на преходното, на силнозапалимото, на дълбокото и на познанието!

Rock Thrashler

Снимки: Сашко Мойсов ©

Видео: Сашко Мойсов и Mrazek

Исторически очерк на третата Балканска война – очаквани резултати и специфични елементи (Autumn Souls Of Sofia Festival – 9-10.10.2015) – Част Първа

Korpiklaani

Фотогалерия: KORPIKLAANI и ARKONA в София

декември 12, 2015 14:18 / Вашият коментар

Концерт на KORPIKLAANI и ARKONA в София на 1 ноември 2015 г., клуб Mixtape 5.

Снимки: Димитър Баръмски ©

Malevolent Creation

Intellectual Death Metal vs. Brutal Death Metal Fest (GRAVE & MALEVOLENT CREATION`s Death Raid Over Europe Tour + CUPOLA`s promo of „Pandæmonium“ album)

декември 8, 2015 20:14 / Вашият коментар

Преместването на софийската дата на Death Raid Over Europe от незадоволителното антре „Парти център 4км“ в Mixtape 5 щеше да роди едно от най-впечатляващите музикални преживявания за годината! Докато още не знаехме това, доверието в Katrin Music бе разколебано от една сборна формацийка, която бе решила, че в България може да изкара повече пари от Death Metal, отколкото изкарват ABBA в родната им Швеция… Разбира се, остава въпросът, когато организаторът е казал „ОК“ на изискванията на THE RESISTANCE, дали е вложил нужното количество шега в това? Както и да е, GRAVE и MALEVOLENT CREATION бяха вече тук, а CUPOLA щяха да представят втория си албум и свои гости в малката зала на клуба. А охраната се справи отлично със съвместяването и обединяването на двата концерта, без да натоварва обстановката: браво, момчета!

Grave; снимка: Сашко Мойсов

Grave; снимка: Сашко Мойсов

Времевите флуктуации на съвместените събития постави изкушените от двойна атака в осезаемо айнщайнов ракурс на действителността. Изчакващите пред клуба между 18:00 ч. и 19:00 ч. се бяха сдобили с монтирана допълнителна вентилация на подлеза, осигуряваща животоспасителен кислород за барекоподобни примати с невротично-астматичен синдром… Да, все пак е и място за пушене. Към 18:40 ч. входът на клуба започна да поглъща феновете, дошли за шоуто на родните банди.

Here and Now; снимка: Кирил Грудев

Here and Now; снимка: Кирил Груев

Три минути след 19:00 ч. HERE AND NOW поемат вниманието на петдесетината човека в B side. Вокалистът им Иво представя квартета като група на една година, на която CUPOLA е предоставила сцена за първата им изява пред публика. Усложненият Death Metal с някои по-тихи моменти, включили различни инвенции, бавно започва да прониква в съзнанието ни. Някои джаз решени сола и мелодични фигури напомнящи AT THE GATES насочват вниманието ни към факта, че в групата съвсем не са се събрали случайни хора! Седемструнната китара и петструнният бас се използват по предназначение и интелектуалният отенък на този вид метъл изпъква. На трето парче вече се чува и наследство от това, което CYNIC изоставиха след 1993 г. Високите истерични вокали се редуват с чисти, като се колебаят между гьотеборгската вълна и съвременните Metalcore банди с тридумови имена. Прецизно изсвирените орнаменти, бас сола и отбягването на самоцелния шум, елитаризират музиката на групата. За да не изпадаме в захласване, трябва да споделим, че има повтарящи се компоненти между различните им песни, меките вокали са непрецизни, а английският им се артикулира доста по шотландски… (Което ще рече, че чух ясно заглавията на песните при обявяването им!!!)

Here and Now; снимка: Кирил Грудев

Here and Now; снимка: Кирил Груев

HERE AND NOW се вписват в разрастващото се в световен мащаб течение After 30 Debut Metal Bands®©. Те прескачат периода на инфантилна страст и акцентират върху социалните проблеми. Песента „Rebuild and Destroy“, например, бе посветена специално на отиващия си архитект на София. В своите първи 35 минути пред публика, групата бе забележителна. Въпреки, че дебютират, момчетата поставиха концерта в една художествена среда, която ласкае присъстващите и подчертава търсенията и на другите банди.

Сетлист HERE AND NOW (песните са с работни заглавия):

1. To Resist
2. Forsake The Sick
3. Because We Can
4. Rebuild And Destroy
5. Ruins Of The Past
6. Protest March

LieVeil; снимка: Кирил Грудев

LieVeil; снимка: Кирил Груев

В 19:45 ч., без никакво бавене, LIEVEIL застъпват на стража в българската зала за интелектуални забавления. Специфичният Death Metal стил на групата се издига като плътна стена с бързите си темпа и добре овладяни инструменти. Високи и ниски Death вокали са контролирано прецизни, но представени малко статично. Звукът на набиращите сила варненци е машинизиран и докосва повече Industrial Metal-а, отколкото някакъв вид Progressive. Самотната китара не може да обогати достатъчно звученето, където петструнният бас се опитва да запълни част от пространството.

LieVeil; снимка: Кирил Грудев

LieVeil; снимка: Кирил Груев

LIEVEIL стоят стабилно на сцена. Въпреки, че в оригинал песните им са на английски, Георги Димов (v.) ги обявява преведени на български. След като тактично се самопоздравява с „Жалкият човек“, известното ритмово еднообразие ми позволява да отскоча до Side A, където WARSCUM отприщват бруталния отговор! Докато варненци се представят, малката зала е привлякла още тридесетина фена и аз успявам да видя топлото изпращане на LIEVEIL в 20:10 ч.

Сетлист LIEVEIL:

1. The Day Of White God
2. The One
3. Paltry man
4. Torpid
5. Photon

Warscum; снимка: Кирил Грудев

Warscum; снимка: Кирил Груев

Както подсказах, в 19:00 ч. WARSCUM подеха войната с тишината и хармонията в характерния си NAPALM DEATH/CANNIBAL CORPSE похват. Изригването им се състоя пред около 150 човека – не много оптимистична бройка за предстоящите хедлайнери, но доволна за изява. Мощните парчета, въпреки своята Brutal Death Metal същност, имаха свое лице и не се сливаха в монотонен шум. Кратки директни откоси бяха разредени от, стори ми се, неоправдано дълги паузи. Плътните двойни каси на именития им барабанист Mads Lauridsen не превъзхождаха тези, на изявяващите се в съседство LIEVEIL, което бе един похвален паралел и за двете групи!

Warscum; снимка: Кирил Грудев

Warscum; снимка: Кирил Груев

WARSCUM забодоха пълнокръвен сет от 12 песни. Те фокусираха симпатиите на различни фенове и по време на техния сет публиката разшири своя състав, но повечето присъстващи явно щадяха сили за ко-хедлайнерското шоу на GRAVE и MALEVOLENT CREATION.

Сетлист WARSCUM:

01. Mentally Abused
02. Coercive Persuasion
03. Weakness To Exploit
04. Three
05. Dystopia
06. Rules of Manipulation
07. Invisible War
08. Traumatized
09. Cycles of Pain
10. In Denial
11. New World Order

Въпреки нервното ми припкане между залите, краят на сета на WARSCUM и началото на представянето на новия албум на CUPOLA почти съвпаднаха в 20:30 ч., което кръвонапълни оползотвореното време на битката! След като поднесоха доста приятна изненада на Autumn Souls of Sofia със зрелия си нов материал, очаквах от реформирания и активизирал се секстет доста интересен концерт.

Cupola; снимка: Кирил Грудев

Cupola; снимка: Кирил Груев

Въпреки Death Metal рамката си, в стилът на авторите на още парещия „Pandæmonium“ има насложени много и разнообразни влияния. Веднага прави впечатление монолитността на парчетата им, които не представляват вече колаж от реплики, а са добили собствена структура и смисъл. Подчертаните и изнесени доста напред клавири не пълнят звука, а повече ни въвеждат в едно залитане към филмовата музика, където агресия и хармония се съчетават по един почти визуален начин. Твърдо агресивните вокали са разположени, както на класически Death Metal части, така и на акустични отклонения. Добре балансираната музика е обогатена и от бас сола, епични отклонения и разнообразен набор от темпа. На фона на интелигентните песни, барабаните са решени в по-минималистичен стил и им липсва динамиката на различните настроения, предавани щедро в композиционен план. Обилното количество ехо на вокалите пък ни връща в една ретро среда за решение на звука на посланията. Може би, за да върнат баланса, по това време от север ENTRALLMENT откриха сечта с интензивен огън!!! Въпреки някои забележки към софийската банда, изпълнението на CUPOLA бе наситено от преживявания за слушателя и сценичната среда бе завладяна от увереност и зряло музициране.

Cupola; снимка: Кирил Грудев

Cupola; снимка: Кирил Груев

След като представиха целия нов албум, CUPOLA се обърнаха към старото си творчество, което също бе добило уверената сложност на новия им материал. Познати парчета прозвучаха в по-добрия си вариант, обединявайки изказността на целия концерт в малката зала на Mixtape. Искреният бис, който публиката им посвети, бе отразен в сетлиста и за съжаление бе единствен. Все пак 50-минутното представяне бе доволно дълго за целите си, както и доста качествено!

Сетлист CUPOLA:

01. Intro
02. Legacy of The Faceless God
03. Day of Bereavement
04. Open the Gates
05. Pallid Shades
06. The Epilogue
07. Overwhelming Me
08. Throne of Silence
09. …as Eons Fade
10. War
11. F. S. R. E.
12. Mourning Palace
Бис:
13. Stricken

Enthrallment; снимка: Сашко Мойсов

Enthrallment; снимка: Сашко Мойсов

Минути преди 21:00 ч. ордите на ENTHRALLMENT се заеха да потушат повика на елитарността и да нанесат брутален аргумент с необходимата тежест. Скоростното начало отрази Grind съставката на стила им. Тежкият Death Metal му отстъпи място, като предимно бързите песни бяха разреждани със среднотемпови BOLT THROWER-ски валяци. Високата динамика се поддържаше не само от звука, но и от подходящото сценично поведение на този екип. Двамата китаристи, всъщност, бяха нови лица при това участие на плевенчани и бяха представени като Никола и Любо.

Enthrallment; снимка: Сашко Мойсов

Enthrallment; снимка: Сашко Мойсов

Бруталната стена от звук съдържаше, както е редно, умерено количество хаос. Прецизното изпълнение на ENTHRALLMENT е свързано с много синхронизирана гимнастика на пръстите, която обаче не се отразява в чуваемата част на шоуто им. Агресията остава основното, което момчетата искат да пресъздадат на сцената. Въпреки ограниченото време, подбор от цялата им дискография (без дебюта) влезе в сета, както и две парчета от предстоящият им да излезе на 04.12 нов албум (4 & 7). Очаквано, нямаше изненади в новия материал и той се сля с цялото им представяне. Здрав 40 минутен тупаник без виртуозни отплесвания отнесохме 200-те (вече) фена от залата за тежка категория.

Enthrallment; снимка: Сашко Мойсов

Enthrallment; снимка: Сашко Мойсов

Сетлист ENTHRALLMENT:

1. Replace in the Grave
2. Rove in Hell
3. Female Hunting Precede the Feast
4. Few Are Those Who Find It
5. Fruits of Pain and Blue Sky
6. Cane the Messiah with the Crook
7. Last Judgement Waltz

Приключилото събитие в B side бе оставило впечатление за лек превес спрямо твърдото направление на този своеобразен фестивал, но предстоеше последната дума на бруталистите. А те бяха с професорски титли в своята област!!!

Grave; снимка: Кирил Грудев

Grave; снимка: Кирил Груев

22:10 ч. Шумове от метровлак, примесени с гръмотевична буря биват заглушени от хор в стил Карл Орф в интродукцията, когато огромните GRAVE излизат и забиват класически техен риф, като приветствие към публиката. Ola Lindgren успя не само да преведе групата през персоналните смени в състава й, но и да запази характера и звученето на първата шведска Death Metal касапница! Смазващо тежки и със смазващо чуваеми характерни рифове квартетът поставя дефиниции на сцената! Идващият от DISMEMBER Tobias Cristiansson не само е без първа струна на баса си, но и демонстративно е демонтирал ключа за такава. Въпреки това, нищо от звука му не липсва и той често проверява дали усилвателят му произвежда необходимата мощ на звука. Въпреки очакванията ми да представят новия си албум, пред мен се ковяха класика след класика.

Grave; снимка: Кирил Грудев

Grave; снимка: Кирил Груев

Брутални и същевременно прецизни, GRAVE без усложнена структура на песните постигаха невероятен ефект. Удоволствието от свиренето личеше и надхвърлилата 200 човека публика се впусна в бруталистична „танцувалност“ пред сцената. Новият албум бе почетен с парчето „Plain Pine Box“, последвано от кратка бир-пауза. Съсредоточавайки се по-нататък върху ранното си творчество, чухме от тях най-хитовите песни, пренасяйки ни в 90-тарско настроение. Един час отлетя като миг и за мен остава трудно да опиша с думи съвършенството на преживяното през него. Везните рязко бяха люшнати в полза на Brutal Death Metal.

01. You`ll (Intro)
02. Passion of the Weak
03. Bullets Are Mine
04. Inhuman
05. Mass Grave
06. Plain Pine Box
07. In Love
08. Morbid Way to Die
09. Out of Respect
10. Soulless
11. Into The Grave
12. …And Here I Die … Satisfied

Мърч щандът не бе особено богат, но там можеха да бъдат закупени качествени т-шърти с широк печат и американски размери на изгодни цени, както и новия албум на GRAVE.

Malevolent Creation; снимка: Кирил Грудев

Malevolent Creation; снимка: Кирил Груев

След завръщането на оригиналните ритъмници на MALEVOLENT CREATION, може да се каже, че за пръв път ще ги гледаме в един, до голяма степен, класически състав. В 23:30 ч. прозвучава интродукция, която е продължение на тази от предишния сет, но доразвиваща се с мистични гласове. Врязвайки се в концерта, американците маскират Thrash Metal влиянията си с Grind хъс, оформяйки своята уникална представа за Old School Death Metal. Ниско настроеният цялостен звук е невротизиран от сравнително високи алтове на барабаните, каквито рядко използват други групи от жанра. Младеещият Justin DiPinto (dr.) демонстрира завидна техника по всички показатели. Американците наблягат също на по-стария си материал. Имиджът на Brett Hoffmann (v.) много напомня на бохемския вид на източногерманските блус-рок музиканти от залеза на „демократичната“ република, а поведението му, взело по малко от Lemmy и Abbath, придава колорит на шоуто. Острите му Thrash/Death вокали завършват и доминират цялостния звук на MALEVOLENT CREATION. Песните от различни албуми са забъркани в хомогенна амалгама от актуалното звучене на групата.

Malevolent Creation; снимка: Сашко Мойсов

Malevolent Creation; снимка: Сашко Мойсов

Прави впечатление, че лекотата на свирене на ветераните е свързана с принципа на най-малкото усилие и двамата китаристи не се напрягат да правят двойни рифови атаки или двойни сола. Сполучливите усилия на групата не се хвърлят и разпиляват в излишни прецизности, посветени на ухото на маниаците. Парчетата се бодат достатъчно чуваемо и по сравнително прост начин. От богатото творчество на групата са извадени спорните албуми и сетът е от актуалния албум и класическото начало на MALEVOLENT CREATION. Отсъствалият дълго време Jason Blachowitcz (b.) се раздаде щедро, но без да откъсва очи от грифа. След 12-то парче групата направи леко отстъпление, когато прозвуча още едно продължение на интродукцията, обогатено с ксилофон и клавири, след което петимата забиха програмното си едноименно парче с мощ.

Malevolent Creation; снимка: Сашко Мойсов

Malevolent Creation; снимка: Сашко Мойсов

Сетлист MALEVOLENT CREATION:

01. Manic Demise
02. Dead Man’s Path
03. Corporate Weaponry
04. Multiple Stab Wounds
05. Infernal Desire
06. Dominated Resurgency
07. Blood of the Fallen
08. Injected Sufferage
09. Coronation of Our Domain
10. Antagonized
11. Blood Brothers
12. Eve Of The Apocalypse
13. Malevolent Creation
(За песните отбелязани с курсив нямаме 100% сигурност в подредбата.)

Часът бе 00:45, когато умореното множество дефилира като почетен караул пред мърч щанда, нанасяйки горди щети. Беше отминал един от най-впечатляващите концерти на годината!

Rock Thrashler
Снимки: Сашко Мойсов © и Кирил Груев ©
15.11.2015, Mixtape 5, София

Here and Now; снимка: Кирил Груев
Here and Now; снимка: Кирил Груев
Here and Now; снимка: Кирил Груев
Here and Now; снимка: Кирил Груев
LieVeil; снимка: Кирил Груев
LieVeil; снимка: Кирил Груев
LieVeil; снимка: Кирил Груев
Warscum; снимка: Кирил Груев
Warscum; снимка: Кирил Груев
Warscum; снимка: Кирил Груев
Warscum; снимка: Кирил Груев
Warscum; снимка: Кирил Груев
Cupola; снимка: Кирил Груев
Cupola; снимка: Кирил Груев
Cupola; снимка: Кирил Груев
Cupola; снимка: Кирил Груев
Cupola; снимка: Кирил Груев
Enthrallment; снимка: Сашко Мойсов
Enthrallment; снимка: Сашко Мойсов
Enthrallment; снимка: Сашко Мойсов
Enthrallment; снимка: Кирил Груев
Enthrallment; снимка: Кирил Груев
Enthrallment; снимка: Кирил Груев
Enthrallment; снимка: Сашко Мойсов
Grave; снимка: Кирил Груев
Grave; снимка: Сашко Мойсов
Grave; снимка: Кирил Груев
Grave; снимка: Сашко Мойсов
Grave; снимка: Сашко Мойсов
Grave; снимка: Кирил Груев
Grave; снимка: Кирил Груев
Grave; снимка: Кирил Груев
Grave; снимка: Сашко Мойсов
Grave; снимка: Кирил Груев
Malevolent Creation; снимка: Сашко Мойсов
Malevolent Creation; снимка: Сашко Мойсов
Malevolent Creation; снимка: Сашко Мойсов
Malevolent Creation; снимка: Сашко Мойсов
Malevolent Creation; снимка: Кирил Груев
Malevolent Creation; снимка: Сашко Мойсов
Malevolent Creation; снимка: Кирил Груев
Malevolent Creation; снимка: Кирил Груев
Malevolent Creation; снимка: Сашко Мойсов
Warrel Dane

Фотогалерия: WARREL DANE и VELIAN

ноември 29, 2015 17:16 / 5 коментара за Фотогалерия: WARREL DANE и VELIAN

Концерт на WARREL DANE в столичния клуб Rock It на 5 ноември 2015 г. Открива българската група VELIAN.

Снимки: Калоян Кръстев ©

Autumn souls Of Sofia Festival 2015

Исторически очерк на третата Балканска война – очаквани резултати и специфични елементи (Autumn Souls Of Sofia Festival – 9-10.10.2015) – Част първа

ноември 23, 2015 18:56 / 2 коментара за Исторически очерк на третата Балканска война – очаквани резултати и специфични елементи (Autumn Souls Of Sofia Festival – 9-10.10.2015) – Част първа

Освен регионалното предислоциране на битката за Вакен, тази година се родиха и два нови български метъл фестивала. Клуб „Metal Force“ стартира своя Running Free Festival, а уебзина The Other Side лансира Autumn Souls Of Sofia. Уникалните събития както по своя характер, така и по целите, които си поставят, раздвижиха сериозно ъндърграунд средите в тежката музика. Както за първия фест, така ще ви разкажа и как протече събитието на 9 и 10 октомври 2015 г., като не говоря за чалга-джаз фестивала „На жълтите павета“…

Феновете

Феновете

Клуб „Maze“ се оказа удачно лавиране на организаторите между мащабите на един двудневен фестивал и актуалните реалности на посещаемостта на метъл събития при наличието на десетина работещи рок клуба в столицата. Цените на бара бяха приятна изненада за всички и бих препоръчал на феновете, ако не са се запознали с клуба, пробно посещение, което почти задължително ще се превърне в редовно. Разбира се, сцената има ограниченията на клуб и разчупеността, следваща архитектурата на подземията, но адаптирането към средата е лесно.

Hellrider

Hellrider

Неглижирането на азбучни технически дреболии доведе до отпадане на откриващата банда. M.I.R.F. жертваха участието си в името на хронорамката и ни липсваха, но имаме увереност, че ще ги срещаме все по-често по родните сцени. Така за да даде старт на дебютния Autumn Souls Of Sofia, на сцената излезе единственото Thrash Metal присъствие тази година – HELLRIDER.

Още първата поява на бургаския квартет на софийска сцена в Grindhouse Skateclub на 16 ноември 2013 г. даде заявка за високо качество на действаща млада Thrash формация. Въпреки някои смени в състава, HELLRIDER поддържат завидна форма в традициите на зрелия 90-тарски Brutal Thrash Metal.

Hellrider

Hellrider

Изключително прецизно изсвирените рифове остават основния стандарт на HELLRIDER. (Не е случаен фактът, че китаристите на бандата буквално са погълнати от различни формации на ъндърграунд сцената!) Без различни форми на шутовски речи, момчетата коват песните си една след друга. Grind изригванията и бруталните вокали, насложени върху зрял Thrash Metal, доближават стила им до унищожената от Death Metal продуценти френска Thrash сцена в лицето на AGRESSOR, LOUDBLAST и MERCYLESS. Но освен с прецизните рифове, музиката им е „счупена“ и с множество усложнения на времената, празни тактове и тънки музикантски решения, издигащи ги до ниво на група за ценители. Не липсват и по-конвенционалните рифовки, като DESTRUCTION-ския хъс в петото парче – „State of Brutality“. Макар и единствените представители на поджанра на дебютното издание на фестивала, HELLRIDER сложиха много сериозен, 35 минутен старт на събитието, подсказващ високите очаквания на публиката му.

Сетлист HELLRIDER:
1. No Future
2. Torment of the Weak
3. Choke The Pain
4. Immense Decay
5. State of Brutality
6. Trapped In Hate

Феновете

Феновете

Фрагмент от музиката на балета „Ромео и Жулиета“ (Сергей Прокофиев) са избрали EUFOBIA за да предлажположат феновете към тяхния сет! След такава интродукция мощния им Death Metal се врязва остро, но и многозначително в слуха. Плътните, предимно среднотемпови композиции мачкат на етапи, разделени от академични благодарности и експресивно представяне на песните.

Eufobia

Eufobia

EUFOBIA са сред малкото български групи, които знаят колко е важно да инвестират в себе си и това тяхно предимство даде плодове. От около две години, обаче, групата не жъне полагащите й се успехи. Има едно усещане за застой, което се изразява в неразнообразяващия се репертоар и липсата на развитие както в инструментален план, така и като изпълнение на живо. Това е и основното впечатление от сета им на Autumn Souls Of Sofia! Въпреки добрите песни, си остават симптоматичните проблеми с азбучните сола и повтаряемата структура на парчетата. Изчерпаната формула на композиране и отрязаните на финала тракове оставят незадоволени очакванията ни към EUFOBIA, като към група със сериозни постижения. Въпреки плътния звук и отиграното представяне, 30-те им минути трябваше да блеснат повече! Северобалканските фолклорни мотиви във финалната им композиция, също не допринесе за бомбастичен финал пред есенните душù на София.

Сетлист EUFOBIA:
1. Rain of Snails
2. Scum of Christ
3. Justine
4. Hater
5. Cyber Pervert
6. Mud
7. Fat Sack of Shit
8. Scarecrow
9. Graveyard

Warscum

Warscum

Родният суперпроект с датски барабанист WARSCUM, създаден преди около година и половина се включваше в играта. Бързият им Death/Grind се явява наследник на една дълга традиция в българският екстремен метъл, вдъхновена от ранното творчество на NAPALM DEATH. Крайните музикални похвати, демонстрирани със съответното майсторство, бързо разпалиха феновете, така както и лесно бяха събрали почитатели от различна палитра в редовете на последователите си. Първият mosh-pit за вечерта се оформи в тясното пространство пред сцената. За наша радост, момчетата не се бяха ограничили в еднопосочно вдъхновение и някои от композициите им отразяваха по-съвременни тенденции в Brutal Death Metal направлението, обхващащо диапазона от CANNIBAL CORPSE до GORGUTS.

Активната работа в групата се усеща не само по горещият отклик у слушателите, а и в развиването на вокалите в по-висок и old-school регистър, което ги измъква от Death/Core клишето. На фона на тежките, ниски китари именно вокалите измъкват звука във височина. Текстовите послания си остават пестеливи и изпълването им с множество повторения подсилва „танцувалния“ характер на заформилото се меле. Приятни мигове за публиката и достойно представяне за WARSCUM изпълни тези 30 минути.

Сетлист WARSCUM:
1. Mentally Abused
2. Coercive Persuasion
3. Weakness
4. Three
5. Dystopia
6. Rules of Manipulation
7. Invisible War
8. Traumatized
9. Cycles of Pain
10 Sociaty Rape
11. In Denial
12. New World Order

Проказа

Проказа

Неусетно отминаха пет години от дебюта на ПРОКАЗА и те от малко нескопосана група се превърнаха в група-донор на музиканти за родната метъл сцена. Същевременно не преустановиха съществуването си и макар да нямат ново издание се превърнаха в зряла формация с епизодични концертни прояви. Яркият Groovie Death Metal стил на момчетата е докоснал – не, а целунал пънка! Съответно, свободното им сценично поведение е примесено с известна непрецизност на интерпретираните парчета. Групата, обаче, е придобила своето лице и дори старите им парчета звучат по един нов начин, доразвил пънк влиянията в здрави рифове и превърнал аморфното Death звучене на вокалите на Стефан в личен стил на звукоизвличане! Доста приятния и фокусиран сет не предизвиква масовка от насилие, но регистрира живо присъствие в тъканта на фестивала.

Стефан благодари на феновете, отбелязвайки че групата продължава да бъде подкрепяна, въпреки че е единствената без официален сайт и профили в социалните мрежи. Това може би ще оправдае липсата на техен сетлист, защото човек, който по време на изпълнението им съсредоточено си правеше селфита, облегнат на купа сено (Да, такава фигурира в обзавеждането на клуба!!!), пъргаво взе единствения наличен на сцената такъв още по време на благодарностите…

Aten

Aten

Следваха първите чуждестранни гости. Имах извесни надежди, че ще бъдат озвучени и томовете на барабаните, които в последствие не се оправдаха. Озвучаването на клуба, макар и прилично, не бе достатъчно мощно, но пък предоставяше възможност да си поръчваш от бар не само с жестове. Звукът на барабаните бе най-слабото звено в цялата организация и най-вече споменатата липса на звук от томовете.

След тромава подготовка, пред нас са албанските Death Metal-и ATEN. В бавнотемповата начална песен квартета ни демонстрира, че освен основнен вокал, групата ползва и сериозно застъпени беквокали от двамата си китаристи. Подчертано елементарните песни, преминават в трудно контролирана Death Metal виелица, разредена от мелодични пасажи с азбучни хармонии. Неспиращите претенции към озвучителя и дългите паузи между парчетата разводняват още повече сета им.

Aten

Aten

Без съмнение, за да си действаща Death Metal банда в Албания се изисква доста упоритост! Българският фен, обаче, не може да си запуши ушите за аматьорското клатене на ритъма, разминаването на вокалистите и скучноватите клишета в музицирането. Неувереността прозира на всички равнища и феновете изразяват подкрепа с ръкопляскания, но ентусиазма бавно се оттегля към бара. Когато претенциите към мониторите са изчерпани, започва обсъждане кои от парчетата да отпаднат, заради забавянето и очевидно охладнялата публика. Все пак представят за нас песен от предстоящия си албум, което не се отличава съществено от досега изсвирените. Следва ново колебание дали да продължат сета си. Кратко „Bay!“ от вокалиста им – Enea слага край на взаимното половинчасово изтезание.

Сетлист ATEN:
1. Shine as Aten
2. No Command
3. At Least Escape
4. Horns of Evil
5. When Love Bites Your Soul
6. Eternal Empire of Doom
7. Deathcraft
8. Morbid Temple
9. Babylon Creed

Hyperborea

Hyperborea

Тук последва наказателната акция на HYPERBOREA! 2015-та е годината, в която родните класици ще бъдат запомнени с върховата си форма. Безкомпромисно, без колебания, със завидна бързина и мощен саунд квинтета не само помете публиката, но и направи останалите групи да звучат като подгрявка. Разнообразната им програма, обхващаща всички периоди на бандата, както и нови песни, протече без обичайното чувство за еднообразност на вкопчените в едностранни влияния формации. Сложната ритмика с множество смени във времената бе впечатляващо отиграна от барабаниста им – Антонис. Освен фините податки и сложни преходи за почти всеки такт, той не спря и да куфее, хвърляйки много енергия, която жадно попихме. Според моето скромно мнение, това е и най-добрия действащ барабанист в България! И ако кавърът на DEATH бе представен с почит към оригинала, то версията им на SEPULTURA бе претворена в абсолютно оригинален прочит.

Hyperborea

Hyperborea

Освен майсторското владеене на всички инструменти в рамките на HYPERBOREA, характерните Thrash/Death вокали сякаш придобиха повече дълбочина и сила. Вокалистът Киро, изостави свободното си народняшко общуване с публиката и прие поза, подходяща за фестивалния дух, свеждайки наздравиците до една. За 45 мин. групата успя да ни каже, изсвири и покаже огромно количество качествен метъл, правейки сцената на клуб Maze трудна за овладяване след тях.

Сетлист HYPERBOREA:
1. Soul Consumer
2. Home of My Misery
3. Unseen Hand
4. Zero Tolerance
5. Two Extremities
6. Cryogenic Somnia
7. Suicide Machine (DEATH cover)
8. Slave New World (SEPULTURA cover)
9. Nosferatu

Не знам до колко добре звучеше обявяването на италианците BLAZE OF SORROW за манияшка група с втори концерт за годината!?! Факт е, че имахме възможност да видим нещо наистина свежо и различно от пеещите на родния си език Black/Doom-аджии. Акустичното начало навяващо асоциации с късния AMORPHIS премина в мелодичен Black Metal, който италианските текстове съотнесоха към някои от особеностите на MOONSPEL.

Така очертаната картина премина в по-епични и акустично ориентирани моменти, които се редуваха с Black пасажи без рифовка, като двете техники се съчетаваха колажно, без преходи. Сред мелодичните им решения имаше и доста сполучливи хармонии и модулации, които обаче звучаха клиширано и с остри спомени за BATHORY, OMEGA, дори James Brown. За да останем фокусирани върху влиянията им спомагаше и твърдата 4/4 ритмика, която често докосваше Gothic образците. Солата и на двамата китаристи бяха решени в поредица от шестнадесетини с много ехо, което отдалечаваше музиката от метъл попрището и я тласкаше повече в авангардните течения. Мисленото и ефектно сценично поведение не маскира някои гамови несъответствия в солата. Утежнената от много повторения структура на песните, сякаш подсилваше ефекта от грешките на музикантите. Мелодичният им Black Metal, подкрепен от стандартните за стила вокали, не доби ясен почерк и остави публиката повече в съзерцателно състояние. Естествено, умората ни вече си казваше думата, но все пак успяхме да извикаме момчетата за бис, в който те представиха допълнително една своя композиция.

Сетлист BLAZE OF SORROW:
1. All`ignoto
2. Il soffio del sole
3. La conquista del cielo
4. Il passo del Titano
5. Echi
6. In memoria
7. L`ascesa
8. Ma il vento ricordò mio nome…
Бис:
9. Еterno tramonto

В 01:50 ч. оцелелите фенове, както и много от гостуващите групи се отправиха към афтърпарти, макар на следващият ден да предстоеше по-дълга програма. Оптималната, по моя преценка, посещаемост за мястото на провеждане на фестивала, вещаеше неговото продължение.

Rock Thrashler

Снимки: Сашко Мойсов ©

Видео: Сашко Мойсов и Mrazek

Исторически очерк на третата Балканска война – очаквани резултати и специфични елементи (Autumn Souls of Sofia Festival – 9-10.10.2015) – Част втора

Навигация

← По-стари публикации По-нови публикации →