Киев е столица на независима Украйна от момента на разпадане на Съветския съюз през 1991 г. Той е най-големият и важен град в Украйна, с площ от 871 кв. км. и население близо 3 милиона. Разположен по протежение на мощна водна артерия – река Днепър, покриваща неговите най-привлекателните и живописни брегове. Речното пристанище е построено през 1897 г. В момента, между бреговете на Киев курсира воден трамвай, осъществяват се обиколки за разглеждане на забележителности, както и осигурява транспорт на стоки със специален воден транспорт.

Историята на Киев датира от V век, когато от обикновено село се превръща в център на древната област. Най-ранното споменаване на Киев е от 860 година, а в началото на XII век градът става официална столица на Киевска Рус. По време на татаро-монголските нападения Киев е бил почти изцяло разрушен. От 1362 до 1653 Киев принадлежали ту на Литва, ту на Полша, а през 1654 г. става част от Русия.

В самия Киев има четири летища, две от които са международни – Бориспол и Жуляни. Тъй като ние летяхме от Одеса до Бориспол ще дам няколко варианта за придвижване от летището, което се намира на 30 километра до столицата.

Най-лесният начин за пътуване от летище Бориспол до Киев е директният автобус Skybus. Автобусът тръгва от самото летище, минава през метростанция „Харков“, а крайната спирка е жп гара „Юг“. До самата жп гара има метростанция. Пътуването отнема 1 час. Билетът струва 2 € или 50 гривни, можете да си купите билет от шофьора или он-лайн. Интервал на движение: 15 минути всеки ден и 45 минути през нощта.

Алтернатива на Skybus е градска маршрутка 322, чиято крайна спирка е жп гара „Юг“. Цената е 60 UAH, малко над 2€, интервал на движение: 20-40 минути.

Ето един полезен сайт за любителите на самостоятелни пътувания http://livetrips.by/fromto

Препоръчително е да си направите застраховка за времето, през което ще бъдете извън България. За шматки, които се сещат за това в последния момент, когато всички офиси са затворени, този линк е добра алтернатива – онлайн застраховане.

Докато в Одеса се използва предимно руски език, тук ситуацията е различна. Табелките са на украински, населението говори почти само украински, ако използват руски, то е някаква смесица от двата езика, след достатъчно слушане прихванах някои разлики и макар трудно, определено ги разбирах.

Транспорт
Днес в Киев работи добре изградена мрежа на обществения транспорт. Придвижването в града става с помощта на метро, тролейбуси, трамваи, автобуси, маршрутни таксита, таксита, фурникульор, воден транспорт.

Киевското метро отворя врати през 1960 г. Сега то е най-бързият начин на транспорт в Киев. Има три лъча, които пресичат десет области, като общата дължина на линиите на метрото е около 65 км. Станция „Арсеналная“ е на дълбочина от 105.5 метра и е най-дълбоката в Европа. Цената на билета  е 4 гривни, използват се жетони, които могат да бъдат закупени на касите и от машини, разположени в метростанциите.

Киевският трамвай е пуснат в експлоатация през 1892 г. и е първият в Руската империя. Цената на едно пътуване с трамвай е 3 гривни. Цената на билета в тролейбуса е същата. Билети могат да бъдат закупени от водача, в павилионите на автобусните спирки и от контролата в превозното средство. Билетът, дори и закупен от кондукторите в транспортното средство, задължително трябва да се перфорира.

Градската електричка – http://urbanrail.kiev.ua/

Цената на билета за маршрутно такси варира от 3 до 5 грн.

Най-необикновеното транспортно средство е Киевския фурникульор. В Руската империя е втори след одеския, построен през 1905 г., дължината му е 200 мерта и свързва Подолски с Михайловски площад. Вагончетата тръгват на всеки 7 минути, времето за пътуване е 3 минути, цена на билет – 3 гривни. В Украйна се превърнах в сериен преследвач на фурникульори, за нещастие всички бяха затворени за ремонт. Последните новини от нашенско Велико Търново са, че е пуснато в движение подобно транспортно съоръжение, тъй че – столице стара, чакай ме.

Какво видяхме в Киев за eдин ден и две половинки
След слънчевата, весела, изкусителна Одеса, е ред на сериозният старец Киев. Тъй като в късен следобед се придвижвахме до зоната на Carpathian Alliance Metal Festival Open Air, денят ни бе разделен на две. Сутрин, след няколко дози кафе (украинското кафе не е най-доброто), потегляхме на разходка из града, вечер бегом към парк „Дружбы народов“. Доста уморително е да сме по 16 часа на крак. Но всичко видяно си заслужаваше болките в краката, умората и недоспиването. Хостелът ни бе близо до спирка на метрото, така че се придвижвахме лесно и бързо до всяка набелязана точка на града.

Първият ден е отделен за Киево-Печерская лавра, която е в списъка на ЮНЕСКО за световно културно-историческо наследство.

Всъщност, мислехме, че разходката не ще да е толкова продължителна, но когато прекрачихме вратата, вече знаех – няколко часа не ни мърдат, напук на адските горещини, които ни съпровождаха през едноседмичния престой в Украйна.

Та, този православен храм е уникален манастирски комплекс, който е без аналог в света. Това е първият манастир на територията на Киевска Рус и е построен през 11 век. Лаврата (в превод – Улица) е като малък град в сърцето на Киев, има четиринадесет православни църкви, манастир, седем музея, там е била една от първите в Русия типография.

В продължение на векове манастирският комплекс е подложен на нападения и атаки, на няколко пъти е разрушаван, но е възстановяван отново и отново. В пожар през 1718 г. манастирската библиотека и много документи са били унищожени.

Киево-Печерская лавра е разделена на Верхная и Нижная. Горната част е историко-културен комплекс, а Долната е действащ мъжки манастир, като към нея прилежат пещери, едната с  дължина 313 м, другата – 293 м. Тези пещери са огромни и имат обширна система от подземни тунели, които се намират под водите на Днепър, и дори се свързват с манастири от околните градове.

Но най-ценните съкровища на Лаврата са под земята, на дълбочина от пет до петнадесет метра, там преди почти хиляда години се установява основателя на манастира монах Антоний. Килиите се намират в подземни пещери, където монасите прекарвали живота си в молитви, там са поставени мощите на 123 светци, това е и гробница на много княжески и благородни семейства, и  легендарни фигури като Иля Муромец, монахът Нестор Летописец (историк от Киевска Рус, известен като автор на „Начална руска летопис“) и  руският държавник Пьотър Столипин.

Има и няколко глави, от които изтича смирна в съдове и тя се смята за много лечебна. Когато съветските власти правят от манастира музей (1917 по 1988 г), тези глави са престанали пускат смирна, но веднага след като манастирът отново започна да функционира,течът от зъбите на главите се подновява. Доста зловещо звучи, нали. Така и изглеждаше, докато преминавахме из тесните подземни тунели с наредени мощи в ковчези, осветени едва, едва от бавно изгарящи свещи. И сега ме побиват тръпки и чувствам леден полъх в душата.

Втори жарък ден в украинската столица. С пристигането ни предния ден заявих – никога повече няма да стъпя тук. От летището хванахме Skybus и след половин час прекаран в него, станах свидетелка на бойния женски украински характер. Тъй като шофьорът нещо се беше замотал и с тръгването от летището, и със спирането по пътя, бесните украинки малко време го изтраяха и бързо въведоха ред в намеренията му. С пристигането на жп гарата търсиме ориентир към метрото. Питай тук, питай там, накрая се спускаме към станцията. Е такова огромно , наистина Огромно количество струпан народ в подножието на ескалатора не съм виждала в ни едно европейско метро. Хиляди, стотици, десетки бързащи люде, дали защото бе края на работния ден, но гледката ми докара тотален дискомфорт и моментно желание за боди сърфинг. Разгеле, мятаме се в мотрисата и на момента ставаме обект на внимание. Е, нормално е, с раниците на гърба сме сладка примамка, алчните шавливи ръце на украинските джебчии неустоимо се приближават, забелязвам как двама ни заграждат и дебна чантата с фотоапарата, която виси на рамото на Йосиф. Единият момък протягайки лежерно ръка към капака й бе възнаграден с ръгане в ребрата от моя страна и рязко се оттегли намусено. Другият пък насочи интерес към моята раница – оставих го да се мъчи, мисия невъзможна се оказа за дръгливата смрад. Мамка му, какво търся аз в този ад. Е, това беше единствения неприятен инцидент през целия ни престой в Киев, но бе достатъчен, за да решим всички документи и фотоапарат да не излезнат три дни от хостела. Имахме и още едно преживяване с прословутите измамници, но то бе по-скоро забавно, и в създалата се ситуация съвсем умишлено се оставихме в ръцете на младежа, може би защото бе доста симпатичен, може би от скрито желание да преживеем момент, за който само сме чели, или гледали по интересните серии „Измамен град“.

Хостелът ни е в спокоен район, блокчетата имат вътрешен двор с маса, пейки, където чичаците и младежите се събират на приказки и дружно посръбване.

Тук за всичко ти искат пари, в един период (след като се нанизахме кат хайдушки шиш на един дребен измамник), ако ни заговореше някой с предложение за помощ, ние се правехме на ударени и прибягвахме до услугите единствено на полицаи или военни. И въпреки всичко, градът започна да ми харесва все повече и повече, дотолкова, че да си правя сметки някой ден… отново.

Магазините са добре заредени, впечатление прави, че нито един продавач не подава стоката в ръцете на клиента преди да е платена, явно много са попарени от операцията „гепи и бегай“. Впечатление правят сервитьорките и тук, и най-вече в Одеса. Всички са младички, нагиздени в униформи, в тях няма нищо вулгарно, няма силен грим, няма къси поли, от които да стърчат бузи, няма дълбоки деколтета, не остава вкусът на Червените фенери – може би за жалост на мъжете – ни очи пълни, ни ръце. В супермаркетите и хранителните магазини положението е същото.

Тази сутрин е ред на Майданата. След всички събития, на които станахме дистанционни свидетели преди няколко години, тази дестинация е неизбежна. От Майдан Незалежности пресичме главната киевска улица „Кращатик“ и изкачваме едно баирче (не знам дали това е градът на стоте църкви, но определено е паланката на баирите, ох), достигаме до поредния църковен комплекс „София Киевска“.

Софийският собор е паметник на християнството, пазещо духа на древна Русия. Света София е уникална архитектурна структура от единадесети век, вписана в списъка на ЮНЕСКО.

Минаваме Софийская площадь и паметника на Богдан Хмельницкий, паметникът на княгиня Олга. Легендарният предводител на украинското въстание срещу полското подтисничество Богдан Хмельницкий в Русия и Украйна е смятан за национален герой, за Полша е предател (За поляците и генерал Йосиф Гурко е „военен престъпник“, за нас е освободител – бел.ред.).

Обвиняван е от евреите, че е избил стотици хиляди  при казашкото въстание срещу Полша през 17 в. Според някои източници през 1645 г. те информирали за таен военен договор между Хмелницки и кримските татари срещу Реч Посполита. Заповядано е имението му да се превземе и по време на нападението, жена му е била отвлечена, а по-малкият му син е смъртно ранен. След тези събития, Хмелницки таи ужасна омраза срещу поляците и евреите (Ако полският крал бе заинтересован да реши по справедлив начин имотните проблеми на шляхтича Хмелницки, може би Киев все още щеше да си бъде в полско-литовската държава – бел.ред.).

Украинската казашка революция води до създаването на национална държава, част от която  просъществува като автономна в състава на Руската империя до началото на 80-те години на 17 в.

Продължавайки по улицата достигаме до… какво… изненада ли, неее… „Михайловский золотоверхий собор“, основан през основан в 1108 г от внука на Ярослав Мъдри.

Погледнете за каква пищност става въпрос
Следва сградата на  Филхармонията, която се намира в парк „Крещатий“. Кукленият театър  се помещава в прекрасна романтична сграда, пред която има езерце с пеещ фонтан, скулптори на познати и обичани приказни герои. Можех само да седя на пейката и да си скубя косите, че не е сезон.

И продължавайки разходката из парка попадаме на Музея на водата. Пред него има опашка, влизат групи от десетина човека, има гид, който ни развежда из музея. Нищо особено, всъщност, но виждам как хората правят от нищо нещо. И го правят така, че на посетителите, дори и на децата, да се задържи вниманието,и хем да е забавно, хем образователно –  чрез експерименти, или аквариум с риби, или с най-голямата работеща тоалетна. Всеки намира удоволствие в разходката.

Експозицията се намира под земята, до нея се спускаме с асансьор. Гидът ни разказва  как старият Киев е снабдяван с вода, историята на първата система за водоснабдяване, научаваме стъпките за почистване на речната вода, преди тя да попадне във водопровода. В открит аквариум плават рибоци, когато поднесем пръст над водата, те веднага го засмукват, голяма игра падна с тях. Играхме си и с водни мехури, абе, детска радост. Входът е 40 гривни.

Продължаваме да вървим и достигаме „Чертов мост“, може би е наречен така, тъй като в миналото е станал съучастник в множество самоубийства, а сега е наречен за мост на влюбените – катинар връз катинара, панделка до панделка, ужас (във всеки голям град вече са нарочени такива мостове, става клиширана мода, чак вече досадна гледка).

Ако обичате височините, екстремните преживявания може да прелетите над Днепър с въздушен тролей🙂

И шаг след шага достигаме малкия стадион „Динамо“

Много искам да видя Мариинский дворец, който се намира в съседство на Върховната Рада. Нооо, затворен е за ремонт. Вече ми се реве, какво ли работи, по дяволите. Като квартална клюкарка заничам през всяка отворила се дупчица, белким зърна нещо, е, не оставам разочарована. Дворецът е строен по заръка на дъщерята на Петър I -императрица Елисавета от любимия й архитект Бартоломео Растрели. Завършен е през 1752 г. През лятото на 2015 г. кабинета на министрите на Украйна е отделил 100 милиона гривни за реконструкцията на двореца. И пишейки днес, се замислям върху последното разпродаване на държавни имоти на безценица – царските конюшни. Сгради, които ако бяха реставрирани, биха показали и запазили частица от нашата история. А сега, сега може би ще изникне поредното стъклено модерно безумие. И какво ще остане за вас, за нас, за децата ни, за гостите на София?

Време е вече да поседнем в марининския парк и да смелим всичко видяно и преживяно за деня.

Пийваме разхладителни коктейли от количките, които присъстват във всеки парк с дузини. Страхотно и удобно въведение, мисля си за подобен бизнес в София:) Но е време да се прибираме към хостела, очаква ни втората вечер на Carpathian Alliance Metal Festival Open Air.

Третият ден решаваме, че ще пропуснем последната вечер от фестивала, едно, че сутринта рано отлитаме за Беларус, и второ не ни се занимава с галимацията с нощно прибиране. За пръв път имаме цял един ден за гуляй по прашните улици. Ще посетим „Музея на тоалетната“, ще се разходим по Андреевсия спуск, ще зърнем Андреевската църква, ще поседим край Днепър, ще пием пиво в дворчето до хостела.

„Музея на тоалетната“ e малък и необикновен музей, но за сметка това пълен с експонати. Намира се, естествено, на върха на поредния баир. Билетът е 35 гривни, в цената е включен екскурзовод. Тук може да се проследи историята на развитието на цивилизацията, чрез усъвършенствуването на Тоалетната. Самият Леонардо да Винчи е работил и мъдрувал върху подобряването на кабинката за облекчаване на нуждите човешки. Експонатите в музея проследяват развитието на нужника през епохите, интересно е да се запознаем с отношението на хората към санитарията през годините. Замислям се, как след няколко изпити бири, хората се връщат към първобитните тоалетни (особено често наблюдавана гледка по време на фестивали).

В древен Рим, например, са изграждали тоалетни стаи. В тези стаи се събирали знатните особи на разговори или да обсъждат сериозни държавни дела.  Често, в такива стаи, всеки е имал лична седалка. Проблем, обаче, са студените камъни, затова преди такива „срещи“ се изпращали роби, които затопляли „заседателния стол“.  Урината била като „течно злато“ за римляните. Те я събирали от обществените тоалетни и я продавали на пазара заради амоняка (казват, че са я консумирали, но дори не искам да си го представям). Веспасиан въвежда данък урина. Излизаме си с усмивки на лицата, от толкова тоалетни истории, е нужно спешно да намерим клекало.

Андреевский спуск в Киев е главна историческа магистрала, която свързва центъра на Верхний (Стария) град с Нижний (Подола). Цялата улица е един исторически паметник, тук в почти всяка къща в някаква част от времето е живяла историческа личност.

Магазини и ресторанти, художествени галерии и музеи, театри… се редуват в продължение на цялата улица. Тук е музеят на Булгаков, който е смятал Киев за най-красив град в света. И донякъде съм съгласна с него, но само донякъде. Явно е бил доста влюбчива натура, жени се три пъти, и всяка една дама на сърцето му, се превръща в прототип в  произведенията му. Беше ми интересно да разбера, че Булгаков в период от живота си е бил зависим от морфина и не сядал да пише, преди да вземе доза от него. Умира сравнително млад и в Москва плъзват слухове, че болестта на писателя е предизвикана от окултните му занимания и в следствие на отношенията му с нечисти сили, Булгаков плаща за това със своето здраве. Друга версия гласи, че в последните си години отново се връща към морфина, който го вкарва в гроба. През този период, съпругата му записва най-новата версия на романа „Майстора и Маргарита“ под диктовка на писателя. Следи от морфин са открити по страниците на ръкописа, години след неговата смърт .

Официалната причина за смъртта на Булгаков е хипертонична нефросклероза.

И не забравяйте – Булгаков не е само „Майсторът и Маргарита“ (Ако искате да разберете повече за киевския период на Булгаков, препоръчвам „Бялата гвардия“ и пиесата „Дните на Турбини“, там е описан и Андреевския спуск през 1918 г. – бел. ред.).

Мятаме по едно око и няколко фотоса на замъка Ричард Лъвското сърце. Всъщност, кралят никога не е стъпвал в Киев. Къщата получава своето име заради приликата със стар британски замък, построен в готически стил. Фасадите на замъка са украсени със същите архитектурни елементи, както в Средновековието са украсявали замъци и крепости – кули, назъбени върхове на стените. През годините на своето съществуване, мистични легенди витаят около името му. Никой от собствениците не остава в тази къща за повече от няколко месеца. Хората се оплакват от ужасни звуци, вой през нощта, и врати, които се отварят сами, силуети в прозорците. За съжаление, мистерията около тъмните сили обладали къщата е разкрита. Във вентилацията са намерени черупки от яйца, а в стените били скрити празни стъклени бутилки. Оказва се, че е работа на работниците, които построили къщата. Баш майсторите си отмъстили, след като не получили пълното си възнаграждение. И въпреки, че причината за странните шумове е изяснена, къщата все още стои празна.

В музея „Одной Улицы“ са изложени лични вещи и художествени работи на бивши стопани на дома.

На върха на улицата е построена Андреевската църква, отново архитект е Растрели, а поръчител е императрица Елисавета. Строежът продължава 1747-1762 г. Включена в „100 чудеса на света“, публикувана в Германия през 2002 година. Църквата все още няма камбани, защото според легендата, звукът на камбаните ще събуди Днепър и водата ще залее Киев.

Следващата спирка е речната гара. Прекрасно място за купон, за разходка с корабче, или просто за релакс. пълно е със заведения, хора пушещи наргилета и наслаждаващи се на водите на Днепър. В близката далечина се вижда църквата „Свети Николай“, която се намира връз водата.

Carpathian Alliance Metal Festival Open Air 2016

За пръв път тази година фестивалът се провежда в Парк „Дружбы народов“, г. Киев, датите са 29-31 юли 2016 года.

Carpathian Alliance Metal Festival  е екстремен музикален фестивал, който няколко поредни години се провежда на хълмовете на украинските Карпати и обхваща FOLK, PAGAN, VIKING, BLACK METAL музикални стилове. Участниците тази година са: Blind Guardian (GER), Ensiferum (FIN), Sólstafir (ISL), Primordial (IRL), Rotting Christ (GRС), Unlight (GER), Cemetery of Scream (POL), Steignyr (ESP), Voltumna (ITA), MartYriuM (MLT), Infected (UKR), Scarleth (UKR), Mortuorial Eclipse (ARG), Incarnal (POL), Rajfajh (RUS), Exegutor (BEL), Altair (ITA), The Prowlers (ITA).  Negură Bunget (ROU) и Finsterforst (GER) отпаднаха в последния момент от програмата. Едните уж не ги пуснали да преминат границите, другите и аз не разбрах защо липсваха на сцената. Както и да е, за мен имаше две групи на този фест – Sólstafir и Primordial. И двете се представиха блестящо, магични Sólstafir, убийствени Primordial.

Достигането до зоната на фестивала е лесно, една станция с метрото, после маршрутка и малко пешеходция. Но връщането е зор. Поради късното приключване на мероприятието, градският транспорт отдавна спи и единственият начин за придвижване е с такси. Пред входа на феста са се наредили украинските бакшиши и първият ни иска 200 гривни (около 14 лева бг пара). „Знаете ли колко е далече хостелът ви – 20 километра“. Явно в Киев това е репликата на таксиджиите – 20 км , 200 гривни, ако има кой да им се хване. Продължаваме към друга групичка таксиджии – започват да се надвикват – ние ще ви вземем по-евтино, ще ви извозим за 250 гривни. Забавляваме се, юнаци. Изкачвайки се до спирката, която се намира на моста, си повикваме такси. В Украйна хубавото е това, че операторът веднага казва сумата (в случая е 56 гривни – около 4 лева бг пара), която трябва да се плати. Също така се получава смс с номера на атомобила, цвета и модела. Шофьорите никога не искат допълнително пари, взимат точно толкова, колкото са сметнали операторите. След като са приели поръчката я предават на водача, който връща обаждане, за доуточняване къде се намира пасажера. Дълга и широка. Първата нощ попаднахме на украиноговорящ, комуникацията бе сведена до нула и в крайна сметка останахме без превоз. Разгеле мина закъсняла маршрутка, която заедно с още една двойка ни закара до цивилизацията, откъдето придвижването бе лесно. Като време, обаче, ни отне около час и половина, отделно, че особено за чужденци е малко страшно да се замръкне в град, който не се слави с безопасността си. Повечето таксита нямат маркировки, нямат апарати. Решението е – покупка на карта за телефон за няколко лева, и въртиш, ли въртиш шайбата, че и интернет може да се ползва. Цената за минутка разговор с бг карта е 7 лева, с получаването на телефонната сметка печелите бонус – примка за бесене.

Събитието се провежда на брега на река Днепър, в близост има плажове, спортни съоръжения, хотели. място за отдих и спорт на киевчани. Мястото е оградено с огради, на 20 метра в продължението й са поставени прожектори и крюта, които да следят за авантаджии.

Влизането е безпроблемно, няма чакане, няма огромна опашка. Ние се възползвахме от специално предложение – депозит, на стойност 1200 грн. (около 80 лева), срещу който получаваме фестивални пари (1200) в курс едно към едно и тридневен достъп до фестивала. С тези хартийки може да се пазарува всичко в зоната на фестивала – храна, напитки, мърч, билет не се закупува. Ние сме ок, тъй като присъствахме само на първите два дена, използвахме две влизания. Но за хората, които са на палатки, си е голям чеп, тъй като нямат право да вкарват нито храна, нито напитки. А три денонощия да се изхранваш само там не е оферта. Храната е в изобилие, скари, супи, шишове, мариновани зеленчуци – красота и вкуснотия. Обаче, за стандарта на украинците бе прекалено скъпа, както и напитките.

Гривните за тридневния билет ни дават право на десет влизания. Хартията им е кофти, и те започват да се разпадат още на следващия ден.

Билетите за десет влизания в рамките на трите фестивални дни са от 300 грн. (промоционали и равняващи се на двадесетина лева) до 600 грн. (ден преди фестивала и равняващи се на малко над 40 лева). За съжаление тази година организаторът е заложил на по-комерсиални групи, разбираемо е, трябва да се избиват разходите. Все още се сещам с болка в сърцето за изданието от 2014 година, убийствен лайнъп, за съжаление и граждански размирици в Киев, което ни спря от посещениете му.
Сцената е огромна, наистина огромна. Звукът е добър, но за щастие, аз не съм капацитет, тъй че, претенция нямам, и в доста случаи не се превръщам в следконцертно мрънкало.

Тоалетните са чисти, има тоалетна хартия във всяка, не видях някой да пикае около кабинките. Хората пазеха чисто, чинно изхвърляха боклуците в местата определени за това. Поляната пред сцената не бе покрита с пластмасови чаши, силно впечатление ми направи това, ей, че всички сме ставали свидетели на следконцертна свинщина.

Липсата на масово татуирани хора също прави впечатлък. Приятни хора, добре уреден фестивал, прекрасен Киев.

И снимки от организаторите

 

Спасибо, друзья, айде чао.