Начало » Posts tagged 'репортаж' (Страница 13)
Tag Archives: репортаж
Forlorn
- ALMA MATER revealed the song “Pain” feat. G. McManus (KOROZY)
- Gallery: RAMPART, HARD COMPANY, STORM and FAT WHITE CHIEFS in Sofia
- Gallery: BESTIA ATER, PAST REDEMPTION and PROKAZA in Sofia
- Gallery: TERRAVORE, CONCRETE, CIROZA and SQUAD OF DEATH in Sofia
- JUDAS PRIEST are working on new album
- NANOWAR OF STEEL reveals music video for new single “Uranus” feat. Michael Starr (STEEL PANTHER)
- Gallery: U.D.O. in Plovdiv
- Rob Halford’s Confess: “I’m a pop tart”
- Gallery: Sea Of Black Festival 2020
- Gallery: SCHIRENC PLAYS PUNGENT STENCH in Bulgaria
Фотогалерия: WATAIN в София
WATAIN в София, 7 май 2019 г., клуб Mixtape 5.
Фотограф: Димитър Баръмски ©
NECRONOMICON: Thrash-ът – немският Rock`n`Roll!
Ако през 1991 г. в България бяха дошли NECRONOMICON, а не SODOM, днес рекордното количество публика щеше да е на друга сметка… Превратната съдба се разви доста по-неблагоприятно за първите и те не събират многохилядни тълпи нито тук, нито в родината си, но това не омаловажава 80-тарските им подвизи и съвременните им достижения. Но за тях, по-нататък…
Старателно отбягвах да определям творческите достижения на новата ни суперформация, съставена от активни и креативни музиканти – MALTWORM, но дойде и този миг за осветяване на прозрения… Небезизвестните момчета, които концертират, докато другите им банди записват, по собствените им думи, обединяват усилия с идеята да творят Old School Death Metal.
Maltworm
В 20:20 ч. хаотична рифовка с някои тънки Punk напомняния, като от дебюта на ENTOMBED, извършват нападение над предразположените ни към шумови атаки сетива. Дълбокогърлените харшове на Hairy Worm са строго Death Metal, с някои високи Thrash отплесвания. Още на второ парче се избистря картината, че с двама прецизни Thrash Metal китариста, нещата ще са толкова old school, че леко ще бягат от Death Metal-а. PROTECTOR-ски рифове в среднист регистър доминират парчето. Като цяло чистите рифовки в сравнително високите честоти дават много thrash закваска на песните им. Българският алкохолен химн е комбинация от здрав риф и Grind врязвания, като в ранните NAPALM DEATH. Химнът на DISMEMBER е съвсем в съзвучие с търсенията на групата и чертае някои щрихи от вдъхновенията им. Програмното парче на групата е изтъкано от повече SUICIDE ANGELS влияния, непокрити добре от подобаващо сценично поведение. Death Metal структура с някои епични хармонии, сякаш, рисуват влияния от ранно-преходните AMORPHIS, в предпоследния трак. Докато финал на тази 40-минутна подгрявка слага един тотално DESTRUCTION чук, въпреки дълбоките клокочещи вокали. Един пир за сетивата, който наистина ни връща в 90-те със спомени за търсенията на една плеяда по-малкоизвестни групи, които ще ви подскажа при следващия такъв случай…
Maltworm
Сетлист MALTWORM:
- Ash Williams
- Yersinia Pestis
- Всичко на масата (но не по Буковски)
- Of Fire (Dismember cover)
- The Kvlt Ov The Maltworm
- Cripplet And Abandoned
- Tribute To The Gods
Базираната понастоящем в Швейцария сръбска група EVOLUCIJA, се съзнава в момента като Symphonic Metal. Това предопредели някои плейбек очаквания, които за щастие, не се сбъднаха в пълната си степен. В 21:15 ч. тръгна очакваната симфо-интродукция, която си и отмина, а групата влезе през четири палки в нелошо Hard`n`Heavy парче. Впечатлението от грамотното, но неуверено свирене на инструменталистите, бе разваляно от доста компромисните вокали на Ilana Marinjes, изпълнени с доста фалшиви моменти, непремерени за гласа й височини и неуверено тихо пеене. Въпреки трите си албума, на групата ѝ личеше, че няма много сценичен опит и страхът от провал им действаше твърде осезаемо. Hard Rock с твърде агресивен китарен саунд заляга в основата на парчетата им. Синхронизиращата обложка, която менажираше барабанистът им, не беше претрупана от някакви симфонични елементи, а по-скоро служеше за добавка на ритъм китара на солата, както и на реализиране на прецизирани дуети за певицата им сама със себе си.
Evolucija
След петата песен стилистиката омекна още повече, ползвайки класически рок конструкции, някои prog. постановки и поп-рок ритмика. Песните започнаха да се „огреждат” в 80-тарския соц. рок като хармонии. Кавърът на THE CRANBERRIES бе изпълнен вдъхновено, но със същите тонови несъвършенства в пеенето, както и авторските им неща. Тук в звученето им изпъкне дисбаланс, внесен от основателя Dragiša Marinjes, чиито бас „изпържи” озвучаването, но той продължи с опитите си да увеличи своя инструмент прекомерно. Песните имаха и своите сръбски заглавия, които привидно нямаха много общо с английските си еквиваленти, които слушахме. Или поне преводът е бил доста творчески. Към програмното парче от последния им албум – „Hunt”, бе добавена симфо подложка. EVOLUCIJA бяха готови да изпълнят допълнителна „либовна” песен на сръбски, но хладината на публиката не им даде смелост за това и те се ограничиха в рамките на 45 мин. сет.
Evolucija
Сетлист EVOLUCIJA:
Intro
- Velvet Cage
- Reflections On A Blade
- Lonely
- Wish
- Portrait
- Metamorphosis
- Zombie (The Cranberries cover)
- Rose With No Name
- Hunt
Вече сме подготвени, че NECRONOMICON излизат като трио, когато в 22:15 ч. те се качват на сцената. Кратката интродукция ги вкарва в парчето, което въпреки че е с доста по-неагресивен китарен саунд, си звучи Thrash-арски! След песента Freddy (v., g.) ни обяснява, че другият оригинален член от групата – Michael Kusch (g.) страда от ментални и алкохолни проблеми, поради което е отпаднал от турнето на първата му дата. Но от уважение към феновете, те продължили да свирят своя Rock`n`Roll! Когато, обаче, на немец му се досвири „pure Rock`n`Roll”, обикновено се получава доста сносен Thrash Metal! И така NECRONOMICON ни даряват със здрави рифове. Вярно е, че в сравнение със новите им студийни творби, триото звучи доста по-леко, заради самотната китара, но искреността, с която се лее метъл от подиума, е завладяваща! Това Rock`n`Roll отношение, което израства в Thrash класики се среща и у други немски банди, най-скоро от които са идвали насам са S.D.I.
Necronomicon
Виртуозното владеене на инструментите и лекотата, с която песните биват поднасяни, са удивителни! Качеството на едно толкова семпло метъл шоу удивлява по същия начин, по който бяхме приковани едно време от SODOM. И макар NECRONOMICON традиционно последните години да събират към 70 – 80 фена на концертите си у нас, те заслужават нашето внимание, като културен композиторски феномен! Изящният бас на Marco, изпъква в триото. Прецизната ритмика, поднасяна от Chris Mosh, просто те въвлича в песните. Имаше къде и да се разпеем на припевите. Freddy с гордост ни представя първото си композирано парче, от 85 г. „Magic Forest” е полупънкарски химн, изсвирен доволно шумно. След това групата се представя и предупреждава, че краят на сета приближава. Естествено, не ги пускаме толкова лесно и бандата изсвирва и подготвения си бис. Почти едночасовият им сет пак ни се стори твърде къс, но раздялата бе удволетворителна за всички, както и обещаваща, за още срещи.
Necronomicon
Сетлист NECRONOMICON:
- Burn And Fall
- Religion Live Fast
- Unconquered
- Upon Black Wings
Spoken Intro
- Face To The Wall
- Invictus
- Bloody Bastard
- Inside The Fire
- Magic Forest
- Total Rejection
Бис:
Shamanic Intro
- The Nightmare Continous
Necronomicon
София, Live& Loud
12.05.2019
Rock Thrashler
Фотогалерия: THE REVENGE PROJECT и MALTWORM в София
THE REVENGE PROJECT и MALTWORM на 2 февруари 2019 г. в клуб Mixtape 5, София.
Фотограф: Кирил Груев ©
EVERGREY, BLOODRED HOURGLASS, CROSSING ETERNITY и GENUS ORDEN DEI: Неподозирано широкият фундамент на класическите рок и метъл форми
EVERGREY – Няма нужда от много приказки…
Китаристът Manu Savo е участвал в две от ключовите Heavy Metal формации на Румъния, които са се извратили по-късно в поп-рок. Въпросният музикант, обаче, е запазил металната си жилка и е стартирал проекта си CROSSING ETERNITY съвместно със скандинавски музиканти, за да реализира идеите си в Power Metal направлението. Обявявайки турне „The Rising World Tour Part II”, те се интегрират в обиколката на EVERGREY „The Atlantic Europe 2019 Tour”, за да отворят шоуто и в София. Разказвам ви всичко това, защото то е по балкански поучително…
Crossing Eternity
Точно в 18:30 ч., пред около 50 фена, CROSSING ETERNITY излизат, за да представят своя прочит на Heavy Metal стилистиката. Звукът е твърде слаб, но предвид все още празния клуб, това е добре за съхранението на слуха ни. Групата звучи изключително натурално със стандартни рифовки и доста усет към мелодията. Вокалистът Gabriel Nicholas е сравнително ново попълнение в бандата, а блендата му носи препратки към Andy Deris (HELLOWEEN), което слага последния щрих от впечатленията, които оставят базираните в Букурещ музиканти. Трябва да му се признае по-доброто пеене, отколкото е в оригиналния студиен запис на албума! Групата слива първите си две парчета.
Crossing Eternity
– Hail Immortals! … – Началото на приветствието бележи някои лични предпочитания на певеца, каквито се забелязват и в сценичното му облекло. CROSSING ETERNITY е група със съвсем прилично ниво! Барабанистът им отговаря за съвсем деликатните клавирни подложки, които в други случаи са изпълнявани на живо. Това отваря мелодиката още повече в посока Hard`n`Heavy. Краткият им двадесет и седем минутен сет завършва с класически Heavy Metal, класически туш и класическа демонстрация на умора. Публиката се е удвоила и прави, каквото може за възнаграждаване усилията на квартета, но клубът е още съвсем свободен.
Crossing Eternity
Сетлист CROSSING ETERNITY:
- Kingdom Come
- High Above the Crown
- Winter Poem
- Sand in the Sky
- Ghost Of The Storm
GENUS ORDINIS DEI явно са от онези „уона-би” италиански добавки към турнетата… Себесъзнаването им за Symphonic Death Metal няма много общо с реалностите на изпълнението им. Отново в уречения час, клавирно-перкусионна интродукция възвестява възлизането на „висшите правила”.
Genus Ordinis Dei
Музиката на GENUS ORDINIS DEI е базирана тотално на Heavy Metal-а, което лъсва при изпълненията им на живо! Приличната двойна китарна атака и умерените харшове на Niccolò Cadregari (v., rh.g.) никак не променят този факт. Залепената подложка от абсурдни електронно синтезирани симфонизации и клавири звучи повече като гротеска. Още преди да прозвучи кавърът на MANOWAR, гласът на певеца увисва в много Eric Adams-овски маниер. Забележително е, че в солата на Tommaso Monticelli (g.) има нещо дълбоко тракийско – тънка позната фолклорна нишка управлява фигурите му! Повелителните жестове и смръщени гримаси на двуметровия фронтмен са не по-малко абсурдистки… Режисиран хедбенгинг довършва визуалната картина.
Genus Ordinis Dei
„Who`s the band? Who, who, who`s the band?”, пита припряно Niccolò по време на презаписаната от италианците интродукция на „Hail And Kill”… Всъщност целият им сет звучи като кавърите на WITCHERY на Heavy Metal класики плюс добавените абсурдни симфонизации. Бластовете от касите звучат толкова електронно, че отивам да проверя дали Richard Meiz (dr.) ги свири. Свиреше ги доста прилично, но в касата бе поставен електронен регистратор, от където се вадеше звукът. Гротескна бе и липсата на всякакво движение при предната кожа на касата, но сетът на подгряващите групи бе озвучен по този начин. Демонстративната хиперактивност на фронтмена даде, все пак, някакви резултати сред събралите се вече около 300 фена. Доста пъти съм се питал, защо някои хора пропускат подгрявката, а изглежда след половинчасови слухоанализи си отговорих сам…
Genus Ordinis Dei
Сетлист GENUS ORDINIS DEI:
Intro
- You Die in Roma
- Embracing The Earth
Sympho-epic Intro
- Halls of Human Delights
Intro
- Hail And Kill (Manowar cover)
- Red Snake
- Roots And Idols Of Cement
Piano-Outro
Местим музикалната карта на събитието на североизток до Финландия, но полюсът на самоопределение остава прикован към посока „самозаблуда”. Може би това е някаква шега, подготвена ни от Tom Englund, заради неразбирането, което дълго време витаеше около EVERGREY!?!
Bloodred Hourglass
Отново на секундата започва дълга клавирна интродукция, давайки възможност на BLOODRED HOURGLASS да излязат като звезди и да просят подранили овации. Представящата се за Melody Death/Thrash Metal банда влиза през четири палки в класически Heavy Metal с някои Metal/Core ритмически решения и тежки вокали. Влечението им към крайната мелодика също олекотява стила им в една доста слушаема формула. Песните са среднотемпови, равноделни, мелодични и с разпяти припеви. Умерените харшове, електронизираният бласт и рифовете не втежняват музиката до студийните продуцентски решения, които момчетата са достигнали в записите си. Клавирните и пиано подложки балансират звученето в обратна посока до епицентъра на класическия Heavy Metal. Където няма интродукции, между песните им звучи аморфен шум.
Bloodred Hourglass
BLOODRED HOURGLASS поне се справят доста добре с инструментите си, а бекграундът им не е досадно набъбнал до плейбек. Визията им на отегчени офис-служители, избягали, за да всеят шум в ежедневието си, донякъде оправдава представата им, че вдигат Death Metal революция… Последните три песни композиционно се радеят твърде много с творчеството на MANOWAR във всяко отношение. Jarkko Koukonen (v.) пее доста агресивно и то без да ползва китките си, но пак е доста мелодичен, в сравнение със студийните записи на бандата. А някои мелодични решения се присягат към мейнстийма. Пренасянето на CHILDREN OF BODOM и AMON AMARTH тенденциите в спокойна и с афинитет към мелодиите Финландия е довела до такъв резултат. Приятно прекарани 35 мин.
Bloodred Hourglass
Сетлист BLOODRED HOURGLASS:
Intro
- Quiet Complaint
Piano Intro
- Six Feet Savior
- Valkyrie
Kb. Intro
- We Form the Broken
- The Last of Us
- Castle Ashtray
- Where the Sinners Crawl
Клубът вече е доста пълен, макар и не максимално. Богатият мърч щанд има разнообразни предложения за феновете, в средноевропейския ценови диапазон. Необходимата дълга пауза за пренареждане на сцената за хедлайнера е оползотворена пълноценно от BLOODRED HOURGLASS, които всички са на разположение за среща с фенове там.
Атмосферата
В тази пауза се открехва време да отворя дума за организатора. За феновете е добре известно какви са предимствата да посетиш точно техен концерт, а българският език е достатъчно богат, за да бъдат те изказани с нещо повече от многозначителното „Всичко беше точно до секундата!”. В този смисъл, ако някъде прочетете тази констатация, знайте че в този случай тя наистина бе вярна, дори и в буквалния си смисъл! Но за сега ще спестя другите суперлативи, които могат да се използват и универсално, за да боря конкуренцията и да „капарирам” още някой и друг репортерски слот, докато се появи някой репортер от калибър достатъчно близък до моя, за да мога и аз само да си чета от вкъщи и да гледам видеа от по-екзотични места! (Моля, приемете това отклонение в съвсем хумористичния му, положителен конотат!)
Феновете
В уречения час от пулта тръгва песен на VAN HALEN и аз злостно наострям перо, за да отразя закъснението. Песента, обаче, прекъсва с модулация, като при изключване на грамофон от захранването (Простете, млади читатели!!!), за да последва „подводното” интро на албума, в чиято подкрепа е турнето.
Гьотеборгските корени на EVERGREY ги бяха обременили с доста влияния в началото на тяхната кариера. Сложната структура на музиката им отблъсна по-непретенциозната публика и не даде шанс на прогресив феновете да се фокусират върху това явление. Когато свириха за пръв път в България, групата пък бе след издаването на един слаб албум, който не блесна сред цялата им дискография. Сега ни предстоеше съвършено различна ситуация, усещане и преживяване!
Evergrey
Много от композициите на квинтета започват с Gothic усещане, за да се разгърнат в многопластови, сложноритмични произведения, притежаващи свое вътрешно съвършенство и зрялост. Качеството на новия им материал и композиторският интегритет, постигнат в него се отразяват и на изпълнението на по-старите им песни, за да се постигне онова целокупно единение на творчество в музикалния сет, който EVERGREY представят. Съвършенството на живото изпълнение поразява с усещането за допир и съпреживяване на музиката! Чистото пеене на Tom Englund (v., g.) предлага онези тънки несъвършенство на живото изпълнение, които само подчертават преживяването на текстовете, вкопани в строго минорните хармонии. Толкова рядко вече са тези групи, които са съвсем живи, че първите няколко песни от сета отлитат като чисто откровение. Пиано интерлюдиите са изсвирени наживо, а водещи прожектори добавят акцент всеки път, когато някой от инструментите солира.
Evergrey
Progressive закваската на EVERGREY се радее с композиционните шедьоври на NEVERMORE и DREAM THEATER, но истинската им генетична връзка е по-дълбока… Обреченото усещане, особено във вокалите, докосва Phill Colins, но дълбоката връзка на тази музика е с MARILLION и ранния FISH! Двойни каси, тежки рифове и по-агресивен звук са в репертоара на шведите, но уникалният им почерк на музиканти, намерили смисъла е духовен наследник на MARILLION. Това се подчертава и от естествения аристократизъм, който излъчва вокалистът-китарист и основател на групата. Общуването с публиката е естествено, откровено и двупосочно. Не че тотално липсват бек-граунд компоненти в сета на хедлайнерите, но те са над изсвирваемостта на всичко, което е изсвирено на сцената, а то никак не е малко!
Evergrey
Чак след четвъртата песен групата отправя първите си приветствия към феновете. Няма нужда от много приказки при тези параметри на музициране! Самите добавени дамски хорове и пложни шумови картини придобиват по-голяма чуваемост. EVERGREY едновременно преливат през песните си и правят паузи по средата на някои композиции, изящно ползващи Progressive ритмики и структури. Дори да влезнат в парчето класически, те го правят през три палки! Тежкото Doom-аджийско „All I Have” с вплетени Gilmour (PINK FLOD) сола, бива довършено от подложка, а групата се прибира, сякаш след едва минути на сцената.
Evergrey
След като ги викаме доста горещо, атмосферична подложка дава знак, че ще има още. Нека отбележим, че на това турне се е случвало EVERGREY и да не свирят добавка. Ние, обаче, я получаваме съвсем заслужено. Двете песни, сякаш като тежки обработки на MARILLION и ASIA също отлитат, докато на сцената остава само Rikard Zander (kb.). Клавиристът прави импровизация по темата от интродукцията на „Gates of Babylon” (RAINBOW) и когато към него се присъединява Henrik Danhage (g.), съм убеден, че групата ще забие кавър. Солата, обаче, приключват и бандата излива финалните си авторски композиторски решения с много финес, сложност и прецизност. Аутродукцията на пиано още отзвучаваше, когато EVERGREY успяха да се снимат с публиката в София, да се поклонят три пъти и да се оттеглят окончателно. Час и половина беше отлетял неусетно…
Evergrey
Сетлист EVERGREY:
VAN HALEN record… ->
Intro
- A Silent Ark
- Weightless
Transitional Piano Prelude
- Distance
Intro
- Passing Through
- The Fire ->
- Leave It Behind Us ->
- Black Undertow ->
- My Allied Ocean
- All I Have
Бис:
Atmospheric Intro
- The Grand Collapse
- Recreation Day
- Rainbow`s „Gates of Babylon” inspirated Keyboard & Guitar Solo
- A Touch of Blessing ->
- King of Errors
Piano Outro
Rock Thrashler
14.04.2019, Mixtape 5
Фотограф: Кирил Груев ©
Вижте цялата галерия от концерта на EVERGREY, BLOODRED HOURGLASS, CROSSING ETERNITY и GENUS ORDEN DEI
Фотогалерия: ROTTING CHRIST в Бургас през 2018 г.
ROTTING CHRIST на 21 април 2018 г. в спортна зала „Бойчо Брънзов”, Бургас.
Фотограф: Кирил Груев ©
Фотогалерия: EVERGREY, BLOODRED HOURGLASS, CROSSING ETERNITY и GENUS ORDEN DEI
EVERGREY, BLOODRED HOURGLASS, CROSSING ETERNITY и GENUS ORDEN DEI на 14 април 2019 г. в клуб Mixtape 5, София.
Фотограф: Кирил Груев ©
Фотогалерия: LUCIFER’S CHILD, BOLG и КЛАДА в София
LUCIFER’S CHILD, BOLG и КЛАДА на 23 март 2019 г. в клуб Live & Loud, София.
Фотограф: Кирил Груев ©
SEPTICFLESH, KRISIUN, DIABOLICAL и XAON: Наметалото на Хадес падна над София
И докато хиляди тънеха в мъка, няколкостотин прегърнаха мрака…
Последната дата от това турне за XAON не се оказа причина те да предизвикат по-сериозен интерес. Клубът бе разтворил врати в максималния си обем, но след 19:05 ч. бе все още доста комфортно–празно за толкова интересно събитие. Швейцарците се самовъзприемат като Symphonic Death Metal, но звученето им, всъщност, носи повече препратки към Dark Metal сцената, представлявана от ранните MOONSPELL с добавки от AMON AMARTH. Вокалистът и основател на групата Rob смесва харшови и чисти вокали, като тежките му се отдават по-слабо от чистите. Здравословно количество Black Metal е разбъркано с разнообразни други подстилове от металното семейство. Епична минорна жилка дава драматизъм на всички песни.
Xaon
Сетът им тече под тоталната диктовка на програмирана подложка, която, освен ритмиката, допълва изпълнението с клавири, бек-вокали, пиана, хорове и синтезирани епики. Бек-ап-ът е цялостен за сета, така че между песните се чуват ветрове и шумове, репликите към публиката (където ги има) са автоматични и сдъвкани под напрежение. Пултовата подкрепа за микрофона също е част от програминга, така че тонрежисьорът скучае, докато се сменят различни динамики, от каквито XAON се нуждаят.
Xaon
Момчетата са ентусиазирани в благодарностите си не толкова към топлата публика, колкото към преживяното турне като цяло и леко излизат от рамките на сета си в благодарностите. XAON представят новия си – втори албум, но за финал изпълняват песен от първия. Композицията може да се нарече Melody Death Metal, към която са пришити пиана и оперно пеене по наистина доста незрял начин. Групата, обаче, предлага една твърде приятна мелодика, както и авторски решения, уникални в значителна степен, което кара феновете да ги приветстват със заслужено горещи овации.
Сетлист XAON:
- Mobius
- Carillon
- Solipsis
- Eros
- Monolith
- Zarathustra
Интродукция-черна меса от калибъра на ползваните от ROTTING CHRIST и БАТЮШКА ни подготвя за тъмните силуети, облечени в расà и осветени в гръб. Първичен Black Metal с елементарна структура, но отчегъртан добре, ни поглъща. Подчертана атмосферика от пулта, поглъща пък звученето на DIABOLICAL. Простоватите композиции с бавни сола от разложени акорди във второто парче биват разчупени от подобие на един от разбираемите мотиви на „Ummagumma” (PINK FLOYD), но като цяло звученето на шведите е предвидимо и сякаш познато. Това, което носи наслада от изпълнението им, е че това са едни от най-добре изпълнените стандартни хармонии в Black Metal-а! DIABOLICAL умеят да внесат удоволствие с мелодиите си, без да имат нужда от уникално виртуозни включвания в свиренето си.
Diabolical
Диаболичното внушение от страна на музикантите има необходимата сила, за да хипнотизира феновете. Дори невидимите клавири допринасят за свръхестествени внушения. Death metal напъните от ранното им творчество са изоставени. Sverker Widgren (v., g., основател) ни приканва да затворим очи, за да почустваме по-добре величественото „The Fire Within”. Преливащите една в друга няколко кратки композиции, в динамичните си части са рифови, а в епичните звучат като UNHOLY (Fin.) – с чисти, почти акустични сола и пленителни хармонии. Дамски хор (Разбира се от пулта.) завършва величествено тази серия. Програмното парче „We Are Diabolical” финализира сета им с твърде много записани бекове и хорове, чиято неавтентичност, струва ми се, леко охлажда феновете. Пиано-аутродукция служи за фон, докато DIABOLICAL се снимат с феновете.
Сетлист DIABOLICAL:
Intro
- Requiem
- Betrayal
Intro
- Failure
- Into Oblivion
- The Fire Within ->
- Metamorphosis ->
- Black Sun
- We Are Diabolical
Мърч щандът е добре зареден с доста разнообразни артикули, включващи различни сувенирни пособия със съответните лога. Клубът вече се доближава до пълния си капацитет, без това да става причина за потна задушливост.
Атмосферата
KRISIUN правят стегнат лайн-чек и в 21:30 ч. тръгва етно-акустичната им интродукция с живи барабани! Триото се врязва в тяхния си стил – death metal, интерпретиран с доста thrash-punk текстонаслагване и grind взривове. Напомпаният с компресия бас на Alex Camargo (v., b.) често вие под пръстите му на ултрабързите части.
Krisiun
– Здравейте, ние сме KRISIUN. Свирим тежко, свирим бързо. Готови ли сте? – Изревава фронтменът, преди да влезе във втората порция хаотична математика. Бразилците не се свенят да черпят вдъхновение и от европейската и от американската Death Metal сцена, да заплитат с Thrash и Core и да цитират SLAYER и SEPULTURA, но стилът им винаги изкристализира в сходни Death Metal виелици с еднакво наредени текстове. Те хем имат калейдоскоп от разнообразни техники, хем песните им конвергират към една формула на тяхното си съвършенство.
Krisiun
Има едно сходство между латиноамериканците и балканците в манталитета и дори в композирането на тежък метъл!!! Страст, гняв и хаос се изливат първично в музиката ни. Активното общуване с феновете е изпъстрено с много вметнати „fuckin`”, докато нещата съвсем искрено стигат до „Brothers from Bulgaria! …” В среднотемповите парчета прозират влияния от GRAVE и MALEVOLENT CREATION.
– Do you want some more of this shit? – Alex добавя една много „fuckin`” тирада за рокендрола и метъла, за да стигнем до кавъра на MOTÖRHEAD. Скандиранията „KRI–SI–UN” и мош-питът стават стандартно поведение на феновете. Бразилците заслужено поемат топлото ни отношение и отвръщат на него с достойно представяне и разширен сетлист, спрямо някои от другите им лайвове от турнето, достигайки 50 мин. за представлението си! Те бяха единствената група, която свири изцяло на живо на този концерт, все пак…
Сетлист KRISIUN:
Intro
- Ravager
- Combustion Inferno
- Bloodcraft
- Devouring Faith
- Scourge of the Enthroned
- Descending Abomination
- Slaying Steel
- Ace of Spades (Motörhead cover)
- Blood of Lions
- Demonic III
Без съмнение SEPTICFLESH са интересна група, изтъкана от експериментаторски дух. Разнообразното им творчество се побира вече в десет албума и бележи композиторско и ако щете, философско израстване. Гърците са достигнали световен статус и са правили грандиозни спектакли в кариерата си, но всичките им посещения в България са предлагали тур-формат на изпълненията им, не толкова впечатляващи като мащаб и свирене. Досещахме се, че и сега няма да е по-различно, но се надявахме на приятни изненади.
Septicflesh
Гъста димна завеса изпълва клуба, когато в 22:50 ч. тръгват звуци от преизподнята. Когато блесналите срещу нас прожектори престават да са размазани димни петна, клавири канят хорово-църковна интродукция, която бавно се извращава в черна меса. Появява се и квартетът.
– Bondzhorno! Ladies and Gentlemen, all together – oi, oi, oi, oi! – Spiros Antoniou (v.) ни въвежда твърде отрано в ритмиката на откриващото парче. Фигурите отново потъват в дим за първата си песен. Мощни атмосферики от пулта смазват присъствието наSEPTICFLESH, които и без това чезнат в стелещите се мъгли. Технологизираният саунд е Dark, Gothic, Black и Death, а вплетените оркестрации поставят върху целия този стил шапката на Neoclassical! И ако не употребяваме термина „symphony”, то е защото не става въпрос само за симфонични пасажи, а за по-широко използване на класическата музика, както и структурирането на композициите.
Septicflesh
След всяка песен SEPTICFLESH се „прибират” визуално зад гъстия дим, а музикално – зад обширните аутродукции и интродукции, обрамчващи парчетата им. Подложката, обаче, не е подготвена за целия сет, а диктува от пулта парче по парче, така че групата да има свободата да контролира ритъма на концерта. Когато отварят повече време между песните, върви монотонен атмосферичен шум – похват, доста застъпен в концертите на колегите им от ROTTING CHRIST. Полифонизмът е забележителен, като димно-маниерната визуализация леко отстъпва пред него, като претенция и реализация. Внушението, че оркестърът е зад мъглата не се получава, заради доста електронно звучащите ритмики и инструменти и цялостното Gothic излъчване на саунда. Обясненията за енергията, запълнили няколко паузи звучат неубедително, като зле сглобена философска система, оправдаваща неяснотите в изложението.
Septicflesh
Бързите мощни барабани и здравите рифове удържат гърците в едно по-строго-метално лоно. Пасажите от класическа музика в съчетание с Gothic/Industrial саунда, обаче, подсказват, че следващата крачка в този тип експерименти вече се нарича IGORRR. След петата песен SEPTICFLESH влизат в една скована агресивност, като лицето на съответната композиция се носи само от разнообразните щрайхове, хорове, пиана, клавесини, тромбони и клавири. Групата не е много ангажирана по време на добавките, но паузите между песните се удължават. Множество пъти феновете се призовават с декламираното: „Are you ready, my frends?” И пълният клуб бе винаги готов за тях. Силно впечатление прави, че в много случаи подложката осигурява подчертани бас линии, изпълнени от контрабас, тромбон и дори от клавир! Когато по време на биса, в израз на своята любов към почитателите си, Spiros Antoniou разпери ръце, а басът му продължи да „свири” сам, въпреки мъглата се проясни усещането за буфосинхрониада.
Феновете
Звученето, което предлагат SEPTICFLESH е кристално и перфекционистично. Балансът, който постигат между компонентите може да бъде награден с определение като Бах-овски Black Metal. Очевидно това задоволява публиката, въпреки че представлението трудно може да се нарече „концерт”. Въпросът, защо се случва този феномен, е оставял в чекмеджето цели репортажи от други концерти… Изглежда слушалковото потребление на нискоформатни музикални носители е причината, фенове да се удивляват на концертите, на които не се свири, но пък звучат добре? Хората „хайфисти”, обаче, изглежда няма как да бъдем удивени от студийния запис, макар и контролиран от пулт и пуснат през клубни колони от висок клас!
Septicflesh
– Ще запомним тази нощ! Скоро ще се върнем тук с новия си албум. – Настоява фронтменът от сцената, когато час след началото на сета им тръгва дълга аутродукция, чиито финални щрихи от набиращи мощност футуристични инерционни двигатели, ни подсказват че вълшебството отлита. Величествено! Може би…
Сетлист SEPTICFLESH:
Intro
- Portrait of a Headless Man
Outro
- Pyramid God
- Martyr
- Prototype
Orchestral Intro
- Enemy of Truth
Chorus Outro
- Communion
- The Vampire from Nazareth
- Prometheus
- Dante`s Inferno
Outro
Бис:
- Anubis
- Dark Art
Rock Thrashler
30.03.2019 Club Mixtape 5
Още:
Фотогалерия: SEPTICFLESH в София през 2019 г.
Фотогалерия: SEPTICFLESH и IN FLAMES на Rockstadt 2018
SEPTICFLESH пресоваха песен след песен в главите на пощурялата публика
SEPTICFLESH: Винаги експериментираме с нови елементи и цветове
Фотогалерия: SEPTICFLESH в София през 2019 г.
SEPTICFLESH, KRISIUN, DIABOLICAL и XAON на 30 март 2019 г. в клуб Mixtape 5, София.
Фотограф: Кирил Груев ©
Мартенска Грух Фиеста 2019 в Grindhouse: Съсипаха я тая държава, начи
Много грух, свиренье, мутри и милиция – всичко, както си му е реда за една запомняща се свинщина. Планирахме нисък старт, но очакванията ни бяха надминати. Рязък беше. Разпорването на тишината, бе извършено с небрежна хирургическа намеса от северозападняшка ЛЕПКАВА ГНЯС. Подобаващо разкършиха пейзажа и ханшовете ни – та плеснахме с ръце и се съгласихме всички – този оркестър, определено носи радост и наслада.
Младите ентусиасти от CHURCH OF DESTINY – стилово, едва ли някой ще се наеме да ги определя, но в никакъв случай, не е кич. От брутален дет, до блус, за всекиго по нещо. В даден етап от участието им, вокалите се …суичнаха, както ще забележите във видеото. Скептицизмът в очите на повечето уважаеми зрители, породен от тази рокада, се изпари, на третата секунда от първата песен с новопоявилия се вокал.
Мощното вливане на северозападна кръв, придоби своя апогей, когато основните виновници за събитието – MENTALY DEFILED кацнаха на рампата. Всъщност, присъствието, както и на тях, така и на ЛЕПКАВА ГНЯС, беше осезаемо, пез цялото време. Не знаят умора тези момчета. Изпълниха някои нови парчета, които, видимо и за невъоръжено око, се понравиха на грух аудиторията.
JFT, изгърбиха кочината. Казаха, че ще я изгърбят и я изгърбиха. Хардкор рифовете, очевидно доста се лайкват, тъй като в картинката, изведнъж изфигурираха неподозирани, екзалтирани фенове, барабар с охраната и персонала на заведението, които въодушевено посрещаха, всяка наченка за насичане. Гледайте видеото, за да се доближите до представата за това – какво е било.
Едва ли у някой са се зародили съмнения, че WARSCUM ще взривят положението в типичния за тях маниер – поголовен картеч, без грам аванта за почивка. Малко преди да излезнат, тук-там се дочуваха подхвърляния от сорта на „Тоя, скандинавеца, ще ни откине лубениците“. Адмирации, и за новите трансфери в титулярния състав. Друго си е младата кръв в офанзивната линия.
За разлика от другите, предимно младежки формации, които звучаха като групи с бъдеще, то POLYGON може да се каже, че звучаха като група с минало, макар да са сравнително новоизгряваща банда. С брутален, батален, дет метъл, из кървавите недрата на старата школа, способен да индоктринира и монахиня в изящното изкуството на серийните убийства и великолепието на висшата низост и разкол.
И тъкмо подгряха, изстиналите от дълго продължилата пауза, потни жлези, не щете ли – куки цъфнаха пред клуба. Не само цъфнаха, а и на косъм беше да им върже, но за щастие напрежението деескалира и малкото ни останал разум надделя. Трябвало било да затваря клуба и нито песен повече.
Преди 30 години, милиция смъкна ЩУРЦИТЕ от сцената, сега явно е било ред на POLYGON. Съсипаха я тая държава, начи.
И тъй като не успяха да разгърнат творчеството си, под секрет ви обявяваме, че къкрят пъклени планове за поправителна сесия и да се надяваме, че няма да цъфне Валерката с шумомера.
Репортажа подготви: Katrin Music
The Other Side 