Начало » Posts tagged 'Райчо Иванов'
Tag Archives: Райчо Иванов
“My Spirit Flies to You” от THE BUDDHIST MONKS SAKYA TASHI LING в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “My Spirit Flies to You” от THE BUDDHIST MONKS SAKYA TASHI LING. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
“Ние сме това, което мислим. Всичко е построено върху мисълта. Всичко се основава на мисленето“ – Гаутама Буда
Монасите от манастира Sakya Tashi Ling, разположен в природния парк Гараф, недалеч от Барселона, се наемат да представят с музикални средства мъдростта на тибетския будизъм. Този манастир принадлежи към една от четирите будистки школи в Тибет, а именно Сакяпа, древен орден, който следва своя духовен водач с титлата Сакя Тризин (владетелят на трона Сакя). Първият носител на тази титла е Кьон Кьончог Гялпо, основал школата Сакяпа през 1073 г. Учителите от традицията Сакя са известни като „Притежателите на всички мъдрости“ заради внушителния обем знания в техните манастири, съхранявани през хилядолетната им история.
Манастирът Sakya Tashi Ling всъщност представлява глобален проект, чиято хуманна цел се основава на мотивацията да бъде от полза за всички хора и за тяхната среда, като възниква с намерението да приложи на практика в днешния свят техния начин на живот, основан на знания, мъдрост и етика. Дейността на участниците в проекта обхваща различни области (човешки, социални, религиозни, образователни и екологични) и нейната основна цел е да предостави методологии и решения, способни да допринесат за подобряване на живота на хората и на обществото.

The Buddhist Monks Sakya Tashi Ling – My Spirit Flies to You
Така се появява идеята на лама Jamyang Tashi Dorje да запишат албум с 13 автентични будистки мантри и молитви, изпълнени от обитателите на Sakya Tashi Ling. След тях са пречистващата Vajasattva, Green Tara, White Tara, Vajra Guru, Black Mahakala и Auṃ Maṇi Padme Hūṃ мантри, както и молитвите за прибежище, за седемте стиха, за просветено съзнание, за развитието на Kundalini и Amitābha, за всеотдайност и за щастието на всички същества.
Звукозаписът е направен в продължение на 10 часа по време на непрекъснати песнопения зад стените на манастира, съчетани с елементи от съвременна поп музика като стремежът на продуцентите Sergio Medrano и Miguel González е да приложат стилистиката на ENIGMA и DEEP FOREST. За целта те смесват гласовете на монасите с тези на певци и звука на ситар, табла, флейта, перкусии, барабани, тамбура, китари, пиано и синтезатори.
Албумът “My Spirit Flies To You” („Моят дух лети към теб“) е издаден най-напред в Испания, където няколко седмици оглавява музикалните класации и толкова успешно се продава, че достига статус на платинен, а след това завладява и други страни по света, включително САЩ.
Ще го чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 6 юни, този път след новините от 18:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“Фламенко блус” от Райчо Иванов в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Фламенко блус” от Райчо Иванов. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
„Всичко тръгна от ритъма на фламенко танцьорите, който неустоимо ме завладя. Започнах да се движа и да живея в този ритъм, поведението ми също се промени. И за да се освободя от това обсебване, трябваше да го изсвиря – спомня си тромпетистът Райчо Иванов по повод представянето на албума „Фламенко блус“ в „Картини от една изложба“ и продължава: – Навярно сте чували за световноизвестния писател Франц Кафка. Той без да е ходил в Америка, без да знае английски и без да е общувал с американци, е написал един от най-хубавите романи „Америка”. Аз, който не зная и дума на испански, никога не съм ходил в Испания и не съм общувал с испанци, реших да напиша музика за Испания – страна, която ми е напълно непозната.

Райчо Иванов – Фламенко блус
Испанската музика във втората половина на ХХ век стана много популярна и редица джазови музиканти започнаха да се обръщат към испанския фолклор. Реших и аз да направя нещо по темата и се заех с тази провокация.
Когато албумът излезе, не бях особено очарован. Но с течение на времето „Фламенко блус” започна да ми харесва все повече и взех все по-силно да го усещам. Просто трябваше да се дистанцирам, музиката да „узрее”, за да я почувствам трезво с всичките си сетива.
Фламенкото има силно влияние сред испаноговорящите държави, които основно са в Латинска Америка, а като прибавим към него и блуса, който е преди всичко приоритет на афроамериканските музиканти, става невероятна жизнена симбиоза между две стари култури“ – завършва Райчо Иванов.
Записите са направени по време на концертни представления в НДК през септември 1989 г. и на знаменития фестивал North Sea Jazz в Хага, Нидерландия, на 14 юли 1990 г., белязан от участието на Miles Davis, Dizzie Gillespie, Count Basie, Stan Getz, John McLaughlin, Dave Brubeck, Ray Charles, Carmen McRae, McCoy Tyner, Gil Evans Orchestra, Herbie Hancock, Art Ensemble of Chicago, Pat Metheny и т.н.
Съставът на РАЙЧО ИВАНОВ ДЖАЗ РОК ОРКЕСТЪР включва също така Михаил Грозданов (алт саксофон), Бойко Димитров (сопрано саксофон), Иван Лечев и Вергилий Каталан (китара), Николай Захариев (клавишни инструменти), Венелин Кръстев (бас китара), Емил Александров (барабани) и Георги Вълков (перкусии).
Албума „Фламенко блус“ ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 30 май, след новините от 21:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“Jazz And Roll” от Райчо Иванов в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Jazz And Roll” от Райчо Иванов. Събота, 22:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
Съчетанието на джаз и рок-енд-рол има своята предистория. Още в средата на 60-те години на миналия век известният критик Joachim-Ernst Berendt заявява: “Едно нещо е безспорно – джазът се нуждае от нови звуци. Той се нуждаеше от тях още от самото начало и ще продължи да се нуждае от тях. Електронната музика е единствената все още достатъчно широка сфера, където те може да бъдат намерени.”
Доста по-рано тромпетистът Miles Davis експериментира с така нареченото модално импровизиране, повлияно от пианиста George Allen Russell. Miles е в основата на почти всички важни нововъведения и стилистични промени в музиката от втората половина на ХХ век и често пъти бе двигател на тези промени – било с неговото собствено участие в изпълненията и записите или чрез избора на съпровождащи музиканти и сътрудници, които прокарваха новите тенденции. Някои критици дори се опитват да докажат, че джазът е спрял да се развива, след като Miles вече го няма. Така през месеците март и април 1959 година Miles записва албума “Kind of Blue” или “Вид тъга”, който става представителен за модерния джаз и най-популярният в неговата дискография, достигайки тираж от 2 милиона – нещо изключително за джаз албум.

Райчо Иванов – Jazz and Roll
През 1968 година става очевидно, че желанието на Miles Davis за намиране на нови форми чрез съчетание на джаз импровизирането с ритъма и енергията на рока, чрез интегриране на елементи от поп, соул и електронна музика – придобива осезаеми контури след включването на електрически инструменти в неговата формация. През тази именно година стилът на Miles се променя драстично, повлиян от нови звуци и идеи на изпълнители като Jimi Hendrix, James Brown, Sly Stone и др. След като вече е достигнал пределите на възможното в акустичния джаз със своя квинтет, той преобразува по своеобразен начин новите звуци около себе си, създавайки произведение с трайно великолепие – албума “In a Silent Way” (“Тихо”). Макар още с издадените през 1968 година заглавия “Miles in the Sky” (“Майлс в небето”) и “Filles de Kilimanjaro” (“Момичетата от Килиманджаро”) той да прави първите опити да използва електрически инструменти, за начало на смесването на джаза и рока (fusion) се смята именно албумът “Тихо”, записан на 18 февруари 1969 година в Ню Йорк.
Мнозина музиканти тръгват по този път, някои от тях са сред най-близките на Miles Davis изпълнители: Tony Williams Lifetime, Weather Report с Joe Zawinul и Wayne Shorter, John McLaughlin и неговия MAHAVISHNU ORCHESTRA, RETURN TO FOREVER на Chick Corea, Herbie Hancock с HEADHUNTERS BAND и т.н.
У нас тези идеи намират свой привърженик в лицето на друг тромпетист – Райчо Иванов, оставил ярка следа чрез съвместните си изпълнения с музиканти като John McLaughlin, Wayne Shorter, Jack DeJonet и други. Howard Mandel пише в „Down Beat“: “Музиката на Райчо Иванов и неговия оркестър звучи твърде близко до това, което прави Miles Davis с Jack DeJonet, Keith Jarrett и John McLaughlin. Българските музиканти от бенда разбират тази музика твърде добре и са се научили да я свирят удивително.“
Райчо Иванов споделя: „Рокендролът е далеч по-популярна музика от джаза. Но в никакъв случай при прецизна и целенасочена работа той не е в ущърб на цялото, което се прави. С него лесно може да се прекали и да станеш банален. Само с изключително чувство за мярка може да се улучи точното съотношение в тази джаз пътека.“
През 1997 година Райчо замисля нов проект – “Jazz And Roll”, и ето как ни въвежда в него: „Когато Miles Davis се завърна след 6-годишна пауза през 1981 г., започна да се търси mellow джаз, който е с по-богати възможности за импровизационна изява. Не всяко соло се свиреше в обичайния хард стил, характерен преди това. Точно тогава скъсах с уа-уа педала, след като бях един от първите, който като Miles започна да свири по този начин. Насочих се към нещо, в което да има конкретна мелодия, свобода в по-конкретното аранжиране на пиесите. Резултатът дойде доста по-късно, тъй като експериментирайки този стил, трябваше да се адаптирам към новия начин на музициране. Овладях го за няколко месеца, но трябваше да убедя и своите колеги да се насочат към този нов стил музика. Главната ми цел беше да се придвижим с крачка напред. Записите направихме без проби в Първо студио на БНР”.
Албума “Jazz And Roll” ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 4 май, този път след новините от 22:00 ч.
“Картини от една изложба” ще представи “Jazz and Roll” на Райчо Иванов
Съчетанието на джаз и рок-енд-рол има своята предистория. Още в средата на 60-те години на миналия век известният критик Joachim-Ernst Berendt заявява: “Едно нещо е безспорно – джазът се нуждае от нови звуци. Той се нуждаеше от тях още от самото начало и ще продължи да се нуждае от тях. Електронната музика е единствената все още достатъчно широка сфера, където те може да бъдат намерени.”
Доста по-рано тромпетистът Miles Davis експериментира с така нареченото модално импровизиране, повлияно от пианиста George Allen Russell. Miles е в основата на почти всички важни нововъведения и стилистични промени в музиката от втората половина на ХХ век и често пъти бе двигател на тези промени – било с неговото собствено участие в изпълненията и записите или чрез избора на съпровождащи музиканти и сътрудници, които прокарваха новите тенденции. Някои критици дори се опитват да докажат, че джазът е спрял да се развива, след като Miles вече го няма. Така през месеците март и април 1959 г. Miles записва албума “Kind of Blue” или “Вид тъга”, който става представителен за модерния джаз и най-популярният в неговата дискография, достигайки тираж от 2 милиона – нещо изключително за джаз албум.

Райчо Иванов – Jazz and Roll
През 1968 г. става очевидно, че желанието на Miles Davis за намиране на нови форми чрез съчетание на джаз импровизирането с ритъма и енергията на рока, чрез интегриране на елементи от поп, соул и електронна музика – придобива осезаеми контури след включването на електрически инструменти в неговата формация. През тази именно година стилът на Miles се променя драстично, повлиян от нови звуци и идеи на изпълнители като Jimi Hendrix, James Brown, Sly Stone и др. След като вече е достигнал пределите на възможното в акустичния джаз със своя квинтет, той преобразува по своеобразен начин новите звуци около себе си, създавайки произведение с трайно великолепие – албума “In a Silent Way” (“Тихо”). Макар още с издадените през 1968 година заглавия “Miles in the Sky” (“Майлс в небето”) и “Filles de Kilimanjaro” (“Момичетата от Килиманджаро”) той да прави първите опити да използва електрически инструменти, за начало на смесването на джаза и рока (fusion) се смята именно албумът “Тихо”, записан на 18 февруари 1969 г. в Ню Йорк.
Мнозина музиканти тръгват по този път, някои от тях са сред най-близките на Miles Davis изпълнители: Tony Williams Lifetime, Weather Report с Joe Zawinul и Wayne Shorter, John McLaughlin и неговия Mahavishnu Orchestra, Return to Forever на Chick Corea, Herbie Hancock с Headhunters band и т.н.
У нас тези идеи намират свой привърженик в лицето на друг тромпетист – Райчо Иванов, оставил ярка следа чрез съвместните си изпълнения с музиканти като John McLaughlin, Wayne Shorter, Jack DeJonet и други. Howard Mandel пише в „Down Beat“: “Музиката на Райчо Иванов и неговия оркестър звучи твърде близко до това, което прави Miles Davis с Jack DeJonet, Keith Jarrett и John McLaughlin. Българските музиканти от бенда разбират тази музика твърде добре и са се научили да я свирят удивително.“
Райчо Иванов споделя: „Рокендролът е далеч по-популярна музика от джаза. Но в никакъв случай при прецизна и целенасочена работа той не е в ущърб на цялото, което се прави. С него лесно може да се прекали и да станеш банален. Само с изключително чувство за мярка може да се улучи точното съотношение в тази джаз пътека.“
През 1997 г. Райчо замисля нов проект – “Jazz and Roll”, и ето как ни въвежда в него: „Когато Miles Davis се завърна след 6-годишна пауза през 1981 г., започна да се търси mellow джаз, който е с по-богати възможности за импровизационна изява. Не всяко соло се свиреше в обичайния хард стил, характерен преди това. Точно тогава скъсах с уа-уа педала, след като бях един от първите, който като Miles започна да свири по този начин. Насочих се към нещо, в което да има конкретна мелодия, свобода в по-конкретното аранжиране на пиесите. Резултатът дойде доста по-късно, тъй като експериментирайки този стил, трябваше да се адаптирам към новия начин на музициране. Овладях го за няколко месеца, но трябваше да убедя и своите колеги да се насочат към този нов стил музика. Главната ми цел беше да се придвижим с крачка напред. Записите направихме без проби в Първо студио на БНР”.
Албума “Jazz and Roll” ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 28 февруари, след новините от 21:00 ч.

