Някога, в една далечна галактика, се случило така, че империята издигнала огромни бетонни бункери, които да могат да побират, хем производството на примитивни средства за преживяване, хем да са дом на мощни оръжия, с които да се бие по неумолимия републикански враг. Републиканският враг бил подъл и не се появил на местоназначението на битката, поради което империята колабирала под тежестта на икономиката си и нежеланието на гражданите й да поддържат жизнени функциите за обезличаване с примитивните средства за преживяване. Така бетонните бункери за малко да потънат в забрава и да бъдат погълнати от галактическата джунгла на безмислието, но вехнещите кланове на имперските наследници зорко следяли за паметната стойност на артефактите на безсмислието.

И всичко изгнило и умряло, освен титаничните бетонни плочи с бронебойните стоманени врати. Горестта и внушаващите принуда паметници дълго отблъсквали галактическия живот. Докато един ден космическите плъхове започнали да ги колонизират. Имперските рудименти пламенно се посветили на охраната на плъхове и гръмкия победоносен диктат бил заменен от съществуванието на огризките. Сюрреалистична симбиоза на престъпни полумъртви сенки и анархична жизнеутвърждаваща творческа иновативност. С една бетонна стена зад гърба си, можеш от огризката да сътвориш вселена на цивилизацията. И така и станало! Олигархичната собственост приютила свободния дух на акомерсиалното творческо начало.

Така грозотата на една индустриална диктатура била изместена от красотата на постапокалиптичното общество. Удивително е как, когато изпразниш от идеология едно излишно тяло, то може да придобие смисъл! Удивително е и как, когато се олющи сиво-бежовата блажна боя, отдолу може да се покаже чисто бял хоросан!

Влизам в запустял двор на склавове и фабрики, където униформена охрана ме гледа безучастно, сякаш съм невидим. Промъквам се по олющено, подтискащо стълбище с разхвърляни строителни отпадъци и палети, но се издигам като по бобен приказен небостъргач от мозайка и бетон. Около ми се материализира изложба от постиндустриални скулптури, картини от опаковъчна хартия, пластики от заводски бит… Тежки бронебойни врати се разтварят, за да чуя песента на свирещите вътре музиканти. Смътни коридори ми разкриват напластявания от гневни юмруци, в които са напъхани кока-коли – този съвременен филосовски камък! Фрески на безвремието размръзяват малките искрици, вещаещи мисловна дейност в главата ми. Стигам до бетонно небе, където под хладна неонова светлина се разполагат рампи, улеи, различни геометрични платформи и препятствия за скейтбордисти. Връщам се. Малко. В по детски конструираната тоалетна весело ме гледат мидички пред огледалото и графики по облепените със страници от книги стени.

„Не закъснявайте! Започваме по график.“ – Уверяваха ме от събитието в нета. Та може ли изложба да закъснее? Или преживяване? Виж, концертът е друго нещо…

THE SYSTEM са Punk група от Обединеното кралство, започнали своята кариера 1980 г., но реализирали само две ЕР-та през `82 и `83. Отскоро или не толкова отскоро имат албум. Заради старите анархо-пънкари сме се озовали на това място. Истинска неизследвана отломка от едно привидно изгубено време за нашия континуум. Името на групата е измислено в изблик на онова префинено чувство за хумор от острова, родило и името на рок група като THE POLICE. Но в пънк ракурса си, някак по-неуместно.

Въвеждам се в нефата, след като съм се „осветил“ умерено в притвора. След като поднасям препоръчителното дарение, ме задраскват с кръстен знак на посветените. Получавам и подарък – нашивка и стикер на хедлайнера! Вътре е разположена книжарница, предлагаща и мърч продукти на свирещите групи. Двата кораба побираха бар с цени без конкуренция и щандове с музикални продукти на издатели или независими артисти. Всичко това в архитектурния стил, който се опитах да пресъздам по-рано. Спретнатият кетъринг е общ за изпълнители и публика и се предоставя безвъзмедно. Смущавам се да дегустирам, защото около мен се разхождат само хора на 1/3 до половината от килограмите ми. Озъртам се като папуас във Ватикана…

Разврат и Поквара

Някъде около 20:40 ч. концертната част стартира с РАЗВРАТ И ПОКВАРА. Съсредоточените, социално ориентирани пънкове и вокалистката им тази вечер ми се струват в малко по-мелодично настроение. Изпълняват песните си по-близо до студийните им варианти що се отнася до пеене, но свиренето е небрежно, както трябва и да бъде. Повече пънкария внася озвучаването – в началото обилните бекове на басиста не се чуват и има донагласяване на директната аналогова озвучителна система. РАЗВРАТ И ПОКВАРА са съвсем на място и в свои води в тази откъсната от реалността сграда на рушащото се безвремие. Някак без напъни и демонстрации те ни предоставят своя половинчасов материал за размисли. Който разбрал – разбрал.

Разврат и Поквара

Сетлист РАЗВРАТ И ПОКВАРА:
01. Не е за мен
02. Моята кауза
03. Кръстопът
04. Цената е висока
05. Задънената улица
06. Очакване
07. Всичко се променя
08. Система/Симулация
09. Плувам
10. Р И П
11. Къде сме ние (Кавър на ТВУ)

В България съществува една такава банда, която никога не обявява участията си, не рекламира концертната си дейност и която няма как да гледате, когато сте решили или просто искате да я видите. Може да се случи да присъствате на техен концерт, но никога да го планирате! Тази банда се яви на сцената в 21:20 ч., за да направи изживяването още по-фантастично. Бандата се казва БИТОВ ТЕРОР.

Битов Терор

БИТОВ ТЕРОР забиват Oi Hardcore Punk с настървението на гангстери. Бойкото звучене лее призиви на български език и чопли дисхармоничната ранимост на представителите на изключената социо-дисхармоничност. Агиткарските възгласи и неангажираните нискореактивни слогани подсказват дълбочина на клокочещ гняв. „Ние нищо, ама ще ти избиеме зъбите!“… Песните, обаче, са развити композиционно и са поднесени в стегната форма с редки и кратки китарни сола. БИТОВ ТЕРОР са клуб, който за това си свирене са с двама китаристи, които много добре си прехвърлят акцентите и двама вокалисти, които небрежно, но забележително прецизно си разпределят пеенето. Избухващи в Hardcore натъртвания или ползващи по-мелодични punk похвати, секстетът изгражда стабилно сдание от музика за кратките 35 минути и потъва в запрашената от „танци“ обстановка.

Битов Терор

Следва едно спокойно и неангажиращо подреждане на сцената до постигане на параметри, сметнати като необходими и достатъчни за тримата ни пънк-ветерани.

Слушали ли сте концертните записи на THE EXPLOITED от бунището на Лондон или някой друг техен бутлег от 80-81 г.? Когато в 22:30 ч. THE SYSTEM забиха, не можех да повярвам на ушите си! Не бях допускал, че някой ще успее да ми върне това пропуснато време и тази невъзможна дестинация. Лееше се Punk на рок основа, който притежаваше онова чувство за липса на мелодичност, каквото само англо-саксонската душевност можеше да преобърне в изкуство! Онази тънка нотка на изплъзващ се тон в гласа на грачещия, която се е раждала само в Албиона и на задните улички из големите градове. Онзи изгубен пънк момент, който мислех, че се среща само по прашните бутлези, за които споменах.

The System

Тримата ветерани не избухнаха като Сид Вишъс в нервни конвулсии. Те не размахваха гребени, но душевността им бе с гребен, като в обложките на THE EXPLOITED. THE SYSTEM бяха лордовете на пънка! Умерени като късен концерт на Jerry Lee Lewis, но толкова истински, че чак не беше за вярване. Афтентичният им истински Punk се ковеше парче след парче и сякаш не можеше да омръзне никога! Да чуеш нещо, което си мечтал и въпреки това то да е ново за теб е преживяване сакрално. Някаква невидима врата към непознати пространства се бе открехнала тази вечер. Енергия се излъчваше от тези парчета, които свиреха едни вечно млади душѝ.

The System

Jools с ловната си шапка е включил на китарата си лек компресор постоянно, така че пълни звука със хармонично свистене. Steve не допуска нито един излишен удар по барабаните. Jimi (Единственият оцелял от първоначалния състав) отчегъртва от баса си тон по тон със здраво бас-перо и пее… като пънкар пее с цяло гърло и без да се старае в лексиката… Бандата е тъй реалнозвучаща от 80-те и така самобитна, въпреки яркия спомен, който извиква! Албумът им се изчерпва от мърч щанда. От сцената свири учебник. От Brutal Punk във вените на THE EXPLOITED до мелодичен Proto-Wave напомнящ късните албуми на GBH, THE SYSTEM са побрали своето време в себе си.

The System

Като в сън англичаните ни се усмихват в опит да кажат довиждане и ние скандираме името им. Успяваме да ги върнем, за да забодат един химн за времето на създаването си, с което закръглят час свирене. Един неочакван концерт-мечта като че ли бе отминал.

Сетлист THE SYSTEM:
01. Thought Control
02. Consumerism
03. Apathetic
04. Let`s Be Free
05. Their Corupting Ways
06. Prisoner
07. Born To Lose
08. Undercover Agent For The S.A.S.
09. Dogs Of War
10. War + Money
11. Identity
12. In The System
Бис:
13. 79

Anti-Future

За да не останат хедлайнерите и публиката в тишината на постапокалипсиса, музикалното забавление продължи. Една група, която може да видите по-често по ъндърграунд сцените, се постара да сложи подобаваща тапа на така забъркания коктейл „Молотов“ за вечерта! В 23:45 ч. на сцената са свежите и енергични младежи от ANTI FUTURE. Групата е представител на един по-съвременен прочит на Hardcore Punk стилистиката. Агресивната им и динамична музика не е ограничена от стилови клишета. Ползват се както Metal/Core пеене, така и Hip-Hop влияния в анархо стил, чиито корени можем да търсим още у RUMBLE MILITIA. Парчетата са свръхдинамични и поднесени с много хъс и убедително свирене. Подбрани са и подходящ набор от кавъри, които са в съзвучие със стила им и определят настроението на личното им творчество, както и подчертават световния характер на феномена Do It Yourself! Кратките, но многобройни изстрели в тази посока запълват едни 35 минути от битието ни на все още омагьосани фенове.

Anti-Future

Сетлист ANTI-FUTURE:
01. Intro
02. Осъден
03. Съдби
04. We Are The Same
05. Never Again
06. Покушение
07. Right Brigade (BAD BRAINS cover)
08. Fuck Society
09. Можеш ли
10. Filler (MINOR THREAT cover)
11. Заблудени
12. Show You No Mercy (CRO MAGS cover)
13. Fight Racism
14. Черни сълзи
15. Our Choice

Не знам на вас колко пъти ви се е случвало, когато си тръгвате от концерт да носите със себе си една библиотека книги, периодични издания, различни CD-та, някои от които безплатни, нашивка и плакат от събитието, календар!?! Въпреки сериозния си стаж в областта, на мен ми се случи да събера най-богатата колекция предмети от събитие, именно от концерта на THE SYSTEM!

Това бе атмосферата след танците!

Беззвезден е небосводът над готовите да се сгромолясат като вълна фабрики. В тъмната нощ сиви сенки бродят из правоъгълния лабиринт. Няма достъп за автомобили, междугалактически лайнери или машини на времето. Пред мен три сенки с кейсове за инструменти бързат в тъмата. Зад гърба ми се чуват жизнерадостни покани за купон, пиене и още музика. Аз съм се озовал между тези две действителности, но всъщност не съществувам. Лордовете на пънка махат небрежно с ръка, колкото за довиждане, толкова и в контекст „майната му“ и свиват зад някакъв ъгъл. Очаквам колекцията ми от артефакти от събитието да завие и тя зад сенките в малка сферичка светлина. За щастие тя остава в ръцете ми. Сякаш хлопна 1981 г. и изчезна на предишното си място. Кой да повярва, че ще се случи пак? На едно друго място… В един друг свят…

Rock Thrashler
1981, Punk Christmass
Там