Начало » Posts tagged 'радио' (Страница 152)
Tag Archives: радио
“Картини от една изложба” ще представи албума “Homo Erraticus” на Ian Anderson в събота
Детето чудо Gerald Bostock се появява за първи път като персонаж през 1972 г. при издаването на албума „Thick as a Brick“ („Глупак“) на британската група JETHRO TULL, нещо повече, тук той е посочен като автор на текстовете във вид на поема и герой от специалното издание на местния вестник, отпечатано заедно с дългосвирещата плоча. 40 години по-късно отново откриваме Gerald в публичното пространство, когато Ian Anderson, певецът и лидер на групата, издава продължение, озаглавено „Thick As A Brick 2“, и ето че през 2014 година историята с Bostock намира ново развитие в албума “Homo Erraticus“ („Скитащият човек“) с присъщата за автора си ирония и сарказъм.
След 40 години политическа кариера Gerald Bostock се залавя да помага на Ian Anderson като мениджър по организацията на неговите представления. „Скитащият човек “ бележи завръщането на Bostock към писането на текстове за песни, този път базирани на непубликувания прашасал ръкопис “Homo Britanicus Erraticus” от любителя историк Ernest T. Parritt (1865-1928), също измислен персонаж.
Parritt разглежда ключови събития от британската история и ги свързва с поредица предсказания за наши дни и в бъдеще. Виденията му от миналото са причинени от маларийна треска и тук са представени образите на номад от неолита, ковач от желязната епоха, християнски монах, съдържател на хан около пункт за събиране на пътни такси и дори принц Албърт.
В текста на Bostock са обособени три части: „Хроники“, „Предсказания“ и „Откровения“ и ето как ни обяснява идеята Ian Anderson:
„Преселението и миграцията са основна тема за албума. Всички ние сме дошли отнякъде, ние сме ловци и берачи на плодове хиляди години. Отиваме там, където тревата е по-зелена, дивечът и уловът са повече, или просто където има по-добри условия за нас. Трябва да намерим храна за гладните ни жени и деца и затова отиваме там, където има работа. Ако имате дълги коси например, тесни панталони и през 1969 г. в Ню Йорк се казвате LED ZEPPELIN, то вашата работа е да привлечете рок публиката в САЩ, да получите пари и да печелите. Няма значение каква е целта, за всекиго тя е различна, но ние всички оставаме все същите ловци и берачи на плодове“.
Албума “Homo Erraticus“ или „Скитащият човек“ ще чуем на 29 ноември, събота, в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР, след новините от 21:00 ч.
„Journey through the Secret Life of Plants“ на Stevie Wonder в “Картини от една изложба”
„И тези, които знаят, да споделят с онези, които ги е грижа, за това, което растенията могат да правят“ – Stevie Wonder.
За влиянието на музиката върху растенията са правени множество изследвания и експерименти. През 60-те и 70-те години на миналия век в САЩ е доста разпространена теорията, че растенията реагират на музика и звуци и техният растеж може да бъде повлиян позитивно или негативно дори чрез отделни тонове.
За това разказва и книгата „THE SECRET LIFE OF PLANTS” или “ТАЙНИЯТ ЖИВОТ НА РАСТЕНИЯТА” на американските изследователи PETER TOMPKINS и CHRISTOPHER BIRD, издадена през 1973 година. Наред с това в нея ще открием и множество примери за физическото, емоционално и духовно общуване между растенията и хората.
Още на следващата година след нейната поява продуцентът MICHAEL BRAUN се обръща към STEVIE WONDER с молба да направи песен за документалния филм „ТАЙНИЯТ ЖИВОТ НА РАСТЕНИЯТА” с режисьор WALON GREEN. След като изслушват предложението на STEVIE, силно впечатлени, продуцентите решават да му възложат да направи целия музикален съпровод към филма. Той първоначално отказва, защото точно по това време работи върху своя magnum opus “Songs in the Key of Life“ (1976), а и намира сериозен проблем: слепец да композира музика към нещо, което не може да види.
След издаването на “Songs in the Key of Life“ обаче STEVIE WONDER се заема с възложената задача и я приема като предизвикателство. За целта изисква MICHAEL BRAUN да му обяснява с най-малки подробности всеки визуален образ от филма и кара тон-режисьора GARY OLZABAL да фиксира дължината на всеки фрагмент в зависимост от продължителността на отделните епизоди.
STEVIE WONDER полага съществени усилия, саундтракът се оказва сред най-трудоемките му проекти заради стремежа му да намери във всяко изпълнение адекватен изказ на идеите от книгата и филма чрез текст и музика. Например в „SAME OLD STORY“ той се опитва да превъплъти изследванията на Jagadish Chandra Bose, който разработва апаратура, с която се измерва реакцията на растенията по отношение на различните дразнители, както и откритията на агронома George Washington Carver.
Близо трите години работа на STEVIE върху този проект са белязани от доста иновативни хрумвания, най-вече при използването на цифровите синтезатори Computer Music Melodian. В музикално отношение може да се отбележи забележимото развитие по отношение на стила, чието разнообразие е ненадминато в неговото творчество дотогава. STEVIE включва в композиционен план елементи от симфоничната музика, Funk, Blues, Chants, New Age и Smooth Jazz, ще открием също така влияния от африканския, индийския и японския фолклор.
Филмът „ТАЙНИЯТ ЖИВОТ НА РАСТЕНИЯТА” има премиера на 13 декември 1978 година, а на 30 октомври следващата година се появява и албумът на STEVIE WONDER с музиката към него. Доста по-късно в свое интервю той споделя, че ако трябва да има само три заглавия от неговата дискография, които да го представят най-точно, това са “Songs in the Key of Life”, “JOURNEY THROUGH THE SECRET LIFE OF PLANTS” и нещо по избор на слушателя между “Talking Book” и “Innervisions.”
Албума “JOURNEY THROUGH THE SECRET LIFE OF PLANTS” или “ПЪТЕШЕСТВИЕ ПРЕЗ ТАЙНИЯ ЖИВОТ НА РАСТЕНИЯТА” ще чуем на 22 ноември, събота, в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР, след новините от 21:00 ч.
“The Cross of Changes” на ENIGMA в „Картини от една изложба“ тази събота
През 1990 г. MICHAEL CRETU, роден в Букурещ през 1957 г., известен дотогава главно като продуцент на жена си, dance певицата SANDRA и на някои песни на Mike Oldfield, решава да направи нещо различно. Неговото верую е “Старите правила и навици трябва да се отхвърлят и премахнат за да може да бъде създадено нещо ново.”
Проектът ENIGMA се появява, защото “Исках да експериментирам в студиото без оглед на музикалните канони – споделя CRETU – и да създам музика, каквато не можех да си купя никъде. Имам усещането за тайнственост в тази музика, която исках да представя непокътната от възприятията и предубежденията си на продуцент и композитор. Хората са с отворени сетива и противно на мнението на някои звукозаписни компании търсят необичайното и това се доказва от успеха на ENIGMA.”
След издаването на първия албум “MCMXC A.D.” на проекта ENIGMA от 1990 г., се появяват множество последователи, които повтарят формулата за смесване на григориански песнопения с етно звука на кавали и дудуци. “Време бе да търся нови подходи и във втория албум на ENIGMA – продължава CRETU – включих елементи от фолклор на страни от цял свят, при което се ровех денонощно в моята библиотека за да намеря нещо подходящо. Трябва да си призная освен това, че мразя да се повтарям и да правя едно и също нещо непрекъснато, затова търсех нещо различно.”
Албума “THE CROSS OF CHANGES” или “КРЪСТЪТ НА ПРОМЕНИТЕ” на проекта ENIGMA ще можете да оцените на 15 ноември, събота, в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР, след новините от 21:00 ч.
„Картини от една изложба“ ще представи албума “The Chemical Wedding” на Bruce Dickinson
Певецът Bruce Dickinson е известен със слабостта си към литературата и това личи от текстовете на песните му, както с IRON MAIDEN, така и в самостоятелните му проекти.
В албума “The Chemical Wedding“ или „Химичната Сватба“ например ще отбележим препратка в заглавието към едноименната книга на Christian Rosenkreutz, макар всъщност в него да открием цитати от произведенията на поета и художника William Blake. Това са най-вече поемата „And Did Those Feet In Ancient Time“ („И те вървяха в древните времена“), станала популярна като химна „Jerusalem“, и миниатюрата „The Ghost of a Flea“ („Фантомът на бълхите“), послужила за обложка на албума “The Chemical Wedding“.
Тогава, през 1998 година, британските музикални класации са доминирани от изпълненията на Robbie Williams и Simply Red, но това не променя нагласата на Bruce Dickinson, който заедно с китариста Adrian Smith събира група съмишленици за своя пети самостоятелен албум. Ето какво разказва Bruce:
„Преди да започна да пиша текстове и да правя музика за даден албум, най-напред отивам в книжарницата, разхождам се между рафтовете с книги и търся нещо ново. Така попаднах на енциклопедия за алхимията, дебела книга с множество илюстрации от разни периоди, от древни гравюри до съвременни картини като на швейцарския сюрреалист H.R. Giger. В тази книга Blake заема особено място, както с илюстрации, така и с поезия, и когато видях картината му за Urizen и Los, тя наистина ме разтърси. Точно по това време вече бях започнал да пиша песните за албума и тогава ме осени мисълта да избера темата за алхимията като включа в песните William Blake. Върнах се обратно в книжарницата, купих изданието „Selected Poems of William Blake“, започнах да го чета и ето какво се получи накрая“.
Темите в албума са посветени на взаимоотношенията на човека с Бог, алхимията, за която стана дума, и окултните учения.
Bruce Dickinson пояснява:
„Всяка песен има нещо като рамка, в която се развива. Първата песен е за страха, втората е за трагедията, третата е за съчетанието и можете да си изберете песен или тема и да я сложите в рамката. Например една от песните е за падението и има заглавието „The Trumpets of Jericho“ или „Йерихонските тръби“. В Библията за Йерихонските тръби става дума, когато евреите завладяват този град, чийто стени рухват след като зазвучават тръбите. И така, не може да има изключение от този контекст, просто няма да сработи. Уж всичко е точно, но стените не падат. И какво ви остава да правите, как ще приемете този факт? А това е само елемент от цялото учение на алхимиците. Знаем ли какво са искали да правят в действителност? Те са се опитвали да направят нещо, което е на практика е било невъзможно, прекарвали са своя живот в опити, проваляли са се всички, дори когато са били съвсем близо до успешен резултат. Как са се чувствали, как и защо са продължавали да работят в тази насока. Та ето така са построени песните в албума, а вие не е нужно да влизате в такива подробности, просто седнете, отпуснете се и се подгответе да ви халоса парен чук, защото това е наистина як heavy metal албум. Но ако искате да се поровите в детайлите, има какво да намерите между думите“.
Албума “The Chemical Wedding“ или „Химичната Сватба“ ще чуем в предаването „Картини от една изложба” по програма „Хоризонт” на БНР, в събота, 8 ноември, след новините в 21 часа.
„Картини от една изложба“ представя “Ватански песни” от Учителя Петър Дънов
УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ, един от най-извисените българи, народен будител и духовен учител на много хора по света, създава над 120 авторски песни и музикални упражнения, както и всеизвестната Паневритмия. Музиката в Школата на Бялото братство е сред най-мощните средства за духовна работа, хармонизиране и възпитание. Част от текстовете на песните са на езика на Белите братя – свещения Ватански език, – и ето какво споделя УЧИТЕЛЯТ:
„Преди санскритския език е бил ватанският език, от който всичките езици черпят своето начало. В началото е имало един език, на който си говорили всички хора от всички народи. В стари времена са го наричали ватански език, сега го наричат мистичен език.
Всичките добри хора като се срещнат, те се познават, говорят си. Единият може да говори на български, другият – на френски, но разбират езика си. Нали на Петдесятницата, като бяха събрани апостолите, говореха на този език! Като говореха на всичките езици, разбираха се. Когато Духът дойде в човека, когато Любовта дойде, вие ще говорите на всички езици и онова, което говорите, ще ви бъде понятно.“
Особеното при песните с ватански думи, като „МАХАР БЕНУ”, „ВЕНИР-БЕНИР” и други, е, че не могат да се преведат – те са свещени песни, те са мантри, а някои от тях са взети от времето на Египет, когато са ги пеели в храмовете.
По повод 150 години от рождението на УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ, 100 години от неговата първа публична беседа и 70 години от земната му кончина, издателство „Бяло Братство“ решава да публикува на осем диска цялото му музикално творчество.
Първото издание от този цикъл, албума “ВАТАНСКИ ПЕСНИ”, записан с участието на ПЛАМЕНА ГИРГИНОВА – сопран, МАГДАЛЕНА ДАЛЧЕВА – виолончело и СТЕФАН ДАЛЧЕВ – пиано, ще чуем в предаването „Картини от една изложба” по програма „Хоризонт” на БНР, в Деня на народните будители, събота, 1 ноември, след новините в 21 часа.

Специално интервю с Luka Šulić (2CELLOS). Бойко Гюров („BGTSC“) за концерта на DYING FETUS и GOATWHORE на 8 декември в София. Николо Коцев за 3-годишнината на КИКИМОРА. Надя Валентинова за 20-годишнината на ГРАНУЛОМ. Радостин Спасов и Николай Славов за дебютното EP на SATIVA „100 Years After Never“. Представяне на дебюта на WARSCUM „Society Rape“ – разговор с Иво Масларов. Явор Цанев за новата поредица на „Gaiana Book & Art Studio“ – „Колекция Дракус“ и първата книга от нея „Клиника в средата на нощта“ от Димитър Цолов – „Доктора“. Албена Цолова – Бета (магазин „Яко“, София, „Metal Hammer Bulgaria“) с репортаж от „November to Dismember Metal Fest 2014“.




