Приказките на норвежкия писател Peter Christen Asbjørnsen от 1845 г. поставят началото на поредица културни връзки, вдъхновили произведения с непреходна стойност. Така например драматургът Henrik Johan Ibsen след като получава писателска стипендия, заминава за Италия и там създава пиесата „Пер Гюнт“ на основата на приказките от Asbjørnsen. По-късно младият тогава композитор Edvard Hagerup Grieg е поканен от Ibsen през 1874 г. да подготви музикален съпровод към драмата. След премиерата на 24 февруари 1876 г. в столицата Кристияния (днес Осло), както пиесата на Ibsen, така и сюитите на Grieg към този спектакъл от 1888 и 1891 г. добиват световна слава, и дори в ХХІ век не слизат от сцените и концертните подиуми.

Сюжетът на „Пер Гюнт“ в стихотворна форма ни пренася в първата половина на ХІХ век в Норвегия, в долината Гудбрандсдален и околните гори, после се озоваваме в Мароко, следват пустинята Сахара, Египет и отново Норвегия. Води ни главният персонаж Пер Гюнт, чийто пориви за търсене на щастието го карат да предприеме тези пътешествия в борба с тролове и измамници, разкривайки своята безсърдечност и алчност, за да стигне накрая до истински ценното: любовта на лъчезарната Солвейг, която го чака 40 години…

Grieg-Ellington: Swinging Suites by Edward E. and Edvard G.

Адаптацията на „Пер Гюнт“ в постановката на режисьора Paul Green се оказва в центъра на вниманието на провеждания Шекспиров фестивал в Стратфорд на Ейвън през 1957 г., когато там гостува Edward „Duke“ Ellington със своя оркестър, включително завърналия се пианист, композитор и аранжор Billy Strayhorn. Duke и Billy замислят да направят свой прочит на музиката от Edvard Grieg в контекста именно на интерпретацията на Paul Green като фабула, персонажи и актьори.

Особеното е, за разлика от сюитата им “Nutcracker” („Лешникотрошачката“) по музиката от балета на П.И.Чайковски, че и двамата джазмени този път се придържат стриктно към музикалната партитура на Edvard Grieg, а не пристъпват към нейното пресътворяване. Duke заявява в интервю след време:

„Когато се готвехме за сюитите „Пер Гюнт”, не съм си мислел, че би могло да стане по-добре, отколкото бе направено от Grieg. Можете само да го направите по достоен начин. Имам предвид, че можете да го направите така, че да пасва на историята, на характерите на героите, които са представени в пиесата, и на хората, които играят ролите им – така трябва да бъде направено, че да им съответства. Тогава идва ред за оркестрацията, която да отрази всичко това“.

В допълнение към пет части от сюитите „Пер Гюнт“, Duke Ellington и Billy Strayhorn решават да включат свое произведение – “Suite Thursday”, игра на думи с романа “Sweet Thursday” („Благодатният четвъртък“) на писателя John Steinbeck.

Така се оформя албумът „Swinging Suites by Edward E. and Edvard G.“ или „Сюитите в суинг от Едуард Е. и Едвард Г.“, който ще чуем в предаването „Картини от една изложба” по програма „Хоризонт” на БНР, в събота, 29 април, след новините в 21:00 ч.

Специално интервю с Martin Schulman (DEMONICAL, CENTINEX). Александър Бояджиев (LAST HOPE, 141) за концерта на COLD AS LIFE на 27 април в София. Бойко Гюров (BGTSC) за концерта на Timo Tolkki (ex-STRATOVARIUS) на 25 април в София. Ясен Вакашински с пряко включване от концерта на CHRIST AGONY. Представяне на новия сингъл на AEGONIA „In the Lands of Aegonia“ – разговор с Николай Николов. Боян „Bonzy“ Георгиев за новото DVD на ODD CREW – “ODD CREW – Live at Hristo Botev Hall“. В „Мазето на Вакашински“ – Ясен Вакашински представя американския атмосферичен блек метъл проект MARE COGNITUM.

В предаването ще звучи музика на: MAGNETIC, OPHAN, PAIN, WARSCUM, SECRET SPHERE, AGNOSTIC FRONT, PLACE VENDOME, HAREM SCAREM, INGLORIOUS, CLAYMORE, ROSS THE BOSS и др.

„От другата страна“ се излъчва всеки понеделник от 21:00 до 24:00 ч. и може да бъде слушано на следните честоти: Варна 103,4 MHz; Добрич – 88,7 MHz; Бургас – 88,5 MHz; Провадия – 88,9 MHz; за Черноморието – 98,2 MHz, а на средни вълни 774 KHz или по Интернет на адрес: www.radiovarna.com и www.predavatel.com. Официален сайт – www.otdrugatastrana.info.

Специално интервю с Maurizio Iacono (EX DEO, KATAKLYSM). Бойко Гюров (BGTSC) за концертите на PARKWAY DRIVE на 21 април и PAIN на 23 април в София. Представяне на новия албум на NEVER PRAY „On Top of the Food Chain“ – гост в студиото Милко Дюлгеров. Серафим Златев за новия сингъл на CORTÈGE „Sleep Paralysis“. Ясен Вакашински с репортаж от концерта на MAYHEM и INFERNO. Представяне на новия сборник с разкази на Елена Павлова „Белязани лебеди“ (№19 от Колекция „Дракус“). В „Мазето на Вакашински“ – Ясен Вакашински представя бразилския депресивен, атмосферичен блек метъл проект ABISMA.

В предаването ще звучи музика на: DASH THE EFFORT, RAINBOW, EUROPE, THREE DAYS GRACE, FRANTIC AMBER, OPHAN, ORANGE GOBLIN, PAINOUT, LAST HOPE, 8M/S и др.

„От другата страна“ се излъчва всеки понеделник от 21:00 до 24:00 ч. и може да бъде слушано на следните честоти: Варна 103,4 MHz; Добрич – 88,7 MHz; Бургас – 88,5 MHz; Провадия – 88,9 MHz; за Черноморието – 98,2 MHz, а на средни вълни 774 KHz или по Интернет на адрес: www.radiovarna.com и www.predavatel.com. Официален сайт – www.otdrugatastrana.info.

Свети Йоан Кукузел е българин, роден през 1280 г. в гр. Драч (Дуръс), днешна Албания, а умира през 1360 г. в Атонския манастир – Великата Лавра. Неговите певчески възможности с великолепен диапазон на гласа и тембъра му отреждат прозвището Ангелогласния.

Можем с основание да твърдим, че Йоан Кукузел е сред най-изявените българи през Средновековието, признат още от своите съвременници за велик певец и композитор, за истински приемник на древните православни творци св. Роман Сладкопевец (VІ в.) и св. Йоан Дамаскин (VІІІ в.). Той създава нов музикален стил и нотно писмо в многовековната православна музика, обновявайки я с живите елементи на тогавашния български фолклор и идеите на исихасткото учение. Родоначалник е на пападическото (пространно) пеене, при което на един вокал се изпълняват сложни мелодични фигурации, наситени с множество украшения. От богатото творчество на „ангелогласния българин“ са запазени около 90 творби от всички църковни жанрове, сред които „Аниксантари“, „Голямото Исо на пападическото пеене“, „Херувимска“, както и „Полиелей на българката“, най-известната му творба, които поради богатата си орнаментика изискват виртуозна певческа техника и талант.

Свети Йоан Кукузел – Полиелей на българката

От малък Йоан Кукузел останал сирак, но поради забележителните си музикални заложби бил изпратен да учи в Константинопол/Цариград. Йоан постъпил в училището при църквата „Св. Павел“, най-прочутата по онова време школа за църковни певци, в която учели предимно деца от негръцки произход. Вероятно по това време се появил и прякорът Кукузел, защото когато го питали какво яде, той отговорил на гръцко-български: „Кукия ке зелия“ (боб и зеле) и затова момчетата го нарекли Кукузел.

Талантливият българин бил забелязан от император Андроник ІІ Палеолог (1282-1328 г.), а негов учител бил самият цариградски патриарх Йоан Глика (1315-1319 г.). От Цариград св. Йоан се завърнал в Драч, но след кратко пребиваване в родния край Йоан Кукузел се озовал отново във византийската столица, извикан навярно по поръчение на самия Андроник ІІ. След свалянето на императора българският монах, който и без това търсел по-благоприятна среда за уединение и творчество, заминал за Света гора. На Атон св. Йоан постъпил в лаврата „Св. Атанасий“, в която по същото време съществувала истинска българска „школа“ („старците“ Йоан, Йосиф, Методий, Закхей Философ Загорянин и др.). През 1355 г., когато цариградският патриарх Калист (известни са връзките му с българските му събратя, особено със св. Теодосий Търновски) посетил Света гора, той специално се срещнал с Кукузел. По този повод един съвременник пише, че св. Йоан имал „глас славен и нежен, глас като на сирена…“

В „Житие на преподобни Йоан Кукузел“ специално се отбелязва ролята на майка му, «благочестива и богобоязлива жена, която се грижи да му даде християнско възпитание и го изпраща да изучава Свещеното Писание“. Докато учи в Цариград, той изпитва силна тъга по майка си и след дълги увещания получава разрешение да се завърне в родния си край. В „Житието“ пише: „Щом пристигна близо до дома си, Йоан чу плача и риданията на майка си, която безутешно скърбеше за него. Когато го видя, тя се изпълни с неизказана радост. Известно време той остана при нея, а след това отново се върна в столицата при царя».

Изследователите предполагат, че именно в Драч се е зародила идеята за знаменитата му творба „Полиелей на българката“, посветена на неговата майка и думите й „Мило мое дете, Йоане, де си ми?“, предадени в житието на светеца на български език с гръцки букви.

„Полиелей на българката“ в изпълнение на камерен ансамбъл „Йоан Кукузел“ с художествен ръководител Таня Христова, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР на Велика събота, 15 април, след новините в 21:00 ч.