Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Is This the Life We Really Want?” от Roger Waters. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

Проблемите на днешния свят – тероризмът, ядрените оръжия на Северна Корея, войните в Близкия изток, бежанската вълна в Европа – живо занимават Roger Waters, бившият певец и бас китарист на PINK FLOYD. Верен на себе си и принципите, които изповядва, той по типичния си безкомпромисен начин, така както го помним от албумите “Animals”, „The Wall” и “The Final Cut”, ги представя в дългоочаквания си нов албум.“Is This the Life We Really Want?” („Това ли е животът, който наистина искаме?”), издаден на 2 юни тази година, 25 години след неговия студиен предшественик “Amused to Death”, представя необичаен поглед към тези проблеми и е истински „вик от сърцето“.
Roger споделя в интервю:

„Всичко започна с песента „Déjà Vu“ през 2010 г., която показах на продуцента Nigel Godrich (RADIOHEAD, PAUL MCCARTNEY, BECK, U2, „From the Basement“). Написах тази песен и по-късно тя се разви в дълго радио предаване с много други песни, които му пуснах. Той се вслуша и каза: „Това е наистина интересно, но не мисля, че става за дългосвиреща плоча. “ А аз му отвърнах: „Не става, прав си, това е радио предаване, но искаш ли да направим албум? – Да. – И ето така Nigel се включи.

Работихме основно в Лос Анжелис, но едноименното парче („Това ли е животът, който наистина искаме?” е още от 2008 г., тогава написах стиховете, и беше в отговор на надеждата ни, че лошите времена от управлението на George W. Bush са вече минало. Имахме големи очаквания за Barack Obama. Вероятно беше смислен човек, но когато взе властта, реши, че програмата с дронове е наистина добра идея. Той направи списък с убийства и реши, че убийството на хора ще реши проблемите. Ясно е, че не е така. „Да, да, ще отрежем главата на ламята!“ Но тогава ще получите още 50 нови! И броят на хората, които трябва да убивате, ще се увеличава, ще расте и расте, така че това бе началото на вечна война.

Ето защо има бежанци. Тези политики унищожават местата, където живеят хората и те трябва да напуснат. Днес не можеш да живееш в Сирия или в по-голямата част от нея. Всички сме виждали снимките от там, това са развалини. И тези хора, които не са номади, те са лекари и хора с професии. Но когато пристигнат в лагера на бежанците на границата ви, това изглежда сякаш няма значение. Всички те са човешки същества и ние имаме абсолютната отговорност да се грижим за тях и да им дадем убежище. Те затова са бежанци, защото се нуждаят от убежище. А сега всичко стана много сложно.

Roger Waters – Is This the Life We Really Want?

Всъщност започнах да пиша песните от този албум по време на турнето с „The Wall“ през 2010-2013 г., и когато имах свободно време в хотелските стаи, грабвах китарата и така се появиха няколко идеи. Написах най-напред „Déjà Vu“, както вече споменах. Предполагам, че идва момент, когато, ако критикувате или сте разстроен от някои от начините, по които се организира нашето общество, които причиняват болка и мизерия на много от хората – тогава бихте могли да си зададете въпроса: „Е, ако имах някаква власт, какво бих могъл да направя?“

Има нещо странно пророческо в „Матрицата“ на братя Wachowski. Властите вече могат да имат RoboCop. Ако искаха да го направят, биха могли, включително с модули, с които биха могли да разпознават лицевите черти. Или може да го пуснат да се скита на улицата и да реши да ви убие в зависимост от това, как сте облечени. Знам, че звучи глупаво, но тази идея за целенасочено убийство е много странна. Ужасно е. Това наистина е ужасно, защото са решили да унищожат демократичен процес на 800 години. „Спомняте си Магна Карта? Haebus Corpus, член 39? Е, решихме да го премахнем. Ако мислим, че трябва да умреш, просто ще те убием. Това звучи ли ви като добра идея? Да! Страхотна идея, да го направим!“

Сега всички говорят за фалшивите новини. Някой се присмива, но това е много реален проблем. Изглежда, че живеем все повече и повече в свят, в който пропагандата е изключително важна и вече няма начин как да се разграничи каква може да е истинността на каквото и да е. Вярата стана много по-важна от факта. „Вярвам, че това е вярно – и затова е вярно. Мога да кажа каквото си поискам и то ще бъде вярно“. Походът на науката от края на Тъмните векове през Просвещението ни доведе до една точка, в която може да кажем: „О, добре, сега знаем, че Земята не е плоска, и сега ние знаем това, и знаем онова. Сега разполагаме с цялата тази информация, носим я в ръцете си с мобилните устройства. Можем да седнем около масата и да планираме бъдещето си“. Но изглежда много трудно за тази гледна точка да намерите почва.

Умните хора в нашето общество си кротуват в академиите. Те имат доста мъдри неща да кажат и много от тях знаят как обществото да стане по-добро – как да го направим по-егалитарно, как да го направим по-справедливо, как да ни дава повече радост, защото имаме право да помагаме на хората. Но тези учени са изтласкани на тихи места, защото са неудобни. Техните истини са неудобни. Същото стана с Al Gore, който направи този филм, „An Inconvenient Truth“ („Неудобната истина“), за климатичните промени. Подобна е ситуацията в наши дни и със Scott Pruitt от Агенцията за опазване на околната среда, защото истините, които говори, са неудобни. Това може да се дължи отчасти и на законите. Нима не е вярно, че в корпоративното право на САЩ единствената отговорност е към акционерите с цел максимално постигане на крайната цел? Там липсва текст за социалната отговорност към обществото като цяло. Затова умните хора не ги канят да седнат на масата, защото ще кажат: „Ние трябва да променим този закон, той не е в полза на обществото като цяло.“ Но щом започнете да говорите за това, което би могло да бъде от полза за обществото като цяло, се надават истерични крясъци: „Ти говориш за социализъм, искаш всички да умрем!

Става дума за съчувствието. Аз самият преди години започнах да правя музика не от съчувствие към хората, а защото исках да печеля пари и да се оправям. Тъжно е обаче да се гледа мизерията по света, защото е напълно естествено човешките същества да извличат голяма радост, удовлетворение и удоволствие да помагат на други хора. Нашето общество обаче не насърчава помощта към други хора, то отрича на членовете на обществото радостта от даването. Като цяло човекът, който спира за да помогне на някого, например добрият самарянин, който остава и казва:

„Не, аз ще помогна на този човек“ – това го води до много по-радостен живот, отколкото човек, който преминава на другата страна на улицата и отива да види кога може да получи частния си самолет или каквото и да е. Така че, ако човек може да играе макар и малка роля в насърчаването на хората да обръщат внимание на изпадналите в беда, това ще е добро начало, поне засега“ – завършва Roger Waters.

Албума “Is This the Life We Really Want?” или „Това ли е животът, който наистина искаме?” ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 29 юли, след новините от 21:00 ч.