Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Реката и пианото” от Николай Иванов ОМ. Събота, 22:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

„Днес обаче измежду всички тайни на реката той виждаше само една и тя завладя сърцето му. Виждаше, че водата тече, тече, тече непрекъснато, но все пак винаги е тук, винаги и по всяко време е една и съща и въпреки това е нова във всеки миг! А всичко заедно, всички гласове, всички цели, всички копнежи, всички мъки, всички наслади, всичкото добро и зло образуваха света. Всичките тези неща вкупом представляваха реката на събитията, музиката на живота. И ако Сидхарта се вслушваше внимателно в тази река, в тази хилядогласна песен, ако не чуваше нито мъката, нито смеха, ако не привързваше душата си към някакъв отделен глас и не проникваше в него със своето Аз, ами чуваше всички, чуваше цялото, единството, то беше, защото великата песен на хилядите гласове се състоеше от една-единствена дума, наречена ОМ: съвършенството“. Херман Хесе, „Сидхарта“, 1922 г.

Тази година в навечерието на Деня на народните будители ще имаме премиера с най-новия албум „Реката и пианото“ на музиканта Николай Иванов ОМ, чест гост на нашето предаване, когото нареждаме сред най-извисените ни автори. В стилистично отношение в този албум долавяме елементи от различни течения в днешната пианистична музика – съвременна класика, филмова музика, минимализъм, импровизационни похвати.

Николай Иванов ОМ – Реката и пианото

Ето как авторът ни въвежда в идеята на „Реката и пианото“:

„Няколко поредни години работата ми като реставратор по скулптурните фасади на сградите премина в два дунавски града – най-вече в Русе, а след това и във Видин. Доминираща през цялото време беше енергията на голямата река. Тя беше многопластов вдъхновител и природата около нея създаваше мистично, медитативно, трансово внушение.

Идеята на албума проследява фрагменти от целия ми досегашен път на творческо вдъхновение, „излети“ в пианистична форма. Макар основно реката да е вдъхновителят като конкретна визия, за която е писана тази музика, тук просто поетично се разказва за „красивото” – музиката иска да ни върне към онези дълбоки и понякога носталгични състояния на съзерцание, хармония, светлина и близост с природата. Релакс и медитативност, любов и събуждане на спомена за просветляващото и осеняващото ни вдъхновение. А през цялото време в главата ми беше и любимият ми фрагмент от „Сидхарта“ на Херман Хесе за реката и ОМ (виж по-горе). Гласовете на случванията и моите лични преживявания са превъплътени в тази музика. Надявам се чрез нея да се предава дълбокото чувство за Вселенска Хармония.

В селекцията и работата по този албум се стремях да се придържам към една много близка за моето изразяване стилистична посока, която е свързана и с постоянния ми стремеж да открия себе си в тези музикални търсения. Макар че съм много продуктивен, този албум е замислян дълго, отличава се от останалите и заема специално място. Особено пианото…“ – завършва Николай Иванов ОМ.

Албума „Реката и пианото“ ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР, събота, 28 октомври, след новините от 22:00 ч., и това ще бъде неговата премиера.

Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя „Ретро меланхолия“ от Николай Иванов ОМ. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

„Ретро меланхолия“, най-новият албум на именития музикант Николай Иванов ОМ, ще прозвучи в „Картини от една изложба“, и ето как ни въвежда в неговата предистория авторът:

„От ранно детство бях възпитаван в слушане, традиция и пиетет към класическата музика, оперетата (където баща ми дирижираше) и сериозния джаз от класиците. Така наречената музика на градския фолклор, клезмер или “urban folk” бях подочул от разни места, посетени с дядовците ми, фрагментарно и малко.

Много години по-късно започнах да я опознавам първо от „вметванията“ в творбите на съвременните автори и най-вече композитори от съвременния джаз, а впоследствие конкретно, стъпка по стъпка, от гледна точка на работата ми за определени филми. Установих с времето, че самият „градски фолклор“ е многолика синтетична музика, търсех архивни плочи и записи, общувах, дискутирах и учех по темата от музиковеди, познаващи материята. Но нещото, което ме пленяваше и караше съществото ми да потръпва, беше емоционалността на това, което бих нарекъл „живият живот“, който струеше и се изливаше от тези не толкова отдавна сътворени инструментални и песенни творби. Разбира се, при работата за филми композиторът е длъжен да подкрепи визията и да спазва точно указанията на режисьора. Това ме въвлече в композирането на форми като валс, танго, клезмер стилистика и същевременно аз постоянно поставях всичко това в по-нов концептуален контекст, смесвайки го с нови стилове и саунди, тембъри и инструменти.

Същевременно осмислянето на всичко това в концепция за албум дойде от работата по реставрацията на стари сгради и сблъсъка ми с енергийните пластове на отминали времена, истории, съдби. Всеки детайл разказваше и пазеше какви ли не тайни. Както казват мистиците, всички тези места бяха попили гласовете на тези, които ги бяха построили, обитавали. Всички те говореха със собствен глас в многоликото проявление на Живота. Вглеждането в Миналото и попиването на енергията на всички тези патинирани от Времето сгради, почти изчезнали образи, красиви някога скулптури, орнаменти, пластики, навяваше винаги носталгична меланхолия по нещо Красиво и невъзвратимо отиващо си. Исках цялата музикална тъкан да носи тази емоция и дух, като същевременно да бъде обогатена с многопластова тембралност, нещо като олющените безброй пластове по каменните глави от фронтоните“.

Николай Иванов ОМ – Ретро меланхолия

А ето каква е концепцията на албума „Ретро меланхолия“:

„Идеята да обединя определени композиции от различни периоди в този албум узряваше бавно и беше целенасочено инспирирана от две много важни за мен творчески пътеки – работата ми за филми и работата ми по възстановяване на стари сгради.

Работата ми за филми започна през 1993 година след поканата на Костадин Бонев за музика към неговите „Български светии“, а работата по реставриране на сгради започна при студентството ми в Художествената академия покрай покойния реставратор Цоко Раковски, а много по-късно „случайно“ се разви в много сериозен и трудоемък работен процес, в който навлязох някак неусетно и неосъзнато, докато сега, след години труд в тази посока, съм безкрайно удовлетворен от факта, че подготовката ми по стенопис се отклони и разви в това русло. Така вглеждането в миналото беше от тези два аспекта, защото огромната ми ангажираност по документалните филми изискваше работа за съответните минали епохи, познаване най-вече на музиката на градския фолклор, и традиции от края на ХIX и началото на XX век., а сградите, по които работех, бяха построени в същите години и носеха подобна стилистика. Миналото от архивните кадри и невероятните истории за емигрантски писма от далечна Америка, за живота на църковния композитор Петър Динев, за Константин Величков, Добри Чинтулов, военните разкази на Йордан Йовков, лечителят Петър Димков, поета Никола Вапцаров, спасяването на еврейските деца по Дунава, островът Сулина и историята му като „Европолис“, свещени места, легенди, планини, все теми, които паралелно се сътворяваха с благоговейното ми докосване до енергията на „Къщата на Димитър Яблански“, банката на Московска 17, домът на Димитър Моллов, „Къщата на Каназиреви“ и бившето (срещу нея) „Доходно здание на Барух Мушолам“, къщата на тютюневия търговец на Джумаята – Константин Кутоглу, гарата в Пловдив, невероятната сграда на бившето музикално училище в Русе, къщата на бохема Ганчо Сокеров на ул.“Александровска“ и още, и още… Всичко това чертаеше образа на една епоха, далечна и много близка, по същността си много българска и същевременно с европейска принадлежност. Искаше ми се изкристализиралата образност в музика да е въздействаща и сега с днешна дата!“ – завършва Николай Иванов ОМ.

Сред участниците в този мащабен проект, чийто записи са направени в София, Берлин и Будапеща, се открояват тромпетистът Михаил Йосифов, мултиинструменталистът Ивайло Вакавлиев, Валентин Геров на виола, цигуларят Венци Такев и виолончелистката Кремена Христова.

Албума „Ретро меланхолия“ ще чуем в предаването “Картини от една изложба” по програма “Хоризонт” на БНР в събота, 31 октомври, след новините от 21:00 ч., и това ще бъде неговата премиера в навечерието на Деня на народните будители.

Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

Особено място сред авторите, на които държим в предаването „Картини от една изложба“, заема Николай Иванов ОМ. Той е музикант, композитор, художник, чието творческо кредо е синтез между традиция и модерност. Николай твори в отворено поле от стилистики, простиращи се между интензивната работа с музика и с фрески, мозайки и кавалетна живопис. Внимателният прочит на неговите изяви разкрива стремежа му да намери оптимален баланс между балканските си корени като творец и неизбежната глобализация, обхванала развитието на изкуството в ситуация на днешното технократско и консумативно общество.

Албумът „Нощен дневник“ е вдъхновен от емоциите в живота на Николай Иванов – пътувания, концерти, летища, гари, сешъни, записи, хотели, екстаз, радост, любов, приятелства и срещи само за една нощ, идеи и изживявания, диалози и разговори, хора, места… Използвани са записвани от автора атмосфери от многобройни места по света, както и гласовете на свързани с всичко това хора, музиканти, актьори. Всъщност това е неподозираната за слушателя скрита страна на творческото екстатично преживяване, която в повечето случай е по-пълноценна, богата и наситена от самото представление или концерт.

Николай Иванов ОМ – Нощен дневник

Николай Иванов ОМ споделя:

„Това е безкрайното пътуване на вдъхновението от живота, което изкристализира в музика. Това е добре познатото на всеки артист, наситено с мощен адреналин, препускане, в което всички случки и преживявания са оцветени с магичната аура на неочакваното. Разказите в този нощен дневник преминават от далечните норвежки северни фиорди, топлите нощи на крайбрежието в Торемолинос (Испания) или Адриатика, пустинните пейзажи на Йордания, Египет, Долна Сахара до старинните площади и катедрали на коперниковия Торун, Хайделберг, Будапеща, Париж, Виена, Осло, Загреб, Нюрнберг, Улм и много други, както и от летищата и кафенетата на Париж, Берлин, Делхи, Истанбул, Осло, Брюксел, стотиците хотелски стаи, спирки по пътищата, фериботи, кораби, влакове, самолети и бръмченето на малката ми Хонда, неизменен главен герой в пътуванията, както и основният събеседник за разговори – GPS-а „Камен”.

Малко по малко успях да оформя постоянен „комплект” от инструменти и компактна техника за звукозапис, най-вече за да мога да записвам идеите си навсякъде и във всеки един момент. Така всяка инспирация бе улавяна и онзи велик Миг, в който небесните сфери се разтварят за момент и слиза Божествената музикална искра, се запечатваше максимално достоверно веднага.

Някъде към 2010 година се оформи първата идея да направя серия от дневници, в които да се опитам да „разкажа” за този процес. В тези албуми влизат и много теми, използвани после за филми, но първоначално родени в условията на пътя.

Един ден Краси Желязков (който ме покани за участник в последното издание на „Балкански коне”), след една репетиция извади набор от малки устни хармоники Suzuki в различни тоналности и ми ги подари с думите: „…на тебе повече ще ти потрябват…” Хрумна ми идеята тези хармоники да станат главен „разказвач“ за повествованието и така окончателно изкристализира музикалната линия в „Нощен дневник“ – завършва Николай Иванов.

Този албум ще чуем в събота, 25 февруари, в предаването “Картини от една изложба” по програма “Хоризонт” на БНР, след новините от 21:00 ч.