Част 4.

Sea of Black Festival 2020, краят (глава 2) – Летен театър, Морска градина – Бургас, 08.08.2020

Ако гледате видео от някой от ранните Death Fest-ове, ще ви направи впечатление, че супер-авангардните постижения на младите групи са доста несъдържателни и нетрайни, съотнесени към годините след това. Некадърно отражение на някой моден писък, чието ехо се е носило до изхабяване, докато стигне до нас… Историята на въртележката от модерни групи е доста нерадостна в постиженията им. Няма нещо, което да старее по-бързо от модерните банди! Този факт не е убягнал на феновете у нас, съдейки по интереса към откриващите групи от модернистичния сегмент в Бургас. Когато свърши сетът на JFT, масовият поток от фенове, вместо да се разпръсне за кратки отморителни мероприятия (Да ги наречем!!!), се съсредоточи към входа на Летния театър и се разпредели на буйни потоци към предните редове! Интересът към новата група на бившия вокалист на HYPERBOREA – Кирил Кирилов, бе като към хедлайнер.

BESTIA ATER, в подготовката си за сцената, дават време на феновете да реализират по-желани позиции пред нея. Внезапно избухващият Death Metal, с характерния нисък харш, сгъстява сериозно музикалната атмосфера с интензивни звуци. Фронтменът е подобрил осезаемо сценичните си визия и поведение. Първият валяк ни е смазал рязко с олдскул Death Metal, но се е отвял скоростно, като спортен автомобил. Втората тежка вълна ни залива с китарна виелица, която, обаче, не обхваща достатъчно цялостно регистрите за стила. Краткото представяне на групата дава време на музикантите да поискат някои поправки в озвучаването, а на публиката да преглътне първите си впечатления от новите законодатели в българския Death Metal.

Озвучителите продължават да се борят с настройките на китарите на BESTIA ATER, които звучат глухо и пренатоварено от ефекти, но започват да изплуват от общата стена от звук. Ритмиката на песните е скоростна и строго равноделна, придаваща на звученето на квинтета индъстриал нотка. Харшовете на Киро „Бестейски” добиват някои по-разнообразни решения, без да излизат от строгата му форма. Текстовете са изпълнени с внушаващи слогани, формиращи повтаряеми послания. Идеята за динамиката на песните е скоростна, както и за барабаните на различните парчета е почти идентична. Смазващо начало и категоричен край на композициите внушават авторитетно присъствие на добре сработената машина BESTIA ATER. Седемте представени трака се побират в 25 сценични минути, които предизвикват мощен повик за бис у набъбналото множество. В отговор, момчета се покланят на феновете и отстъпват.

Според астрологията фестът навлиза в ретроградния си Меркурий… FROM THE ASHES ни представят някакъв хибрид от алтернативните търсения на първите две банди от лайн-ап-а на фестивала. Излизането им на сцената в 19:45 ч. е съпроводено от интродукция с ветрове и гласове, пускана от DJ-я на групата… Hardcore форматът им е напълнен с Down-Beat пасажи, които са повече израз на затруднения в боравенето с инструментите, отколкото някакво творческо решение. Двамата им китаристи са с 8-струнни китари, които вместо да обогатяват полифоничността им, я смазват в някаква Metalcore плоскост. Hip-Hop влияния са покрити от тежък звук. Идеята, че това може да бъде наречено и Deathcore, няма връзка с реалностите. Имиджът на случайна сборка сърфисти, които тропкат с крачета по сцената е, откровено казано, отблъскващ.

Това, което прави така нареченият DJ във FROM THE ASHES е да пуска интродукции и аутродукции към различните парчета, които не са строго свързани със самата музика и групата има свободата да импровизира. Въпреки това, те успяват да се разминат с бийта на готовия бек-граунд, а живият човек, който би трябвало да коригира това, се явява само куфеещ зад допълнителен пулт!!! Определения за ритъмниците ще пропусна да давам, при така създалата се ситуация… Обявяват технически проблем… Стана натоварващо и обидно да се следи това усилие на музикалната импотенция, поради което успявам само да регистрирам края на това явление след 37-минутна мъка. Back to ashes.

Артистично-сценичната трупа LUNATIC THEATRE е базирана на електронно-програмирания минимализъм, като идеята за пърформанс, изглежда предхожда музикалното оформление. В този смисъл, Sea of Black Fest e маргинална сцена за фенове на този тип музика. След 20:45 ч. програмиран дискотечен бийт дава начало на изпълнението на триото. Китарните звуци са пренапълнени с ехо. Но стартът е фал, защото певицата им не се чува… Басът е само с фигуративни функции. Когато гласът на Erida (v.) изплува от смесването, той също е пренапомпан с ехо. Това не се променя между песните, поради което, от представянето на песните чуваме само някакви психеделични наслагвания от срички, които се подреждат електронно в някаква избрана от компютъра гама.

Стилът на LUNATIC THEATRE може да се определи като electro new wave. Anh (g., kb., programing) дирижира спектакъла, който по своите минималистични музикални измерения е доста беден. Вокалистката залага на агресивната Gothic еротика, която търпи ескалация по време на сета. Съвсем хаотично, групата взима от публиката допълнителна танцьорка на сцената, само, заради стилистични дадености и шоуто е видимо несъответстващо на режисурата на спектакъла. Електрониката и синтезираният бийт доминират музикалната част. А високите вопли на фронт-дамата свеждат посланието ѝ до смисъла на участието на Силвия Кацарова в първия албум на LZ – еротичен повик на неориентирана артистична натура. Еротичното послание в повтаряемите текстове е по-директно, но със строго клубна насоченост. Феновете оценяват това изпълнение, като освобождават голяма част от територията на Летния театър. На свой ред LUNATIC THEATRE освобождават сцената в 21:20 ч.

Към 21:35 ч., да окупира сцената се е отправил следващият хедлайнер за вечерта –  GWENDYDD. Станалата предварително легендарна, дамска формация с продуцент-барабанист буди интерес, заради прецизираните си студийни записи. Редките им участия, част от причините, за което е клауза в договора им за феста, също са се превърнали в легенди за добро представяне. Издаденият през март месец дебютен албум „Human Nature” е претендент за български албум на годината. Така че, отливът на публиката отново се обръща в човешко цунами, връхлитащо предните редове.

Съвършено сработената машина GWENDYDD ни подема с прецизна рифовка и впечатляващ ритъм, въвеждайки ни в стила си, когато на сцена излиза и вокалистката им Виктория Стоичкова. Чували сме смазващите ѝ харшове, но за представянето си на феста, бандата е решила да заложи на контраста и тя започва с меко пеене. То е доста непрецизно, извън тоналност и колебливо като представяне. Отдавам това на притеснението от ентусиазираната многобройна публика, но по време на сета чистите части от вокалното представяне не подобряват параметрите си. Когато гласът навлиза в харшовата си част, той е мощен и прецизен както тонално, така и в артикулация! Агресивната музика, с афинитет към мелодични орнаменти под доминацията на чисти рифове, сближава GWENDYDD доста буквално с ARCH ENEMY.

Всеки елемент от свиренето на бандата е доста прецизиран. Двете китари свирят различни партии, а останалите инструменти пълнят честотните ниши, за които са предназначени. GWENDYDD са една от малкото групи, които знаят как да ползват седемструнните си китари! Впечатляващо е как тази група надскача общото равнище на масата групи, които са по-дългосъществуващи от тях. Въпреки авторските решения, те все още са под сенките на последния състав на ARCH ENEMY и в музикален и в сценичен смисъл. Еротичните акценти в облеклото на вокалистката, обаче, са клиширани и непремерени. Което повечето млади фенове, разбира се,  едва ли споделят… Под диригентството на математическите барабани, дамите правят общи въртележки в ефектен хедбенгинг, без това да отнема от високото качество на звученето им!

Тъкмо се „разтварям” в творчеството им и на последното, седмо парче, влиза някаква агресивна бек писта от електронно синтезирани звуци, отнемаща удоволствието от синхрона на видяното и чуто от сета. Въпросната добавка излиза в аутро с фолклорни елементи, докато групата се снима с публиката си. Музиката гасне в акустики. А 35-минутният сет на GWENDYDD, незнайно защо, е получил два тежки удара в началото и в края си. Но интересът и аплаузите са ясен признак за повече от достойно представяне!

Към това време, цялата публика наброява към 550 човека, налични на мястото на събитието!

Възможно е и някой да си спомня, че холандските Hardcore-аджии GET SOME! отбелязаха участие на Sea of Black Fest 2013 – една година след формирането си! Тогава, те се изявиха осми от тринадесет групи, а хедлайнер бяха ZOMBIE INC., т.е., почти тазгодишният хедлайнер на Broken Silence Black Death Metal Fest… Аналите от тогава сочат, че при доста по-скромна посещаемост, квартетът е изнесъл половинчасова програма от Hardcore, който е стандартен и изтъкан от цитати и клишета в стила. Александър „Шута” Първанов (BROTHERS IN BLOOD, VENDETTA, PIRANHA) и тогава е бил гост-вокал в едно парче.

Суетенето по сцената се динамизира под звуците на уплътняващ индъстриъл. Група `ЗЕМИ Т`ВА! идва на феста без основния си вокалист, поради което ще го замести активният труженик и фронтмен на не една от изявени български банди – Шута.

В 22:35 ч. бандата забива, но микрофонът на китариста им, който си дели вокалните партии с тези, поверени на нашенеца, не е действащ. В композиционно отношение песните на GET SOME! не са се развили особено… Чак към края на трето парче, техник се качва на сцената, за да включи микрофона и да можем да оценим цялостното звучене на групата. Нещата наистина се подобряват. Като стандарт си остават познатите клишета от стила, но може би затова хардкор общността е доста сплотена – техните естетически ценности са доста унифицирани и изчистени. Тук в сета започват да се намесват и парчета на BROTHERS IN BLOOD, които в своята същност отново са прочит на световните стандарти на Hardcore движението, а китаристът и басистът на холандците се включват с бекове.

Поредицата динамични кратки парчета без почивки е прекъсната за кратко след „Little Angel” (9) за едно емоционално представяне на групата от страна на Шута. Познавате неговите отдаденост и детайлност в обосноваването! Популярните песни на нашите хардкор класици зачестяват в сета, и въобще, всички песни минават в някакво клише на разположение на текст и започват да звучат като една песен, изпълнявана с различни призиви на припевите… Успоредно с това, публиката се оттегля или към мош-пит сборището, вляво пред сцената, или към мърч зоната, а немалка част започваме да се губим и през изхода.

На официалния хедлайнер е даден широк времеви толеранс, но липсата на основния им вокал е пречка за разгръщане на шоуто им. Поради умора и поради еднообразните импровизации на GET SOME!, публиката бавно, но сигурно се охлажда. Към 23:15 ч. на фона на тишината GET SOME! & Шута излизат за бис. Петнадесетият трак слага точка на фестивала, десетина минути преди крайният срок на общината за това. Холандците не блеснаха достатъчно, но на фона на тоталната липса на фестивали в Европа, нямаме право да се оплачем от бургаските вечери тази година!

П.п. (От автора): Внимание! Когато изразява становище или отношение, този автор винаги изразява своите такива, а не нечии чужди! И винаги се обосновава с факти и примери от битието!

П.п.п. (Пак от автора): Внимание, внимание! Когато вашият концертен списчик списва относно състоянието на групите, които е наблюдавал, той не пише мнение за тях! Самите групи пишат за себе си от сцената, а списчикът само отразява написаното там!

Rock Thrashler
08.08.2020, Бургас
Край…

Pre-Party & Sea of Black Festival 2020, началото (глава 1)

Фотогалерия: BESTIA ATER на Sea Of Black Festival 2020 в Бургас

Фотогалерия: FROM THE ASHES, LUNATIC THEATRE, GWENDYDD и GET SOME! на Sea Of Black Festival 2020 в Бургас

Фотогалерия: ENGINEER OF DEATH, SURRATION, CHURCH OF DESTINY и JFT на Sea Of Black Festival 2020 в Бургас

Внимание, авторът изразява своето мнение!
Всеки засегнат в публикацията има право на отговор.

Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!