Тъй като България е една от малкото източноевропейски държави, в която нито един промоутър не успя, ня посмя, или не поиска да покани шведската група WATAIN, малка групичка стягаме дисагите и се отправяме към Букурещ, където на 7.04.2014 в клуб „Колектив“ блекметълите от Швеция изнасят концерт по покана на METALHEAD Romania.

Началото е 19 часа, ние вече сме заели позиция в очакване на румънската банда KISTVAEN. Младежите от Букурещ се представиха с 30-минутен сет, и бяха доста по-интересна група от последвалата ги шведска банда DEGIAL, която не ме впечатли с оригиналност.

Станах фен единствено на барабаниста, който приличаше на зомби, излязло от праисторическа пещера. Няма такава скорост, чувах единствено барабаните, и гледах единствено човекът зад тях 🙂

Древни магически ритуали, ярост и страст, болка и горчивина, мрак и светлина, тъмнина и смърт – това носи със себе си WATAIN. Дали заклеймявана, дали обожавана, тази група не оставя равнодушен никого. Мога само да съжаля тези, които се отнасят с пренебрежение, отвращение или насмешка към тях. Защото извън цялата позьорщина, извън впечатляващата пиротехника, извън страхотния спектакъл те са преди всичко музиканти и правят брилянтна музика, в която има много мрак, тъга, агресия и душа.

Прегърнали идеята на сатанизма, в своето преклонение пред дявола те са едновременно и извратени, и изящни.

Сцената е подредена до последен детайл, двата тризъбеца, които неизбежно присъстват на всеки техен концерт са готови да пламнат в адски огън, забучените животински глави те карат да се чувстваш все едно си попаднал в предверието на преизподнята, погледът ти минава през педантично наредените животински кости, които въображаеми лешояди са оглозгали до кост, носи се лека смрад на опърлено месо – пожарища и гробища, олтарът в центъра на сцената е нареден със стъкленици пълни с мерудии и билки, или каквото е нужно за апокрифно заклинание – това само Ерик може да каже, единадесетте черни свещи очакват да бъдат запалени с ритуален огън. Всички сетива са нащрек, всяко едно от тях е презадоволено и наситено с дим, аромат, звук,визия, всяко едно от сетивата е ангажирано, нямаш време да погледнеш встрани, да се разсееш и за миг от очаквания свършек на Света. Ако затворя очи ще чуя свистенето на пустинния вятър, виковете на обречените, воят на чакалите.

Непрогледен дим изпълва залата, тризъбците пламват едновременно с първите акорди, пет дяволски изчадия излизат на сцената, започва началото на Края.

След кратка молитва пред импровизирания олтар групата открива концерта с „Night vision“, последван от „de Profundis“. Феновете чуха и „Black Flames March“, „Sleepless Evil“, „Outlaw“ – песни от новия албум The Wild Hun, в подкрепата на който се осъществява това турне. Lawless Darkness е представен с две парчета – „Malfeitor“ и „Total Funeral“, а Sworn to the Dark с „Legions of the black light“ и „Sworn to the dark“. При изпълнението на „Devil’s Blood“ Ерик облива екзалтираната публика с кръв.

Тази песен, както и „Puzzles ov Flesh“ бяха избраните парчета от албума Casus Luciferi – албум, който по думите на Ериксъдържа всичко, което блек метълът значи за тях. Не съм присъствала на безброй концерти, но от посетените досега не е имало група, която толкова реалистично изиграва текстовете си на сцена, станахме зрители на един кървав театър, в който нотите са слова, а думите музика.

Последни акорди на „The Wild Hunt“, следва бис и феновете са наградени с още три парчета. На сцената остава само Ерик,загасва свещите една по една, а аз си представях как реди напеви на еноховия език, докато настъпва мрак.
Най-голямата ми придобивка, освен добрата компания, досега с невероятното шоу разиграло се пред очите ми, е автентичен сетлист, който носи следите от крака на Pelle Forsberg, капки от неговата пот и пръски кръв, която се надявам да е животинска – истинско богатство на ДНК.

Застваме до бекстейджа в очакване на групата – Ерик и компания излизат, разбутват всички очакващи ги фенове и махайки с ръка сякаш казва – оставете ме на мира и с бърза крачка се отправят към хотела. Тру стори – дали, или за час и половина бяхме извън границите на реалността.

Aziata

Фотограф: Йосиф Милчов