F-day 1: 

След изключително експедитивното и любезно съдействие от страна на организаторите, влизаме на територията на Metal Crowd Festival, без да ни бъде направена проверка от страна на речицката милиция, която охранява входа на събитието. Преминавайки по асфалтова алея, точно срещу нас се разполага сцена, на която тече саундчек на откриващата този следобед група. Наближава 13:00 ч. Оказва се, че гледката пред нас е на second stage, на която все още „цивилните“ CROWBLACK, постигат много добро звучене.

Crowblack „цивилни“ по време на саундчека на втора сцена

Вляво от описаното място в другия край по дължината на стадиона се издига малко по-голямата main stage. Тя е вече подготвена да посрещне изпълнителите, защото програмата на нея започва малко по-рано. Трябва да се отбележи, че качеството на озвучаването бе на забележително равнище, а обслужващите го озвучители подпомагаха грамотно и висококачествено изпълненията на всички групи – нещо, което порази в положителен аспект, поне мен, на фона на обкръжаващата ни среда, но за това по-късно…

Тъмнина, тишина и приятен хлад се стелят на град Речица. Часът е 22:55 ч., когато компонентът „тишина“ брутално е прогонен от обстановката. Хедлайнерите на първия ден от фестивала – поляците HATE се въздигат на сцената.

Hate

Студийните неща на HATE не бяха успели да ме впечатлят, заради своята разнопосочност и множеството цитати от различните екстремни жанрове. Изборът те да закрият вечерта не ми се струваше адекватен, докато не приключи краткият им чек. Мощна стена от Black/Death Metal направи от мрака над града зловещо усещане за присъствие на зло! Без да преиграват с шоу, поляците притежаваха мощно стъпване в музикален и визуален аспект. Експлоатирайки и интерпретирайки наследството на IMMORTAL, те доизграждаха звука си с VADER-ски китарни похвати. Песните им са напълнени с клиширани рифови и хармонични решения с изцяло китарен звук, но са поднесени с такава жар и прецизност, че удоволствието от сета им, наистина е с качеството на хедлайнер. Не може да не отбележим, че вокалите на единствения член на групата, останал от нейното създаване – Adam the First Sinner (g., v.), притежават изключително богатство, диапазон и свобода на артикулация за жанра, в които се подвизава. Присъствието на HATE ме убеди да обърна по-сериозно внимание на дискографията им.

Adam the First Sinner

Повтаряйки дежурната реплика „Спасибо, большое!“, към 23:45 ч. групата се опита да си вземе довиждане с феновете, но бурно скандиране не им позволи да се оттеглят. В полунощ на водещия на main stage – Дмитрий, му се наложи да охлади публиката, която ясно разбираше строгите изисквания на градските власти за безпроблемното протичане на феста. И всички потънахме в сгъстилия се мрак на палатковия лагер в спортния комплекс или из улиците на града…

P-day – 3650:

Разстоянието от Киев до Речица е белязано от абсолютната липса на пътни обозначения. В Украйна е възможно основен път да премине в обратен завой с еднопосочно движение или да стигне до Т-образно кръстовище без обозначения за посоките. Със зловещите ями на пътя все още сънувам кошмари. (Неуредиците по българските пътища представляват нещо като 2D копия на украинските. Движението е нормално само в участъците Киев-Житомир и Киев-Одеса…)

В Беларус пътят бе един и то добре поддържан, така че само отсечката Гомел – Речица е трудна за налучкване. В областния център Гомел питаме за посоката:

– Ние, беларусите, сме много хубави хора, но наистина положението с маркировката ни е много зле. – Учтиво ни обяснява усмихнат мъж. – Ще излезете като… – Продължаваме следвайки инструкциите.

Из покрайнините на града започваме да се въртим в кръг и в някакво сателитно селище питаме отново за посоката:

– Пътят ни е хубав, но е вярно, че табелите ни няма кой да оправи… – След което получаваме необходимите подробни инструкции.

Наближавайки град Речица, преминаваме през голям колхоз, където за всеки случай питаме отново:

– Нашият край е много хубав, но знаете ли, с това упътване…

– Да, да, знаем… А къде е хотел „Ритъм“?

– Ето там, където е застроено. – Гледаме в абстрактна посока, доколкото се вижда широк хоризонт от панелни жилища.

Монументи на спортен комплекс „Надежда“

Когато виждаш Надежда, не винаги си в Обеля… Спортен комплекс „Надежда“ е мястото на което се провежда Metal Crowd Festival и те от своя страна се намират в комплекс Ритъм – място, застроено със стари и нови блокове. Хотел „Ритъм“, където сме настанени, също трябва да е някъде наблизо и ние с упование гледаме висока постройка до спортния комплекс. Наближавайки, обаче, съзираме пейзаж, като от обложка на траш банда – изпочупени прозорци, щети по фасадата и веещи се разкъсани пердета. През целия спортен комплекс е преминала следа от неефективността на монументалното строителство. Срещу main stage има недовършена бетонна сграда – закрит басейн или просто салон, която връща сериозно ехо, поне докато още няма хора пред сцената.

Main Stage

F-day 1+:   

Стожар

Руските групи са най-сериозно представени на тазгодишния Metal Crowd Festival. Задачата да открият феста на основната сцена имат Pagan Metal-ите от СТОЖАР. Музикалната им концепция е в посока на нордическо-скандинавския Folk Metal, подкрепена от неистерични патриотични текстове на руски език. Младежите подхождат внимателно с публиката си, но представят едно приятно въведение към аудиопразника. Основната им вокалистка – Евгения е с необработен глас и демонстрира повече желание, отколкото способности. Докато китаристът – Яросвет, подкрепя с агресивно пеене, разнообразявайки стила на бандата.

Melancholy

MELANCHOLY са се описали като Fusion Metal. Алтернативното звучене и визия на руснаците се съчетават с един конвенционален метъл подход, което гарнира рифовете им с вокали тип SOUNDGARDEN. Това ги отдалечава от моя кръгозор, но не ми пречи да кажа, че им липсва собствена идентичност. Организаторите на фестивала се бяха погрижили на алтернативната сцена винаги да има необходимото разнообразие на стилове…

Rampart

Следваше първото българско участие на Metal Crowd Festival. И на двете сцени, преди всяка група, бе организирана викторина с награди, подсигурена от групите. Традиционно въпросите касаеха, освен историята на групата, и държавата, от която идваше тя. На импровизираното шоу феновете имаха възможност да се сдобият с издания на RAMPART, демонстрирайки съответните познания. Рядкото касетно издание на ЕР-то „A Tale to Cold“ бе удостоено с коментар от винаги усмихнатия водещ, колко са изостанали България и Франция (откъдето е издателят) по отношение на технологиите…

Maria# (Rampart) връчва ордени!

Най-новото шоу на групата започва с интродукция по мотиви на Моцарт, след което вокалистката им – Мария Диез се появи в камуфлажи и с автентична фуражка на Българската армия. Най-новите парчета на RAMPART, както и наложили се в репертоара им песни, бяха посрещнати топло от публиката. Въпреки че бе ранен следобед, светлинно шоу подкрепи изпълнението на квартета. Екстремните фенове бяха отвлечени от deathgrind виелицата на другата сцена. Почитателите на Heavy Metal-а приеха много добре финалния за сета кавър на ЕР МАЛЪК „Градът“, заради славянския текст. След поклона на момчетата и козируването на Мария Диез, бяха раздадени близо 200 „ордена“ „Стара планина“, представляващи реклама на групата, на фестивала и на България. Освен обичайните овации българите предизвикаха и викове „Молодцы!“ не само от фенове но и от униформени!

Rampart имат одобрението на беларуската милиция!

Към 16:00 ч. на сцената се качи групата с твърда фенска маса – INFESTUM. Мъртвешките лица и черни одежди представяха добре Industrial/Black Metal-а на беларусите. Те изграждат своя стил с машинизирана ритмика и агресивен подход към инструментите и вокалите. Това придава собствено лице на групата и утвърждава сериозната им репутация. Самото им шоу не впечатлява с нещо повече, защото музиката им не е подходяща за светлата част на денонощието.

Infestum

P-day –6935:

Събирането на българската група, пътуваща за фестивала се превърна в логистичен кошмар, заради използването на различен транспорт (самолет, автобус, автомобил) и необходимостта да сме заедно на границата с Беларус, заради груповата виза. Това изпъстри пътуването с безброй преживявания и много ярки впечатления. Непредвидените обстоятелства ни докараха до събитието буквално в последния момент. (Съдейки по репортажи, журналисти, пътували през/от Минск не са имали този късмет…) Това наложи да пропуснем част от програмата, за да се настаним.

Автобус МАЗ. Търсачите на нови усещания са лишени от част от тръпката – автобусите са задвижвани от двигатели на Mercedes или M.A.N.

Онова изключително топло, славянско посрещане и отношение е причината да се усеща някакво спокойствие на безвремието. По тези земи споровете не са изострени, разговорите пленяват с искреност, а липсата на сигурност е заменена с твърдо упование в личния морал. Почти неописуемо е да се предаде добротата на местната душевност.

Още по време на непредвиденият ми над шестчасов (!!!) личен престой на киевската автогара бях впечатлен от лекотата и свободата, с които се обсъжда актуалната политическа обстановка от хора с противоположни възгледи. Без остри думи, с почит към събеседника и без значение от националността на изказващия мнение. Истерията на разделението в българското общество я няма там и хич не липсваше… Рейсът на възстановената редовна автобусна връзка Киев – Донецк бе с изпочупено предно стъкло, но функционираше. Пропуснах възможността да изживея пътуване с автобус МАЗ към Беларус!

Вече в Беларус, когато се отправихме към хотела ни – нещо по прилично на студентско общежитие, се погрижиха да бъдем настанени в най-добрите стаи, заради това че идваме от далече. Силно впечатление прави и високото качество на беларуските храни, с които се запасихме от местните магазини: хляб с отчетлив житен аромат, колбаси с истински вкус на месо без свръхостри подобрители и несравними рибни продукти. Приготвените им в заведения храни отстъпваха по показатели от тези в магазина.

Бързайки обратно към фестивала, бях забавен от шарена група фенове и просто любопитни, с които се разговорих. Местен „фанатик“, както се определят метъл феновете там, разпалено твърдеше, че в Речица има най-много метъли на глава от населението, въпреки че официалната статистика твърди, че Гомел е метъл столицата на Беларус. С руска група фенове свободно и смислено обсъдихме плюсовете и минусите на евразийското пространство. Местен привърженик на режима с резервирано отношение към рок-културата ми обясни, че беларуските „спецназ“ са най-добрите на света. Той непрестанно ме черпеше с бира, „Советское шампанское“ и водка, като не пропускаше бодро да вдига тост:

– Выпьем за нас, за вас и за спецназ!

Дяволът в мен ме подтикна да го провокирам с въпрос: Какво ще стане ако в Беларус последват украински събития? Отвърна ми: „Невъзможно е ЦРУ да организира фашисти у нас! Дори да се появят, много бързо ще ги закопаем ей там, в блатата.“ Вярваше в това! От време на време отнемаше алкохол от видимо пияни и го изливаше на земята…

F-day 1++:

Crowblack

Както вече споменах, стартирайки своя сет, домакинската група CROWBLACK привлече с мелодия и агресия едновременно. Следването на модела на творци от кръга PARADISE LOST, TIAMAT, MY DYING BRIDE ни повличаше в посоката на имитаторските изживявания, но авторските неща на беларуския квинтет доставяха удоволствие за ухото! Към края на сета си направиха кавъри на PARADISE LOST и LANA DEL REY, където проличаха колкото личният прочит, толкова и опростената интерпретация. Пред second stage на феновете бе дадена повече свобода, защото тревното пространство бе извън терена на стадиона, следователно публиката се допускаше по-близо до сцената и откриващата банда разгърна не само себе си, но и сериозно подгря метъл агитката. (На основната сцена течеше алтернативният сет…)

Zero Void

За неколкократната смяна на столицата на Казахстан, успях да науча по време на викторината преди сета на бруталистите от ZERO VOID. Death/Grind агресия „галеше“ ухото на най-екстремно настроените фенове на феста. Експресивното представяне на групата завъртя ранен mosh с енергичните си парчета. Втежняването бе сред главните оръжия на четиримата казахи и те изпълваха с представянето си по-компактната, но и доста широка сцена. След издаването на дебютния си албум през декември 2013 г., момчетата са на ненатоварена обиколка за представянето му на различни фестивали в региона. Мисля, че на Metal Crowd Festival 2014 увеличиха феновете си.

Svartstorm

Може да се каже, че SVARTSTORM е супергрупата на град Саратов. Събрали във себе си различни влияния, те обличат здравия риф в Gothic настроение. Богатото звучене и сполучливите мелодии ме дръпнаха към second stage по време на техния сет. Някои паралели с CREMATORY не могат да намалят блясъка на уникалното им лично творчество. Текстовете на руски език помагат за това характерно звучене с мекото си леене и необходимата за артикулирането му ритмика. Използват се и агресивни и мелодични вокали, включвайки дори дамския глас на клавиристката им – Елена „Муза“. Минорното усещане за обреченост обладава музиката им, но руснаците раздават усмивки на публиката си. Едновременно тежки и мелодични, SVARTSTORM станаха моето откритие на фестивала.

Следва продължение >

Очаквайте втората част от репортажа-пътепис, скоро!

Rock Thrashler

16 и 17 август 2014 г., гр. Речица, Беларус