Сезонът в Club 3 Ushi сякаш не е спирал, но някои от септемврийските му събития ме подведоха, че с есента се възприемат ценностите на right time движението. Въпреки обявената строга рамка на концерта, самият му старт закъсня с 50 минути.

Травма

Група ТРАВМА обяви последната си изява, преди неопределено дълга пауза да е именно в днешния ден (5 септември 2015 г.). Триото, което успя да предизвика най-сериозните мош размирици в друг един клуб преди време, днес излизаше някак с по-кротката си визия. Среднотемпов Thrash/Punk инструментал въведе всички ни в леко изкривените орфееви владения.

Травма

Стилистично разнообразните изразни похвати на триото ни зачекват от Thrash рамката си, за да ни хвърля през Grind, Black, Hardcore и дори Hip-Hop влияния. Текстовете са предимно на български език, но не липсват и изключения. Вокалите се движат между ниския харш, истерията и мръсното разпяване на по-мелодичните моменти. Голият откъм ефекти бас леко затваря звученето в ограниченията на елементарността. Краткия чалга/джаз пърформанс след четвъртото парче разрязва сета на ТРАВМА, за да продължи със запознаване с още тяхни влияния. Doom, Modern Metal и афинитет към Heavy Metal-а ни въвеждат в по-мелодичната част от творчеството им в следващите три песни. След това момчетата си позволяват една разходка в пионерския метъл чрез осакатен по социалистически звук и демонстрация на чалга-метъл със текст на сръбски. Кавърът на HIPOCRISY „Mind Corruption“ бе изпълнен по начин, който недвусмислено показваше, че парчето въщност е обработка на „Mendatory Suicide“ на SLAYER. Интересното е, че същият кавър се изпълнява и от индонезийската група TRAUMA! Тук нашата група вече бе изпълнила плана си за вечерта, заедно с бисовете, но не прекрати последната си изява, за наша радост. Grind-овия Punk „`Бати шибанията“ и още един Hip-Hop Metal химн, доунищожават детското в нас и довършват участието на травмираните на 55-тата минута.

1. Интродукция
2. Гладна земя
3. Ядрен взрив
4. Изнервяш ме
5. Смъртна присъда
6. Обречени
7. Жестокост и насилие (нова)
8. WC Spider
9. Kurvo prokleta
10. Mind Corruption
11. `Бати шибанията
12. ?

Distorted Reality

Вторият концерт на DESTORTED REALITY след възстановяването им, предстоеше да се случи. След като на първата си изява на 04.07.2015 в Rock Bar Fans квартета представи само две песни, днес програмата им бе по-щедра. Към възстановените им най-ранни и все още незаписвани песни те бяха добавили и някои от известните им значими постижения.

Distorted Reality

Представените пет композиции ни напомни, че силата на DISTORTED REALITY е в по-бавните песни в кръвната група на SORROW и WINTER. Дори в по-бързите пасажи, онова Doom усещане се запазва от тънката мелодична линия на този подстил Death Metal. И въпреки, че това може да остави впечатление за тромавост, добре артикулираните барабани с фин усет към запушените чинели, отваря динамиката на песните на ветераните. Вокалите са само в Death стилистиката на ниския, титаничен рев. Автор на последното парче („Bloody Dreams”) от сетлиста на групата е небезизвестния метъл филантроп и познавач на музикалния екстремизъм – Борко, който следи за нас от по-добрия свят. Новия живот на групата му дава и една по-прецизна опаковка, заедно с друга ранна композиция “Sadistic Surgery”. Кратката програма логично бе увенчана от бис. В името на прецизното си представяне, DISTORTED REALITY повторика първото си парче. Повече от половинчасов сет ще очакваме от групата завбъдеще!

Distorted Reality

1. Madness Of Reality
2. Sorrow And Death
3. Affliction
4. Sadistic Surgery
5. Bloody Dreams
Бис:
6. Madness Of Reality

ГРУПА Х, освен че рядко се представя на живо, претърпя и своята метаморфоза. Смазващият български алко-грайнд дринк метал на „Fuck D(emo)“ отпреди десетина години, изживя своя апогей и когато момчетата влезоха в студио през 2014 г. за второто си демо „Нищо не печелиш“, творческият им нагон се изля в по-конвенционален Brutal Punk. За изминалото време това израстване не е необичайно и съответно текстовите послания надхвърлиха двукомпонентните словосъчетания и скандирането на различни видове високоалкохолни напитки.

При закъсняващото с над час начало на сета на ГРУПА Х, към 22:50 ч., когато те стигат до сцената, алкохолното влияние е взело своето и стария дебилизъм лесно се изтървава в изявата. Макар и да започват с новото „Стружка“, виелицата от шум зацикля в еднакви песни, където китарата няма конкретна функция, освен аморфния шум. Там, където двамата вокалисти не имитират старателно повръщане, тече нещо като пиянско караоке на неизвестни песни… Обстановката се гмурка в дълбините на инфантилизма с текстовете: „Heavy Metaaaaaaaaal, ти си педааааааааал“ и „Косми. Голи цици…“. Директните душеизлияния определят границите между парчетата, а амрфната китара търси спасение в рифа от „Seek and Destroy“ за поне четири трака. Хитовете от футболните агитки и Noise Punk акценти са разхвърляни между хитовете „Зъбобол“ и „Кирката“. За 50 минути ГРУПА Х успя да сътвори най-лошото си представяне, което аз съм виждал за цялото им петнадесетгодишно съществуване, въпреки големите ми надежди от новия им материал. Крещенето и неопределения шум не позволи да диференцирам точно определен сетлист, но подозренията ми се въртят около 19 изпълнени мотиви за парчета.

Apotheosis

След мощния хаос, македонските гости трябваше да демонстрират своите способности! В някакъв смисъл наивното и същевременно неизвестно за мен име APOTHEOSIS, не предизвикваше определени очаквания. (Оказва се, че още две групировки от глобуса са избрали същото име за себе си…) Какво ли ни бяха подготвили нашите братя, както ги обяви основният организатор – Гого (The Other Side, DISTORTED REALITY)?

Apotheosis

Минути преди полунощ, APOTHEOSIS подходиха плахо към своя сет. Представата за Melodic Death Metal на югозапад се оказа доста нежна. Doom/Gothic инвенциите бавно ни поглъщаха, докато вокалистът Благоя Петровски достигна до пълните си възможности… Доста прихващащите като мелодика и стуктура песни, черпеха от най-добрите образци на PARADISE LOST, MOONSPELL, DARKSEED и AMORPHIS. Тази мелодичност, разположена най-често върху 4/4 ритмика, хем беше сякаш с познати схеми на музициране, хем беше композирана така, че да носи удоволствие при слушането, независимо от асоциациите, които предизвиква. Харшовите и меките вокали на Благоя падаха с такава точност и прецизност по тоновете, че намаше нужда човек да се съсредоточава, за да попие от удоволствието. Заявявам, че това бяха най-добрите вокали, които аз съм слушал в Club 3 Ushi! Стилът на свирене на барабаниста им бих нарекъл „стероиден“, което се отразяваше на прецизността на ударите, още повече, че говориме за равноделни Gothic набивки. Ползваните клишета в стила не бяха цитати и определено носеха висококачествено удоволствие при възприемането им. Въобще APOTHEOSIS бяха приятна изненада! Когато те подходиха към финала на сета си, ги извикахме на бис. Заедно с бисът си, те представиха всичко на всичко – 9 песни, колкото има и в дебютния им албум, запълвайки непретенциозните 50 минути свирене. Въпреки доброто впечатление, което успяха да направят, равнището им все още е провинциално за по-сериозни изяви.

Apotheosis

Към 00:45 ч. оцелелите се отправихме към афтърпартито в The Black Lodge, където нямаше останали много сили за вилнеене…

Rock Thrashler
Club 3 Ushi, София, 5.09.2015

Снимки: Йосиф Милчов и Apotheosis