Вторият албум на LIEVEIL получи своето представяне в София десет дена след официалната си релийз дата. Предвид високото качество на студийната си продукция и монолитността на смесените стилове на групата, събитието представлява интерес за широката метална фенска маса! Нещо, което мащабността на присъствието не отрази по достоен начин, поради една или друга причина.

LieVeil

Прилепчивите откъм комбинации към разнородни стилово групи GRIMAZE, бяха не само съпорт, но и нещо като домакини на варненските си колеги от тежкия фронт. В края на миналата година, те изнесоха впечатляващ спектакъл за тригодишнината си в Punk/Alternative компания, а в близко бъдеще ги чака минитурне с Rap-Core формация. Но гиговете им сред строго метални групи разгръщат както тежестта им, така и тънкият Sludge усет.

Grimaze

Слушам квартета винаги с удоволствие, заради енергичният им power Thrash Sludge Blues, побиращ множество влияния, но без да излиза от типично рокаджийската философия на нещата. Имайки своята натрупана маса от авторски парчета, GRIMAZE сякаш биват погълнати от любими кавъри на PANTERA и GOJIRA и плътния им гиг започва да олеква с твърде много цитати не само като кавъри, а и като рифове, ритмика, звучене. Първоначалното силно впечатление, което правят, започва да губи от своя чар от този кръчмарски в същността си похват на музициране. А тази вечер бяха и статични, за разлика от всичките им други концерти, които съм гледал. Големият плюс при тях си остава прецизното владеене на инструментите. Разбира се, от последната графа изключваме песента, където ритъмниците си разменят функциите в младежко-пънкарлив изблик… Доста приятно подгряване, което внесе своите „обаче“ в оценката ми за бандата. Стабилна едночасова програма, с тенденции за леко закостеняване напоследък.

Grimaze

Излишно дълга пауза раздели двете музикални части на вечерта.

LieVeil

Силният студиен продукт на LIEVEIL е качил очакванията ми към варненци. Когато към 22:40 ч. започват представянето на албума, като звук нещата се разминават с албума. Плътните композиции теглят на тежест, но самотната китара съвсем не може да изнесе необходимата мощ. Липсва въобще рифовката на Progressive Death Metal-а и китарата черпи своята мощ от настройките на ефекта. На живо квартета звучи повече като Black/Death банда, където бластовете и натуралния бас не могат да дадат лице на песните им. Силните харшови вокали на Георги Димов освен лице на групата са и измежду силните й страни. Самото шоу на момчетата е малко статично, пак за разлика от други представяния. Шегите в стил „Елвис Пресли“ ме затрудняват да си представя LIEVEIL с дълъг концерт зад граница. Освен спецификите на българския език, те са и леко ретроградни като самоирония. А ми се иска на живо групата да демонстрира силата на студийните си неща!

LieVeil

Не са подминати и песните от дебютния албум. Всъщност, разликите между двете творби са минимални. Програмата, обаче, не се разгръща във времето и дори с биса, LIEVEIL свирят малко над час. Едно значимо за сцената ни събитие отминава със своите силни и слаби страни, както и с предварителната оценка на една вече презадоволена публика, която жертва вечерите си в четвъртък доста пресметливо.

Rock Thrashler

София, клуб Mixtape 5, B-Side, 24 март 2016 г.