Когато светлината приглушее и зашумят първите аплаузи, мултимедията ви грабва в едно съраунд пътуване през смисъла на вселената. Макар картината да не може да извика онова вълнение, като при първия досег със Star Wars, вече е на лице внушението за смисъла на преживявания, усещания, слух, музика… Интродукцията ви е докарала до точката, от която може да стъпи едно представление. Мултимедията ви е поднесла нулевата хипотеза, оправдаваща и осмисляща водопада от събития, които изкуството ви е приготвило.

Мултимедия

На трите скромни стола с наредени около тях множество инструменти, както и зад пултовете на щрайх секцията ситуацията се одухотворява от човешко присъствие. Sully Erna и групата му представят песента от първия и едноименен авторски албум на певеца „Avalon“ във формат с дванадесетструнна китара, обикновена акустична китара и мандолина. Въздействащата минорна мелодия е поднесена в емблематичен маниер за гласа на GODSMACK, като прецизността на пеенето е съкрушителна, а фалцетните бекове на Chris Lester не отстъпват, като качество, на чистите тонове на титуляра.

Sully Erna

Големият феномен на съвремието – акустичният концерт на Sully Erna е представен за пръв път извън Северна Америка именно в България и феновете доказаха, че са дорасли за него. Въпреки, че едно толкова голямо музикално явление фокусира усилията на много хора и организации към себе си, то сякаш се надраства и се канализира според очакванията на субстрата, от който е израстнало…

Chris Lester

Следващата песен долита със същата минорност, усет за хармонии и тройна акустична китарна атака. Кристалният звук е поднесен с финна перкусионна добавка и активно включване на щрайх секцията, която изнася финала на посланието. Двете песни сякаш са свързани смислово, макар текстово да не е така. Минорните акценти притежават силата на такива колоси на тъгата, каквито са WASP и A PERFECT CYRCLE. Съвършените бекове на двамата струнници са извънземно нереални.

Не знам колко от нашите читатели знаят, но когато НДК е построен в зала 1 на най-задните редове се е получавало ужасяващо ехо. Мълвата твърди, че след конгрес на БКП, думите на ораторите отзвучавали с дни по ъглите на залата… Наложил се сериозен ремонт, за да се подобри акустиката и да се премахне проблема. Връщайки се в настоящето, сега горната част на залата поглъща толкова ефективно ехото, че тушира ефектите, добавяни на вокалистите. Благодарение на това разбрах, че пеенето на Sully Erna и на групата му, не е толкова съвършено, колкото се чуваше от почти цялата останала зала. Гласовете имаха своите човешки измерения, с тънки слабости, придаващи им афтентичност и уверили ме, че не всичко е въпрос на тонинженерство! Вокалите бяха прецизни, но живи. А професионализмът на озвучаването бе на ниво, каквото друг път съм чувал само на концерта на DREAM TEATHER.

Обладавайки две акустични китари и фретлес бас, триото представя нова песен, чиито прецизни минорни тонове са взели доста от най-зрелите творби на PINK FLOYD. Когато Tim Theriault взима електрическата китара в ръце, музикалните инвенции се прехвърлят на типична рок балада, посветена на децата, болни от СПИН и подкрепена от съответната визуализация. Следва докосването до българската публика с търсене на контакт. Sully ни казва, че тази вечер няма да има весели песни. Сегашното му шоу е зряло търсене на отговори, а може би повече търсене на въпроси?

Tim Theriault

Логично, след отправената „заплаха“, следващата минорна рок песен е с по-динамичен припев и ни въвежда в рокаджийската същност на концерта. От струните на електрическата китара е изтръгнато соло, чиито бавно подредени тонове в гама не са виртуозна демонстрация, но са толкова на място и така по блусарски откровени, че въздействат на емоционално равнище. Пеенето също сякаш сме го чували в десетки други песни, но докосва със съвършенството на простотата си и неизменимите си постулати за добра музика. Сякаш получаваме урок по композиране на съвършенството… в по-популярните жанрове. Сякаш логично китаристите няма какво повече да добавят и на сцената остава Sully Erna и челистката със своя инструмент. Минорният гений се разгръща със смазваща тъга, която обаче носи и облекчението със себе си. Възможната красота на една песен, която стига далеч, без да ви натъжи до горест.

Тук Sully Erna се впуска в дълъг житейски разговор със себе си и публиката. Връща се към началото на пътя, по който е поел, за да стигне до тук. Концертът се видоизменя, не само в посоката на представление, на постановка, но добива поучителността на американския тип книги за самоусъвършенстване. Представяне на простите житейски мъдрости, като просветление и лично достижение, с внушението „Аз мога, значи и вие можете!“. В духа на цялостното шоу стигаме до музиката. Смисълът й, силата й… Как може да ни се отрази краят на един велик музикант…

Кавърът на ALICE IN CHAINS „Nutshell“ е посветен на всички онези прекрасни музиканти, които вече не са сред нас. На видеостената текат портрети, необременени от жанрове и давност.

Sully Erna

За следващата песен Sully Erna сяда зад рояла и заедно с класическите музиканти, изпълнява следващата минорна част от колекцията си. Забележително от музикална гледна точка е, доколко е бедна музикалната фразеология на гигант, като певеца на GODSMACK! Подредбата на тоновете в авторските му неща, както и преходите, които предприема в почти всяко парче представляват изковаване на лично клише. Това, което е любимо на феновете на музиканта е музикална фраза, мултиплицирана в десетки песни. Изпълнението й, обаче, е брилянтно, защото той е намерил себе си по начин, по който може да се представи най-добре. А в поп стиловете, богатото артикулиране не е добродетел. Това, което може да ти се залепи за ухото от радиото, не е свръхмузика.

Останалите музиканти се присъединяват с акустична китара и бас за следващата песен. Малко повече алтернативно звучене бележи изпълнението. Само за секунда Sully изчезва зад кулисите и когато вече подканя публиката да тактува, пляскайки за следващата композиция и обогатявайки звука с дайре, забелязвам че и тримата музиканти са възвърнали почти холивудския си външен вид! Без да сменят тоалети чрез паузи, като някои други звезди и въпреки че фотосесиите пред сцена са приключили, музикалното шоу притежава неизбледняващия си перфектен вид за нас – публиката.

Sully Erna

Следва кратък китарен дует. Пиесата е като излязла от някой учебник за напредналите в шестструнното изкуство и притежава отражение на класическа музика. Когато Sully Erna се включва, той ни е подготвил песен, посветена на детето му, гарнирана обилно със семейни кадри. Тежката съдба на музиканта е представена през чисто човешка призма на неотменимите ценности. Това е една много благодарна тема за непретенциозния слушател, който търси прозрение в простичките неща от съществуванието си. Песента носи огромен заряд за изпълнителя и на края той искрено се просълзява, като успява да скрие това от по-голяма част от залата.

Втората по-обширна част от лекцията за самоусъвършенството и ролята на вибрациите около нас ни се поднася с подозрителни тонове, напомнящи METALLICA. Кавърът „Nothing Else Matters“ влиза в това представление, не само заради ефектността на фразата „Just Vibrations!“, но и заради популярната същност на това парче. Sully Erna е огромен. Той представлява вече продукт. Той не представя само себе си! Той представя ценностна система на свободното общество. Той е станал голям, не защото е гений, а защото е перфектен продукт, който може да докоснете, да проумеете без усилие, да присвоите дори! Той е представяне на средностатистическите ценности, възвисени така, че да се почувствате добри, умни и щастливи от света около себе си. И това никак не е малко.

„Zvezdy“ Халтъкова & „Gallia“ Койчева

В такъв смисъл прозвучава и следващата песен, която включва в себе си мощни кънтри влияния. Обгръщане на народностното, към каквото тенденциозно напоследък се посяга в световната музика. Лековатата любовна фабула включва и шегата в себе си. Шеги, с каквито е изпълнено цялото представление, носещо спомена за режисираните участия на Elvis Presley, примерно. Следват акустичните варианти на хитове на GODSMACK, където също са оголени някои кънтри влияния.

– I`m kidding you. – казва Sully Erna по повод сбогуването си, когато излиза за бис без да кара феновете си да чакат. Той сяда зад рояла и ни награждава с изящна композиция, съчетаваща неокласика с TIAMAT звучене. Завършвайки страхотната хармония от звуци, музикантът дава знак на челистката и заедно преливат звуковата картина в следващата красива минорна композиция, събрала най-доброто от похватите на певеца.

Sully Erna

Следват благодарности към всички, помогнали да се осъществи това шоу, както и към публиката, която купи две пълни зали от най-големите в НДК. Макар и ненатоварено максимално, изпълнението на цигуларките и челистката от Classic FM Radio бе чест за родните музиканти. Разделението на българското общество ясно се материализира по време на поздрава за фондация „Америка за България“, където се сблъскаха бурните аплаузи и скръстените ръце…

Свързаните кавъри на AEROSMITH и BEATLES показаха не само всеобхватността на посланието на това музикално шоу! Това е и ясен знак за ситуацията в съвременния музикален бизнес, където авторството става достатъчно евтино, за да може да се режисира свободно с него. Показва ни, че системата, която Мюзик Аутор се опитва тепърва да въвежда в България, е безнадеждно остаряла и неприложима в съвременния свят! Пълната зала пее „Hey Jude“ и е поканена да отнесе силата на музиката по домовете си!

Символът на Sully Erna

За любителите на теориите на конспирацията, символът на Sully Erna, който е инкрустиран и на перата му за китара, е троен полумесец с петолъчка…

Този концерт, това шоу, този спектакъл бе много приятен и поучителен. Той може да ни каже много, а може и да ни накара просто да се почувстваме добре – кой както си избере. Дори чисто музикално, видяхме как да извлечем удоволствие от музиката, поднесена чрез най-силните си страни, независимо от недостатъците си! Видяхме какво може да постигне рок музиката или просто й се насладихме. И това, че много хора решиха да посетят това значимо събитие, се превръща в чисто богатство, не само за тях, а и за всички хора!!!

Забележително е, дали заради поп характера на събитието или заради изключително добрия мениджмънт, то е отразено изключително правдиво навсякъде! Аз ви препоръчвам материалите на всички колеги, които написаха репортажи! Те действително пренасят на концерта. Факт, който рядко се случва по отношение на други събития и който също е знак за нещо…

Sully Erna & Chris Lester

Двете шоута на Sully Erna в НДК заковаха дисциплинирано времетраене от час и 45 минути. И никой не може да се оплаче, че е бил ощетен откъм качеството му!

Сетлист:

01. Мултимедийна интродукция
02. Avalon
03. Sinner`s Prayer
04. Your Own Drum
05. Eyes of a Child
06. Don`t Comfort Me
07. Falling To Black
08. Nutshell (ALICE IN CHAINS cover)
09. Blue Skies
10. Brocken Road
11. Father Of Time
12. Пиеса за две асустични китари
13. My Light
14. Nothing Else Matters (METALLICA cover)
15. Different Kind of Tears
16. Running Blind (GODSMACK)
17. Touch (GODSMACK)

Бис:

18. Пиеса за пиано/роял >

20. Dream On (AEROSMITH cover) >

21. Hey Jude (BEATLES cover)

Rock Thrashler
21.10.2016, НДК, София