Начало » Posts tagged 'Картини от една изложба' (Страница 30)
Tag Archives: Картини от една изложба
Forlorn
- ALMA MATER revealed the song “Pain” feat. G. McManus (KOROZY)
- Gallery: RAMPART, HARD COMPANY, STORM and FAT WHITE CHIEFS in Sofia
- Gallery: BESTIA ATER, PAST REDEMPTION and PROKAZA in Sofia
- Gallery: TERRAVORE, CONCRETE, CIROZA and SQUAD OF DEATH in Sofia
- JUDAS PRIEST are working on new album
- NANOWAR OF STEEL reveals music video for new single “Uranus” feat. Michael Starr (STEEL PANTHER)
- Gallery: U.D.O. in Plovdiv
- Rob Halford’s Confess: “I’m a pop tart”
- Gallery: Sea Of Black Festival 2020
- Gallery: SCHIRENC PLAYS PUNGENT STENCH in Bulgaria
“Mythologie” от DELERIUM в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Mythologie” от DELERIUM. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
Роденият в Австрия Bill Leeb от канадската група за електронна музика DELERIUM, познат ни също така като член на SKINNY PUPPY и FRONT LINE ASSEMBLY, има продадени около 3 милиона диска, от които над 1 милион са от изданията на DELERIUM.
DELERIUM съществува от 1987 г. и е добре позната с широкия обхват на използвани стилове в електронната музика, най-вече с мрачния и ефирен ембиънт транс, с впечатляващите индустриални звукови картини, но и с прочувствена електронна поп музика. Най-големият им хит всъщност е композицията „Silence“ от 2000 г., която става култова за стила транс, белязана от участието на певицата Sarah McLachlan.
Затова публиката очаква над 2 години появата през 2016 г. на поредния експеримент на DELERIUM в търсенията на нови територии – “Mythologie” („Митология“), който се очертава едновременно любопитен, заплетен и увлекателен.
Delerium – Mythologie
„Музикалната индустрия се промени съществено – твърди Bill Leeb. – Ние сме на пазара повече от 30 години и имаме внушителен каталог. Не зная дали е добре непрекъснато да пускаш на всеки две години нещо ново и различно, защото вдъхновението, времевият ресурс и наличните музиканти, включително певци, ни създават понякога непреодолими ограничения. Така или иначе всичко се случва по някаква причина, но аз никога не бях планирал да направя „Митология“ по този начин, първоначалното ни намерение бе да направим инструментален албум и това най-добре личи от композицията „Seven Gates Of Thebes“ („Седемте порти на Тива“), създадена под влиянието на Есхил и неговата трагедия „Седемте срещу Тива“. Всички сили на вселената обаче се задействаха и ми помогнаха да събера най-доброто възможно за неговата подготовка и това стана ново начало за DELERIUM. Включихме пет различни певици от три страни и по този начин песните се превърнаха в основен акцент за албума с определено електронно звучене, по-ефирно, но и по-земно
Подготовката на материала започнах у дома заедно с певицата Phildel – продължава Bill Leeb. – Свиря акорди на пианото и други клавишни инструменти докато ме осени някоя добра идея и я записвам, така направихме първите две песни от албума. Горе-долу по този начин работи и Armin van Buuren, с когото сме партньори отдавна. Rhys Fulber след това обикновено подхваща идеите ни и ги превръща в композиции и песни с целия арсенал от аранжименти, инструментариум и хармония за гласовете. После заедно ги смесваме и пускаме производствения процес в ход, но често се връщаме и преправяме нещата, това обикновено няма край. Този път обаче направихме нещо по-различно – изпратихме песните на певиците и те ги доразвиха, това се оказа изключително ползотворно.
Що се отнася до източниците за вдъхновение за „Митология“, това са игралните филми с историческа тематика, с древногръцки митове и легенди, но по-силно впечатление ми правят музеите за изобразително изкуство и художествените галерии – няма град, където да съм бил и да не съм посетил местните музеи и галерии, обожавам модерното изкуство и епохата на Ренесанса със сцени от митични или библейски истории, това наистина ме вдъхновява“ – завършва Bill Leeb.
Албума “Mythologie” или „Митология“, записан с участието на певиците Jes, Phildel, Mimi Page, Geri Soriano-Lightwood, Jaël и Leah Randi, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР, в събота, 24 март, след новините от 21:00 ч.
“The Garden” от UNITOPIA в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “The Garden” от UNITOPIA. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
Музикантите от австралийската група UNITOPIA се опитват да предизвикат в сърцето и душата на слушателя ярки образи и да провокират с теми за забързаното темпо на живота и човешките взаимоотношения, политическите и социалните сблъсъци, представени изключително в положителна и възвисяваща светлина.
В музикално отношение те възприемат стила Progressive Rock като рамка, в която включват елементи от такива жанрове като класическа музика, World, Jazz, Hard Rock и Groove.
Във втория студиен албум на UNITOPIA – “The Garden” („Градината“) – откриваме идеята за пътешествие във времето и пространството, като отправна точка е една „градина“, която предоставя сцена за полета на фантазията, за размисли около живота и смъртта, за нещата, които ни нараняват и начините да ги преодолеем.
Unitopia – The Garden
Пианистът и китаристът Sean Timms споделя:
„Заедно с певеца Mark Trueack пишем всички текстове за UNITOPIA. Ние двамата гледаме нещата от различен ъгъл. Обикновено Mark съчинява моментално текстовете, докато аз имам нужда да работя повече време върху тях. За мен е много важно поетичният образ да бъде възможно най-точно представен. Вдъхновението за Mark идва от неговите сърдечни преживявания, докато аз се вдъхновявам от четене, наблюдения и житейски опит. Основните теми на нашите текстове са в доста широк диапазон, но като цяло се стремим да изразим положително отношение към тях. Има твърде много отрицателни неща около нас, затова искаме да поддържаме положителното. Дори когато всичко изглежда мрачно, все пак си мислим, че може да се намери светлина в края на тунела. Някои слушатели може да смятат, че това не е възможно или твърде опростено. Може и да е така, но това няма да промени нашия подход към текстовете ни. Искаме слушателят да бъде извисяван от нашата музика, и да пишем положителни текстове е един от начините да го направим.
Песента „Градината“ се появи след като с Mark видяхме реклама за фестивала „Градината на неземните удоволствия“ и си спомнихме за картината „Градината на земните удоволствия“ от Hieronymus Bosch. Това стана отправна точка за текста, в който се опитахме да представим някакво странно, фантастично и чудновато място, където човек може да отиде и напълно да забрави заблудите си, да се отдаде на всяка своя прищявка и да изпълни всяко свое желание. Същевременно ние знаем, че понякога нещата, които са приятни, не винаги са добри за нас. По този начин водим постоянна борба между удоволствията на живота и грижата за ума, тялото, душата и емоциите.
В други песни пък се виждаме как летим със самолет или сърфираме в океана, но има и теми за това какво се случва с нас, когато умрем, за стремежа ни да бъдем себични и какво би станало със света, ако поне малко променим тази нагласа, за паденията ни в житейските ситуации и начините да ги преодолеем, за любовта, която не познава времеви и пространствени ограничения, за високия дух на миньорите от рудника в Beaconsfield, Тасмания, които прекараха 321 часа в затворено пространство, – всичко това събрано в нашата градина“ – завършва Sean Timms.
Албума “The Garden” или „Градината“ ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 17 март, след новините от 21:00 ч.
“Hollow Bones” от RIVAL SONS в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Hollow Bones” от RIVAL SONS. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
„Ние не се опитваме да копираме някой друг, не искаме да подражаваме на някого, да се къпем в лъчите на чужда слава – твърдят музикантите от калифорнийската Rock група RIVAL SONS. – Обичаме кралете BEATLES, ROLLING STONES, LED ZEPPELIN, WHO, CREAM, THE DOORS и просто свирим музиката, която усещаме“.
От тази любов се ражда своеобразният звук бандата – чувствен, технически издържан Blues Rock, който предизвиква признанието на слушателите, критиката и на групи като BLACK SABBATH, DEEP PURPLE, AC/DC, ALICE COOPER, AEROSMITH, KID ROCK, JUDAS PRIEST, SAMMY HAGAR, които ги канят да свирят на техните турнета.
Хиляди са Rock групите, които съобщават за своето съществуване всеки ден, но малко са тези, чийто официален дебют, подобно на RIVAL SONS, да е обявяван за „пробив на годината“ (това е твърдение на I-Tunes за 2011), „най-продаван“ (от световния лидер за онлайн продажби Amazon за 2011), да са наричани “най-добри новаци“ от Classic Rock Society за същата 2011 г.).
Rival Sons – Hollow Bones
RIVAL SONS впечатляват с доста неща: с невероятния глас на певеца Jay Buchanan с бленда, близка до тази на Robert Plant от LED ZEPPELIN, с желанието да записват live, едновременно в студиото, без компютърна намеса, че сред другите източници на вдъхновение споменават писателите William Burroughs, Charles Bukowski, Radhanatha Swami, Herman Hesse и филмите на Quentin Tarantino.
Ето какво пишат и говорят за тях телевизията CBS: “Сякаш ни идва от Бога, че се намери банда от хард рока, която да заяви своето присъствие по толкова ярък начин“, списанието New Musical Express: „Тези калифорнийци наистина имат здрави топки“, а Metro Magazine твърди: „Зашеметяващ усет за динамика“, Daily Telegraph добавя: „RIVAL SONS представят прераждане на класическия рок“ и накрая списание Q: „Те ни побъркаха с мощен звук и емоционално заредено присъствие с позьорство и перчене на сцената. Рифовете им ни кънтяха в главите и усещането, че си прекарваме адски добре, ни обзе“.
Певецът Jay Buchanan ни въвежда в петия студиен албум на RIVAL SONS ето така: „Във всеки албум, който сме издали, разкриваме част от същността на групата. В “Hollow Bones” („Кухи кости“) най-после освобождаваме безпощадния див звяр, който отдавна върлуваше между ребрата на RIVAL SONS, бушувайки да бъде пуснат на свобода“.
В този проект калифорнийците ни представят широк кръг от теми: мястото на човека в обществото, бъдещето на всеки един, уважението към другите и духовността, проблемите на работниците, любовта.
Албума “Hollow Bones” или „Кухи кости“ ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 10 март, след новините от 21:00 ч.
“Картини от България” на студенти от НБУ в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Картини от България” на студенти от НБУ. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
В навечерието на нашия национален празник 3 март, тази година решихме в „Картини от една изложба“ да дадем възможност за изява на представители на младото поколение на България.
И така, дванадесет студенти от специалност „Компютърно музициране” на Нов български университет с преподаватели проф. д-р Симо Лазаров и гл. ас. д-р Росица Бечева се наемат да пресъздадат с изразните средства на електрониката красивите моменти и преживяванията си при съвместните им обиколки из България, правейки концерти и създавайки неповторимата атмосфера на творческия си устрем.
Картини от България
Многообразието на живота, преживян от младия човек, съзерцавайки действителността в България, и превъплътен през очите на младостта, ни повежда към техния свят на творчески идеи, изграден с желание за съзидание и надежда за бъдещето.
Това многообразие на образите предполага разностилни композиции, носещи специфична звукова среда, но обединени от темата за България. Същевременно всеки от младите хора по своему чувства това привличане към природата, към историята, към хората. И всеки по своему изразява това отношение.
В техния проект откриваме като в обща изложба различни похвати, изразяващи личното им отношение. Пречупена през призмата на динамичния живот, музиката ни въвежда във вселената на фантазията, в мисловните усещания на всеки от творците, за да се видим като в огледало как изглеждаме и каква е днешна България през техните очи.
Премиерата на албума „Картини от България“ ще се състои в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР на нашия национален празник 3 март, събота, след новините от 21:00 ч.
“December Avenue” от TOMASZ STAŃKO NEW YORK QUARTET в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “December Avenue” от TOMASZ STAŃKO NEW YORK QUARTET. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
Полският тромпетист Tomasz Stańko отдавна си извоюва репутацията да бъде сред лесно разпознаваемите музиканти в джаза. Сочният му тон и лиричните му импровизации, наред с одухотворените теми и минимализма, впечатляват с мрачните атмосфери, които често предизвикват. Той е тромпетист, който добре премисля контекста на своите изпълнения, а като лидер на бенд насърчава своите колеги да намерят своя изказ в неговото царство на мрачната мелодия.
Американското списание JazzTimes отбеляза наскоро за Tomasz Stańko: „Той композира мелодии, които пронизват сърцето като игли, но не създава просто някакви пиеси. Неговите творби са отворени форми, които с няколко звука представят определено настроение в началото и дават импулс за движение на Stańko. Той се нуждае от такива музиканти около него, които могат да му отговорят със своята независима креативност на уникалните му стимули. TOMASZ STAŃKO NEW YORK QUARTET е сред най-вълнуващите му проекти.“
Преди десет години Stańko си купува апартамент в Ню Йорк, града, който все още смята за джаз столицата на света, зашеметяващата територия на всичките му ранни музикални герои, включително Thelonious Monk, Miles Davis, John Coltrane и Cecil Taylor. Първоначалната му идея е, че Ню Йорк е идеалното място, за да се вдъхнови и да създаде нова музика, след като взаимодейства там с някои от най-талантливите и креативни музиканти.
Tomasz Stanko New York Quartet – December Avenue
Така се появява двойният албум „Wisława“, вдъхновен от творчеството на полската поетеса Wisława Szymborska, Нобелов лауреат за литература, с който ни представи първото издание на TOMASZ STAŃKO NEW YORK QUARTET. Издаден през 2013 г., този албум е високо оценен от слушателите и критиката, например The Guardian го описва като „изящна джаз среща на европейска легенда и еднакво изтънчен триумвират от базирани в Ню Йорк музиканти“.
Следващият проект “December Avenue” („Декемврийско авеню“), записан през юни 2016 г. в студиото La Buissonne, Южна Франция, продължава историята. Този път източник на вдъхновение е съдбата и творчеството на изтъкнатия полски писател от еврейски произход Bruno Schultz, убит на улицата през 1942 г. от офицер на Гестапо, но откриваме влияние и от поета Adam Mickiewicz. Полската тема намира продължение и във втъканите мотиви от полския фолклор, за да се получи един от най-впечатляващите албуми в джаза за изминалата година.
В записите наред с Tomasz Stańko участват Reuben Rogers от Вирджинските острови на контрабаса (познат ни от участията си с Charles Lloyd), кубинецът David Virelles с реномето да е сред най-оригиналните пианисти днес и барабанистът от Детройт Gerald Cleaver (участвал в ROSCOE MITCHELL’S NOTE FACTORY, свирил с Miroslav Vitous, Michael Formanek, Craig Taborn и т.н.)
Албума “December Avenue” или „Декемврийско авеню“ ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 24 февруари, след новините от 21:00 ч.
“The Portal” от Medwyn Goodall в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “The Portal” от Medwyn Goodall. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
New Age китаристът, по-точно е да се каже мултиинструменталистът, Medwyn Goodall е роден в Yorkshire, Англия, и вдъхновен от хитовете на Beatles и Beach Boys, започва да се занимава с музика още като дете. На 11-годишна възраст среща поп-звездата Cliff Richard, който го насърчава да следва кариерата си като изпълнител. Не след дълго Goodall започва да композира песни като тийнейджър, печелейки местна известност с групата си TRAX. По-късно усвоява впечатляващ набор от инструменти, включително мандоли, пиано, барабани, арфи, флейта, глокеспиел, панпипа, вибрафон и синтезатор. Докато учи в колеж по изкуства Goodall открива свое звукозаписно студио, продуцирайки артисти от класически ансамбли до пънк групи. Вдъхновен от природата, започва да записва собствена Ambient инструментална музика, и така се появява неговият дебютен албум „Angel Sleep“ с лейбъла на New World Music през 1989 г.
Medwyn Goodall – The Portal
В наши дни Medwyn вече е легенда в света на new age и инструменталната музика, с над четири милиона продажби на албуми. Със своите 4 златни диска, 1 платинен и поредица престижни награди, той се сдобива с международно признание за своята продуктивност в различни стилове, но най-вече като автор на запаметяваща се музика, с ярко изразена мелодичност, емоционалност и въздействие. Всичко това му дава възможност през 2002 година да стане независим от продуцентите като основе собствен лейбъл – MG Music.
Ето как Medwyn Goodall ни въвежда в проекта си “The Portal” („Порталът“) от 2016 г.: „По време на гръмотевична буря в небето се разкрива древен портал и през него стигаме звездите и отвъд тях. Каня ви на пътешествие на въображението, вземете си чадърите, защото вали истински дъжд“.
Албума “The Portal” или „Порталът“ ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 17 февруари, след новините от 21:00 ч.
“Melodrama” от Lorde в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Melodrama” от LORDE. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
„Тя е бъдещето на музиката“ – заявява David Bowie, когато чува дебютния албум на 17-годишната Ella Marija Lani Yelich-O’Connor, станала известна като LORDE (произнася се на български „Лорд“). Дъщерята на хърватската поетеса Sonja Jelić и на строителния инженер Vic O’Connor от Ирландия рано тръгва по пътя на музикалната кариера, печелейки училищен конкурс в родния Auckland, Нова Зеландия. На 12 години подписва договор със звукозаписната компания Universal Music New Zealand, за да стане на 17 супер звезда с две отличия “Grammy” за сингъла „Royals“ с 10 милиона продадени копия, включен в дебютния й албум „Pure Heroine“ от 2013 г.
Думите на David Bowie за LORDE са причината именно тя да е избрана да пее в памет на великия музикален хамелеон по време на наградите Brit Awards след неговата смърт. „Когато се прибирах от това представление – разказва LORDE, – долових неговия образ. Докато композирах и съчинявах текстовете за втория ми албум си мислех непрекъснато за Bowie, той ме вдъхновяваше, и се питах какво ли би казал, ако му изпея тази или друга песен.“
Lorde – Melodrama
Вероятно е случайност, че албумът “Мелодрама“, наредил се сред най-доброто в поп музиката за 2017 г., е записан в студиото „Electric Lady“, същото, в което David Bowie работи върху последния си проект „Blackstar“.
Композирането на “Мелодрама“ започва през декември 2013 г. и минава през „фалшиви стартирания, безплодни заобикалки и пропасти от бездействие“. LORDE се дръпва от светлината на общественото внимание, особено след като се разделя с дългогодишния си приятел James Lowe през 2015 г.
В интервю LORDE заявява, че заглавието е „намигане към видовете емоции, които преживявате, когато сте на 19 или 20. Имах толкова интензивни две години и всичко, което чувствах – било с плач или със смях, дали танцувам, дали съм влюбена – намери концентриран изказ в песните. В албума се говори за самотата, защото напуснах дома си и се преселих в Ню Йорк, където останах за дълго време съвсем сама, за съкрушеното ме сърце след раздялата с James. Всъщност действието се развива по време на домашно парти: как се подготвяш, какво се случва и какво виждаш в огледалото на банята след него. Влюбена съм в театъра и обичам да правя паралел с гръцките трагедии. Но в песните ми определено има и елемент на присмех, затова ми се искаше заглавието да е “Мелодрама“.
За успеха на този проект допринася и успешната съвместна работа с реномирания продуцент Jack Antonoff (Taylor Swift с албума “1989“), наред с Kuk Harrell (Rihanna, Beyonce и Justin Bieber), Frank Ocean и Zayn Malik, композитора Malay и S1 – SYMBOLYC ONE (Beyonce и Madonna).
Албума „Мелодрама“ ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 10 февруари, след новините от 21:00 ч.
“The Art of War” от SABATON в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “The Art of War” от SABATON. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
Първите думи, които прозвучават в албума “The Art of War” („Изкустото на войната“) от шведската Power Metal група SABATON, са:
„Изкуството на войната е от жизнена важност за държавата. То е въпрос на живот и смърт, път към сигурност или към разруха. От това следва, че то е предмет за изучаване, който в никакъв случай не бива да се пренебрегва.“
С тези слова започва най-знаменитият военен трактат на всички времена от древнокитайския пълководец, стратег и философ Сун Дзъ. Пестеливият, учудващо поетичен текст, е образец на изящна словесност, а избистрените в него правила далеч надхвърлят конкретните рамки, обхващат цялото битие и са залог за успех във всички житейски области и затова се ползват в наши дни дори в разработката на бизнес стратегии. Ето още редове от тази книга:
„Да водиш битки и неизменно да печелиш победи, не е върховното превъзходство. Върховното превъзходство е да покориш врага, без да се сражаваш. Затова най-висшето постижение е да осуетиш плановете на врага. Ако познаваш врага и познаваш себе си, не бива да се боиш какъв ще е изходът и от сто битки. Ако познаваш себе си, но не и врага, за всяка извоювана победа ще претърпяваш по едно поражение. А ако не познаваш нито врага, нито себе си, ще губиш всяка битка. Предпазването от поражение е в наши ръце. Ала сгодата да сразим врага ни предоставя самият той.“
Sabaton – The Art Of War
Името, с което е известен Сун Дзъ, е езиково образувание в китайския език, което в превод буквално означава „майстор Сун“. В действителност неговото име е било Сун Ву и е бил познат извън своето семейство като Чанкин (такива имена са давани в Китай при навършване на пълнолетие). За живота на Сун Дзъ се знае малко, той традиционно се датира 544-496 г. пр.н.е. Обаче изследванията в наши дни, най-вече откритият разширен вариант на „Изкустото на войната“ в гробница от началото на епохата Хан, първоначално предполагаха да се приеме периода 453-403 пр. Хр. за създаването на трактата. И този период не бе възприет за окончателен, защото най-новите проучвания карат учените да направят извода, че Сун Дзъ може да е идентичен с реалния персонаж от китайската история пълководеца Сун Бин, живял по време на царството Ци през ІV век, приблизително през 380-325 г. пр.н.е.
Трактатът „Изкустото на войната“ се състои от 13 глави, толкова са и песните в албума на SABATON, които наред с текстове от СУН ДЗЪ ни представят епизоди от сраженията по време на Първата и на Втората световна война: турската отбрана на полуостров Галиполи (1915-1916), битката при Passchendaele, Германия (1917), защитата на Wizna, Полша – полските Термопили (1939), пробивът на 7 танкова дивизия под командването на фелдмаршал Erwin Rommel във Франция (1940), руско-финландската кампания (1939-1940), битката край Курската дъга, СССР, (1943), атаките на Monte Cassino, Италия (1944), бомбардировките по време на Втората световна война (1939-1945).
Албума “The Art of War” или „Изкустото на войната“ ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 3 февруари, след новините от 21:00 ч.
“Music from Our Soul” от Charnett Moffett в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Music from Our Soul” от Charnett Moffett. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
„Едно от първите турнета, които направих, беше през 1975 г., стигнахме до Далечния изток. Израснах като слушах западна и източна музика. Тогава свирихме с виртуозите в Jajouka, Мароко, а след това отидохме в Ирландия и там правихме изпълнения с гайдарите и всички тези звуци започнаха да се преплитат един с друг. Разбрах, че нотите са еднакви, където и да отидете. Джазът осъществява истински синтез навсякъде, защото може да смесва европейските хармонии с блуса и африканските ритми. Суингът е махалото, което прави баланса като цяло. А общият знаменател е любовта“ – Charnett Moffett.
2017 бележи 30 години, откакто контрабасистът Charnett Moffett се появи на сцената след дебюта си с албума „Net Man“. Едва 20-годишен той привлича вниманието към виртуозния си, но съществен принос в записите с Wynton Marsalis и Stanley Jordan. Moffett незабавно заема мястото си на един от водещите гласове на своето поколение, съчетавайки по уникален начин виртуозността с иновацията, експлозивното чувство за свобода и за суинг с мощния звук, който го прави лесно разпознаваем.
Албумът “Music from Our Soul” („Музика от нашата душа“) е записан със звезден състав музиканти, които ни представят неговите в разнообразен контекст и в различни комбинации. Те включват класически пиеси от Ellington и Miles Davis до негови оригинални композиции както с free-jazz и духовността на Coltrane, така и с елементи на funk, суинг и rock. Легендарният саксофонист Pharoah Sanders, китаристът Stanley Jordan, пианистът Cyrus Chestnut и барабанистите Jeff „Tain“ Watts, Mike Clark и Victor Lewis разказват общата им история с Moffett, но по-важното е, че те споделят и безграничната му страст при спонтанното създаване на всеки звук в този албум. С нея той доказва как е научил уроците от големите в джаза, с които е свирил: McCoy Tyner, Art Blakey, Sonny Sharrock, Winton Marsalis и Ornette Coleman.
Charnett Moffett – Music from Our Soul
Тази история може да бъде чута в удивително добре съчетания с разнообразните си компоненти албум „Музика от нашата душа“. „Човешката душа, в края на краищата, непрекъснато се обогатява и се развива през целия ни живот със всяка среща и натрупан житейски опит“ – твърди Charnett. – Важно е винаги да изразявате това, което чувствате, съвсем искрено и честно, и да предадете това в своята музика, независимо от стила или звука, който се опитвате да създадете. Аз имам естественото чувство за промяна, както много други музиканти. Отне ни много време, търпение и преодоляване на проблеми, наред с внимание и мисъл от много различни гледни точки, но чувствам, че успяхме да постигнем онзи истински звук, който да ме представя през цялата история на моята кариера в различните ми аспекти като джаз музикант“.
Албумът е посветен на паметта на Angela Moffett, съпругата му от 1988 г. и майка на двете му деца, починала внезапно на 57 години. „Понякога хората трябва да изчезнат, преди да осъзнаете някои неща – допълва Charnett Moffett. – Ако нямах партньор, какъвто беше тя в продължение на 30 години, никога нямаше да бъда музикантът, който съм. Това е основна част от физическата загуба. Но духовният аспект е, че любовта никога не се губи. Любовта е вечна благословия. Споделете я по какъвто и да е начин.“ Той се обръща към сцената и казва със смях на работниците: „Можете да споделите любовта си, като внесете оборудването“. И продължава:
„Единственото, което мога да направя сега, е да вкарам енергията си в нещо, което е положително, с много живот и любов към него – заявява Moffett. – Това определено е изкуството на импровизационната творческа джаз музика. Тя определено ви позволява да вярвате, че животът винаги се разширява и нещата винаги се развиват.“
Албума “Music from Our Soul” („Музика от нашата душа“), наредил се сред най-доброто в джаза за 2017 г., ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 27 януари, след новините от 21.00 ч.
“Samsara” от Michael Stearns, Lisa Gerrard & Marcello De Francisci в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Samsara” от Michael Stearns, Lisa Gerrard & Marcello De Francisci. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
„Вие ще получите от този филм всичко, което харесахте в „Baraka“, но повече и с по-добро качество. Кино в чист вид.“, списание „American Cinematographer“
Режисьорът Ron Fricke е добре познат на кинаджиите у нас. Той започва да експериментира с невербална медия като филм без говор заедно с Godfrey Reggio за лентата „Koyaanisquatsi: Life Out of Balance“ (1982) – ние в „Картини от една изложба“ вече представихме цялата поредица „Quatsi“. Още тогава Fricke прикова погледите към себе си с иновативния си подход като оператор. После го виждаме в сътрудничество с Mark Magidson да реализира 45-минутния IMAX филм „Chronos“ и през 1992 г. да представи „Baraka“ след като пропътува целия свят със 70-милиметрова камера за да заснеме невероятни образи и да ги сглоби в своеобразен киноразказ без говор, но с ясно послание за хуманност в нашето битие. И двата филма печелят признанието на зрителите и критиката, отличени са с награди от множество фестивали.
Двайсет години след „Baraka“ и докато Fricke е ангажиран като оператор за „Star Wars: Episode III Revenge of the Sith“ („Междузвездни войни, епизод ІІІ: Отмъщението на ситите“) на George Lucas и „Megalopolis“ на Francis Ford Coppola, той и MAGIDSON се срещат през 2006 г. и започнат да планират своя интерпретация за термина „самсара“ в контекста на раждане, смърт и прераждане. В по-широк смисъл на санскрит той означава и „винаги въртящото се колело на живота“.
Идеята им е да представят изгледи от нашия свят с неразгадаеми понякога върхови постижения на духовността и човешкия опит, както и потресаващи кадри от индустриализацията на Земята.
Michael Stearns, Lisa Gerrard & Marcello De Francisci – Samsara
Пет години двамата работят като посещават 25 страни за да съберат в 99 минути образи с изключително качество от 100 свещени места, зони за бедствия, индустриални обекти и природни забележителности, съчетани с музикален съпровод от съвременна и традиционна музика от цял свят, композирана от Michael Stearns и Lisa Gerrard (от DEAD CAN DANCE), към които се присъединява Marcello De Francisci.
Fricke заявява: „Стремяхме се просто да фиксираме обектите и сцените на терен, докато не формираме отделен епизод, правехме всичко това без музика или звукови ефекти. Този път, за разлика от „Baraka“ , се оставихме изображенията да ни водят и след това започнахме да съединяваме епизодите. Редактирането го направихме без да слушаме музиката, това също бе ново за нас, а авторите на музиката работиха върху отделни отрязъци, които ние после съединихме. Ние се опитваме да създадем непрекъснат поток от последователности, който да „дръпне“ зрителя, и да не го изпусне от потока до края. Този процес ни отне 6-7 месеца студийна работа. Трябва да подчертая, че половината работа за този тип филми се базира на музиката. Това е приблизително 50/50. Музиката украсява преживяването с чувство – тя създава диалог с изображението, но е по-скоро в усещането за форма“.
Mark Magidson допълва: „Отделните пиеси от филма можете да слушате просто като музика, която интерпретира определени чувства и се отнасят към конкретни визуални образи“.
Няколко думи за основните музиканти в този проект. Michael Stearns е високо ценен в Холивуд композитор, музикант и тон инженер, който умело съчетава разнообразните си способности за създаване на музика за филми. Той композира за James Cameron във филмите „The Abyss“ („Бездната“), „Titanic“ и „Avatar“, за множество продукции на Disney, HBO, ABC, PBS, BBC, Discovery Channel и т.н.
Lisa Gerrard се утвърди като водещ австралийски музикант и едобре позната у нас. В продължение на повече от две десетилетия нейната кариера бележи забележителна популярност заедно с групата DEAD CAN DANCE, както и с редица отличени музикални съпроводи, включително наградата „Златен глобус“ за „Гладиатор“ заедно с Hans Zimmer и серия от успешни солови и съвместни проекти.
Marcello De Francisci е композитор, който от края на 90-те години се доказва с награди за различни филми, телевизионни предавания и видео игри. С Lisa Gerrard си сътрудничат за шест последователни филма и албум, озаглавен „Departum“ (Отпътуване“).
Албума “Самсара“ ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 20 януари, след новините от 21:00 ч.
The Other Side 