Начало » Posts tagged 'Картини от една изложба' (Страница 15)
Tag Archives: Картини от една изложба
Forlorn
- ALMA MATER revealed the song “Pain” feat. G. McManus (KOROZY)
- Gallery: RAMPART, HARD COMPANY, STORM and FAT WHITE CHIEFS in Sofia
- Gallery: BESTIA ATER, PAST REDEMPTION and PROKAZA in Sofia
- Gallery: TERRAVORE, CONCRETE, CIROZA and SQUAD OF DEATH in Sofia
- JUDAS PRIEST are working on new album
- NANOWAR OF STEEL reveals music video for new single “Uranus” feat. Michael Starr (STEEL PANTHER)
- Gallery: U.D.O. in Plovdiv
- Rob Halford’s Confess: “I’m a pop tart”
- Gallery: Sea Of Black Festival 2020
- Gallery: SCHIRENC PLAYS PUNGENT STENCH in Bulgaria
“Картини от България 5” на студенти и преподаватели от НБУ в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Картини от България 5” на студенти и преподаватели от НБУ. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
В навечерието на нашия национален празник 24 май, Денят на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура, и на славянската книжовност, тази година решихме в „Картини от една изложба“ да дадем възможност за изява на представители на младото поколение на България.
И така, петнадесет студенти от специалност „Компютърно музициране” на Нов български университет с преподаватели проф. д-р Симо Лазаров и доц. д-р Росица Бечева се наемат да пресъздадат с изразните средства на електрониката за пети пореден път красивите моменти и преживяванията си при съвместните им обиколки из България, правейки концерти и създавайки неповторимата атмосфера на творческия си устрем.
В албума „Картини от България 5“ откриваме тяхното желание за съзидание и надежда. Многообразието на живота предлага разностилни композиции, носещи специфичната звукова среда, и това са композиции, обединени от темата за България. Всеки един от младите музиканти по своему чувства това привличане към природата и чувството си за принадлежност към историята, към хората. Всеки от тях по свой начин изразява това отношение.
Картини от България 5
Използвайки различни тембрални и стилови средства, изразяващи личното им отношение и пречупена през призмата на динамичния живот, музиката ни въвежда във вселената на фантазията, в мисловните усещания на всеки от творците и отразява душевните пориви на младите творци.
Премиерата на албума „Картини от България 5“ ще се състои в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 22 май, след новините от 21:00 ч. Същевременно това ще бъде заключителната част от ХIX Международен форум-фестивал „Вселената на компютърната музика“.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“Суфи приказки, суфи медитации” от Николай Иванов ОМ в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Суфи приказки, суфи медитации” от Николай Иванов ОМ. Събота, 16:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
Класическите суфистки учители дефинират суфизма като „учение, чиято цел е поправянето на сърцето и отвръщането му от всичко друго, освен от Аллах Теаля“ или като „учение, чрез което човек може да научи как да пътува в Божественото присъствие, да пречисти вътрешната си същност от нечистотата и да я разкраси с различни похвални черти“.
Именитият наш музикант Николай Иванов ОМ ни разказва как е достигнал до суфизма:
„Краят на 80-те и началото на 90-те бяха много важни за отварянето към света и знанията за цели поколения, живеещи на нашата географска ширина, включително и за мен. Неочаквано, като бурен дъжд, се изсипаха книги и възможности за пътувания, които стремително преподредиха огромната картина на спиритуални знания от всякакъв вид. Така моите фрагментарни познания от предишните „затворени“ години, когато се разпространяваха тайни преводи на циклостил на поредица от езотерични книги, изведнъж се разшириха неимоверно и в следващите 15 години аз почти не прочетох художествено произведение, защото трябваше огромно време за навлизането в многобройните сакрални и духовни традиции на Света. Така между всички останали (най-напред на руски език) аз се запознах с основните постулати и терминологията на суфизма. За мен най-важни за разбирането на учението и също така, изчерпващи много от моите лични въпроси и търсения, бяха книгите на Хазрат Инаят Хан. „Мистични Медитации (Учението на Суфите)“, „Космическият език“, „Пътят на Посвещението“, “Пътят на Озарението“, “Духовната Свобода“ станаха настолни за мен и така е досега. Още повече при Хазрат е застъпена онази универсалност на Суфизма и изворите му в пра времена, които впоследствие са се изгубили, и учението е свързвано най-вече с Исляма.
Николай Иванов ОМ – Суфи приказки, суфи медитации
Истинската практика и най-вече насочената към музикалната страна на Суфи, намерих в срещата ми и дългото приятелство със Зубин Калхор – изпълнител на кеменче, даф, композитор от Иран. Срещнахме се в Индия през 2006 г. и заедно отидохме в Истанбул. Ходихме в Коня и музицирахме в скрити и открити места. Зубин беше роден в ашрама на Ошо в Пуна, а след 14-годишна възраст е обучаван от суфи мастери в Иран. Уникално изживяване, което породи много по-късни творчески идеи, беше нашата своеобразна „Сема“ – екстазно импровизационно свирене без никаква предварителна подготовка, оставени само на енергията на музикалната свобода“.
Така стигаме до идеите в най-новия албум на Николай – “Суфи приказки, суфи медитации“, който съдържа 13 композиции, създадени през периода 2006 – 2020 г.:
„Това е поредният албум от езотеричната серия в моя лейбъл „Нивани Продакшън-Нико ОМ“. След „Медитация“, “Йога Нидра“, „Земята на догоните“, „Лятна песен“ и „Моление“, както и правените за други продуценти „Огън и Любов“, „Всичко и Нищо“, „Космос и Светлина“ и др., всеки от които е посветен на отделна част от сакрално-религиозните традиции, идва ред на също толкова дълго подготвян и работен в годините албум, посветен и повлиян от суфизма.
Музиката и танцът на чистия екстаз, като практика за освобождаване на съзнанието, една от основните страни на това учение, бяха инспирация и концепция за създаване и подреждане на музикалните пиеси. Успоредно с музиката огромно вдъхновение за сглобяването на този музикален албум дойде от поезията и приказното и същевременно дълбоко спиритуално творчество на Омар Хайам, Мевляна Джелаладин Руми и неговите „Маснави“, притчите и поучителните истории, така характерни за суфисткото запознаване с мистичните изживявания и тайнства, философия и практика.
Досегът ми с различни музиканти при моите пътувания ме вдъхновяваше за търсене на една по-различна дълбочина, богата ритмичност и пулсация, както и надграждане на енергията на места до краен предел. Особено близки бяха за мен и идеите, идващи най-вече от ранния суфизъм, за индивидуалната мистична опитност и универсалното приемане на всички духовни традиции.
Най-завладяващото в многообразната история на тази вяра и практика са проявленията в литературата, поезията и музиката. Едва ли има по-изтънчени и въздействаща образност, многопластова и караща ни да навлезем в други вътрешни измерения, от произведенията на Омар Хаям, Руми, Ибн ал Араби ,Мансур ал Халадж, Газали. „Стани Огледало“, „Изпразни чашата на своите желания“, „Око на Сърцето“, символизмът на виното, чашата, пиещият, розата и славеят са дълбоко вдъхновяващи.
Бях изкушен и присъствено се усеща нишката на българската традиция – размери, интонации, от факта, че Руми е роден в някогашната държава Балкхара, в гр. Балкх. Руми се е подписвал като Балкхи, и в текстове е подчертал, че родината му е древна и царството на хиляди години. Известно е, че това е една от старите прабългарски държави. Същевременно основната литературна форма, чрез която притчово и поетично се разказват поучителни истории с философско мистичен характер, завладяващо ме подтикваше да се стремя към музициране, което да разказва приказно и дълбоко. Другата страна бяха медитативните и съзерцателни практики, които водят до трансформации и върховен екстаз, чийто краен резултат е духовното съвършенство“ – споделя специално за нас Николай Иванов ОМ.
Албума “Суфи приказки, суфи медитации“ ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 15 май, този път след новините от 16:00 ч., и това ще бъде неговата премиера.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“The Ballad of Sally Rose” от Emmylou Harris в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “The Ballad of Sally Rose” от Emmylou Harris. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
…Сали Роуз е от племето на сиуксите, родена е в щата Дакота, който напуска, защото „има звезди в очите“ и музикален талант. Запознава се с певец, който я взема под крилото си. Женят се, но връзката им се влошава, когато нейната кариера тръгва нагоре, а неговата запада. Певецът е с тежък характер, често пие и Сали го напуска, но по-късно размисля и решава да се върне при него. Тя обаче разбира, че междувременно певецът е загинал в катастрофа…
Това е историята, която знаменитата кънтри певица Emmylou Harris, носител на 13 отличия “Grammy”, ни разказва в албума, или както тя го нарича „кънтри операта“, “The Ballad Of Sally Rose”, или „Баладата за Сали Роуз“.
Emmylou Harris – The Ballad of Sally Rose
Този албум е пробив за Emmylou в творчески план, тъй като е съавтор на по-голямата част от песните. „Имах тази идея от дълго време – споделя тя в интервю. – През 1982 г. Bruce Springsteen издаде своя албум „Nebraska“ и аз бях толкова вдъхновена от смелостта му и неговата емоция, че си казах: „Наистина трябва да осъществя този проект.“ Дотогава Harris е автор на скромен брой песни от първия си албум, издаден през 1969 г., композира освен това една песен за втория си албум и още няколко в следващите осем албума.
Изследователите откриват поредица автобиографични елементи в съдържателната страна на този концептуален албум. Сали Роуз например е псевдонимът, използван от самата Harris, когато тръгва на турне със своята група The Hot Band, която събира за представянето на албума си от 1975 г. „Pieces of the Sky“ („Късчета небе“). Под името Сали Роуз тя дори се регистрира в хотелите.
Другият персонаж в албума също има реален прототип и това е Gram Parsons, легенда на стила Country Rock, един от неговите създатели, както и на „Cosmic American Music“, хибрид от Country, Rhythm&Blues, Soul, Folk и Rock, участник в групите THE BYRDS и THE FLYING BURRITO BROTHERS, който умира от свръхдоза наркотици през 1973 г. Gram оказва силно влияние върху развитието на Emmylou Harris, след като я чува да пее и ѝ предлага да записва с него. Без да са любовници, двамата са пример за велика любов, която Emmylou осъзнава няколко седмици преди смъртта на Parsons. Тя решава да не му се обяснява по телефона, защото иска да го направи лично, и тръгва към Калифорния, към хотела Joshua Tree Inn, където обаче той вече е намерил смъртта си на 26 г.
Harris говори за Gram Parsons с признанието, че я е развил като музикант и като човек: „Мисля, че стигате до определен момент от живота си, в който правите поглед назад през годините и това е нещо като тържество или благодарност за факта, че вие се пресичате с хора, които ви променят завинаги. Със сигурност Gram направи това; аз прекрасно се разбирах с него, той ме научи на много неща и не можех да си представя, че Gram няма да живее вечно. Животът продължава и се разгръща преди вас, но тези хора и събития, които ви променят, винаги ще са с вас. Това беше важно събитие, което определи траекторията на живота ми и повече от всичко повлия на работата ми.“
Взаимоотношенията на Gram Parsons и Emmylou Harris внасят новаторски елемент в кънтри музиката от 70-те години с повече разнообразие, подчертано влияние на корените ѝ и уважение към класиката в жанра. След смъртта на Parsons през 1973 г. Emmylou трябва да коригира голяма част от начина си на живот и правенето на музика. Работейки на вълната на своята трагедия, Harris избира да надене музикалната мантия на Parsons и да продължи сама по съвместния им път. Нейната песен „Boulder to Birmingham“ от 1975 г. е за загубата на Parsons като приятел и колега, а през 1999 г. продуцира албума „Return of the Grievous Angel“ в почит към Gram Parsons. Песните „Luxury Liner“ и „She“ от Gram Parsons се превръщат в едни от най-ранните хитове на Emmylou Harris към албума ѝ от 1977 г. „Luxury Liner“. Така тя придобива репутацията да бъде сред най-силните певици на своето поколение, способна да внесе поразителна красота и дълбочина на смисъла във всичко, което е избрала да пее.
За албума “The Ballad Of Sally Rose” от 1985 г. Emmylou композира всички песни заедно с британския музикант Paul Kennerley, автор на текстовете и продуцент, който пристига в Америка няколко години по-рано и е поканен да започне работа с Harris след съвместно турне. Така се получава актуализирана вариация на класическия countrypolitan, в която текстовете са вглъбени, ненатрапчиви и емоционално интелигентни, докато мелодиите се редуват с грациозна увереност.
Интересно е да се отбележи участието в техния проект на внушителен състав музиканти, включително типичната за countrypolitan струнна секция и звездите Dolly Parton и Linda Ronstadt от знаменитото им трио с Emmylou, както и Gail Davies във вокалните партии на няколко от песните.
Албума “The Ballad Of Sally Rose”, или „Баладата за Сали Роуз“, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 8 май, след новините от 21:00 ч. по предложение и с любезното съдействие на кънтри, блуграс и суинг певицата Лили Друмева – О’Рейли.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
„Полиелей на българката“ от Свети Йоан Кукузел в “Картини от една изложба”
Свети Йоан Кукузел е българин, роден през 1280 г. в гр. Драч (Дуръс), днешна Албания, а умира през 1360 г. в Атонския манастир – Великата Лавра. Неговите певчески възможности с великолепен диапазон на гласа и тембъра му отреждат прозвището Ангелогласния.
Можем с основание да твърдим, че Йоан Кукузел е сред най-изявените българи през Средновековието, признат още от своите съвременници за велик певец и композитор, за истински приемник на древните православни творци св. Роман Сладкопевец (VІ в.) и св. Йоан Дамаскин (VІІІ в.). Той създава нов музикален стил и нотно писмо в многовековната православна музика, обновявайки я с живите елементи на тогавашния български фолклор и идеите на исихасткото учение. Родоначалник е на пападическото (пространно) пеене, при което на един вокал се изпълняват сложни мелодични фигурации, наситени с множество украшения. От богатото творчество на „ангелогласния българин“ са запазени около 90 творби от всички църковни жанрове, сред които „Аниксантари“, „Голямото Исо на пападическото пеене“, „Херувимска“, както и „Полиелей на българката“, най-известната му творба, които поради богатата си орнаментика изискват виртуозна певческа техника и талант.
Свети Йоан Кукузел – Полиелей на българката
От малък Йоан Кукузел останал сирак, но поради забележителните си музикални заложби бил изпратен да учи в Константинопол/Цариград. Йоан постъпил в училището при църквата „Св. Павел“, най-прочутата по онова време школа за църковни певци, в която учели предимно деца от негръцки произход. Вероятно по това време се появил и прякорът Кукузел, защото когато го питали какво яде, той отговорил на гръцко-български: „Кукия ке зелия“ (боб и зеле) и затова момчетата го нарекли Кукузел.
Талантливият българин бил забелязан от император Андроник ІІ Палеолог (1282-1328 г.), а негов учител бил самият цариградски патриарх Йоан Глика (1315-1319 г.). От Цариград св. Йоан се завърнал в Драч, но след кратко пребиваване в родния край Йоан Кукузел се озовал отново във византийската столица, извикан навярно по поръчение на самия Андроник ІІ. След свалянето на императора българският монах, който и без това търсел по-благоприятна среда за уединение и творчество, заминал за Света гора. На Атон св. Йоан постъпил в лаврата „Св. Атанасий“, в която по същото време съществувала истинска българска „школа“ („старците“ Йоан, Йосиф, Методий, Закхей Философ Загорянин и др.). През 1355 г., когато цариградският патриарх Калист (известни са връзките му с българските му събратя, особено със св. Теодосий Търновски) посетил Света гора, той специално се срещнал с Кукузел. По този повод един съвременник пише, че св. Йоан имал „глас славен и нежен, глас като на сирена…“
В „Житие на преподобни Йоан Кукузел“ специално се отбелязва ролята на майка му, «благочестива и богобоязлива жена, която се грижи да му даде християнско възпитание и го изпраща да изучава Свещеното Писание“. Докато учи в Цариград, той изпитва силна тъга по майка си и след дълги увещания получава разрешение да се завърне в родния си край. В „Житието“ пише: „Щом пристигна близо до дома си, Йоан чу плача и риданията на майка си, която безутешно скърбеше за него. Когато го видя, тя се изпълни с неизказана радост. Известно време той остана при нея, а след това отново се върна в столицата при царя».
Изследователите предполагат, че именно в Драч се е зародила идеята за знаменитата му творба „Полиелей на българката“, посветена на неговата майка и думите й „Мило мое дете, Йоане, де си ми?“, предадени в житието на светеца на български език с гръцки букви.
„Полиелей на българката“ в изпълнение на камерен ансамбъл „Йоан Кукузел“ с художествен ръководител Таня Христова, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР на Велика събота, 1 май, след новините в 21:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“Тя. Палечка” от Владимир Джамбазов в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Тя. Палечка” от Владимир Джамбазов. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
Приказката „Палечка“ от Ханс Кристиан Андерсен е отпечатана през 1835 г., смята се за негово оригинално творение, макар да се откриват отгласи от „Малечко Палечко“ на Шарл Перо, издадена през 1697 година, лилипутите на Джонатан Суифт от „Пътешествията на Гъливер“ (1726 г.), разказа на Волтер „Микромегас“ (1752 г.), приказката на E.T.A. Хофман „Повелителят на бълхите“ (1822 г.).
През май 2017 г. на сцената на ДКТ Стара Загора се появява новаторският спектакъл „Тя. Палечка“ с постановката на Владислава Джамбазова, която само знаково ползва приказката на Андерсен.
Владимир Джамбазов – Тя. Палечка
Ето как ни въвежда Владислава в спектакъла:
„Човек е безкрайно самотен по пътя си. И мълчалив. Мълчим, защото се страхуваме, че няма да бъдем разбрани правилно. Или защото не можем да намерим точните думи. Или защото няма на кого да ги кажем. Това „вътрешно“ мълчание често е болезнено, но някак необходимо, за да можем да се вслушаме в себе си и да поемем във вярната посока.
„Палечка“ на Андерсен е само повод, от нея са използвани само някои сюжетни ходове от познатата история и най-вече отключващата ситуация – човекът в саксия. За разлика от героинята на Андерсен – малка колкото палец и толкова незначителна жертва на обстоятелствата, на която се случват разни независещи от нея премеждия, които по магически начин се саморазрешават, момичето в „Тя. Палечка“ съвсем съзнателно решава да тръгне да си търси пътя и да намери себе си.
В едно грозно деформирано общество на нормалния гледат като на нещо недоразвито, чуждо, защото днес и тук всичко трябва да е „хипер“ и „мега“, да се вписва в наложените ни изкривени стандарти, а конфликтът между „големите“ и „малкия“ човек е ежедневие, думите все повече губят своето значение. И ако чакаш обществото да ти даде рамо, забрави че ще се случи: то старателно гледа да не стане, за да няма проблеми. Непрекъснато влизаш от филм във филм и нямаш време и възможност да се обърнеш към себе си.
В представлението няма текст, с изключение на този в песните. Има само действия, движения и интересна хореография на Росен Михайлов като символ, като знак. Думите така или иначе престанаха да имат стойност, звучат само някакви клишета, изгубили смисъл, които не ни говорят нищо. Думата „любов“ вече също звучи като клише и като нещо срамно. Говорим си едни неща, а отвъд думите – всеки, както си е наумил и както може“ – завършва Владислава Джамбазова.
За този спектакъл тя кани именития наш композитор Владимир Джамбазов да напише музиката, а той ни пояснява нещата от своя гледна точка:
„В по-голямата част от предисторията откровено нямах пряко участие: идеята се роди и дълго зря у Владислава, която отдавна живееше с желанието да разкаже с нови средства на сцената за човека, безкрайно самотен по своя път, за отчуждението в нашето общество, за страха да говорим, и този да замълчим вътрешно, за да се вслушаме в себе си и да поемем вярната посока. В един момент идеята доби и жанров образ – визуално-движенчески спектакъл, в който няма и грам диалог.
За Владислава Андерсен бе само отправна точка и тя от раз замени оригиналните персонажи на Андерсен с техния съвременен еквивалент. И историята на всеки един от тях изискваше свой музикален израз. Веднъж наясно с концепцията и „какво“ имам да правя, трябваше да реша и „как“ да го направя. Музиката звучи през цялото време на действието, емоцията го коментира, рисува, доизразява го, движи го, предчувства го… За пиесата Владислава сътвори и много силни стихове, които трябваше да бъдат превърнати в около 10 песни. И също като героите, сценографията и костюмите, и инструменталната музика, и песните трябваше да бъдат пъстри и стилово различни: от чиста електроника с препратки към световни имена, през модерния поп, фриволната виталност на мюзикъла, твърдия метъл, стилизирания танц с модерна хореография през ритми, пропити с дебелашки балкански мирис, та чак до средствата на електроакустиката, говорната композиция и звуковия дизайн“ – специално за нас споделя Владимир Джамбазов.
Албума “Тя. Палечка” ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 24 април, след новините от 21:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“Поглед зад рамото ми” от Константин Джамбазов в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Поглед зад рамото ми” от Константин Джамбазов. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
Музикантът Константин Джамбазов подготви за представяне в „Картини от една изложба“ своя дванадесети студиен албум “Поглед зад рамото ми”. Косьо, както му казваме, е ярка фигура на българската рок сцена – рок китарист, композитор и мултиинструменталист, свирил в редица рок-групи: ХАДЕС, ОДЕСОС, ТОТАЛ, ДЖЕКИЛ ХАЙД, АМЕТИСТ, АЛИБИ БЕНД, ФОБОС, ВЪРЧУЪЛ.
Той работи също така и като студиен музикант с поредица български изпълнители, сред които пианиста-композитор и диригента Нелко Коларов, чийто албум представяхме преди време, знаем го Константин и като соло-певец и китарист по време на концерта на Николо Коцев със Симфоничния оркестър на БНР с диригент Емил Табаков.
Константин Джамбазов – Поглед зад рамото ми
Ето как Константин Джамбазов ни въвежда в най-новия си проект:
„В албума “Поглед зад рамото ми” ще чуете мои песни от 1997 г. досега, които не бях включил в предишните си издания поради това, че бяха останали тогава без текст. Сега те са събрани в един прогресив рок албум, с концепция, която се оформи от тематиката в текстовете на Георги Венин. През 2013 г. помолих Жоро да съдейства, пратих му демо-материала и той написа лириката за почти всички песни. Така се създаде и концепцията на албума, в която преобладава философският аспект на темите за вселената и любовта, за човешката съдба, ето например какво ще откриете в песента „Исихаст“:
Отгласи от мълчание,
от спомени,
отгласи от равновесие
сме ние:
само отражения –
изгубени в тъмата –
на Божия план,
очакващи Ноевия Ковчег.
А ето редове и от „Творение на ума“:
Страхът и злобата, ненаситността и суетата –
Те ли са правилата на жестоката игра?
Могат ли любовта и радостта да заменят мрачната реалност?
Това творение на ума ли е?
В музикален план се получи доста своеобразна смесица на прогресив рока с елементи от хард рока, прогресив метъла, но и с фънк и поп музиката, в която може да доловите моите предпочитания към изпълненията на KANSAS, YES, FOREIGNER, QUEEN, STYX, EXTREME, SYMPHONY X и DREAM THEATER“ – завършва Константин Джамбазов.
Албума “Поглед зад рамото ми“ ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 17 април, след новините от 21:00 ч., и това ще бъде неговата радио премиера.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“Drogas Wave” от Lupe Fiasco в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Drogas Wave” от Lupe Fiasco. Събота, 16:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
През 1812 г. английският художник William Turner съчинява поемата „Заблуди на надеждата“, силно впечатлен от събития, станали през 1781 г. Тогава британският кораб „Zong“ отплава от Африка, претоварен с роби, но когато се оказва, че питейната вода е оскъдна, изхвърлят в океана първоначално 54 роби, а в следващите дни техният брой нараства до 142 души, включително 10, които се хвърлят в знак на протест. През 1840 г. Turner доразвива темата с картината „Кораб с роби“, станала един от неговите шедьоври.
В наши дни тази тема намира продължение в албума “Drogas Wave” („Вълна Дрога“) на Hip-Hop музиканта Lupe Fiasco, носител на наградата “Grammy”, чийто корени са от Ямайка.
Lupe Fiasco – Drogas Wave
Lupe придава на историята от картината „Кораб с роби“ сюрреалистичен елемент и ни я представя ето така:
„Става въпрос за робството, и по-точно за група роби, натоварени на кораб на път от Африка до Западна Индия, които са изхвърлени от кораба. Но те не умират, остават живи и живеят под водата. Посвещават живота си да спасяват свои събратя от кораби с роби. Те създават супер подводната сила срещу робството Longchains (дълги вериги). Някои избират да се върнат в Африка, докато други се въоръжават с вериги и куки, за да потопяват робовладелските кораби и да освобождават своите братя и сестри. Longchains се разпада след края на трансатлантическата търговия с роби, но неколцина са избрани да останат, за да пазят правата на африканците и да наставляват наследниците на роби, които намериха свободата и искат да се върнат у дома. „Drogas“ е испанската дума за наркотици, съвременен аспект на робството на афроамериканците. Направих абревиатура от думите, които означават „Dont Ruin Us God Said” („Не ни съсипвай, Бог каза“).
Албума “Drogas Wave”, или „Вълна Дрога“, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 10 април, този път след новините от 16:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“Apex” от UNLEASH THE ARCHERS в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Apex” от UNLEASH THE ARCHERS. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
Канадската певица Brittney Slayes от Power Metal групата UNLEASH THE ARCHERS замисля мрачна история за техния четвърти студиен албум “Apex” („Връхна точка“).
В основата ѝ са приключенията на главния герой, наречен Безсмъртния, направен от същия камък, от който и неговата планина, като също се е превърнал в планина. Прокълнат е да служи на онзи, който го събуди от хилядолетната му дрямка. Той обаче е събуден, подмамен от гласа на Матриарх, жадна за власт магьосница, която иска на всяка цена да пороби света. Тя му поставя страшна задача и обещава да го освободи от проклятието, ако направи така, както тя поиска. Матриарх възлага на Безсмъртния да намери четиримата ѝ синове и да ги доведе при нея, за да ги убие в ритуал за постигане на безсмъртие. Първият син е хитър манипулатор, вторият – измамник със змийски език, третият – страхлив генерал, който се крие зад хилядите си войници, а четвъртият – мекушава душа, която се предава без съпротива. След като получава всичко това, Матриарх се отрича от своето обещание и вместо да освободи Безсмъртния от проклятието, тя го изпраща обратно да спи, за да изчака докато отново ще има нужда от него.
.
Unleash The Archers – Apex
Brittney Slayes споделя:
„Черпя вдъхновение от много различни източници за моите текстове и истории, като митологията всъщност играе малка роля. Най-вече се придържам към научната фантастика и фентъзи романите, и каквото измисли мозъкът ми. Реалният живот няма отношение към моите истории. Написах всичко „песен по песен“, като историята беше изложена в глави, така че всяка глава се превърна в песен. Това беше наистина забавен начин да напишем албума, защото винаги знаехме в каква посока се движим. Бях решила главният ми герой да бъде мъж, затова си помислих, че за да не го объркам, моят антагонист ще бъде жена. Бях частично вдъхновена и от кралица Bavmorda от филма „Willow“ на Ron Howard от 1988 г.“ – завършва Brittney Slayes.
Албума “Apex”, или „Връхна точка“, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 3 април, след новините от 21:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“Кристали” от Симо Лазаров и Юли Анков в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Кристали” от Симо Лазаров и Юли Анков. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
Симо Лазаров и Юли Анков имат реализирани над 70 импровизационни сесии, в които задават определена тема и асоциативно я разработват със своя инструментариум, при което цялата музика се свири „на живо”. По този начин реализират впечатляващо количество от звуков материал, обособен в каталога „Интерактивни електронни импровизации и медитации на живо”.
Така е създаден и албумът „Кристали“, в който всичко е изсвирено от двамата без дубли, няма наслагвания и вертикален монтаж. Компютър е използван само при записа и мастерирането със софтуерните продукти Ableton, Wavelab и Logic.
Симо Лазаров и Юли Анков – Кристали
Ето как Симо Лазаров ни представя идеята за този албум, вдъхновен за издаване след негово участие в „Картини от една изложба“, и в който откриваме музикална интерпретация на 17 минерала: рубин, опал, селенит, топаз, малахит, тюркоаз, смарагд, диамант, аметист, ахат, без да ги изброяваме всички:
„Кристалите. Те са навсякъде около нас. Замисляме ли се, че освен всичко останало асоциацията с някой кристал може да бъде превъплътена в музика, Ако композиторът има „отворен канал” – ДА! Във фантазията на асоциативно мислещия творец всичко може да се превърне в изкуство.
Умозрителното начало за възприемането на уникалните свойства на кристалите може да бъде представено в различните им аспекти. От многото критерии, по които могат да се класифицират кристалите, аз избрах най-близкия до мен и всеобхващащ мащабността – кристалите във Вселената, кристалите в контекста на планетите, защото според някои изследователи към всяка планета „принадлежи” определена група кристали.
Трудно е да се преведе еднозначно богатството на структурата на кристалите, въпреки че електронните тембри дават големи възможности. Тук се намесва и субективният момент. Стремил съм се да покажа разностранната природа на кристалите от една страна с различни тембри, и от друга – с различни стилове. Почувствах тази еклектика като необходимост, защото приложението и същността на кристалите са многообразни.
Представени с олекотен тематичен материал с тонално обособен център, обвити с богата темброва опаковка, исках те да се доближат максимално до слушателя и на принципа на минималистичната музика темата да се повтаря с добавени темброви варианти, с едно „намигане”, с включването на познати вариации на теми от блуса, рока и други подобни форми, с елементи на aлеаторика, включително и с български интонации. Заложено е импровизационното и ритмично начало. Мисля, че слушателят ще направи и своя асоциация при възприемането на музиката“ – завършва Симо Лазаров.
Албума “Кристали“ ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 27 март, след новините от 21:00 ч., и това ще бъде неговата радиопремиера.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“The Blues” от William Shatner в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “The Blues” от William Shatner. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
През есента на 2020 г. класацията Billboard Blues Albums неочаквано се оглавява от канадския актьор, писател, продуцент, режисьор, сценарист и… певец William Shatner. За широката публика той е преди всичко известен с многобройните си роли в киното и телевизията, най-запомняща от които е на капитан Кърк от поредицата “Star Treck”. Що се отнася до изявите на Shatner в музиката, те започват още през 1968 г. с албума „The Transformed Man“ и правят впечатление с музикантите, които той успява да привлече за съвместните си проекти през годините, като Al Di Meola; Rick Wakeman, Billy Sherwood и Tony Kaye от групата YES; Mick Jones; Steve Vai; Edgar Froese от TANGERINE DREAM и George Duke са само някои от тях.
В своя десети студиен албум “The Blues“ („Блусът“), издаден на 2 октомври миналата година, William Shatner представя своя поглед към най-значимите песни от наследството на афроамериканците, сред които са “Crossroads”, “The Thrill is Gone”, “Route 66” и “Sweet Home Chicago”. Но това, което истински впечатлява, са изпълненията на съзвездието китаристи Ritchie Blackmore (!), Albert Lee, James Burton, Jeff “Skunk” Baxter (ex-STEELY DAN и DOOBIE BROTHERS), Steve Cropper (ex-BLUES BROTHERS), както и Brad Paisley, Sonny Landreth, Canned Heat и т.н.
William Shatner – The Blues
Ето как William Shatner стига до идеята да направи албум с блус музика:
„Често се случва да си припомням легендата какво е станувало на кръстопътя между магистралите 61 и 49 в Clarksdale, щата Мисисипи. Robert Johnson в началото бил посредствен музикант, когато отишъл на кръстопътя, и като се върнал на следващия ден, всички се чудели как е успял да стане толкова добър за една нощ. И така се родила легендата, че той е продал душата си на дявола. Харесва ми тази легенда, тя обяснява защо наричат блуса дяволската музика!
Започнах доста сериозна подготовка за албума „The Blues“. Прочетох куп книги и разговарях с блус музиканти. Всички знаем, че блусът се е родил на памучните плантации в южните щати, но всъщност започва по-рано, още в Африка.
В нашия офис преди доста време работеше човек, който бе събирал памук в Мисисипи и беше пял, докато работи, и един ден го помолих: „Разкажи ми как беше там?“ И тогава в офиса този 75-годишен мъж направо ме покърти с историята си как е се е трудил на полето и как с песен е смекчавал болката си от жегата и мъката от условията на работа. Това беше повратен момент за мен. Тези са истинските корени на блуса и ако можете да стигнете до неговите корени, тогава много от песните ще имат повече смисъл за вас. Никога не можем да разберем напълно как се е появил блусът, как е създаден, но можем да го усетим като част от болката ни в живота и мисля, че това е, което позволява на всички като мен, които изпълняват блус, да се приближат достатъчно близо до него.
За мен блусът е начин да изразиш себе си. Подходих към всяка от тези 14 песни като актьор и те сякаш бяха сцената, на която се опитах да изиграя своята роля. Блусът се поддава на това. Има начин да го направите, без да пеете в пълния смисъл, но и без да е речитатив. Това е съвсем друга категория и аз се забавлявах много. Винаги се опитвам да съчетая текста на песента с мелодията по мой собствен начин, което обаче да не звучи прекалено чуждо, или да не влиза в противоречие с вашата представа за това каква трябва да бъде песента.
Успях да убедя великолепни музиканти да участват в този проект, и ако познавате величието на блуса, ще признаете, че това са кралете на блуса, тези необикновени хора – Brad Paisley, Kirk Fletcher. Sonny Landreth на слайд китарата е титан, а просто нямам думи какво да кажа за Ritchie Blackmore и неговата жена Candice Night в песента „The Thrill Is Gone“ от репертоара на B.B. King. И ако продължавам така, ще трябва да изброя едни от най-добрите хора в света. Ronnie Earl, за бога! Ами Albert Lee! Да ги накарам да изкарат китарите си, за да свирят с мен, това беше най-прекрасното нещо в живота ми!“ – завършва William Shatner.
Албума „The Blues“, или „Блусът“, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 20 март, след новините от 21:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
The Other Side 