Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Нава” от Красимир Тасков. Събота, 22:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

„Картини от една изложба“ продължава с мисъл за Деня на народните будители и този път ще прозвучат гласове на двама стожери на българската култура.

Иван Методиев е „най-значимото име сред утвърдилите се през последното десетилетие преди 1989 г. български поети“, според професор Светлозар Игов. През 1990 г. Иван Методиев прокламира стила Нава за кратки форми във всички видове изкуство – поезия, музика, театър, живопис и т.н. – в нашите, български условия, или както поетът твърди:

“Нава е най-краткият път към целта. Познанието на целта е просветлението. Целта е неизразима, но тя се предусеща в Нава. 

Колкото по-голяма енергия се поражда между думите, толкова по-малко думи са нужни. Колкото по-малко думи са нужни, толкова по-свободна е формата на изказа. Многото думи носят малко свобода. Нава е съвкупността от най-кратки форми, които реализират този принцип”.

И ето няколко реда Нава:

Пеперуда
се блъсна в камбаната.
Никой не чува.   

Мокро жребче се притиска
до хълбока 
на мъглата.

Тези образи намират развитие в музиката на професор д-р Красимир Тасков, ще приведа няколко думи за него. Професор Тасков завършва Българската държавна консерватория (днес Национална музикална академия “Проф. Панчо Владигеров”) през 1981 г. в класа по пиано на Джулия и Константин Ганеви, и композиция през 1984 г. при проф. Пенчо Стоянов. Многократно посещава курсове на именити композитори в Холандия и Румъния. Професор е по композиция от 2002 г. Като пианист изнася солови и камерни концерти в страната и чужбина. Има впечатляващ актив с награди от конкурси като изпълнител и композитор.

Красимир Тасков – Нава

Ето какво пише професор Тасков:

„Поезията на Иван Методиев е пределно концентрирана като субстанция и израз на личната му екзистенциалност, пораждаща желание за подходяща музикална интерпретация и иманентно отражение. В албума „Нава“ като идейна концепция са включени творби, чиято образно-смислова същност е израз на многообразни емоционални състояния, като звукова проекция на пребиваване на ефирната душа в имагинерно пространство. В това отношение едночастната творба „Нава Фрагменти II“ е отправна точка и връзка с така подредените произведения. А по същество будителството е необходимост от осмисляне на ценностни същности – в случая, органична симбиоза между слово и музика“ – завършва професор Красимир Тасков.

В записите на албума участват освен автора, диригентите академик Васил Казанджиев, Андрей Андреев и Григор Паликаров, цигуларят проф. Йосиф Радионов, пианистът Фабио Афруне, квартет ЕОЛИНА, Симфоничният оркестър на БНР и Оркестърът на НМА. 

Албума „Нава“ ще бъде представен в предаването “Картини от една изложба^®” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 2 ноември, след новините от 22:00 ч.

Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Легенда за тракийското съкровище 2024” от ЗЛАТНИ СТРУНИ. Събота, 22:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

Водещият на предаването Сергей Шишов споделя: „През месец август 2018 година получих изненадващо предложение от наш редовен слушател. Г-н Димитър Дженев от Чирпан ми писа на официалния сайт на предаването, че може да ми предостави уникален запис от 1977 г. на първата българска рок опера. След време получих записа, както и допълнителна информация, и така започна изследователска дейност с тогавашните членове на групата ЗЛАТНИ СТРУНИ. Техният проект „Легенда за тракийското съкровище“ обаче се оказа унищожен в архивите на БНР, продуцент на операта, по партийно-административно нареждане.“

Той се свързва с Иван Мишев в Торонто, Канада, тогава ръководител на ЗЛАТНИ СТРУНИ, и той си спомни: „Заедно с брат ми Боби замислихме да направим рок опера докато бяхме на турне в СССР, силно повлияни от „Jesus Christ Superstar”. Идеята ни бе операта да бъде представяна заедно с тракийските съкровища, които под патронажа на Людмила Живкова се показваха по света, да има визуални и сценични елементи, балет. Така и ние щяхме да имаме възможност да излезем в страните на Запад, което не ни позволяваха по това време. Купихме военен парашут, разрязахме го и върху него бяха изобразени фрагменти от Казанлъшката гробница, направихме копия на Панагюрското златно съкровище, ние пък се облякохме като жреци, имаше балет и пантомима с Вельо Горанов, и така подготвихме цялостно музикално-сценично представление“.

Китаристът Иван Мишев е автор на музиката, текстът е дело на Георги Гогов, който е съавтор за либретото с Вельо Горанов, пианистът Христо Ламбрев нотира музиката и я оркестрира заедно с Дечо Таралежков.

Златни струни – Легенда за тракийското съкровище 2024

ЗЛАТНИ СТРУНИ тогава са в състав: Иван Мишев – китари, ръководител, Йордан Караджов – вокал, Христо Ламбрев – клавишни инструменти и вокал, Румен Спасов – бас-китара и Борислав Мишев – ударни инструменти.

Наред с тях в записите участват певците Асен Селимски, Панайот Панайотов, Ани Павлова, Маргарита Хранова, Смесеният хор и Естрадно-симфоничният оркестър на БНР с диригент Дечо Таралежков.

В повествованието оживяват Севт, тракийски цар, и неговата гибел в битка, жена му Лесескепра, обречена да го последва на оня свят, жреците и ваятелят, чийто творения стигат до наши дни.

След две официални представления в залата на ВИТИЗ (сега НАТФИЗ) „Кръстьо Сарафов“, и едно закрито прослушване пред почти пълния състав на Съюза на българските композитори, заедно с представители на Държавна сигурност, рок операта е спряна, а по-късно и заличена като звукозапис в БНР.

Радио премиерата на 22 септември 2018 г. в „Картини от една изложба“ предизвика силен отзвук в поредица медии, които я излъчиха и публикуваха статии в периодичния печат.

В най-новата версия на „Легенда за тракийското съкровище 2024“ авторът на музиката Иван Мишев, който живее в Канада, след като работи няколко години върху записа, прави съществени промени. Той значително подобрява качеството на звука, добавя клавирни партии и соло на китара, има вмъкнат нов текст и звукови ефекти, а частта „Хибрид“ е допълнена с около 10 минути.

Същевременно Иван Мишев и мултинструменталистът Константин Джамбазов подготвиха песента „Залез“ по текст на Димитър Дженев и музика на Иван Мишев, която ни предоставиха да я представим на нашите слушатели заедно с рок операта, нещо като бонус.

Така в навечерието на Деня на народните будители ще чуем за първи път допълненото и преработеното издание на първата българска рок опера, посветена на древната ни история, свързана с тракийското наследство. 

„Легенда за тракийското съкровище 2024“ ще прозвучи в предаването “Картини от една изложба^®” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 26 октомври, след новините от 22:00 ч.

Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Легенда за тракийското съкровище” от ЗЛАТНИ СТРУНИ в “Картини от една изложба”, в събота от 22:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

През месец август тази година получих изненадващо предложение от наш редовен слушател. Г-н Димитър Дженев от Чирпан ми писа на официалния сайт на предаването, че може да ми предостави уникален запис от 1977 г. на първата българска рок опера. След време получих записа, както и допълнителна информация и така започна изследователска дейност с тогавашните членове на групата ЗЛАТНИ СТРУНИ. Техният проект „Легенда за тракийското съкровище“ обаче се оказа унищожен в архивите на БНР, продуцент на операта, по партийно-административно нареждане.

Свързах се с Иван Мишев в Торонто, Канада, тогава ръководител на ЗЛАТНИ СТРУНИ, и той си спомни: „Заедно с брат ми Боби замислихме да направим рок опера докато бяхме на турне в СССР, силно повлияни от „Jesus Christ Superstar”. Идеята ни бе операта да бъде представяна заедно с тракийските съкровища, които под патронажа на Людмила Живкова се показваха по света, да има визуални и сценични елементи, балет. Така и ние щяхме да имаме възможност да излезем в страните на Запад, което не ни позволяваха по това време. Купихме военен парашут, разрязахме го и върху него бяха изобразени фрагменти от Казанлъшката гробница, направихме копия на Панагюрското златно съкровище, ние пък се облякохме като жреци, имаше балет и пантомима с Вельо Горанов и така подготвихме цялостно музикално-сценично представление“.

Златни струни – Легенда за тракийското съкровище

Христо Ламбрев също го чух и видях, той е в София, и така разбрах, че по това време е единственият с музикално образование в ЗЛАТНИ СТРУНИ, нещо повече, той е завършил Консерваторията (сега НМА „проф. Панчо Владигеров“), Инструменталния факултет, специалност пиано. Затова върху него пада основната тежест за композирането и аранжиментите на музикалните идеи, които съчиняват с Иван Мишев, но и другите членове на ЗЛАТНИ СТРУНИ имат принос. Христо се нае да възстанови по записа от Д. Дженев съдържанието и участниците в рок операта, защото за тези 41 години не беше останала писмена следа, а либретистът Георги Гогов вече го няма сред нас…

И така, в записите участват наред с групата ЗЛАТНИ СТРУНИ певците Асен Селимски, Ани Павлова, Маргарита Хранова, както и Естрадно-симфоничният оркестър на БНР с диригент Дечо Таралежков, който заедно с Христо Ламбрев прави оркестрациите.

В повествованието оживяват Севт, тракийски цар, и неговата гибел в битка, жена му Лесескепра, обречена да го последва на оня свят, жреците и ваятелят, чийто творения стигат до наши дни.

След две официални представления в залата на ВИТИЗ (сега НАТФИЗ) „Кръстьо Сарафов“, и едно закрито прослушване пред почти пълния състав на Съюза на българските композитори заедно с представители на Държавна сигурност, рок операта е спряна, а по-късно и заличена като звукозапис в БНР.

Радио премиерата на първата българска рок опера “Легенда за тракийското съкровище” ще се състои на 22 септември, специално за Деня на независимостта, събота, в предаването “Картини от една изложба®” на програма “Хоризонт” на БНР, и този път след новините в 22:00 ч.