The Other Side

Начало » Posts tagged 'Димитър Баръмски' (Страница 2)

Tag Archives: Димитър Баръмски

Telegram канал на The Other Side

Enter your email address to follow this blog and receive notifications of new posts by email.

Присъединете се към 50 други абонати

Последни публикации

Архив

Фотогалерия: DUBIOZA KOLEKTIV в София през 2017 г.

DUBIOZA KOLEKTIV и ASIAN DUB FOUNDATION на 27 октомври 2017 г. в зала „Арена Армеец“, София.

Фотограф: Димитър Баръмски ©

Фотогалерия: Sully Erna в София на 26 септември 2017 г.

Концерт на Sully Erna в София, зала Арена Армеец, на 26 септември 2017 г.

Фотограф: Димитър Баръмски ©

Toep Duin от SINISTER: Death Metal сцената все още си е същата, феновете обаче са нови

Холандските Death Metal легенди SINISTER идват на Sea Of Black Festival 2017 на 5 август в бургаския Летен театър. Барабанистът Toep Duin даде интервю за предаването „От другата страна“, което ни бе любезно предоставено от водещия Мартин Николов.

От другата страна – Здравей! Добре дошъл в България! Какво си спомняш от първите Ви две идвания в страната ни преди няколко години?

Toep Duin – Свирихме в Русе през 2012 г. Беше жестоко, на някакво страхотно военно място, в района на Летния театър. Не беше точно зала за концерти в смисъла, който влагаме в Холандия. Но феновете и екипът бях много добри. Беше уникално изживяване. А първия път, когато SINISTER бяха в България, не бях част от групата.

От другата страна – Пуснахте новия албум „Syncretism“ в края на февруари. Какви са досега реакциите на фенове и критици?

Toep Duin – Дори по-добри от очакваното! Трудно е да се харесаме на всеки фен с дискография като нашата. Винаги има фенове от старата школа, които искат да чуят само „Cross the Styx”, но и много млади почитатели, които харесват и по-новите ни албуми. Опитваме се да се фокусираме върху правенето на добра музика, припомняйки си постоянно каква е историята на SINISTER. Но сега критиките от всички посоки са удивително добри.

Sinister

Sinister

От другата страна – Каква е разликата между „Syncretism“ и предишните Ви албуми?

Toep Duin – Бих казал, че дискът има по-мрачна атмосфера. Добавили сме и някои синтезаторни ефекти. От една страна се усеща окултната енергия от първите ни издания, а от друга – енергията от по-новите ни записи.

От другата страна – Какво се случи със стария състав? Сега имате нови музиканти в SINISTER. Беше ли трудно да ги откриете?

Toep Duin – Да свириш в група като SINISTER не е същото като да свириш в местната училищна банда. Без да обиждам никого, за да го правиш, се изискват много и ежедневни усилия. Така че всичко опира до баланса. Когато някой не е способен да го поддържа, заради работа, семейство или просто заради липса на мотивация да пътува през цялото време, той напуска бандата. Случва се в повечето групи, които познавам. За момчетата, които сега са в SINISTER, музиката е начин на живот. Разбира се, имаме семейства и деца, но всички знаем как да се справяме и да запазим баланса.

От другата страна – Имаш ли странични проекти и работиш ли и с друга банда извън SINISTER?

Toep DuinSINISTER е приоритет №1 сега. Понякога свирим като гост-музиканти с някои групи. Но не се занимавам със странични проект в момента.

От другата страна – Aad Kloosterwaard беше барабанист, сега е вокалист…

Toep Duin – Знам единствено, че Aad не искаше повече да свири на барабани. След кратко прекъсване през 2004 г. реши да грабне микрофона. Не го питай иска ли да свири на барабани отново. Отговорът ще е „не”… Хахаха!!!

От другата страна – Кой е най-важният албум в дискографията на SINISTER и защо?

Toep Duin – Бих казал, последният. Но също така би могъл да бъде и „The Carnage”, защото с него поставихме новото начало след сериозните промени в състава. Тогава за щастие вече бяхме получили шанса да се докажем и той се оказа един от най-добрите ни албуми. Разбира се, „Cross the Styx” и “Hate” бяха също важни, защото допринесоха за успешното начало през 90-те години и за успеха на SINISTER.

От другата страна – Възприемате ли SINISTER като Death Metal легенда и мислиш ли, че бандата получава признанието, което заслужава?

Toep Duin – Според мен SINISTER трябва да се възприемат като Death Metal легенди! И ние получаваме от феновете си този признание. Навсякъде, където свирим, публиката е екзалтирана и реакцията й е невероятна!!! Пречка е, че някои организатори все още не забелязват завръщането на SINISTER и независимо че дори феновете говорят за „добрите стари времена”, когато SINISTER беше една от най-големите Death Metal банди на земята. Но е хубаво как това се променя стъпка по стъпка!

Sea Of Black Festival 2017

От другата страна – Как виждаш Death Metal сцената днес в сравнение с началото на 90-те години?

Toep Duin – Ако ме питаш, сцената все още си е същата, феновете обаче са нови. А и сега се появиха много нови поджанрове и всякакви видове екстремен метал. Но ъндърграундът е мощен и верен на банди и фенове.

От другата страна – Какво би посъветвал младите групе, които тепърва започват своята кариера?

Toep Duin – Всичко е въпрос на мотивация и свирене, репетиции и свирене, изпълнение, инвестиране. И всичко трябва да идва от сърцето, не можеш да си купиш успех или респект. Трябва да ги извоюваш със сериозна работа. Когато през 1990 година започнах с една група, карах с колата си четири часа само за да бъдем съпорт като ни плащаха със стек бира и ни даваха някакви пари за бензин. И така седмица след седмица, докато хората не започнаха да говорят за нас и предложенията ставаха все по-добри и по-добри. Това е дълъг път, но ако той е начинът ти на живот, нищо друго няма значение. Да свириш в банда е велико!!!

Мартин Николов, От другата страна

Спомен от първото гостуване на SINISTER в България през 2006 г., когато The Other Side бе съучастник (снимките са на Димитър Баръмски):

MAYHEM изсвири „De Mysteriis Dom Sathanas“ и замрази луната в София

Едва ли климатичните условия в столицата и фазата на Луната, изгряла над столичния клуб Mixtape 5 вечерта на 11 април 2017 г., имат значение, но пък допринесоха за общата мистична картина. През тази година концертните изяви на MAYHEM са свързани с почитта към класиката им „De Mysteriis Dom Sathanas“ (1994), която бе пренесена в София като ударно шоу в прослава на тъмните сили.

Mayhem

Mayhem

В 20:30 ч. – сцепвайки циферблата до секундата, на сцената са старите ни познайници INFERNO. Предрешени в традиционните за тях маски и наметала, чехите забиха своя мелодично-агресивен Black Metal. Стори ми се, че са с нов барабанист спрямо гостуването си у нас през 2016 г. (ако не забравя, да го проверя). В същото време част от хората пред клуба си допиват бирите и патроните, чудейки се дали да влизат на този етап, или да изчакат хедлайнера. Те пропускат.

Inferno

Inferno

Атаката е наситена с мелодии и удари в диафрагмата, съчетана с тотално раздаване на музикантите, свирещи посред бели паравани – замаскираните декори на хедлайнера, ограничаващи сценичното им пространство, свело се като площ почти като през есента предния път. Въпреки това, чехите успяват да вкарат енергията си в залата и да я насочат в правилната посока, заради което публиката (поизпълнила вече пространтвото пред сцената) им отвръща с взаимност. Близо 40-минутният сет на INFERNO завършва с „Eaten by Rats Forever“.

Inferno

Inferno

Момчетата направиха това, за което са тук, Mixtape 5 вече клокочи… Публиката скандира: „INFERNO! INFERNO! Е….йе! Е….йе!“

Mayhem

Mayhem

Откъм сцената се наблюдава движение, пренареждане на параваните, декорите, ограждащи от двете страни рак-ситемата на Hellhammer с „висящи“ отдолу чинели (така и не успях да го видя по време на концерта, така се беше „скрил“ – естествено съмненията ми се изпариха, слушайки уникалния му стил на свирене). Тук ще вмъкна, че след концерта видях как двама души от техническия екип пренасяха същата рак-система, изискваха се усилия и концентрация.

Mayhem

Mayhem

На бара защо ли решават да преливат бирата в пластмасови чаши, способствайки за големи опашки, което пък ме кара да обръщам повече внимание на това, което се случва на подиума по време на паузата. А там вече е изкаран реквизита от свещи и череп. Записан глас от пулта моли присъстващите да не ползват телефоните си (говорете, говорете).

Mayhem

Mayhem

21:51 ч. – Гръм, трясък, огън, жупел, син камък, камбаните звънят, мирише на тамян… Състоянието на обреченост е постигнато. Сред звъновете звучи интрото на албума „De Mysteriis Dom Sathanas“, Atilla изплува от мрака и започва „Funeral Fog“. Можем на живо да се насладим на характерния акцент на фронтмена на MAYHEM, който освен да пее, е погълнат от сцените на ритуали пред олтара.

Mayhem

Mayhem

Тук ми идва мисълта, че през годините групата станала е известна със своя реквизит от свински глави, които хвърчат наляво и надясно. Едва ли причината да сменят сценичната обстановка идва заради забрана от ХЕИ, но в крайна сметка не е необходимо да се стои на едно място. Пък и този вариант на шоуто им се получи добре.

Mayhem

Mayhem

Докато споделям с вас мислите, дошли ми в главата по време на „Funeral Fog“, идва време за „Freezing Moon“. Мнозина възкликнаха: „Как? Песен за бис, а втора в сета?!“. Все пак, да припомня, че това е концерт-трибют към даден албум и в него се следва последователността на траковете, което задава определени рамки.

Everything here is so cold
Everything here is so dark
I remember it as from a dream
In the corner of this time

Пого! С рамките дотук. Ври и кипи!

It’s night again
Night you beautiful
I please my hunger
On living humans
Night of hunger
Follow it’s call
Follow the freezing moon

Има нещо специално в тази песен, нещо което ме вкара в състоянието на еуфория. Един от тези химни, които съм чул на живо и ще помня преживяното с тях за цял живот.

Mayhem

Mayhem

„Cursed In Eternity“, а приятел споделя: „Вече трета песен гледам само сенки. Искам злобни фейсофе!“ – така е, MAYHEM са застанали зад маските, а освобождаването става постепенно. С един бегъл поглед на декорите, виждам че отзад  ги подпират назгули в наметки и качулки – все едно преоблечени хора, дотолкова реалистична изработка. По-късно ще ги видим и тези фигури.

Mayhem

Mayhem

„Pagan Fears“. Албумът е по средата, което се отбелязва с музикална интерлюдия, промяна в декора. Ритуал.

Woeful people with pale faces
Staring obsessed at the moon
Some memories will never go away
And they will forever be here

„Life Eternal“, „From The Dark Past“.

Mayhem

Mayhem

Махнаха параваните и на сцената стоят фигурите на сцената са хората с наметала и качулки. Hellhammer цъка по месинга, все така обвит в пушеци. Necrobutcher (в навечерието на рождения си ден) го раздава повече Rock’n’Roll. Atilla е запалил кандилото с тамян и ни изчита заупокойната молитва. Някъде в дъното на клуба се развя норвежкото знаме (знаменосец Анжела).

Mayhem

Mayhem

„Buried By Time And Dust“ и „De Mysteriis Dom Sathanas“ – истинска меса за Сатаната, са финалът на шоуто.

To the elder ruins again
The wind whispers beside the deep forest
Darkness will show us the way

Mayhem

Mayhem

Вечерният час настъпва в 22:50, „крютата“ се захванаха с кабелите и рак-системата. Черната тълпа постепенно се разтваряше в дъждовната априлска нощ, а през облаците просветваше луната, замръзналата.

Mrazek, 11.04.2017, клуб Mixtape 5, София

Фотограф: Димитър Баръмски ©

Вижте Фотогалерията от концерта

Феновете

Феновете

 

Фотогалерия: PAIN в София на 23 април

PAIN, 23 април 2017 г., клуб Mixtape 5, София.

Фотограф: Димитър Баръмски ©

Фотогалерия: MAYHEM и INFERNO в София на 11 април

MAYHEM и INFERNO, 11 април 2017 г., клуб Mixtape 5, София.

Фотограф: Димитър Баръмски ©

Фотогалерия: SMALLMAN в Терминал 1 на 13 април

SMALLMAN, 13 април 2017 г., клуб Терминал 1, София.

Фотограф: Димитър Баръмски ©

Фотогалерия: DESTRUCTION, NERVOSA и REZET в София на 1 февруари

DESTRUCTION, NERVOSA и REZET, 1 февруари 2017 г., клуб Mixtape 5, София.

Фотограф: Димитър Баръмски ©

Погребението започна: DARK FUNERAL и CARACH ANGREN в София на 9 декември

DARK FUNERAL са сред праотците на жанра Black Metal, заложили мрачните и зли основи на възпяването на вечната омраза и нескончаемата борба между мрака и светлината – групата е основана от китаристите Blackmoon и Lord Ahriman през 1993 г. Екипът на The Other Side е в столичния клуб Mixtape 5, за да ви направи съпричастни към събитието.

Dark Funeral

Dark Funeral

Съвсем точно според обявеното разписание, на сцената са добре познатите на читателите ни CUPOLA, които след интрото откриват вечерта с „Legacy of the Faceless God“. Песента е част от излезлия преди година втори албум „Pandæmonium“ и вкарва необходимата доза енергия на влизащите в клуба фенове. Докато публиката се точи като охладена ракия, следва „Day of Bereavement“, а след нея „War“ – ударната песен от дългосвирещия им дебют „Mistaken by Design“.

Cupola

Cupola

CUPOLA показват завидно сценично поведение, вокалистът им Данчо освен вокални възможности, показва как трябва да се държи един фронтмен, не случайно той се вля и в редиците на друга водеща българска група – HYPERBOREA. Но да се върнем на концерта, следват „Open the Gates“, „…as Eons Fade“ и аплодисменти!

Cupola

Cupola

Следват LIEVEIL. Бих оприличил варненския квартет като двутактен компресор. Безкомпромисно набиват чуковете в съзнанието на невинния слушател. Няма шега, това е втората българска група, излязла на сцената Wacken Open Air (това се случи тази година), така че настоящото завъртане на планетата ни около слънцето за тях завършва по най-успешен начин.

LieVeiL

LieVeiL

Компресорът нагнетява атмосферата. Шуууммммм! След второто парче фронтменът поздравява публиката:

– Здравейте! Следващата песен е „Демагог“ и е поздрав за всички политици! – тогава обръщам внимание, че барабанистът е с фланерка на съгражданите им A-MORAL, познати със социално ангажираните си парчета.

LieVeiL

LieVeiL

Докато LIEVEIL набиват чуковете мощно, някъде към 20:45 ч. билетите на входа вече се късат по-интензивно. Постепенно „Тейпа“ се поизпълва. Мартин Николов изкоментира: „В момента са 350“. На мен ми направи впечатление, че „северната трибуна“ на клуба е затворена.

Carach Angren

Carach Angren

Мрак. Интро. CARACH ANGREN. Шокиращ грим, черни одежди. Огън, пламъци, пушеци и син камък.

Carach Angren

Carach Angren

Установих, че е добре този състав да се гледа фронтално, за да се види и оцени цялостната им жестоминистична хореография. Вокалът определено имитира Dani Filth, както вокално, така и като имидж, но е само една имитация. Повече му се получава, когато „грухне“. Гримът, чупенето на стойки и пърформансът не правят музиката. Вряк-вряк, семпли-семпли… И няма басист, което според някои е богохулство. Изврякаха си репертоара, но нашият репортаж за тях не свършва (това бе безпощадната ми обратна връзка в тефтера).

Carach Angren

Carach Angren

Но ето, че се разрових във въпросния тефтер, където съм записал, подобно на репортер от старата школа, мнения на фенове за CARACH ANGREN:

„Нема такава чекия!“

„На клиповете са по-добри“.

„Абе, не са лоши“.

„Празно, празно, прано, музикално ПРАЗНО“.

„Копират DIMMU BORGIR“.

„Цирк“.

„Цирк, който няма място в този стил“.

Carach Angren

Carach Angren

„Чудесен Sympho Black Metal! Барабанистът и вокалистът им са много атрактивни, искам да се запозная с тях! Убедително сценично поведение!“

„Хубав пърформънс“.

„Никога не ги бях чувал, но ми харесаха. Технични са. Определено си изпипват инструментите. Вокалът бе на точното място.“

А Данчо от CUPOLA отсече: „Яки бяха!“

А пък един фен на българската сцена сподели: „Дойдох, слушах CUPOLA и LIEVEIL, и сега ще ми свирят други групи!“

Carach Angren

Carach Angren

Пишейки този репортаж, отпивам глътка скоч, малко сода, разтръсквайки крайниците за да заземя енергията на гореспоменатите цитати на феновете, продължавам с описанието на погребението от предния петък…

Dark Funeral

Dark Funeral

Погребението започна в 23:10 ч. В залата са влезли вече около 500 фена, които още от първите акорди започват да се кефят, куфеят и разметат волоса. Сред електората, допушващ цигарите отпред голям хит стават флаерите за предстоящия концерт на 11 април на други класици на жанра – MAYHEM. Хората се кефят с особена жар да ги получат от „човека с флаерите“, разбирай жадния редактор на The Other Side, т.е. моя зла милост.

Dark Funeral

Dark Funeral

Lord Ahriman се пъчи като алфа-мъжкар, фронтменът Heljarmadr, познат ни и от гостуването на GRA няколко месеца по рано, стъпил с чепик върху монитора, а и групата като цяло, показват това, за което са дошли – да ни покажат 100% зъл и безкомпромисен Black Metal!

От самото начало, през целия концерт и до края между песните се чува:

– … Satan…

Когато настъпи сакралният миг да се представят, Heljarmadr извика:

– Good Evening, Sofia! Are you ready?! – ем, готови сме, ха ха.

Поредният „Сейтън“, но май прекаляват с пушеците. Нищо, да има. Иван Иванов от VELIAN определено се кефи, а Васко Катинчаров (Фрактура) цъка по смартфона, съвсем неутрално, явно си записва въпросите, по които да ги разходи след концерта.

Dark Funeral

Dark Funeral

Някъде из тълпата навън се чу: „Скучни са ми, отегчават ме“ – отбелязваме за протокола. А пък един изтупан човек, който искаше да влезе, се отказа при преспективата да плати 50 лева вход за да гледа непозната му блек група. Бирата в заведението е станала 3,50 лева, честито на печелившите.

Dark Funeral

Dark Funeral

Портите се отварят, Сатана! DARK FUNERAL са велики! Когато димът се разсее, усещам мрачното си погребение… Едва ли е излишно да споменавам, че единственото ми присъствие в Каварна е било заради тях. Тогава те смразиха кръвта на присъстващите на стадиона. А в „Тейпа“ отново пушеци, пушеци.

Dark Funeral

Dark Funeral

Неофициалното афтърпарти продължи в The Black Lodge до ранното тръгване на метрото , където в опит да допиша тези редове в тефтера изгубих тънкописеца, но пък се получи яко танцувално парти. На следващия ден имах репетиция за един друг концерт, но това е друга славна история.

Mrazek

9 декември 2016 г., клуб Mixtape 5, София

Фотограф: Димитър Баръмски ©

Още галерии:

LIEVEIL и CUPOLA

CARACH ANGREN

DARK FUNERAL

Фотогалерия: DARK FUNERAL в София на 9 декември

DARK FUNERAL на концерта с CARACH ANGREN, 9 декември 2016 г., клуб Mixtape 5, София.

Фотограф: Димитър Баръмски ©