Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя „Джазът в България. Българите в джаза“ от Владимир Гаджев. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

„На живите дължим само уважение, а на мъртвите нищо – освен истината“. Волтер, бележки към „Едип“

С тези думи изследователят и журналистът Владимир Гаджев ни въвежда в своята книга „Джазът в България. Българите в джаза“ и ето какво сподели авторът специално за „Картини от една изложба“:

„Идеята за подобно изследване ме споходи много отдавна. Може би след джаз фестивала в София през 1977 година. Вече бях посъбрал материал за джаза в България. А търсенето на българите в джаза започна през 1982 година, когато от джаз клуба в Гьотинген, ФРГ, ми изпратиха обемист ръкопис за българската история на джаза. Джаз клубът в града си бе поставил за задача да събере и подреди хронологически историята на европейския джаз по държави. Обемът на материала за България бе около 60-70 изписани на ръка страници.

Най-голямата и приятна изненада бяха творческите биографии на редица български емигранти, основно в немскоговорящите страни. Това ме амбицира и започнах да търся още подобни музиканти, събирайки лист по лист информация, снимки и дори архивни звукозаписи.

Джазът в България. Българите в джаза

Истинската работа по изследването бе стимулирана от един наш музикант, който работеше в Западна Германия. Казва се Божидар Добрев, виолист, който през 90-те години издаваше много ценното списание „Български музикални хроники“ и ме бе включил в редакционната колегия. Един божи ден той ми каза, че би издал книжка на списанието, която да обхване историята на джаза в България. По обем това трябваше да бъдат 50-60 печатни страници. Така започна работата по тази книга. Но с напредването на ръкописа разбрах, че този обем е крайно недостатъчен за обхващане на материала. Казах това на Божидар Добрев и продължих да пиша, като успоредно с това откривах все нови и нови факти и подробности. Докато през 2010 г. издателство „Изток-Запад“ прояви интерес към работата ми. Резултатът е тази книга“ – завършва Владимир Гаджев.

И така на бял свят се появява първото за джаза у нас енциклопедично издание, което обхваща периода от 1910 г. до 90-те години на миналия век с любопитни подробности като например, че оркестърът на потъналия кораб „Титаник“ е свирил в градската градина на София само няколко месеца преди корабокрушението, че съпругата на човека, създал песента „Лили Марлен“, е българска джаз певица и т.н.

Пред нас оживяват пионерите на джаза в България от 20-те години на миналия век: Борис Левиев, Панчо Владигеров, Александър Керков, Аспарух Лешников (Ари).

Виждаме редица широко скроени интелектуалци, които през 20-те и 30-те години имат роля за формирането на гледна точка към новата за България музика: Гео Милев, Чавдар Мутафов, Сирак Скитник, Кирил Кръстев, Иван Камбуров.

Развитието на джаза у нас е белязано от приноса на Асен Овчаров, Божидар Сакеларов, Емил Георгиев, Александър Владигеров, Димитър Ганев, Петър Петров (Парчето), Манол Цоков…

Особено място е отделено на големите имена от 60-те и 70-те години: Милчо Левиев, Симеон Щерев (Банана), Веселин Николов (Червения), Марио Станчев, Камелия Тодорова, Димитър Петров (Заека), Райчо Иванов, Любомир Денев.

Така стигаме до навлязлото през 80-те в изкуството на джаза поколение: Теодосий Спасов, Антони Дончев, Христо Йоцов, Йълдъз Ибрахимова, Георги Борисов, Веселин Койчев, без това да е крайната точка в изследването на Владимир Гаджев.

Албумът „Джазът в България. Българите в джаза“, който съпровожда книжното издание, съдържа представителна извадка от 17 пиеси, записани през периода 1933 г. – 1991 г. Ще го чуем в предаването “Картини от една изложба®” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 22 декември, след новините от 21:00 ч.