Начало » Ревюта (Страница 4)
Category Archives: Ревюта
Forlorn
- ALMA MATER revealed the song “Pain” feat. G. McManus (KOROZY)
- Gallery: RAMPART, HARD COMPANY, STORM and FAT WHITE CHIEFS in Sofia
- Gallery: BESTIA ATER, PAST REDEMPTION and PROKAZA in Sofia
- Gallery: TERRAVORE, CONCRETE, CIROZA and SQUAD OF DEATH in Sofia
- JUDAS PRIEST are working on new album
- NANOWAR OF STEEL reveals music video for new single “Uranus” feat. Michael Starr (STEEL PANTHER)
- Gallery: U.D.O. in Plovdiv
- Rob Halford’s Confess: “I’m a pop tart”
- Gallery: Sea Of Black Festival 2020
- Gallery: SCHIRENC PLAYS PUNGENT STENCH in Bulgaria
MINDWARS „The Enemy Within“, Punishment 18 Records 2014
Mindwars – The Enemy Within
Вторият (и последен за съжаление) албум на забележителната Thrash формация от Лос Анжелис – HOLY TERROR, се нарича „Mind Wars“ (1988). Един от първоначалните членове на тези класици – китаристът Mike Alvord, изтрива двадесет и шест години от линията на времето и продължава делото с помощта на италиански съзаклятници. Доколкото самите HOLY TERROR имат поне три опита за реформиране, проектът MINDWARS е за сега най-жизнения им наследник.
Оригиналният глас на групата–първообраз не би могъл да изпълни задълженията си (R.I.P. Keith), поради което Mr. Alvord е окупирал и микрофона. Това решение е било трудно, защото вокалите в албума са поддържани от твърде много студийна обработка и определено са изпяти на нивото на лаик. Това придава архаично звучене на записа. По-мелодичните решения както при китари, така и при пеенето сродяват MINDWARS с мелодичният Thrash Metal на късните WHIPLASH, LAAZ ROCKIT, FORTE или BELIEVER. Концепцията на албума също има 80-тарски привкус с тази тънка нотка на себичност. Демонстрацията на акустична виртуозност ни се представя в интродукцията и забележителната Thrash балада „Lost“. Цитатите от новините също са в стилистиката на 80-те и 90-ти, но всъщност дълго са ни липсвали, да замени интерактивния шум от псевдосензации.
„The Enemy Within“, макар да съдържа ретроспекции е много сериозно попадение в Melodic Thrash Metal стила. Забележителното в него е уникалния и зрял рифов и музикален подход, с който Mike Alvord изригва след толкова време на мълчание. Ако унифицираното Rap-Core крещене ви е омръзнало, а съвременните възродители на Blackened Thrash/Speed са ви твърде мръсни и пълни с цитати, MINDWARS е група за вас! Уникални, музикални, социални. Те ни връщат ценности, които се готвим да изоставим.
Rock Thrashler (9/10)
Исторически артефакти: касети на Holy Terror от колекцията на Rock Thrashler
KORZUS „Legion“, AFM Records 2014
Korzus – Legion
Когато през 2010 г. AFM Records поемат издаването на KORZUS, бразилците са вече група със завидна история. Формирани през 1983 г., те преминават през времето без сериозни промени в състава, като трима от членовете им остават неизменни и до днес. И макар това да е едва петият албум на групата, музикалните им търсения също имат завидна устойчивост!
Без да излизат от черупката на Thrash Metal-а, петимата музиканти ни предлагат един гневен прочит. Вокалите на Marcello Pompeu са разпалени, подобно на Metalcore бандите. Пази се високата нота на агресивното пеене, без излишни украшения. Резултатът се доближава до GENERATION KILL – групата на Rob Dukes (ex-EXODUS). Същевременно в рифовете, осъществени от двойната китарна атака е вплетена характерна само за KORZUS мелодика. Няма я онази любов към шума, характерно за южно-американските групи и кристално ясните китари забождат всеки метален тон със забележителна прецизност в монолитната цялост на „Legion“. Барабанната канонада не пропуска всеки удар, който може да се побере във времетраенето на записа, докосвайки бластовете и звучейки дори твърде прецизирано.
Въпреки многото прилики с предишният им албум „Discipline of Hate“ (2010), KORZUS вървят към модернизиране на звука си и в съвременната им творба общото звучене е изместено към по-високия регистър. В съчетание с безкомпромисният им и уникален Thrash Metal, те определено са забележителна банда. Едноименната на албума песен, слага финалния щрих на творбата, заменяйки крайната агресия с докосваща мелодика и социален текст в най-сериозните традиции на SACROSANCT. Освен горещата ми препоръка да ги чуете, не си спестявайте посещението на един от най-грамотните официални сайтове, където думите ми не могат да ви отведат!
Rock Thrashler (9.3/10)
LEBENSNACHT „uudelleensyntynyt ikuiseen pimeyteen“, Naturmacht Productions 2014
Lebensnacht – uudelleensyntynyt ikuiseen pimeyteen
Това е третото официално издание на този германски едноличен Black Metal проект, започнал началото си от 2008 г. Седемте песни с обща продължителност 42 минути излизат на диск с ограничен тираж от 300 броя.
Мога ли да твърдя, че музиката на LEBENSNACHT има влияния… определено да. „Blutmeer“ (2) все едно е вариация на „Dunkelheit“, но смесена с по-ранните мелодии на BURZUM. Определено врякащите вокали допринасят за тази асоциация. Все пак, германското си е германско, на места се пее с чисти вокали на немски език. Като се преполови половината албум, „Tranzendenz“ (4) и „Zweigesprach“ (5), акустичните китари и нежните синтезатори се вмъкват по осезаемо сред грубия Black Metal, като в „Erkenntnis“ (6) си прераства в „балада“, за да завърши всичко с атмосверичен край: „Ende“ (7) – време е за медитация и отваряне на чакрите.
Не знам, дали някога ще успея да произнеса заглавието да диска, но е твърде вероятно да се превърне в колекционерска рядкост. За контакт с издателя: www.naturmacht.com
Mrazek (8/10)
ORGIASTIC PLEASURES „Manifesto Barbarico“, Nightbreaker Productions 2014
Orgiastic Pleasures – Manifesto Barbarico
Италианското трио ORGIASTIC PLEASURES обявява своя варварски манифест чрез своя дебютен дългосвиещ албум, който съдържа 12 парчета с обща продължителност 42 минути, като че ли представлява сбор от три отделни мини-издания.
В пъвата част, от първа до седма песен, първичен Black/Thrash Metal, присъстват и Death Metal парчета, на места във всичко това са умело вплетени Doom пасажи. Вокалите са на италиански език, което придава по-голяма екзотика и демоничност, между песните се чуват зли интерлюдии, виене на вълци и пищене на демони. В тази част мой фаворит е „…And the Gates of Hell Opened“ (6). Трябва да изтъкна ролята на клавира в композициите на групата, придава характерен облик, без да се натрапва и да „цапа“ първичните китари.
Втората част на албума, където е кулминацията, се състои от две песни: „Beyond the Balck Dawn“ (8) и заглавното „Manifesto Barbarico“ (9) – тук имаме засилване на мощта, стилът преминава към първичен Death/Black Metal, Thrash Metal влиянията като че ли минават на по-заден план, клавирите придават допълнително очарование. На моменти ми напомня DISSECTION… Във вторите две части вокалите са на английски език.
Третата, финална част, започва с кратко Ambient интро, което прелива откровена Death Metal тресня, и в момента, когато чувството за прекален шум ескалира, изведнъж до слуха ми достигат звуците на клавира и мелодичността му отново създава усещане за наслаждение от музиката. Всяка една от трите части би могла да бъде отделно издание, със своите плюсове, минуси и оценки.
Orgiastic Pleasures
ORGIASTIC PLEASURES съществува от 2006 г., тогава издават първото си демо „Nuclear Incubator of Evil Sex“, досега има издадени няколко сплита с други италиански банди.
За контакт с издателя: nightbreakerproduction@gmail.com
Mrazek (8.5/10)
INQUISITOR „Walpurgis – Sabbath of Lust“, Shiver Records 1996/Hammerheart Records 2014
Inquisitor – Walpurgis – Sabbath of Lust
Холандската група INQUISITOR представлява преходната рожба на членовете си от Thrash Metal-а (бивша група DESULTORY) към Death Metal (проекта след това – CENTURIAN). Единственият им албум от 1996 г. сега е възкресен, заедно с цялата група от Hammerheart Records. Двойното CD представлява пълен алманах на творбите, излезли с марката INQUISITOR, тъй като включва и всичките им демо записи.
За незапознатите с групата може да отбележим, че трашърските им рифове са вкарани в Death/Grind виелица, която побира в себе си множеството влияния от своето време. Този амалгама от екстремни стилове тепърва е щяла да се разделя на поджанрове. Предимно бързите песни са интерпретирани шумно с високи агресивни вокали, каквито към съвременна гледна точка ползват предимно групите в Gore/Grind сегмента. Не са пропуснати Death Metal сола и по-бавни части в парчетата.
Без да е нещо изключително, изданието предлага ценна ретроспекция и ни подготвя да чуем в каква посока е тръгнала групата след скорошния си реюниън! Арт-а на творбата ще бъде освежен под зоркото око на музикантите, без да се променя. Дискът е препоръчителен за любителите на Old-school Death Metal-a, но и съвременните Gore/Grind маниаци трябва да хвърлят едно ухо!
Rock Thrashler (7.8/10)
HANG THE BASTARD „Sex in the Seventh Circle“, Century Media 2014
Hang The Bastard – Sex in the Seventh Circle
Подобно на доста от значимите имена в Sludge Metal-а, някак мъчително се раждат изданията на британците HANG THE BASTARD. За разлика от американските си колеги, те имат забележителен дебют, който е пропит от недоволството на Metal Core бандите. Прес-съобщението за новото им издание ни информира за новата посока на групата, но всичко останало от тази информация представлява подозрително мълчание и това не е случайно…
Двугодишната работа по новата концепция е тласнала групата повече в Stoner Metal стила. Забележително е омекването на китарния и вокален звук. Увличането по по-смилаемата мелодика напомня ранната вълна на британските Blues банди, където едни готови вече рецепти се приготвят с премерен личен щрих. Това ретро звучене е облечено в един „мръсен“ звук, поднасящ ни музиката потопена в постоянен високочестотен шум. Този шум съчетава модерни Sludge влияния с някои експерименти на седемдесетарските Psychedelic Rock групи. За щастие вокалите не са осакатени със студийни опити за чисто пеене! От запазената агресивна бленда, обаче, е изваден живеца от искреност. В съчетание с решението на звука, вокалите са се доближили до някои авангардни Black Metal проекти. Така към неизбежните сравнения с CREAM, KYUSS, BLACK SABBATH, бих добавил THE KOVENANT, въпреки клишираността и неадекватността на всички тези сравнения.
Century Media поемат HANG THE BASTARD в това тяхно превъплащение, хвърляйки хазартно, струва ми се, в лова на нови групи. В „Sex in the Seventh Circle“ има много приятни за ухото неща. Липсва това, което да те взриви отвътре! Стандартните Stoner препратки, скучната звукова гарнитура и обезличените вокали правят от песните им приличащи си тракове. Обещаните рифове не липсват, но не са основното за „comletely new direction“ на групата.
Rock Thrashler (7.3/10)
FIRST AID „Nursed“, Iron Shield Records 2014
First Aid – Nursed
Обложката на „Nursed“ може да ви заблуди, че става въпрос за възродители на Blackened Speed/Thrash Metal с концепция за звук като от демо. В Германия, обаче, изглежда има някакъв много строг закон за чистотата на Thrash-а! FIRST AID не бодат издание след издание, но когато го направят, то е достигнало необходимата си прецизност.
Изключително грубо влизане на албума с цитатът, станал като запазена марка на SODOM от „Апокалипсис сега“. Почти веднага става ясно, че рифово нещата са подредени 50/50 SODOM/KREATOR. Много прецизно изсвирен thrash metal, но определено в 80-тарски маниер на правене на звук. Да уточним, че става дума за конкретния период `87 – `89 г., когато вече хаосът на екстремизма е преодолян и е златния период на виртуозните Thrash албуми. Вокалите на Chris Carl доста напомнят Tom Araya, без да имат онази специфична свинска фалцетна извивка от ранните му години. (Той все пак е и глас на Brutal Death Metal бандата HARMONY DIES.) Тук е мястото да споменем, че кожите налага силовика, наскоро издал и с POSTMORTEM – Max Scheffler.
FIRST AID пишат песните си в разнообразни темпа, като не се притесняват да посягат и към среднотемповите мачкащи рифове, където имат голяма сила. Въпреки силното присъствие на немската традиция, цитатите са ограничен брой и стилът на бандата е специфичен. Groove настроението не е подминато и към края на тавата има Thrash`n`Roll в „Grimace of Lies“, както и отново содомизирания „трибют към Чък Норис“ – „Missing In Action“.
За хубаво или лошо, „Nursed“ звучи като много добро издание от края на осемдесетте. Задължително получава и бонус точки заради устойчивата почит към медицинските сестри в обложките на бандата!
Rock Thrashler (8.6/10)
BETHLEHEM „Hexacosioihexekontahexaphobia“, Prophecy Productions 2014
Bethlehem – Hexacosioihexekontahexaphobia
Противоречиви са отзивите за по-новите неща от творчеството на германците BETHLEHEM, но независимо от пристрастията, не може да се отрече, че качеството на музикалния им продукт е много високо. Експерименталните им търсения не изличават корените им на кръсници и създатели на цяло течение в екстремния метъл.
Новият им албум отразява цялото богатство на различните им периоди. Съгласно концепцията от последните години, „Hexacosioihexekontahexaphobia“ започва с експериментален рок, който се доближава до изпълнители като UMBRA ET IMAGO и LACRIMOSA. Пеенето на немски език също води музиката в такава посока. Както в голяма част от експерименталната немска сцена, истерията и агресивните китари намират своето място в песните. Ескалацията в тази посока се превръща в едно пътуване към корените, което в трак № 6 (Нека не цитирам заглавията!!!) веча е скочило на 100% в Dark Metal-а. Трак № 7 е този, който ни връща във времето и изследва дълбочините от дебютния албум на BETHLEHEM в най-добрите му традиции и най-мрачни метални търсения. Това е парчето, заради което страдащите от носталгия си струва да чуят този албум!
След това музикантите ни извеждат от миналото с повече Post-Metal маниер, без да изоставят напълно здравите китари. Разхождат ни през Funeral Doom монотонност (8), Ambient отплесвания (9). Между честите акустични китарни изпълнения са вплетени немски фолклорни влияния (10, 12) и неокласичеки фигури (11). С последния трак групата отново е намигнала към фенове на по-твърдия звук, без да са ретроспективни.
Дълъг, разнообразен, интелектуален и красив, новият албум на BETHLEHEM би обогатил всяка дискография. От тежкия метъл до релаксиращия Art Rock – тук е побрана вселена от преживявания.
Rock Thrashler (8.9/10)
ANCIENT DOME „Cosmic Gateway To Infinity“, Punishment 18 Records 2014
Ancient Dome – Cosmic Gateway To Infinity
След известно затишие откъм студийна дейност, италианският квинтет ANCIENT DOME е изкристализирал с нова космическа концепция.
Музикалната съставка на италианците, обаче, не се променя. Thrash рифовете са заключени в Heavy Metal аранжимент от вида куплет-припев-куплет-припев-соло-припев,припев, припев. Има разчупване на времената в някои по-усложнени форми, което се губи от споменатите аранжименти. Вокалите са доста еднообразни с повтаряеми решения. Кандидатът за интелектуална забежка – „Dead Zone“ е с чисти вокали, което го прави повече mainsreem. Освен вокалите на Jerry, пее и единствения останал оригинален член на групата – китариста Paolo Porro, който прави добри двугласия с афинитет към чистото пеене. Всички тези характеристики често видоизменят стила на ANCIENT DOME към Heavy Metal-а.
Вглеждайки се в детаилите, може да открием много достоинства в „Cosmic Gateway To Infinity“, като добри китарни решения, нестандартни сола, вмъкнати ориенталски елементи и умело ползване на различни времена. Еднообразното пеене и повтарящите се припеви, сякаш от една песен, както и клишираната структура на песните прави от албума досадно преживяване. Още повече, че цялото творчеството на групата е с тези характеристики. Стивън Кинг и космосът въобще не променят положението, въпреки отстоянието от предишният им албум.
Бих се радвал ако има фенове, които са доволни от тази устойчивост на ANCIENT DOME и държат да слушат точно това от тях. Съчетанието на еднообразие с доста първична техника на записване, прави от това издание просто статистика, поне за мен.
Rock Thrashler (6.7/10)
MACHINERGY „Sounds Evolution“, Self-released 2014
Machinergy – Sounds Evolution
Португалският проект MACHINERGY реализира втория си дългосвирещ албум. Двамата основни човека зад музиката имат рецидивиращ проблем с басиста, но за този албум съставът е стабилизиран.
В опита на триото да свири динамични парчета се крие причината рифовете трудно да изплуват от общия шум. Китарните решения са повече в Death Metal маниер. Ритмиката, която, все пак, не постига върхови скорости, внася еднообразие и песните си приличат. Самото решение за звука е натоварено от твърде много обработка, добавяни ефекти и модулации. Крайният резултат е, че на момчетата им се налага да анонсират industrial влияния, каквито в чисто музикален аспект липсват. Вокалите също се ограничават между умерено високия емоционален крясък, средночестотния харш и ниското Death Metal ръмжене. За канто и дума не може да става, просто липсва решение за пеене. Звукът на китарата препълва честотите от всякакъв регистър, но липсва свирене на инструмента. Разхвърляните влияния от широк спектър екстремни стилове са гарнирани и с повтарящи заглавието на песните припеви. Самотни фолклорни мотиви са залепенr из парчето „Waterwar“, съвсем необосновано. А руския фолклорен мотив в последния трак е напълно неадекватен! Единичните сполучливи решения в албума са 4 – 5 рифови попадения, които не оправдават останалия материал.
Отлежаването на материала в студиото, вместо да го превърне в „хубаво вино“, го е направил „оцет“ с твърде много аромати. Шумното натрупване на ефекти и модулации в съчетание с еднообразните решения за различните песни, прави от „Sounds Evolution“ скучно преживяване. Pop обложката и Techno логото няма да ви дадат представа за музиката, но правилно ще предупредят метъл фена, че съдържанието е съмнително.
Rock Thrashler (4/10)
Допълнителна оценка от автора: Art 18/100
Machinergy
The Other Side 