Всички знаем един известен девиз, който гласи „United in diversity“. Вярно е, че се отнася за друго нещо, но много би прилягал на провелия се на 25 и 26 октомври Gothic Fest Sofia 2013, чийто организатори бяха Ралица Демирева и Велик Капсъзов. А любезни домакини бяха клубове „8 ball“ и „Mixtape 5“. Едно не само ново, но и уникално събитие за България, което  събра фенове и почитатели на мрачните изкуства на едно място. Имаше, както се казва за всекиго по нещо. Много и различни стилово ориентирани групи, ревю авангардна мода,представено от гост-дизайнерката Яна Каприева, както базар за бижута, дрехи и аксесоари, който внесе привкуса на истински фестивал.

Dark Fusion

Първият ден от събитието се проведе в „8 ball“ и премина под знака на по авангардни стилове музика в лицето на изпълнители като: Mytrip, Psyho Vision, Mazut, Animassacre. Тълпата е шарена, някои прекалили с викторианския разкош, други в леко агресивния контекст на електро индъстриала и блек-а, вампирки и вампири готови, ако не да излочат нечия кръв, то поне да попият от атмосфера и музика и да се позабавляват.

Mazut

Вечерта е открита със странника Mytrip. Не се наемам нито да коментирам, нито да давам оценки на това, което твори. Далеч съм от този стил музика, но съм сигурна, че си има своите почитатели и фенове, а и определено всяко изкуство заслужава адмирации. Най-малкото защото твореца е вложил частица от себе си там.

Psyho Vision

И след мрачната Геена, в която ни хвърли Mytrip е ред на Psyho Vision. Мои фаворити за вечерта. Може би заради перфектно изпълнените блек вокали на Митко, може би заради наистина „черното“ им излъчване и агресия, но успяха да покачат адреналина ми с няколко степени, а оглеждайки се наоколо установих, не само моя. И докато се наслаждавах на това, което звучеше от сцената, погледа ми попада върху доста фюжън облечен тип. Комбинация от шотландско каре в долната част и затворническо райе в горната. Казах си, ето нещо смело и много индивидуално. И когато на сцената се качиха  LORDS OF CYBERPUNK (както сами се определят), или простичко, група Mazut, разбрах, че всъщност това е вокала им и може би отчасти басиста.

Леките технически проблеми споходили представянето им, така и не ми дадоха ясна представа кой с какво се занимава в тази група. Освен разбира се неотразимата им вокалистка, която освен, че красеше компанията им се справяше и много добре с вокалите.Групата заложи предимно на кавъри, но формулата се оказа печеливша. Чак на мен ми се прийска да стана и да танцувам, особено на кавъра на Sisters of Mersy, но мисълта за 14 сантиметровите токове на краката ми някак ме спря. Какво пък, веднъж се случва да попаднеш на такова събитие. Особено по нашите ширини, което е малко тъжно…

Animassacre

Не знам дали тук може да има „гвоздей на вечерта“, но следва нещо наистина добро – Animassacre. Не съм много сигурна, но мисля, че Mokushi сподели още в интерюто по радиото, вечерта преди концерта, че за разлика от други групи той си има ефектна мацка-клавиристка, която да подскача по сцената. Тя обаче не само подскачаше, а и определено знаеше какво прави зад клавира. Питах се, обаче през цялото време самия Mokushi отде взе толкова енергия не само да подскача почти през цялата вечер, но и да изпълни едни невероятни вокални партии.

Е за тази вечер толкова. След 4+ часа електро, EBM и зов от „индустриалната“ зона имах чувството, че мога да убия за малко звук от китара. Но така или иначе изживяването освен ново, бе и много зареждащо за мен. А и не чух и не видях недоволни коментари и физиономии, които понякога съпътстват подобни събития. И така, блекове, готици, авангардисти и всякакви почитатели на мрака бяхме заедно обединени от една идея. А следва и още…

Тhe A.X.E Project

Ден събота, 26 октомври. Пред „Mixtape 5“ се е събрала тълпа готова за нови изживявяния. С част от нея сме вече задочни познати от предната вечер. Откриването беше нестандартно с пърформанса на Яна и моделите й. Лично за мен, дизайнерката сякаш искаше да внуши колко безпомощни са всъщност душите ни. Стегнати в уюта на високите технологии, те пищят за глътка близост и чист въздух. И тук някак ми се натрапва песента на Тони „Интернет самота“…
Но да оставим философията за самотните вечери пред компютъра, защото ни предстои едно изключително музикално пътешествие, гидове в което ще ни бъдат групите Тhe A.X.E Project, Fanagoria, Dark Fusion, Voyvoda, Sisters of Radomir, Smallman, Irfan. Не просто за всеки по нещо, а за всички по много. Стилово толкова различни групи, че чак несъвместими да делят една сцена на друго събитие. И пак ще се върна на лайтмотива си – музиката винаги е била универсален език, а ние тази вечер сякаш се научихме да го говорим.

Вечерта е открита от Тhe A.X.E Project. Невероятния глас на Петя ни разказва мрачните истории на богове и герои.

Фанагория

След кратко прекъсване следват едни мои отдавнашни любимци, Fanagoria. Сякаш очаквах малко повече от тях, но са си точно „в моя стил“ и зажаднелите ми за здрав китарен саунд и мощни барабани уши ликуваха. А и да оцелееш толкова време като екстремна група, в нашите условия си е факт, заслужаващ адмирации.

Dark Fusion

И е ред на единственото чуждо участие във феста, Dark Fusion. Новоизгряваща румънска банда с едно LP до момента. Много харизматична група, която показа завиден професионализъм, въпреки липсата на барабани. Страхотна смесица между двата блек вокала на Florin и Gabi, който се справяше отлично и с китарата, професионализма на басиста Seba компенсираше отчасти липсата на барабани. А завършека на сета, кавър на диско песен от 80-те накара всички в залата да затанцуват.

Voyovoda

Войводите от Voyvoda дадоха малко глътка въздух и лежерност. Нестандартен стил, който май единствен отговаряше на идеята „готик“. На места ми напомняха на някогашните „Нова Генерация“, но рязко се дистанцирам от етикети и класификации, защото всичко е пречупено през личните ми усещания за нещата. Мога да кажа само една дума за тях – страхотни…

Smallman

Глътката въздух става малко по-голяма с малките-големи Smallman.

Sisters of Radomir

И добре, че бяха те и колегите им от Voyvoda, защото това, което последва, ни отнесе… Sisters of Radomir. Радомирски блек-ролл, който ни отне дъха, смачка ни, сдъвка ни и ни остави да се чудим, това наистина ли се случи. Първия ми досег с тях беше едно видео в мрежата, но то не показва и половината от това, което представлява тази група като звук, сценично присъствие, талант. Както обичам да казвам, някои групи просто трябва да се видят на живо. Освен шоуто, което китариста направи, скачайки от сцената и събирайки всички фотографи наоколо за да увековечат момента. Те, сякаш да компенсират липсата на барабанист у румънските си колеги бяха с двама барабанисти, чието изпълнение беше невероятно. Чакам с нетърпение следваща тяхна изява.

Irfan

И оцелелите до… май доста след полунощ са възнаградени с приказните Irfan. Да пиша каквото и да е за тази група ще е малко, но и някак излишно. На сцената има повече инструменти, отколкото може да събере, а пръстите на музикантите ги докосват и от тях звучи магия. Вокалистката Деница, като някаква балканска Шехерезада ни повежда през чудесата на Света. И сякаш ни се иска точно като истинската Шехерезада да остави нещо недоразказано за да има и следващ път. Калин докосва многобройните си ударни и като някой шаман, биещ своя колдрун лекува душите ни. За мен музиката на Irfan беше личен катарзис. Духовно пътуване и пречистване, на което се отдадох изцяло.

Revue

И както всяко хубаво нещо има своя край, така дойде и краят на едно от най-очакваните събития. Потегляме към къщи уморени, притихнали, но заредени с толкова красота и положителни емоции, че дълго ще има от какво да се топлим през студените дни. Специални благодарности към Ралица и Велик за прекрасната организация и отзивчивост. Държа да отбележа, че Ралица през цялото време беше на разположение и следеше гостите на събитието да се чувстват удобно. Искрено си пожелавам  Gothik Fest Sofia да се превърне в традиция.

текст: Satania, фотограф: Йосиф Милчов

София, 25-26 октомври 2013 г.