През 1969 г. при подготовката на втория си албум групата CHICAGO предприема първия си опит да представи разгърната композиция, различна от съществуващите песенни форми.

Тромбонистът James Pankow още като студент в колежа съчинява пиеса за брас квинтет, той носи в себе си влиянието на J.S.Bach и W.A.Mozart, но носи и спомена за първата си истинска любов от времето на следването си в University of West Virginia, разположен в градчето Buchannon.

Chicago – Ballet for a Girl in Buchannon

И така, една нощ по време на турнето с CHICAGO, а това е период на интензивни концертни представления почти всеки ден, той сяда зад Fender Rhodes пианото в хотел от веригата  Holiday Inn. Ето какво разказва James Pankow в интервю: „По това време слушах много често Бранденбургските концерти докато лежах на дивана в хотела и една нощ, беше след полунощ, един арпежиран акорд ми се загнезди в главата. Отидох до пианото, включих магнетофона, започнах да свиря и така се очерта ядрото на една песен. Събудих Walter Parazaider, който ми се разсърди, че го будя по това време и му казах да си вземе флейтата за да му покажа нещо. Изтананиках му основния мотив, той го изсвири, после го направихме заедно и като го попитах, „Уолт, как ти се вижда?”, той отговори: „Мисля, че това парче ще ме направи известен. Човече, това е невероятно, толкова е различно.” Аз му казах „Благодаря ти, Уолт, вече можеш да спиш” и продължих с композирането до сутринта. Първоначално бях нарекъл отделните части „действия”, аз си го представях като балетна сюита и смятах, че може да се представи като танц. Например песента „Color My World“ беше „Второ действие – Andante Cantabile”, а „Make Me Smile“ – „Overture”.

Сюитата „Ballet for a Girl in Buchannon“ или „Балет за едно момиче в Бюканън” ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на  програма “Хоризонт” на БНР в събота, 27 декември, след новините от 21:00 ч.