“…Edward Dunning е изследовател, сътрудник на Британския музей. В библиотеката той попада на книгата „The Truth of Alchemy“ („Истината за алхимията“), написана от Karswell, алхимик и окултист, водач на сатанинска секта. Скоро след това на Dunning започва да му се привижда навсякъде името на John Harrington, където и да погледне. Той разбира, че Harrington също е заемал от библиотеката книгата на Karswell и не след дълго е умрял при странни обстоятелства. След време става ясно, че Dunning е подложен на въздействията на Karswell чрез изпратен лист с рунически текст и трябва да намери начин да ги предотврати…“

Това е накратко съдържанието на разказа „Casting The Runes“ („Заклинанието на Руните“) на писателя Montague Rhodes James, отпечатан през 1911 г. като част от неговата втора книга „More Ghost Stories“ („Още истории за призраци“) и оставил силно впечатление в пианиста Clive Nolan, лидер на британската прогресив рок група ARENA.

Arena – The Unquiet Sky

James е известен със своя перфекционизъм в жанра на ужасите, формулиран така:

• Позициониране в характерно английско село, крайбрежен град или имение във вътрешността на страната, старинен град във Франция, Дания или Швеция допуска се абатство или университет
• Чудат или по-скоро наивен учен като главен герой
• Разкритие на древна книга или друг антикварен обект, който отключва гнева на свръхестествена заплаха, обикновено от задгробния свят.

Всъщност впечатленията на Clive Nolan са в значителна степен повлияни и от пресъздаването на разказа „Заклинанието на Руните“ във филмовата адаптация от 1957 г., известна със заглавието „Night of the Demon“. Филмът е режисиран от Jaques Tourneur като главният герой вече е американски психолог, който се бори с шарлатани и пристига в Англия да разследва сатанинския култ на Karswell, обещавайки да го разобличи.

Clive Nolan споделя: „Това е история, която винаги ми е харесвала: мрачна и страховита, с ясна и добре изведена тема, просто беше неустоимо влечението да се опитам да я пренеса в музикален план. Но не само разказът, а и филмът, който носи невероятна атмосфера, именно тя ме вдъхнови да подготвя оркестровото встъпление в началото на албума. И докато си мислех за разказа и филма за руните, John Mitchell каза, че предлага за осмия ни албум заглавието “Неспокойно небе“, без да знае върху какво работя, но то много добре съответстваше на настроението, което витаеше у мен.

Фабулата изискваше да прилагаме доста по-мащабни структури за песните и ето защо тук ще откриете повече инструментални пасажи в тях, затова цялостното звучене има повече епичен характер. Основната част от композициите написахме с Mick Pointer, но за аранжиментите участва цялата група и това ни се случи за първи път – тук всеки има принос със своите идеи, и така се получи много интересен процес на съвместна работа. Истинското предизвикателство обаче бе да сглобим всички тези идеи в едно цяло, което да звучи като концептуален албум“.

Албума “The Unquiet Sky” (“Неспокойно небе “) ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 24 октомври, след новините от 21:00 ч.