Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Gillespiana” от DIZZY GILLESPIE & HIS ORCHESTRA. Събота, 22:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

Легендарният джазов музикант, тромпетистът Dizzy Gillespie, изповядва своето кредо в автобиографията си: „Мъчех се да наложа джаза като концертна музика, като форма на изкуството, а не просто музика, която слушате на места, където сервират уиски“.

Сред неговото творчество албумът “Gillespiana” представя Gillespie във върхова форма и в по-амбициозна и по-композиционна обстановка от всичко, което е опитвал до този момент, това е неговият шедьовър, и както твърди тромпетистът Jon Faddis: „Когато има биг бенд зад гърба си, това го тласка в различни посоки и тогава смятам, че Dizzy всъщност е в най-добрата си форма.“

Ето каква е предисторията на “Gillespiana“, амбициозна сюита за джаз оркестър, композирана през 1960 г. от 28-годишния тогава Lalo Schifrin, в пет части: прелюдия, блус, панмерикана, африкана и токата.

Dizzy Gillespie & His Orchestra – Gillespiana

Lalo Schifrin се среща с Dizzy по време на турнето на неговия биг бенд през 1956 г. в Южна Америка, включително Аржентина, родината на Lalo. Schifrin има великолепно образование като класически музикант при Juan Carlos Paz в Буенос Айрес и в Парижката консерватория при Charles Koechlin, а също така умело преплита латино и джаз елементи, свирейки джаз.

Dizzy е толкова впечатлен от музиката на Schifrin, че го кани да му се обади в Ню Йорк. Това става през 1960 г., когато Lalo Schifrin се присъединява към квинтета на Dizzy Gillespie като заместник на Junior Mance, най-вече заради композиторските си качества, а не заради уменията си на пианист.

„Един ден Dizzy ми предложи да напиша нещо – спомня си Schifrin – и след като бях подготвил няколко идеи за “Gillespiana” и имам предвид точно това – нещо съвсем сурово, не оркестрирано, не развито – което той ме помоли да занеса в къщата му и да му го изсвиря. „Как искаш да го оркестрираме?“ попита Dizzy. „Отговорих му, че си представям цял оркестър с неговия джаз квинтет отпред – продължава Lalo. – Казах му също така, че смятам, че мога да постигна звука, който искам, като заменя петте саксофона на обикновения биг бенд с четири валдхорни и туба, заедно с обичайните четири тромпета и четири тромбона, и Dizzy веднага вдигна телефона за да се обади на знаменития Norman Granz от гиганта Verve Records, после се обърна към мен и ме попита: „Колко време мислиш ще ти трябва за оркестрацията?“ Отговорих му три седмици и тогава Dizzy се договори с Granz да записваме на две сесии след малко повече от месец. Изглеждаше ми доста фантастично, но го направихме.

Когато стигнах до студиото, освен Dizzy Gillespie имаше хора като Clark Terry, Ernie Royal, Julius Watkins, Gunther Schuller, Urbie Green. Огледах се и осъзнах, че това е невероятен биг бенд, най-добрият биг бенд, който може да съберете в Ню Йорк, съставен от елита на Ню Йорк. Само като ги видях, много се изнервих, но за миг преодолях нервите. Музиката диктува как се чувстваш и аз започнах да дирижирам и да свиря“ – завършва Lalo Schifrin, придобил световна известност след това с музикалния съпровод към поредица филми, след които “Мисия невъзможна“.

В „Gillespiana“ Lalo Schifrin отдава почит към огромния талант на Dizzy Gillespie и представя произведение, в което всяко действие отразява различен аспект от личността на Dizzy, вариращ от меланхоличния блус до енергичната токата, от алюзиите към африканските предшественици на Dizzy до интереса му към латиноамериканската музика.

Lalo Schifrin решава, че за подобна творба най-подходяща ще бъде формата на „Сюита“ от осемнадесети век, като петте части да бъдат по-скоро под формата на „Concerto grosso“, барокова форма, в която малка група музиканти поема ролята на концертен солист, свирещ върху или между изпълненията на целия оркестър. Във визията на Lalo квинтетът на Gillespie (с него самия на пиано) играе ролята на групата солисти, а биг бендът – на оркестъра.

Така се получава една от малкото успешни широкомащабни творби с опит за смесване на автентични южноамерикански ритми и звучност, с тези на джаза. В нея долавяме Dizzy Gillespie да представя типичните за него стилистични похвати, като започване на музикална фраза от нейния връх, последвано от хроматични спускания, особено в четвъртинки, привързаност към скоростно свирене с двойно време, и накрая – неподражаемият му твърд звук на тромпета.

Квинтетът му тук също успява да се извиси, в него по това време са Leo Wright (алт саксофон и флейта), Lalo Schifrin (пиано), Art Davis (контрабас) и Chuck Lampkin (барабани). В биг бенда участват двадесет и един музиканти, които са добре известни имена от съставите на COUNT BASIE и DUKE ELLINGTON, наред с перкусионисти.

Албума „Gillespiana“ ще чуем в предаването “Картини от една изложба®” на програма “Хоризонт”, събота, 13 юли, след новините от 22:00 ч.

Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!