Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “The Kid” от Kaitlyn Aurelia Smith. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

„Направих албума “The Kid” („Хлапето“), защото за съжаление загубих близък до себе си човек, който не си даваше сметка колко е важен за света. Исках да вложа моите мисли и чувства по абстрактен начин за това колко значим е всеки човек и исках този албум да бъде за всеки, който някога се съмнява в това колко е важен“.

Kaitlyn Aurelia Smith – The Kid

Това твърди Kaitlyn Aurelia Smith, американски композитор, изпълнител и продуцент, по повод издаването на нейния шести студиен албум и продължава:

„Замислих се тогава доста за живота и смъртта, и в мен се породи твърдото намерение да не губя и секунда от останалата част на живота си без да се забавлявам и да се наслаждавам, да търся играта във всичко. Събудих се една сутрин и реших да възпроизведа с синтезаторите си звуците, които приличаха на шума от гигантска мелница, те ме преследваха предната нощ, и го направих, стана ми забавно. Така идеята ми за албума се придвижи малко напред, после ми дойдоха образи за една невероятна сладкарница в пастелни тонове, със страхотни и наистина хрупкави сладкиши. По този начин започнах да разширявам енергията на хлапето и желанието за игра.

Албумът ми основно е именно за припомнянето и повторното ми свързване с енергията на хлапето в мен, с игривата му енергия. Видях колко е лесно да се отнеме това, ние често го забравяме, когато пораснем, а то е моята същност. Силно ми повлияха в това отношение тезите на философа Alan Watts, обичам концепцията му за живота като „игра“ и че работата ви винаги трябва да бъде игра. Целият свят е взаимообвързан, хората могат да бъдат изолирани, но всички ние идваме и се връщаме на Земята.

Опитвам се да живея живота си по този начин и това мое голямо намерение намери място в този албум. Попаднах на беседа, която чух, докато правех албума, в която Alan Watts казваше, че нашата човешка природа е да записваме себе си, за да докажем, че съществуваме. „Ако викате и не чувате ехото, или отражението на звука – значи не съществувате“, твърди той. Дали се гледаме в огледало, за да видим отражението си или намираме партньор, който да представи отражението ни, или се записваме на аудио или видео – това е едно и също.

По това време – спомня си Kaitlyn, – баща ми пишеше книга за четирите етапа в живота на човека и на мен ми стана любопитно, после гледах анимационния филм „The Tale of Princess Kaguya“ и така в мен си пробуди идеята да представя тези етапи като невинност и объркване, придобиване на самочувствие, изграждане на идентичност и постигане на мъдрост и душевен мир в старостта.“
По този начин албумът “The Kid” („Хлапето“) се появява на четирите страни на двете дългосвирещи плочи, от които се състои:

Първата страна ни води към обърканото учудване на новороденото, несъзнаващо себе си, и съществуващо дотогава в несъзнателна нирвана

втората страна е жизненоважният, но подценяван момент в ранната ни младост, когато преминем прага на самосъзнанието

третата страна подчертава чувството ни за увереност в собствената ни идентичност, за да започнем да се връщаме към формиращите сили на своето възпитание

последната страна представлява завръщане към чистото същество, носител на мъдростта и душевния мир, които убягват на повечето от нас до есента на живота ни.

Този албум, записан с участието на берлинския квартет STARGAZE, ще чуем в предаването “Картини от една изложба®” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 9 февруари, след новините от 21:00 ч.