Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Тя. Палечка” от Владимир Джамбазов. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

Приказката „Палечка“ от Ханс Кристиан Андерсен е отпечатана през 1835 г., смята се за негово оригинално творение, макар да се откриват отгласи от „Малечко Палечко“ на Шарл Перо, издадена през 1697 година, лилипутите на Джонатан Суифт от „Пътешествията на Гъливер“ (1726 г.), разказа на Волтер „Микромегас“ (1752 г.), приказката на E.T.A. Хофман „Повелителят на бълхите“ (1822 г.).

През май 2017 г. на сцената на ДКТ Стара Загора се появява новаторският спектакъл „Тя. Палечка“ с постановката на Владислава Джамбазова, която само знаково ползва приказката на Андерсен.

Владимир Джамбазов – Тя. Палечка

Ето как ни въвежда Владислава в спектакъла:

„Човек е безкрайно самотен по пътя си. И мълчалив. Мълчим, защото се страхуваме, че няма да бъдем разбрани правилно. Или защото не можем да намерим точните думи. Или защото няма на кого да ги кажем. Това „вътрешно“ мълчание често е болезнено, но някак необходимо, за да можем да се вслушаме в себе си и да поемем във вярната посока.

„Палечка“ на Андерсен е само повод, от нея са използвани само някои сюжетни ходове от познатата история и най-вече отключващата ситуация – човекът в саксия. За разлика от героинята на Андерсен – малка колкото палец и толкова незначителна жертва на обстоятелствата, на която се случват разни независещи от нея премеждия, които по магически начин се саморазрешават, момичето в „Тя. Палечка“ съвсем съзнателно решава да тръгне да си търси пътя и да намери себе си.

В едно грозно деформирано общество на нормалния гледат като на нещо недоразвито, чуждо, защото днес и тук всичко трябва да е „хипер“ и „мега“, да се вписва в наложените ни изкривени стандарти, а конфликтът между „големите“ и „малкия“ човек е ежедневие, думите все повече губят своето значение. И ако чакаш обществото да ти даде рамо, забрави че ще се случи: то старателно гледа да не стане, за да няма проблеми. Непрекъснато влизаш от филм във филм и нямаш време и възможност да се обърнеш към себе си.

В представлението няма текст, с изключение на този в песните. Има само действия, движения и интересна хореография на Росен Михайлов като символ, като знак. Думите така или иначе престанаха да имат стойност, звучат само някакви клишета, изгубили смисъл, които не ни говорят нищо. Думата „любов“ вече също звучи като клише и като нещо срамно. Говорим си едни неща, а отвъд думите – всеки, както си е наумил и както може“ – завършва Владислава Джамбазова.

За този спектакъл тя кани именития наш композитор Владимир Джамбазов да напише музиката, а той ни пояснява нещата от своя гледна точка:

„В по-голямата част от предисторията откровено нямах пряко участие: идеята се роди и дълго зря у Владислава, която отдавна живееше с желанието да разкаже с нови средства на сцената за човека, безкрайно самотен по своя път, за отчуждението в нашето общество, за страха да говорим, и този да замълчим вътрешно, за да се вслушаме в себе си и да поемем вярната посока. В един момент идеята доби и жанров образ – визуално-движенчески спектакъл, в който няма и грам диалог.

За Владислава Андерсен бе само отправна точка и тя от раз замени оригиналните персонажи на Андерсен с техния съвременен еквивалент. И историята на всеки един от тях изискваше свой музикален израз. Веднъж наясно с концепцията и „какво“ имам да правя, трябваше да реша и „как“ да го направя. Музиката звучи през цялото време на действието, емоцията го коментира, рисува, доизразява го, движи го, предчувства го… За пиесата Владислава сътвори и много силни стихове, които трябваше да бъдат превърнати в около 10 песни. И също като героите, сценографията и костюмите, и инструменталната музика, и песните трябваше да бъдат пъстри и стилово различни: от чиста електроника с препратки към световни имена, през модерния поп, фриволната виталност на мюзикъла, твърдия метъл, стилизирания танц с модерна хореография през ритми, пропити с дебелашки балкански мирис, та чак до средствата на електроакустиката, говорната композиция и звуковия дизайн“ – специално за нас споделя Владимир Джамбазов.

Албума “Тя. Палечка” ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 24 април, след новините от 21:00 ч.

Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Поглед зад рамото ми” от Константин Джамбазов. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

Музикантът Константин Джамбазов подготви за представяне в „Картини от една изложба“ своя дванадесети студиен албум “Поглед зад рамото ми”. Косьо, както му казваме, е ярка фигура на българската рок сцена – рок китарист, композитор и мултиинструменталист, свирил в редица рок-групи: ХАДЕС, ОДЕСОС, ТОТАЛ, ДЖЕКИЛ ХАЙД, АМЕТИСТ, АЛИБИ БЕНД, ФОБОС, ВЪРЧУЪЛ.

Той работи също така и като студиен музикант с поредица български изпълнители, сред които пианиста-композитор и диригента Нелко Коларов, чийто албум представяхме преди време, знаем го Константин и като соло-певец и китарист по време на концерта на Николо Коцев със Симфоничния оркестър на БНР с диригент Емил Табаков.

Константин Джамбазов – Поглед зад рамото ми

Ето как Константин Джамбазов ни въвежда в най-новия си проект:

„В албума “Поглед зад рамото ми” ще чуете мои песни от 1997 г. досега, които не бях включил в предишните си издания поради това, че бяха останали тогава без текст. Сега те са събрани в един прогресив рок албум, с концепция, която се оформи от тематиката в текстовете на Георги Венин. През 2013 г. помолих Жоро да съдейства, пратих му демо-материала и той написа лириката за почти всички песни. Така се създаде и концепцията на албума, в която преобладава философският аспект на темите за вселената и любовта, за човешката съдба, ето например какво ще откриете в песента „Исихаст“:

Отгласи от мълчание,
от спомени,
отгласи от равновесие
сме ние:
само отражения –
изгубени в тъмата –
на Божия план,
очакващи Ноевия Ковчег.

А ето редове и от „Творение на ума“:

Страхът и злобата, ненаситността и суетата –
Те ли са правилата на жестоката игра?
Могат ли любовта и радостта да заменят мрачната реалност?
Това творение на ума ли е?

В музикален план се получи доста своеобразна смесица на прогресив рока с елементи от хард рока, прогресив метъла, но и с фънк и поп музиката, в която може да доловите моите предпочитания към изпълненията на KANSAS, YES, FOREIGNER, QUEEN, STYX, EXTREME, SYMPHONY X и DREAM THEATER“ – завършва Константин Джамбазов.

Албума “Поглед зад рамото ми“ ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 17 април, след новините от 21:00 ч., и това ще бъде неговата радио премиера.

Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!