Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Quiet Places” от Andreas Vollenweider. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

Швейцарският музикант, арфистът Andreas Vollenweider, е спечелил многобройни почитатели в цял свят, включително и у нас. От 1980 г. досега той има издадени 18 албума, продадени в тираж над 15 милиона. Носител е на множество награди, включително “Grammy”.

След десетгодишно прекъсване, в края на 2020 г. се появява най-новият му засега опус, озаглавен “Quiet Places”, (“Спокойни места“), с подзаглавието „10 тематични импровизации“. В него той свири на арфа и пиано заедно с Isabel Gehweiler на виолончело и Walter Keiser на барабани и перкусии. Успоредно с това работи върху издаването на първия си роман „Im Spiegel der Venus“ („В огледалото на Венера“) за творческата взаимовръзка на съзнанието, въображението и реалността, теми, които намират място и в албума.

Andreas Vollenweider – Quiet Places

В албума “Спокойни места“ откриваме такива персонажи от древната култура като кипърския скулптор Пигмалион, създал Галатея; музата Полихимния, покровителка на танца, химните и поезията; озоваваме се сред египетските пирамиди и надзъртаме в огледалото на Венера, за да се пренесем чрез сферите на покоя във вътрешното си пространство.

Ето какво споделя Andreas Vollenweider в интервю:

„Ако някой ме попита за професията ми, винаги отговарям: аз съм само един разказвач, и досега споделях историите си с музика. Но също така обичам да рисувам, да създавам литература, обичам езика, поезията. Моето писане обаче никога не е било за публикуване. Винаги е било по-скоро нещо като разширена форма на дневник. Но се появиха някои въпроси, които толкова ме очароваха, че всичко почти автоматично се превърна в история за роман. И така реших тя да бъде публикувана. Сега съм на възраст, когато човек трябва или да забрави мечтите си, или просто да ги сбъдне! Предпочетох да е второто и написах този роман. Имам цял комплекс от въпроси, които ме преследват през целия ми живот: какво е „реалност“ и как възниква? Къде е началото на началото на началото? В природните науки днес това е тема с особена актуалност, тя е направо гореща! В романа „В огледалото на Венера“ се опитах да се справя с тези фундаментални въпроси по забавен, надявам се вълнуващ и – най-вече – неакадемичен начин.

Същевременно Ковид-19 вирусът внезапно спря нашия екстровертен, материалистичен и външно ориентиран живот. Сега е моментът да навлезем вътре в себе си, време е за интроспекция. За това имаме нужда от спокойно място, на което можем да отидем по време на това пътуване до най-съкровеното за нас – до вътрешното ни пространство. Дори бих казал, че е идеалното време за “Спокойни места“, които са създадени точно за това, дори много преди вирусът да ни удари.

Докато пишех своя първи роман „В огледалото на Венера“ се влюбих във виолончелото. Главният герой в повествованието е Армандо, малко момче, което е способно дълбоко да трогне своите слушатели с вълшебно свирене на виолончелото като създава определени резонанси с аудиторията и по този начин предизвиква изумителното си въздействие. Когато за първи път чух виолончелистката Isabel Gehweiler и нейната музика, за мен стана пределно ясно само след няколко секунди съвместно импровизиране, че това ще се превърне в албум, вдъхновен от малкия Армандо и темите в книгата.

Използвам термина „тематична импровизация“, за да опиша този конкретен процес на създаване на музика. Пиесата тук не е композирана в традиционния смисъл. Вместо това мелодичната и ритмичната канава само бегло е скицирана, и върху нея импровизираме. Всички откъси по този начин се развиват спонтанно. Композицията следователно ще бъде различна всеки път, когато се изпълнява, и въпреки това ще съдържа някои части, които звучат познато. Това е моят маниер на работа.

Дълги години ми предлагаха да направя албум с малка формация, сега с Walter Keiser и Isabel Gehweiler имам удоволствието да изпълня тази задача. Албумът “Quiet Places” съдържа музика за безценните спокойни моменти, за емоционалните пътувания, източник на сила за дивото препускане в този луд свят…

Работата по албума и романа вървеше ръка за ръка и едното беше източник на вдъхновение за другото. След 2020 г. започнах също така да рисувам много, едновременно със създаването на друга музика. Сега имам материал за още около три албума, които ще издадем през следващите години. Така че… виждате, макар че отвън изглеждаше много спокойно, аз съм много зает. Чувствам се като голям кораб. Когато се спре, после изисква огромна енергия, за да се ускори отново. Така се убеждавам никога да не спирам. Това работи чудесно за мен“ – завършва Andreas Vollenweider.

Албума “Quiet Places”, или “Спокойни места“, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” в събота, 19 февруари, след новините от 21:00 ч.

Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!