Съчетанието на джаз и рок-енд-рол има своята предистория. Още в средата на 60-те години на миналия век известният критик Joachim-Ernst Berendt заявява: “Едно нещо е безспорно – джазът се нуждае от нови звуци. Той се нуждаеше от тях още от самото начало и ще продължи да се нуждае от тях. Електронната музика е единствената все още достатъчно широка сфера, където те може да бъдат намерени.” 

Доста по-рано тромпетистът Miles Davis експериментира с така нареченото модално импровизиране, повлияно от пианиста George Allen Russell. Miles е в основата на почти всички важни нововъведения и стилистични промени в музиката от втората половина на ХХ век и често пъти бе двигател на тези промени – било с неговото собствено участие в изпълненията и записите или чрез избора на съпровождащи музиканти и сътрудници, които прокарваха новите тенденции. Някои критици дори се опитват да докажат, че джазът е спрял да се развива, след като Miles вече го няма. Така през месеците март и април 1959 г. Miles записва албума “Kind of Blue” или “Вид тъга”, който става представителен за модерния джаз и най-популярният в неговата дискография, достигайки тираж от 2 милиона – нещо изключително за джаз албум.

Райчо Иванов – Jazz and Roll

През 1968 г. става очевидно, че желанието на Miles Davis за намиране на нови форми чрез съчетание на джаз импровизирането с ритъма и енергията на рока, чрез интегриране на елементи от поп, соул и електронна музика – придобива осезаеми контури след включването на електрически инструменти в неговата формация. През тази именно година стилът на Miles се променя драстично, повлиян от нови звуци и идеи на изпълнители като Jimi Hendrix, James Brown, Sly Stone и др. След като вече е достигнал пределите на възможното в акустичния джаз със своя квинтет, той преобразува по своеобразен начин новите звуци около себе си, създавайки произведение с трайно великолепие – албума “In a Silent Way” (“Тихо”). Макар още с издадените през 1968 година заглавия “Miles in the Sky” (“Майлс в небето”) и “Filles de Kilimanjaro” (“Момичетата от Килиманджаро”) той да прави първите опити да използва електрически инструменти, за начало на смесването на джаза и рока (fusion) се смята именно албумът “Тихо”, записан на 18 февруари 1969 г. в Ню Йорк.

Мнозина музиканти тръгват по този път, някои от тях са сред най-близките на Miles Davis изпълнители: Tony Williams Lifetime, Weather Report с Joe Zawinul и Wayne Shorter, John McLaughlin и неговия Mahavishnu Orchestra, Return to Forever на Chick Corea, Herbie Hancock с Headhunters band и т.н.

У нас тези идеи намират свой привърженик в лицето на друг тромпетист – Райчо Иванов, оставил ярка следа чрез съвместните си изпълнения с музиканти като John McLaughlin, Wayne Shorter, Jack DeJonet и други. Howard Mandel пише в „Down Beat“: “Музиката на Райчо Иванов и неговия оркестър звучи твърде близко до това, което прави Miles Davis с Jack DeJonet, Keith Jarrett и John McLaughlin. Българските музиканти от бенда разбират тази музика твърде добре и са се научили да я свирят удивително.“

Райчо Иванов споделя: „Рокендролът е далеч по-популярна музика от джаза. Но в никакъв случай при прецизна и целенасочена работа той не е в ущърб на цялото, което се прави. С него лесно може да се прекали и да станеш банален. Само с изключително чувство за мярка може да се улучи точното съотношение в тази джаз пътека.“

През 1997 г. Райчо замисля нов проект – “Jazz and Roll”, и ето как ни въвежда в него: „Когато Miles Davis се завърна след 6-годишна пауза през 1981 г., започна да се търси mellow джаз, който е с по-богати възможности за импровизационна изява. Не всяко соло се свиреше в обичайния хард стил, характерен преди това. Точно тогава скъсах с уа-уа педала, след като бях един от първите, който като Miles започна да свири по този начин. Насочих се към нещо, в което да има конкретна мелодия, свобода в по-конкретното аранжиране на пиесите. Резултатът дойде доста по-късно, тъй като експериментирайки този стил, трябваше да се адаптирам към новия начин на музициране. Овладях го за няколко месеца, но трябваше да убедя и своите колеги да се насочат към този нов стил музика. Главната ми цел беше да се придвижим с крачка напред. Записите направихме без проби в Първо студио на БНР”.

Албума “Jazz and Roll” ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на  програма “Хоризонт” на БНР в събота, 28 февруари, след новините от 21:00 ч.