От всички книги в Стария Завет нито една не е толкова трудна за тълкуване като „Песен на песните, от Соломона“ – прекрасен, но загадъчен текст. Сред множеството хипотези проф. Мони Алмалех предлага свой прочит в студията „Савската царица“ (2015 г.) и в романа „Савската царица, Лилит и гарванът“ от същата година. Той се придържа към твърдението, че именно любовта на Соломон и Савската царица е възпята в „Песен на песните“. Библейската книга по този начин представя диалога между Соломон и Суламид, която е владетел на Етиопия, т.е. Савската царица.

Посещението на Савската царица в Ерусалим е описано в книга 3 Царе 10:1-13, но дори сухият стил посочва, че „като видя Савската царица всичката мъдрост на Соломон, и….не остана дух в нея“. Любовта им е споделена и е между равни. Тя го дарява с множество подаръци, а „цар Соломон даде на Савската царица всичко що тя желаеше, каквото поиска, освен онова, което цар Соломон ѝ даде доброволно.“ (книга 3 Царе: 10)

Симо Лазаров – Притча за Савската царица

Този сюжет вдъхновява музиканта проф. Симо Лазаров ето така:

„Исках да създам произведение с епичен характер. Не бях се обръщал към библейските книги, а смятах, че вече е време. Вдъхновението ми беше провокирано първо от идеите, споделени с Мони Алмалех и реализирани в първата наша обща продукция „Светлина”, издадена на DVD. Впоследствие се оформи и идеята за „Савската царица”, а оттам и за трилогията с трета част „Архангелите”. Опитах се да пресъздам с музика природата, атмосферата на онова време и, разбира се, любовта.“

Петнадесетте пиеси в албума са интерпретацията на Симо Лазаров за срещата на двамата владетели и за тяхната любов, крачеща свободно през хилядолетията. Контекстът на любовта включва красотата на Ерусалим – с порти и градини, с двореца, живота и интригите в него, с жените на Соломон, дипломацията и пиршествата, а и с качествата му като съдия, пророк, цар, любим на Бога, но и наказан от него.

Премиерата на „Притча за Савската царица“ ще се състои в предаването „Картини от една изложба” по програма „Хоризонт” на БНР, в събота, 6 май, след новините в 21:00 ч.

Приказките на норвежкия писател Peter Christen Asbjørnsen от 1845 г. поставят началото на поредица културни връзки, вдъхновили произведения с непреходна стойност. Така например драматургът Henrik Johan Ibsen след като получава писателска стипендия, заминава за Италия и там създава пиесата „Пер Гюнт“ на основата на приказките от Asbjørnsen. По-късно младият тогава композитор Edvard Hagerup Grieg е поканен от Ibsen през 1874 г. да подготви музикален съпровод към драмата. След премиерата на 24 февруари 1876 г. в столицата Кристияния (днес Осло), както пиесата на Ibsen, така и сюитите на Grieg към този спектакъл от 1888 и 1891 г. добиват световна слава, и дори в ХХІ век не слизат от сцените и концертните подиуми.

Сюжетът на „Пер Гюнт“ в стихотворна форма ни пренася в първата половина на ХІХ век в Норвегия, в долината Гудбрандсдален и околните гори, после се озоваваме в Мароко, следват пустинята Сахара, Египет и отново Норвегия. Води ни главният персонаж Пер Гюнт, чийто пориви за търсене на щастието го карат да предприеме тези пътешествия в борба с тролове и измамници, разкривайки своята безсърдечност и алчност, за да стигне накрая до истински ценното: любовта на лъчезарната Солвейг, която го чака 40 години…

Grieg-Ellington: Swinging Suites by Edward E. and Edvard G.

Адаптацията на „Пер Гюнт“ в постановката на режисьора Paul Green се оказва в центъра на вниманието на провеждания Шекспиров фестивал в Стратфорд на Ейвън през 1957 г., когато там гостува Edward „Duke“ Ellington със своя оркестър, включително завърналия се пианист, композитор и аранжор Billy Strayhorn. Duke и Billy замислят да направят свой прочит на музиката от Edvard Grieg в контекста именно на интерпретацията на Paul Green като фабула, персонажи и актьори.

Особеното е, за разлика от сюитата им “Nutcracker” („Лешникотрошачката“) по музиката от балета на П.И.Чайковски, че и двамата джазмени този път се придържат стриктно към музикалната партитура на Edvard Grieg, а не пристъпват към нейното пресътворяване. Duke заявява в интервю след време:

„Когато се готвехме за сюитите „Пер Гюнт”, не съм си мислел, че би могло да стане по-добре, отколкото бе направено от Grieg. Можете само да го направите по достоен начин. Имам предвид, че можете да го направите така, че да пасва на историята, на характерите на героите, които са представени в пиесата, и на хората, които играят ролите им – така трябва да бъде направено, че да им съответства. Тогава идва ред за оркестрацията, която да отрази всичко това“.

В допълнение към пет части от сюитите „Пер Гюнт“, Duke Ellington и Billy Strayhorn решават да включат свое произведение – “Suite Thursday”, игра на думи с романа “Sweet Thursday” („Благодатният четвъртък“) на писателя John Steinbeck.

Така се оформя албумът „Swinging Suites by Edward E. and Edvard G.“ или „Сюитите в суинг от Едуард Е. и Едвард Г.“, който ще чуем в предаването „Картини от една изложба” по програма „Хоризонт” на БНР, в събота, 29 април, след новините в 21:00 ч.