„…Имам какво да ви покажа, умея да правя номера. Но аз съм обратното на фокусника: той създава илюзия, която прилича на истина, аз ви показвам истини, приятно маскирани като илюзия“.

С тези думи, изречени от героя Том, започва драмата „Стъклената менажерия“ („The Glass Menagerie“, 1944 г.) от Tennessee Williams, която му носи първия театрален успех: още през следващата година получава наградата на нюйоркската театрална критика и така започна неговият път към сцените по цял свят.

Пиесата съдържа силно автобиографични елементи и е предшествана от разказа „Портрет на момиче в стъкло“ от 1943 г. Премиерата на „Стъклената менажерия“ е в Чикаго през зимата на 1944-1945 г., след което е показана с впечатляващ успех на Бродуей в Ню Йорк.

Henry Mancini – The Glass Menagerie

Сюжетната линия ни представя затворен, но силно драматичен свят: неспокойният, търсещ своя път Том; крехката Лора, неговата по-голяма сестра, която живее чрез своята стъклена менажерия; и властната, тъгуваща по изгубеното минало Аманда, тяхната майка. Появява се и колегата на Том, Джим О’Конър, съученик на Лора. Петият персонаж присъства само със своя портрет: съпругът на Аманда отдавна е изоставил семейството и нейният спомен за дните й като великолепна южняшка красавица, обкръжена от ухажори, изглежда по-романтичен, отколкото истински. Том всъщност е амбициозен писател, работи в склад, за да издържа семейството си, а баналността и скуката в ежедневието го карат нощем да гледа филми в местните кина. Аманда е обсебена от намирането на подходящ „джентълмен“ за Лора, която прекарва по-голямата част от времето си със своята колекция от стъклени фигурки на животни. За да успокои майка си, Том довежда Джим О’Конър вкъщи за вечеря, но възникват усложнения, защото Лора осъзнава, че той именно е мъжът, в когото е била влюбена в гимназията. Джим срива надеждите й за съвместно бъдеще, когато обявява, че е сгоден за друга. Измъчвана, Аманда се нахвърля върху сина си. Том напуска и повече не се завръща в семейството си.

В средата на 80-те години режисьорът/актьорът Paul Newman се решава да направи четвъртата поред филмова и телевизионна адаптация на „Стъклената менажерия“, като включва актьорите Joanne Woodward, John Malcovich, Karen Allen и James Naughton, и кани Henry Mancini да подготви оригинална музика за съпровод.

Henry Mancini споделя в интервю:

„С Paul Newman работихме заедно и преди, това е третият ни съвместен проект след „Sometimes a Great Notion“ (1971 г.) и „Harry and Son Came Along“ (1983 г.). С него не беше лесно да се спогодиш, защото беше много взискателен, включително и към актьорите. Но аз му се радвах. Колкото повече ме питаше и изискваше от мен, толкова повече бях сигурен какво иска – винаги приветствам хората, които могат да изразят какво им е нужно.

Мога да ви заявя, че филмът на Paul Newman е най-близко по дух до драмата на Tennessee Williams, той направи наистина съвременна история за взаимоотношенията на една майка с децата й. Аз от своя страна предпочетох да се осланям на соловите изяви на отделните изпълнители: това придава интимност на музиката и затова тук тя съдържа всякакви видове сола.“

Албума „Стъклената менажерия“ („The Glass Menagerie“) ще представим в предаването „Картини от една изложба” по програма „Хоризонт” на БНР, в събота, 13 май, след новините в 21:00 ч.