Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя „Return to Ommadawn“ на китариста Mike Oldfield. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

Когато през 1975 г. китаристът Mike Oldfield издава своя трети студиен албум „Ommadawn“, едва ли е мислил за неговото продължение след 42 години. Ето какво споделя Mike в интервю:

„Последните четири години се оказа доста тежки за мен: умря синът ми Dougal (на 33 години), отиде си и баща ми, водих тежки съдебни битки. От болката и борбата се роди този албум – „Return to Ommadawn“ („Завръщане към Амадан“).

Така се случи, че докато четях мнения в социалните мрежи, забелязах, че на всички им харесват най-вече първите ми три албума, при което най-големи симпатии събира именно „Ommadawn“, повече отколкото дори „Tubular Bells“. Тогава създавах тази музика без някаква особена цел – да се харесам на някого или да се подчиня на някакъв натиск, това беше спонтанно творчество. След това обаче ми се наложи да правя компромиси, но сега се връщам отново на своя път. Попитах моите симпатизанти дали искат да направя отново акустичен албум, даже ги питах за заглавието му и се оказа, че има голям интерес, което силно ме мотивира.

Първото, което направих, бе да събера отново същите инструменти, с които бях свирил на записите за „Ommadawn“, което не беше лесно, защото живея на Бахамите. За обложката на албума пък помолих издателите да ми направят нещо епично върху снежен пейзаж в духа на „Игра на тронове“.

Mike Oldfield – Return to Ommadawn

Най-важното е, че все още мога да създавам своя музика, да изразявам своите емоции, бих казал, че тук музиката ми дори е препълнена с чувства. Житейските обстоятелства придадоха дълбочина и сила на отделните мотиви, подобно на тези, които имах през 70-те години. И сега се оказах в подобна ситуация, която ми послужи за гориво в творческия процес. Да сте чували за щастлив и доволен от всичко човек, който да е създал нещо наистина прекрасно? Не става. Трябва да изстрадате своето произведение и е добре, че намирам изказ, а не събирам всичко вътре в себе си“ – завършва Mike Oldfield.

Заглавието на албума „Ommadawn“ има келтски произход и означава “Глупакът”, но в случая това е без значение, защото, както Mike Oldfield споделя за изданието “Melody Maker”, една сутрин той видял думата “Амадан” (така се произнася на келтски), написана от Clodagh Simonds на парче хартия, харесал я като звучене, но за него тя не означава нищо друго.

Mike развива в „Return to Ommadawn“ идеята си да използва студийна техника за да създаде квази симфонична структура за поп-музика. В случая той прилага известната система за разгръщане на основните акорди, при което създава една базова мелодия, прави последователно нейни хармонични производни чрез арпежиране на акордите. После създава нова мелодия на основата на същата последователност и без двете мелодии да са свързани хармонично, ги изпълнява едновременно, ползвайки всяка една от тях за контрапункт на другата. При това те се повтарят сякаш слушате мантра, но не се връща към точно същата последователност от звуци, модулирайки понякога към минорен лад и обратно към мажорен.

Ако вникнем отвъд монотонното звучене, при което сякаш постоянно се повтаря оригиналната тема, ще разберем смисъла на казаното от John Cage, че целта е да се постигне освобождаване на съзнанието за да усеща разликата във вариациите, които иначе не биха били забелязани.

Албума „Return to Ommadawn“ или „Завръщане към Амадан“ ще чуем в предаването „Картини от една изложба” по програма „Хоризонт” на БНР, в събота, 1 юли, след новините в 21:00 ч.