Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Jazz Samba” от Stan Getz и Charlie Byrd. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

През 1961 година Държавният департамент на САЩ изпраща в Бразилия група джаз музиканти, сред които е и триото на китариста Charlie Byrd, без да предполага какви последици ще има това за музикалния пейзаж през ХХ век. Charlie е музикант с класическа подготовка, той учи китара при знаменития Andrés Segovia и продължава да свири на акустична испанска китара при своите участия в различните джаз формации.

В Бразилия Charlie остава очарован от звуците на Bossa Nova, която звучи навсякъде. Всъщност Bossa Nova, в превод „нова насока“, е разновидност на самбата, и тази разновидност завладява Бразилия в края на 50-те години на миналия век. Тогава китаристът João Gilberto усвоява ритмичната сложност на жанра и я свежда до няколко основни положения, превръща я в различен вид пулсация, добавяйки пламенния ритъм на своята китара. От друга страна акордите на Bossa Nova са сложни, повлияни от джаза и класическата музика, и това най-добре личи в композициите на Antonio Carlos Jobim, най-изтъкнатият представител на жанра, който добавя своя хармонична оригиналност.

Stan Getz and Charlie Byrd – Jazz Samba

Триото на Charlie Byrd е силно въодушевено от музиката на João Gilberto. Byrd, барабанистът Buddy Deppenschmidt и контрабасистът Keter Betts си купуват първите два албума на Gilberto и още докато са в Бразилия прекарват часове наред, опитвайки се да разучат новия стил.

След като се завръщат в САЩ тримата продължават заниманията си с Bossa Nova и правят няколко представления в клуба Showboat Lounge в столицата Вашингтон. Именно там Charlie Byrd се запознава с тенор саксофониста Stan Getz, който го кани у дома си и там прослушват плочите на João Gilberto и Antonio Carlos Jobim, които е донесъл от Бразилия.

По това време Stan Getz е знаменитост, той още в тийнейджърски години завоюва признание с Woody Herman Big Band, а великият John Coltrane казва за него: „Разбира се, всички бихме искали да звучим като Stan.“ Getz не се нуждае от дълго убеждаване, защото веднага открива в музиката от бразилските плочи великолепна основа за своя лиричен импровизиращ стил като фон за саксофона си.

Следващата стъпка е да се намери издател, когото да убедят да се запише музика в стила Bossa Nova и с тази задача се заема Stan Getz. Той лети от Ню Йорк за Вашингтон, преди това си урежда среща с Creed Taylor, който по това време поема управлението на Verve Records от Norman Granz, и му представя идеята. Това се оказва добър повод за TAYLOR да направи успешен дебют във фирмата.

Charlie Byrd подбира песните, прави аранжиментите и организира сесиите за звукозапис. През октомври 1961 г. Getz и Byrd правят пробни записи в стилистиката на Jazz Samba, които обаче остават неиздадени.

Албумът “Jazz Samba“ е записан няколко месеца по-късно, за около два часа на 13 февруари 1962 г. в църквата с отлична акустика „All Souls Unitar“ в столицата Вашингтон с участието на Stan Getz, тенор саксофон, Charlie Byrd, китара, Keter Betts, контрабас, Gene Byrd, контрабас и китара, Buddy Deppenschmidt и Bill Reichenbach – и двамата на барабани.

С меките си текстури, нежното звучене и ненатрапчивото релаксиращо усещане, “Jazz Samba“ се налага над властващата през предходното десетилетие “cool” стилистика в джаза, с което достигна до широката публика, като преодолява дразнещите звуци в Be-Bop и Hard-Bop стиловете. За това допринася мекият и нежен звук на тенор саксофона на Stan Getz, чийто естествен лиризъм му позволява свободно да импровизира. По този повод вибрафонистът Gary Burton отбелязва: „Когато Stan импровизира, мелодиите, които свири, излизат с по-богат звук в сравнение с композираните.“ Магията обаче се състои в пулса – хипнотичните ритми на традиционната бразилска танцова музика, леко урбанизирана, неуловимо променена с леко забавено темпо от джаз повлияните бразилски композитори.

“Jazz Samba“ е издаден през април същата година и в средата на септември влиза в класацията за поп албуми Billboard 200. На 9 март 1963 г. става № 1 не само за поп, но и за джаз и рок музика, за да прекара общо 70 седмици в същата класация, което е рекорд за времето си. Половин милион плочи са продадени през първите 18 месеца, а Stan Getz получава през 1963 г. отличието “Grammy” за най-добро джаз изпълнение.

Bossa Nova завладява САЩ, става най-търсената музика на планетата със свежата си изтънченост, свързвайки поп музиката с по-сериозните жанрове. След огромния успех на “Jazz Samba“, джаз и поп музикантите започват масово да използват новото звучене. Cannonball Adderley, Quincy Jones, Coleman Hawkins, Dizzy Gillespie, Herbie Mann, Ella Fitzgerald, Herb Alpert, Tony Bennett, Nat King Cole и Miles Davis са сред първите, които записват Bossa Nova песни или албуми. „Кралят на рока“ Elvis Presley пее „Bossa Nova Baby”, а певицата Eydie Gormé издава хитовата песен “Blame it on the Bossa Nova”.

„Знаех, че bossa nova е нещо, което ще стане силно привлекателно за публиката. Не знаех обаче, че ще вдъхнови хората да носят bossa nova вратовръзки“ – споделя Charlie Byrd.

Албума “Jazz Samba“ ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 28 декември, след новините от 21:00 ч.

Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!