Фотогалерия: BENDIDA представят албума си „First of the Heroes“ в София

май 3, 2020 19:53 / 2 коментара за Фотогалерия: BENDIDA представят албума си „First of the Heroes“ в София

Българската Symphonic Fantasy Metal група BENDIDA и Академичен хор “Света Параскева“ с диригент Галина Луканова на 6 март 2020 г. в клуб Mixtape 5, София.

Фотограф: Кирил Груев ©

Bendida

Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

Балканска блек метъл асамблея*

април 30, 2020 0:05 / 1 коментар за Балканска блек метъл асамблея*

DIABLERY, SHADOWCRAFT, NIHILISM, OCCULTUM, BELGARATH

Безсмислен увод

Много хора, които са ползватели на световните обществени дигитални социуми си мислят, че критиката е някакъв лесен естествен процес на саморазтоварване, който не изисква усилия. Това, обаче, далеч не е така! Точно обратното – критиката е съпреживяване на негативното, хиперболно абсолютизиране на злото и даже поглъщане на отровата на обществото… В този смисъл, когато прочетете критичен репортаж, знайте, че той не е волно словоизлияние на сатурнясал хипохондрик! Критичният репортаж е мъчно излязло съчинение, върху предмет, който по принцип ти е любим. Критичният репортаж изисква аргументиране. (Той и хвалебственият го изисква, но там имаш свободата да не приведеш нищо повече от приповдигнатия си емоционален тон, набутан между неграмотни препратки със съмнителна връзка с действителността…) Критичният репортаж, в крайна сметка, е едно изстрадано писание, даващо неудоволствие на всички! (Но пък неимоверно вдигащо читаемостта, което обяснява и принципа на създаване на новини!!!) Ако той беше удоволствие, щях да ви залея с информация от чалготеки и събития на Графа!!!

Приятно четене!

В името на олдскула

Много рядко може да срещнете Black Metal група на Балканите, която да не е пюр норвегиан блек метъл. Такава е и BELGARATH. Да, ама не. Като свидетел на първия и последния им концерти, съзнанието ми е обрамчено от доста пълно познание за тях. Малко хора знаеха, че това е предпоследното участие на софийската група и, де факто, последното им истинско Black Metal представление на това, което са всъщност те…

Belgarath

Колебанието на единствената група на този концерт, която е достигнала своя апогей, да се качи първа на сцената, възлиза на 8 минути. Ядрото от трашъри, които експериментират в Black Metal-а ни приветства с виелиците от първия си албум, където класически метъл хармонии са поднесени с небрежно отношение към дясната ръка на струнниците, характерно за Old-School Black Metal-а. След това BELGARATH ни представят песите, които ще влезат във втория им албум, започвайки с тотално пънкарския трак „Tomb Among The Stars” – лукс, който само трашъри могат да си позволят в Black Metal-а! Небрежно отношение, дребни технически проблеми и обявяване на песните на български бележат сета им до своя край. Агресивната епика „Requiem” сякаш слага философски финал на усилията на групата.

Сетлист BELGARATH:

Winds of War
Black Altar
Tomb Among The Stars
Morgoth
Ice
Nefandus
Requiem

Болна симфония „Nanomayhem ov Blackkill”

Малко преди 22:00 ч. OCCULTUM ни подготвят, изсвирвайки своето китаро-барабанно интро, по време на което озвучителят видимо се бори с параметрите, за да предостави на слушателите нещо прилично. Когато вниманието ни е приковано, излиза и въздесъщата фигура на Diabolus [v.]:

– Айля ляаааа! – Приветства ни той, след което гръмва първият Black Metal опус. – Яаааааааа! Яааааа. Яааа… – И т. н.

Kveldulf [g., b.v.] е награбил многострунен инструмент, върху който твърде често пердаши едни широки акорди в стил FOO FIGHTERS, от които се чува само неконтролируем брум, занимаващ озвучителя доста ангажиращо. Този шум скрива обилно полятите с ехо вокали, поради което групата иска повече ехо на микрофоните. Когато някое от парчетата стигне до по-изящната си част, китаристът забива високи рифове, които обикновено са фалшиви и се наместват трудно по музикалните пасажи. Когато дойде време за солата, пръстовките просто не излизат, а ако затапените тонове се промъкнат до озвучителната система, става по-зле… Солфежът за 7-струнна китара очевидно не е силата на групата и фалшивите моменти са повече от явни! Момчетата успяват да запазят своето единство в ритмическата част, която има своите неравноделни моменти в ¾ или 7/8, но усилията в тази посока са доста пионерски. Започващият с бас соло трети трак, разкрива и втория струнник в групата, като скаран със солфежа. Заучената пръстовка е съвкупност от дисхармонични тонове.

Вместо да внушават мрак и мизантропия, които биха оправдали едно небрежно музикално поведение, OCCULTUM се държат на сцената като рок-звезди и изискват скандирания, топла съпричастност и поклонение пред отдадеността им. „Ние сме група OCCULTUM за всички вас, тази вечер!”, ми е реплика, подходяща за ранен концерт на КОНКУРЕНТ, но не и за Black Metal спектакъл от 2019 г.! Вкараните чисти вокали много напомнят пиянска вечер в мъжка компания на плажа, където просълзени канари вият „Девойко мари юбава…”. Дълъг и трънлив е пътят до сърцето на съвременния фен… А слеаритските долакътници на фронтмена се размекват от усилието и започват да движат остриета-пирони подобно релаксираща ехидна… Последната (Четвърта, според мен.) песен е типично рокаджийска, макар и поднесена с агресивен дистър. На нея групата се разминава зловещо, а дабъл-хенд солото просто излиза на накъсани пресекулки със спорадични ноти. Това представяне на OCCULTUM бе просто обида за феновете.

Occultum

В случай, че някой вече е забравил или пък просто си е спестил увода, тук искам да добавя нещо! Въпреки критиката си към тази банда, аз ценя усилията на момчетата повече от всеки дотиран театрал, изказващ претенции за елитарност и обясняващ колко мотоциклета имал в гаража си (Например…)! На всичките си кусури, OCCULTUM са направили повече за българската култура, от всички телевизионни плужеци, които все още нагло ни навират в лицата! Там посредствеността е несъизмеримо и непоправимо по-тъговна и от най-фалшивото соло, изпълнено в ученически стил.

Последната нихилистична манифестация –

Да посвирим на лаптопка!

Доближавайки двадесет и третия час от денонощието, ние се доближаваме и до последното представление от турнето Obscurite Noir Final manifestation на NIHILISM. За да ни предоставят своето благосклоние, те изискват на сцената да има плътна димна завеса и мракът да се прорязва само от два прожектора, поставени на пода. Триото е във вариант – двама китаристи и барабанист. Предимно среднистият звук се пронизва от високи харшове, но усещането е някак много електронно. След като ги определям като Cyber Punk Black Metal, навлизам в гъстата мъгла, която се излива от ръба на сцената, за да видя по-отблизо това чудо на гръцката екстремна музика!!!

Nihilism

Режещ китарен риф се покрива от соло и задгробен харш с ехо, докато двамата китаристи са стиснали немите си грифове и тактуват усилено в израз на съпричастност!!! Лаптоп свети назад в тъмнината и не изисква грижи, освен при аварийни ситуации. Барабанистът добавя някоя и друга палка на фона на синтезираните луупове, повече за лично удволетворение, отколкото в името на музиката. Чува се и стабилен бас, от отвъдното… Между траковете лаптопа лее шум от буря. Въпреки двамата китаристи на сцената, основната китара и повечето сола текат на запис. Първото докосване на живо свирене е неуспешният опит на по-неопушеният китарист, който условно ще обозначим като „фронтмен”, да направи микрофония на единя усилвател… Следва песен с изсвирено соло, което е подобно на първи урок по китара за второкласник – вплетени хармонични 4 тона във фигура от 4/4 в бавнотемпов пасаж . Същият произвежда и някои от крясъците, които се чуват. На пета песен, фронтменът се ентусиазира и започва и той да пердаши цели акорди, но по-срамежливо, като късните PYOGENESIS, които, разбира се, не се чуват. Последният трак е инструментален, така че групата си почива, за да се слее незабележимо с тълпата, докато лаптопа и тъмата завършват сета!!! Льо грандиозЕ.

Семисъвършенство в контраст

Няма начин при такива подгрявки да се изложиш, си мисля аз, докато гърците DIABLERY застават в епично-батални стойки пред нас. Ритмичната, като шум от галера интродукция, осигурена от лаптопа, трябва да бъде допълнена от още един трак, който китаристът им трябва величествено да пусне от педалиерата си! Допълнението, обаче, отказва да тръгне, настава неловка суматоха и бандата забива първото парче в балкански стил с „майната му…”.

Diablery

Въпреки фалстарта, DIABLERY имат приятни мелодии, изсвирени на живо и макар музиката им да не е стряскащо красива, е приятна за слушане. Стабилен бекграунд допълва сета с множество интродукции, клавесини и щрайхове. Двете им китари имат обособени свои регистри и звучат ясно, независимо дали са с еднакви или различни партии. Бързи тежки Black Metal части се редуват с по-бавни епични моменти, които са едновременно клиширани и добри. Синхронът също е уважителен за феновете. Чистото пеене докосва някои родопски ладове и „Македонско девойче” хармонии… Цитати от ранните EMPEROR и BURZUM са вплетени в един много балкански стил, който не е чужд и на доста от родните ни банди. Подложката се ползва твърде смело и натрапливо. След клавирното лаптопово начало на последната песен, вокалистът отбелязва пред петдесетината фена:

– You`re f@ckin` amazing!

Лесното за свирене финално парче представлява еманация на влиянията им, забъркани с твърде много подложка, от която не струи полифония, а по-скоро мързел. Все пак, DIABLERY свириха час и измиха ушите ни от недостойни звуци.

Сетлист DIABLERY:

Intro (broken…)

The Coming Fog
Mundus Vult Decipi
The Piercing Ice
Blackness Emissions This Congregation
Sanguine Emissions of Aeonic Ecstasy
Spiral Ascension of Becoming
Moonlit Dome Revealed

Rock Thrashler

18.10.2019, София, Live & Loud

* Всички мащабни концерти, обикновено, получават някакво титанично заглавие, внушаващо мрак и студ. Но точно този концерт бе обявен само с имената на бандите, които щяха да свират (Или път не…) на него, което даде повод на автора да разгърне хилаво вдъхновение за кръщенето му!

Belgarath

Occultum

Nihilism

Diablery

Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

Концерт 20 години The Other Side - Hyperborea, Claymore & Day Of Execution

Видео запис от концерта за 20 години The Other Side с участието на HYPERBOREA, CLAYMORE и DAY OF EXECUTION

април 11, 2020 16:05 / Вашият коментар

Премиерата на концертния филм от концерта по случай 20-годишнината на The Other Side, провел се на 18 януари 2020 г. в столичния клуб Live & Loud, с участието на групите HYPERBOREA, CLAYMORE и DAY OF EXECUTION, ще бъде тази вечер, 11 април 2020 г., събота, от 20:00 ч.

Вижте фотогалерията от концерта.

Жадният редактор

Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

SUFFOCATION – убийците на буфосинхрониадата

април 2, 2020 16:04 / 2 коментара за SUFFOCATION – убийците на буфосинхрониадата

SUFFOCATION, BELPHEGOR, HATE, SHADOWMASS и CARNOSUS в София

Музикалният бизнес е много динамична система, която се променя непрекъснато. Не знам дали на феновете им прави впечатление, но напоследък започваме да получаваме все по-големи пакети от групи, каквито само допреди година-две, щяхме да наричаме „фестивал”?

Suffocation

Пакетът SUFFOCATION, BELPHEGOR, HATE, SHADOWMASS и CARNOSUS е един от най-богато конфигурираните, които някога сме получавали като гостуващи групи. И макар да не са пряко отговорни за това, аз мисля че BGTSC съвсем не е случайно, че ни предоставят първи такова изобилие!

Младежите от CARNOSUS излизат дисциплинирано в уречения ранен час. Седемструнните им китари, че дори и седемструнен бас, будят известно недоверие, но настройките им са грамотни и регистрите им са разширени в двете посоки! Шведският им екстремен метъл стъпва на основата на black/death и обогатява с thrash рифовки. Тази младежка амалгама влиза много свежо, без натрапливи цитати и без модерни влияния. Макар китаристите да седят малко плахо, фронтменът им преживява в движение посланията, които отправя с музиката им. Всичко, което се лее от колоните е произведено пред нас на сцената! Бандата звучи в много скандинавски маниер, като в предимно бързите им парчета преобладават ту повече black metal виелици, ту добри рифове в ниския регистър. Вокалите пък контраатакуват с висок харш в олдскул дух. Двойните каси са почти задължителни по време на целия сет.

Carnosus

Поради някаква причина, CARNOSUS са подписали с руски лейбъл. Но пък и за невръстното си, но и немалко съществуване от 9 години, не са се пренапрегнали с композирането. Албумът им представлява една сборка от поредицата сингли, с които не са могли да впечатлят по-сериозен издател. А музиката им спокойно може да ги нареди сред имена като HATESPHERE и DEW-SCENTED, да речем. Музикантите очевидно бързат да представят възможно най-много песни и без да ги тика някакъв дигитален пулс, успяват да дисциплинират нотите много приятно. В парчетата, където се опитват да вкарат повече разнообразие метълът им става по-аморфен, неопределим и същевременно подобен на hardcore албумите на SLAYER. Сетът им влиза феноменално свежо. Момчетата едва успяха да представят групата между песните, побирайки седем изстрела в 28 минути!

Сетлист CARNOSUS:

Lost to Funeral Desires
Subjected to Cadaverous Defilement
Chamber of Emancipation
Envenomation of the Population
Deceptive Authority
Insidious Saviour
Continuum of Misery

Съществуващата от същото количество време, като CARNOSUS атинска шайка SHADOWMASS пъргаво излиза веднага след колегите си. Това, което триото нарича „Intro” е пълнокръвно изсвирено парче, което мога да определя най-кратко като Motorhead speed metal! По-насетне песните също гравитират около такъв вид постановка: Rock`n`roll ентусиазъм, вкаран в ултра-бързи форми, докосващ както proto-thrash-а на new wave of speed metal, така и пънкарската небрежност на ранните радикализатори на класическия heavy metal. Вокалите на присъединилия се миналата година към CARNOSUS вокалист и китарист Stam (g. CHRONOSPHERE) са строго харшови. Традиционно за съседите, сценичният им пърформънс е много раздвижен и ефектен.

Shadowmass

Издателят на SHADOWMASS е по византийски съмнителна фирмичка, която „тиражира” само групи с по един албум и то дигитално!!! Въпреки това, момчетата предлагат някакво свое издание сред мърч предлложенията. След като гърците сливат почти всичките си песни по един много сполучлив speed rock`n`roll начин, за последното си – шесто парче си поемат дъх и обявяват, че е първото от албума им. Thrash-ираният трак слага някои Hеtfield акценти във вокалите на финалното изпълнение. Което по никакъв начин не влияе на факта, че SHADOWMASS са много свежи на живо!

Сетлист SHADOWMASS:

Intro
Final Blow
Make it B-rain
Felicity
Killing
Exitium

Групите имат такова количество предложения от издания и продукти, че мърч-щандовете в клуба са три! На входа BELPHEGOR ни доказват, че могат да напълнят традиционното място за пазар на един фест само със свои продукти. До вътрешния бар SUFFOCATION и HATE „скромно” делят щанд с неизброими предложения. Зад самия бар SHADOWMASS и CARNOSUS оформят третата група предложения с по няколко модела т-шърти и изданията си. Едва ли можете да измислите артикул, който да го нямаше на някое от тези места!!!

Атмосферата

Като много активна банда, HATE са чести гости по сцените. Многократно са вдъхновявали и нашето перо, макар и съвсем непреднамерено. След като едно поне пет години поляците залагаха на въздействието на музиката си и шоуто им бе решено единствено с обилни червени светлини, най-после виждаме сцена, декорирана специално за сета им и с нормално за концерт осветление. Смяната на дългогодишните им издатели от Napalm Records с колосите Metal Blade е довела минимум до това решение. Тотеми с дребни черни черепи, обрастнали с множество рога от сръндаци са поставени на стойки с вериги в четирите ъгъла на сцената. През твърде дългата интродукция, изградена върху клавири, шумове и окултна ритмика, Adam (v., g.) се интересува дали сме готови!?! Интродукцията продължава със звука на много рогове.

– Are you ready to join us? – Пита отново фронтменът и групата преминава към изпълнение на песните си.

Hate

Дълбокият нисък харш на Adam ни пренася в преизподнята под съпровода на добре композирани хармонии, повторени по четири пъти и преливащи едни в други със съвършени преходи. Всяко изчерпване на тематиките води до очаквано соло и дисциплиниран завършек със съответния призив. Удивително е колко учебникарска е музиката на HATE. Тази предвидимост предпазва по-претенциозните фенове от домашни аудиозанимания с тях, но добре измислените хармонии представляват много леко и приятно преживяване на концерт. Един, бих го нарекъл Easy listening black metal. Квартетът е издал нов албум 2019 г., но имам усещането, че слушаме същите песни, чиито подбор е приключил отдавна и само е усъвършенствано изпълнението им. Може би не случайно списъкът на петте разгърнати (Или пък сляти…) композиции от актуалния им сетлист, представляват някаква екзистенциална тайна!?! Пипнатото black metal зрелище е разредено и като звук и като послание само от репликите: „What`s up, Bulgaria? Are you happy?”, „Bulgaria!?! Ready for more? Are you ready for more?” и „Ready for join us for real?”, които само подчертават липсата на изненада или провокация. Тракът с клавирни добавки и интродукции върви през целия сет. Приветстваме 666 знакът. „You realy f**kin` rule!” Край.

Hate

Известните със световната си армия от мършо-доставчици – BELPHEGOR подреждат сцената си, която този път е доста окултурена откъм миризми. Козите черепи, които носят със себе си са допълнени само от сравнително почистени кости от говежди крайници, композирани естетично на предна линия. Задължителният кървясал обърнат кръст също ни гледа с оглозганата глава на Бафомет… На приглушеното синкаво сияние, дългата интродукция от шумове и хармонии с много ехо дава време на музикантите да се разположат подобаващо. После гръмва базираното на Моцарт интро, което слушаме по участията на бандата от поне две години. Следва рязко брутално влизане и вокали с църковно-обругателни ефекти.

Belphegor

Австрийците от много рано навлязоха във вълната на black metal-а със собствено присъствие и стил! Характерни с екстремното си свирене, брутален звук и чернопоклонни текстове, BELPHEGOR се движат под строгата диктовка на бекграунда си. Всички песни са обрамчени и сляти от аутродукции и интродукции, пресъздаващи душевното състояние, което трябва да постигнем, за да оценим изкуството им: клавирни хармонии, шумове от преизподнята, камбани и църковни хорове. Hel „Helmuth” Lehner (v., g.) е строго мизантропичен не само между песните, но и сред феновете. Хипнотизиращата му каменна физиономия успя да изтърве само едно „Sofia!!!” между песните. През останалото време твори агресивните си вокали с разнообразна техника. В източната империя, обаче, витае само насилие и агресия и групата не постига дълбоките северни внушения на колегите си от скандинавските земи. Феновете на BELPHEGOR се нуждаят точно от това, за да се чувстват ушите им задоволени. Raw black metal! Осемте песни са поредица от битки, на фона на преизподнята, където козият череп (Бафомет) е идол. Високият харш на Serpenth (b., b.v.) понякога прорязва тътена на песните. Режисираното представление завършва с парацърковно аутро и извиква мощни скандирания „Belphegor!”. Стиснал китарата си, Helmuth минава като втренчено привидение между феновете, потъвайки някъде в бездната…

Belphegor

Сетлист BELPHEGOR:

Initiation

Intro II – Mozart based – Sanctus diaboli confidimus

Swinefever – Regent Of Pigs
The Devil`s Son
Totenkult – Exgesis of Deterioration
Belphegor – Hell`s Ambassador
Conjuring The Dead / Pactum – B
Prayer: Virtus Asinaria
Lucifer Incestus
Baphomet

Outro – Bondage Goat Zombie

Suffocation

В уречения час, без някакви мелодраматизации, SUFFOCATION излизат на сцена и забиват първото си парче с ярост. Това, което прави впечатление, е балансираният звук и чуваемостта на всеки един от инструментите в детайли! Китарите са по трашърски в средния регистър и отжулват ясни рифове, докато басът отвръща с орнаментирани акценти, често доближаващи го до състояние на соло. Доста усложнените като ритмика песни само демонстрират уникалната сработка на групата, която свири на живо всичко, което излиза от колоните. Движението по сцената е интензивно, но осветлението по-често е в публиката и затруднява колегите фотографи.

Suffocation

– Ние сме Suffocation от Лонг Айлънд, Ню Йорк. – Казва кратко, ясно и скромно Ricky Myers (v.) в кратката пауза. Има фенове, които още въздишат по фронтмена Frank Mullen, но още от далечната 2012 г. Ricky Myers го замества по концерти на SUFFOCATION! Фактът, че най-сетне е официално в бандата е само една формалност. А що се отнася до качествата, мисля че наблюдаваме по-добрия вокалист на death metal ветераните. Дълбоките харшове на Myers не са лишени от точна и чуваема нотировка, която е в перфектна симбиоза с изчистения звук на групата.

Suffocation

Песните често свършват внезапно, като между тях тече монотонен тътен, а фронтменът обикновено благодари с нормалния си глас. Титулярът Terrance Hobbs (g.) също е в ореол от скромност, макар да изтръгва титаничен звук от инструмента си и да се е погрижил да събере такава съвършена машина от музиканти. След шестото парче SUFFOCATION поздравяват всяка една от подгряващите групи, като не само ги споменават поименно, но и изпълняват кратък музикален фрагмент, който олицетворява стила на съответната група! Уважение, каквото само титаните отдават на изкуството на прохождащи банди! Освен че нямаше, като по други концерти, „Много готини бяха, ааам, ония, кво беше…”, зяпането по грифовете също не е в програмата на американците. Перфектното звучене, което не допусна компромис през целия им концерт сякаш излиза с лекота. Но пръстовки и перца са в синхрон с ритъм секция и пеене, каквито рядко може да се видят на живо. Бруталните бързи моменти с неравноделни тактове са запазената им марка. Същевременно песните не доскучават с еднообразие, а носят белега на чуваемата музика. В групата, реформирана от Terrance Hobbs, няма музикант, който да ги дърпа по някакъв начин назад – да има пропуски или компромиси.

Suffocation

SUFFOCATION са убийци на буфосинхрониадата, ширнала се напоследък по сцените на съвремието ни! Това е най-силният death metal акт, който аз съм наблюдавал въобще! И със сигурност са сред най-добрите актуални концертни банди в света за сезона! Те свободно боравят и преразпределят сетлиста си, а в София изпълниха един от най-дългите му варианти. По време на бас солото в парчето „Infecting the Crypts” Ricky Myers си взема довиждане с нас. Ние, разбира се, сме против. Без да се бавят прекомерно, нюйоркчани забиват два бонуса за нас. Кърпите за тези музиканти не са само назвездяващ аксесоар… Взаимните благодарности са искрени.

Феновете

Сетлист SUFFOCATION:

Thrones of Blood
Jesus Wept
Clarity Through Deprivation
Breeding the Spawn
Funeral Inception
Cataclysmic Purification

Musical greetings…

Leage of Inveracity
Pierced From Within
Bind, Torture, Kill
Catatonia
Infecting the Crypts

Бис:

Abomination Reborn
Entrails of You

Rock Thrashler

04.03.2020, София, Mixtape 5

Снимки: Кирил Груев ©

Вижте фотогалерията от концерта.

Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

Гледайте цялото участие на ELUVEITIE на фестивала Bloodstock 2019

март 30, 2020 17:48 / Вашият коментар

ELUVEITIE пуснаха за гледане онлайн цялото си участие на фестивала Bloodstock Open Air 2019.

Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

ODD CREW с премиера на концертно видео

март 30, 2020 15:23 / Вашият коментар

Тази вечер (30 март 2020 г.) от 19:30 ч. в YouTube канала си ODD CREW ще направят премиера на видео от участието им като специални гости на концерта на MEGADETH и FIVE FINGER DEATH PUNCH, провел се на 22 февруари 2020 г. в зала Арена Армеец.

Видеото е реализирано от DarkWhite Vision с режисьор Петър Димчев.

Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

MYRATH и ELEINE: Началото на ориенталската метъл инвазия в Европа 2020

март 24, 2020 17:00 / 1 коментар за MYRATH и ELEINE: Началото на ориенталската метъл инвазия в Европа 2020

Европейското турне на MYRATH и ELEINE тръгва от Югоизточна Европа и стига до Португалия, реализирайки 26 дати за месец и два дена! („Да не излиза!”…) А в София е първата дата на това ориенталско, в своята същност, представление. И двете групи не са непознати по нашите ширини, като дори си имат запалени почитатели, които определено не са в средите на конвенционалните метъл фенове.

Myrath и приземяването на летящата масичка

Базираните в Швеция ELEINE са попили от инструментализма на сцената там и са се преборили с озвучаването на седемструнните си китари, но всъщност по-голямата част от музиката на песните им се съдържа в клавирния бекграунд, който щедро се лее ту в симфонизирани варианти, ту като органи и пиана, ту като седемдесетарски hard rock. Базирана на hard`n`heavy стандартите, бандата добавя щипка black metal мрак към музиката си и, разбира се, премерено количество ориенталски хармонии. Нежните дамски вокали на Madeleine „Eleine” Liljestam са много верни, но поне в началото на сета им, доста неуверени! На места буквално бяга от микрофона и изпълнението става незадоволително. Другият несменяем член на бандата, китаристът Rikard Ekberg, добавя доста силни подкрепящи вокали към партиите на колежката си в харшов и чист маниер. Барабаните са среднотемпови и стандартизирани.

Eleine

Сценичното одеяние и естетика на Eleine са центрирани някъде из Пакистан. Индийска чувственост, подкрепена и от високите тонове на вокалите, е съчетана с арабска естетика на тегнещата гръд и свръхподвижния ханш. Ефирните воали на облеклото не прикриват, а подчертават чувствения компонент. Тънкият щрих, който ориентализира в най-голяма степен картината е ретро естетиката на грима на вокалистката, който пряко кореспондира с 90-тарската турбо чалга на прехода ни. Здравите рифове, които са повече в ритмичен компонент, отколкото в тонален, влизат като контра-шамар на фона на фронт-дамата. Вокалите й са разпяти повече в поп насока, отколкото да са ориентализирани. А колебаещите се между мелодичността и епиката клавири от пулта, някак сглобяват зрелището в единен аудио-визуален спектакъл. След петата композиция, ELEINE забиват един кавър на RAMMSTEIN, който те може много да си харесват, но влиза съвсем ресторантски сред творчеството им.

Eleine

Не знам какви са условията на турнето, но ELEINE ни подканят да посетим мърч щанда след всяко парче. На седмата им песен вокалистката се отпуска и успяваме да я чуем в пълния ѝ капацитет! Основните препратки са в стил TEATHER OF TRAGEDY. Преди следващата песен успява да разпее публиката. За последната песен Madeleine добива криле, които по-късно ще влезат в употреба и на танцьорката на MYRATH. Песента е почти изцяло клавирна и на запис, като са подчертани мелодичността, позволяваща преход към дългата аутродукция и поклонът на оркестъра.

Eleine

Сетлист ELEINE:

Enemies
Whisper My Child
All Shall Burn
Sanity
Unit the End ->
Mein Herz Brennt (Rammstein cover)
Hell Moon (We Shall Never Die)
Death Incarnate
Break Take Live

Outro

Мърч щандът на двете банди е по ориенталски пъстър от пара-музикални продукти, които сякаш подканят да се пазариш…

Атмосферата

MYRATH направиха няколко големи представяния на последния си, по-фолклоризиран албум, в… да го наречем „прогресивния арабски свят”, където творчеството им се приема с крипто-националистичен ентусиазъм. Шоуто, с което тръгват да покорят Европа е само сянка от мащабността на тунизийската продукция, но бандата и екипът ѝ са се постарали да пренесат съществените компоненти през пътуването си. Първият им тест бе в Mixtape 5.

Myrath

Арабска интродукция и танцьорка откриват спектакъла. MYRATH забиват първите три песни от последния си албум, които представляват и есенцията на музикалните им способности. Висококачествен hard rock доближаващ ги до музикантски решения на пост-класиците CORNERSTONE (Да не споменем директно RAINBOW.) или на шведските минорно-мелодични таланти HUMAN RACE (Или да направим сравнение с по-достъпните TAROT.), бива размесен с ориенталски по своята същност мотиви, голямата част от които се съдържат в подложката от пулта, запълнена с югоизточни инструменти и симфонизации, както и различни дайрета, звучащи като високо настроени ударни инструменти на цигански оркестър, базирани на арабската музикална традиция. Гласът на Zaher Zorgati се справя блестящо със смесването и на двете постановки, като определено не му липсват нито усетът за рок и фолк извивки, нито диапазон и контрол на гласа. На сцената музикантите демонстрират грамотен инструментализъм, който ясно се отразява в колоните, дори клавирни партии се изпълняват на живо, но въпреки това подложката е по ориенталски натруфена с много компоненти. Когато едно от китарните сола се извива като зурни, не става ясно дали това е ефект или се дублира бекграунда?

Myrath

Сполучливо включени източни музикални мотиви сме чували от колоси като RAINBOW, DIO, MERCIFULL FATE, ANGRA, но тук, разбира се, говорим за тотална хипербола. Трябва да кажем, че ориенталският компонент в музиката и шоуто на MYRATH, за разлика от индо-арабския контекст на ELEINE, е по-изтънчен, в светлината на една ирано-средиземноморска естетика. Симбиозата folk – rock влиза по-естествено. А танцьорката им, макар да ползва изразни средства на елитна кабаретна турска кючекчийка, изглежда като оставена в наследство от краткото пребиваване на вестготите на територията на Картаген при падането на Римската империя…

Myrath

След това тунизийците влизат в серия от по-слаби песни, с еднообразен среднотемпов равноделен ритъм, където се съсредоточават върху представянето на фолк компонентите, докато hard rock-ът им е в отстъпление. Текстовете на MYRATH са много конкретни в посланието си. Често пеят за свободата и освобождението, и макар и без исторически препратки самата им идея, сякаш, съдържа някакво основополагащо палестинско зрънце, което на моменти изплува в ненасочени призиви за война… Някакво недоизказано ново арабско нашествие витае във фолклорните сказания, които ползват. Закачката с харесването/нехаресването на „Game of Throns”, преди „The Unburnt”, подхлъзна доста фенове, докато момчетата искаха само да подчертаят независимата си сагова способност за интерпретации на арабския фолклор. И докато музиката започва да доскучава, на „Duat” ни втрещява фокусник, който разходи летяща масичка над публиката. Изпълнението е толкова неочаквано и хипнотизиращо, че фотографа ни изобщо не успя да „гръмне”, а моята „сапунерка” не е толкова пъргава и документира вече приземяването. Шоуто, освен танцьорката, започва да включва и други компоненти от клиповете на групата – маски, криле, обогатявайки преживяването поне във визуален план. Кавърът на мароканската psychadelic art rock група LES FRÈRES MÉGRI, която през 70-те комбинира хипи рока с арабската музика, е само една любовна балада, далеч от значимите й постижения и изпълнена в един повече поп вариант.

Myrath

Между песните 12 и 13, публиката бива разпята в състезателен маниер на мисленото й разделяне. Zaher декларира, че българската публика е най-добрата в Европа! Мислено го чувам как повтаря тази реплика на цялото им турне, но не за нас… А в това време групата се прибира, оставяйки само барабаниста си на сцената, да си партнира с бек-трака. Когато останалите се връщат на сцената, hard rock компонентът отново е в подем, а феновете масово пеят най-хитовите стари песни на MYRATH. Фронтменът е сменил плаща без ръкави с футуристично пончо, много наподобяващо някои от екзотичните предложения на магазините за втора употреба… На едноименната на албума им песен вокалистът сяда във въздигащ се трон, на който фокусникът им маха едната подпорна колона, преди да я монтира отново и да смъкне фронтмена на земята, където е послан килим, който много наподобява първи чирашки опит на ратая на някой чипровски тъкач. След края на песента, групата отново се прибира и дълъг ентусиазиран бис отеква продължително в клуба. Zorgati се появява само, за да успокои страстите и да покани всички на среща при мърч-щанда. По-късно в техен авто-анонс чета, че всичко след солото на барабани е било бис…

Килимчето на Myrath

Все пак, ние успяхме да видим шоуто, което мнозина не успяха, заради епидемиологичната обстановка!

Сетлист MYRATH:

Arabic Intro

Born to Survive
You`ve Lost Yourdelf
Dance
Get Your Freedom Back
Tales of the Sands
The Unburnt
Duat
No Holding Back
Mersal
Monster in My Closet
Lili Twil (Les Frères Mégri cover)
Merciless Times
Beyond the Stars

Drum solo – Jasmine ->

Believer
Endure the Silence
Shehili

Myrath

Rock Thrashler

27.02.2020, София, Mixtape 5

Снимки: Rock Thrashler и Кирил Груев ©

Вижте фотогалерията от концерта.

Eleine

Myrath

Myrath и приземяването на летящата масичка

Килимчето на Myrath

Myrath

Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

Фотогалерия: MYRATH и ELEINE в София

март 22, 2020 22:45 / 1 коментар за Фотогалерия: MYRATH и ELEINE в София

MYRATH и ELEINE на 27 февруари 2020 г. в клуб Mixtape 5, София.

Фотограф: Кирил Груев ©

Eleine

Атмосферата

Eleine

Феновете

Eleine

Myrath

Феновете

Myrath

Феновете

Myrath

Атмосферата

Myrath

Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

OBSCURA, GOD DETHRONED, THULCANDRA и FRACTAL UNIVERSE в София

март 22, 2020 12:37 / 1 коментар за OBSCURA, GOD DETHRONED, THULCANDRA и FRACTAL UNIVERSE в София

Математически измерения на космическите нашественици

Изглежда, че колкото са по-широки възможностите да се промотира музика чрез каналите на интернет мрежата, толкова по-трудно стига тя до потребителите си… За фена има критична маса от брой банди, които може да следи, а възможността да следи всички, на практика безплатно, в крайна сметка го кара да отложи или въобще да се откаже избирателно от многото информация! Така все по-често започваме да наблюдаваме рецидивиращи двугодишни турнета за представянето на нов албум. Такъв бе и този щастлив случай.

Внимателният подбор на пакета групи, очевидно, бе продиктуван от желанието да се подчертае претенциозното Progressive Death Metal равнище на европейската част от тази сцена. Немското продуциране на турнето, пък, осигурява стегнатата дисциплина и строгите параметри на концертите. А свежият екип на Projector+ дава сигнали, че ще има причина да ги похвалим при някоя годишна равносметка, примерно…

Obscura

Има всички признаци, че концертът ще започне по график, но публиката, съвсем по ориенталски, чувствено закъснява, което ми дава възможност да „инспектирам” подробно обстановката. Съвсем в немски стил, турнето е подсигурено с минимални като размери техническа екипировка, от която традиционно се изваждат големи резултати! Дали заради късане на техническата съвместимост „Германия – Франция” или просто поради особеностите на FRACTAL UNIVERSE, звученето на французите е много неудовлетворяващо…

Fractal Universe

Диктуваното от пулта темпо сякаш задъхва бандата, макар музиката им да включва пространни пасажи от акустики и баладични моменти, изпълнени в сложен Progressive Metal маниер. Рифовите части са дропнати, а саундът на седем-струнните им китари е решен така, сякаш нещата се свирят от клавири. Твърде многожичният бас не се чува на рифовете и само наблюдаваме претенциозни артикулации. В така формираното звучене не става ясно има ли добавка от пулта, но на по-бавните пасажи момчетата се представят много грамотно. Гласът на фронтмена/китарист е предимно чист или с мелодичен харш. Много стриктното пазене на тона е съчетано със значително „запушване” на гласа, от което страда силата му и се разчита на корекциите на озвучителя.

Fractal Universe

Последното издание на FRACTAL UNIVERSE е концертен запис и поне що се отнася до мен, остава загадка реализацията му. След третата песен, групата има кратко време за анонс, където се опитват да внушат, че следващото парче е за куфеене. Дропнатата му рифовка произвежда равномерен шум, при който акцентите се слагат изцяло от барабаните. Ако не е бавната инструментална част, това щеше да е просто шумова пауза. Тук и на последния трак ясно влизат клавири от пулта. Групата остава впечатление за висока музикална култура, но все още се бори с модерните тенденции в звукодобиването! Хубаво е българските групи, които също се заплесват по тези тенденции, а са с доста по-скромни технически спосоности, да видят FRACTAL UNIVERSE на живо, за да си направят сметка, какво рискуват, излизайки от репетиционната!

Феновете

Страничният Black/Death проект на Steffen Kummerer (v., g. Obscura) е една приятна добавка към този тур-пакет, макар групата да не е много активна последните години. Музиката на THULCANDRA е сътворена по някои калъпи, но основното ѝ свойство е, че доставя удоволствието от основните универсални мелодико-ритмически закономерности. И ако стилът е взел повече от Black Metal-а, то вокалите са повече във вените на Death-а. Подчертаните мелодии са уникални за всяка песен и са много ухолепчиви. Ритмиките са азбучни, но орнаменториката е забележителна с преходите си, акустиките и мелодичността. Вокалите са обилно оработени с 80-тарско ехо.

Thulcandra

След четвъртата песен THULCANDRA прекъсват монолитната си поддръжка от пулта, излизайки с трак от акустична аутродукция и имат време да ни приветстват. Ще изсвирят за нас ново парче, което си му е време, имайки предвид, че последният им студиен запис е от 2016 г. Песента е еманация на стилистиката на германците, но облечена в по-дълга и сложна композиция, споена от мелодични линии, някои от които са клавирни от пулта. Особеностите на хармониите и в последната песен говорят, че основният композитор в групата е един. Типично рокаджийският туш на финала извиква първите овации за бис. Немската програма, обаче, е неумолима.

Thulcandra

На богатия мърч щанд виси надпис, че цените са съобразени с регионалния стандарт. И това наистина е така! Примамливи предложения от всички групи извикват комплимент към покупателните ни желания и съдейки по феновете, комплиментът бе върнат!

Атмосферата

Изящната обложка на „Illuminati”, още парещия нов албум на GOD DETHRONED, си заслужава добиването му на винил! Дълга spoken/keyboards интродукция с ритмика звучи, докато групата се нарежда по сцената и приветства феновете с united знака. Интрото отшумява.

God Dethroned

– София!!! – Провиква се многозначително Henri Sattler (v., g.) и бандата забива първото и заглавно парче от новия си албум.

God Dethroned

Прави впечатление, че саундът се перфекционизира, рифовката звучи ясно и балансираността взема връх! Музиката на нидерландците е по AMON-AMARTH-ски простичка, но влиянията на GOD DETHRONED са многопластови и преминават през Black, Thrash, Epic и Death Metal. Строго металният харшов вокал е подходящ за изява във всички тези конотации на екстремната музика. Ефирните клавири, поддържащи хармонията са добавени от саунд-инженерите. Равноделният ритъм има бързи и бавни моменти, където блесват китарни мелодии или не покорява бласт машината Michiel van der Plicht.

God Dethroned

Посланията на GOD DETHRONED докосват скеча и новият им албум в своето студийно превъплъщение е мелодично-олекотен, но на живо групата прави впечатление на доста сериозна в прецизността и разнообразието си група. Blackened Thrash-арията „Villa Vampiria” ме грабва и ми подсказва, че момчетата не са пропуснали ранната дискография на SLAYER! Епики, Gothic, Black, Heavy (Най-вече в солата.) и Thrash/Punk влияния правят от сета им интересно и богато преживяване, което не е лишено от приятни хармонии. Струнниците умело имитират бек-вокали, но нечовешките преекспонирани хармонии подсказват, че те са добавени от пулта. Стегнатият им сет завършва дисциплинирано и някак внезапно.

Сетлист GOD DETHRONED:

Intro

Illuminati
Book of Lies
The World Ablaze
Villa Vampiria
No Man`s Land
Spirit of Beelzebub
Gabriel
Escape Across the Ice (The White Army)
Nihilism

Както и GOD DETHRONED, OBSCURA не идват за пръв път в България, но и двете групи заслужават вниманието на феновете. Както вече споменахме, германците втора година представят иначе топло посрещнатия и от фенове и от критика албум „Diluvium”. С немска прецизност и съвсем по план в 22:15 ч. клавирна интродукция извиква вниманието ни, а немските Tech. Death Metal корифеи влизат рязко с по-старо и агресивно парче, от продължаващата им космическа сага. Звукът продължава да бъде прецизен. Германците свирят със седемструнни китари, но рядко посягат към дропнатия сегмент в изящните си разложени акорди и рифове. Сложните Prog. Death Metal композиции извикват усещане за елитаризъм. Песните от новия албум са размесени с по-стари техни композиции. Вокалите пленяват с разнообразието от бленди (За стила…) и обхвата си.

Obscura

Напоследък свикнах хедлайнерът да е по-независим от разнообразния бекграунд и диктовката на пулта, но при OBSCURA нещата си остават на контролирано равнище. Пред много от песните има интродукции, различни от студийните варианти, като семпли от тях звучат и в съответното парче. Различни хорове, шумове и акустики доукрасяват композиционно музиката, но и диктуват едно препускащо темпо, което дистанцира групата от публиката ѝ. Космичността им, обаче, позволява това!

Obscura

Още в ранното си творчество OBSCURA заявиха своята претенция death metal-ът им да е наследник на DEATH. Новият им албум, освен оп-олекотен, е посегнал и по-напред в тази насока, към музициране в шаблоните на CYNIC. Бас фигуративността на Linus Klausenitzer много напомня на съсредоточената лудост на Sean Malone (b. Cynic). Prog. компонентът им е строго авторски и макар да напомня на места за PSYCHOTIC WALTZ, OBSCURA намесват джаз хармонии. Едновременно с усложненията от всякакъв характер, германците сякаш са композирали определени сегменти от песните си за почивка и има цели пасажи, контрастиращи с простовати музикални форми. Някои от песните им се сливат, а честите смени в темите и темпата водят до това, че за да ги отличим при така построения и озвучен сет, трябва да сме нагазили сериозно в дебрите на изказността им.

Obscura

Чак преди последното парче от регулярната програма, групата се представя. След композицията ние, разбира се, искаме добавка. Добре подготвеният от бекграунда бис ни бива предоставен. Финалното парче/бас соло, сякаш успокоява страстите, OBSCURA се покланят и феновете биват отпримчени от този друг свят, чието нашествие трая 75 минути…

Сетлист OBSCURA:

Intro