Начало » Концертни репортажи (Страница 48)
Category Archives: Концертни репортажи
Forlorn
- ALMA MATER revealed the song “Pain” feat. G. McManus (KOROZY)
- Gallery: RAMPART, HARD COMPANY, STORM and FAT WHITE CHIEFS in Sofia
- Gallery: BESTIA ATER, PAST REDEMPTION and PROKAZA in Sofia
- Gallery: TERRAVORE, CONCRETE, CIROZA and SQUAD OF DEATH in Sofia
- JUDAS PRIEST are working on new album
- NANOWAR OF STEEL reveals music video for new single “Uranus” feat. Michael Starr (STEEL PANTHER)
- Gallery: U.D.O. in Plovdiv
- Rob Halford’s Confess: “I’m a pop tart”
- Gallery: Sea Of Black Festival 2020
- Gallery: SCHIRENC PLAYS PUNGENT STENCH in Bulgaria
NIGHTSTALKER и CENTER късаха глави в центъра на София
Концертът започна в 21:00 ч. CENTER взривиха сцената яко. Ако трябва да съм откровена, те ми харесаха като музика и звучене, много повече от хедлайнерите от Атина. Звучаха доста сериозно, добре аранжирано и сякаш в музиката им имаше някаква насоченост и тема, която доста ме впечатли. Липсата на вокали, правеше звученето определено малко постно и скучно, но чисто музикално звучаха добре.
Nightstalker
Стоунърите от Гърция NIGHTSTALKER излязоха на сцената към 22:30 ч. Представиха се добре като цяло, въпреки че стила в които свирят не е в кръвната ми група. Като музиканти се справиха доста впечатляващо и синхрона между тях беше безупречен. Вокалът обаче изпорти всичко за съжаление. Не съм сигурна, дали просто не му беше ден тогава или просто толкова си може само, но звучеше супер кофти. На места ми приличаше на кришнар, който си мрънка нещо под носа. Пеенето му определено беше дота неугледно и фалшиво. Да не говорим, че между парчетата се опитваше да си комуникира с публиката, на някакъв доста странен английски език с фъфлещ акцент. Според мен, беше попийнал преди да излезе на сцената. Въпреки всичко феновете супер много се кефеха и куфееха и на 2 банди.
Красимира Виткова
05.12.2013 г., Клуб 8th Ball, София
-
- Center
-
- Феновете
-
- Center
-
- Center
-
- Center
-
- Center
-
- Center
-
- Center
-
- Феновете
-
- Nightstalker
-
- Nightstalker
-
- Nightstalker
-
- Nightstalker
-
- Nightstalker
-
- Nightstalker
-
- Nightstalker
-
- Nightstalker
-
- Nightstalker
-
- Nightstalker
30 години група АТЛАНТИК
За група АТЛАНТИК, цялата 2013 г. премина под знака на тридесетгодишнината им. Редица концерти бяха обявени като юбилейни и представящи новия им албум „Конникът на смъртта“. Знам, че момчетата бяха планирали грандиозен спектакъл към края на годината, на който специални гости трябваше да бъдат групи и музиканти, които през годините са споделяли сцената с ветераните. Изглежда такъв концерт не е реализиран в планираните мащаби и неговия по-скромен брат се случи на сцената на клуб ROCKit.
Атлантик
Без съмнение, за това събитие трябва да благодарим на Звездомир Керемидчиев (АХАТ, АНАЛГИН) от името както на феновете, така и на самите юбиляри. Освен като мениджър на събитието, той заби и с АНАЛГИН в края на тази вечер.
Sheky And The Bloodrain
Малко преди 22:00 ч., след мистериозно свое изчезване, на сцената се качиха SHEKY AND THE BLOODRAIN. Шеки (които бе и рожденник от един момент нататък…) и бандата му извървяха пътя от хиперактивната клоуниада до доброто сценично поведение. Освен доброто свирене, имаше и визия и характерния за фронтмена хумор между песните. Представени ни бяха композиции, както с английски, така и с български текстове – малко аморфни рок-метъл парчета, но доста добре стоящи за клубна обстановка. Предложените кавъри на ФСБ и QUEEN също бяха подходящи за повдигане на настроението. Шоуто бе осакатено единствено от взирането в стойката с текстове на някои парчета. След 7 песни, последната, от които бе „Show Must Go On“, 40 минутния им сет завърши и бяха изпратени с овации.
Димитър Димитров – основател на Атлантик
Изненадващо или не, група АТЛАНТИК се качиха втори на сцената малко преди 23:00 ч. Въпреки, че бяха обявили, че ще свирят и кавъри, като юбиляри със сериозен стаж, те казаха от сцена, че ще наблегнат на авторското си творчество. По-ранни и по-късни power metal парчета бяха прекъснати от емоционално изказване на човека зад барабаните – Иван Лазаров. Макар и да се представяха със самочувствие, вокалистът им Александър Младенов твърде често обръщаше гръб на публиката. След осем песни, последните две от които с английски текстове, основателят и китарист на бандата – Димитър Димитров доста срамежливо поиска одобрение от феновете и след като го получи, приключи сета изненадващо скоро с кавър на DEEP PURPLE „Perfect Strangers“.
В 23:50 вече наблюдавахме група ТОРНАДО. Забележителни като инструменталисти и с чудесен певец зад микрофона, групата успя да демонстрира изключително качественото озвучаване в клуба. Доста прилепчивата им клубна музика за ухото, обаче е далеч от моите вкусове и в съчетание с направо захаросаните им любовни текстове ми позволява да се поразсеям. Момчетата не досаждат с програмата си и след изпълнението на радио-хита им „Свободен“ (5) отстъпват сцената към 00:15 ч.
Аналгин
След 00:30 ч. Звезди и АНАЛГИН доказват, че не са случайна група. Въпреки, че студийните им записи за мен са твърде алтернативни, на сцена те раздават чиста метъл енергия, с много движение и приятно шоу. В началото на сета чухме добре познати песни, а към края му, една поредица от нови композиции, които предстоят да бъдат издавани. Едно лежерно отношение без излишни претенции, някак доближи публиката до групата. Кавър на OZZY „Perry Maison“ (7) заключи музикалната част на събитието в 01:10 ч.
Така понятията „юбилеен концерт“ и „разнообразен клубен фест“ се сляха в едно.
Rock Thrashler
04.12.2013 г., Клуб Rock It, София
-
- Sheky And The Bloodrain
-
- Аналгин
-
- Атлантик
-
- Димитър Димитров – основател на Атлантик
Anneke van Giersbergen: Рок на една ръка разстояние в мразовитата нощ
Четвъртък, необичаен ден от седмицата за концерт. Рок клуб – нетипично място за концерт на известно име от еврепейската рок сцена. Нощта е студена, клубът не особено голям за рок концерт, но това очевидно не пречи на хората дошли да посрещнат една прекрасна дама. Малко след 21 часа на сцената се качва Anneke van Giersbergen, която поставя началото на един приятелски и задушевен рок концерт. Публиката е буквално на една ръка разстояние и припява във всеки възможен момент. Между песните винаги има леки закачки и усмивки между НЕЯ и феновете. A ТЯ не пропуска да припомни далечната си първа визита и дори посочва хората, които е запомнила от нея. Какво впечатление оставя българската публика, а? Рок и бира се лее с пълна сила! Кефът е неописуем.
Има какво да се желае от гледна точка на озвучаването, но иначе едно такова уютно преживяване няма как да бъде подминато без поздравления както на организаторите, така и на ROCK IT.
Димитър Баръмски ©
28.11.2013 г., Rock It, София
SATYRICON in Berlin – a nostalgic flare… (and a Frost-esque reflection on music)
It is quite difficult to describe the feeling of seeing Satyricon live after four years; with a period of more than a year (2008-2009) having been dominated by them through the extensive and explosive Age Of Nero tour. The emotion is, of course, personal to begin with. The band do have their loyal and passionate – even fanatical – following; to the extent of a young man banging on the tourbus door after the gig in Berlin: „I must meet Frost!“… After all, we ourselves waited for hours to meet the band in the cold November night. The layers of personal memories and the excitement of a gathering long overdue, are there. In addition – and more objectively – we must definitively state this is a band ingenious. Precisely the reason we took the ‘trouble’ of flying from Sofia to Berlin for this gig.
I must say I was a bit apprehensive. Having attended the ‘Nero’ tour about ten times, I was secretly hoping for the same sweeping energy; furthermore, I was curious how the controversial new record would be delivered live in its intricacies, anticipating a resolution of what to make of the record. ‘Satyricon’ (2013) certainly carries the flair of nostalgia. That sweet feeling of decadence, of autumn, of twilight, and ultimately of maturity. On the one hand, a feeling burdened with the experiences of the past, carrying on their undertones, producing a richness of expression. On the other, nostalgia could be a feeling of loss, of generally being devoid of the past and its content.
While my emotion is highly subjective, I was seeking that presence, that fullness in the Berlin delivery; and what I got, is rather complex to describe. The concert began quite differently from what I’ve witnessed on the Nero tour. There was that definite overtone of the ‘old school’, which seems to also characterize the new record. Surely, a majority of fans are happy with precisely that. ‘Satyricon’, if summarized laconically, is perhaps a gift for them. I suppose these fans have not sensed the depletion of energy, of punch and a power, which devotees to the past decade of Satyricon would expect. Most would go with the ‘Mother North’ flow, and they would be right in themselves. But I was anxious in my expectation of Now Diabolical: the song that blew me off every time I heard it. This time… it did not. The vibe did not pick up. I was puzzled by how deplete of energy the opener to the marvelous Satyricon 2006 could sound.
Luckily, the songwriting gem that followed, namely Black Crow, delivered. I was ready to be immersed in more musical splendor. I couldn’t wait to hear whether my impression of Nocturnal Flare being the best song off the new album, would be confirmed. I was hoping that other songs would also deliver. To cut a long story short, the concert stood on three pillars: Black Crow, Nocturnal Flare, and To The Mountains. The rest was a more or less lax (or laid back) musicianship, far too melodic guitars, and catchy tunes, e.g. Nekrohaven, Fuel For Hatred, King (mind you, Fuel could – and have been – a blast in the past, but here it also sounded routine). Sadly (very sadly!), we did not get Repined Bastard Nation: a tune which I cannot imagine being played without madness.
Around the dancy post-punk feel of the gig, revolved and intersected the aforementioned feel of the ‘old days’, with four songs from pre-Rebel albums, and the sumptuous Our World It Rumbles, Infinity Of Time And Space. I was curious what I would get from the latter, but no, it definitely didn’t have the groove and magnetism of Nocturnal Flare. All in all, even Pentagram Burns struggled to be dynamic. Density did not characterize this concert; however, I was content with the quality that three rock-solid songs delivered. There needn’t be that manic feel anymore (and surely, we’re all getting older), in order for a song to be intense. Intensity is brought just by the quality of songwriting and the rendition. Sometimes I wonder whether Satyr realizes – or cares, even – about his compositional genius. With an effort, more Nocturnal Flares could have come out of Satyricon 2013, instead of the wandering through territories not immanent to Satyricon (‘progressive’ black metal in the vein of Enslaved, etc.). All criticism aside, I would rush to see the band again, not sparing any means. I can’t, however, free myself from the feeling that music is no longer Satyr’s main passion. Like Michael Caine gives an impression that rather than being on camera, he’d prefer to be lounging in his London restaurant smoking a Bolivar, it seems Satyr would rather be somewhere else.
I’d like to thank the guys for being kind enough to sign autographs, and Frost particularly, for the warm and responsive vibe I always get from him. And could it be otherwise, with the man who once said: „It’s a passion for music that has brought me and us to devote our lives to Satyricon. You can always try to analyze this further and see that music in a way is tied to life and vitality but I haven’t really brought the thought or analysis that far. I just know and I feel that there’s passion for music and I observe that music invokes very strong things and very strong feeling in me. It pulls strings and being a performer myself it feels like the only way I could go. I cannot really even think of my life as something detached from music now. Ten years ago perhaps I could but not any more and passion for music must be what does it. I cannot conceive of it differently.“
Also in 2009: „As far as black metal in general goes, I simply think it has gone through a perfectly natural evolution. There is really nothing dramatic with what has happened. It has grown and matured and gotten more complex just like any living organism. But a revolution rather than just slow evolution is now called for, I think.“
„Different people have different needs and aspirations in life. I am much more strongly linked to music than (…) an established life. This is the reason why I have dedicated so much of me to the music.“
I humbly think that passion in itself is a revolution, an antidote to establishment per se. In the light of all the recent Satyricon’s statements that the 2013 album should „pave the way for the future of black metal“, I hardly think the genre follows a linear movement. There are a few unique bands (Samael, Enslaved etc.) who have followed their own line of evolution, with passion always being the unifying moment, the base to which everything could be reduced – a base resolutely extreme, unambiguously intelligent, yet running far deeper than the conscious.
To summarize, Satyricon may have lost their edge (or are taking a break from walking that thin line which makes a good performance astonishing), but they will always be known for the rich, rather hermetic, completely unique (and certainly ‘progressive’) compositions, together with a first class live delivery. A world of their own we hope will never crumble.
The darkness shall be forever, the beautiful darkness…
Diana Chavdarova
Satyricon, Berlin, Lido, 28.11.2013
С нетърпение очаквах да чуя какво ще ни предложат „Сатирикон“ след бомбастичния тур, след дългото затишие и последвал нееднозначен албум. Чудех се дали впечатленията ми от албума биха се затвърдили. С една дума, оказа се, че да.
Почти няма следа от суровата енергия от предишни албуми и турнета. Концертът в Берлин започна лежерно и „олдскуул“, с интро от новия албум, последвано от Hvite Krists Dod. Now Diabolical, която досега винаги ме е разбивала, шокиращо мина някак незабелязано. Black Crow ме грабна – това просто е великолепно парче. Оказа се, че концертът се крепи на три пилона: Black Crow, Nocturnal Flare, To The Mountains. Nocturnal, любимо ми от новия албум, звучи още по-прекрасно на живо.
Запитах се: защо ли Сатир не се уповава повече на композиторския си гений? Какво е целял с откровено комерсиалния „Сатирикон“ 2013? От една страна, явно да погъделичка олдскуул феновете, а от друга, тези на които се нравят пост-пънк ритмите и мелодиите на King, Nekrohaven. Дори Fuel звучеше слабо. Много се надявах да чуя Repined, но не би. Infinity Of Time And Space не звучеше инслейвдски, а също й липсваше интензитет и динамика. Като цяло китарите бяха твърде мелодични, а музицирането – рехаво. Мисля, че за Сатир музиката просто е престанала да бъде приоритет.
След доста мръзнене до турбуса, се сдобихме и с автографи. Фрост бе особено мил, както винаги. Дано групата продължи да има фанатични фенове… като младежа, блъскащ по вратата на буса: „Трябва да се видя с Фрост!“, който зарази и случайно минаващ възрастен гражданин не съвсем с всичкия си, и последният взе да приглася: „Искам Фрост!“… Като цяло, доста забавна и ведра картинка. Нека споменем и любезните германски фенове, които не пропуснаха да се зарадват, че сме дошли чак от България, и пратиха поздрави на милата ни родина.
Диана Чавдарова
Сатирикон, „Лидо“ – Берлин, 28.11.2013
Rock You To Hell: изключителен Heavy Metal празник в сърцето на Елада
Основният виновник за раждането на новия фестивал, посветен на Heavy Metal стила – Хрùстос Зигас, е голям фен на GRIM REAPER. Третият албум на английските ветерани е кръсникът на този фестивал, който в първото си издание събра впечатляващо разнообразие от групи.
Гръцката публика има самобитен вкус. Неведнъж гръцките фенове са ми отваряли очите за някои не толкова комерсиални банди, които те превръщат в култови имена! Случвало се е и да търся неуспешно причините да лудват толкова по някои групи. Продължават да ме изненадват приятно с качеството си и младите гръцки музиканти. Екипът на Хрùстос направи и невъзможното да изкове от този фестивал едно наистина забележително събитие. За всичко това, обаче, ще разкажа по-надолу.
Самият фест бе обявен за 9 ноември, но бе предхождан от Warm Up Show предната вечер.
ROCK YOU TO HELL Warm Up Show
На 8 ноември в Атина все още е лято и температурите са плажни. Ние, обаче, потъваме в мрака на катакомбите на 7sins Club, насред центъра на града. За начало на музикалната част е обявен часът 19:30. Около това време доволно разхлаждам с елинска бира на съзаклятническата явка.
Heart Attack
В 20:00 ч. младата гръцка банда HEART ATTACK открива шоуто. Hard’n’Heavy стилът им е изпълнен с много мелодия. Клавирът не се натрапва и пълни звука, а дамата зад него – Lila, добавя и нежни бек вокали. Вокалистът им Georgiu Drimili остава някак стеснителен, както при общуването си с публиката, така и в пеенето си. Песните им са средно- до бавно-темпови и прави впечатление, че китарата е дръпната назад в ритъм пасажите. В солата си Steve G демонстрира уверена виртуозност. Саунд-инженерът на клуба по средата на сета напомпа ритъм китарите, което според мен бе необходимо, но китаристът веднага коригира това вмешателство. Авторските неща на групата донасят спомени за DIO (периода Dream Evil) и EUROPE. Включиха в сета си и кавъри на RIOT и WARLORD. Плахото сценично представяне не бе преодоляно до края на четиредесетминутния сет, може би защото феновете все още продължаваха да влизат в клуба.
Ruthless Steel
Още с излизането си в 20:40 ч. гърците RUTHLESS STEEL препуснаха в бързи парчета с ритъма на ранните RUNNING WILD. Вокалистката им – Aliki Kostopoulou, без съмнение, е попадение за тях. Подчертаният ѝ алт се разгърна с разнообразни техники на пеене, включително и харш, като тя изнесе и шоуто на раменете си. Чудесна китара и рифове, достигнали собственото си звучене. Ритъм секцията беше в догонващи позиции спрямо дуото китара – глас. Изключително енергичните парчета и представяне оставят впечатление, буквално, за запалване на сцената. Изключителният глас, вярното пеене и разнообразната техника на изпяване се ползват инстинктивно и към края на 40 минутния сет се усети пренапрягане. Ако Aliki започне да ползва целенасочено богатия си глас, ще стане сериозен фактор на метъл сцената. Поднесеното чудесно, възпламеняващо шоу класически Heavy Metal показа потенциала на тази млада група. Добрите им авторски песни бяха допълнени от завършващото сета им парче на PRETTY MAIDS „Back To Back“.
Rampart
В 21:30 ч. на сцената са вече българските гости от RAMPART. Като група със сериозна дискография (с която някои се запознаха отблизо на мърч щанда), те представиха разнообразни песни – по-бързи, по-бавни, епични и с progressive влияния. Сетът започна с акустична интродукция, за да набере скорост постепенно. Също нисък глас, вокалистката им – Мария ползва предимно чисто пеене. Събрали слушатели и нови фенове, българите се представиха на ниво. На едно от най-старите им парчета – „Warriors“, групата си позволи интерпретации, които не бяха сполучливи и определено изненадваха. Разчупената ритмика се редуваше с бързите парчета от ранните им записи. Мария сгорещи феновете, развявайки гръцкото национално знаме. RAMPART си позволиха да изпълнят парче на български език и това бе кавъра на ЕРА/ЕР МАЛЪК – „Градът“. Те бяха избрали да завършат 50-минутния си сет с най-новия си епос – „The Metal Code“, което придаде тягостност на финала им, защото освен добър припев, парчето е със значително времетраене и не е подходящо за край.
Wotan
„Wotan“ е доста популярно име сред метъл групите. Точно тази италианска формация WOTAN, става култ сред гръцките фенове още с първото си демо от ’93 г. – „Thunderstorm“. Твърдата им фенска маса е готова да посрещне италианците в плътна стена пред сцената, когато в 22:40 ч. се разнася оркестралната интродукция, въвеждаща ни на бойното поле. Неприятна житейска ситуация е лишила басиста им от възможността да пътува в последния момент, но момчетата имат куража да излезат за шоуто дори без бас. Епичните метъл парчета носят директно внушение, че WOTAN са италианските MANOWAR. Китарната бленда е „All men play on ten“. Гласът на Vanni Ceni без усилие се заиграва, както с височините, така и с хармониите тип Еric Adams. Ключови думи се артикулират неразличимо от записите на MANOWAR. Епична силова канонада громоли зад барабанния сет. Без да са трибют банда, WOTAN ползват толкова директни цитати от първообраза, че сравнението е натрапчиво. Кожа, броня, меч и шлем са някак задължителни за шоуто. Въпреки осезаемата липса на бас, Vanni завладява тълпата с повелителни жестове и чудесно пеене. Всички помагаме на припевите. Гост разказвачът Никос обогати едно от парчетата с включване на приказка за бойни подвизи (на гръцки език!) и донесе нови сравнения… Войнствената обстановка наложи Vanni да сложи и шлема си! Италианците постигнаха силно излъчване и присъствие. С меч, ризница и шлем, вокалистът ни пожела „Good night!“ и ни остави на милостта на двеминутната аутродукция, която също бе оркестрална. Барабанистът Wrathlord приветливо направи stage-diving, за да се присъедини към метъл братството.
Около полунощ се отдадохме на разпускане сред музиканти и фенове. А предстоеше афтърпарти… Но някои предната нощ се бяхме отдали на „удоволствито“ пътуване с бус и се лишихме от купона.
-
- Авторът и Мария (Rampart)
-
- Официалната тениска на Warm Up концерта
-
- Heart Attack
-
- Ruthless Steel
-
- Ruthless Steel
-
- Rampart
-
- Rampart
-
- Wotan
-
- Wotan
ROCK YOU TO HELL
Наличието на много групи налагаше същинската част на фестивала да стартира по-рано. И така на 9 ноември още в 17:00 ч. сме в клуба. За разлика от предишния ден, тази вечер ще бъде посветена на двойните китарни атаки.
Erase
В 17:35 ч. сцената е окупирана и звуква интро от пулта. Гърците ERASE ни потапят в класически Heavy Metal, гарниран с малко Prog. влияния. Двете китари си казват думата и звукът е плътен. Заковават се на средно темпо. Вокалистът им взима височини, но му липсва сила на гласа. Цялата група е статична и е подходила плахо към участието си. Въпреки това, авторските им парчета са добри и без натрапващи се цитати. IRON MAIDEN и MERCYFULL FATE не са сред групите, които не са слушали… Кавърът на малкоизвестните англичани BITCH напълно им импонира на стила. Графикът днес е по-стриктен и ERASE напускат сцената след 45 минути свирене.
Clairvoyan
Предварително обявените кипърци SERPENTEETH са отпаднали и на тяхно място в 18:20 ч. излизат гърците ANGELMORA. Вокалистът им веднага се хвърля в демонстрация на фалцетни височини, което не е добра визитка. Влиянията в музиката на квинтета са разнопосочни. Очивидно са вдъхновявани едновременно от Glam Metal вълната (SKID ROW, GUNS’N’ROSES), класическите рок банди (DIO, MOTORHEAD) и Progressive образци (DREAM THEATRE, QUEENSRYCHЕ). Динамичните пасажи в песните звучат добре, но при по-бавно темпо лъсва известна непрецизност в свиренето, а бавните сола са недопустимо недообработени. ANGELMORA проявиха синдрома на младата банда – освен еклектичното свирене, вокалист и ритъм китарист си размениха функциите за едно парче. Резултатът бе влошаване на вокалите на елементарна песен… Трудно и смело е да правиш кавър на QUEENSRYCHЕ, но гърците се справиха без, разбира се, да достигат прецизността на оригинала. С това добро впечатление (и бих казал пожелание) половинчасовото им шоу приключи.
Тук организаторите ни изненадват с еротично шоу по време на настройването на сцената между групите.
Clairvoyant
– Ние сме CLAIRVOYANT от … Гърция – затруднява се новият италиански вокалист на групата, след като се качват на сцената малко преди 19:00 ч. Prog. влиянията и сега не напускат клуба в бързите песни на квинтета. Отпуснати и с усмивки, момчетата раздават от немалкото си авторско творчество със завидна лекота. Iliour Griften (v.) не ни смая с глас, може би защото все още не бе затвърдил всички текстове и неуверено си помагаше с „пищови“. За кавъра на WARLORD на сцената се качи и вокалистът на HEART ATTACK. Песните на CLAIRVOYANT са доста мелодични като композиции, но биват втежнени с бързина и здрави рифове. Общото добро настроение ни бе вдъхнато от сцената с някакво спокойствие и липса на напрегнатост. В накакъв аспект търсенията им ми напомнят на VANDEN PLAS. Ветераните направиха разкошно 40-минутно представяне.
Двете дами от еро – шоуто продължиха да разсейват скуката между различните сетове.
Spartan Warriors
Малко преди 20:00 ч. на сцената излизат английските гости от SPARTAN WАRRIOR. Групата е отново на светло, благодарение на упоритите разкопки в NWOBHM епохата и активно търси своята публика из цяла Европа от около година. Вокалистът им Dave Wilkinson излиза с джентърменска визия и малко преекспонира вибратото в пеенето си. SPARTAN WАRRIOR ползват целия традиционен арсенал на ранните британски Heavy Metal групи, както като музика, така и като визия и общуване с публиката. Равноделният ритъм и ползването на блус хармонии доближават англичаните до сънародниците им от SAXON. Осезаемото присъствие на сцената се засилва от липсата на паузи между песните и добрия инструментализъм. Когато Dave казва няколко думи по средата на сета им, той е видимо задъхан. Двойните каси влизат много добре на някои от старите им парчета – сетлистът е предимно от такива. Британците демонстрираха силата на школата си, макар да има известно еднообразие в репертоара им. Изказвайки горещи благодарности на публиката, получават и първия бис за вечерта. Изпълнението им добива 45 минутни граници.
На някои хора еротичното шоу започва да им пречи на пиенето…
Blind Justice
BLIND JUSTICE е култова гръцка банда от края на 80-те, която възкръства, за да ни припомни парчетата от двете си дема (89 и 90 г.). Организаторите са проявили уважението да подчертаят значимостта на групата, изтегляйки я по-назад в програмата на феста. Двойната китарна атака мачка, но парчетата са композирани с лекия наивитет на гаражни младежи и много припеви. На фона на предишния сет качеството леко е спаднало. Често песните им започват със спокойна част, за да продължат после по-динамично. Китарното соло взаимстващо от класическата музика не повдигна нивото. Без да е умишлено, в начина им на композиране има нещо от музиката на URIAH HEEP. След кавъра на DEMON “Don’t Break the Circle” припряното бързане изчезва… Изглежда има някакви доуговорки относно времето на излизане на хедлайнерите и BLIND JUSTICE спокойно разпяват публиката и добавят в сета си кавъра на JUDAS PRIEST “Nightcrawler”, изпълвайки 50 минути.
Wotan
Отворилата се дупка е причината WOTAN спешно да облекат ризниците и да реализират кратко нападение между 22:00 и 22:15. Част от феновете, неприсъствали на Warm Up Show-то не разбраха какво се случва и не харесаха това, че група се явява за кратко и без бас на сцената. За мен бе впечатляващо колко бързо и с каква увереност вокалистът им Vanni Ceni успя да разпали публиката. Чухме отново най-силните им парчета, заедно със гръцката им сага в изпълнение на Костас. Дори получиха своята „woman-slave“ на сцената, благодарение на добрата ѝ воля! Италианците доказаха, че са група, живееща на сцената, дори и без басист!
Еротичното шоу този път продължава повече от една песен и щети дадоха няколко питиета, недоглеждани достатъчно от притежателите си и ливнати по масите и пода.
Medieval Steel
За незапознатите трябва да споменем, че англичаните HOLOCAUST са група, съществуваща от 1977 г. Единственият оригинален член, останал от тогава – John Mortimer (g., v.) е реформирал състава за последно през 2012 г. Около 22:30 тази формация се качи на сцена. Ако ви е попадала не твърде голямата им дискография за тези години, ще знаете че говорим за Psychedelic Heavy Metal, включващ елементи от хипи рок културата и ранното радикализиране на метъл сцената. Ако, обаче, ги видите на сцена!?! Тук говорим за Acid Metal/Oi Hippi Rock, ако ми позволите такава словоблудствена терминология! Изпод агресивния дисторшън, откровено пънкарския бас и канонадата от барабани се долавят мелодичните влияния на ROLLING STONES, DOORS, JIMMY HENDRIX, CREAM и ранните PINK FLOYD… Парчетата са разнообразни и рядко са прекъсвани от паузи между тях. Характерни са психеделичните китарни сола с дисхармонични изкривявания. Еклектичната хипи/метъл/пънк визия на музикантите допълва спектакъла. Познатото ни от кавъра на METALLICA „The Small Hours“ (Някои сметнаха, че групата свири кавър на METALLICA, но това не бе така!!!) прозвуча в оригиналния си по-бавен вариант. На някои може тази група да им е прозвучала ретро, но на фона на случващото се в sludge metal сцената, HOLOCAUST са изключително явление! Разместването в програмата, според сет-листа им, бе довело до съкращаване на цели пет песни от планираното шоу! Емблематичното парче от ранното творчество на групата – „Heavy Metal Mania“ финализира това забележително присъствие петдесет минути след началото му.
Medieval Steel
В началото на репортажа ви споменах за вкусовете на гръцката публика и за това как превръщат некомерсиални групи в култ. За цялото си съществуване от 82 г., MEDIEVAL STEEL имат издадено едно ЕР и два (?) сборни албума. В момента пишат материал за дългосвирещ дебют. С голяма претенция и самочувствие тази група се качи на сцената към 23:30. Ползвайки класически похвати от Heavy Metal и Hard Rock схемите, поляти обилно с бек вокали, те се заковаха на такт 4/4 и не помръднаха от него. Елементарните парчета се лееха с предвидими мелодии и на места напомняха различни поп-икони от 80-те. Леко танцувалните им хитове бяха изпълнени с непретенциозен вокал. Измъченото китарно соло по средата на сета бe скучен анахронизъм. Някои деца по улицата правят по-интересни изяви…
В началото на репортажа ви споменах и че по някога не разбирам гръцките метъл маниаци. Ето това е един от тези случаи. MEDIEVAL STEEL бяха посрещнати доста разгорещено. Въпреки това, американците не върнаха тази емоция на публиката си. Заради губещото скоростта си изпълнение, те си позволиха да не изсвирят предвиден в сет-листа им бис!?! За довиждане размахаха „по-големия“ меч и слязоха от сцената. Едночасовото им изпълнение внимателно ни предаде на нощта. Групата с най-големи претенции бе най-голямото разочарование за мен тази вечер.
Плакатът на Rock You To Hell
ROCK YOU TO HELL Festival бе изключителен Heavy Metal празник, побрал в себе си, както любовта към класическите култови банди на 80-те, така и грижата към бъдещето на класическия Heavy Metal. Случил се като една дълго чакана мечта на истинския фен, него го чакат още хоризонти за достигане. Това първо издание бе достижение и само по себе си и като обещание за развитие. На добър час екип, на добър час Хрùстос!
-
- Плакатът на Rock You To Hell
-
- Erase
-
- Angelmora
-
- Clairvoyant
-
- Clairvoyant
-
- Spartan Warriors
-
- Spartan Warriors
-
- Blind Justice
-
- Wotan
-
- Wotan
-
- Ero-show
-
- Ero-show
-
- Holocaust
-
- Holocaust
-
- Medieval Steel
-
- Medieval Steel
Rock Thrashler
08 – 09.11.2013
7 Sins Club, Атина, Гърция
Кота нула: URIAH HEEP (11.08.1988 г.)
Гласовете на маститите, фосилизирали деятели на дирекция „Музика“ продължават да се носят като ехо на отминалото светло бъдеще така, както и политическата ни класа е зверска отживелица. И до днес продължаваме да чуваме колко развита е била музикалната ни сцена и какви световни имена е успял да събере най-вече „Златния Орфей“. Що се отнася до западния свят, до България бяха довявани само изпълнители, които бяха достатъчно безлични, достатъчно захаросани и с достатъчна липса на послания, за да преминат високата летва на цензурното обезличаване. Същевременно, както и днес се случва, естрадните карикатури нагло ограбваха световните рок имена в „творческите“ си напъни. После ги пренасяха в съветска Русия, където наистина ги смятаха за добри. Никой не може да измести RAINBOW от върха за най-ограбвани групи, но веднага след тях се нареждат и URIAH HEEP.
Въпреки, че всички „знаехме“, че през 1988 г. това е само сянката на една велика група, точно този концерт е пресечна точка на прераждането на рок културата ни. Според мен, това е и първият значим концерт, който от днешна гледна точка е много показателен в много отношения. Лично за мен, това е и ретро репортажа от кота – нула в концертния ни живот. За това и встъплението ми е наистина ретро, но необходимо да се изкаже, за да продължим … така да се каже, начисто.
От днешно гледище можем да кажем, че за URIAH HEEP 87/88 е период, през който групата реформира състава си и остава стабилна поне до 2007 г. Желанието на ветераните в състава Mick Box (g.), Trevor Bolder (b.) и Lee Kerslake (dr.), както и на новаците Phil Lanzon (kb.) и Bernie Shaw (v.) е да върнат славните години на бандата, защото чувстват силата ѝ и имат вярата в необходимостта от нейното съществуване. Днес само клавишите и палките са поверени в различни от този състав ръце. До голяма степен те успяха! А една немалка група стъпкани фенове успяхме да видим началото на това прераждане!
За някои почитатели, посещението на този концерт е било като да се смесиш с тълпата за да разгледаш газовите камери отвътре през 43 г. … В София на всеки, който се е задържал повече от 5 мин. на Попа му се извършваше милиционерска проверка и записване на данните. Във Варна арестуваха за какъвто и да било рок атрибут, снемаха отпечатъци, „респектираха“ в количества по преценка на униформения и глобяваха колкото пари носиш, независимо от сумата. Хората, които искаха да знаят какво се случва с комунистическия лагер, четяха руска преса… В нашата преса още се лееше светлото бъдеще и заводите пееха, въпреки третия фалит на държавата. И изведнъж? Концерт на URIAH HEEP! Моята крехка младост все още не е толкова осведомена и аз попадам на това събитие в безметежно щастие.
Концертът е обявен за 21:00 ч., но масово още към 19:30 ч. пред трите отворени входа на стадиона са се събрали хора. Няма драконовски мерки по проверката и влизането е нормално. От ентусиазъм влизам доста рано, но установявам, че вътре вече има доста хора. Зрителите са настанени само на централната трибуна на стадиона. Половината от крайната пътека е с монтирано ограждение. Предния парапет е границата до която може да има хора. Голяма сцена е построена зад червеникавите, гумени пътеки за атлети, ограждащи полето на стадиона, които са с видими деформации от експлоатиране. Позиционирам се в дясната страна приблизително в средна височина на трибуните.
Вероятно има хора, които помнят унифицираните квадтатни седалки по всички стодиони в България, изработени от бакелит и представляващи квадрат 40 х 40 см. с две дупки и един процеп на тях. Малко преди 21:00 ч. на една такава седалка стояхме прави четирима души, които не се познавахме. Никога не излязоха данни колко човека са посетили събитието, но билети се продаваха, докато се купуват и „кошарата“ бе препълнена. Пред стадиона имаше автомобили с регистрации от цяла България. Зад огражденията на страничната пътека имаше кордон от милиционери през половин метър. Пред трибуните бяха по- на рядко. Стадионната уредба ни предупреди, че за реда на стадиона се следи с видеокамери. На покрива на единствания по онова време блок до стадиона, който още беше строеж, стърчаха двадесетина души. Августовското слънце все ощи хвърляше зарева, когато прожекторите на стадиона го засенчиха.
Съвсем по часовник, групата излезе в уреченото време. Магията на рок-концерта ни заля – една отприщена експресивност, която не можеше да се види на концертите на българските еквиваленти на бандата. Проблемите с озвучаването (за които четох по-късно) не стигаха до възприятието ми – аз долавях достатъчно през телата на хората около себе си. Поне половината от песните дотогава даже не бях чувал и на запис, но очарованието бе достатъчно. Хвърлили мощна енергия, URIAH HEEP гледаха една притисната и обездвижена публика пред себе си. Няколко заловени да прескачат оградата… Покрива на съседния блок беше обезлюден… След една дузина песни, Bernie Shaw слиза от сцената и започва да тича като атлет по розовите (на тази светлина) пътеки за атлети пред публиката. По това време той бе малко по-пълен от сега и това е малко комично, но той иска да окуражи феновете. След едно „кръгче“ събиране на овации дисциплината не се разваля и той сочейки огражденията крещи без микрофон:
– What’s that bull-shit?
Връща се на сцената и концерта продължава, но при следващото разпяване Lee Kerslake дръпва един микрофон и започва да скандира „bull-shit“ с ритъм, докато публиката не започна да му отвръща на всяко „bull“ със „shit“. На другия ден изданията-официози масово писаха, че изхабените URIAH HEEP са накарали малоумната публика на това лишено от естетика събитие да крещят „Лайна!“, без да разбират какво казват!!! Облъчената от светлина сцена и прикованата публика изглежда останаха непонятни за членовете на бандата. Бяха запознати, че „July Morning“ е неофициален празник в България. И ние празнувахме вътре в душите си. Спретнати като за театър, кротки като в опера, сърцата ни крещяха от кеф. Ние също не разбрахме негодуванието на групарите и те слезоха от сцената след едночасово изпълнение. Без стон очакваме какво ще се случи – може би антракт? Стадионната уредба ни приканя да напуснем спокойно пределите на стадиона. И ние бавно се заизнизвахме.
Показаха ни западната култура от един организиран с наклона на трибуни обор. Сигурен съм, че е съществувал и известен риск, освен ако „Академик“ не е проектиран за ядрена атака!?! Бе направено доста и за да се осакати шоуто на URIAH HEEP. В годините остана мълвата колко е било зле, а за помията във вестниците няма нужда и да споменаваме. Е, концертът отвори една нова страница за феновете, а оборче в душите си някои хора носят и до днес. Но те не бяха в големия обор, тогава.
Без официална информация, само дочухме, че после групата е обиколила окръжни градове из България, където концертите са протекли по-добре. Някои са били организирано посетени от казармени поделения! Последния концерт е бил в Кюстендил, където софийски маниаци казаха, че са се раздали за два часа!
Концертът на URIAH HEEP в София не беше грандиозен. За нас, обаче, бе голям. И днес е може би още по-голям. Рапорт – даден.
Rock Thrashler ©
TOS002/RTH004
11.08.1988 г.
Стадион „Академик“, София
ATROCITY и LEAVES’ EYES с изящество завладяха София
Leaves’ Eyes
Имах щастието да гледам тези две групи предните два дни в Букурещ на Maximum Rock Festival, където те в компанията на SAMAEL и MY DYING BRIDE доставиха на мен и другите посетители невероятни емоции. Опреселено неделята на 27 октомври бе щастлива и късметлийска за мен, защото премеждията с пътуването не ми попречиха да дойда в Mixtape 5 и отново да им се насладя.
Wartime
Уви, пропуснах свиренето на WARTIME, но пък фотографът Димитър ги е запечатлил с апарата си. Не се съмнявам, че са дали мощен тласък на шоуто.
Atrocity
Присъединих се към публиката, точно когато на сцената бяха ATROCITY и дългокосият (John Tardy пасти да яде?) им фронтмен Alexander бе поканил на сцената български фенки да куфеят, спомних си, че и в Букуреш беше същото – нашите са си по хубави! Долу в галерията можете да видите поредността на песните, няма да ви занимавам с това. Музикантите (без барабаниста, който бе представен като „разрушителят на барабани“) свирят и в LEAVES’ EYES, но това не им пречеше да се раздават на 101 процента! Не особено големия размер на сцената се компенсираше с близостта до публиката, което е и очарованието на концертите в този клуб. Постоянен контакт фронтмен-публика, китаристи-публика… атмосферата постепенно се нагорещяваше.
Leaves’ Eyes
След кратка пауза, за промяна на сета на барабаните и други приготовления, някои да изпушат по цигара пред клуба, други да се разтъпчата до близкото магазинче… или просто да сменят някоя приказка, идва ред на легендарната Liv Kristine и нейната група LEAVES’ EYES да се качи на сцената. Да си призная, повече съм запознат с нейното творчество в THEATRE OF TRAGEDY, но пък тази група е определено движение напред в нейната кариера. Това което прави тя, го прави с огромно желание и себеотдаване, с енергия и страст. Това си личеше и на този концерт – и феновете и отвръщаха със същото. Писах вече за дуета и с Alexander, който излезе (както и в Букурещ) за да изпее с нея няколко песни, да се обясни в любов, пък и да пусне някой майтам към публиката. Бе представено и парче от предстоящия албум на групата, който съвсем скоро ще излезе. Чакаме го с нетърпение.
Leaves’ Eyes
След концерта, след като си поеха глътка въздух, всички от групата раздаваха автографи и се снимаха с феновете. Изключително земно отношение. Да не забравяме и старанието както на организаторите, така и на хората от клуба всичко това да се случи по най-добрия начин.
Mrazek
снимки: Димитър Баръмски
27 октомври 2013 г., София, Mixtape 5
-
- Wartime
-
- Wartime
-
- Wartime
-
- Wartime
-
- Wartime
-
- Atrocity Setlist
-
- Atrocity
-
- Atrocity
-
- Atrocity
-
- Atrocity
-
- Atrocity
-
- Atrocity
-
- Atrocity
-
- Atrocity
-
- Atrocity
-
- Atrocity
-
- Atrocity
-
- Atrocity
-
- Atrocity
-
- Atrocity
-
- Leaves’ Eyes Setlist
-
- Leaves’ Eyes
-
- Leaves’ Eyes
-
- Leaves’ Eyes
-
- Leaves’ Eyes
-
- Leaves’ Eyes
-
- Leaves’ Eyes
-
- Leaves’ Eyes
-
- Leaves’ Eyes
-
- Leaves’ Eyes
-
- Leaves’ Eyes
-
- Leaves’ Eyes
-
- Leaves’ Eyes
-
- Leaves’ Eyes
-
- Leaves’ Eyes
Обединени в различията – Gothic Fest Sofia
Всички знаем един известен девиз, който гласи „United in diversity“. Вярно е, че се отнася за друго нещо, но много би прилягал на провелия се на 25 и 26 октомври Gothic Fest Sofia 2013, чийто организатори бяха Ралица Демирева и Велик Капсъзов. А любезни домакини бяха клубове „8 ball“ и „Mixtape 5“. Едно не само ново, но и уникално събитие за България, което събра фенове и почитатели на мрачните изкуства на едно място. Имаше, както се казва за всекиго по нещо. Много и различни стилово ориентирани групи, ревю авангардна мода,представено от гост-дизайнерката Яна Каприева, както базар за бижута, дрехи и аксесоари, който внесе привкуса на истински фестивал.
Dark Fusion
Първият ден от събитието се проведе в „8 ball“ и премина под знака на по авангардни стилове музика в лицето на изпълнители като: Mytrip, Psyho Vision, Mazut, Animassacre. Тълпата е шарена, някои прекалили с викторианския разкош, други в леко агресивния контекст на електро индъстриала и блек-а, вампирки и вампири готови, ако не да излочат нечия кръв, то поне да попият от атмосфера и музика и да се позабавляват.
Mazut
Вечерта е открита със странника Mytrip. Не се наемам нито да коментирам, нито да давам оценки на това, което твори. Далеч съм от този стил музика, но съм сигурна, че си има своите почитатели и фенове, а и определено всяко изкуство заслужава адмирации. Най-малкото защото твореца е вложил частица от себе си там.
Psyho Vision
И след мрачната Геена, в която ни хвърли Mytrip е ред на Psyho Vision. Мои фаворити за вечерта. Може би заради перфектно изпълнените блек вокали на Митко, може би заради наистина „черното“ им излъчване и агресия, но успяха да покачат адреналина ми с няколко степени, а оглеждайки се наоколо установих, не само моя. И докато се наслаждавах на това, което звучеше от сцената, погледа ми попада върху доста фюжън облечен тип. Комбинация от шотландско каре в долната част и затворническо райе в горната. Казах си, ето нещо смело и много индивидуално. И когато на сцената се качиха LORDS OF CYBERPUNK (както сами се определят), или простичко, група Mazut, разбрах, че всъщност това е вокала им и може би отчасти басиста.
Леките технически проблеми споходили представянето им, така и не ми дадоха ясна представа кой с какво се занимава в тази група. Освен разбира се неотразимата им вокалистка, която освен, че красеше компанията им се справяше и много добре с вокалите.Групата заложи предимно на кавъри, но формулата се оказа печеливша. Чак на мен ми се прийска да стана и да танцувам, особено на кавъра на Sisters of Mersy, но мисълта за 14 сантиметровите токове на краката ми някак ме спря. Какво пък, веднъж се случва да попаднеш на такова събитие. Особено по нашите ширини, което е малко тъжно…
Animassacre
Не знам дали тук може да има „гвоздей на вечерта“, но следва нещо наистина добро – Animassacre. Не съм много сигурна, но мисля, че Mokushi сподели още в интерюто по радиото, вечерта преди концерта, че за разлика от други групи той си има ефектна мацка-клавиристка, която да подскача по сцената. Тя обаче не само подскачаше, а и определено знаеше какво прави зад клавира. Питах се, обаче през цялото време самия Mokushi отде взе толкова енергия не само да подскача почти през цялата вечер, но и да изпълни едни невероятни вокални партии.
Е за тази вечер толкова. След 4+ часа електро, EBM и зов от „индустриалната“ зона имах чувството, че мога да убия за малко звук от китара. Но така или иначе изживяването освен ново, бе и много зареждащо за мен. А и не чух и не видях недоволни коментари и физиономии, които понякога съпътстват подобни събития. И така, блекове, готици, авангардисти и всякакви почитатели на мрака бяхме заедно обединени от една идея. А следва и още…
Тhe A.X.E Project
Ден събота, 26 октомври. Пред „Mixtape 5“ се е събрала тълпа готова за нови изживявяния. С част от нея сме вече задочни познати от предната вечер. Откриването беше нестандартно с пърформанса на Яна и моделите й. Лично за мен, дизайнерката сякаш искаше да внуши колко безпомощни са всъщност душите ни. Стегнати в уюта на високите технологии, те пищят за глътка близост и чист въздух. И тук някак ми се натрапва песента на Тони „Интернет самота“…
Но да оставим философията за самотните вечери пред компютъра, защото ни предстои едно изключително музикално пътешествие, гидове в което ще ни бъдат групите Тhe A.X.E Project, Fanagoria, Dark Fusion, Voyvoda, Sisters of Radomir, Smallman, Irfan. Не просто за всеки по нещо, а за всички по много. Стилово толкова различни групи, че чак несъвместими да делят една сцена на друго събитие. И пак ще се върна на лайтмотива си – музиката винаги е била универсален език, а ние тази вечер сякаш се научихме да го говорим.
Вечерта е открита от Тhe A.X.E Project. Невероятния глас на Петя ни разказва мрачните истории на богове и герои.
Фанагория
След кратко прекъсване следват едни мои отдавнашни любимци, Fanagoria. Сякаш очаквах малко повече от тях, но са си точно „в моя стил“ и зажаднелите ми за здрав китарен саунд и мощни барабани уши ликуваха. А и да оцелееш толкова време като екстремна група, в нашите условия си е факт, заслужаващ адмирации.
Dark Fusion
И е ред на единственото чуждо участие във феста, Dark Fusion. Новоизгряваща румънска банда с едно LP до момента. Много харизматична група, която показа завиден професионализъм, въпреки липсата на барабани. Страхотна смесица между двата блек вокала на Florin и Gabi, който се справяше отлично и с китарата, професионализма на басиста Seba компенсираше отчасти липсата на барабани. А завършека на сета, кавър на диско песен от 80-те накара всички в залата да затанцуват.
Voyovoda
Войводите от Voyvoda дадоха малко глътка въздух и лежерност. Нестандартен стил, който май единствен отговаряше на идеята „готик“. На места ми напомняха на някогашните „Нова Генерация“, но рязко се дистанцирам от етикети и класификации, защото всичко е пречупено през личните ми усещания за нещата. Мога да кажа само една дума за тях – страхотни…
Smallman
Глътката въздух става малко по-голяма с малките-големи Smallman.
Sisters of Radomir
И добре, че бяха те и колегите им от Voyvoda, защото това, което последва, ни отнесе… Sisters of Radomir. Радомирски блек-ролл, който ни отне дъха, смачка ни, сдъвка ни и ни остави да се чудим, това наистина ли се случи. Първия ми досег с тях беше едно видео в мрежата, но то не показва и половината от това, което представлява тази група като звук, сценично присъствие, талант. Както обичам да казвам, някои групи просто трябва да се видят на живо. Освен шоуто, което китариста направи, скачайки от сцената и събирайки всички фотографи наоколо за да увековечат момента. Те, сякаш да компенсират липсата на барабанист у румънските си колеги бяха с двама барабанисти, чието изпълнение беше невероятно. Чакам с нетърпение следваща тяхна изява.
Irfan
И оцелелите до… май доста след полунощ са възнаградени с приказните Irfan. Да пиша каквото и да е за тази група ще е малко, но и някак излишно. На сцената има повече инструменти, отколкото може да събере, а пръстите на музикантите ги докосват и от тях звучи магия. Вокалистката Деница, като някаква балканска Шехерезада ни повежда през чудесата на Света. И сякаш ни се иска точно като истинската Шехерезада да остави нещо недоразказано за да има и следващ път. Калин докосва многобройните си ударни и като някой шаман, биещ своя колдрун лекува душите ни. За мен музиката на Irfan беше личен катарзис. Духовно пътуване и пречистване, на което се отдадох изцяло.
Revue
И както всяко хубаво нещо има своя край, така дойде и краят на едно от най-очакваните събития. Потегляме към къщи уморени, притихнали, но заредени с толкова красота и положителни емоции, че дълго ще има от какво да се топлим през студените дни. Специални благодарности към Ралица и Велик за прекрасната организация и отзивчивост. Държа да отбележа, че Ралица през цялото време беше на разположение и следеше гостите на събитието да се чувстват удобно. Искрено си пожелавам Gothik Fest Sofia да се превърне в традиция.
текст: Satania, фотограф: Йосиф Милчов
София, 25-26 октомври 2013 г.
-
- Dark Fusion
-
- Irfan
-
- Irfan
-
- Irfan
-
- Animassacre
-
- Irfan
-
- Smallman
-
- Sisters of Radomir
-
- Sisters of Radomir
-
- Тhe A.X.E Project
-
- Фанагория
-
- Dark Fusion
-
- Animassacre
-
- Psyho Vision
-
- Irfan
-
- Irfan
-
- Revue
-
- Voyovoda
-
- Smallman
-
- Mazut
-
- Smallman
-
- Irfan
-
- Smallman
-
- Sisters of Radomir
-
- Dark Fusion
-
- Smallman
-
- Sisters of Radomir
-
- Sisters of Radomir
-
- Dark Fusion
-
- Irfan
-
- Smallman
Maximum Rock Festival – вторият ден също донесе емоции (и сълзи)
My Dying Bride
Дойде време да напиша повече за този фестивал, случил се в столицата на северната ни съседка. Вече отразихме участията на ATROCITY и SAMAEL предния ден, сега ще разкажа това, което видях и почувствах през втория. Самото събитие се проведе в един краен, индустриален район на Букурещ (което не пречеше на петлите да кукуригат в 5 часа сутринта). Залата се казва „Turbohalle“ и е част от и сега действащ завод – представлява преправен цех с много простор. Организацията бе перфектна, дружелюбни стюарди и охрана, отнасящи се с много внимание. Единствено, както спомена Диана, в залата се пушеше, което придаваше малко неприятно усещане.
Abigail
Нямах възможността на гледам всичко, затова си избрах някои групи, които да видя и отразя. Бях слушал румънците ABIGAIL, още по времето на най-първата ксероксна книжка на The Other Side (май съм им писал ревю), така че, точно в 18:00 ч. (а организаторите много стриктно спазваха графика!) се заредих пред сцената. На първата си песен момчетат излязоха с маски и забиха мощен Doom Metal в стила на ранните PARADISE LOST. Уви, тази група не е много идвестна у нас, но лично аз се надявам българските фенове да имат възможността да се запознаят по-добре с нея. Нататък свалиха маските и продължиха в това темпо, нито бързо, нито бавно, но може би по-добър местен съпорт на MY DYING BRIDE не би могло и да има. Уви, озвучителите малко омазаха нещата – забелязах, че единият китарист пее бек вокали, но изобщо не се чуваше. Но като цяло, добро представяне.
Leaves’ Eyes
След кратка пауза и излизане на чист въздух и ударното вкарване на няколко бири от местния супермаркет, се връщам за да гледам Liv Kristin и LEAVES’ EYES. Ще избързам и ще споделя, че имах щастието да я гледам два дни подред и преживях наистина прекрасни мигове. Тази жена е легенда в сцената, излъчваща особена енергия, даваща максималното от себе си, както на сцената, така и когато се среща с феновете. Ще оставя повече думи за софийския концерт. Все пак, тук програмата бе фестивална, сцената по-голяма, докато в София концертът бе клубен, но пък имаше по-голяма близост между изпълнители и публика. В Букурещ, както и в София, Liv и Alexander бяха неотразими, техният вокален дует е запазен еталон.
The 69 Eyes
Отново си направих пауза и дойдох за финландците THE 69 EYES. Малко диско ми дойдоха, очаквах повече мрак у тях, не знам, на мен ми е странно тази група да предхожда MY DYING BRIDE, но карай. Love Metal да има.
My Dying Bride
И ето, кулминацията на втората вечер! На сцената са британските законодатели на Doom метъла. От този момент аз забравих къде съм, какво става… MY DYING BRIDE обръщат душата наопъки, вадят емоциите. Аз се размазах. Добре че бях без очила – сълзите бликнаха свободно… Не знам как да го опиша. Накрая успях да снимам сет листата, вижте там кои бяха парчетата, макар че имам някакъв спомен че не бяха в този ред. Имаше ли значение? Все се надявам, че тази група ще посети и нашата страна.
My Dying Bride – Setlist
The drum show
В паузите между групите, на отделна сцена във фоайето имаше дръм шоу – различни барабанисти тропаха и забавляваха публиката. Огромни щандове с мърчандайзинг, даже приемаха кредитни и дебитни карти, което по нашите ширини още не се случва, има от какво да се поучим. Бирата се продаваше за фестивални жетони, 1 жетон е 7 леи, 1 бира е един жетон. Направи ми професионал отношение на организатори и охрана. Имаше постоянна грижа феновете да получават вода, един от охранителите постоянно раздаваше пластмасови шишета на особено разгорещилите се. И двата дни имаше солидно българско присъствие сред публиката. Наздраве!
Merchandise zone
Това е, споделих своите впечатления. Извинявам се на участниците, които съм пропуснал, следващия път повече.
Turbohalle
Mrazek
Снимки: Mrazek & Диана Чавдарова
Букурещ, Turbohalle
-
- Abigail
-
- Abigail
-
- Abigail
-
- Abigail
-
- Abigail
-
- Abigail
-
- Abigail
-
- Abigail
-
- Abigail
-
- Abigail
-
- Abigail
-
- Abigail
-
- Leaves’ Eyes
-
- Leaves’ Eyes
-
- Leaves’ Eyes
-
- Leaves’ Eyes
-
- Leaves’ Eyes
-
- Leaves’ Eyes
-
- Leaves’ Eyes
-
- Leaves’ Eyes
-
- Leaves’ Eyes
-
- Leaves’ Eyes
-
- Leaves’ Eyes
-
- Leaves’ Eyes
-
- Leaves’ Eyes
-
- Leaves’ Eyes
-
- Leaves’ Eyes
-
- Leaves’ Eyes
-
- Leaves’ Eyes
-
- Leaves’ Eyes
-
- Leaves’ Eyes
-
- Leaves’ Eyes
-
- Leaves’ Eyes
-
- Leaves’ Eyes
-
- Leaves’ Eyes
-
- Leaves’ Eyes
-
- The 69 Eyes
-
- The 69 Eyes
-
- The 69 Eyes
-
- The 69 Eyes
-
- My Dying Bride
-
- My Dying Bride
-
- My Dying Bride
-
- My Dying Bride
-
- My Dying Bride
-
- My Dying Bride
-
- My Dying Bride
-
- My Dying Bride
-
- My Dying Bride
-
- My Dying Bride
-
- My Dying Bride
-
- My Dying Bride
-
- My Dying Bride
-
- My Dying Bride
-
- My Dying Bride
-
- My Dying Bride
-
- My Dying Bride
-
- My Dying Bride
-
- My Dying Bride – Setlist
-
- Turbohalle
-
- Merchandise zone
-
- The drum show
-
- The drum show
-
- My Dying Bride
-
- My Dying Bride
-
- My Dying Bride
-
- My Dying Bride
-
- My Dying Bride
-
- My Dying Bride
-
- My Dying Bride
-
- My Dying Bride
-
- My Dying Bride
-
- My Dying Bride
-
- My Dying Bride
SAMAEL in Bucharest: Madness and the damage done!
Samael; photo: Diana Chavdarova
The setlist was more than perfection. We’ve no idea whether the band responded to a request of ours to play Born Under Saturn, but we were ecstatically happy to hear that song, which is, usually, exclusively part of their recent „Passage“ set. So, here we had some of the best of Passage; the oldschool occult-ceremonial stuff; the electronic blast of newer days; plus the organic mixture of all the above, represented by Samael’s latest rendition. In our humble opinion, The Truth Is Marching On, which closed the set, was sheer climax. WE GOT FUCKING CRAZY, RIGHT!
We’d like to thank the organizers, as well as the lovely considerate guards and staff. The only bad taste in our mouth was left by the preposterous tobacco smoking inside, which seems to take place in every Romanian venue we’ve visited lately.
We’re off to see My Dying Bride tonight, while extending a hearty wish: Samael, please come to Bulgaria again soon!!!
Liv Kristine, who is also to perform this evening, was among the avid fans in the first row. There’s hardly any wonder why.
The only question that bothers us, is why were Samael not invited to visit Sofia, like their colleagues of Leaves’ Eyes and Atrocity.
Samael; photo: Diana Chavdarova
Madness and the damage done (част от щетите на екипа)
Сетлистът надмина очакванията ни. Дали групата бе отговорила на наша молба да изпълни „Born Under Saturn“ (обикновено само част от „Passage“-сета, който напоследък за пръв път изпълняват изцяло), не можем да знаем. Така или иначе, чухме не само част от въпросния албум, но, разбира се, антични окултно-церемониални класики, електронен бласт от по-нови дни, както и микса от всичко това, който последният им албум представлява. „The Truth Is Marching On“, с която „Самаел“ завършиха, си беше чиста проба климакс. WE GOT FUCKING CRAZY, RIGHT!
Samael; photo: Diana Chavdarova
На път сме днес да роним сълзи и сополи на „My Dying Bride“, все още екзалтирано подканяйки „Самаел“: елате отново в България!!!
Лив Кристин, която също ще пее тази вечер, снощи бе на първия ред като част от въодушевената агитката на „Самаел“. И никой не би се питал защо…
Питаме се единствено защо „Самаел“ не бяха поканени да „отскочат“ до София, подобно гостуващите в северната ни съседка Leaves’ Eyes и Atrocity.
Samael; photo: Diana Chavdarova
Диана Чавдарова
-
- Samael; photo: Diana Chavdarova
-
- Samael; photo: Diana Chavdarova
-
- Samael; photo: Diana Chavdarova
-
- Samael; photo: Diana Chavdarova
-
- Samael; photo: Diana Chavdarova
-
- Samael; photo: Diana Chavdarova
-
- Samael; photo: Diana Chavdarova
-
- Samael; photo: Diana Chavdarova
-
- Samael; photo: Diana Chavdarova
-
- Madness and the damage done (част от щетите на екипа)
The Other Side 