The Other Side

Начало » Концертни репортажи (Страница 47)

Category Archives: Концертни репортажи

Telegram канал на The Other Side

Enter your email address to follow this blog and receive notifications of new posts by email.

Присъединете се към 50 други абонати

Последни публикации

Архив

Rotting Christ

ROTTING CHRIST в София – неземна енергия в препълнения клуб

април 14, 2014 11:56 / 2 коментара за ROTTING CHRIST в София – неземна енергия в препълнения клуб

Rotting Christ

Rotting Christ

И тогава беше април, 1998 г., Бургас… Те бяха първите от „онази“ екстремна ъндърграунд сцена, които дойдоха в страната ни. Тъкмо бе излязъл „A Dead Poem“, Sakis и компания бяха на сцената с бели ризи, но пък всичко беше толкова неземно… От тогава минаха много години, а аз вече загубих бройката на концертите им у нас… че и в Гърция имах невероятното щастие да ги гледам. Няма спор, ROTTING CHRIST е една от любимите банди на българските фенове, това го доказа и претъпкания клуб R.B.F.

Murder Of Crows

Murder Of Crows

Точно както бе обявено от организаторите Live&Loud, събитието стартира в 20:00 ч., на сцената са българите MURDER OF CROWS. За мен до този момент бяха напълно непознати, с изключение, че съм гледал фронтмена/китариста им Делян Караиванов в CENTER, но винаги е приятно да видя нещо ново и интересно. Привидно на сцената момчетата са статични, но повтарям, привидно… усетих енергията, която отдават към навлизащата в клуба публика. Стилово бих ги определил като мелодичен Dark Doom.  С интерес ще следя развитието им. Определено бандата внесе първоначалния заряд на концерта.

Dimholt

Dimholt

DIMHOLT. Ще си спестя епитети като „родната гордост“ или „българската блек метъл машина“, не че не го заслужават, но нека не спират до тук и продължават напред. Прегледах репортажа си от Солун през 2009 г., когато гледах ROTTING CHRIST там, записал съм доста скептични мисли за българската сцена. Но ето, че за моя радост DIMHOLT напълно ме опровергават. И радостното е, че те не са сами в тази наша сцена, сещам се поне за 5-6 български Black Metal банди, достойни да бъдат на тази сцена и да свирят с гръцките легенди.

Бургазлиите свирят именно този Black Metal, който ми допада – суров, с изразени ритъм, безкомпромисен и първичен. Невероятно сценично поведение. Фронтменът Woundheir надобрява все повече, постоянно взаимодейства с публиката. Изсвириха своите песни, като завършиха с „Armageddon“.

1. Blindead
2. Chaos Reborn
3. Ruins
4. In Tombs
5. Armageddon

Chronosphere

Chronosphere

Дойде ред на гостите CHRONOSPHERE. Преди да се спра на музиката им, малко за впечатлението, което ми направиха първоначално, както се вика, че „по дрехите посрещат“. И по възпитанието, бих добавил. Определено бяха атракцията на квартал „Хаджи Димитър“ с червените си гащи, наредени като аптекарски шишета и похапващи дюнери. Само ако не си хвърляха хартийките по земята – свинщините си ги правете у дома. Та така, качиха се момчетата с червените гащета и забиха Thrash Metal в стил 80-те. Признвам, добри са, ама на мен нещо не ми нацелиха енергийните вибрации, пък и годината, в която аз живея е 2014-та… Това ми напомни, как преди две години, бях напълно безразличен към свиренето на KREATOR след невероятните MORBID ANGEL… Та и тук, поне за мен, просто CHRONOSPHERE бе групата между DIMHOLT и ROTTING CHRIST.

Rotting Christ

Rotting Christ

Някой засича ли времето? Аз май спрях да го правя, то просто си течеше. Но идваше ред на Sakis Tolis и ROTTING CHRIST! Пушеци, пушеци и като въведение започна „666“. На сцената са те и продължиха песента. Взрив! Енергия! Думите са нищо, трябва да сте били там. Възползвам се от първия миг на вакуум пред сцената, за да заема позиция за снимки. А те са благодатна група за снимане. Притно ме изненада „Athanati Estе“ (напомни ми за 2005 г. и О!Шипка), като цяло, сетлистата беше разнообразна, с много „стари“ неща, като „King of a Stellar Wаr“ и разбира се „Non Serviam“. Неусетно се изниза и този пореден и отново невероятен концерт на ROTTING CHRIST – искаше ми се още и още. Вярвам, че и това ще стане. Малко след полунощ, светлините на сцената угаснаха, а част от феновете се запътиха към афтърпартито. Авторът потъна в мрака, за да си събере мислите и поизтрезнее. Обичам април.

Mrazek

София, R.B.F., 12 април 2014 г.

Мускали с илюзия, сатанински напеви, изгарящи с WATAIN

април 10, 2014 17:39 / 1 коментар за Мускали с илюзия, сатанински напеви, изгарящи с WATAIN

Watain

Тъй като България е една от малкото източноевропейски държави, в която нито един промоутър не успя, ня посмя, или не поиска да покани шведската група WATAIN, малка групичка стягаме дисагите и се отправяме към Букурещ, където на 7.04.2014 в клуб „Колектив“ блекметълите от Швеция изнасят концерт по покана на METALHEAD Romania.

Началото е 19 часа, ние вече сме заели позиция в очакване на румънската банда KISTVAEN. Младежите от Букурещ се представиха с 30-минутен сет, и бяха доста по-интересна група от последвалата ги шведска банда DEGIAL, която не ме впечатли с оригиналност.

Станах фен единствено на барабаниста, който приличаше на зомби, излязло от праисторическа пещера. Няма такава скорост, чувах единствено барабаните, и гледах единствено човекът зад тях 🙂

watain

Древни магически ритуали, ярост и страст, болка и горчивина, мрак и светлина, тъмнина и смърт – това носи със себе си WATAIN. Дали заклеймявана, дали обожавана, тази група не оставя равнодушен никого. Мога само да съжаля тези, които се отнасят с пренебрежение, отвращение или насмешка към тях. Защото извън цялата позьорщина, извън впечатляващата пиротехника, извън страхотния спектакъл те са преди всичко музиканти и правят брилянтна музика, в която има много мрак, тъга, агресия и душа.

Прегърнали идеята на сатанизма, в своето преклонение пред дявола те са едновременно и извратени, и изящни.

Сцената е подредена до последен детайл, двата тризъбеца, които неизбежно присъстват на всеки техен концерт са готови да пламнат в адски огън, забучените животински глави те карат да се чувстваш все едно си попаднал в предверието на преизподнята, погледът ти минава през педантично наредените животински кости, които въображаеми лешояди са оглозгали до кост, носи се лека смрад на опърлено месо – пожарища и гробища, олтарът в центъра на сцената е нареден със стъкленици пълни с мерудии и билки, или каквото е нужно за апокрифно заклинание – това само Ерик може да каже, единадесетте черни свещи очакват да бъдат запалени с ритуален огън. Всички сетива са нащрек, всяко едно от тях е презадоволено и наситено с дим, аромат, звук,визия, всяко едно от сетивата е ангажирано, нямаш време да погледнеш встрани, да се разсееш и за миг от очаквания свършек на Света. Ако затворя очи ще чуя свистенето на пустинния вятър, виковете на обречените, воят на чакалите.

watain

Непрогледен дим изпълва залата, тризъбците пламват едновременно с първите акорди, пет дяволски изчадия излизат на сцената, започва началото на Края.

След кратка молитва пред импровизирания олтар групата открива концерта с „Night vision“, последван от „de Profundis“. Феновете чуха и „Black Flames March“, „Sleepless Evil“, „Outlaw“ – песни от новия албум The Wild Hun, в подкрепата на който се осъществява това турне. Lawless Darkness е представен с две парчета – „Malfeitor“ и „Total Funeral“, а Sworn to the Dark с „Legions of the black light“ и „Sworn to the dark“. При изпълнението на „Devil’s Blood“ Ерик облива екзалтираната публика с кръв.

Тази песен, както и „Puzzles ov Flesh“ бяха избраните парчета от албума Casus Luciferi – албум, който по думите на Ериксъдържа всичко, което блек метълът значи за тях. Не съм присъствала на безброй концерти, но от посетените досега не е имало група, която толкова реалистично изиграва текстовете си на сцена, станахме зрители на един кървав театър, в който нотите са слова, а думите музика.

Последни акорди на „The Wild Hunt“, следва бис и феновете са наградени с още три парчета. На сцената остава само Ерик,загасва свещите една по една, а аз си представях как реди напеви на еноховия език, докато настъпва мрак.
Най-голямата ми придобивка, освен добрата компания, досега с невероятното шоу разиграло се пред очите ми, е автентичен сетлист, който носи следите от крака на Pelle Forsberg, капки от неговата пот и пръски кръв, която се надявам да е животинска – истинско богатство на ДНК.

Застваме до бекстейджа в очакване на групата – Ерик и компания излизат, разбутват всички очакващи ги фенове и махайки с ръка сякаш казва – оставете ме на мира и с бърза крачка се отправят към хотела. Тру стори – дали, или за час и половина бяхме извън границите на реалността.

Aziata

Фотограф: Йосиф Милчов

setlist

Gamma Ray

Разхищение на аудио перфекционизма: GAMMA RAY, RHAPSODY OF FIRE, WARTIME

април 4, 2014 17:34 / Вашият коментар

Gamma Ray

Gamma Ray

Когато подранилите фенове оградиха богатият мърч-щанд и настояха за обещания нов албум на GAMMA RAY, обслужващите го се смутиха в първия момент. После задоволиха търсенията на най-нетърпеливите и изнесоха два от вариантите на изданието. Това бяха и първите директни продажби на диска, както щеше да подчертае от сцената и самия Kai. Въпреки цените, тук – в България, не се шегуваме!

Wartime

Wartime

За мнозина е известна и сериозността, с която WАRTIME се отнасят към изкуството си. На лице е и узряването на организатора BGTSC, да подбере значимо българско име, за да открие такъв концерт. Това съчетание от благоприятни обстоятелства бе довело до решението да се снима сета на групата за бъдещо DVD. Предстоеше ни не само да влезнем в историята, но и да се уверим в сериозната техническа, инструментална и психологическа подготовка на квинтета.

Wartime

Wartime

Сякаш вече по традиция при гостуването на големи имена от метъл сцената, голяма част от публиката не бързаше да се приюти в залата, което направи влизането ненатоварващо преживяване. А шоуто започна по план и WАRTIME вече бяха на сцена в 19:30. Твърда фенска маса от около 200 човека ги приветства отпред, докато залата все още очакваше повечето си гости. Силно начало с песни от обичаният албум „Solar Messiah“ и перфектно инструментално присъствие. Беше ни представено и ново парче – „Rebuild“, което не се различаваше от общата концепция на групата. Стори ми се, че съм чувал и по-добри изпълнения на вокалиста им Иван Иванов, който се стараеше да се разгърне повече визуално. Може би заради това, клавирите прозвучаха като семпли от пулта. Въпреки ограниченото време, получавахме указания за идейната насоченост на песните в паузите между тях. Дебютния им албум също бе представен с едно парче, след което сета завърши с емблематично такова… Не стана ясно, концепцията на DVD-то включва ли известна статичност, но WАRTIME излъчваха някаква уравновесеност, в сравнение с последвалите групи. 30 минути им бяха достатъчни, за да изтръгнат възгласите на жадно удволетворение от феновете си, между които, мисля, имаше и нови.

1. The Deepest Fear
2. For One Moment in Time
3. Rebuild
4. Dreams of Pale
5. The Drifter
6. Solar Messiah

Rhapsody Of Fire

Rhapsody Of Fire

Сцената имаше индивидуална визия за всяка от групите, но хората от поддръжката бяха доста експедитивни и RHAPSODY OF FIRE излязоха по график в 20:20 ч. фона на интродукция. Мощното гърло на Fabio Lione веднага направи впечатление. Италианците излезоха с онази топла, средиземноморска театралност, подходяща за голяма сцена и носеща спомен за опера. Може да се каже, че група с такъв подлог в името си, е нормално да ползва и музикални реплики от класиката и предкласиката. Това не е изненада за твърдите им фенове, а такива имаше доста тази вечер! Пеенето бе доста мелодично, но също така докосна класическите техники, продраните метъл територии и ни запозна с поетичността на италианския език. Основателят и клавирист Alex Staropoli демонстрира, че не е невъзможно да изглеждаш метълски дори зад клавишите. А и използваше максимално инструмента си в доста широките му възможности, до цигулкови пасажи.

Rhapsody Of Fire

Rhapsody Of Fire

Динамичното движение по сцената и предизвикването на публиката само с повелителни жестове (Един италиански специалитет, който се наблюдава и при други групи от ботуша.), сгорещи обстановката заедно със „затъването“ в дискографията на RHAPSODY OF FIRE. Тъй че, преекпонирането на бек-вокали и пеене на публика, пускани от пулта, прехвърли границата на добрия вкус и бе излишно. Българските фенове се постараха да припяват, където е подходящо и без чужда помощ. Fabio не ни пожали и трябваше да се разпеем с не много лесни канта. Въпреки предимно правия равноделен ритъм в песните на бандата, инструменталната прецизност бе достойна за историята им. Заигравайки с въпроса, колко още песни искаме да изпълнят, чухме глуповатото: „Sofia pay!“. Горещото излъчване премина в гореща публика и когато групата се оттегли към 21:30 ч., ги изпратихме с мощно: „We want more!“

01. Rising From Tragic Flames
02. Land of Immortals
03. The March of the Swordmaster
04. Unholy Warcry
05. Dark Wings of Steel
06. Lamento Eroico
07. Holy Thunderforce
08. Dawn of Victory
09. Reign of Terror
10. Emerald Sword

Gamma Ray

Gamma Ray

Когато гиганти, като GAMMA RAY тръгват на толкова натоварено турне, това не се случва необмислено. Доброто представяне се подсигурява на всяко равнище, за да получи публикато това, за което е дошла… Фокусът върху новия албум личеше от изгледа на сцената. „Привикването“ на публиката с чуждо парче се превърна в нещо като традиционен музикален надслов. След което прозвуча същинската интродукция на групата и немската машина избухна в 21:55 ч.

Gamma Ray

Gamma Ray

Смазващия тежък звук ни запозна с най-динамичните песни от новия албум. Самият Kai Hansen никога не е претендирал за блестящи вокали, но именно такива чухме в началото на сета. Това се случваше и със сериозния бек-граунд на тонрежисьора. Отново се чу пеене на публиката на новите парчета, както и бек-вокали, които не кореспондираха с „картината“. Ефектните приоми на съвременното озвучавани подсилиха преживяването, но поне на мен, не ми се „вързаха“ с old school german heavy metal. По време на баладата „Time for Deliverance“ нещата докоснаха плей-бека… Това не развали доброто звучене, но не е като да не се забеляза.

Gamma Ray

Gamma Ray

Време бе публиката да се накрещи, за което се постара Michael Ehre – барабаниста на бандата. Солото му не блесна със сложност, а му бе придаден онзи тънък хумор, характерен за немските банди, чрез включването на популярна мелодия от Scott Joplin, върху която бяха „разхвърляни“ метъл барабани. За сметка на това, бас солото на Dirk Schlachter бе впечатляващо и неконвеционално. След това бомбастичният подбор от метъл химни продължи с пълна сила. Не липсваше движението по сцената, но без театралност, а по-скоро с някаква маршова прецизност. Прибирайки се зад кулисите към 23:30, GAMMA RAY не чакаха дълго да слушат гръмовните възгласи, придружени от тропот и се върнаха за един наистина динамичен, бързотемпов завършек на шоуто си.

01. Avalon
02. Hellbent for Metal
03. Heaven Can Wait
04. Razorblade Sign
05. Tribute to the Past
06. Time for Deliverance
07. Pile Rider
08. Drum Solo ( +„ The Entertaine “)
09. Bass Solo
10. Blood Religion
11. Master of Confusion
12. Empire of the Undead
13. Rebellion in Dreamland
14. Land of the Free
15. Man on the Mission
+
16. To the Metal
17. Medley…*

Gamma Ray

Gamma Ray

Светлината от осветлението угаси поривите за още бисове и доволната тълпа се люшна към изходите, където бе останала само топла бира, а епруветките за шотове Jagermeister бяха изчерпани. Остана усещането за перфектен концерт. Повече перфектен и съвсем мъничко по-малко концерт.

*  Основата на последното парче бе „Send Me a Sign“, но в него бяха преплетени и мотиви от други песни из творчеството на GAMMA RAY. По причини, изчерпани в пред-предпоследното изречение от репортажа, ще разчитам на паметливи читатели за реставриране на още заглавия. Официалният сет-лист е полезен, доколкото не си си седнал на ушите…

Rock Thrashler

зала Универсиада, София 27.03.2014 г.

Снимки: Димитър Баръмски

Wartime
Wartime
Wartime
Wartime
Wartime
Wartime
Wartime
Rhapsody Of Fire, сетлист
Rhapsody Of Fire
Rhapsody Of Fire
Rhapsody Of Fire
Rhapsody Of Fire
Rhapsody Of Fire
Rhapsody Of Fire
Rhapsody Of Fire
Rhapsody Of Fire
Rhapsody Of Fire
Rhapsody Of Fire
Rhapsody Of Fire
Rhapsody Of Fire
Rhapsody Of Fire
Rhapsody Of Fire
Gamma Ray, сетлист
Gamma Ray
Gamma Ray
Gamma Ray
Gamma Ray
Gamma Ray
Gamma Ray
Gamma Ray
Gamma Ray
Gamma Ray
Gamma Ray
Gamma Ray
Gamma Ray
Gamma Ray
Gamma Ray

U.D.O. – вечните не остаряват (За да не кажа: С надеждата и репортажът да е свеж…)

март 5, 2014 15:18 / Вашият коментар

U.D.O.

U.D.O.

Проверката на подгряващата група, която немската легенда водеше със себе си, явно не бе предизвикала достатъчно интерес у обръгналите на много, но останали верни на вкуса си фенове на класическия Heavy Metal. Поради чтото, когато аз вече бързам към залата, много хора все още лежерно допиват питиета из околните заведения и сокаци (за да не кажа „бордюри“). Не се очакваше залата да се пръска по шевовете, но „Универсиада“ е достойна да посреща величия, а и предоставя големи възможности на фена да си избере и реализира позиция. Тази визия на организатора направи празника някак фестивален и по-свободен. Прежаднелите хранеха стабилната опашка пред бирения пункт във фоаието, меломаните се отлагаха след десния вход във вътрешността поради същите причини, а поучилите се от незгодите на засушаването разцъквахме наливни бири около левия вход…

Black Blitz

Black Blitz

BLACK BLITZ излязоха сред окуражителни адмирации на все още рехавата публика, точно в 20:00 ч. Много са групите по цял свят, вдъхновявани от AC/DC и немското трио е една от тях. Жизнерадостният им Rock’n’Roll e примесен с натъртени Blues рифове. Те не се свенят да хвърлят цитати в авторските си песни. Ударното им начало поизгуби инерция с песни, чиито вокали клоняха повече към BAD RELIGION (за да не кажа OFFSPRING…) с разпятата си мелодика и по-укротения ритъм. Въпреки тези закачки на триото, настроението се движеше в правилна посока. Лежерното рок разпускане кара  BLACK BLITZ да залезнат от сцената към 20:40, като пъб-банда, сред приятелски овации. Нямаше 500 човека, които да ги оценят.

U.D.O.

U.D.O.

Знаехме, че имаме време, през което да преоборудват сцената и се впуснахме в обследване на залата. Доста ме изненада бедния мърч щанд, където подгряващата банда се раздаваше на феновете. Определено бях  впечатлен (за да не кажа „инспириран“…) от анцуговото шушляче „U.D.O. Germany“, но за ветеран с такъв принос към метъла и такава дискография, останалото беше скромно. А тълпите от фенове вече се отприщтваха да влизат в залата.

U.D.O.

U.D.O.

Смело можем да добавим U.D.O. към списъка с „българските“ метъл култове. Тук винаги сме харесвали подчертано мъжкия маниер в тежката музика и за това винаги ще има публика за този колос. Макар да не бяхме ревящата тълпа едва събрала се в бърлогата на звяра, до началото на хедлайн-сета феновете прехвърлиха 1200 човека.

U.D.O.

U.D.O.

Метално-индустриална интродукция даде началото за U.D.O. Ценителите на творчеството на личния проект на Udo Dirkschneider бяха разходени из немалкото му творчество. Тежките рифове и агресивен саунд заковаха статуса на бандата някъде във висините. Традиционно пестеливия откъм движение Udo увенча началото на представянето си със спонтанност. След което групата влезе в ритъма на умерена хореография, където или Udo бе на ръба пред публиката или отстъпваше фронта на тримата китаристи, отстъпвайки фокуса от себе си. Тази визия като от 80-тарски метъл клип остана константа не само за този концерт. Водещите творци на метъла се превърнаха в класици и днес си позволяват дори ретро похвати. Това особено си пролича, когато по средата на „Mean Machine“ бяха включени две китарни сола и соло на барабани. Не ни беше предложено някакво китарно майсторство, а ни припомниха откривателскя маниер на възможностите на съвременното озвучаване, за вдигане на шум. Здравият барабанен ритъм бе повече за разпяване, отколкото да демонстрира богатството на рок ритмиката. Всичко това се превърна в спомен, който би могъл да претърпи някакво развитие, ако концепцията му бе такава.След това удариха някои от най-силните песни на U.D.O., преди да се оттеглят за предвидения бис. Подготвяйки се за класиките на ACCEPT, предните редици чувствително се сгъстиха. Забивайки три парчета, групата отново се оттегли, придавайки голяма доза автентичност на втория бис, макал сет-листът да не се обогати в сравнение с цялото турне. Седящата част от феновете успешно бе раздвижена (за да не кажа: принудена да отдаде почит на себе си…). И младежките спомени и любовта към здравите рифове бяха подхранени и сгряха металните сърца, чиито собственици бяха свободни да си ги отнесат след 23:30 ч.

U.D.O.

U.D.O.

01. Stеelhammеr
02. King of Mean
03. Future Land
04. A Cry of а Nation
05. Heart of Gold
06. They Want War
07. Never Cross My Way
08. Stranger
09. Stay True
10. In the Darknеss
11. Azrael
12. No Limits
13. Mean Machine (incl. guitar solos & drum solo)
14. Metal Mаchine
15. Devil’s Bite
16. Go Back to Hell
17. Timebomb
Бис 1:
18. Holy
19. Metal Heart (ACCEPT cover)
20. I’m a Rebel (ACCEPT cover)
Бис 2:
21. Balls to the Wall (ACCEPT cover)
22. Fast as a Shаrk (ACCEPT cover)

Rock Thrashler

11.02.2014, зала „Универсиада“, София

Горещи звуци за премръзналите душù: ICED EARTH, WARBRINGER, ELM STREET

февруари 17, 2014 16:07 / 1 коментар за Горещи звуци за премръзналите душù: ICED EARTH, WARBRINGER, ELM STREET

Един репортаж, осъществен със специалното съдействие на www.powerofmetal.dk, Century Media и Richard Peach (тур-мениджър).

Iced Earth

Iced Earth

Малко над две години, след като бяха по тези ширини, ICED EARTH отново ще ни демонстрират постиженията си. Още към 17:30 ч. пред клуба има маниаци, дошли да зърнат любимците си, въпреки доста ниските температури. Приятна суматоха и звуци от саундчека стуяха от стъклените врати. Шоуто бе напълно разпродадено и хората, дошли с надежда да си купят билет на място бяха разочаровани. Чест прави на организаторите от Loud Concerts, че не яхнаха създалата се възможност и клуба не бе натъпкан над безопасния си и приятен за посетителите капацитет.    

Elm Street

Elm Street

Мистър Schaffer ни увери преди концерта, че лично е подбирал подгряващите групи! Откриващите австралийци ELM STREET излизат на сцена половин час по-рано, което ги лиши от част от публиката, която след развихрянето на канонадата се устреми усилено към входа. Това не попречи на момчетата да представят своята енергична музика, както подобава. Вдъхновени от класическите имена в heavy metal-а, те наблягат на рифовото свирене. Това съчетава мелодиите им с thrash metal звучене, които очевидно завладяват публиката. 30 минутният им сет пожъна одобрение. Групата показа, че новия й договор с Massacre Records ги е стимулирал творчески. Освен хитовете си от дебюта „Barbed Wire Metal“ (2011), чухме и три нови парчета. Обстановката вече бе наелектризирана!   

01. Heartrаcer
02. Barbed Wirе Metal
03. Merciless Soldier
04. Heavy Mental
05. Elm St`s Children
06. Face the Reaper   

Въпреки титаничността на хедлайнера, лично познавам една дузина хора, които бяха тук специално за WARBRINGER. Макар и млада група, те имат вече четири дългосвирещи албума зад гърба си! 10 минути след 20:00 ч., калифорнийските трашъри пометоха сцената. Студийните им записи притежават хаотичността на младежка тестостеронова формация, но на сцена групата демонстрира израстване. Прецизните им и здрави рифове преодоляха експресивната им агресия и живото им представяне се превърна в тяхно мощно преимущество. Здравото меле пред сцената отразява енергичното движение на сцената. Тълпата скандира „Living Weapon“ и получава парчето с това заглавие. Мокрите коси на John Kevill (v.) говорят достатъчно за експресията на WARBRINGER.    

Warbringer

Warbringer

 

– I want to see a mosh-pitt in a Bulgarian style! – сякаш крещи някой от фланелката на John… Обстановката наистина се разгорещява! Изпращаме групата скандирайки името й, а момчетата напускат сцената с усмивки на лицата.   

01. Scars Remаin
02. Iron City
03. Severed Reality
04. Living Weapon
05. Demonic Ecstаsy
06. Total War
07. Living In A Whirlwind
08. Tower Of The Sеrpent
09. Hunter-Seeker

Подготовката на сцената ни позволява да посетим богатия мърч-щанд и да се охладим с различни питиета. Момчетата от подгряващите банди вече са сред нас, когато в 21:30 ч. осветлението угасва.

Iced Earth

Iced Earth

Интродукция ни въвежда към най-новото от творчеството на ICED EARTH. Силният им нов албум предлазполага към големи очаквания за представянето му. Завръщайки се към по-старите парчета на групата Stu Block не е толкова убедителен, колкото сме очаквали от него. Но силното присъствие на цялата банда ни въвлича в едно вълшебно пътешествие. Без да използват сложни оркестрации и аудио разточителство, като в други тяхни шоута, ICED EARTH успяват да пресъздадат богатата си музика по един уникален начин. Проявявам специален интерес към екипа им по озвучаване и осветление, заради очакванията си – маскирани господа с издайнически развяващи се коси не скучаят зад техниката… Сет-листът на американците говори достатъчно сам по себе си, но аз забелязвам известно ощетяване в сравнение с предишни шоута от турнето.    

Iced Earth

Iced Earth

Към 22:40 ни се налага да избухнем в мощно скандиране „Iced Earth, Iced Earth“. Изпълнението на нашето желание не закъснява. Jon Schaffer, привидно безпричинно, ни обещава един по-добър концерт следващия път!?! Минусовите температури в региона от около седмица, изглежда е изиграл лошата си роля върху целия екип. Култовото „Watching Over Me“ и емблематичното „Iced Earth“ са висока летво за сегашната форма на Stu. Въпреки това издивяваме като за последно. Групата се поклони и бе погълната от гъстия дим на полуделите димни машини… Малко след 23:00 ч. е. От пулта прозвучават студийни класики на ICED EARTH…

01. Plagues of Babylon
02. Dеmocide
03. Dark Saga
04. V
05. If I Сould See You
06. Disciples of the Liе
07. Among the Living Dead
08. Burning Times
09. Blessed Are You
10. Vengeance is Mine
11. Cthulhu
12. My Own Savior
13. A Question of Heaven
Бис:
14. Dystopiа
15. Watching Over Me
16. Iced Earth

Rock Thrashler

Mixtape 5, Sofia, Bulgaria

02.02.2014

CRASHBRAKE: Анонимните ни асимилират агресивно!

януари 24, 2014 14:25 / 2 коментара за CRASHBRAKE: Анонимните ни асимилират агресивно!

Антропоморфната традиция в научно-фантастичните филми, посветени на чуждопланетните цивилизации винаги е носила егоистично чувство за фалшива значимост на хуманоидите. Дори целокупното китайско население би изглеждало от друго измерение в сравнение с персонажите в тези поредици. Тоталната индиферентност на един чужд свят е една осезаема реалност в светлината на съвременното общество, където притискащата интерактивна обвързаност е довела до абсолютното безразличие. Срещата с другия е сведена до етикет на неразбирането. Единствената близост е близостта на чуждите… Точно този аспект на съвремието, гарниран с щипка хумор и капка измислен социум ни представят CRASHBRAKE в „Hail to the Anonymous“.

Ванс проверява кандидатите за асимилация

Ванс проверява кандидатите за асимилация

Sofia Live Club е едно такова хладно място, съчетало монументалната стерилност на стъклените посткомунистически дискотеки и фалшивия лукс на американски реквизитен пейзаж. Маси, сепарета, барове и огледала са удобни за визуална дисекция на присъствуващите, а мрака и парафиновите свещници предоставят на въображението контролирани порнографско-банкнотни насоки. Модерни радиоприлепчиви рок парчета образуват стерео ефир от плътта на пространството. Ако пилонът не седеше пред очите ми, щях да си го измисля сам. Клуб!* Видеостена грее зад доста тясната сцена, разпаложена в амфитеатрална низина, която сякаш се конкурира за внимание с другите кътове на голямото помещение. От нея строго ни гледат две големи глави, материализирали се от обложката на дебюта на артистите, чието шоу очакваме. Главите не се съобразяват с последните регламенти в контролиращото ни законодателство и благо си попушват на интервали. Отнема им час и десет минути, за да наситят атмосферата с усещане за тежкометални продукти от chemtrail кампаниите, за чиято единствена цел, всъщност, е създадена авиацията! (Какво ли не може да научи човек от фейсбук!?!)

Първо действие

Първо действие

Първо действие: Подобно на Вагнер във Виетнам, Джон Уйлямс в Star Wars и Slayer в залива, интродукцията на концерта носи ясно послание за надвиснала опасност. Съществата от CRASHBRAKE се появяват в футуристично-зловещи костюми. Привидно абстрактния фон от видеостената си раздвижва – отваря се шлюз и в панорамния „прозорец“ се вижда Земята. Въпреки, че не ползват този имидж за пръв път, момчетата са поставили всичко в контекста на изданието си и са надградили шоуто си по един много ефектен начин. Специфичният им музикален стил е наситен с изразни средства от rap културата и модерната сцена. Всички шоутата на групата се документират старателно, така че и настоящото би могло да стигне до вас във визуален вид, следователно цел на този репортаж е да прочетете нещо, което не се е случило … в класическия смисъл на думата… Докато стената – илюминатор ни показва горящ град, групата щедро озвучава със своя gothic hip-hop metal core. Традиционния за тях стрип-пърформанс, за разлика от друг път, е отчужден от момчетата и е изнесен малко встрани от сцената. (Видеоматериала от него е толкова обилен, че няма да рискувам да се подхлъзна към реализма под каквато и да е форма!) Тежките рифове са фон за рапирането, мелодичните разпявания и кораджийската агресия на вокалиста.

Второ действие

Второ действие

Второ действие: Фон на музикантите са вече природни катаклизми. Hip-hop core ни светва червената лампичка … а по-точно LED-нишките в скафандрите на CRASHBRAKE. Ескалацията на музикално равнище не закъснява. Progressive решени китарни сола, акустични фрагменти и drum & bass пасажи разнообразяват звуковия пейзаж по приятен начин. Малката сцена би могла да бъде оправдание, но при нарасналото напрежение липсата на достатъчно движение от страна на виталния компонент от шоуто започва да прави впечатление. Позиращото статуйно поведение на Ванс (v.) е подкрепено от взирането в грифа на Александър (g.). Ергономичността на скафандрите им със сигурност е оптимизируема, но кой ги е карал да идват на тази планета!?! Инструменталното парче ни разкри богатите инвенции в музиката на групата, както и смелото комбиниране на рифове и други изразни средства.

Трето действие

Трето действие

Трето действие: Ескалиращата емоционалност на всички равнища обвзема мъртвата материя и двете глави от сцената се взират в нас със лазерните си погледи. Ние осъзнаваме, че сме пасивната част от представлението, но не сме наблюдатели, а сме обект на експеримент. Завоюването чрез асимилация е подкрепено чрез раздадените ни маски на анонимните нашественици! Публика се трансформира в реплика на обложката на „Hail to the Anonymous“. Една силна, издържана и стриктно следвана концепция успешно маскира леко изпразнените откъм съдържание текстове в концептуалната цялост на представлението. Прескачаме някакъв рубикон и апокалипсисът ни пренася в компанията на забавляващи се момичета. Анонимните извънземни са всъщнос готини купонджии, бе! Нeизказана заповед „Свободно!“ ни позволява да доловим няколко ноти Tiamat, Slipknot и Limp Bizkit. Няма нищо ново под слънцето. Но както е казал теоретика на неопределеността: Само дето от време на време някой тъпак не знае това и вземе че измисли нещо ново.** 1h 17’35’’. Асимилация – завършена. Рехави подмятания „Още!“. Къде се намирате, бе анонимни? Текат надписите на шоуто.

Надписи

Надписи

Без взиране в сет-листи и уточнения между музикантите, CRASHBRAKE изсвириха целия си дебютен албум от десет парчета, плюс три нови песни – общо 15, от които аз чух 14 !?! (Няма смисъл да ви занимавам повече, относно ситуацията…) Музикалният стил на CRASHBRAKE е много далеч от това, което бих си пуснал да звучи в къщи. И за тях няма да е излишно да поработят върху някои аспекти от представянето си. Но това, което  предлагат е продукция! Продукция с мащабен потенциал. Бих препоръчал на всеки да ги види на живо! Те са успели да надскочат егоцентричния маниер тип „рок-звезда“. Тази българска група, с това шоу трябва да тръгне на задгранично турне СЕГА!

* Нека менажиращите клубове и специално домакините от SLC да имат предвид, че репортажа е до голяма степен литературна възстановка и описанията са направени с оглед на цялостната й концепция! Може би.
** Не претендираме за коректност в цитата на Айнщайн. Но е абсолютно точен.

Rock Thrashler

16.01.2014
Sofia Live Club
Представяне на дебютния албум „Hail to the Anonymous“
на
CRASHBRAKE

Master

MASTER: Космополитният гигант на Old-School Death Metal основите зарадва софийските фенове

януари 16, 2014 12:00 / 3 коментара за MASTER: Космополитният гигант на Old-School Death Metal основите зарадва софийските фенове

През 90-те години, когато Death Metal-ът ковеше стандарти, MASTER бяха едни от далечните американски гиганти, редом до DEATH, MALEVOLENT CREATION, OBITUARY, CANCER, MASSACRE… Тогава дори не съм мечтал, че ще мога да видя на живо едно толкова значимо и същевременно некомерсиално име! MASTER бяха не само брутални. Те бяха безкомпромисни. Основателят и единствен оригинален член към днешна дата – Paul Speckmann, смело предявяваше претенции, че се числи към първопроходниците в стила.

Master

Master

Доближаването ни до него минава през преселването му в Чехия, където той активно участва в екстремната сцена и поддържа групата си активна. Не е чудно, че съратници в софийския концерт, както и на цялото им балканско турне от десет дати, са именно чешки музиканти, които попълват дългия списък на китаристи и барабанисти, с които американския им колега е работил.

Стандартните за региона логистични спънки забавят пристигането на хедлайнера и съпорт-бандите, както и началото на шоуто. Така, че пред клуба се събираме всички, които очакваме MASTER  с благоговение. Страхувах се, че няма да мога да се доближа достатъчно, за да видя бандата от максимално близо, но още там разбирам, че личната ми еуфория не се споделя от масовата публика. Ако този концерт се случваше 90-те, към петдесетината фена щяха да бъдат добавени минимум още две нули!

Проказа

Проказа

Към 21:20 ч. шоуто отварят пичовете от ПРОКАЗА. Може би заради многото проекти, в които музикантите участват, самата група не поддържа висока активност. От доста време не ги бяхме виждали на сцена, а и дебютът им от 2009 г. все още е самотник. А това е група-фактор в ИТГнБМ*!

ПРОКАЗА предлагат прочит също на 90-тарските стандарти в Death Metal-а. Бързи и по-бавни части от парчетата им са подкрепяни от Thrash рифове и Grind забивки, които клонираха стила навремето на различни течения. Old-school вдъхновенията са демонстрирани свободно, което тушира липсата на знакови авторски идеи. Проблемите с придвижването на чуждите гости осигурява на ПРОКАЗА удължен сет. Нещо, с което те се справят без усилие. Въпреки това, представянето им не прехвърля половин час.

Coprostasis

Coprostasis

Организаторите от копромафията застъпват на пост в 22:10 ч. Още интродукцията ни подготва за пълното с хумор и закачки изпълнение на COPROSTASIS. Некро-социалния линч се лее облечен в Thrash/Death/Grind звуци. Само обръщенията на Gad (v., g.) между песните, са достатъчни да запълнят каталог. (Нещо, с което трябва дружно да се заемем!) Енергичната им музика запълва петдесет минути, като получаваме и бонус парче от първия им албум извън сет-листа. Публиката е готова за гостите от чужбина, а те са вече пред клуба.

Освен, че PAST REDEMPTION своевременно обявиха оттеглянето си от събитието, сега стана ясно, че младата хърватска Death Metal група HANGED също няма да се представи тази вечер. В паузата доста фенове помогнахме за внасянето на необходимата техника от тур-буса в клуба.

Dehuman

Dehuman

Между 23:30 и 23: 55 приемаме послание от Брюксел, което не е за евроинтеграцията… (Или пък е точно за нея!?!) Младежите от DEHUMAN свирят динамичен Death Metal с разчупена ритмика. Техничният квартет определено има достойнства, без да представят нещо изключително. Те твърдят, че имат Progressive влияния, но чухме по-скоро една класическа съвременна формула на жанра. Кратката им поява на сцена не ни позволи да „хванем“ нещо по-конкретно от белгийците. Не съм сигурен и дали успяха да забият целия си сет. Но присъствието им бе доста експресивно и уверено.

Преди да забият MASTER, имам време да установя богатото разнообразие от издания, които групата представя на импровизирания мърч щанд, предлагани на прилична цена.

Master

Master

Paul Speckmann има уникален стил на композиране, уникален глас и дърпа дебелите струни по уникален начин. Точно от това получихме десетина минути след полунощ: Здрав, ранен Death Metal, повлиян от Brutal Thrash Metal стилистиката; Дълбоко гърлено клокочене, навяващо асоциации на Леми с дисторшън и; Предимно бързи песни, нелишени и от Black Sabbath влияния. Почти невъзможно е да се опише стила на MASTER! Той носи колкото новаторство, толкова и препратки към музикалното наследство. Продължавайки да трупат дискография, те достигат до своята квинтесенция на съвършеното парче. Неподражаемите им композиции започват да конвергират и звученето на различните парчета не носи голямо разнообразие. Зловещата дръм-машина Zdeněk Pradlovský е притиснат от ритмика, която прави реверанс към punk стандартите, което не му пречи да демонстрира способностите си.

Master

Master

Благият басов глас на Paul ни обяснява между песните, че Alex Nejezchleba (g.) е на годините на някои от парчетата, които свири. Социалните послания са съществена част от творчеството на групата. Без да прекаляват с движението по сцената, музикантите създават някаква приятелска атмосфера между себе си и феновете. Прави впечатление отсъствието на сет-лист, докато концерта върви гладко, без уточнявания и колебание. Бахме разходени из цялото голямо творчество на групата. Получихме drum-соло, където Zdeněk да се развихри. От вехтия бас на мистър Speckmann се изтръгваха богатство от мелодични линии – основа на песните на MASTER. Не бе пропуснато бас солото, последвано от един от най-добрите кавъри, записван някога – Death Metal обработката на „Children of the Grave“ на Black Sabbath звучи по-убедително от оригинала и на живо!

Master

Master

MASTER нямат велико сценично шоу. Те ни сгряха с неподправено държание и смислени послания. Неусетно преминалите час и 40 минути ни карат да викаме бандата за бис. Парчета, намерили място в няколко от изданията на групите на Paul Speckmann – MASTER и DEATH STRIKE, като „Mangled Dehumanization“ и „Pay to Die“ ни връщат към магията на ранното творчество в стила. Без фанфари и грандомански пози, хедлайнерите завършиха свиренето си за тази вечер и се сляха с феновете в клуба. Наистина големи!

Феновете

Феновете

Rock Thrashler

Снимки: Mrazek

16.12.2013, клуб 8th Ball, София

* ИТГнБМ – „Изгубеният траш гений на българския метъл“ – понятието е измислено от автора и се публикува за пръв път.

Hobbs' Angel Of Death

HOBBS’ ANGEL OF DEATH: Неуморните коне разстрелват! (Личният ангел на смъртта на Пешо Хоббсов кацна на осмата планета)

януари 2, 2014 17:06 / Вашият коментар

Hobbs' Angel Of Death

Hobbs’ Angel Of Death

В сумрака зад немската гимназия отново се събират тъмни съмнителни типове от доста рано… Те подкрепят търпението си от околните магазини… Солидаризирам се за 500 ml. време с тях, за да се видя с хора, с които сме търкаляли касетки на тазвечершния хедлайнер още преди години, но и бързам да хлътна в клуба.

MASS CREMATION ще се представят за пръв път пред софийска публика. В 21:20 ч., класическото трио, тип – Sodom, разтриса въздуха. Blackened thrash metal-а им освен приликите с ранния Sodom, взаимства от black/death сцената и гарнира с усложнена, ритмика. Агресивно пеене, агресивна, пълнеща китара и бас без ефекти е формулата, в която композират парчетата си. Опита за общуване с феновете, изглежда бе малко прибързан и публиката все още е възприела позата на изпитна комисия. Забележителното е, че пред самата сцена подкрепата си демонстрира самия Peter Hobbs, който след първите няколко песни призовава всички да се изтеглят напред!

Mass Cremation

Mass Cremation

Забелязва се някаква постоянна структура в парчетата на варненци: Здравия  thrash риф се редува с бързи black/death пасажи и почти всичките им песни имат и по-бавна част. Под рифовете често се подлага неравноделна (не искам да кажа „фолклорна“, защото не отива на стила им, но от там е взаимствана) ритмика. Агресивното пеене рядко посяга към повече от два тона. В така прецизираните си парчета MASS CREMATION не успяват да демонстрират уверено свирене и публиката отново се „отлива“ по-назад. Въпреки, че това не пречи да съберат нови фенове, момчетата също леко се сковават на сцената. Все пак успяхме да демонстрираме симпатиите си към групата, която се оттегли в 21:55 ч.

Axecutor

Axecutor

Емблемата на организаторите на концерта от Metal Force HMC – група AXECUTOR, поемат щафетата в 22:10 ч. Характерният преследван от тях blackened thrash metal стил, с който вече сме свикнали е поднесен доста стегнато. Макар все още да не могат да разгърнат двойната китарна атака, рифовете им днес са доста изчистени. Venom-ския подход е преодолян и групата се заковава в класическа thrash metal визия и свирене. Тичането по организацията се е отразило добре на Blasphemer Panzer и чуваме вокалите му така, както звучат в студийните им записи. Факт, който навреме бива „преодолян“ в името на drink’n’ metal-а, експресията на ранните им парчета, хита „Bier und Wurst“ и, естествено, кавъра на Gehennah „Piss Off, I’m Drinking“! Активното концертиране е повлияло на израстването на квинтета и към края на  40 минутния им сет лудницата е пълна.

Axecutor

Axecutor

Приятна изненада за публиката бе новия брой № 4 на безплатното (за България) култово издание Терозин, към което, благодарение на издателя – Медаров, бяха предоставени ограничен брой касети от демото на американските death-аджии Rude. Сцената в клуб 8-th Ball преживя най-мащабното си преоборудване, което съм виждал на нея. В самия клуб вече имаше повече от 100 човека, сред които: варненската агитка, гръцки фенове и дори гости от Калифорния 😉

В 23:30 ч., интродукция ни подготви за основното „ястие“. Ранното скандиране показа, че подготовка не ни бе нужна!

Hobbs' Angel Of Death

Hobbs’ Angel Of Death

Както мнозина би трябвало да се досещат, Peter Hobbs е посветил групата си на поклонението на Slayer. Това превръща изначално соловия му проект, в един от най-ранните thrash групи в Австралия. А музиката му далеч надхвърля поклонението и се превръща в авторски изблик със свое лице.

След като колегите на Hobbs, чиито имена не бих рискувал да обява, забиват встъпителните рифове, предводителят им излиза на сцената. Онова младежко увлечение по сатанизма на ранните thrash групи лъха от визията на ветерана. Обърнатите кръстове, метъл имиджа, лакираните в черно нокти и тежките железа не са сценично облекло! Peter пристигна в този вид, куфя пред сцената така и бе в този вид цялата нощ след концерта! Голям обърнат кръст бе закрепен и на микрофона му. Би било тъпо да кажа, че четиримата музиканти са виртуози, но прави силно впечатление, когато някой знае какво прави на сцената. Макар в музиката им да няма претенция, лекотата при забиването на рифовете бе впечатляваща.

Peter Hobbs Satan

Peter Hobbs Satan

Започвайки с ново парче, след това групата заби добре познатите ни класики от двата си албума (’88 & ‘95). Намирайки студийните им записи за малко еднообразни, бях поразен какво многообразие от парчета и звучене могат да предложат днес HOBBS’ ANGEL OF DEATH. По-бързи, по-бавни, с по-трашърски риф и с по-радикално звучене, групата докосна пълноценно всяко метално къстче от душите ни. Мош-пита и стейдж-дайвинга демонстрираха настроението на феновете. В горещата обстановка реквизитното обърнато разпятие получи щети. Видимо смутен от това, фронтмена отбеляза, че това се случва за първи път!!! Но енергията от сцената не секна.

Hobbs' Angel Of Death

Hobbs’ Angel Of Death

Без да са голямо име (в комерсиален аспект), австралийците и лично Peter Hobbs ни показаха как ветераните могат да запазят вярата, идеалите и музиката си през годините! Ако потърсите информация за групата и попаднете на снимки, знайте, че точно така изглеждат на живо пичовете. Един ранен thrash metal звучеше толкова свежо пред очите ни. Мощно и масово скандиране върна групата за предвидения бис. Всички заедно, смело изцедихме последни сили, когато малко преди 01:00 ч. отшумяха последните звуци на концерта.

Един свободен ден от турнето им, преди концерта в Букурещ, позволи на HOBBS’ ANGEL OF DEATH да ни радват с присъствието си цялата нощ в бар Black Lodge. Поклон!

Rock Thrashler

23.12.2013 г.
Клуб 8-th Ball, София

Шест банди отдадоха почит към Chuck Schuldiner

декември 28, 2013 16:20 / 2 коментара за Шест банди отдадоха почит към Chuck Schuldiner

На 13 декември 2013 г. в столичния клуб Jet Rock се проведе концерт в памет на Chuck Schuldiner, посветен на 12-годишнина от кончината на гениалния музикант, оставил незабравимо наследство в екстремната сцена. В трибюта взеха участие групите: DEITY, THE CRIPPLED GOD, LIEVEIL, EUFOBIA, THE REVENGE PROJECT и FORMLESS REALITY. Всяка банда изпълни по две авторски песни и три кавъра на DEATH. Представянето и на шестте участника бе на високо ниво, а публиката напълни клуба. Събитието, което вече е традиционно, доказва, че посланието на Chuck Schuldiner достига до сърцата на хората.

Mrazek

Jet Rock, София, 13 декември 2013 г.

FIREWIND доказаха, че са световна група на софийска сцена

декември 16, 2013 16:19 / 2 коментара за FIREWIND доказаха, че са световна група на софийска сцена

Firewind

Firewind

Малко преди 20:00 ч., обичайната за подобни събития тълпа около входа на клуба липсва. Само няколко човека допиват питиета, които не са бира… Повечето фенове са се възползвали от отворените врати на R.B.F. и са вече вътре. Сега съм убеден, че е зима!

Съпортът на ЕРИДАН е един доста приятен момент от тазвечерното шоу, защото ще представят дебютния си албум. В 20:15 ч. боговете на звука са отприщени. Наблюдавал съм многократно групата по клубните сцени, но предвид авторските им песни и новия вокалист, очаквам нещо интересно и то не закъснява! Момчетата без проблем изпълват голямата сцена и ни даряват hard rock с текстове на български език. Те са попили стила си както от класическите имена в жанра, като Deep Purple, Uriah Heep и Rainbow така и от българските традиции в лицето на Сигнал. Интересното е, че след като е разгърнал текстовете си в white metal посока, Павлин Митев (вокал) е взаимствал голяма част от сценичното си поведение от такъв трубадур на мрака, като Dio! Доброто инструментално равнище на групата е вече стандарт за тях. Последните две песни от сета им бяха кавъри, съответно на Rainbow и на Импулс. Парчето „Гладиатор“, освен че присъства и в албума е и спомен от пребиваването на Иво Икономов (бас) в Импулс.

Еридан

Еридан

Сетлист на Еридан:

1.) Не ми пука
2.) Откровение
3.) Надежда
4.) Сън
5.) Пътят към прозрението
6.) Вечен живот
7.) Spotlight Kid
8.) Гладиатор

Макар да подгряваха, все пак ЕРИДАН обявиха представяне на албума си и аз не разбирам защо той не се предлагаше за закупуване? Друга „болест“ прихваната, може би, от дългия клубен живот е бруталното четене на текстовете към края на 40 минутното им представяне. Това осакати финалните щрихи на иначе зрелищното им шоу.

Firewind

Firewind

В 21:15 светлините в клуба угаснаха и публиката даде израз на нетърпеливо задоволство. Интродукция от пулта изведе част от FIREWIND на сцената, където избухна „Head Up High“ заедно с появата на Gus G., последван от новия им вокалист – Kelly Carpenter.

След изключително слабият им и направо небрежно записан последен албум „Few Against Many“ (2012), не знаех какво да очаквам от групата. Момчетата, обаче, бяха направили много внимателен подбор на песните в сет-листа си, като ни разходиха из цялото си творчество, наблягайки на албума си от 2008 г. „The Premonition“. Но не годината бе водеща в подбора, а динамиката на парчетата. Почти изцяло бързотемпови песни не ни оставяха време за почивка. Това направи ритмовия компонент малко еднообразен, но пък за сметка на това препускахме неуморно през немалкото им албуми и видяхме как една сериозна група подбира изпълненията си.

Firewind

Firewind

Това, което направи най-силно впечатление на този концерт на FIREWIND, бе гласа на Kelly Carpenter! Макар не особено известен, той е обиколил немалко европейски и американски групи. Невероятно чистите му и високи тонове разгръщаха за нов живот парчетата на гърците. Силното му присъствие, макар и ненатрапено, направи от концерта значимо събитие. Вероятно има твърди фенове, които продължават да хранят носталгия по гласа на Apollо Papathanasio, но в София отдавна не бяхме чували пеене, като това на белгиеца! Вярното и уверено представяне не напусна певеца до последната секунда.

Gus G.

Gus G.

В композиционен план, изпълнените парчета напомняха най-вече на творчеството на Yngwie Malmsteen, без това да се отразява на уникалните китарни решения на Gus G. Той смело преекспонираше активната електроника, което му осигурява едно наистина power metal звучене, съчетано с чисти тонове. Когато дойде време за китарното му соло, това изпъкна още повече и звука стана едновременно Manowar-ски и придоби своеобразна източна агресивност. Това преобладаващо средночестотно озвучаване бе в ущърб на касите, които липсваха в доста моменти. Въпреки тази дребна забележка, групата продължи да ни радва с висококачественото си изпълнение.

Bob Katsionis

Bob Katsionis

Bob Katsionis (rhythm gitar, keyboards) демонстрира също значимо присъствие. Освен ловкото ползване на двата инструмента, той показа по време на клавирното си соло, че съчетанието от класически фрагменти, хамънд-бленда и бързи пръсти, може да се превърне в power metal избухване. След което мощното, бързо и добре балансирано свирене на петимата музиканти продължи с нестихващ ентусиазъм. За радост на много от феновете, Gus G. щедро разхвърляше повече и по-малко „шмиргелованите“ си перца. Малко след 22:30 именития китарист направи едно преброяване, колко хора са ги гледали вече и колко ги виждат за пръв път на живо – по груба преценка 60:40. Малко след това момчетата благодариха…

Сетлист на Firewind:

1.) Into the Firе/Head Up High
2.) Destination Forever
3.) Few Against Mаny
4.) I Am the Anger
5.) Wоrld on Fire
6.) Guitar Sоlo/The Fire and thе Fury
7.) My Loneliness
8.) Losing My Mind
9.) Mercenary Man
10.) Keyboаrd Sоlo
11.) Angels Forgive Me
12.) SKG
13.) Till the End of Time
14.) Tyranny
Бис:
15.) Wall of Sound
16.) Maniaс (Michael Sembеllo cover – Flashdance movie)
17. Falling to Pieces

Firewind

Firewind

Разбира се, нямахме намерение да ги пуснем толкова лесно! След масово скандиране и призиви, отново прозвуча интро и FIREWIND ни наградиха с още три парчета. Не бяха малко феновете, които пееха с групата почти през целия им концерт и сега гърлата съвсем се отпуснаха. Кавърът, чиито студиен запис не бих могъл да адмирирам, очевидно също е високо ценен от феновете им. Малко преди 23:00 ч. около 150-те добре стоплени метъл маниаци приехме окончателните ръкостискания, снимки и благодарности от тазвечерния хедлайнер. Концертът надскочи значително очакванията ми.  FIREWIND не са функция на един успял китарист, те са световна група в сегашната си форма!

Rock Thrashler

10.12.2013
Клуб R.B.F., София

Навигация

← По-стари публикации По-нови публикации →