The Other Side

Начало » Концертни репортажи (Страница 35)

Category Archives: Концертни репортажи

Telegram канал на The Other Side

Enter your email address to follow this blog and receive notifications of new posts by email.

Присъединете се към 50 други абонати

Последни публикации

Архив

PAST REDEMPTION – double ressurection (Lives at Rock Bar Fans with HYPERBOREA, 24.10.2015 & 20.02.2016)

Края на романтичният период на българската сценична рок и метъл култура дойде на знаковото място, известно в народния език на София като „Опашката на коня“ или фактически – Студентския дом. В концертната зала на това място се състояха и първите изяви пред публика на PAST REDEMPTION. Сред няколкото напърло разпродадени концерта (което тогава означаваше, че не всички дошли успяваха да влязат) бяха и шоутата на групата от 1993 г. Флагманите на крайния екстремизъм на тогавашната сцена представяха първото си разтърсващо за времето шоу, а тогавашния им фронтмен – Иван Захариев, вееше невъзможно дълги коси до под коленете, пуснати очевидно с пукването на демокрацията. Преди Death/Grind направлението да се изчерпи откъм екстремно звучене, българските групи PAST REDEMPTION и NICE SIDE OF PATHOLOGY вещаеха посоките на това развитие на световната сцена и предлагаха крайно изживяване на жадната за метъл публика в България.

Past Redemption

Past Redemption

Залиняването на издателската и концертна дейност в средата на 90-те, както и историята на момчетата няма да я разказваме тук. Макар никога да не се предадоха, PAST REDEMPTION положиха още едно ново начало през 2015 г. с обновяването на състава си и започването да композират материал за нов албум. Известния повече като лице на ДЕГРАДАТ – Александър Василев пое микрофона и втората китара в редиците на ветераните.

Past Redemption

Past Redemption

Рок бар „Fans“ приюти първата изява на обновения състав на PAST REDEMPTION на 24 октомври 2015 г. Сполучлива бе и комбинацията с другите колоси на Death Metal-a – HYPERBOREA, които откриха събитието.

Hyperborea

Hyperborea

Твърде дългото изчакване за началото на концерта стори от публиката един дишащ организъм, който преливаше между помещението на клуба и външният му двор. Голяма част от присъстващите около 100 човека бяха колеги на музикантите – групари и дългогодишни рок-журналисти. Към 23:00 ч. HYPERBOREA принудиха пушачите да увеличат рязко наличието на фасове пред вратите на „Fans“.

Hyperborea

Hyperborea

Традиционно силното представяне на HYPERBOREA бе попритиснато от ограниченията на сцената на клуба, но пък момчетата явно се чувстваха в домашна обстановка и от сцената освен стружки, летяха шеги и наздравици. Неуспешно бе завършването на програмата им – два пъти феновете ги върнаха да си допеят!!! Така около полунощ останахме в очакване на завръщането на PAST REDEMPTION.

Hyperborea

Hyperborea

Сетлист HYPERBOREA:
01. Odium
02. Home of My Misery
03. From Within
04. Slave New World
05. Cryogenic Somnia
06. Unseen Hand
07. Soul Consumer
08. Zero Tolerance (DEATH cover)
09. Two Extremities
10. Children of The Crisis
11. The Grotesque (BENEDICTION cover)
Бис 1:
12. Nosferatu
Бис 2:
13. Suicide Machine (DEATH cover)

Past Redemption

Past Redemption

Стартирайки сетът си към 00:20 ч., PAST REDEMPTION влезнаха с ново парче, което се сля с изстреляната след него класика на групата! Заредиха се и още нови песни, които не се различаваха съществено от старите им работи. Звученето им топло ме завръща в годините, когато NAPALM DEATH бяха огромно вдъхновение за българската метъл сцена. Обновените класици не са изневерили на себе си, нито са надраснали основното си влияние през годините. Въпреки персоналните смени в състава и изминалите десетилетия, в моите уши момчетата са завръщане във времето и изпълняваната музика не е много по-различно от това, което си спомням от едно време. Това, което внася свежест е посягането към по-бавни пасажи и малко по-изчистения риф на китарата на новия певец. А гласът е развит в Thrash/Death насока.

Past Redemption

Past Redemption

Много приятели и познати са на диаметрално мнение спрямо моето и смятат, че групата е твърде променена и няма мощта на ранните си изяви. Обсъжданията ни не успяват да ме убедят в тезата им и аз отдавам тази оценка на промени в самите тях през годините. Това, което трябва да се отбележи обективно в тази посока, е че и някои от недостатъците на живото представяне на PAST REDEMPTION са твърде устойчиви!

Past Redemption

Past Redemption

Изключително стабилната дръм-машина Стефан Иванов, подлага равни двойни каси в Death/Grind похват. Липсва му, обаче, динамиката на преходите и барабаните на доста от парчетата са взаимозаменими, което разсейва слушателя. Китарата със запазен саунд а ла Mitch Harris в ръцете на Красимир Петров не открива рифа като похват и тоновете са извлечени сред преобладаваща виелица на дистъра. Басът на Стефан Цолов е озвучен натурално, като силата му вади на показ дребни грешки, допускани често заради енергичното му сценично представяне. Това е една бас артикулация, налагана и на предишни дебелострунници, изявявали се с бандата. Иначе групата поддържа имиджова раздвиженост и за енергичността на сета им могат да им завидят доста младежи. Някои небрежни моменти от изпълнението на момчетата са стандарт за концертите им, макар и на младини повечето им фенове да са залагали на емоцията и да са им прощавали неточностите. Помъдрелите почитатели на PAST REDEMPTION нека не бъркат завишените си стандарти с някаква деградация на групата! Силата на класиците не е прекършена и очакваме още от нея!

Past Redemption

Past Redemption

За парчето „Revelation“ на сцена е поканен гост-вокалиста Благо Петров. (Който отбеляза и гост вокали в сета на HYPERBOREA!) Известен повече като владетел на палките в различни формации, Благо е оставил гласов отпечатък в изданията на групата от 2008 и 2010 г., без да е имал интензивни концертни участия с PAST REDEMPTION. Участието му ни връща и част от това, което сме пропуснали през годините – богатство, дълбоко заровено из източните дължини…

Past Redemption

Past Redemption

Края на сета е отреден за по-многопластовите композиции, където ценителя може да се отдаде на вникване в песните. Екзистенциалната в това отношение „Lesson in Exploitation“ ни смазва с променящият се ритъм и подвеждащ финал, последван от избухване. Един час на интензивен Death/Grind ни е поизцедил, но поклона на бандата извиква бис. Момчетата, обаче, не са привърженици на позата и са „гръмнали“ целия си репертоар наведнъж. Оставаме жадни за следващата ни среща.

Past Redemption

Past Redemption

Сетлист PAST REDEMPTION:
01. Homicide (New)
02. Decomposed
03. Fraud (New)
04. Final Redemption (New)
05. Degradation
06. Soul Slaves (New)
07. Under The Hammer
08. Extreme Madness (New)
09. I Am
10. The Doom of Them All
11. Revelation
12. Excession
13. Worm
14. Untitled Pain (New)
15. Passion
16. Lesson in Exploitation

Past Redemption

Past Redemption

И срещата ни не закъснява. На същото място и във същата колаборация. Но този път класиците бяха решили да открият концерта.

Грохотът на 20 февруари, 2016 г. стартира по-чевръсто в 22:30 ч. Този път профилът на публиката бе по-различен. Музикално-критическата гилдия не бе така ярко представена и клуба се изпълваше от стотина фена на твърдите ушни преживявания.

Past Redemption

Past Redemption

Заедно с мощното начало се забелязва, че барабаните на различните песни не са вече така унифицирани и съответно – парчетата придобиват по-контрастно свое лице. Едно тънко внушение за хаотичност е отстъпило място на дисциплината. Grind пасажите са в инерционна традиция, но рифовката е по-изчистена и ролите на двете китари са разпределени диференцирано. Без да отстъпва от екзалтираното си поведение басиста се вписва по-интегрирано в звученето. PAST REDEMPTION правят крачката, която поне аз очаквам и поемат тежестта на своето развитие като група!

Past Redemption

Past Redemption

Алекс подхвърляше шегите си между песните и на първото представяне на новия състав, но преди бях по-вглъбен в музикалната им артикулация, докато сега мога да им се усмихна по-свободно. На третата песен отново бива представен гост-вокалист. Георги Гагов е лице, което сме виждали по представянията на групата през последните години. Той артикулира „Fraud“ в строго NAPALM DEATH трактовка. За разлика от него, новият човек зад микрофона – Алекс Василев, внася повече death metal стил на пеене, без да прекалява с тоновото разнообразие. Определено той е носител на новото в групата, но не я променя толкова категорично, колкото скептиците допускат! Може би точно това е нужно, за излизането на PAST REDEMPTION от сянката на цитируемостта.

Past Redemption

Past Redemption

Именно споменът за вдъхновението на NAPALM DEATH и обезличаващите еднакви решения на част от композициите са наследствения негатив, който групата тегли през годините съществуване. Част от този товар е освободен в новите песни, а ентусиазмът на момчетата е обещаващ за бъдещото им творчество. Почти идентичния сет с първото излизане на новия състав е изсвирен с обещаващи корекции. Включването на нови тракове не удължава времето им на сцената, защото бързината и по-кратките паузи между парчетата индикират усилена работа на формацията! Заковавайки отново едночасово присъствие PAST REDEMPTION приемат горещите ни овации, вследствие на които повтарят 7 секундното си парче за нас.

Сетлист PAST REDEMPTION:
01. Homicide (New)
02. Decomposed
03. Fraud (New)
04. Final Redemption (New)
05. Degradation
06. Soul Slaves (New)
„А сега най-дългата песен за тая вечер.“
07. Pile of Guts
08. Under The Hammer
09. Extreme Madness (New)
10. I Am
11. The Doom of Them All
12. Revelation
13. Excession
14. Lesson in Exploitation
15. Warm
„Предупреждавам, че новото парче е по-баладично, лирично, чувствено, така че грабвайте мацките си … и ги изхвърлете!“
16. Untitled Pain (New)
„Една стара трашария от времето на Миле Китич.“
17. Oblivious to Pain
18. Passion
„Ще направим пак това парче, за да не забравяте, че имаме балади!“
19. Pile of Guts

Past Redemption

Past Redemption

Разбира се, трябва да отбележим почетното участие на HYPERBOREA в този концерт, макар акцентът ни да е друг. Едно, за да спазим хронологията на събитията и второ, да отдадем дължимото на една твърде доближена до съвършенство форма на изкуство.

Hyperborea

Hyperborea

Освен традиционно силните представяния на групата напоследък, което налага по-често да ви припомням за тях, клубните им изяви са доста свойски и разпускащи. Без компромиси в личното си творчество, HYPERBOREA си позволиха да омажат кавъра на DEATH, особено на солото и да буквализират кавъра на SEPULTURA по нетипичен за другите им изяви начин. Добавеният едночасов купон, обаче, бе наистина освобождаващ!

Hyperborea

Hyperborea

Сетлист HYPERBOREA:
01. Odium
02. Lamarchand`s Box
03. Unseen Hand
04. Suicide Machine (DEATH cover)
05. Home of My Misery
06. Two Extremities
07. From Within
08. Silent Stream
09. War For Territory (SEPULTURA cover)
10. Slave New World
11. Children of the Crisis
12. Nospheratu
Бис:
13. Soul Consumer

Изтощеният втори бис е сподавен в чашите и заслужено неуважен.

Този тип малки събития представляват есенцията на титаничната локална сцена. Двойното завръщане на PAST REDEMPTION остава свързано в двата си акта, според мен и за това така ви го представих. Насетне ги следете сами! Заслужава си.

Rock Thrashler

Rock Bar Fans, София, 24.10.2015 & 20.02.2016

Фотогалерия: ASPHYX в София на 27 март

ASPHYX на концерта с HYPERBOREA и CONCURRENCY IN KNOWLEDGE в София на 27 март 2016 г., клуб Live & Loud, София.

Снимки: Unholy Union ©

Фотогалерия: HYPERBOREA в София на 27 март

HYPERBOREA на концерта с ASPHYX и CONCURRENCY IN KNOWLEDGE в София на 27 март 2016 г., клуб Live & Loud, София.

Снимки: Unholy Union ©

Фотогалерия: DЕATH DTA в София на 3 април

DЕATH DTA на концерта с OBSCURA в София на 3 април 2016 г., клуб Mixtape 5, София.

Снимки: Йосиф Милчов ©

Фотогалерия: CONCURRENCY IN KNOWLEDGE

CONCURRENCY IN KNOWLEDGE на концерта с ASPHYX и HYPERBOREA в София на 27 март 2016 г., клуб Live & Loud, София.

Снимки: Unholy Union ©

Фотогалерия: OBSCURA в София на 3 април

OBSCURA на концерта с DЕATH-DTA в София на 3 април 2016 г., клуб Mixtape 5, София.

Снимки: Йосиф Милчов ©

Забавление за късметлии (CALIBAN, ODD CREW & KHANЪ)

Когато CALIBAN ни посетиха предишния път през 2009 г., те не бяха в най-добрата си форма и им предстояха няколко трудни години. Но съставът им остана стабилен и днес те представляват значително по-силна група на Metalcore хоризонта.

Caliban

Caliban

Преживявайки сериозен подем около издаването на дебютния си дългосвирещ албум, KHANЪ не само са силна сценична група, но и фокусират усилията на голяма част от сцената ни, за създаването на автентичен български Folk Hardcore на световно ниво! Изборът им за отваряща група бе подходящ за такъв концерт. И момчетата се справиха масивно с представянето си.

Khanъ

Khanъ

В 20:10 в парти центъра все още има доста свободно място, но KHANЪ се заемат да консолидират феновете. Започват много агресивно, като и двамата им вокалисти се хвърлят на харшово пеене. Избухнали с енергия, която намира отклик у публиката, чак на третата песен чуваме първите чисти вокали в родопски стил. Момчетата се разгръщат със стари и нови парчета в характерния си маниер – с яростните кораджийски влизания, тънките вплетени фолклорни мелодии, доминиращата електрическа тамбура и разнообразната ритъм секция. Има ескалиране на енергията, която групата дава на феновете през последните 5 – 6 тяхни концерта и тази вечер те видимо се раздадоха, изцеждайки всяка сила от себе си и песните си. Публиката не им отвърна веднага със същото, но съм убеден, че имат нови фенове след това си сравнително кратко – 35 минутно представяне. Общо осемте композиции, заедно с искрения бис, който ги задържа на сцената, ги представи във възможно най-добра светлина.

Khanъ

Khanъ

Парти център „4-ти км.“ бе позабравена дестинация за тежки концерти от значително време. Сцената този път бе разположена пемпендикулярно на дългата страна на помещението, давайки възможност на публиката да се разпредели в дълбочина. По някаква причина солобарабанчето бе озвучено по странен начин и звучеше като чупене на леска – факт който не се оправи по време на концерта и ефекта не се различаваше из различните точки на залата.

Odd Crew

Odd Crew

Малко след 21:00 ч. създалите си сериозна репутация момчета от ODD CREW се качват на подиума за да отразят присъствието си на специален гост. Стабилността на сценичните им изяви е константа след записите на последната им тава и държи високи показатели. Те подемат обработката с Metalcore инструментариум. Гладкото пеене на Васил стартира проблематично, но след това съчетанието на двете му бленди се хармонизира. В началото на сета музикалните Hardcore мускули преобладават, за да отстъпят по-късно място на песни с по-ярка идентичност и повече лирични моменти.

Odd Crew

Odd Crew

Демонстрацията на единение с публиката ми идва доста хладна и заучена, особено на фона, на това, което ни предстоеше да усетим. Продължават да са проблематични и цитатите, които ODD CREW употребяват в авторските си композиции. Това широко ползване на най-ефектното от по-алтернативната сцена не е подплътено с очакваната демонстрация на искреност. Към средата на сета им китарите излизат от калъпа и на парчето „My Enemy“ ни поднасят едно типично Hard Rock соло, за да прелеят в страстната минорна лирика на „Follow the Horns“. Следват най-обичаните песни на квартета, с което подпечатват 50-минутното си, 10 песенно успешно присъствие за вечерта.

Odd Crew

Odd Crew

Максималният брой зрители още не бе достигнат. Когато малко преди заключителния сет това се случва, виждам че събитието можеше да се проведе и в домакинският на организатора клуб. Е, щяхме да сме го поизпънали, докато сега се стигаше свободно до бара, където ни зареждаха с детски ампули пиво и други увеселителни артикули. Най-отзад, срещу сцената пък се намираше мърч-щанда с небогата колекция, но пък представяща добре и трите групи.

Caliban

Caliban

В 22:30 ч. CALIBAN подхождат шумно към изпълнение на концертния си дълг. Минута по-късно, когато вокалистът им Andreas Dörner се появява, той директно се прегръща с предните редове от публиката. Емоционалното изпълнение на цялата група се фокусира във фронтмена и той не се притеснява да пее опрял чело в чело с най-горещите си фенове. На второто парче публиката вече го носи над себе си, въпреки, че за разлика от специалния гост, Andreas влачи кабел зад себе си! Мощният Jump Core се слива с мелодични пасажи, където гласът на германците не се притеснява да демонстрира крайни емоционални състояния. Wall of Death бива реализиран за първи път едва на трето парче! Въобще поведението на сцената излъчва фанатична искреност във всяка изпята дума и всеки закован риф! А рифовете се коват по немски – тежко, чисто и с настървена агресивност, носеща спомен за Thrash Metal.

Caliban

Caliban

Когато Andreas изглежда загубва всякакъв контрол върху емоциите си (но не и върху гласа си), китаристът Denis Shmidt ни изненадва с доста добре изпяти чисти бекове. Малко по-късно чуваме и семпли на такива, което хвърля съмнение в автентичността на кристалния му глас. Другият китарист – Mark Görtz пък дроби невротични сола във високия регистър, докато ритъмниците смазват целенасочено, но с доста разнообразни ритмики. Единствено паузите между песните са доста дълги, но интензивността на шоуто по време на свиренето е ултрависока. Разбираме каква е разликата от „Знаете, че е традиция да ви питаме, как сте, добре ли сте?“ до „Искаме да се забавлявате! Просто го направете за себе си!“! Виждал съм краудсърфинг предприеман от височината на сценичните уредби на различни режисирани видеа и макар тукашната уредба да не бе екстремно висока, видях за пръв път на живо такова изпълнения от „закотвения“ за шнура на микрофона си певец! Когато българската публика услужливо понесе Andreas обратно към сцената, той удари един крол сред морето от ръце в обратна посока. Пълно изтрещяване… Мошпитът пък бе тежка категория…

Caliban

Caliban

След обявената „maybe the last“ песен, дълго зовем CALIBAN на бис. Въпросният започва с интродукция с хор и клавири от пулта. Няма поза в динамиката, която групата демонстрира, защото трудно улавям с фотоапарат нещата, които се случват!

Caliban

Caliban

– Искам всеки ***** задник тук на сцената! – казва вокалистът и стартира вълна от човешки компоненти заливащи сцената и река от тела вливаща се обратно при тълпите фенове. – Имаме за вас още две песни! – додава Andreas след първото добавено парче.
– Още три песни! – Крещи пък публиката!
– Two more songs.
– Tree more songs! – Умножават се гласовете и усмивките…

Caliban

Caliban

Повредената каса прекъсва за малко биса, но единението между група и публика не е вече само усещане, а е видимо с просто око. Не че не беше така от първото парче, но сега не остава място за съмнение. Получаваме си трите допълнителни песни. Час и половина качествен, истински Metalcore концерт такъв, какъвто всеки късметлия би трябвало да е преживял!

Rock Thrashler
София, Парти център „4 км“, 08.04.2016 г.

DEATH DTA – сбъдната мечта

3 април, club Mixtape 5. Случва се нещо, което българските фенове очакват от десетилетия. В тази незабравима вечер на клубната сцена ще се качи трибют бандата DEATH DTA. Концертът е част от европейското турне на DEATH DTA – „European Thought Patterns“, а на живо ще чуем и видим легенди като Gene Hoglan, Steve DiGiorgio, Bobby Koelble и Max Phelps.

Death DTA

Death DTA

И Projector Plus и DEATH DTA тази вечер са на изпит. Може би най-тежкият – за организаторите, защото стотиците присъстващи ги следят под лупа, и за бандата, защото трябва да спечелят феновете, за които Chuck Schuldiner е легенда, Chuck Schuldiner е лицето на групата, Chuck Schuldiner е нейната душа. Мисията на DEATH DTA е трудна. Залата на клуба е препълнена, тук почти няма случайни минувачи, тези хора не са имали шанса да гледат оригиналната банда на живо, и въпреки че в състава на DEATH DTA присъстват уникални музиканти, които в някакъв период са преминали през DEATH и се опитват да дадат на феновете най-близкото възможно усещане за DEATH, в сърцата на феновете звездата е Chuck Schuldiner.

Първите се справиха блестящо с организацията, и това не са необосновани хвалби. Всичко, което зависеше от тях бе изпълнено с перфекционизъм и педантизъм, за което им благодарим. Благодарим им, че успяхме да станем част от това турне, да си припомним далечните години, когато се събирахме в градинките и кой с бира, кой с лимонада в ръка тресеше грива слушайки гениалните творения на Chuck Schuldiner и компания, мисловно да се пренесем в далечните деветдесетарски години, когато DEATH се утвърждава като най-креативната и иновативна метъл банда.

Разпродаденият концерт води до почти истерично търсене на билети. Хора, имахте месеци време да се сдобиете с пропуск, не оставяйте това за последния момент. Часът на отворени врати наближава, подлезът на НДК е препълнен, вият се кълбета дим, приглушен говор се чува от всички страни, дошли са хора от цяла България, виждаме стари познати, поредна наздравица и онова нетърпеливо усещане за начало, за среща сякаш чакана цял живот.

Death DTA

Death DTA

В клуба ни чака пребогат щанд с мърч – има всичко – дискове, винили, тениски, палки, кожи за барабан… Но нещо веднага се набива на очи – цените. И се замисляш, машина за пари или желание за да направят хората щастливи. На кого му пука, всъщност.

Очакваме нетърпеливо излизането на немските машини OBSCURA и още с първото парче имам усещането, че след концерта ще се колебая – коя банда ми харесва повече. Според анонсите за изявата на музикантите, те ще представят новия си албум „Akroasis“. Вокалистът Steffen Kummerer е създател на групата с 14 годишна история и четири албума зад гърба си. И в тази банда има голямо иди ми дойди ми, преминали са музиканти от NECROPHASIST и PESTILENCE. В записа на албума „Cosmogenesis“ участват музиканти като Ron Jarzombek (WATCHTOWER OTHERS, SPASTIC INK) и Tymon Kruidenier (CYNIC). Музиката им, естествено, е повлияна от CYNIC и DEATH, но по-важното е, че с това лайв изпълнение спечелиха нови почитатели и раздвоение – коя е по-добрата група на сцената. След сета им си пробиваме път до щанда за мърч, за да си закупим техен винил.

Obscura

Obscura


Идва време за минутка свеж въздух пред портите на клуба, глътка студена и бира и марш обратно пред сцената. Но местата вече са заети, няма грам свободно местенце, едвам се намествам на трети ред до стълбичките, е, каквото видя – видя, важното е, че усещам позитивната енергия, която се излъчва от множеството. Охраната завардва пътечката и ето ги тях – звездите, очакването отстъпва място на сбъднатите мечти.

Steve DiGiorgio

Steve DiGiorgio

И като се започна, няма спиране – почти 20 парчета от седем албума, класика, след класика, след класика (хвърли око на сетлиста).

Death DTA setlist

Death DTA setlist

Музикантите притежават зверска енергия, която предават на публиката. Феновете пеят песните, прегръщат се, усмихват се. Никой не обръща внимание на някоя и друга техническа неуредица, не ми пука, че DiGiorgio е по джапанки на сцената, не съм отишла да гледам дали някой си е изрязал ноктите на краката, а да слушам музика, музика от нашата младост, музика в нашето настояще. И Chuck беше там с нас, усетихме присъствието му, чухме гласа му.

Death DTA

Death DTA

DEATH DTA ни дариха почти два часа щастие. Безумие е да се преразказва този концерт, всяка една секунда е емоция, времето е облечено с история,началото е сантимент, а краят… е, надявам се това да е приказка без край.

Death DTA

Death DTA

Фотогалерия: HEXVESSEL

HEXVESSEL на концерта с NEW KEEPERS OF THE WATER TOWERS и TEETH OF DIVINE в София на 4 април 2016 г., клуб Live & Loud, София.

Снимки: Unholy Union ©

Представяне на новия албум на LIEVEIL

Вторият албум на LIEVEIL получи своето представяне в София десет дена след официалната си релийз дата. Предвид високото качество на студийната си продукция и монолитността на смесените стилове на групата, събитието представлява интерес за широката метална фенска маса! Нещо, което мащабността на присъствието не отрази по достоен начин, поради една или друга причина.

LieVeil

LieVeil

Прилепчивите откъм комбинации към разнородни стилово групи GRIMAZE, бяха не само съпорт, но и нещо като домакини на варненските си колеги от тежкия фронт. В края на миналата година, те изнесоха впечатляващ спектакъл за тригодишнината си в Punk/Alternative компания, а в близко бъдеще ги чака минитурне с Rap-Core формация. Но гиговете им сред строго метални групи разгръщат както тежестта им, така и тънкият Sludge усет.

Grimaze

Grimaze

Слушам квартета винаги с удоволствие, заради енергичният им power Thrash Sludge Blues, побиращ множество влияния, но без да излиза от типично рокаджийската философия на нещата. Имайки своята натрупана маса от авторски парчета, GRIMAZE сякаш биват погълнати от любими кавъри на PANTERA и GOJIRA и плътния им гиг започва да олеква с твърде много цитати не само като кавъри, а и като рифове, ритмика, звучене. Първоначалното силно впечатление, което правят, започва да губи от своя чар от този кръчмарски в същността си похват на музициране. А тази вечер бяха и статични, за разлика от всичките им други концерти, които съм гледал. Големият плюс при тях си остава прецизното владеене на инструментите. Разбира се, от последната графа изключваме песента, където ритъмниците си разменят функциите в младежко-пънкарлив изблик… Доста приятно подгряване, което внесе своите „обаче“ в оценката ми за бандата. Стабилна едночасова програма, с тенденции за леко закостеняване напоследък.

Grimaze

Grimaze

Излишно дълга пауза раздели двете музикални части на вечерта.

LieVeil

LieVeil

Силният студиен продукт на LIEVEIL е качил очакванията ми към варненци. Когато към 22:40 ч. започват представянето на албума, като звук нещата се разминават с албума. Плътните композиции теглят на тежест, но самотната китара съвсем не може да изнесе необходимата мощ. Липсва въобще рифовката на Progressive Death Metal-а и китарата черпи своята мощ от настройките на ефекта. На живо квартета звучи повече като Black/Death банда, където бластовете и натуралния бас не могат да дадат лице на песните им. Силните харшови вокали на Георги Димов освен лице на групата са и измежду силните й страни. Самото шоу на момчетата е малко статично, пак за разлика от други представяния. Шегите в стил „Елвис Пресли“ ме затрудняват да си представя LIEVEIL с дълъг концерт зад граница. Освен спецификите на българския език, те са и леко ретроградни като самоирония. А ми се иска на живо групата да демонстрира силата на студийните си неща!

LieVeil

LieVeil

Не са подминати и песните от дебютния албум. Всъщност, разликите между двете творби са минимални. Програмата, обаче, не се разгръща във времето и дори с биса, LIEVEIL свирят малко над час. Едно значимо за сцената ни събитие отминава със своите силни и слаби страни, както и с предварителната оценка на една вече презадоволена публика, която жертва вечерите си в четвъртък доста пресметливо.

Rock Thrashler

София, клуб Mixtape 5, B-Side, 24 март 2016 г.