The Other Side

Начало » Концертни репортажи (Страница 30)

Category Archives: Концертни репортажи

Telegram канал на The Other Side

Enter your email address to follow this blog and receive notifications of new posts by email.

Присъединете се към 49 други абонати

Последни публикации

Архив

Отблясъци (ZERO TOLERANCE, ABSCENDENT и PAST REDEMPTION в Live & Loud)

„Официалните“ трибюти на IRON MAIDEN и DEATH са вече в такива количества, че заплашват интереса към оригиналите, едва ли не. Въобще, трЕбютчийството добива размерите на китайската икономика, като качеството е същото. Да си сверим часовниците с не особено блестящата апенинска сцена, бе упражнение – опознавателно. Да видим и пълнокръвна група от там бе интересно. А да разберем какво се случва с драматично променяща се родна банда – почти задължително! Ето с такива тегоби започна вечерното ми битие на 23 ноември 2016 г.

Лежерното прослушване на каталог от класически Death Metal групи, навяваше внушение за пестеливи сетове. Умерено количество познати муцуни си кимахме одобрително на ретро Death Metal парада, извиращ от колоните. Но ето, че в 21:45 към подиума се въздига обновения състав на PAST REDEMPTION.

Past Redemption

Past Redemption

Ясно е, че носталгиците ще пропилеят някоя сълзица по отминалата популярност на момчетата, но истината е, че с тях се случва смислена трансформация. Да, пред нас стои доста различна банда, полагаща усилие да твори нещо свое! Репертоара на PAST REDEMPTION не е обновен драстично, но звученето е подобрено на качествена основа. На първо място, спешно включеният в групата басист/вокал Светлин, който при първото си появяване с групата носеше внушение за хаос, в момента се е интегрирал доста успешно в групата. Вокалните партии са разпределени между него и Алекс според същността си – дълбок Death рев и по-конвенционален харш придават на парчетата забележително звучене. Репетициите са довели и до това, че инструментализма на баса се е разгърнал, в сравнение с другата му основна група – MASS GRAVE.

Past Redemption

Past Redemption

Това, което все пак остава от старите характеристики е липсата на чуваемост на множеството бързи орнаменти при китарите. Губещата се рифовка създава стена от звук, който не е толкова изящен, колкото би могъл да бъде. Цялостната концепция на звученето е маскирала повечето Thrash влияния. Пред нас се разкриваше сериозна Death Metal заявка, че групите, с които PAST REDEMPTION се появяват на една сцена има от какво да се притесняват. Барабаните също са се измъкнали от еднообразните набивки на съсредоточен екстремизъм и песните звукват със свой си ритъм. „Fraud“ ни връща малко от Thrash Metal влиянията. Дуетния прочит на песните е на впечатляващо ниво, като и посланията са малко по-разбираеми. 35 минути история бе изкована през ушните ни канали. Рехавите отгласи извикаха бонус парче. Едносекундно! За толкова заработихме…

Past Redemption

Past Redemption

Сетлист PAST REDEMPTION:
01. Intro/Under The Hammer
02. The Doom of Them All
03. Extreme Madness
04. Decomposed
05. Final Redemption
06. I Am
07. Fraud
08. Homicide
09. Degradation
10. Revelation
11. Pile of Guts (bonus track…)

Поне що се отнася до задоволеност и култура на публиката за метъл концерти, сме достигнали високо равнище! Хладината, с която приемаме ентусиазма на групите и огромните ни очаквания, които те трябва да покрият, за да получат нещо повече от цената на билета си, може да стресне групите, които са свикнали публиката тук да е гореща. Опита на ABSCENDENT да ентусиазира родния фен преди да е показал достатъчно в свиренето, срещна каменна хладина. Но триото свиреше нелош Thrash/Death Metal, както ни бяха обещали. Структурата и мелодията на песните им е повече Thrash, докато Death компонента се изразява в липса на отчетлив риф и ниските бленди на китарата. Равноделните барабани подлагаха двойни каси почти постоянно, а вокалите са просто една реплика към DEATH.

Abscendent

Abscendent

Като трио ABSCENDENT имат проблеми с уплътняването на звука, особено по време на солата. Но голямата катастрофа в музиката им е композирането! Буквалистките цитати, доразвити в хилав опит за раздвижване структурата на музиката, звучат като зле изсвирен трибют. 60% от „творчеството“ на италианците са реплики на DEATH. За да допълнят Thrash визията се отпрепарират цитати от SODOM, SLAYER и METALLICA. Кражбата е изключително неопосредствана, а развитието на съответните песни е направено в стил „Не съм го откраднал аз!“… Все пак те могат да станат симпатични с едни 20% лични идеи, разтворени между безкрайните цитати от най-изтърканите от слушане групи на планетата. Например, SLAYER-ски рифове в „Doppelgänger“, размесени с бавни части от DEATH, с опит за бас соло от същите. А да предложиш акустичен инструментал, съставен от леко разбърканите ноти на „To Live Is Tо Die“ на METALLICA, ми се струва обидно за слушателя.

Abscendent

Abscendent

Четиредесетина хладни физиономии наблюдаваха от масите този пир на чужда трапеза. Ръкоплясканията бяха за чисто физическите усилия на музикантите, които носеха сериозен бек-лайн за доброто озвучаване. Самотни гласове от страна на роуди екипа върна бандата за бис, който чисто музикално ни напомни какво следва насетне в програмата…

Сетлист ABSCENDENT:
01. Penance
02. Solipsia
03. Compelled
04. Gemini
05. Doppelgänger
06. Instr. …
07. Nausea
Бис:
08. ???

В 23:40 ч. гръмва музиката от Star Wars, за да ни подкани към изпълнението на ZERO TOLERANCE. Въпреки, че в съвремието блендите на DEATH са добре представени на пазара на ефекти и инструменти, италианците не са избрали лесния път. Звученето и на двете китари има свое излъчване, което бяга от чистата имитация. Вокалите на Mattia Tibuzzi, макар и да артикулират по оригинала, са доста по-високи и по Thrash-ърски харшови. Първите няколко песни групата изсвирва като ноти, но се чувства липсата на изсвирване и изстрадване на музиката така, както някога сме го виждали… Барабаните са пестеливо-маркиращи и трудно се съизмерват с богатството от канонадите на една плеяда велики инструменталисти. На някои от по-сложните части, дори ритмиката се забавя повече от допустимото, за да може струнниците да поемат тежестта на задачите си. И нотите са си на място, но душата и динамиката са ампутирани…

Zero Tolerance

Zero Tolerance

Песните се забиват една след друга, почти без паузи. Когато групарите имат да кажат нещо, го правят двамата китаристи. Английският им е пчти неразбираем… „Чак Шьолдинар“ и „Ляк оф компрехеншан“ ги схващам, но много от разясненията ми убягнаха…

Zero Tolerance

Zero Tolerance

Тъкмо бях класифицирал ZERO TOLERANCE доста ниско, когато на шестото парче нещо сякаш се пробуди в тях, песните станаха по-одухотворени и ни принудиха да обърнем повече внимание на инструментализма им! Все пак, басистът/вокалист си е научил текстовете и свири доста изящен и сложен бас, без двете му функции да са в ущърб една на друга. Барабаниста отвори свиренето си към томовете и чинелите. А китаристите запазиха високото си ниво, но и предадоха емоция с инструментите си. Чувствеността на изпълнението се отрази и в сценичното поведени и ZERO TOLERANCE просто преминаха границата на предпазливостта и се докоснаха до съвършенството. Същевременно не се сляха със саунда DEATH, а продължиха да имат свое звучене в интерпретацията. Дори умората в гласа на Mattia към края на сета не се усети като дефект, а повече като добре изпълнени ангажименти.

Zero Tolerance

Zero Tolerance

След „Zombie Ritual“ момчетата се подготвиха да слязат от сцената, но виждайки ентусиазма на феновете, удариха двете предвидени в сетлиста си парчета без да ни бавят. След това ги извикахме на действителен бис. Като истински професионалисти, ни питаха имаме ли любимо парче, което не са изпълнили! Измежду разнопосочните желания ZERO TOLERANCE избраха едно, след което ни оставиха с приятни впечатления от вечерта. Квартета бе положил час и двадесет минути плътен труд за наше удоволствие. Поклон!

Zero Tolerance

Zero Tolerance

Сетлист ZERO TOLERANCE:
01. The Philosopher
02. Crystal Mountain
03. Bite the Pain
04. Spirit Crusher
05. Leprosy
06. Suicide Machine
07. Destiny
08. Misanthrope
09. Lack of Comprehension
10. Zombie Ritual
11. A Moment of Clarity
12. Symbolic
13. Pull the Plug
Бис:
14. Trapped in a Corner

Rock Thrashler

THE CASUALTIES, PIRANHA, A-MORAL, РАЗВРАТ И ПОКВАРА в Парти център „4 км.“

Street Punk в Party Center звучи повече като призив за модно ревю на post-fashion дизайнери, но запознатите с имената на групите, които щяха да свирят тази вечер бяха на ясно, че революцията се пренася на по-официална платформа. С такова съзнание бе подходил и мениджмънта на клуба, защото толкова сериозни охранителни мерки, поне аз, не бях виждал в тази локация. Тежки, стадионни ограждения пазеха както сцената, така и озвучетелния пулт. Внушението за разрушителната сила на някаква музикална култура, бе докарала за събитието сериозен брой охранителни единици. Въпреки това, концертът започна нормално, като само бара го отличаваше от куклен театър в бомбено убежище…

The Casualties

The Casualties

РАЗВРАТ И ПОКВАРА са група, която може да бъде гледана по много ъндърграунд мероприятия и неформални сбирки. Да ги видя сред мощното озвучаване на клуба, както и зад тежки ограждения е достатъчно екзотични преживяване. Но дори минималната грижа на грамотен озвучител върху тях, отваря звука им в изцяло положителен аспект.

Разврат и поквара

Разврат и поквара

След 20:30 ч. имаме възможност да гледаме РАЗВРАТ И ПОКВАРА в класическият им формат – като квартет. Енергичните им Punk парчета се коват едно след друго. Стилистиката на групата се доближава в най-голяма степен до това, което хедлайнерите обявяват за свое верую. Грижата на тон-режисьора посланията им, които са български език, да стигат по-ясно до публиката кара основната им вокалистка, както и активните на бековете музиканти, да се пазят, до известна степен, от микрофоните. Яростното крещене на изпърдяла техника – тяхната истинска среда на изпълнение, не е подходящо при такъв звук. Но въпреки това, имаме удоволствието да наблюдаваме идейните послания, поднесени от едно момиче, гримирано единствено с гнева си! Агресивните парчета носят и своя мелодична линия, като бързата ритмика преобладава. И ако за някого това е било някакво дървено пънкарско представление, за ценителите това беше висшата форма на изказност, поставяща огледало на реалността пред лицето на едно фалшиво общество. Четиредесетминутното ограничение не пречи столичните пънкари да кажат това, което искат на публиката си.

Разврат и поквара

Разврат и поквара

Сетлист РАЗВРАТ И ПОКВАРА:

01. Интро
02. Всичко се променя
03. Очакване
04. Плувам
05. Това е тя
06. Задънената улица
07. Цената е висока
08. Надолу с главата
09. Сянка
10. Трън в очите
11. Кръстопът
12. Моята кауза
13. Система/Симулация
14. Нашият рай
15. Не е за мен
16. Разврат и поквара

Подготовката на A-MORAL върви твърде отегчително за вокалиста им и той забива самостоятелно един зверски емоционален кавър на реге пирона на ОТРОВА/ВАВИЛОН – „Господин депутат, защо си толкова дебел?“. След горещата реклама на Варна, бандата успява да влезе в сета си към 21:20 ч. Крилото на енергичният Punk/Hardcore бива скършено веднага след първо парче, заради технически проблем. В паузата поемаме още един вокален кавър на някакво парче, където са намесени Ленин и пушенето… Това подготвя почвата за социално-битовия леко неангажиран стил на повече пънкарските, отколкото кораджийски послания на варненци.

A-Moral

A-Moral

Самата група изглежда като случаен сбор от Metal/Core фен, жизнерадостем потребител на алкохоли от разнороден произход, упадачен интелектуалец и ентусиазиран грънджар. По същият начин се колебаят и стиловете в различните им песни, като подредбата им, очевидно флуктоира. „Ограбиха ни“ ни представя философията на пролетария от ниско ниво и се радее с посланието на Слави от парчето „Нема такава държава“. След хита на A-MORAL, Иво (v.) се готви да ни изостави, но колегите му го връщат към изпълнението. Както и на други концерти, той обича да ползва два микрофона на сцена. Когато публиката ги вика на бис, той започва с цитат на Тодор Колев от филма „Опасен чар“. Когато след 40 минути колегите му подготвят сцената за следващият изпълнител, Ивайло Петров си допява няколко песни, които очевидно са го развълнували като послания, приобщавайки широк кръг от явления към знаменателя на Punk/Core движението…

A-Moral

A-Moral

Сетлист A-MORAL*:

01. Господин депутат, защо си толкова дебел? (кавър на ОТРОВА/ВАВИЛОН)
02. Власт
03. ??? за Ленин и пушенето… (кавър…)
04. Кучето на Павлов
05. Член 18
06. Отново и отново
07. Съвест
08. 2 000 000 дни
09. Ограбиха ни
10. Орехов прът
11. Съдба

Бис:

12. До кога?
13. Вокална китка от слогани на радиофонични пънкарии…

Piranha

Piranha

В 22:15 ч. тежката артилерия на Hardcore сцената ни – PIRANHA, излизат зад огражденията. Групата е известна с дълбоката вяра в посланията, които отправя. Ние феноветe бавно натрупваме знание за житейските ситуации, провокирали създаването им. Това представление внушава смисленост, която надхвърля сцената, музиката и отделните впечатления.

– Нали знаете, че ние сме Skate-Ccore Punk Rock банда от София сити? Как сте НДКааааааааааа? – Заедно със сериозната част, шегите между песните не спират да ни засипват.

Piranha

Piranha

Енергичните Hardcore парчета нямат претенцията да са нещо повече от представителни за стила и провокират купона сред присъстващите на шоуто. За парчето – рожба на съвместното турне с COPROSTASIS, партиите на Дон Коце са поети от … съпругата на SDB (v.)! И докато чисто музикално PIRANHA не достигат уникалност, историите, които разказват са достойни за книга! Както се казва, останалото трябва да се види!

Piranha

Piranha

Сетлист PIRANHA:

01. Rental Cop
02. Bear Beer
03. Wild Bunch
04. Forget About Your Bicycle
05. El Toro Loco
06. Sid
07. Dirty Sanchez
08. Dumbster
09. Local Bums
10. Wood Pushers
11. Wasted Till I Die
12. Deathmatch Tour
13. Fuck You And Goodbye

Пространствата пред сцената започнаха бързо да губат обем. Подготовката за кулминацията на вечерта придоби груби очертания и дори на бара, човек трябваше да влага сериозна протекция на съдосъдържанието си! В 23: 20 ч. THE CASUALTIES небрежно се закичиха с инструментите си. Вокалистът им Jorge Herrera се закичи с кен българска бира, щедро разлята за вътрешна и външна употреба.

The Casualties

The Casualties

Философията и вдъхновението на THE CASUALTIES е да следват истинската Street Punk вълна в лицето на групи като THE EXPLOITED и GBH. Верую, в което много хора бихме се клели. Но подобно на Black Metal-а, когато един стил прескочи Атлантика, неизбежно се видоизменя.

The Casualties

The Casualties

Бандата стартира с много енергичен и агресивен Punk. Но още в началото на сета правеше впечатление хармонизираните мелодични беквокали. Характерната мелодичност на американската пънк вълна надигаше мощ и в композиционен план. Herrera обяви мексиканските корени на някои от музикантите в THE CASUALTIES и в сета някои песни бяха изпълнени на испански език. Бруталния punk бе добре смесен с по-алтернативни пънк форми. Натрапчивите призиви от припевите зовяха за солидарност в обществото и всяване на хаос в системата – все класическа тематика, върху която нюйоркчани имат разработени силни послания. Преди „Resistance“ Rick Lopez (b.) призова феновете да смачкат охраната и да прескочат огражденията! Въпреки буйния мош-пит, публиката не предприе сериозни действия по изпълнение на призива, но някои от хората с жълти жилетки видимо се поизнервиха. До конфронтация не се стигна, което пък изнерви Lopez…

The Casualties

The Casualties

Структурата на парчетата от брутално начало, мелодичен преход и многократно повторен призив, бе доминираща и от един момент нататък песните добиха леко обезличаване по отношение една на друга. Въпреки това, заклетите фенове твърдо пееха с THE CASUALTIES. Рядко имаше кратки сола. Концертът сякаш намери себе си и потече гладко в руслото на пънкарията. Погото не успя да огъне сериозните ограждения, но това не бе и целта му. Към по-задната част на залата имаше място на кефещи се фенове да танцуват извън битката пред групата. Бандата не се прибра за бис, а направо изпълни песента, която следва при подобни случаи на другите им концерти. Този път поканата да се качим при тях на сцената бе осъществена.

The Casualties

The Casualties

Малко след като отмина 00:15 ч., щастливи хора скачаха под прожекторите. Доста време след това възгласите за още не заглъхваха из цялото помещение. THE CASUALTIES, обаче, бяха приключили със свиренето за тази нощ…

Сетлист THE CASUALTIES*:

01. Chaos Sound
02. Tomorrow Belongs to Us
03. Soldado
04. Chaos Punx
05. Punk Rock Love
06. Brothers and Sisters
07. Clase Criminal
08. Media Control
09. Made in N.Y.C.
10. Unemployed
11. Resistance
12. Punx and Skins
13. R.A.M.O.N.E.S. (Motorhead cover)
14. Get Off My Back
15. Running Through the Night
16. Ugly Bastards
17. System Failed Us… Again
18. Riot
19. On City Streets
20. Police Brutality
21. We Are All We Have

* Отбелязаните сетлистове не претендират за 100% прецизност.

Rock Thrashler

Неконвенционален Heavy Metal празник из дебрите на източна Европа (DESERT, WINTER`S VERGE и THE A.X.E. PROJECT)

Малко преди 21:30 ч. симфонично интро ни поканва за сета на българското участие на този концерт. THE A.X.E. PROJECT са ни подготвили порция технична симфо-красота, каквато те умеят.

По-малко от година по-рано, групата ни представи новият си албум „Stories from a Lost Realm: Part Two“ в скромна обстановка. Стъпили на стабилността на тази си формация, THE A.X.E. PROJECT ни се разкриват в актуалното си състояние, добавяйки и нов прочит на старите си търсения. Sympho Metal-ът им е ритмично обогатен, докосващ оперните похвати, но и бягащ от тях, красиво хармонизиран, но и агресивно подчертан. Макар да имат своето лице, момчетата и дамата са се прицелили в епицентъра на стила. Съсредоточеното им внимание към детайлите ги е подхлъзнало към оголване структурата на композициите, липсата на диалог между инструментите и подчертано солови изяви на разработени композиционно изяви на инструменталистите. Маниер, които ги сродява с ранните творби на LACRIMOSA.

The A.X.E. Project

The A.X.E. Project

Личи, че музикантите са подготвили сериозен саундчек, който да осигури тези подчертани партии на инструментите. Смазващите барабани ни въвеждат в по-агресивното лице на групата. Солата разцъфват в кресчендо истерия. Личният пулт на клавириста го изкушава и партиите му доминират на места със силата на основен инструмент. Чисти ноти се разпиляват подчертано в ушите ни, изоставяйки мистиката на едно по-общо звучене. По-баладични и по-рифови моменти се редуват, за да ни доставят удоволствието от спектакъла. Времето им неусетно е изтекло между нотите и групата скромно ни оставя в прегръдката на аутро от пиано и съпровод.

The A.X.E. Project

The A.X.E. Project

THE A.X.E. PROJECT представляват зрял музикален продукт. Зрялост, постигната с цената на разочарования. Иска ми се момчетата и момичето да направят още една крачка към феновете си, за да достигне достойният им sympho metal до повече хора! За една година не успявам да се сдобия с новия им диск по начина, по който си го представям…

Сетлист THE A.X.E. PROJECT:
Intro
01. Fear The Angel
02. Wall Of Silence
03. Frosen Eyes
04. Sunrise
05. Ancient Earth Suite
Outro

Когато осветлението отново се приглушава, кратка буря с отзвуци от клавири ни подготвя за по-голямата буря на класния Progressive Metal! Близки до сърцето ни хармонии разгръщат светове, без ухото да долавя плагиатство в музиката на WINTER`S VERGE. Изключително силният и уверен глас на George Charalambous ни разхожда между разпяти канта и Power Metal пулсации. Песните обгръщат разнородни стилове, артикулирайки както епики, така и Speed избухвания.

Winter`s Verge

Winter`s Verge

Върху цялото това композиционно богатство са залепени два трака от лаптоп, подобно на пиявици, изсмукващи жизнения сок на музиката! Дразнещо доминантен клавир поддържа тоналната плътност, а хармонизирани хорове имат претенцията да отразяват дори настроението на феновете. Понякога някой от прилепените тракове се трансформират в симфонизирани цигулкови пасажи или компоненти като от филмова музика. Връх на натрапливостта на неизсвирените сегменти се постига в парчето „Captain`s Log“, където на практика двамата китаристи скучаят пред погледите ни, а постигнатото звучене е далеч от перфектното!

Winter`s Verge

Winter`s Verge

Иначе кипърската банда постига високи резултати в композиционен план, като реалният глас на вокалиста и добрите бекове, предлагани от басиста са сред основните им достойнства. И ако първата част от сета им преминава в по-хомогенен Power/Progressive Metal, във втората момчетата разгръщат експериментаторският си дух. Новото им концептуално ЕР е представено от почти Folk Metal песен. С „I Am Wolf“ кипърци ни демонстрираха твърд, съвременен метъл със симфонизации. Кавърът на MAIDEN не бе нещо повече от средностатистически, но ако не бяхме преминали на зимно часово време, щеше да е точно на място.

Winter`s Verge

Winter`s Verge

Забележително бе не само богатото преживяване, което ни осигуриха WINTER`S VERGE, но и старанието им да общуват с нас на български език! Това топло внимание, което ни осигуриха, може би дължим и на техния фен, който си е татуирал логото им на ръката си, но всеки се почувства уважен от една забележителна група. Квинтетът ни награди с парче, което по принцип не изпълняват на това турне! Богатата полифоничност на албумите им, обаче, не може да бъде предадена качествено чрез простото добавяне на тракове. Смятам, че китаристите им трябва да преодолеят скуката чрез самоинициатива и да поемат полифоничността в свои ръце, за да превърнат групата си в световно явление!

Winter`s Verge

Winter`s Verge

За последната си песен публиката бе обучена да припява. Епиката в MANOWAR-ски стил не, а повече в стила на WIZZARD, с богатата си ритмика ни изведе от завладяващия свят на WINTER`S VERGE. Освен с приятната емоция, оставаме и с обещанието за нови срещи.

Сетлист WINTER`S VERGE:
Intro
01. Eternal Damnation
02. The Father`s Vow
03. I Swear Revenge
04. Captain`s Log
05. Pirate Hound
06. I Am Wolf
07. 2 Minutes To Midnight (Irom Maiden cover)
08. Reborn At Dawn
09. To You I Sail Tonight

Пространно интро като от филм за източна империя, обгръща обстановката след 23:30 ч. Израелците DESERT изскачат на сцената с класическа Heavy Metal визия, като от средата на 80-те. Музикалните им търсения обхващат същия период, но и не само него. Слушаме съвременен квинтет, вкоренен в стандартите на стила.

Desert

Desert

DESERT също са подготвили реплики на български и общуват активно с публиката. Шоуто им е много класическо, но пък изпълнено без забележки! Няма взиране в грифа, колебание в хедбенгинга или статични моменти. Стилът им до голяма степен е повлиян от трубадурския Heavy Metal на BLIND GUARDIAN. Мощните рифове доминират през повечето време и обработения баритон кове посланията си без префинена прецизност и често с известна лековатост в тескстовете, в противовест на сериозните си парчета. На два пъти (в „Never Regret“ и „Invincible“) се промъкнаха твърде мелодични мажорни мелодии, докосващи по-популярните стилове в музиката.

Desert

Desert

DESERT също не пропуснаха да подплатят сета си със семпли на кийборди, виола и фонови клавирни пасажи, но това не бе направено по натрапчив начин и бе доста по-рядко от преходната група. В средата на сета им бе предвидено и соло на барабаните, което бе изпълнено в класическия за 80-те маниер на демонстрация на техника и леко разпяване на публиката. Към края на представянето изплува и по-агресивната страна на израелците, с по-ниско пеене и докосваща повече стандартите на SABATON. Кавърът на ACCEPT, освен че влизаше в тази група, бе интерпретиран доста сполучливо!

Desert

Desert

Дали заради късният час или и заради делничният ден, DESERT не получиха заслужаващото внимание към края на сета си. Намаленото количество фенове ги изпратихме подобаващо, но не достатъчно убедително, заради рехавостта ни.

Сетлист DESERT:
Intro
01. Assassin`s Fate
02. Son Of A Star
03. Massada Will Never Fall
04. The Wolf`s Attack
05. Never Regret
06. Drum solo
07. Flying Dutchman
08. Lament For Soldier`s Glory
09. Balls To The Wall (Accept cover)
10. Invincible
11. Letter Of Marque

Често чувам напоследък, че липсвали качествени концерти в сегмента на класическия Heavy Metal. Чувам го и от музиканти, които оплакват присъствеността, но не ги видях на този изключително класен концерт. Концерт, който би задоволил и търсенията на носталгично настроените фенове и на тези, които искат да чуят съвременен вариант на стила! Но, някакси, не успяваме да открием събитие, където не можем да си припяваме „Smoke On The Water“, „2 Minutes To Midnight“ или „Balls To The Wall“? О, извинете! Последните две можеше да си припяваме и на този концерт! Но доста хора пак не успяха да го открият…

Rock Thrashler
02.11.2016 г., Live & Loud

Фотогалерия: ZATOKREV на Autumn Souls Of Sofia 2016

Швейцарската Sludge група ZATOKREV на фестивала Autumn Souls Of Sofia 2016, ден 3, 15 октомври 2016 г., клуб Live & Loud, София.

Фотограф: Калоян Кръстев ©

Фотогалерия: EVADNE на Autumn Souls Of Sofia 2016

Испанската Doom Metal група EVADNE на фестивала Autumn Souls Of Sofia 2016, ден 3, 15 октомври 2016 г., клуб Live & Loud, София.

Фотограф: Калоян Кръстев ©

Когато разгърнем началните страници на новото издание на музикалната енциклопедия (DOPETHRONE и GODSLEEP)

Докато 21:30 наблежаваше, музикалният фон неусетно се смени с брум, примесен с човешки гласове. Това бе въведението ни към света на небезизвестните в България GODSLEEP. Въпреки подражателският характер на елинската рок школа и въпреки редовните си изяви, момчетата представляват свежия прочит на Stoner традициите и авторското мислене в тях, като винаги успяват да ни изненадат с нещо допълнително към музиката, която правят!

Godsleep

Godsleep

Тежките дропнати китари ни повеждат в сюрреалистични картини, избягали от тягостните усещания. Хипарски Psychadelic хармонии се вмъкват сред Rock`n`Roll структури, насищат се с ехо и контролирани микрофонии и се увенчават с много агресивни, почти core вокали. Вълшебната амалгама е пленителна с богатството си от влияния. Blues базирани сола боравят с тишината не по-зле от със звука и оголват на места натуралния бас. Ненатрапчивата китара, всъщност, е основен похват в изразните средства на гърците. Озвучителят, който водят със себе си, потапя всичко това в мъгла от реверберации, създавайки усещането за музика от подземията.

Godsleep

Godsleep

Сетът на GODSLEEP върви слято, с редки паузи. От сега ще ви кажа, че докато анализирах съсредоточено музиката им и слушах смените в тоналността и ритмиката, наброих към девет парчета, а се окоза, че квартета ни е изсвирил шест! Сложните им композиции съчетават различни инструментални части по начин, по който не е ясно къде свършва едно и започва друго парче. В музиката им има цитати, но именно това преливане на влияния ги прави интересни и приятни за съпреживяване. Дали ZEPPELIN влиянията ще преминат в неравноделни северняшки (да не ги определя като български…) ритми или докато съчетава Sid Barett-FLOYD настроението с по-неистерични влияния от DOORS, Kostas ще слезе сред публиката, представлението търпи своето непрекъснато развитие и обновление. Ако бъдем подканени да танцуваме, CREADANCE… звученето ще деградира до класическа Blues схема.

Godsleep

Godsleep

На края на своето представяне GODSLEEP ни зареждат с дълъг, ранен BLACK SABBATH-овски Blues, който се ритмизира и ни извежда през дълъг и шумен край на песента, като от концерт на THE WHO от 70-те. 45 минути истинска магия, стъпила на различни времеви опори сякаш ни се усмихва! А сетлистът на групата е надраскан небрежно на ръка върху лист, който или е изваден от някой древен архив или е произведен по специална ретро технология.

Сетлист GODSLEEP:
01. I Want You
02. Thirteen
03. The Call
04. Mr. Black
05. This Is Mine
06. Wrong Turn

Малко след 22:30 ч. осветлението се приглушава, празната сцена започва да се изпълва с дим, а от колоните звучи 50-тарско кънтри-рокабили. Макар самата песен да е записана 1967 г., тя носи определено традиционното звучене на американска провинция и тънко възхвалява алкохолната консумация. Сенките на триото DOPETHRONE изплуват от мъглата и свистене на чинели отключва взривяващ Death`n`Blues! Мощна китара с агредивен дистър, поднесен с ефекти бас и максимално агресивни вокали стъпват по клишетата на blues схемата, за да произведат неповторимо впечатление и да внесат рязък контраст с интродукцията. Мощния ефект ни блъсва агресивно. Получавам усещането, че LEMMING PROJECt свирят кавър на Willie Dixon!

Dopethrone

Dopethrone

Актуалната музика на DOPETHRONE е стъпила и с двата крака в блус схемата, като почти всичките им парчета са подчинени на такъв подход. Агресивният Death Metal саунд допълва концепцията им и именно той разделя феновете на stoner движението в оцеката към канадците. Моето ухо мърка от задоволство…

– Да не сте се скапали тая вечер? – Пита ни ревящия шестструнник Vince, докато размесва съдържанията на шише уиски и кен бира в стомаха си. (Тук ще спестя коя точно дума използва…) Ние се съвземаме от началния досег с бандата и приветстваме момчетата. Обявяват следващото парче, добавяйки думата…

Dopethrone

Dopethrone

Малко по-динамичната песен ни отвежда към звученето на CATHEDRAL, докато отблясъците в гласа на Vince докосват вече Tardy звученето (OBITUARY). Дотук опоменатите характеристики на музиката на DOPETHRONE почти напълна изчерпват азбуката на структурите, които градят. Но това е напълно достатъчно, за да изразят идеите си и да изградят своя уникален стил. Blues и агресия са забъркани в пестелива комбинация, за да изрази един гневен поглед на света. Поглед от пивницата, където езика е груб, страстите силни и музиката – шумна.

– Песен за скапаните задници… – Въведени сме в шестия трак подобаващо. Нотния анализ е приключил и можем вече да се отдадем на смъртната блусариада, лееща се от сцената!!! Да, песните придобиват своя лимит на изказност, обусловен от известен минимализъм, но са искрени. Контролираните микрофонии допълват пейзажа. На парчето, което е програмно за стила на DOPETHRONE – „Scum Fuck Blues“ са поканени гост вокалисти – всички, които биха се включили. Не сме толкова подготвени с текста и на помощ се притичва част от пътуващите с тура. Избистрят се, но и се изчерпват Blues влиянията на групата в следващите няколко песни.

Dopethrone

Dopethrone

– Вие, скапани задници, искате ли още или какво? Казвам ви „скапани задници“, защото много ви обичам! – Отново ни представя ботевата си пламенност вокалистът…

Тук групата демонстрира, че Funeral Doom похватите, както и вдъхновението от BLACK SABBATH не са им чужди. BLACK SABBATH звученето, обаче, се изражда в гавър на обичания сред почитателите на евъргрийните Bill Withers…

Искаме си биса! „Още едно, скапаняци.“ – успокоява ни фронтмена. Blues е парчето, но от онзи бял блус, който ще роди метъла след това – агресивен, оптимистичен, окултен. Желанието на групата да изпълни още една песен не се споделя с ентусиазъм от барабаниста им и Vince ни подканя: „Кажете му … да млъква!“ Песента е от първия албум на групата, когато са били просто една блус реплика към ранното творчество на VENOM и е най-отдалечено от блус схемата, но продължава да държи връзката с CATHEDRAL. Проста така им се получава на момчетата!

Dopethrone

Dopethrone

Докато тримата изоставят музикантските си задължения, на които са били отдадени час и петнадесет минути, от колоните се разнася пак 50-тарско кънтри! Песента е много по-откровено пиянска, но вече звучи като ню ейдж послание, в сравнение от това, което е слезнало от сцената… Този контраст на приемствеността, поклона към традиционното и отвореността към агресията на съвремието, сякаш преди време бе ниша за самотници, водещи разкопки в историята на вкуса си! Днес, благодарение на комуникациите такива хора се откриват един-другиму и се ражда и сцената, която да задоволи търсенията им.

Това събитие бе енциклопедичен концерт, който заслужаваше по-широката си аудитория! Свръхинформираността, обаче се равнява на невежеството. Някога пълнехме стадиони за недоразумения като група с име RADIO FREE EUROPE и се редяхме за неудачни имитации, като THE WARNING, а днес много от нас пропуснаха нещо наистина интересно! Препоръчвам ви: Следващият път чуйте и вижте DOPETHRONE или GODSLEEP! А комбинацията им беше омайна.

Сетлист DOPETHRONE:
Intro: Merle Haggard – Drink Up And Be Somebody (`67)
01. Tap Runner
02. Dry Hitter
03. Host
04. Hooked
05. Shot Down
06. Dark Foil
07. Scum Fuck Blues
08. Devilqs Dandruff
09. Zombi Powder
10. Anal Sunshine (Bill Withers parody cover)
Бис:
11. Porcelain God
12. Demonsmoke
Autro: David Allen Coe – Tennessee Whiskey (`81)

Rock Thrashler, Live & Loud, 21.10.2016

Фотогалерия: THE REVENGE PROJECT на Autumn Souls Of Sofia 2016

Българската  Death Metal група THE REVENGE PROJECT на фестивала Autumn Souls Of Sofia 2016, ден 3, 15 октомври 2016 г., клуб Live & Loud, София.

Фотограф: Unholy Union ©

Фотогалерия: SELVANS на Autumn Souls Of Sofia 2016

Италианската Black Metal група SELVANS на фестивала Autumn Souls Of Sofia 2016, ден 3, 15 октомври 2016 г., клуб Live & Loud, София.

Фотограф: Unholy Union ©

Фотогалерия: ESOTERIC на Autumn Souls Of Sofia 2016

Британската Doom Metal група ESOTERIC на фестивала Autumn Souls Of Sofia 2016, ден 3, 15 октомври 2016 г., клуб Live & Loud, София.

Фотограф: Unholy Union ©

Фотогалерия: REDENIK на Autumn Souls Of Sofia 2016

Сръбската Necro Crossover Thrash Metal група REDENIK на фестивала Autumn Souls Of Sofia 2016, ден 3, 15 октомври 2016 г., клуб Live & Loud, София.

Фотограф: Unholy Union ©