Начало » Концертни репортажи (Страница 30)
Category Archives: Концертни репортажи
THE CASUALTIES, PIRANHA, A-MORAL, РАЗВРАТ И ПОКВАРА в Парти център „4 км.“
Street Punk в Party Center звучи повече като призив за модно ревю на post-fashion дизайнери, но запознатите с имената на групите, които щяха да свирят тази вечер бяха на ясно, че революцията се пренася на по-официална платформа. С такова съзнание бе подходил и мениджмънта на клуба, защото толкова сериозни охранителни мерки, поне аз, не бях виждал в тази локация. Тежки, стадионни ограждения пазеха както сцената, така и озвучетелния пулт. Внушението за разрушителната сила на някаква музикална култура, бе докарала за събитието сериозен брой охранителни единици. Въпреки това, концертът започна нормално, като само бара го отличаваше от куклен театър в бомбено убежище…

The Casualties
РАЗВРАТ И ПОКВАРА са група, която може да бъде гледана по много ъндърграунд мероприятия и неформални сбирки. Да ги видя сред мощното озвучаване на клуба, както и зад тежки ограждения е достатъчно екзотични преживяване. Но дори минималната грижа на грамотен озвучител върху тях, отваря звука им в изцяло положителен аспект.

Разврат и поквара
След 20:30 ч. имаме възможност да гледаме РАЗВРАТ И ПОКВАРА в класическият им формат – като квартет. Енергичните им Punk парчета се коват едно след друго. Стилистиката на групата се доближава в най-голяма степен до това, което хедлайнерите обявяват за свое верую. Грижата на тон-режисьора посланията им, които са български език, да стигат по-ясно до публиката кара основната им вокалистка, както и активните на бековете музиканти, да се пазят, до известна степен, от микрофоните. Яростното крещене на изпърдяла техника – тяхната истинска среда на изпълнение, не е подходящо при такъв звук. Но въпреки това, имаме удоволствието да наблюдаваме идейните послания, поднесени от едно момиче, гримирано единствено с гнева си! Агресивните парчета носят и своя мелодична линия, като бързата ритмика преобладава. И ако за някого това е било някакво дървено пънкарско представление, за ценителите това беше висшата форма на изказност, поставяща огледало на реалността пред лицето на едно фалшиво общество. Четиредесетминутното ограничение не пречи столичните пънкари да кажат това, което искат на публиката си.

Разврат и поквара
Сетлист РАЗВРАТ И ПОКВАРА:
01. Интро
02. Всичко се променя
03. Очакване
04. Плувам
05. Това е тя
06. Задънената улица
07. Цената е висока
08. Надолу с главата
09. Сянка
10. Трън в очите
11. Кръстопът
12. Моята кауза
13. Система/Симулация
14. Нашият рай
15. Не е за мен
16. Разврат и поквара
Подготовката на A-MORAL върви твърде отегчително за вокалиста им и той забива самостоятелно един зверски емоционален кавър на реге пирона на ОТРОВА/ВАВИЛОН – „Господин депутат, защо си толкова дебел?“. След горещата реклама на Варна, бандата успява да влезе в сета си към 21:20 ч. Крилото на енергичният Punk/Hardcore бива скършено веднага след първо парче, заради технически проблем. В паузата поемаме още един вокален кавър на някакво парче, където са намесени Ленин и пушенето… Това подготвя почвата за социално-битовия леко неангажиран стил на повече пънкарските, отколкото кораджийски послания на варненци.

A-Moral
Самата група изглежда като случаен сбор от Metal/Core фен, жизнерадостем потребител на алкохоли от разнороден произход, упадачен интелектуалец и ентусиазиран грънджар. По същият начин се колебаят и стиловете в различните им песни, като подредбата им, очевидно флуктоира. „Ограбиха ни“ ни представя философията на пролетария от ниско ниво и се радее с посланието на Слави от парчето „Нема такава държава“. След хита на A-MORAL, Иво (v.) се готви да ни изостави, но колегите му го връщат към изпълнението. Както и на други концерти, той обича да ползва два микрофона на сцена. Когато публиката ги вика на бис, той започва с цитат на Тодор Колев от филма „Опасен чар“. Когато след 40 минути колегите му подготвят сцената за следващият изпълнител, Ивайло Петров си допява няколко песни, които очевидно са го развълнували като послания, приобщавайки широк кръг от явления към знаменателя на Punk/Core движението…

A-Moral
Сетлист A-MORAL*:
01. Господин депутат, защо си толкова дебел? (кавър на ОТРОВА/ВАВИЛОН)
02. Власт
03. ??? за Ленин и пушенето… (кавър…)
04. Кучето на Павлов
05. Член 18
06. Отново и отново
07. Съвест
08. 2 000 000 дни
09. Ограбиха ни
10. Орехов прът
11. Съдба
Бис:
12. До кога?
13. Вокална китка от слогани на радиофонични пънкарии…

Piranha
В 22:15 ч. тежката артилерия на Hardcore сцената ни – PIRANHA, излизат зад огражденията. Групата е известна с дълбоката вяра в посланията, които отправя. Ние феноветe бавно натрупваме знание за житейските ситуации, провокирали създаването им. Това представление внушава смисленост, която надхвърля сцената, музиката и отделните впечатления.
– Нали знаете, че ние сме Skate-Ccore Punk Rock банда от София сити? Как сте НДКааааааааааа? – Заедно със сериозната част, шегите между песните не спират да ни засипват.

Piranha
Енергичните Hardcore парчета нямат претенцията да са нещо повече от представителни за стила и провокират купона сред присъстващите на шоуто. За парчето – рожба на съвместното турне с COPROSTASIS, партиите на Дон Коце са поети от … съпругата на SDB (v.)! И докато чисто музикално PIRANHA не достигат уникалност, историите, които разказват са достойни за книга! Както се казва, останалото трябва да се види!

Piranha
Сетлист PIRANHA:
01. Rental Cop
02. Bear Beer
03. Wild Bunch
04. Forget About Your Bicycle
05. El Toro Loco
06. Sid
07. Dirty Sanchez
08. Dumbster
09. Local Bums
10. Wood Pushers
11. Wasted Till I Die
12. Deathmatch Tour
13. Fuck You And Goodbye
Пространствата пред сцената започнаха бързо да губат обем. Подготовката за кулминацията на вечерта придоби груби очертания и дори на бара, човек трябваше да влага сериозна протекция на съдосъдържанието си! В 23: 20 ч. THE CASUALTIES небрежно се закичиха с инструментите си. Вокалистът им Jorge Herrera се закичи с кен българска бира, щедро разлята за вътрешна и външна употреба.

The Casualties
Философията и вдъхновението на THE CASUALTIES е да следват истинската Street Punk вълна в лицето на групи като THE EXPLOITED и GBH. Верую, в което много хора бихме се клели. Но подобно на Black Metal-а, когато един стил прескочи Атлантика, неизбежно се видоизменя.

The Casualties
Бандата стартира с много енергичен и агресивен Punk. Но още в началото на сета правеше впечатление хармонизираните мелодични беквокали. Характерната мелодичност на американската пънк вълна надигаше мощ и в композиционен план. Herrera обяви мексиканските корени на някои от музикантите в THE CASUALTIES и в сета някои песни бяха изпълнени на испански език. Бруталния punk бе добре смесен с по-алтернативни пънк форми. Натрапчивите призиви от припевите зовяха за солидарност в обществото и всяване на хаос в системата – все класическа тематика, върху която нюйоркчани имат разработени силни послания. Преди „Resistance“ Rick Lopez (b.) призова феновете да смачкат охраната и да прескочат огражденията! Въпреки буйния мош-пит, публиката не предприе сериозни действия по изпълнение на призива, но някои от хората с жълти жилетки видимо се поизнервиха. До конфронтация не се стигна, което пък изнерви Lopez…

The Casualties
Структурата на парчетата от брутално начало, мелодичен преход и многократно повторен призив, бе доминираща и от един момент нататък песните добиха леко обезличаване по отношение една на друга. Въпреки това, заклетите фенове твърдо пееха с THE CASUALTIES. Рядко имаше кратки сола. Концертът сякаш намери себе си и потече гладко в руслото на пънкарията. Погото не успя да огъне сериозните ограждения, но това не бе и целта му. Към по-задната част на залата имаше място на кефещи се фенове да танцуват извън битката пред групата. Бандата не се прибра за бис, а направо изпълни песента, която следва при подобни случаи на другите им концерти. Този път поканата да се качим при тях на сцената бе осъществена.

The Casualties
Малко след като отмина 00:15 ч., щастливи хора скачаха под прожекторите. Доста време след това възгласите за още не заглъхваха из цялото помещение. THE CASUALTIES, обаче, бяха приключили със свиренето за тази нощ…
Сетлист THE CASUALTIES*:
01. Chaos Sound
02. Tomorrow Belongs to Us
03. Soldado
04. Chaos Punx
05. Punk Rock Love
06. Brothers and Sisters
07. Clase Criminal
08. Media Control
09. Made in N.Y.C.
10. Unemployed
11. Resistance
12. Punx and Skins
13. R.A.M.O.N.E.S. (Motorhead cover)
14. Get Off My Back
15. Running Through the Night
16. Ugly Bastards
17. System Failed Us… Again
18. Riot
19. On City Streets
20. Police Brutality
21. We Are All We Have
* Отбелязаните сетлистове не претендират за 100% прецизност.
Rock Thrashler
- The Casualties
- Разврат и поквара
- Разврат и поквара
- Разврат и поквара
- Разврат и поквара
- Разврат и поквара
- A-Moral
- A-Moral
- A-Moral
- Piranha
- Piranha
- Piranha
- Piranha
- The Casualties
- The Casualties
- The Casualties
- The Casualties
- The Casualties
- The Casualties
- The Casualties
- The Casualties
- The Casualties
- The Casualties
- The Casualties
- The Casualties
Когато разгърнем началните страници на новото издание на музикалната енциклопедия (DOPETHRONE и GODSLEEP)
Докато 21:30 наблежаваше, музикалният фон неусетно се смени с брум, примесен с човешки гласове. Това бе въведението ни към света на небезизвестните в България GODSLEEP. Въпреки подражателският характер на елинската рок школа и въпреки редовните си изяви, момчетата представляват свежия прочит на Stoner традициите и авторското мислене в тях, като винаги успяват да ни изненадат с нещо допълнително към музиката, която правят!

Godsleep
Тежките дропнати китари ни повеждат в сюрреалистични картини, избягали от тягостните усещания. Хипарски Psychadelic хармонии се вмъкват сред Rock`n`Roll структури, насищат се с ехо и контролирани микрофонии и се увенчават с много агресивни, почти core вокали. Вълшебната амалгама е пленителна с богатството си от влияния. Blues базирани сола боравят с тишината не по-зле от със звука и оголват на места натуралния бас. Ненатрапчивата китара, всъщност, е основен похват в изразните средства на гърците. Озвучителят, който водят със себе си, потапя всичко това в мъгла от реверберации, създавайки усещането за музика от подземията.

Godsleep
Сетът на GODSLEEP върви слято, с редки паузи. От сега ще ви кажа, че докато анализирах съсредоточено музиката им и слушах смените в тоналността и ритмиката, наброих към девет парчета, а се окоза, че квартета ни е изсвирил шест! Сложните им композиции съчетават различни инструментални части по начин, по който не е ясно къде свършва едно и започва друго парче. В музиката им има цитати, но именно това преливане на влияния ги прави интересни и приятни за съпреживяване. Дали ZEPPELIN влиянията ще преминат в неравноделни северняшки (да не ги определя като български…) ритми или докато съчетава Sid Barett-FLOYD настроението с по-неистерични влияния от DOORS, Kostas ще слезе сред публиката, представлението търпи своето непрекъснато развитие и обновление. Ако бъдем подканени да танцуваме, CREADANCE… звученето ще деградира до класическа Blues схема.

Godsleep
На края на своето представяне GODSLEEP ни зареждат с дълъг, ранен BLACK SABBATH-овски Blues, който се ритмизира и ни извежда през дълъг и шумен край на песента, като от концерт на THE WHO от 70-те. 45 минути истинска магия, стъпила на различни времеви опори сякаш ни се усмихва! А сетлистът на групата е надраскан небрежно на ръка върху лист, който или е изваден от някой древен архив или е произведен по специална ретро технология.
Сетлист GODSLEEP:
01. I Want You
02. Thirteen
03. The Call
04. Mr. Black
05. This Is Mine
06. Wrong Turn
Малко след 22:30 ч. осветлението се приглушава, празната сцена започва да се изпълва с дим, а от колоните звучи 50-тарско кънтри-рокабили. Макар самата песен да е записана 1967 г., тя носи определено традиционното звучене на американска провинция и тънко възхвалява алкохолната консумация. Сенките на триото DOPETHRONE изплуват от мъглата и свистене на чинели отключва взривяващ Death`n`Blues! Мощна китара с агредивен дистър, поднесен с ефекти бас и максимално агресивни вокали стъпват по клишетата на blues схемата, за да произведат неповторимо впечатление и да внесат рязък контраст с интродукцията. Мощния ефект ни блъсва агресивно. Получавам усещането, че LEMMING PROJECt свирят кавър на Willie Dixon!

Dopethrone
Актуалната музика на DOPETHRONE е стъпила и с двата крака в блус схемата, като почти всичките им парчета са подчинени на такъв подход. Агресивният Death Metal саунд допълва концепцията им и именно той разделя феновете на stoner движението в оцеката към канадците. Моето ухо мърка от задоволство…
– Да не сте се скапали тая вечер? – Пита ни ревящия шестструнник Vince, докато размесва съдържанията на шише уиски и кен бира в стомаха си. (Тук ще спестя коя точно дума използва…) Ние се съвземаме от началния досег с бандата и приветстваме момчетата. Обявяват следващото парче, добавяйки думата…

Dopethrone
Малко по-динамичната песен ни отвежда към звученето на CATHEDRAL, докато отблясъците в гласа на Vince докосват вече Tardy звученето (OBITUARY). Дотук опоменатите характеристики на музиката на DOPETHRONE почти напълна изчерпват азбуката на структурите, които градят. Но това е напълно достатъчно, за да изразят идеите си и да изградят своя уникален стил. Blues и агресия са забъркани в пестелива комбинация, за да изрази един гневен поглед на света. Поглед от пивницата, където езика е груб, страстите силни и музиката – шумна.
– Песен за скапаните задници… – Въведени сме в шестия трак подобаващо. Нотния анализ е приключил и можем вече да се отдадем на смъртната блусариада, лееща се от сцената!!! Да, песните придобиват своя лимит на изказност, обусловен от известен минимализъм, но са искрени. Контролираните микрофонии допълват пейзажа. На парчето, което е програмно за стила на DOPETHRONE – „Scum Fuck Blues“ са поканени гост вокалисти – всички, които биха се включили. Не сме толкова подготвени с текста и на помощ се притичва част от пътуващите с тура. Избистрят се, но и се изчерпват Blues влиянията на групата в следващите няколко песни.

Dopethrone
– Вие, скапани задници, искате ли още или какво? Казвам ви „скапани задници“, защото много ви обичам! – Отново ни представя ботевата си пламенност вокалистът…
Тук групата демонстрира, че Funeral Doom похватите, както и вдъхновението от BLACK SABBATH не са им чужди. BLACK SABBATH звученето, обаче, се изражда в гавър на обичания сред почитателите на евъргрийните Bill Withers…
Искаме си биса! „Още едно, скапаняци.“ – успокоява ни фронтмена. Blues е парчето, но от онзи бял блус, който ще роди метъла след това – агресивен, оптимистичен, окултен. Желанието на групата да изпълни още една песен не се споделя с ентусиазъм от барабаниста им и Vince ни подканя: „Кажете му … да млъква!“ Песента е от първия албум на групата, когато са били просто една блус реплика към ранното творчество на VENOM и е най-отдалечено от блус схемата, но продължава да държи връзката с CATHEDRAL. Проста така им се получава на момчетата!

Dopethrone
Докато тримата изоставят музикантските си задължения, на които са били отдадени час и петнадесет минути, от колоните се разнася пак 50-тарско кънтри! Песента е много по-откровено пиянска, но вече звучи като ню ейдж послание, в сравнение от това, което е слезнало от сцената… Този контраст на приемствеността, поклона към традиционното и отвореността към агресията на съвремието, сякаш преди време бе ниша за самотници, водещи разкопки в историята на вкуса си! Днес, благодарение на комуникациите такива хора се откриват един-другиму и се ражда и сцената, която да задоволи търсенията им.
Това събитие бе енциклопедичен концерт, който заслужаваше по-широката си аудитория! Свръхинформираността, обаче се равнява на невежеството. Някога пълнехме стадиони за недоразумения като група с име RADIO FREE EUROPE и се редяхме за неудачни имитации, като THE WARNING, а днес много от нас пропуснаха нещо наистина интересно! Препоръчвам ви: Следващият път чуйте и вижте DOPETHRONE или GODSLEEP! А комбинацията им беше омайна.
Сетлист DOPETHRONE:
Intro: Merle Haggard – Drink Up And Be Somebody (`67)
01. Tap Runner
02. Dry Hitter
03. Host
04. Hooked
05. Shot Down
06. Dark Foil
07. Scum Fuck Blues
08. Devilqs Dandruff
09. Zombi Powder
10. Anal Sunshine (Bill Withers parody cover)
Бис:
11. Porcelain God
12. Demonsmoke
Autro: David Allen Coe – Tennessee Whiskey (`81)
Rock Thrashler, Live & Loud, 21.10.2016
- Godsleep
- Godsleep
- Godsleep
- Godsleep
- Godsleep
- Godsleep
- Godsleep
- Godsleep
- Godsleep
- Godsleep
- Godsleep
- Godsleep
- Dopethrone
- Dopethrone
- Dopethrone
- Dopethrone
- Dopethrone
- Dopethrone
- Dopethrone
- Dopethrone
- Dopethrone
- Dopethrone
- Dopethrone

































































































































































































