Начало » Концертни репортажи (Страница 13)
Category Archives: Концертни репортажи
20 години след фестивала The Other Side в Приморско
Преди 20 години, на 14 август 1999 г., под името The Other Side се проведе фестивалът в Приморско, който даде името на нашата скромна медия. Идеята бе да издаваме фестивален бюлетин на събитието край морето.

Плакат на фестивала The Other Side в Приморско
Фестивалът събра групи от България и чужбина и по свой начин изигра ролята си в бългърския ъндърграунд. Обръщам се към всички, които имат някакви снимки от тогава (като тази долу), да ми ги изпратят на e-mail: theotherside@theotherside.eu – за да ги запазим за историята!

Hyperborea откриха фестивала The Other Side в Приморско
За добро или не, изданието от 99-та бе единственото (има репортаж за него в нюзлетъра). В този брой се съдържат репортажи на други култови събития, като АнтиСПИН Феста в Благоевград и Storms In Dreamssilence, провели се през декември същата година. Може би това е едно от първите интервюта на ENTHRALLMENT… И така, януари 2000 г., моя милост откопира на ксерокса малко повечко от 100 такива книжлета, които се разпродадоха на цена от 1 лев. Ще забележите, че доста често фигурира името FORLORN magazine, някъде в периода 1998 – 2002 г. използвахме това име, даже през 2000 г. се появи англоезичен уебзин с него, който бе активен в продължение на две години. За съжаление, голяма част от материалите в него са загубени… Но през 2017 г. Forlorn бе възстановен като англоезичен блог, който придобива своя онлайн живот.

Обръщайки се назад, виждам времена, когато нямаше блогове, сайтове правеха малцина, информацията се разпространяваше с флаери и плакатчета „от принтера“, сложени на стратегическо място на Попа, Кравай или Борисова градина… Тогава аз се подписвам като Гого, псевдонимът Mrazek дойде по-късно. В ревю секцията на броя ще видите и няколко текста на Rock Thrashler, който сътрудничи и до ден днешен и един от ударните ни автори.
Искам да благодаря на всички читатели през годините, както и на всички настоящи и вече ненастоящи сътрудници, редактори, фотографи, главни редактори и просто фенове, отделяли от времето си, за да помагат. Наздраве и поклон! Този сканиран вариант е за всички, като един прекрасен спомен…
И накрая, имаме новина! През 2020 г. ще отпразнуваме 20-годишнината на The Other Side, разговарям с някои български групи, които да се включат в юбилейния концерт, къде и кога, ще стане ясно скоро.
Mrazek, жаден редактор
Изтегли с по-добра резолюция:
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
Фотогалерия: WELICORUSS и HISTORIAN в София
WELICORUSS (Русия) и HISTORIAN на 10 май 2019 г. в клуб Live & Loud, София.
Фотограф: Кирил Груев ©
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
Гледайте непубликувани кадри от фестивала Sea Of Black 2016
Sea Of Black Festival 2016 се проведе в Летен театър Бургас на 6 август 2016 г. Из видео архивите на The Other Side намерихме записи на някои от участниците и монтирахме филм с почти едночасова продължителност. Не е правена никаква обработка на материала, той е в суров вид, но много добре предава атмосферата на събитието.
Участници тогава бяха ALCOPHILIA, DAY OF EXECUTION, TERRAVORE, KARTZER, DESECRATE, 8 M/S, EUFOBIA, KHANЪ и PYOGENESIS.

Харесайте канала ни в ютюб и натиснете камбанката!
Напомняме, че тазгодишното издание на Sea Of Black Festival ще се проведе в Летен театър Бургас на 10 август 2019 г. с участието на бургаските групи WILL OF THE AWAKENED и PROKYON, SHADOWS OUT OF TIME от Варна, SLAVE PIT, GRIMAZE, PIRAHNA и 40 DAYS LATER от София, RIFIUTO HC от Италия и специалните гости TURBOCHARGED от Швеция.

Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
BLACK STONE CHERRY: Американска диалектика на новия бял блус
Дойде време сравнително редките европейски обиколки на BLACK STONE CHERRY да придобият и по-източни акценти. Както се оказа, имало е нужда да наминат, макар и да не събраха многохилядни тълпи.
Сякаш току що бяха отминали поредицата клубни концерти, с които SEVI представиха новия си албум по един впечатляващ като продукция начин из родината, когато им се падна да бъдат оценявани в сравнение с традиционно високите американски стандарти. Представителите на висококачествения български рок осезаемо са втвърдили звученето в третия си студиен албум, без да излизат от стандартите на радиофоничността.

Sevi
Точно по план, в 19:30 ч. групата във вариант на квартет се качва на сцената. Интро с гръмотевични суббуферни акценти в кино маниер отнема твърде много време, докато SEVI забият програмното за новия си албум „Fоllow Me”. Препускащата тяга се прелива в следващата песен, където обаче се появява бекграунд от многопластови акцентирани клавири, които са толкова избистрени в звученето си, че отнемат голяма част от живата сила на групата, която сме виждали при други тяхни участия. Старанието в преекспонирането на продукцията продължава препускащо в серия на първите пет парчета. Живото пеене на Sevi, с тънките живи нюанси, разтоварването от ефекти и артистичните смени в техниката на гласа, спасяват доста от иначе памтомимичното впечатление, вследствие на подложките. Тук строгият строй на режисираната ритмика на сета дава първата почивка на групата и възможност за досег с публиката.

Sevi
Втората половина от сета на SEVI е от по-стари техни композиции, придобили статус в радиата. Няма как да подминем инструменталните достойнства на групата, както и свободното им държание на сцена. Уверението, че са големи фенове на BLACK STONE CHERRY, обаче, не влиза убедително с натъртеността си… Преди „Screw You, Honey” вокалистката ни информира, че навлизаме в по-меката част – нещо, което се бе случило още две песни по-рано. Скандиранията за хедлайнера и уверенията, че съпортът ето сега приключва, зачестяват прекомерно. Както и на самостоятелните им концерти, втората част е по-поп. Преди последното си парче групата се представя. След поклона за довиждане, Sevi повтаря имената на колегите си, които без съмнение заслужават внимание, но не и двойно.
Сетлист SEVI:
Intro
- Fоllow Me
- Am I Alive?
Piano Intro
- The Art of War
- To Hell and Back
- Never Again
- One Time Think
- On My Own
- Screw You, Honey
- Bitter of Taste
- Speed Up
Мърч щандът на американците, в стандартния за тях маниер, е съставен предимно от фланелки и концертни сувенири, докато българите предлагат богатата си гама от различни продукти и издания. Комбинацията от двете предложения представлява приятна диалектическа основа за материалистични разсъждения относно критическия реализъм, за тези, на които им е дадено… (Или казано по народному, съвкупността от изкушения надхвърляше средностатистическия концертен бюджет.)

Black Stone Cherry
Съвсем малко преди 20:45 ч., подходящият музикален фон добива екстра-децибели и се извращава на някакво дискотечно парче, на фона на което момчетата от BLACK STONE CHERRY, леко денсейки, излизат. Френетичните възгласи преминават в съвременен бърз rock`n`roll, където мажорните хармонии носят веселие, а нотите с дробни номинали са заквасени от bluegrass-rockabilly. Яростният купон преминава в по-откровено блусарски влияния, примесени с LED ZEPPELIN барабани, реге закачки и тотално кънтри пеене, та и с ецване на места.

Black Stone Cherry
BLACK STONE CHERRY съвсем не са откриватели на тази културна революция, която смеси хипи феномените с традиционните кънтри ценности, които дълго време се възприемаха като антагонистични в щатите, но и които отдавна не са в такова противоречие. Визията на групата винаги е била подчертано хипарска. Гълъбовият крак от транспарантите за концертите им отпреди десетина години днес е заменен от шарени драперии, които покриват почти всичко по сцената и чиято целенасочена шареност има, сякаш, ориенталски щрихи. Музиката им пък дърпа в другата посока и основните хармонии и дори послания са по-кънтри. Което за твърде запознатите дава това усещане за миротворска еклектика, а на непредубедените фенове дава чиста наслада от музикалните решения.

Black Stone Cherry
Забележителното при американците е, че всички в групата пеят, като не говорим само за бекинг-вокали, а за поверени им цели куплети, които подхождат на разнообразните им изявени гласове. Така при първата по-осезаема пауза, вместо приветствия от фронтмена, гръмва звънливото детско гласче на Ben Wells (g.), който отбелязва че са за пръв път тук за 19 г. творчески път. Той е сменил дългата си коса с някаква модерна прическа, която не е в хармония със следващите няколко тежки BLACK SABBATH-овски блуса, напълнени с много кънтри слайс-сола и интерпретации. Мъжките дрезгавини а ла Rod Stewart, които покрива Jon Lawhon (b.) ме подсещат, че DAILY NOISE CLUB биха били подходяща колаборация за този концерт, ако търсиме подобие. В тази тежка кънтри-блус вакханлия, барабаните на John Fred Young (dr.) придобиват все повече LED ZEPPELIN звучене, което избухва с цитати по време на солото му, каквото рядко съм виждал от десетина години насам! Един блусарски бяс, до който може да се докоснете и слушайки Бокси с HIGHBALL, примерно… За „White Trash Millionaire” барабанистът получава и микрофон, но озвучаването му не е достатъчно силно. Модерните алтернативни характеристики в студийните записи на BLACK STONE CHERRY са туширани в концертните им варианти и звучат повече stoner.

Black Stone Cherry
Групата си поема дъх и сменя инструменти, за да изостави тежкия блус и да премине на тежко кънтри, доминирано от характерния фолклорен глас на Chris Robertson (v., g.). Следват и по-кахърните баладични песни с мека southern топлина в тях. Скритият зад един параван от драперии перкусионист, остана неуловим за фотоапарата ми с редките си изяви, но живите клавири бяха запечатани подобаващо, подчертавайки концертната същност на BLACK STONE CHERRY. Публиката отвръща горещо на psychedelic-country амалгамата, като в клуба има и ентусиазирано гръцко ядро фенове.

Black Stone Cherry
На песента „My Last Breath” американците влизат в една китка от песни, която подчертава национално-еклектичната им философия и желанието им да обхванат цялата американска музикална култура, за да станат нейни изразители. Цитатите, които подлежат на актуално авторско право, разбира се, не са отбелязани в официалният сетлист, а дължината им не надхвърля определената от американското законодателство свободна зона. Цялостното звучене придобива по-алтернативни изяви и заедно с народняшката тематика на текстовете ги доближава до феномен като GODSMACK, да речем. Това музикално пътешествие завършва с един бърз bluegrass кавър на Johnny Cash, доста по-различен от студийния му вариант, който BLACK STONE CHERRY са осъществили.

Black Stone Cherry
В заключителната част на концерта бандата представя програмното парче от последния си албум в традиционен рокаджийски маниер. За биса си, песента „Peace Is Free” започва с unplugged вариант от глас и китара. Фронтменът ни призовава да вдигнем двата пръста, когато цялата група се включва, за да допеем всички този хипи-кънтри химн. Над час и половина шарено шоу бе отминало.
Сетлист BLACK STONE CHERRY:
Funny Introduction
- Burnin`
- Me And Mary Jane
- Blind Man ->
- Can`t You See (The Marshall Tucker Band cover)
- In My Blood
- Island Jam
- Maybe Someday
- Ain`t Nobady
- Drum Solo
- Blame It on the Boom Boom
- White Trash Millionaire
- Lonely Train
- Like I Roll
Medley:
- My Last Breath ->
Purple Haze – fragment (Jimy Hendrix cover) ->
- Cheeper To Drink Alone ->
No Diggity – fragment (Blackstreet & Dr. Dre cover) ->
- Hollywood In Kentucky
- Folsom Prison Blues (Johnny Cash bluegrass cover)
- Family Tree
Бис:
- Peace Is Free
Rock Thrashler
София, Mixtape 5, 10.07.2019
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!























