The Other Side

Начало » Концертни репортажи » Ретро репортажи (Страница 2)

Category Archives: Ретро репортажи

Telegram канал на The Other Side

Enter your email address to follow this blog and receive notifications of new posts by email.

Присъединете се към 50 други абонати

Последни публикации

Архив

Кота нула: URIAH HEEP (11.08.1988 г.)

Гласовете на маститите, фосилизирали деятели на дирекция „Музика“ продължават да се носят като ехо на отминалото светло бъдеще така, както и политическата ни класа е зверска отживелица. И до днес продължаваме да чуваме колко развита е била музикалната ни сцена и какви световни имена е успял да събере най-вече „Златния Орфей“. Що се отнася до западния свят, до България бяха довявани само изпълнители, които бяха достатъчно безлични, достатъчно захаросани и с достатъчна липса на послания, за да преминат високата летва на цензурното обезличаване. Същевременно, както и днес се случва, естрадните карикатури нагло ограбваха световните рок имена в „творческите“ си напъни. После ги пренасяха в съветска Русия, където наистина ги смятаха за добри. Никой не може да измести RAINBOW от върха за най-ограбвани групи, но веднага след тях се нареждат и URIAH HEEP.

Билет за концерта на Uriah Heep през 1988 г.
Билет за концерта на Uriah Heep през 1988 г.

Въпреки, че всички „знаехме“, че през 1988 г. това е само сянката на една велика група, точно този концерт е пресечна точка на прераждането на рок културата ни. Според мен, това е и първият значим концерт, който от днешна гледна точка е много показателен в много отношения. Лично за мен, това е и ретро репортажа от кота – нула в концертния ни живот. За това и встъплението ми е наистина ретро, но необходимо да се изкаже, за да продължим … така да се каже, начисто.

От днешно гледище можем да кажем, че за URIAH HEEP 87/88 е период, през който групата реформира състава си и остава стабилна поне до 2007 г. Желанието на ветераните в състава Mick Box (g.), Trevor Bolder (b.) и Lee Kerslake (dr.), както и на новаците Phil Lanzon (kb.) и Bernie Shaw (v.) е да върнат славните години на бандата, защото чувстват силата ѝ и имат вярата в необходимостта от нейното съществуване. Днес само клавишите и палките са поверени в различни от този състав ръце. До голяма степен те успяха! А една немалка група стъпкани фенове успяхме да видим началото на това прераждане!

За някои почитатели, посещението на този концерт е било като да се смесиш с тълпата за да разгледаш газовите камери отвътре през 43 г. … В София на всеки, който се е задържал повече от 5 мин. на Попа му се извършваше милиционерска проверка и записване на данните. Във Варна арестуваха за какъвто и да било рок атрибут, снемаха отпечатъци, „респектираха“ в количества по преценка на униформения и глобяваха колкото пари носиш, независимо от сумата. Хората, които искаха да знаят какво се случва с комунистическия лагер, четяха руска преса… В нашата преса още се лееше светлото бъдеще и заводите пееха, въпреки третия фалит на държавата. И изведнъж? Концерт на URIAH HEEP! Моята крехка младост все още не е толкова осведомена и аз попадам на това събитие в безметежно щастие.

Концертът е обявен за 21:00 ч., но масово още към 19:30 ч. пред трите отворени входа на стадиона са се събрали хора. Няма драконовски мерки по проверката и влизането е нормално. От ентусиазъм влизам доста рано, но установявам, че вътре вече има доста хора. Зрителите са настанени само на централната трибуна на стадиона. Половината от крайната пътека е с монтирано ограждение. Предния парапет е границата до която може да има хора. Голяма сцена е построена зад червеникавите, гумени пътеки за атлети, ограждащи полето на стадиона, които са с видими деформации от експлоатиране. Позиционирам се в дясната страна приблизително в средна височина на трибуните.

Вероятно има хора, които помнят унифицираните квадтатни седалки по всички стодиони в България, изработени от бакелит и представляващи квадрат 40 х 40 см. с две дупки и един процеп на тях. Малко преди 21:00 ч. на една такава седалка стояхме прави четирима души, които не се познавахме. Никога не излязоха данни колко човека са посетили събитието, но билети се продаваха, докато се купуват и „кошарата“ бе препълнена. Пред стадиона имаше автомобили с регистрации от цяла България. Зад огражденията на страничната пътека имаше кордон от милиционери през половин метър. Пред трибуните бяха по- на рядко. Стадионната уредба ни предупреди, че за реда на стадиона се следи с видеокамери. На покрива на единствания по онова време блок до стадиона, който още беше строеж, стърчаха двадесетина души. Августовското слънце все ощи хвърляше зарева, когато прожекторите на стадиона го засенчиха.

Съвсем по часовник, групата излезе в уреченото време. Магията на рок-концерта ни заля – една отприщена експресивност, която не можеше да се види на концертите на българските еквиваленти на бандата. Проблемите с озвучаването (за които четох по-късно) не стигаха до възприятието ми – аз долавях достатъчно през телата на хората около себе си. Поне половината от песните дотогава даже не бях чувал и на запис, но очарованието бе достатъчно. Хвърлили мощна енергия, URIAH HEEP гледаха една притисната и обездвижена публика пред себе си. Няколко заловени да прескачат оградата… Покрива на съседния блок беше обезлюден… След една дузина песни, Bernie Shaw слиза от сцената и започва да тича като атлет по розовите (на тази светлина) пътеки за атлети пред публиката. По това време той бе малко по-пълен от сега и това е малко комично, но той иска да окуражи феновете. След едно „кръгче“ събиране на овации дисциплината не се разваля и той сочейки огражденията крещи без микрофон:

– What’s that bull-shit?

Връща се на сцената и концерта продължава, но при следващото разпяване Lee Kerslake дръпва един микрофон и започва да скандира „bull-shit“ с ритъм, докато публиката не започна да му отвръща на всяко „bull“ със „shit“. На другия ден изданията-официози масово писаха, че изхабените URIAH HEEP са накарали малоумната публика на това лишено от естетика събитие да крещят „Лайна!“, без да разбират какво казват!!! Облъчената от светлина сцена и прикованата публика изглежда останаха непонятни за членовете на бандата. Бяха запознати, че „July Morning“ е неофициален празник в България. И ние празнувахме вътре в душите си. Спретнати като за театър, кротки като в опера, сърцата ни крещяха от кеф. Ние също не разбрахме негодуванието на групарите и те слезоха от сцената след едночасово изпълнение. Без стон очакваме какво ще се случи – може би антракт? Стадионната уредба ни приканя да напуснем спокойно пределите на стадиона. И ние бавно се заизнизвахме.

Показаха ни западната култура от един организиран с наклона на трибуни обор. Сигурен съм, че е съществувал и известен риск, освен ако „Академик“ не е проектиран за ядрена атака!?! Бе направено доста и за да се осакати шоуто на URIAH HEEP. В годините остана мълвата колко е било зле, а за помията във вестниците няма нужда и да споменаваме. Е, концертът отвори една нова страница за феновете, а оборче в душите си някои хора носят и до днес. Но те не бяха в големия обор, тогава.

Без официална информация, само дочухме, че после групата е обиколила окръжни градове из България, където концертите са протекли по-добре. Някои са били организирано посетени от казармени поделения! Последния концерт е бил в Кюстендил, където софийски маниаци казаха, че са се раздали за два часа!

Концертът на URIAH HEEP в София не беше грандиозен. За нас, обаче, бе голям. И днес е може би още по-голям. Рапорт – даден.

Rock Thrashler ©

TOS002/RTH004
11.08.1988 г.
Стадион „Академик“, София

Рок фестивал 25.05.1990 г. (Гостуването на STORMWITCH & TALION)

Лятото на 1990 г. СоциализЪмът все още може да се помирише във въздуха. Рок музиката уж се свири свободно, но инерцията подсказва на всички, че това не е така. Усещането, че се прави каталог на рок-феновете е доста реално – кой да предположи, че 2012 – 2013 г. чувството за следене отново ще ни владее… Пост-номенклатурата започва да се опитва да асимилира рок-културата и да я опитоми ако е възможно. Слухът за голямо рок събитие към края на лятото се предава от уста на уста. Ентузиазмът на феновете е подобен на този от първите опозиционни митинги – ще правим нещо забранено, бунтарско, преследвано. Няма радио реклама, плакати липсват, интернет е в бъдещето… Тази способност на този тип фенове да изграждат информационната си мрежа ще изиграе лоша шега на бъдещите организатори на концерти, които ще продължават да смятат, че рок концертите нямат нужда от реклама… Седмица преди събитието идват официални съобщения, че ще има горям рок-концерт с много чужди гости. Първо го обявяват по радиото, а ден преди концерта, в ежедневниците обявяват, че заради късното приключване на събитието, ще бъде осигурен транспорт за публиката след концерта!

Слухът и официалната информация, че на 25.09.1990 г. ще се проведе фестивал с участието на чужди групи, вече е достигнал до много хора. Стичащите се към стадион „Академик“ дори не са сигурни, че събитието ще се случи! За пръв път зървам плакат за фестивала пред самия стадион, около импровизираните каси. Групите са изписани с оригиналните им лога – това се случва за първи път в България! Още ранния следобед около стадиона има много хора в съответното облекло и съответните бири… Милиционерското присъствие бързо расте.

Билет за един от първите рок и четъл фестивали след 10 ноември

Билет за един от първите рок и метъл фестивали след 10 ноември

Закупувам си билет – на къса, който трябва да е с надпис „контрола“, седи логото на КОНТРОЛ. Получавам и значка на вестник „Ритъм“. Влизам предварително на стадиона, защото не искам да изпусна нищо. Фотоапарати не се допускат, а и аз нямам толкова луксозна вещ. Между трибуните и полето са отворени два свързващи входа, които са и нещо като контролни постове – с цивилна охрана и милиционери. Вътре все още има доста свободно пространство, а сцената представлява просто един гол подиум. Озвучители и сценични работници се суетят. Времето е приятно. Няма наливна бира, няма сандвичи, тоалетните са … в онзи безхаберен вид… Има стабилни ограждения пред подиума, на разстояние около десетина метра!

С (не)известно закъснение, на все още празната сцена излизат млади момчета. Концерта е с водещ!!! Обявяват група АТАКА, която ни се представя на фона на небето. (Стадион „Академик“ се намира на хълм, а сцената наистита е гола!) Озвучаването все още не е готово. Групата ентусиазирано свири някакъв вариант на heavy metal, който не се чува много добре. Хората продължават да влизат на стадиона.

Когато триото ДЕМОН излиза да свири, на сцената се поставят прожектори и се опъват кабели. Групата е активно концертираща по „криминални“ сбирки и не е непозната на метъл феновете. От очуканата си и боядисана с блажна боя китара, фронтменът им изтръгва пасажи от класически произведения. Умело ги гарнира със здрав thrash metal! Пее се на български език. (Нещо подобно днес може да чуете от варненците ХАДЕС.) Звукът бавно започва да се чува и подобрява. Сръчни работници издигат прожекторите с лебедки на техните стативи. Около групата „растат“ тези съоръжения и без да съм бил на големи фестивали, знам че гледката е сюрреалистична… На единствения отворен вход вече има сериозен наплив. Откъм него струят непрекъснато хора, които се оплакват, че проверката е като на граница и се влиза адски бавно.

Сцената добива някаква степен на окончателност за обслужващите я и трескавото суетене губи устрем. Група ОГНЕН ЗВУК е нещо като саундчек на фестивала… Звукът гръмва със сила. Избрали да следват glam metal движението, техният апогей все още беше в бъдещето. За сега слушахме една малко плаха банда с мелодични метъл парчета. Пред огражденията се събират вече повече хедбенгъри и момчетата се отпускат за една класическа метъл визия. Два лунохода (прозвището на патрулните коли на народната милиция) ненатрапчиво стоят далеч зад сцената в другия край на стадиона. По голата поляна се разхождат български музиканти, които са вече култови за нас личности.

След малко по-дълга пауза на сцената са легендарните вече групари от КОНТРОЛ с класическата си визия от обложката на първото им издание – една страна на плоча: пижама, ушанка с оксиженистки очила, ученицеска униформа, карирано (ще рече – дисидентско) сако. Мнозина от нас се сблъскваха със шоу за първи път. Дебилизмите на фигуриращия като водещ щяха да доведат до появата на онова парче, в което се пее „…сънувах концерт на Venom с водещ Кеворкян…“ Публиката е вече над 3000 човека и пригласянето с КОНТРОЛ е масово. Не вярваме, че може да крещим с пълно гърло на „100-150“ и избухваме с „Обичам те, мила!“. Такъв риф до скоро е бил престъпление! Макар, че е още светло, мижаво проблясват прожектори. Настроението става като на фест и хората са в трескаво щастие. Прииждащите не секват.

Значка на Ритъм от 90-та

Значка на Ритъм от 90-та

През 1990 г. бе стандартно на изпълненията на ПОДУЕНЕ БЛУС БЕНД публиката да е преобладаващо метална. Текстовете и агресивното изпълнение осигуриха безконтрастната смяна на сцената. Групата все още не беше толкова доминирана от Васко – кръпката. Той още ходеше наистина с кръпки, а там бяха и другите силни музиканти от класическият им периот. Rock’n’roll веселието осигурява повече усмивки сред присъстващите. „Няма бира“, наистина – пригласяме искрено! Публикато вече е доближила окончателната си численост. Трудно ми е да преценя каква е тя, но мисля, че числото 4500 е близко до реалността.

Още визията на поляците от KARIZMA ме отблъсна. Чувството ми не ме подведе и от сцената започна да се лее някакъв рок в доста соц. маниер. Звукът се изчисти окончателно. Публиката охладня към изпълнението и всички се разсеяхме и огледахме. Имаше успели да прекарат през ситото на входа питиета. Но прекалилите с тях се извеждаха от милиционери и откарваха с патрулки без излишни ексцесии. По-късно научихме, че са ги  освобождавали малко по-встрани от стадиона. Зад сцената се появява скеле и е спуснато някакво платно.

На сцената излизат VITACIT. Очакванията ми от групата с най-нечетливо лого са завишени. В България вече притежавахме плочи на групите от Чехословакия CITRON, ARACIN и TITANIC и знаехме, че географията влияе на качеството на метъла… Гостите свирят мелодичен Thrash Metal с текстове на чешки език. Подобни са на TITANIC и доста ми се нравят. Публиката, обаче, ги приема по-хладно и сета им ми се струва къс – може би 40 минутен. Както и целия фестивал, VITACIT са позабравени, но на мен ми останаха в съзнанието с визия, свитене и приятен метъл.

ЕРА са вече легенди. Те редовно свирят пред феновете си от 1988 г. Излиза ранния им състав воден от Любо Малковски. Всички метъли се разпознавахме в речитативния им хит „Тиквата“! Почитателите на най-твърдия звук размятат коси от предния ред на огражденията до средата на трибуните. Мрака се е спуснал и това отприщва дивите ни фантазии за метъл концерт. „Бюрокрация“ – сякаш сме готови да разкъсаме някой! Озъртам се и виждам само ухилени физиономии. Осъзнавам, че и аз си проветрявам кътниците, докато размятам глава. Десетки светлини къпят сцената в цветни нюанси. Блясват и мощни водещи прожектори – пред огражденията вече има камери и телевизията снима! Програмата не предвижда бисове.

Следват АХАТ. Повече мелодия, по-прецизирано и музикантско присъствие. Групата обединява различните фенове и всички се извисяваме от епичните философски послания. Пред нас има движение, сценично облекло, общуване с публиката и убедително представяне. „Походът“ ни кара да се гордеем, че имаме такава група. Накрая всички убедено твърдим, че сме черната овца… АХАТ са в апогея си. Нямам повече думи… Концертът скоро трябваше да „прескочи“ желязната завеса и този сет беше един достоен трамплин.

TALION е дума, изразяваща накратко сентенцията „Зъб за зъб, око за око“. „Талион“, гордо каза водещият. „Тълайън“, представиха се те въпросително гледайки гърба на несъстоятелната персона. Английският квартет излезе със самочувствие. Здравия риф направо ни отвя! Върху традиционния английски heavy metal, бандата слагаше рифове и саунд, до голяма степен вдъхновени от METALLICA. Това бе празник за ухото и въпреки, че ни бяха неизвестни, ние попивахме от онази далечна сцена, където нещата се случваха… Легендарни модели инструменти виждахме за първи пат в България… За щастие мога много лесно да ви убедя в качествата на групата: Съществува един сайт за слушане на класически Heavy Metal групи – www.metal-samples.com. Дори днес, като чуете какво са правили, ще разберете как е прозвучало откриващото сета и албума им парче „Killing The World“! Към края на 50 минутното представяне, ни обещават да се видим пак. Никой не вярва. Но четири месеца по-късно ще ги гледаме по-отблизо и в двата дена на рок-фестивала „Рок уикенд с Неделя 90“, проведен в летния театър в … Парка на свободата (понастоящем и преди това – Борисова градина).

Вече е около полунощ. Част от публиката не издържа толкова дългото събитие, но хората продължава да са значително количество. STORMWITCH ни заливат с мелодичен Heavy Metal. В репертоара им има както енергични парчета, така и балади. Отпред има фенове, които пеят заедно с групата. Представят ни едно истинско свое шоу, което трае към час и половина! Мелодичният им hard’n’heavy metal покорява с разнообразие и специфично звучене. Изглежда водят и саунд-инженер за това участие!!! Пирът за сетивата умори всички ни и изпращаме германците като в захлас. Не, че нямаше възгласи пред огражденията, но заради късния час, германците ни спестиха театралното прибиране за бис. Едва ли имаше някой, който да не смята, че е присъствал на нещо изключително.

При разотиването, отварят три входа на стадиона. Минавам през централния, защото искам да запазя едно лого на КОНТРОЛ за архива, а тях вече ги търкаля вятъра. Четирите плаката за събитието са необикновено здраво залепени и ъглите им вече са увредени от опитите на колекционери да ги запазят за себе си. Беше два часа след полунощ. Отвън ни чака още една сюрреалистична гледка! Целият паркинг е пълен с рейсове „Икарус“ на градския транспорт. Шофьорите сънено търкат очи. На всеки автобус има име на някой от крайните квартали на София или просто пише „центъра“.  И до днес се чудя, кое е било повече – мисълта за феновете или страха, че сме много хора с отворени очи!?!

Rock Thrashler

Ретро репортаж TOS001/RTH083

София, Стадион Академик, 25.05.1990 г.

Ретро репортажи – встъпление

В рок историята на България има наистина значими събития. Те са свързани както с емблематични гостувания, така и с родната ни сцена. Бунтарското съществуване и полу-легалните изяви на явлението рок и специално на метъл жанровете, е покрило някои от фактите около израстването на сцената повече с апокрифност, отколкото със забрава. Бих искал на някои да припомня, а на други да разкажа, за концертите, които си е струвало да види всеки.

Някои от нещата, които си спомням са толкова приказни и сякаш нереални, че драгия читател ще ме извини за допусканите неточности. Това ще са едни лични разкази за преживяното, но ще се стремя да са максимално близо до реалните събития! Без съмнение, съвременната информационна среда ще ми помогне да възстановя и обогатя разказа си, както и да вмъкна някои свои мисли за битието… Но основата, върху която ще градя са моите спомени, някои записки, които съм водил и колекциите ми от билети, плакати и музикални издания.

Заповядайте във вълшебният свят, който всъщност се случи!

Rock Thrashler

Билет за един от първите рок и четъл фестивали след 10 ноември

Билет за един от първите рок и метъл фестивали след 10 ноември

Metal без граници (Бургас 2000) – на страниците на The Other Side

Преглеждах фото-архивите и се натъкнах на няколко албумчета със старите добри не-цифрови цветни снимки… 36 на брой, колкото събираше една лента. През 90-те години „Фестът в Бургас“ бе култово събитие. През 1994 г. стартира като „Death Fest“ в Дупница, следващото му издание през 1995 г. е вече в Бургас и той става традиционен, като до 2000 г. се провежда в летния театър на морския град, като само през 1999 г. се провежда в също така култовия клуб „Сатан“. Всяка една българска екстремна банда мечтаеше да е там.

Метъл без граници, Бургас 2000

Концертен репортаж: Метъл без граници, Бургас 2000

Публикувам факсимилие от концертния репортаж, излязъл в The Other Side newsletter #3 (август 2000 г.), припомням, че това беше ксероксно ъндърграунд издание с тираж около 150 книжки от по 20 А5 страници… Сканирах отделно снимките отново, с по-добра резолюция, но нарочно няма да им правя корекции, както са, така да си бъдат. Подредбата не е според реда на свирене на групите. Тогава, също така, събрахме плейлистите на всичките банди… Приятно връщане в миналото!

Mrazek