Начало » Концертни репортажи » Галерии (Страница 34)
Category Archives: Галерии
Forlorn
- ALMA MATER revealed the song “Pain” feat. G. McManus (KOROZY)
- Gallery: RAMPART, HARD COMPANY, STORM and FAT WHITE CHIEFS in Sofia
- Gallery: BESTIA ATER, PAST REDEMPTION and PROKAZA in Sofia
- Gallery: TERRAVORE, CONCRETE, CIROZA and SQUAD OF DEATH in Sofia
- JUDAS PRIEST are working on new album
- NANOWAR OF STEEL reveals music video for new single “Uranus” feat. Michael Starr (STEEL PANTHER)
- Gallery: U.D.O. in Plovdiv
- Rob Halford’s Confess: “I’m a pop tart”
- Gallery: Sea Of Black Festival 2020
- Gallery: SCHIRENC PLAYS PUNGENT STENCH in Bulgaria
Последни публикации
- В „Тотална инвазия“ на 29 октомври
- BENDIDA издават новия си албум „Elysian Fields“
- На 27 октомври в „От другата страна“ по Радио Варна
- Рок фестът We Are Going To Мъглиж 2026 е на 14 и 15 август
- MYRATH отново в София на 17 април
- На 20 октомври в „От другата страна“ по Радио Варна
- Програма на концерта на SUNN O))) този петък
- В „Тотална инвазия“ на 15 октомври
- MORTAL REMAINS се присъединяват към концерта на BAEST в София този петък
- На 13 октомври в „От другата страна“ по Радио Варна
- BRAINSTORM във Фрактура тази неделя
- „Circling from Above“ от STYX в „Картини от една изложба”
- Програма на концерта на ASHES OF ARES в София този петък
- В „Тотална инвазия“ на 8 октомври
- KHANЪ на шаранъ навръх Никулден на 6 декември в клуб „При Черепите“
- Програма на концерта на OPETH в София този петък
- На 6 октомври в „От другата страна“ по Радио Варна
- SVETLIO & THE LEGENDS откриват есенния си сезон в София на 24 октомври
- PAST REDEMPTION преиздават дебюта си „Decomposed“
- Eugene Abdukhanov (JINJER) във Фрактура тази неделя
Архив
Облак категории
Фотогалерия: KATATONIA на Rockstadt Extreme Fest 2014
октомври 23, 2014 17:30 / Вашият коментар
KATATONIA на Rockstadt Extreme Fest 2014 в Румъния.
Фотограф: Йосиф Милчов ©
15 август 2014 г., Брашов
Споделяне:
- Share on Telegram(Отваря се в нов прозорец) Telegram
- Share on X(Отваря се в нов прозорец) X
- Share on Facebook(Отваря се в нов прозорец) Facebook
- Share on LinkedIn(Отваря се в нов прозорец) LinkedIn
- Email a link to a friend(Отваря се в нов прозорец) Имейл
- Отпечатване(Отваря се в нов прозорец) Отпечатване
- Share on Reddit(Отваря се в нов прозорец) Reddit
- Споделяне в Tumblr(Отваря се в нов прозорец) Tumblr
- Share on Pinterest(Отваря се в нов прозорец) Pinterest
- Share on Pocket(Отваря се в нов прозорец) Pocket
- Share on WhatsApp(Отваря се в нов прозорец) WhatsApp
Фотогалерия: ENTOMBED A.D., GRAVE и IMPLODE в София
октомври 21, 2014 14:18 / Вашият коментар
Шведска вечеринка в столичния клуб Jet Rock на 10 октомври 2014 г.: ENTOMBED A.D., GRAVE и IMPLODE.
Снимки: Mrazek ©
Споделяне:
- Share on Telegram(Отваря се в нов прозорец) Telegram
- Share on X(Отваря се в нов прозорец) X
- Share on Facebook(Отваря се в нов прозорец) Facebook
- Share on LinkedIn(Отваря се в нов прозорец) LinkedIn
- Email a link to a friend(Отваря се в нов прозорец) Имейл
- Отпечатване(Отваря се в нов прозорец) Отпечатване
- Share on Reddit(Отваря се в нов прозорец) Reddit
- Споделяне в Tumblr(Отваря се в нов прозорец) Tumblr
- Share on Pinterest(Отваря се в нов прозорец) Pinterest
- Share on Pocket(Отваря се в нов прозорец) Pocket
- Share on WhatsApp(Отваря се в нов прозорец) WhatsApp
Последна дума на обречените (Концерт на младите Indie/Post-Core/Alternative формации CITIZEN ERASED и GRIMAZE)
октомври 20, 2014 17:30 / Вашият коментар
След 1992 г. на родната сцена регулярно се появяват, най-общо казано, алтернативни групи. Те, въпреки следването на световните си еквиваленти, често имаха качества, отличаващи ги като независими музиканти. Почти всички тези проекти, а според някои критерии – съвсем всички, не постигнаха полагащото им се внимание. Ние бихме им го отдали, но преди това ще ви разкажем за най-новото от независимата рок-сцена в София.
Клуб BarZAR не се е променил след преименуването си от 8th Ball. Една от най-функионалните клубни сцени също си е на мястото. Именно на нея, търсещите изяви млади музиканти представиха творчеството си.

Citizen Erased
С известни уговорки, тийнейджърите от CITIZEN ERASED могат да бъдат натикани в понятието Metal Core. Ентусиазираното им шоу започва малко след 20:00 ч. Това е втората им изява пред публика, след по-компактното им представяне в клуб „Swinging Hall“. Момчетата са помислили за удоволствието, което трябва да доставят на публиката си и бълващия огън Крис приковава вниманието към сцената с няколко огнени кълба. Вместо с визия на зъл блек метъл, той е в акуратна и вдъхваща безопасност бяла престилка – сякаш идващ от химическата лаборатория на лудия преподавател от гимназията.

Citizen Erased
Мetalcore избухванията на четиримата музиканти са яростни, но са разделени от доста кротки пасажи с мелодично пеене на основният им вокал и китарист – Ангел Иванов. Между двете им участия той е загубил косата си в полза на една по-ЕМО визия, която очевидно приляга повече на вкусовете му. Нежните моменти приличат на мелодичните пасажи на съвременните Metal Core банди, но отиват дори и по-далеч – към бой-бандите. Наскоро реализираните демо записи на CITIZEN ERASED са с ужасяващо фалшиви вокали точно на тези мелодични места. На сцена фалшивото пеене не се усеща толкова брутално, но влиза в повече от контраст с твърдите агресивни моменти – те си противоречат. Кръстени на песен на MUSE и свирещи кавър на BRING ME THE HORISON, те често изпадат в музикални противоречия. Има паралели в музиката им с PYOGENESIS и късните HEAVENWOOD, NIRVANA и SYLOSIS не са им чужди, но има един мотив, които се повтаря твърде често в досегашните им авторски неща. По време на агресивните моменти разгръщат шоуто си до стейдж дайвинг от страна на басиста!!!

Citizen Erased
Квартетът демонстрира задоволително инструментално присъствие. Разнородните влияния пречат на групата да седи като цялостна концепция. Възможно е това да бъде преодоляно, но двойствените тенденции за сега са много ярко изявени. Афинитета към мелодиите заплашва да превърне талантливите момчета в тор за телевизионните поп-формации. 50-минутният им сет показа, че ентусиазма и съзнанието за шоу са сред силните им страни.

Grimaze
Въпреки че реализират някаква активност от известно време, попадам на концерт на GRIMAZE за първи път. Квартетът сякаш е саморасляк в някакво по-самотно измерение, което обаче е докоснало класическите метъл групи и свободния рок живот едновременно.
В 21:20 ч. сета на софийската банда започва някак алтернативно. Много скоро обаче, музиката добива едно Southern Rock звучене с тежки китарни рифове, които звучат едновременно Stoner и актуално. Кавърите на LAMB OF GOD, DOWN, GOJIRA и PANTERA дават само частична представа къде се целят GRIMAZE. След първите няколко песни Southern звученето преминава в директен Blues – нещо което американските банди биха избегнали. Блус схемата внася някаква устойчивост на стила им, за разлика от разхвърляните им влияния.

Grimaze
Рокаджийския глас със пристъпи на истерия на Павел Крумов не прави никакви компромиси с тона и артикулацията. Цялото инструментално присъствие на групата е на впечатляващо ниво и парчетата им се получават добре и с лекота. Не бе пропуснато и бас соло в една от авторските им композиции. Приятната визия и разчупено сценично поведение на дамата не предполагаше, че китарата ще пропее под пръстите й с такава виртуозност. Доста от рок музикантите със сериозен стаж може само да се стреснат какво правят младежи като тези с инструментите и идеите си!

Grimaze
Въпреки отлива на невръстната част от публиката на сцената ставаше все по-горещо. Концерта премина в джем, като гост-участия реализираха басистът на CITIZEN ERASED, но този път зад китарата и още един китарист – Емо Атанасов. Творчеството на PANTERA бе сериозно почетено, а не ни лишиха и от импровизации. В 22:30 ч. разпаленото шоу завърши и аз съм уверен, че пак ще посетя изява на тази банда.
Rock Thrashler
bar ZAR, София, 9 октомври 2014 г.
Вижте още Фотогалерия: CITIZED ERAZED и GRIMAZE в bar ZAR
Споделяне:
- Share on Telegram(Отваря се в нов прозорец) Telegram
- Share on X(Отваря се в нов прозорец) X
- Share on Facebook(Отваря се в нов прозорец) Facebook
- Share on LinkedIn(Отваря се в нов прозорец) LinkedIn
- Email a link to a friend(Отваря се в нов прозорец) Имейл
- Отпечатване(Отваря се в нов прозорец) Отпечатване
- Share on Reddit(Отваря се в нов прозорец) Reddit
- Споделяне в Tumblr(Отваря се в нов прозорец) Tumblr
- Share on Pinterest(Отваря се в нов прозорец) Pinterest
- Share on Pocket(Отваря се в нов прозорец) Pocket
- Share on WhatsApp(Отваря се в нов прозорец) WhatsApp
Фотогалерия: CITIZED ERAZED и GRIMAZE в bar ZAR
октомври 10, 2014 14:09 / Вашият коментар
CITIZED ERAZED и GRIMAZE направиха съвместен концерт в bar ZAR на 9 октомври 2014 г. Прочетете и репортажа от събитието.
Снимки: Mrazek ©
Споделяне:
- Share on Telegram(Отваря се в нов прозорец) Telegram
- Share on X(Отваря се в нов прозорец) X
- Share on Facebook(Отваря се в нов прозорец) Facebook
- Share on LinkedIn(Отваря се в нов прозорец) LinkedIn
- Email a link to a friend(Отваря се в нов прозорец) Имейл
- Отпечатване(Отваря се в нов прозорец) Отпечатване
- Share on Reddit(Отваря се в нов прозорец) Reddit
- Споделяне в Tumblr(Отваря се в нов прозорец) Tumblr
- Share on Pinterest(Отваря се в нов прозорец) Pinterest
- Share on Pocket(Отваря се в нов прозорец) Pocket
- Share on WhatsApp(Отваря се в нов прозорец) WhatsApp
Фотогалерия: PHASE в Антракт
октомври 9, 2014 17:28 / Вашият коментар
Първият акустичен концерт на PHASE в България се състоя на 12 септември 2014 г. в софийския клуб „Антракт“. Това бе третият поред концерт на гръцката алтернативна банда у нас.
Снимки: Mrazek ©
Споделяне:
- Share on Telegram(Отваря се в нов прозорец) Telegram
- Share on X(Отваря се в нов прозорец) X
- Share on Facebook(Отваря се в нов прозорец) Facebook
- Share on LinkedIn(Отваря се в нов прозорец) LinkedIn
- Email a link to a friend(Отваря се в нов прозорец) Имейл
- Отпечатване(Отваря се в нов прозорец) Отпечатване
- Share on Reddit(Отваря се в нов прозорец) Reddit
- Споделяне в Tumblr(Отваря се в нов прозорец) Tumblr
- Share on Pinterest(Отваря се в нов прозорец) Pinterest
- Share on Pocket(Отваря се в нов прозорец) Pocket
- Share on WhatsApp(Отваря се в нов прозорец) WhatsApp
Когато светлината угасне, ние пеем (Blaze Bayley, JOHN STEEL, RAMPART в Bar-Club Adams)
октомври 7, 2014 13:44 / Вашият коментар
Реквием…
В навечерието на благотворителна инициатива нашият приятел Ники Адамса си взе дълга отпуска. Това се оказва знаково, защото Адамса винаги е помагал на всички, без колебание и без мисъл за себе си. Многобройните му приятели се къпехме в благодатта на неговата грижовност, в изтънчения му вкус към шегата и в привързаността му към значими каузи. Бар-клубът му събра в себе си еманацията на музикалния ъндърграунд на времето ни. Както вече съм отбелязвал, той определя епоха в българската рок-култура. Ники подложи титанични плещи, за да носи с усмивка отговорности за цяла една сцена, към която всички ние сме съпричастни. И сякаш това е малко, той положи и основите на цяла спортна федерация, поставяйки България на картата на световния футбол на маса! Без да изтъква титаничната си личност, величието на Николай Николов се състои в близостта му с всички нас. Убеден съм, че неродени все още хора, ще има за какво да му благодарят, когато дораснат до делата му. Почивай, приятелю!
Този репортаж се посвещава на Ники Адамса.
Интроитус
Отминавайки двадесет и втория час на денонощието, клубът продължаваше да се пълни с хора. Пред някои от множеството, обозначени с резервация места, все още присъствието бе задочно, когато група RAMPART замести записания звук с жив такъв. Те бяха подбрали за този концерт най-динамичните си парчета, за да предразположат гостите към радостни изживявания. Новият им записан материал бе представен само от две песни за сметка на своеобразния best of, поднесен на събитието.
Не мога да подмина достойния бекграунд в лицето на озвучителя Драго Балджиев – човек, спрямо когото бях написал груби думи, поради обективни и субективни причини. Надявам се той да извини пищното ми слово в името на доброто настроение на всички в описваната прекрасна вечер! Звукът на подгряващата група не отстъпваше по качество на хедлайнерите.
Изнесената повече от час предварителна програма убеди феновете в качествата на RAMPART. Наближавайки своя заник, квартетът изтля в горещо посрещната интерпретация на BLIND GUARDIAN. А на искането за нашумелия кавър на Епизод, групата отвърна с кавъра си на Ер малък – „Градът“. В 22:20 ч. изпратихме топло Maria# & Co. и вече бяхме готови за JOHN STEEL & BLAZE BAYLEY.
Лукс Етерна
Предпремиерата на дебютния албум на JOHN STEEL заплашваше да задуши клуба. Едно от уникалните проявления на българската метъл култура се готвеше благо да кресне в лицата ни. Проблясваха искри на гордост от още топлия нов албум на PROJECT ARCADIA и мисъл за постиженията на Николо Коцев, но нашата реалност се фокусираше върху „Freedom“ – дебютния албум на квинтета, записан с вокалите на BLAZE BАYLEY.
Десет минути до полунощ. Голямото английско гърло и пловдивските момчета стартират дълбока оран с четири песни от още топлото си издание. Макар да е работил по текстовете, Блейз стъпва леко неуверено в началото. До изпълнението на знаковото „Freedom“, обаче, се е разгърнал напълно. Една от любимите теми на певеца – за свободата, вдъхновява и публиката със силата на присъствието на цялата група.
Следват песни от периода на Бейли с титаните IRON MAIDEN, на фона на които феновете вече са притиснали плътно сцената. Импровизирайки свободно, бандата се връща на новия си албум, доказвайки класа. Освен композиторът и китарист на групата – Иван Сталев, силно присъствие отбелязва и китаристът Виктор Георгиев, който е на сцената за сетовете и на двете групи!
Секвенция
Другият гост-вокалист, записвал в албума на JOHN STEEL също ни зарадва с присъствие на сцената. Фронтменът на изключително класната българска банда SJK – Дилян Арнаудов, когото родната действителност прокуди в Албиона, демонстрира височините на гласа си върху съответните парчета. Имахме повод всички ние да се гордеем, но тази част от сета бе малко по-спокойна и сваляща напрежението.
Оферториум К
огато Блейз се завърна, той ни обясни важността на свободата, която му даряват феновете и анонсира песента, която има особена важност за него, като композитор и текстописец – излязлата в мейдънския албум „Virtual XI“ „The Clansman“. Когато няколко десетки гърла пеехме:
No, no we can’t let them take anymore
No we can’t let them take anymore
We’ve the land of the free…
токът угасна. Тогава 150 мощни гърла подеха кантото на този припев и не замлъкнаха до възстановяването на електрозахранването! Възстановяването на озвучаването отне малко повече време и видимо развълнуваният Блейз импровизира „We Will Rock You“ (QUEEN) под барабанния съпровод на Живодар Димитров. Притеклият се на помощ Дилян Арнаудов изкара едно „All Right Now“ (FREE), докато апаратурата възвърне необходимите си параметри. Тогава Бейли покани титулния вокалист на JOHN STEEL – Боголюб Манич да изпеят заедно „Fear Of The Dark“. Последва планувания бис, който публиката горещо приветства.
Нокс
В 1:30 ч. установихме, че докосването между публиката, JOHN STEEL и BLAZE BAYLEY се бе получило не само в буквален смисъл! „Щетите“ по мърч щанда доказваха еднозначната оценка на феновете за цялото събитие. Смело можеше да изпратим момчетата за премиерата на „Freedom“ на подиума на PolineRooock Fest 2014.
Rock Thrashler
12.09.2014 г.
Бар-клуб „Адамс“, София
Споделяне:
- Share on Telegram(Отваря се в нов прозорец) Telegram
- Share on X(Отваря се в нов прозорец) X
- Share on Facebook(Отваря се в нов прозорец) Facebook
- Share on LinkedIn(Отваря се в нов прозорец) LinkedIn
- Email a link to a friend(Отваря се в нов прозорец) Имейл
- Отпечатване(Отваря се в нов прозорец) Отпечатване
- Share on Reddit(Отваря се в нов прозорец) Reddit
- Споделяне в Tumblr(Отваря се в нов прозорец) Tumblr
- Share on Pinterest(Отваря се в нов прозорец) Pinterest
- Share on Pocket(Отваря се в нов прозорец) Pocket
- Share on WhatsApp(Отваря се в нов прозорец) WhatsApp
Карта на пътуване към миналото (Репортаж с елементи на пътепис от Metal Crowd Festival 2014) – Част втора
октомври 7, 2014 10:10 / 1 коментар за Карта на пътуване към миналото (Репортаж с елементи на пътепис от Metal Crowd Festival 2014) – Част втора
P-day –9125*:
Metal Crowd Festival е събитие, което не може да преживеете на произволно място. Бихте могли в едно друго време, но доколкото допускаме единство на времепространството между четящите този репортаж, може да го считате за пътуване назад във времето…

Безалкохолен квас
За голямо достижение на културната програма, според вестник „Дняпровец“, се считаше факта, че в спортния комплекс „Надежда“ не се консумира никакъв алкохол! Тези, които биха успели да внесат или да им личи, че са употребили дори бира, се извеждат от територията на фестивала. Вътре се продаваше само безалкохолен квас.
За незапознатите с напитката „квас“ ще отбележа, че той представлява нещо като тъмна бира със захар… Първият ми истински квас ме освободи от експериментаторския ми дух за много дълго време. Все пак успях да опитам и безалкохолния – ефектът бе по-силен… Съдържанието на бодро показваните рекламни халби с въпросната напитка не бих използвал дори върху фикуса си.
Това културно достижение доведе до ситуация на масово пиене на феновете пред фестивалните врати. Движението на хора между магазините и прифестивалния паркинг бе съпровождано от втренчени погледи с неприкрито възмущение, стигащо до демонстрации на агресивни намерения от страна на граждани. Онова съзнание за личния морал, което омекотява разговора с русите, може да добие чудовищни измерения в извратения си вариант! Отхвърлянето на чуждото и неприемането на свободната воля на другия ме върна в крясъка на посткомунистическата клика от времето, когато развитият социализъм в България лъсна като фалирала доктрина и икономика.
Стигнахме и до момента, когато се намеси милицията. (Какви „мили“ спомени…) Културно и спокойно милиционерите се придвижваха от група на група пиещи фенове и когато стигнаха до пъстрата компания, в която се бях вписал, протече следният разговор:
– Трябва да приберете шишетата си, защото не може да пиете на обществено място.
– Забранено ли е пиенето на обществено място? – Беларуските ми приятели видимо пребледняват след моя въпрос към униформените.
– У нас това не е прието! Така не се прави! – спокойно ми обясняват, след което отминават към следващата компания.

Съпровождане на нетрезвен фен
На здрачаване, униформите вече са черни… Хора бързат да ми обяснят, че при среща с президентската гвардия се гледа в земята и се изказват само извинения! Не пропускам да се държа провокативно, но за представителите на един от многобройните видове спецназ в Беларус – ОМОН (Отряд Милиции Особого Назначения – отряд на милицията със специално предназначение) сякаш съм невидим и ням. Чуждестранните гости не се закачат при такива случаи и игнорирането им е професионално, но към беларуските и руски граждани бе отправено следното предупреждение: „Самият факт, че все още говорим с вас е голям жест на милост. Пиенето на обществено място трябва да бъде прекратено веднага! Следващия път, когато се наложи да ви посетим, ще ви вземем с нас.“ Компанията тутакси прибра бутилките в колите и се разпръсна. След като се поинтересувах, новите ми приятели обясниха, че ОМОН са вътрешни войски на пряко подчинение на президента и израза „вземем с нас“ е със силата на издадена присъда от най-страшен вид. Структурата съчетава в себе си милиционерски, военни, охранителни и съдебни функции. (Беларус е все пак държавата с най-много служители от полицейски тип на глава от населението!) Не липсваше и присъствието на военни униформи.
Забележително изобретение бяха и химическите тоалетни без химикали! Все пак, празните гюмове бяха лукс в сравнение с всякакви обществени тоалетни от молдовската граница на североизток, изследването на които би било достойно за професура, но неподходящо за музикален репортаж…
А химикали не липсват. Като при нашия зрял социализъм, преди да се саморазпадне, планините от химикали се трупат около химическия завод край гр. Гомел. Подобно на социалистическата мега-производствена пропаганда, която още оцелява и у нас, ако отворите официалния сайт на МАЗ (Минския автомобилен завод), ще узнаете, че това е един от най-големите производители на автомобили в света! Подобно на България, грандиозните панелни монументи крият битовата катастрофа на гражданите. И съвсем точно като при нас, последните задушени протести са нечути и неуспешни, а реформите са предимно в силовите структури… Беларус ни е близка страна.
F-day 1+++:
Още от обед организаторите ни уведомиха, че прогнозата за следобед е дъждовна. Ведрото слънце сякаш опровергаваше тези очаквания, но след 16:00 ч. започна лек ръмеж, който се усилваше равномерно. Настаняването, дъждът и другите приключения ми попречиха да слушам отблизо и да снимам част от представящите се групи.
Не можах да оценя по достойнство Metal/Core стила на ползващите дисхармонични акорди DESTROY MY ENEMY и Nightwish-ките напъни на LAST PERFORMANCE.
Направи впечатление веселяшкия сет на Groove Thrash Metal-ите от METHEDRAS. Италианците преживяваха тежко липсата на бира, която е почти задължителен аксесоар към музиката им. Ощетени и от усилващия се дъжд, момчетата успяха да направят едно от най-динамичните откъм движение шоута на вечерта.
Пред втора сцена бе разположено импровизираното заведение с чадъри, където неподготвените фенове се спасяваха от дъжда. Пред основната сцена, обаче, нямаше никакъв заслон и дори най-разпалените маниаци бавно освобождаваха пространството, за да се стигне до момента, в който се появиха технически проблеми. Опасявам се, че руските Industrial Metal-и от ILLIDIANCE остават най-ощетени откъм климата и откъм репортажа.
Около 18:20 ч. руснаците GRACE DISGRACED окуражаваха публиката да се приближи към втора сцена. Вокалистката им Полина Берьозко е спрягана като руската Angela Gossow. Както гласът й, така и музиката на групата ползва обилно цитати от OBITUARY. Тежки китари и бавни пасажи припомнят конкретни моменти от творчеството на американците. Това привлича в първия момент, но усещането за второкласна имитация в крайна сметка надделява като чувство. Експресивното представяне успява да изведе на затихващия дъжд стабилно количество фенска маса.
Забележителни сетове направиха представителите на Doom Metal-а – беларуската група WOE INTO ME и украинците от MORTALIUM. И двете групи изпитват някои противоречиви влияния – Funeral Doom & Atmospheric Metal при домакините и Doom Metal & Sympho-Gothic при групата с фронт-дама. Но и двете формации съчетаха различните компоненти по уникален и много добър начин!
Отварянето на зоната пред главната сцена се случи на сета на VEDONIST. Присъствието и влиянието на полската екстремна сцена в региона е осезаемо и високо ценено. Динамичният Death Metal на квартета бе представен с много хъс и приет много горещо. Истинското грабване и отчетливият стил, поне по отношение на мен, не се случиха. Екстремният звук не впечатли с нещо повече от екстремност. Руският отговор от втора сцена на триото TACIT FURY не можа да се похвали с нещо повече от по-разпознаваеми цитати в творчеството си и клиширана кървава визия.
P-day –10950:
Десетото, юбилейно издание на Metal Crowd Festival бе осъществено с голяма амбиция. Организаторите се бяха постарали групите да са разнообразни и да има значими имена. Близоста на скандинавските държави, прави от феста плац със сериозно тяхно присъствие, но през годините не се спестяват групи от цялото земно кълбо. Трудностите по организирането на метъл фестивал в условията на комунистическа диктатура, не бяха позволили фестивалната фланелка да е с логата на участващите, както е бивало предишни години. Известната несигурност бе усетена и от групата, осъществила първото българско присъствие там. Най-мащабният в Беларус метъл фестивал не бе събрал количеството фенове, които очаквах. За жизнения стандарт на държавата – домакин, еквивалента на 30 € е значителна сума, която фенът трябваше да отдели за билет. Мърч щандовете също не отстъпваха като цени на тези в западна Европа, често ги и надминаваха! Въпреки всичко, вестник „Дняпровец“ не бе пропуснал да отбележи, че фестивалът е измежду най-големите в света, ако не и най-големият!
Самото третиране на метъл почитателите, като привнесен добитък, на който му липсва дисциплина и е умерено опасен за обществото, ми напомни бодро практикуваната репресия срещу учениците по време на развития социализъм. Не особено трудните за прескачане ограждения на терена на стадиона пречеха на достъпа на публиката до самата голяма сцена. Феновете, всъщност, се движеха по един тесен коридор между двете сцени, ограничен от огражденията и триредната трибуна, заварена и скована в най-добрите традиции на аграрния трудов колектив. Ценността на тревата на стадиона и обезценяването на човека ми напомни за първия концерт на URIAH HEEP в София… Прескочиха ли метъл маниаците тези ограждения по време на изпълненията на любимите си групи? Не! Овчедушието се възпитава чрез репресии.
Беларус е всъщност едно огледало на България! Огледало без театралната демокрация, огледало на вечния преход и непоклатимото статукво. Нашето скромно стадо от около 800 човека бе допуснато по-близо до main stage чак за сетовете на VEDONIST, АРКОНА и HATE. До преди това, цялото пространство пред сцената бе посветено на огражденията. Публиката гледаше леко отстрани музикантите. Наистина, пред second stage публиката бе допускана, но половината пространство също бе заделено само за оторизирани лица.
В никакъв случай не искам да внушавам, че в Беларус се случва нещо страшно! Режимът има своето човешко лице и метълите там се радват на наситен концертен живот и подобаващо количество родни банди. Представянето на беларуския метъл бе на ниво. Но някои паралели от нашето минало много ярко се завърнаха в паметта ми…
„Анексирането“ на Беларус (F-day 1++++)
Макар да пеят изключително на руски език, АРКОНА станаха световно име заради уникалната експресия на сценичното си присъствие и уникалния Folk Metal подход. Представянето им на по-малки сцени, което сме виждали в България също бе забележително, но на голям подиум руснаците се разгръщат със силата на ураган. Движението по сцената, мощните метъл рифове и включените нестандартни инструменти придават на шоуто им неподражаем вид. Не случайно те са измежду най-обичаните групи в региона.
Веднага след 21:00 ч. се оставям на удоволствието от традиционни метъл похвати, представени по нетрадиционен начин. Музиката на АРКОНА е завладяваща на концерт. Действието е много живо, темпото е разнообразно и зрелището на сцената не оставя място за разсейване. Електрическата гайда и фолклорната флейта (дудук) обогатяват звученето без да се преекспонират. Вокалите на Маша скачат от чисто пеене на агресивен харш и се реят от руска фолклорна постановка до тантрическо разпяване на публиката. Между песните, обръщението към публиката е „Ну, братя мои!“
Почти цялата публика се е съсредоточила в оформеното пред сцената пространство, което все пак отстои на десетина метра от ръба й. „Как ми се иска да сте малко по-близо!“ – отбелязва Маша, но публиката не предприема стъпки в тази посока. Дълбоки придихания и приказни обосновки на текстовете съпровождат паузите в изпълнението на квинтета. „Честно казано, вие сте великолепни днес“ – добавя фронт-дамата.
„Искам да посветя тази песен на всички вас, които сте се събрали тук! Посвещавам я на вашата страна, в която вие живеете. Песента се нарича „Русь“.“ С интерес наблюдавам някои противоречиви реакции от страна на публиката на това откровение. Националистичният патос доближава истеричността на руските телевизии и отнема малко от баланса в безкомпромисната откъм качество музика на АРКОНА. Сравнително новото им парче „Сербия“ е с прекрасна и докосваща минорна мелодия, но също е белязано от политическа истеричност на путиновска „логика“. Чувството на обреченост, което в музикален аспект доближава несподелената любов, е смазано от един беден и несвързан текст. В интервю на Маша за беларуската преса, тя сподели, че пее за нещата, които вижда около себе си. Редовното гледане на съвременна руска телевизия се изкачва на трето място в класацията ми за най-вредни инциденти, след самоубийството и смъртта по невнимание…
Емоционалността, с която руснаците наситиха представянето си в Беларус, надхвърли традиционно силните им сценични изяви. Страстта им кротко отстъпи на топла раздяла с публиката след час и десет минути впечатляващо представление. Тиха руска народна песен съпътстваше поклона им.
I-day (P-day –13140):
Отделът по идеологическата работа, културата и младежта към районния изпълнителен комитет ходатайства за издаването на безвъзмездни визи във връзка с участието на лицата (…) във фестивал на екстремалната музика, чиято цел е повдигане нивото на културата на младежта в района.

Съществува архитектурен ренесанс в православното строителство (Киев)
На някои може да им се струва, че това е шега, но горното изречение е квинтесенцията от една папка с документи, необходими за осъществяването на посещението ни в Беларус! Въпреки титаничните усилия на организаторите на Metal Crowd Festival, всяко мероприятие преминава през Партията и се натиква в клиширания език на древния комунизъм. През 2002 г. Лукашенко, отчитайки важността на идеологическата подготовка, обединява двете младежки организации в страната с идеологическите и културни отдели. За да не ни обвинят в негативизъм, трябва да отбележим, че точно тази Партия е отговорна за това, фестивалното озвучаване да е от бъдещето… а, извинете, на най-съвременно равнище.
Отговорните служители от посолството на Беларус в София не пожелаха да ни предоставят безплатни визи, поради което се наложи да вземем групова виза. Апропо, посолството на членката на евразийския икономически съюз работи твърдо и само в евро! Силна бе изненадата им, че в документите не сме посочили кой е ръководител на групата!?! Така докато финализирах операцията се сдобих с прозвището „руководитель группы“.
Оформянето на документите ме върна в основното училище! Буквално!!! А още не бях видял нищо…
Усещане за тайга. Спокойни гори в безбрежно пространство. Плавни движения с грациозни поклони на стволовете в буря или спокойно време. Безвремие. Прав, като струна път, разсичащ гората, сякаш незадълго. В точка -13 140 се материализира ламаринен навес. Композитът от металургичното производство на стоманен винкел и поцинкована ламарина зове на труд. Отдолу – павилионни пристройки. Фуражките на беларуските гранични войски са с хиперболизирана периферия и униформените се разхождат като светци из райската тайга… Комичното, приказното и относителността си дават среща… Шокът от позиционирането на българската група сред този декор е съизмерим с първото ми появяване със скъсани дънки и елек с гръб на VENOM пред дружинния председател в училище…

Това не е реклама… (Одеса)
Груповата ни виза е залепена на лист А4 и надлежно е добавена към папка с документи. Служителка нервно разлиства паспортите ни и се докарва до нервна криза, защото диверсията хлопа нагло на главната порта. Идеологическият враг е предприел инвазионни действия точно в нейната смяна.
– Имате ли други паспорти?
– Не.
– Пак питам – имате ли други документи?
– Имаме лични карти, но те са български.
– И нямате други паспорти?
– Ми, не!
– Тук – забожда пръст в един от паспортите – трябва да има визи!
Следващите два часа отлитат в опити данните от груповата виза, каквато виждат за първи път, да бъдат вписани в „електронно-изчислителната машина“. Покрай нас границата преминават хора с колелета. За два часа и половина се натрупва трафик от четири автомобила. Всички сме изнервени. Когато си позволявам да хапна, строг граничар ме смъмря, че не уважавам границата!?! Чинно се скатавам. Следва посланието ми до въпросния:

…това е пивница! (Одеса)
Другарю граничар! Ако ви се налагаше да обслужвате нормална граница, където за час преминават по 3000 (три хиляди) автомобила и работехте както в момента – с ръце в задника си, заради забавянето което сте причинили, щеше да ви се наложи лично да разнасяте храни и напитки на всички чакащи! Неуважение към смисъла на словосъчетанието „Граничен контролно-пропусквателен пункт“ е неспособността на ламариненото ви навесче да прискърца, за да се открехне, както и оперативните (не)способности на всички, притаили се на завет там „светци“.
F-day 2:
За съжаление не мога да ви разкажа за втория ден от Metal Crowd Festival 2014. Както вече споделих, логистичният кошмар бе пълен, заради събитията в региона и естеството на пътуванията на изток. Рано сутринта на 17.08. напуснахме тихото градче. След границата всеки пое по своя маршрут. Всички пристигнахме в България с по над 24 ч. закъснение!
F-day +3650:
Групите, участвали на Metal Crowd Festival ежегодно се радват на висококачествени концертни видеа. Digi-pack-ът със CD и DVD, който фестивалът продуцира, обаче, включва студийни версии и официални клипове на групи, които ги предоставят за целта. Организацията по събитието за следващата година вече тече, макар че още се прави разбор на отминалите вълнения. Струва си да се запознаете на metalcrowd.by!
Завръщане в бъдещето:
За тоталната липса на пътна маркировка в Украйна вече споделих, но „препъването“ в и след Одеса заслужават няколко реда.
След няколкочасово безуспешно налучкване на пътя от Одеса групата с автомобил търси съдействие от местната полиция. Полицаите „свенливо“ обясняват, че не могат да ни упътят, защото нямат бензин за патрулката… След известно колебание, уточняваме, че бензинът би струвал 20 €. Патрулката извежда българския автомобил с включени „буркани“ до изхода към пътя покрай черноморието – съоръжение, прилично на замаскирана пътека…

Дядя Бу-бу-бу
Междувременно, предпочелите услугите на автогарата (След като такси в Киев ни откарва до музейната част на летище, чието име дори не фигурира на сградата му!!!), установяват че разписанието е нещо доста имагинерно. Билети се продават само, когато информацията пристигне по някакъв начин до касиерите, но и тогава не е сигурно, че пътуването ще се осъществи. Основната функция на охраняващия през нощта полицай на автогарата е да пречи на чакащите да спят по пейките! Дядя Бу-бу-бу, както го кръстихме, с басов глас и грубиянски език се стараеше всячески да осигурява клиентела на разположения над автогарата хотел. Грубо будеше жени и мъже с обидни констатации, излизащи сякаш от бас-туба. Дневните занимания на неуморимия полицай се състояха в непрестанно местене на пейките, за да се подсигури равномерен пътникооборот от присядащи. Въпреки будещите неприязън действия, точно дядя Бу-бу-бу се противопостави на месните мародери през нощта, които обработват дремещи чужденци. Човек не знае кой ще му помогне!!!
Справянето на автобуса с така нареченото шосе, може да се сравни единствено със скално катерене посредством болид от формула 1 …
След над 24-часово закъснение съм на варненската автогара. Никога, никога, никога повече няма да мрънкам, че България е изостанала, нехигиенична и зле уредена държава! Нали си спомняте инсталираната от Давид Черни карта на България от турски тоалетни? Това бе една отрезвяваща метафора, според мен, но на североизток не биха разбрали какво нередно има в такова изкуство! И това е най-малкият проблем там.
F-day 1/2+++++:
Точно в полунощ, след сета на НАТЕ, осъзнавайки дискомфорта за близоживущите, очаквахда се възцари тишина. Докато се придвижвам към хотела, бодро гръмва музика. Макар и не толкова силно, звучат световни имена в метъла от уредбите. Отпускам се блажено в леглото, сякаш съм си в къщи. А за някои тази нощ е била кошмарна и вече е била превалила…
P-day 0:
Във влака Варна-София си чупя и дъвча дъхав беларуски хляб, преосмисляйки преживяното. Хора със съвършено квадратни, гумени сандвичи ме гледат надменно. И аз им хвърлям снизходителен поглед, докато се радвам на пейзажа.
____
* Маркировката на абзаците е заимствана от описанието на Виктор Суворов (истинската му фамилия е Резун – бел. жад. ред.) за определяне на деня на повиквателната в сталинова Русия преди инвазията в Европа – концепция, която за сега се отрича от официалната историческа наука. Численият показател отразява движението във времето в единица дни. Буквените индекси са: F-фестивал; P-сега; I-инвазия.
Rock Thrashler
16 и 17 август 2014 г., гр. Речица, Беларус
Споделяне:
- Share on Telegram(Отваря се в нов прозорец) Telegram
- Share on X(Отваря се в нов прозорец) X
- Share on Facebook(Отваря се в нов прозорец) Facebook
- Share on LinkedIn(Отваря се в нов прозорец) LinkedIn
- Email a link to a friend(Отваря се в нов прозорец) Имейл
- Отпечатване(Отваря се в нов прозорец) Отпечатване
- Share on Reddit(Отваря се в нов прозорец) Reddit
- Споделяне в Tumblr(Отваря се в нов прозорец) Tumblr
- Share on Pinterest(Отваря се в нов прозорец) Pinterest
- Share on Pocket(Отваря се в нов прозорец) Pocket
- Share on WhatsApp(Отваря се в нов прозорец) WhatsApp
Карта на пътуване към миналото (Репортаж с елементи на пътепис от Metal Crowd Festival 2014) – Част първа
септември 25, 2014 16:15 / Вашият коментар
F-day 1:
След изключително експедитивното и любезно съдействие от страна на организаторите, влизаме на територията на Metal Crowd Festival, без да ни бъде направена проверка от страна на речицката милиция, която охранява входа на събитието. Преминавайки по асфалтова алея, точно срещу нас се разполага сцена, на която тече саундчек на откриващата този следобед група. Наближава 13:00 ч. Оказва се, че гледката пред нас е на second stage, на която все още „цивилните“ CROWBLACK, постигат много добро звучене.

Crowblack „цивилни“ по време на саундчека на втора сцена
Вляво от описаното място в другия край по дължината на стадиона се издига малко по-голямата main stage. Тя е вече подготвена да посрещне изпълнителите, защото програмата на нея започва малко по-рано. Трябва да се отбележи, че качеството на озвучаването бе на забележително равнище, а обслужващите го озвучители подпомагаха грамотно и висококачествено изпълненията на всички групи – нещо, което порази в положителен аспект, поне мен, на фона на обкръжаващата ни среда, но за това по-късно…
Тъмнина, тишина и приятен хлад се стелят на град Речица. Часът е 22:55 ч., когато компонентът „тишина“ брутално е прогонен от обстановката. Хедлайнерите на първия ден от фестивала – поляците HATE се въздигат на сцената.

Hate
Студийните неща на HATE не бяха успели да ме впечатлят, заради своята разнопосочност и множеството цитати от различните екстремни жанрове. Изборът те да закрият вечерта не ми се струваше адекватен, докато не приключи краткият им чек. Мощна стена от Black/Death Metal направи от мрака над града зловещо усещане за присъствие на зло! Без да преиграват с шоу, поляците притежаваха мощно стъпване в музикален и визуален аспект. Експлоатирайки и интерпретирайки наследството на IMMORTAL, те доизграждаха звука си с VADER-ски китарни похвати. Песните им са напълнени с клиширани рифови и хармонични решения с изцяло китарен звук, но са поднесени с такава жар и прецизност, че удоволствието от сета им, наистина е с качеството на хедлайнер. Не може да не отбележим, че вокалите на единствения член на групата, останал от нейното създаване – Adam the First Sinner (g., v.), притежават изключително богатство, диапазон и свобода на артикулация за жанра, в които се подвизава. Присъствието на HATE ме убеди да обърна по-сериозно внимание на дискографията им.
Повтаряйки дежурната реплика „Спасибо, большое!“, към 23:45 ч. групата се опита да си вземе довиждане с феновете, но бурно скандиране не им позволи да се оттеглят. В полунощ на водещия на main stage – Дмитрий, му се наложи да охлади публиката, която ясно разбираше строгите изисквания на градските власти за безпроблемното протичане на феста. И всички потънахме в сгъстилия се мрак на палатковия лагер в спортния комплекс или из улиците на града…
P-day – 3650:
Разстоянието от Киев до Речица е белязано от абсолютната липса на пътни обозначения. В Украйна е възможно основен път да премине в обратен завой с еднопосочно движение или да стигне до Т-образно кръстовище без обозначения за посоките. Със зловещите ями на пътя все още сънувам кошмари. (Неуредиците по българските пътища представляват нещо като 2D копия на украинските. Движението е нормално само в участъците Киев-Житомир и Киев-Одеса…)
В Беларус пътят бе един и то добре поддържан, така че само отсечката Гомел – Речица е трудна за налучкване. В областния център Гомел питаме за посоката:
– Ние, беларусите, сме много хубави хора, но наистина положението с маркировката ни е много зле. – Учтиво ни обяснява усмихнат мъж. – Ще излезете като… – Продължаваме следвайки инструкциите.
Из покрайнините на града започваме да се въртим в кръг и в някакво сателитно селище питаме отново за посоката:
– Пътят ни е хубав, но е вярно, че табелите ни няма кой да оправи… – След което получаваме необходимите подробни инструкции.
Наближавайки град Речица, преминаваме през голям колхоз, където за всеки случай питаме отново:
– Нашият край е много хубав, но знаете ли, с това упътване…
– Да, да, знаем… А къде е хотел „Ритъм“?
– Ето там, където е застроено. – Гледаме в абстрактна посока, доколкото се вижда широк хоризонт от панелни жилища.

Монументи на спортен комплекс „Надежда“
Когато виждаш Надежда, не винаги си в Обеля… Спортен комплекс „Надежда“ е мястото на което се провежда Metal Crowd Festival и те от своя страна се намират в комплекс Ритъм – място, застроено със стари и нови блокове. Хотел „Ритъм“, където сме настанени, също трябва да е някъде наблизо и ние с упование гледаме висока постройка до спортния комплекс. Наближавайки, обаче, съзираме пейзаж, като от обложка на траш банда – изпочупени прозорци, щети по фасадата и веещи се разкъсани пердета. През целия спортен комплекс е преминала следа от неефективността на монументалното строителство. Срещу main stage има недовършена бетонна сграда – закрит басейн или просто салон, която връща сериозно ехо, поне докато още няма хора пред сцената.

Main Stage
F-day 1+:

Стожар
Руските групи са най-сериозно представени на тазгодишния Metal Crowd Festival. Задачата да открият феста на основната сцена имат Pagan Metal-ите от СТОЖАР. Музикалната им концепция е в посока на нордическо-скандинавския Folk Metal, подкрепена от неистерични патриотични текстове на руски език. Младежите подхождат внимателно с публиката си, но представят едно приятно въведение към аудиопразника. Основната им вокалистка – Евгения е с необработен глас и демонстрира повече желание, отколкото способности. Докато китаристът – Яросвет, подкрепя с агресивно пеене, разнообразявайки стила на бандата.

Melancholy
MELANCHOLY са се описали като Fusion Metal. Алтернативното звучене и визия на руснаците се съчетават с един конвенционален метъл подход, което гарнира рифовете им с вокали тип SOUNDGARDEN. Това ги отдалечава от моя кръгозор, но не ми пречи да кажа, че им липсва собствена идентичност. Организаторите на фестивала се бяха погрижили на алтернативната сцена винаги да има необходимото разнообразие на стилове…

Rampart
Следваше първото българско участие на Metal Crowd Festival. И на двете сцени, преди всяка група, бе организирана викторина с награди, подсигурена от групите. Традиционно въпросите касаеха, освен историята на групата, и държавата, от която идваше тя. На импровизираното шоу феновете имаха възможност да се сдобият с издания на RAMPART, демонстрирайки съответните познания. Рядкото касетно издание на ЕР-то „A Tale to Cold“ бе удостоено с коментар от винаги усмихнатия водещ, колко са изостанали България и Франция (откъдето е издателят) по отношение на технологиите…

Maria# (Rampart) връчва ордени!
Най-новото шоу на групата започва с интродукция по мотиви на Моцарт, след което вокалистката им – Мария Диез се появи в камуфлажи и с автентична фуражка на Българската армия. Най-новите парчета на RAMPART, както и наложили се в репертоара им песни, бяха посрещнати топло от публиката. Въпреки че бе ранен следобед, светлинно шоу подкрепи изпълнението на квартета. Екстремните фенове бяха отвлечени от deathgrind виелицата на другата сцена. Почитателите на Heavy Metal-а приеха много добре финалния за сета кавър на ЕР МАЛЪК „Градът“, заради славянския текст. След поклона на момчетата и козируването на Мария Диез, бяха раздадени близо 200 „ордена“ „Стара планина“, представляващи реклама на групата, на фестивала и на България. Освен обичайните овации българите предизвикаха и викове „Молодцы!“ не само от фенове но и от униформени!

Rampart имат одобрението на беларуската милиция!
Към 16:00 ч. на сцената се качи групата с твърда фенска маса – INFESTUM. Мъртвешките лица и черни одежди представяха добре Industrial/Black Metal-а на беларусите. Те изграждат своя стил с машинизирана ритмика и агресивен подход към инструментите и вокалите. Това придава собствено лице на групата и утвърждава сериозната им репутация. Самото им шоу не впечатлява с нещо повече, защото музиката им не е подходяща за светлата част на денонощието.

Infestum
P-day –6935:
Събирането на българската група, пътуваща за фестивала се превърна в логистичен кошмар, заради използването на различен транспорт (самолет, автобус, автомобил) и необходимостта да сме заедно на границата с Беларус, заради груповата виза. Това изпъстри пътуването с безброй преживявания и много ярки впечатления. Непредвидените обстоятелства ни докараха до събитието буквално в последния момент. (Съдейки по репортажи, журналисти, пътували през/от Минск не са имали този късмет…) Това наложи да пропуснем част от програмата, за да се настаним.

Автобус МАЗ. Търсачите на нови усещания са лишени от част от тръпката – автобусите са задвижвани от двигатели на Mercedes или M.A.N.
Онова изключително топло, славянско посрещане и отношение е причината да се усеща някакво спокойствие на безвремието. По тези земи споровете не са изострени, разговорите пленяват с искреност, а липсата на сигурност е заменена с твърдо упование в личния морал. Почти неописуемо е да се предаде добротата на местната душевност.
Още по време на непредвиденият ми над шестчасов (!!!) личен престой на киевската автогара бях впечатлен от лекотата и свободата, с които се обсъжда актуалната политическа обстановка от хора с противоположни възгледи. Без остри думи, с почит към събеседника и без значение от националността на изказващия мнение. Истерията на разделението в българското общество я няма там и хич не липсваше… Рейсът на възстановената редовна автобусна връзка Киев – Донецк бе с изпочупено предно стъкло, но функционираше. Пропуснах възможността да изживея пътуване с автобус МАЗ към Беларус!
Вече в Беларус, когато се отправихме към хотела ни – нещо по прилично на студентско общежитие, се погрижиха да бъдем настанени в най-добрите стаи, заради това че идваме от далече. Силно впечатление прави и високото качество на беларуските храни, с които се запасихме от местните магазини: хляб с отчетлив житен аромат, колбаси с истински вкус на месо без свръхостри подобрители и несравними рибни продукти. Приготвените им в заведения храни отстъпваха по показатели от тези в магазина.
Бързайки обратно към фестивала, бях забавен от шарена група фенове и просто любопитни, с които се разговорих. Местен „фанатик“, както се определят метъл феновете там, разпалено твърдеше, че в Речица има най-много метъли на глава от населението, въпреки че официалната статистика твърди, че Гомел е метъл столицата на Беларус. С руска група фенове свободно и смислено обсъдихме плюсовете и минусите на евразийското пространство. Местен привърженик на режима с резервирано отношение към рок-културата ми обясни, че беларуските „спецназ“ са най-добрите на света. Той непрестанно ме черпеше с бира, „Советское шампанское“ и водка, като не пропускаше бодро да вдига тост:
– Выпьем за нас, за вас и за спецназ!
Дяволът в мен ме подтикна да го провокирам с въпрос: Какво ще стане ако в Беларус последват украински събития? Отвърна ми: „Невъзможно е ЦРУ да организира фашисти у нас! Дори да се появят, много бързо ще ги закопаем ей там, в блатата.“ Вярваше в това! От време на време отнемаше алкохол от видимо пияни и го изливаше на земята…
F-day 1++:

Crowblack
Както вече споменах, стартирайки своя сет, домакинската група CROWBLACK привлече с мелодия и агресия едновременно. Следването на модела на творци от кръга PARADISE LOST, TIAMAT, MY DYING BRIDE ни повличаше в посоката на имитаторските изживявания, но авторските неща на беларуския квинтет доставяха удоволствие за ухото! Към края на сета си направиха кавъри на PARADISE LOST и LANA DEL REY, където проличаха колкото личният прочит, толкова и опростената интерпретация. Пред second stage на феновете бе дадена повече свобода, защото тревното пространство бе извън терена на стадиона, следователно публиката се допускаше по-близо до сцената и откриващата банда разгърна не само себе си, но и сериозно подгря метъл агитката. (На основната сцена течеше алтернативният сет…)

Zero Void
За неколкократната смяна на столицата на Казахстан, успях да науча по време на викторината преди сета на бруталистите от ZERO VOID. Death/Grind агресия „галеше“ ухото на най-екстремно настроените фенове на феста. Експресивното представяне на групата завъртя ранен mosh с енергичните си парчета. Втежняването бе сред главните оръжия на четиримата казахи и те изпълваха с представянето си по-компактната, но и доста широка сцена. След издаването на дебютния си албум през декември 2013 г., момчетата са на ненатоварена обиколка за представянето му на различни фестивали в региона. Мисля, че на Metal Crowd Festival 2014 увеличиха феновете си.

Svartstorm
Може да се каже, че SVARTSTORM е супергрупата на град Саратов. Събрали във себе си различни влияния, те обличат здравия риф в Gothic настроение. Богатото звучене и сполучливите мелодии ме дръпнаха към second stage по време на техния сет. Някои паралели с CREMATORY не могат да намалят блясъка на уникалното им лично творчество. Текстовете на руски език помагат за това характерно звучене с мекото си леене и необходимата за артикулирането му ритмика. Използват се и агресивни и мелодични вокали, включвайки дори дамския глас на клавиристката им – Елена „Муза“. Минорното усещане за обреченост обладава музиката им, но руснаците раздават усмивки на публиката си. Едновременно тежки и мелодични, SVARTSTORM станаха моето откритие на фестивала.
Очаквайте втората част от репортажа-пътепис, скоро!
Rock Thrashler
16 и 17 август 2014 г., гр. Речица, Беларус
-
- Автобус МАЗ. Търсачите на нови усещания са лишени от част от тръпката – автобусите са задвижвани от двигатели на Mercedes или M.A.N.
Споделяне:
- Share on Telegram(Отваря се в нов прозорец) Telegram
- Share on X(Отваря се в нов прозорец) X
- Share on Facebook(Отваря се в нов прозорец) Facebook
- Share on LinkedIn(Отваря се в нов прозорец) LinkedIn
- Email a link to a friend(Отваря се в нов прозорец) Имейл
- Отпечатване(Отваря се в нов прозорец) Отпечатване
- Share on Reddit(Отваря се в нов прозорец) Reddit
- Споделяне в Tumblr(Отваря се в нов прозорец) Tumblr
- Share on Pinterest(Отваря се в нов прозорец) Pinterest
- Share on Pocket(Отваря се в нов прозорец) Pocket
- Share on WhatsApp(Отваря се в нов прозорец) WhatsApp
Фотогалерия: KISTVAEN на Rockstadt Extreme Fest 2014
септември 18, 2014 16:41 / Вашият коментар
KISTVAEN на Rockstadt Extreme Fest 2014 в Румъния.
Фотограф: Йосиф Милчов ©
14 август 2014 г., Брашов
Споделяне:
- Share on Telegram(Отваря се в нов прозорец) Telegram
- Share on X(Отваря се в нов прозорец) X
- Share on Facebook(Отваря се в нов прозорец) Facebook
- Share on LinkedIn(Отваря се в нов прозорец) LinkedIn
- Email a link to a friend(Отваря се в нов прозорец) Имейл
- Отпечатване(Отваря се в нов прозорец) Отпечатване
- Share on Reddit(Отваря се в нов прозорец) Reddit
- Споделяне в Tumblr(Отваря се в нов прозорец) Tumblr
- Share on Pinterest(Отваря се в нов прозорец) Pinterest
- Share on Pocket(Отваря се в нов прозорец) Pocket
- Share on WhatsApp(Отваря се в нов прозорец) WhatsApp
Фотогалерия: FLESHGOD APOCALYPSE на Rockstadt Extreme Fest 2014
септември 9, 2014 13:40 / Вашият коментар
FLESHGOD APOCALYPSE на Rockstadt Extreme Fest 2014 в Румъния.
Фотограф: Йосиф Милчов ©
14 август 2014 г., Брашов
Споделяне:
- Share on Telegram(Отваря се в нов прозорец) Telegram
- Share on X(Отваря се в нов прозорец) X
- Share on Facebook(Отваря се в нов прозорец) Facebook
- Share on LinkedIn(Отваря се в нов прозорец) LinkedIn
- Email a link to a friend(Отваря се в нов прозорец) Имейл
- Отпечатване(Отваря се в нов прозорец) Отпечатване
- Share on Reddit(Отваря се в нов прозорец) Reddit
- Споделяне в Tumblr(Отваря се в нов прозорец) Tumblr
- Share on Pinterest(Отваря се в нов прозорец) Pinterest
- Share on Pocket(Отваря се в нов прозорец) Pocket
- Share on WhatsApp(Отваря се в нов прозорец) WhatsApp



















































































































































































































































































































































