The Other Side

Начало » Концертни репортажи » Галерии (Страница 27)

Category Archives: Галерии

Telegram канал на The Other Side

Enter your email address to follow this blog and receive notifications of new posts by email.

Присъединете се към 50 други абонати

Последни публикации

Архив

Фотогалерия: MOURNING BELOVETH на Doom Over Sofia

MOURNING BELOVETH на Doom Over Sofia, 11 септември 2016 г., клуб Live & Loud.

Фотограф: Unholy Union ©

Фотогалерия: ISOLE на Doom Over Sofia

ISOLE на Doom Over Sofia, 11 септември 2016 г., клуб Live & Loud.

Фотограф: Unholy Union ©

Фотогалерия: SHORES OF NULL на Doom Over Sofia

SHORES OF NULL на Doom Over Sofia, 11 септември 2016 г., клуб Live & Loud.

Фотограф: Unholy Union ©

Две различни целувки между рок и поп жанровете (AGENT FRESCO и SINOPTIK)

Без да е правил лятна почивка, за по-активната есенна сесия клуб Live & Loud ни посреща с още подобрения, както за посетителите, така и за музикантите. Въпреки ограничената августовска посещаемост, там можахме да видим редки концерти на HOLOCAUSTO CANIBAL, PIT OF SARON, CROWS CROWN и редица други! Програмата на клуба търпи чувствително разнообразяване и поема рискови групи, които при други условия не бихме успели да видим на живо. Реакцията на The Other Side на всички тези обстоятелства е, че ще четете при нас повече репортажи от събития в тази локация. И стартираме тази си инициатива с един много авангарден, ценен като преживяване и същевременно моден за стандартите на тежките жанрове концерт, с който пожелаваме на читателите си, да бъдат обогатени от новия активен клубен сезон!

Agent Fresco

Agent Fresco

Отзивите за исландците AGENT FRESCO, които са печелили и исландските музикални награди, са еуфорично хвалебствени и богатоописателни из световните рок медии. Това ни кара да очакваме нещо сложно и уникално на представянето им. Но преди това, имахме късмета да се докоснем отново до украинската Psychadelic/Stoner/Indie формация SINOPTIK.

В 21:25 ч. зазвучава електронна интродукция, която много напомня за new wave интерпретациите на пост-съветските рок групи от късните 80 и ранни 90 години. SINOPTIK влизат с мощен MOTORHEAD-ски шум и подемат парче в обезличаващите рамки на MTV Rocks. Този алтернативен звук е доста подвеждащ относно същността на триото, но, може би, отварящ слуха трак за по-същностните им композиции.

Sinoptik

Sinoptik

Синоптичният калейдоскоп ни води в аналитичното настроение на влиянията си и преживяването е реално пътешевствие из климатичните особености на музикалните им вдъхновения. Категорично надзърта LED ZEPPELIN в stoner измерението на групата, но не са неусетени MOTORHEAD и CREEDENCE CLEARWATER REVIVAL цитатите, доколкото ритмиката е строго равноделна и сравнително опростена. Вокалистът, китарист и клавирист на бандата – Dima „Sinoptik“ демонстрира високи тонове в гласа си, докато борави умело с китарата, клавира и ефектите. Dima „Frosby“ има широк спектър от ефекти за баса си, чиито копацитет не използва на 100%. А работата на Slava Los се заключава повече във вдъхновеното изпълнение, отколкото в сложността на ритъма.

В музиката на SINOPTIK силно влияние имат и моделите на съветската естрада! Подчертаната мелодичност на цели пасажи в песните им, съчетана с омекотеното звучене зачерква рок същността им и напомня за късната деветдесетарска New Wave вълна на руските групи като ПИК-НИК, АЛИСА, дори ЗЕМЛЯНЕ. Това, което се привнасяше в социалистическата поп песен от западните рок банди и се пречупваше през примитивните звукозаписни технологии, ясно се чува и в клавирните бленди на Дима, изскочили сякаш от 70-тарските плочи на Балкантон. Същото е усещането и в опитомените бас партии и пестеливите на места барабани. Иначе, в един по-свободен свят украинците черпят с пълни шепи от хипи културата, която е откритие за района на Донецк, откъдето момчетата започват своя път.

Sinoptik

Sinoptik

Градейки своята интересна идентичност, SINOPTIK се опират на Alternative Rock образци, за да творят повтарящи се припеви с умерено-натрапчиви послания. Още в първите си три песни почти напълно изчерпват демонстрацията на вдъхновенията си и става ясно, че въпреки богатата закваска, триото твори в много тясна музикална ниша. Съчетанието на хипи култура със социалистическа естрада прави песните им много да приличат на нещата, които се издаваха в България през 80-те, като ФОНОЕКСПРЕС, КУКЕРИ и гуруто на българската електронна музика – Симо Лазаров. Експресивното представяне на този музикален продукт го отваря като рок спектакъл, носещ свой заряд. Песните често преливат една в друга. Тежките избухвания в горната си граница докосват MOTORHEAD и TROUBLE.

Прави впечатление, че този тип stoner е напълно лишен от Sludge. Музикалната фраза се изчиства и омекотява дори в най-агресивните моменти. Не е чудно, че в такъв декор се появяват и PINK FLOYD влияния. SINOPTIK не пропускат да поднесат и някои изненади. В края на петото парче все пак използват китарната микрофония като похват, но само за да излезат от парчето. Случи се и да „счупят“ ритъма си. Веднъж! Високото вдъхновено пеене докосна Plant/Morrison териториите, докато китарните сола бяха водени повече от детински хрумвания за звукоизвличане.

Sinoptik

Sinoptik

Украинците представляват реекспорт на сдъвкана хипи култура, преминала през технологичната катастрофа на едно отминало време. Тяхното заглавие съвсем коректно отразява географската същност на феномена SINOPTIK. Това съвсем не пречи на младата публика, която не е толкова натоварена от музикалната нищета на миналото, да открива триото като уникално музикално преживяване на неохипи хоризонта. Откриването на звука на плочите, произвеждане от източната страна на желязната завеса е може би дори закономерно. Но натоварен слушател, като автора, не открива новаторство в творчеството на SINOPTIK, така, както го откриват организаторите на конкурса The Global Battle Of The Bands. А многохилядните фестивали, цитирани в биографията им, представляват повече гладната източна публика, отколкото големината на уникалното трио. В клуб Live & Loud в София на 55 минутния им сет успяхме да се насладим около 50 човека.

Исландската музикална уникалност се радва на интерес по нашите ширини и за щастие все по-често може да ни докосне отблизо! AGENT FRESCO бяха очаквани с интерес от музикалните маниаци и малко след 22:30 ч. тяхното изпълнение започна.

Agent Fresco

Agent Fresco

Нежният звук от електрическото пиано ни въведе в своеобразния моден писък, съчетал исландските екстремни и поп жанрове. Изключително усложнените музикални похвати избухват, ту в нервни Djent демонстрации, ту показват защо за AGENT FRESCO се използва тавтологичното определение Progressive Art Rock. Инструменталните способности на момчетата са на ниво, за което може само да се мечтае! Самата им сработка в сложните, непрекъснато сменящи се ритмики е не по-малко постижение от техническото изпълнение. Зверското богатство се поднася в доста кратки за такъв стил песни, от което усещането за наситеност се увеличава. На фона на такава музикална картина, вокалите на Arnór Dan Arnarson са издържани във всичко това, което помним от Jimmy Somerville, като изключим редките истерични крясъци!

Другото лице на AGENT FRESCO са поп ориентираните пасажи с нежни пиана, подчертана мелодичност и повтарящи се като мантри текстове. Ритмиката, обаче, дори в най-поп ориентираните им песни изумява с усложненията си! Двата похвата се съчетават в различно процентно съотношение в песните им, което прави изпълнението им доста контрастно. Ползването на исландски фолклорни мотиви не им е чуждо. Прави впечатление абсолютно натуралният бас, който постига много само благодарение на манипулациите със струните. Когато желаеше по-специфично звучене, Vignir Rafn Hilmarsson не се колебаеше да свири бас партиите си на дигитален клавир. Hrafnkell Örn Guðjónsson е уникално същество, боравещо с времето, когато е зад барабаните си, като през цялото време поддържа и бек вокали.

Agent Fresco

Agent Fresco

Вокалистът на групата е доста словоохотлив не само в интервютата си, а и от сцената. Той подробно разяснява вдъхновенията си, които освен че са строго лични, не биха могли да бъдат разгадани само от текстовете. Драматични и жизнерадостни преживявания се редуват в разказите му. Когато ни показа малкото кученце на телефона си, което го вдъхновява, ми дойде малко в повече интимността на посланието… Фалцетното поп пеене в подчертано дамски маниер определено не се връзва хармонично с някои от песните и ако някой може да приеме това за нова изразност, то за мен е просто несъответствие.

Когато AGENT FRESCO демонстрират инструментализма си в по-спокойни пасажи, те докосват Jazz интирпритациите. Китаристът им – Þórarinn Guðnason изрази своите симпатии към българския фолклор и бе интересно да се видят полярните реакции у публиката в отговор на това! Тежкият Djent, докосващ Death Metal-а се редуваше със строго поп парчета, в които се промъкваше някое невъзможно Jazz соло или интерпретация. Чистото пиано с нежни минорни вокали са бедни откъм разнообразие и придават усещане за повтаряемост. Случваше се Arnór да седне зад пианото за няколко простички тона. „Angst“ достигна предела на истеричността и остана в съзнанието ми като най-доброто парче. Оттам насетне агресията се явяваше повече като джазиран Power Pop.

Agent Fresco

Agent Fresco

На последната песен от официалния сет, фронтменът слезе при публиката, поздравявайки всеки, който откликва на музиката на групата му. Той остана сред хората, докато питаше искаме ли още едно парче. Краят на сета бе повече в популярния сектор на двуликите AGENT FRESCO. Сетът доби своята завършеност чрез изпълнено на живо Djent аутро в рокаджийски маниер.

Сетлист AGENT FRESCO:
01. Anemoi
02. He Is Lisstening
03. Howls
04. Pyre
05. Destrier
06. Wait for Me
07. A Long Time Listening
08. Implosions
09. Bemoan
10. See Hell
11. Angst
12. Dark Water
13. Eyes of a Cloud Catcher
14. The Autumn Red

Исландците заинтригуваха нашите сетива с уникалност и невъобразимо съчетание на компоненти. Усещането за моден писък, обаче, си остава като дамга на творчеството им. Поп вокалите много ясно демонстрират инертната същност на текстовете с лични послания. Уникалната сложност на музикалните им фигури съществуват някак за себе си и са отделени от конкретни послания, прескачайки онзи синтез, който се постига от абстрактната същност на музиката. Над едночасовия сет на AGENT FRESCO задоволи нашите търсения за нови усещания, но не всички бяхме впечатлени от изкуството им.

Rock Thrashler
клуб Live & Loud, 04.09.2016 г.

HAGGARD: Три пъти, за щастие

Популярността на съчетанието между метални и класически музикални изказни средства в България нараства стабилно през годините. Съответно феновете на HAGGARD се умножават и групата реализира мащабни шоута у нас. Самото богатство на концерта на HAGGARD, EXCITER, REMEMBER TWILIGHT и БАЛКАНДЖИ от 2008 г. заслужава едно подробно описание, но засега ще се ограничим да си припомним единствено основните герои на репортажа ни. Излизането на 14 музиканта, които постигнаха съвършен синхрон в изпълнението си, бе доста впечатляващо, дори за метъл феновете, които не бяха съвсем в сегмента на германците! Нагазили вече дълбоко в симбиозата на метъл група с камерен оркестър, Asis Nasseri и компания все още комбинираха нещата, в известен смисъл колажно, сравнявайки ги с днешните им постижения.

Haggard

Haggard

Пролетта на 2010 г. HAGGARD ни разтърсиха с пълната си мощ в Пловдив, където съкратеният състав на групата бе компенсиран от подкрепата на Пловдивската филхармония в част от концерта! Въпреки по-малкото музиканти, пространството на Летния театър, пищният декор и филхармонията разгърнаха спектакъла по най-впечатляващ начин. Класическите и метъл похвати бяха достигнали високо ниво на симбиоза, като същевременно по-агресивните им песни не бяха излишно орнаментирани с пригоден щрайх. Бяха ползвани и изказните средства от други сценични изкуства. Композициите, които изискваха по-комплициран звук, бяха успешно поети във втората част от шоуто от Пловдивката филхармония, която за пръв път чу да се скандира името й, като на рок концерт!

Haggard

Haggard

Шест години по-късно се чу, че HAGGARD са заинтересовани от промоутър за концерт в България на 9 май. Намери се и организатор, който да рискува с кратките срокове, за да осъществи една желана среща. Датата бе предоговорена, а концертът анонсиран, като специално частно парти.

Запознатите с актуалната концертна дейност на HAGGARD, бяха подготвени за многочасовите закъснения на шоуто на групата. Времето от отварянето на клуба в 20:00 ч. до излизането на групата в 22:00 ч. за някои се превърна в изпитание… От първия концерт на германците в България, те не бяха издавали и нов албум.

Haggard

Haggard

Десетимата музиканти излязоха на сцената в маниера на класически концерт, но изискваха аплаузи като за рок шоу. Накрая на дисциплинираната редица се появи диригентът/китарист Nasseri и интродукцията заля около двестата фена. Познатите композиции бяха поднесени по един различен начин. Въпреки достатъчното присъствие на музиканти, техният талант се потребяваше доста пестеливо, макар аранжировката на песните да бе постигнала значителна пълнота като звук и наситеност. Индивидуалните солови изпълнения не доминираха, както друг път. Липсваше и известна част от театралността на групата, която сме наблюдавали преди.

Haggard

Haggard

Липсата на нови песни бе напълно изместена от начина на представяне на старите. Често слятите композиции изразяваха концепцията на албума, от който произлизаха. Същевременно бяха орязани излишните музикални пасажи, представящи възможностите на отделни инструменти или просто играта с музикални реплики. Подборът на основните и най-силни моменти от песните радваше ухото. Същевременно оставаше усещането, че са изсвирени по един пестелив и минималистичен начин. Това, разбира се, е само доколкото HAGGARD могат да се сравняват само със себе си. Все пак полифоничността е сред основните им качества. Ясно е, че човек трябва да се явява на такъв концерт с отпушени уши… Тяхни инструментали бяха вплетени като орнаменти към композициите им, като от тях бидеше извлечена само есенцията на хармониите. Чухме редица песни в техен по-къс вариант.

Haggard

Haggard

Въпреки компактните парчета, от самото начало в атмосферата тегнеше усещане за протакане. Дългите прокламации на Asis Nasseri, представящи песните или „философските“ разсъждения, публиката да не седи като „музикална полиция“ наподобяваха близост в общуването, но твърде доминираха за музикално представление. Дали под „частно парти“ се има предвид точно това или съкратеният състав на групата? Към средата на представлението бе постигната онази динамичност, която да разгорещи феновете. Музикантите, усетили топлотата на хората, реагираха с по-артистична демонстрация на музикалните си компетенции и чухме страхотни пасажи на класическите инструменти, доминиращо пиано, високи оперни арии и плътна сработка на всички тези компоненти. Водачът на представлението посегна към акустичната китара, за да обогати композициите с премерено количество чист струнен звук.

Haggard

Haggard

Преди „Heavеnly Damnation“ ни бе преподаден един дълъг урок, какви са тоновете на припева на „The Final Victory“ и какъв ще е сигналът да пеем. Двете песни бяха изпълнени слято и публиката имаше удоволствието да се разпее значително време към края на композиционната фигура. След още една песен групата се оттегли за предвидения бис.

Haggard

Haggard

Доста дълго подканяхме HAGGARD да се върнат на сцената. Когато това се случи, последва тягостното разтакаване с представянето на десетте музиканта, връчването на рози на дамите и неуместни шеги. Последваха две от най-популярните им песни и раздаване на рози от сцената към публиката по време на аутродукцията. Удивителна бе обработката на песните, които германците изпълниха по неповторим начин! За да добиете представа до каква степен репертоарът не се променя като заглавия, съм отбелязал в сетлиста кои от песните са изпълнявани и на другите им концерти, провели се в България. Въпреки специалната аранжировка, смея да твърдя, че това бе най-бедното представление на HAGGARD, не само от артистична гледна точка, но и като пестеливост на полифоничните им композиции. Въпреки богатото и ново преживяване, предложено от групата, остана скрита забележка за компромисното шоу, което наблюдавахме.

Сетлист HAGGARD:

01. Intro
02. Upon Fallen Autumn Leaves    2008      2010
03. All’inizio e la Morte                                    2010
04. Herr Mannelig →                       2008      2010

05. Cantus Firmus in A-minor                2010

06. Of A Might Divine
07. In А Fullmoon Procession         2008      2010
08. The Оbserver                             2008      2010
09. The Day As Heaven Wept →   2008      2010

10. Origin of a Crystal Soul

11. Per Aspera Ad Astra →                             2010

12. Of a Might Divine

13. Seven From Afar
14. Heavеnly Damnation →            2008

15. The Final Victory                2008      2010

16. Eppur Si Muove                          2008      2010

Бис:

17. Talеs of Ithiria                             2008      2010
18. Awaking the Centuries              2008      2010

19. Outro

Rock Thrashler
София, Club Mixtape 5, 12.05.2016

Още: Фотогалерия от концерта на Unholy Union.

Защо лекият жандармерийски танк не може да стъпи на мощния армейски ботуш (CIVIL WAR, FALLEN ARISE и YUVIGI)

Като изключим пътуването до него, Club Joy Station предлага съвсем цивилизовани условия за провеждането на концерти в мащабна клубна обстановка. Постепенно събиращите се фенове се адаптираха към гостоприемното място.

Civil War

Civil War

Съвсем навреме, какъвто е стилът им, ЮВИГИ заемат местата си на сцена. Те сами по себе си, са сложен феномен от понякога противоречива конструкция, изградена от композиторски талант, инструментална виртуозност, доктринерска съсредоточеност и чисто човешко отношение. Родолюбските им ноти надскачат фолклорните ограничения, за да ги пренесат към една по-широка публика в съчетание, както с метални рифове, така и с рок похвати. Текстовете им израстват върху съвременен субстрат, рядко ползвайки тъй плодородните исторически тематики, характерни за групите, изпитващи родолюбски музикални влияния. И всички тези характеристики, достойни за самостоятелно изследване, бяха поднесени на една незаинтересована, все още малобройна и несъсредоточена публика. Стегнатият им сет бе изпратен с подобаващи аплаузи, но не толкова горещо, колкото се е случвало друг път.

Ювиги и Ива Дойчинова

Ювиги (Ива Дойчинова)

Сетлист ЮВИГИ:

01. All You Neеd Is Less
02. Come What Mаy
03. Сила
04. Различен
05. 681
06. Hell Rains Dоwn
07. Злите езици
08. Бягствo

Fallen Arise

Fallen Arise

Самата смяна на чуждата подгряваща група внушаваше усещане за компромисно решение. Гърците успяха да го разсеят! Епична интродукция с разказ, представен ни от детски глас, ни настрои за някакво концептуално представление. FALLEN ARISE влязоха в сета си малко плахо с пиано и чинели, преминаващи в Progressive Metal с много клавири, дамско пеене и агресивен хор от бек вокали, идващи обаче от пулта. Приятните им песни съчетават мелодика от Hard Rock и progressive metal, поляти обилно с клавири и записани интродукции. В първите няколко от тях вокалистката Spyla не се справяше никак уверено, но постепено гласът й придоби сила и намери верните тонове. На петото им парче, което представляваше красиво съчетание от клавир и глас, данните й достигнаха своя максимум и ни увериха в качествата на певицата. Някои от среднотемповите композиции включваха Gothic ритмика. Изцяло авторският им сет впечатли с красиви композиции, но стилово напомняха повече на укротена музика за маса. (И като масов вкус и в буквален смисъл) 150 фена ги изпратихме със заслужена топлота.

Fallen Arise

Fallen Arise

Сетлист FALLEN ARISE:

01. Prolrque in D Minor
02. The Curse of Adeline
03. The Heart of The Damned
04. Ethereal
05. Under The Bliss of The Sun
06. Never Forget Me
07. White Crystal Angel
08. My Last Breath

Тук ни бе оставено достатъчно време, за да успеем да подновим съдържанието на чашите си и да разгледаме богатия мърч щанд.

Civil War

Civil War

Щрайх интродукция ни върна към основното мероприятие за вечерта. Към нея постепенно се включиха барабаните, клавир и цялата група CIVIL WAR се вряза с епичния си Heavy Metal. Стилизираните шинели във френски дизайн от наполеоново време бяха форма за музикантите. Оказа се, че излизат без басист, като липсата му бе осезаема и за ухото. Подсилените чрез озвучаването каси се мъчеха да пълнят липсващия регистър, но това далеч не бе достатъчно! Първите три песни отминаха с такъв дефект, след което вокалистът обяви „Sons of Avalon“, което не се оказа следващото парче… За сметка на това, в звученето на „Gettysburg“ се появи бас! Като изключим този конфуз, Nils Patrik обясняваше пространно смисъла и посвещението на всяка песен. Здравите рифове и мощни барабани подлагаха за високи и леко ретроградни вокали, носещи спомена за 80-тарската слава на многооктавовите певци. Преди „Schindler’s Ark“ ни бе преподаден урок по пеене и българските фенове имаха сериозен принос за инициирането на песента. Заради бас партиите от пулта, както и други режисирани структуриращи елементи, сетът вървеше задъхващо за групата и липсата на гъвкавост, очевидно се обуславяше от зададените параметри на времетраене. Точно на тази песен се получи и срив в бекграунда и тя трябваше да бъде повторена. Като резултат, гласовите данни на Nils загубиха доста от качествата си, особено високите му фалцети. Тук CIVIL WAR предприеха тактическа маневра в клубен маниер и се оттеглиха зад кулисите, пред слисаните погледи на 210 фена.

Civil War

Civil War

Когато шведите се появиха отново, гласът на певеца се бе възстановил магически и той продемонстрира мощни висини! Кадри от филми на военна тематика допълваха представлението, което отново запрепуска по метронома на пулта. Своеобразната концептуална част бе сглобена от дълги композиции, градящи имидж на CIVIL WAR като на среднотемпова Heavy Metal група. Не липсваше и представяне на музикантите. Когато изглеждаше, че шоуто се е уравновесило, момчетата обявиха, че скоро ще се видим на бара.

Civil War

Civil War

Истина е, че музикантите от CIVIL WAR са доста сърдечни към феновете си и са отдадени на купона. Както и при предходящото парти с тях, те се раздадоха при личната среща с публиката си след концерта.

Civil War

Civil War

Сетлист CIVIL WAR:

01. Intro → USS Monitor
02. Saint Patrick’s Day
03. Braveheart
04. Gettysburg
05. Sons of Avalon
06. Tears from the North
07. Admiral over the Oceans
08. Knights of Dalеcarlia
09. Schindler’s Ark
10. Gods and Generals

Антракт

11. Bay of Pigs
12. I Will Rule the Universe
13. Rome is Fаlling
14. Outro – The Аnts Come Marching One by One

Rock Thrashler
София, Club Joy Station, 16.04.2016

Sofia Polished Reflects in the Scandinavian scene (Sofia Metal Fest ден четвърти – афтърпартито)

Мощното ореваване, касаещо етичните измерения на баланса цена – качество на продукт още ехтеше в интерактивния ефир, когато четвъртият ден на Sofia Metal Fest събра хората, наблягащи на слушането! Доста от феновете на новопоявилия се фестивал можеха да посетят допълнителния концерт като бонус, а останалите – на символична цена. Разбира се, любителите на домашната истерия не се трогват от факти и концерти, но една дълга серия от смислени представления обогати хората, които са склонни да се обогатяват.

Hate

Hate

Около 19:50 ч., почти по разписание, пред скромното все още множество от около 70 човика, ни бе сервиран шведския ордьовър AKTAION. Техничният им Death Metal бързо бива уплътнен с множество влияния. Дропнатите китари втежняват звука, но добавянето на меки вокали от страна на Jonas Snäckmark, размиват този ефект в посока Modern Metal/Hardcore. Бруталните праволинейни пасажи се редуват с техничарски опити за Djent. Мелодичните залитания добавят колажно усещане по отношение на музиката на квартета. Разкъсвани между желанието да са тежки и демонстрирането на модерно мислене, момчетата пропускат да намерят своето звучене. На последното парче вокалът слезе сред още рядката публика, за да разгорещи обстановката, но българската публика твърдо е стъпила на пътя на презадоволяването и трудно подарява своите емоции толкова лесно. Сетът на AKTAION бе много богат откъм изразност и похвати и повече ни съсредоточи, отколкото да ни сгрее.

Aktaion

Aktaion

В 20:35 ч. английският квинтет KRYSTHLA ни подхваща с малко по-праволинеен Death Metal. Почти веднага прави впечатление усложнената ритмика на песните им. Неравноделните решения се допълват и от чести смени на ритъма. Въпреки двойната китарна атака, на китарното звучене не му достига плътност и рифовка. Пипа се доста акордно и почти блусарски. Китарните сола пък са мелодични и строго вкоренени в NWOBHM. На вокалите е добавено много ехо, което прави звученето им леко ретроградно. Всички дребни недостатъци се компенсират от богатата аранжировка на композициите им и сложния ритъм. KRYSTHLA влизат в унисон с хладината на публиката и са статични на сцена, въпреки опитите за вербално сближаване с феновете. Музиката им, обаче, ги прави мои фаворити в графа „приятна изненада“ на този концерт.

Krysthla

Krysthla

За сета на THY DISEASE петминутното изоставане е преодоляно и те заковават 21:15 ч. като начало с епична интродукция. Феновете на поляците знаят, че те доста обширно са навлезли в Industrial териториите. На сцената са без басист, защото е бил задържан в Гърция. Обилното количество семпли, пускани от пулта успешно пълнят ниския регистър. Звученето, обаче, често е повече дискотечно, отколкото Industrial! По-агресивните части от песните им често са разредени от почти House електроника и интродукции. Горещото заклеване в метъла ми прилича на евтина реклама… По-тежките пасажи са доста подкрепяни от семпли, а ритмиката е строго монотонна. Сетът завършва с аутродукция като от кубинско диско-парти и аз съм сред малцинството, което не е очаровано от изразните средства по време на живите изпълнения на THY DISEASE.

Thy Disease

Thy Disease

Преди сета на HATE в залата сме вече 150 човека, а дискретното интро влиза малко преди 22:00 ч. Поляците представляват отблясък от една друга сцена, но отблясък, без съмнение, с подобаваща яркост на значим проект. Поради някакви причини, квартетът излезе доста скромно и смутено пред българската публика. Споделянето на барабанния сет с всички подгряващи групи също не допринасяше за самочувствието им, а бе и изненада за мен. Агресивният им War Black Metal съдържа някакво самоограничение в изразните средства, но не и еднообразие в песните! HATE са подчинили осветлението в традиционната за тях кървава багра, подходяща за цялостното им шоу. Без изненадващи музикални изкривявания, групата се побира изцяло в лоното на Black Metal-а, където разполага доста комфортно с инструментариума. Силно бе усещането за живо изпълнение, което се сковаваше в минимална степен от статичното и постоянно ехо на микрофона на основният вокал. Умерената режисура на сценично поведение не търпеше резвитие по време на сета. Наблюдавал съм групата в по-емоционално разгърнати спектакли и смея да твърдя, че не видяхме 100% от потенциала им, който си заслужава да бъде наблюдаван, особено от почитателите на жанра!

Hate

Hate

Заченати също в сянката на шведските си вдъхновители, DECAPITATED се превърнаха в стабилна и самобитна група през годините, която раздава уроци и гради стила на Death Metal-a. В 23:00 ч. индустриална интродукция ни въвежда в тежко, но и нелишено от мелодия парче, побрало отблясъците на шведската стомана, но и раздаващо мощна енергия на публиката! Квартетът видимо владее своята изказност в детайли и чуваемо превъзхожда колегите си тази вечер. Количеството публика не успя да прехвърли 180 човека, но пред сцената вече бе тежко за съществуване…

Decapitated

Decapitated

Разнообразният, класически Death Metal е поднесен с плътен бекграунд от пулта. Паузите между песните се запълват от интродукции и встъпления в прецизен стил. Тънка Industrial нишка се прокрадва не само в подготвените откъси, но и в самата музика на DECAPITATED – един похват, до който те израстнаха. Среднистата китара и граничният като мощ бас придават 90-тарско звучене на групата, но на солата се получава едно композиционно оголване. Краткото дръм-соло също ни връща към класическите Death Metal концерти. Групата успя да демонстрира своята мощ, да представи разнообразното си творчество и да израстне като колос в концертния си продукт. Увереното и отработено свирене ни затисна, въпреки някои особености на озвучаването. Малко преди края на сета им имаше закачка с началото на кавър на SLAYER. Дисциплинираното шоу завърши на шестдесет и първата минута от началото си, но интензитетът му бе достатъчен.

Rock Thrashler
клуб Mixtape 5, 24.04.2016

Фотогалерия: HAGGARD в София

HAGGARD в София на 12 май 2016 г., клуб Mixtape 5, София.

Снимки: Unholy Union ©

Фотогалерия: ROTTING CHRIST, EUFOBIA и SPIDER KICKERS в София

ROTTING CHRIST, EUFOBIA и SPIDER KICKERS в София на 15 май 2016 г., клуб Mixtape 5, София.

Снимки: Димитър Баръмски ©

Фотогалерия: MARDUK в София

MARDUK в София на 28 април 2016 г., клуб Mixtape 5, София.

Снимки: Димитър Баръмски ©