Галерии « The Other Side

Фотогалерия: 1349, THE RUINS OF BEVERAST, VITRIOL и SARCATOR в София на 16 май 2025 г.

юни 1, 2025 15:56 / Вашият коментар

1349, THE RUINS OF BEVERAST, VITRIOL и SARCATOR на 16 май 2025 г. в клуб „При Черепите“, София.

Фотограф: Кирил Груев ©

Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

Фотогалерия: NIGHTSTALKER и EMBARGO в София на 10 май 2025 г.

май 27, 2025 20:53 / Вашият коментар

NIGHTSTALKER и EMBARGO на 10 май 2025 г. в клуб Mixtape 5, София.

Фотограф: Димитър Баръмски ©

Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

Фотогалерия: DARK TRANQUILLITY, MOONSPELL и HIRAES в София на 25 април 2025 г.

май 26, 2025 0:49 / Вашият коментар

DARK TRANQUILLITY, MOONSPELL и HIRAES на 25 април 2025 г. в клуб Joy Station, София.

Фотограф: Кирил Груев ©

Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

Фотогалерия: TERRAVORE, MALTWORM, SLICER и PHANTOM в София на 21 март 2025 г.

април 19, 2025 14:57 / Вашият коментар

TERRAVORE, MALTWORM, SLICER и PHANTOM на 21 март 2025 г. в клуб „При Черепите“, София.

Фотограф: Кирил Груев ©

Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

Фотогалерия: ПАТРИАРХЬ, DOGMA и NIDHOGG в София на 9 април 2025 г.

април 16, 2025 17:18 / Вашият коментар

ПАТРИАРХЬ, DOGMA и NIDHOGG на 9 април 2025 г. в клуб Mixtape 5, София.

Фотограф: Димитър Баръмски ©

Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

Разкол роди нова звезда (БАТЮШКА > ПАТРИАРХЬ)

април 2, 2025 21:53 / Вашият коментар

И такаааа… БАРФОЛОМЕЙ`s БАТЮШКА необратимо ще се превърне в ПАТРИАРХЬ. Така е повелил полският съд на последна инстанция. От 13.12.2024 г. името БАТЮШКА ще бъде собственост на формацията около мултиинструменталиста Христофор, който привидно бе сложил конец с по-блекаджийския албум „Панихида”, но се завръща, и септември месец 2025 г. ще ни се представи със свежите си идеи на живо в София, отново благодарение на BGTSC.

Групата на креативния вокалист Барфоромей за последно се рекламира като БАТЮШКА, като същевременно се представя и с новото си име ПАТРИАРХЬ, (Забележително непознаване на каноните на кирилицата, но за това ще дискутираме някой друг път…) в това много интересно шоу, доизцеждащо класическите композиции на изначалната единоцялостна БАТЮШКА и предлагането на новия бранд, с новите си креативности за група, които и без това надминаха многократно очакванията за доста тясната ниша на музициране.

БАТЮШКА винаги са подкрепяли полската сцена, но този път обиколката им е пакетна с VLTIMAS на David Vincent и канадско-скандинавската му дружина и GOD DETHRONED. Чилийците ATER се включват към програмата допълнително. На последните е даден съвсем скромен времеви прозорец, поради което те излизат малко по-рано от предвиденото – към 18:45 ч. Имитацията им на европейски Black Metal е поднесена с две осемструнни китари, които произвеждат предимно нисък брум. Буфосинхрониядата от три качулки е подкрепена от мощна бек-писта, включваща клавирни атмосферики, дръм сет, високи китари и някои други обогатяващи музикалния пейзаж компоненти. Хармониите, които рисува бек-граундът, обаче, не съдържат северно усещане, а по своята безидейност и тоноподреждане доста се доближават до балканските напъни да се свири Old-School Black Metal. Тарикатлъкът нищо да не свириш, а бек-пистата да се труди за теб, ни е близък като светоусещане за нещата, но не и удовлетворителен като нещо за слушане! Когато в 19:15 ч. качулките се прибират под звуците на добавена аутродукция, осемдесетте фена, които сме се събрали вече в клуба, по-скоро въздъхваме с облекчение, отколкото да имитираме възторг…

В 19:45 ч. оркестрирана интродукция събира „под знамената” феновете на GOD DETHRONED, които вече са набъбнали до едно 230 човека. След края на интрото фронтменът Henri Sattler (v., g.) ни приветства с „Hеllo, Sofia!”. След което, Blackened Death Metal машината се развърта. Майсторството на свиренето им изпъква особено много, след изпълнението на ATER, въпреки че и нидерландците ползват хармонични клавирни подложки за сета си. Музикантите ползват стандартни монитори, като изглежда не са имали време за пълнокръвен чек, защото ту избиват китарни сола, ту имат претенции към мониторното озвучаване, което прави живота на озвучителя по-сложен. Бек пистата също се „клати” като баланс.

GOD DETHRONED традиционно спазват високи стандарти на озвучаването си, като и днес свирят забележително прецизно. Агресия и мелодия пазят баланс помежду си, така че характеристиките на отделните песни ги прави осезаемо музикално пиршество. Дали заради изнервянето от тайминга, сетът им тече някак припряно и по-нискокачествено от този на концерта им с OBSCURA на 20.02.2020 г. На финала ни се извиняват, че времето им е свършило и спестяват едно парче от предвидения сет. Отгласите „God Detrfned!” и „We want more!” остават непочетени, малко преди 20:20 ч.

Сетлист GOD DETHRONED:

Intro
01. Asmodeus
02. The Hanged Man
03. Rat Kingdom
04. Spirit of Beelzebub
05. Serpent King
06. Boiling Blood
07. Illuminati
08. Hurbis Anirexia

Колаборацията от гласа на David Vincent (ex-MORBID ANGEL) и инструментите на именити музиканти бе натоварена от огромни очаквания и съсредоточено внимание. Днес те концертират вече с втория си албум като живото им изпълнение показва колко препродуцирана е студийната им продукция. Както мистър Vincent е споделял в свои интервюта, магията на композирането при VLTIMAS е в живото събиране на музикантите и максималното експериментиране с материала, докато „изплува” композицията.

В 20:45 ч. супергрупата се появява на фона на клавирното интро на заглавното парче от втория албум. Барабанистът на бандата вече е възкачен на хедлайнерския сет барабани. Гъстото обдимяване и контражур осветлението сякаш искат да скрият белезите на отминаващото време от нас, публиката. Изчистената Thrash рифовка демонстрира прецизно свирене на бавнотемповата епика, която преминава в скоростните и повече Black Metal вдъхновеното „Praevalidis”. Прави силно впечатление, че за разлика от студийните записи, VLTIMAS звучат много повече като Heаvy Metal група с агресивни вокали! Акустичните въведения към песните са много органични и естествени. А на „Mephisto Manifesto” вокалите стават почти крис-болтенгалски.

Междувременно David Vincent ни приветства между песните и ни надъхва с пространни обяснения за смисъла на живота с необикновено ясна дикция, но с гумен патос на наизустени реплики. Между песните текат и интермедии от музикално или шумово естество, където репликите на фрнтмена се побират много точно като времетраене. Куфеенето на музикантите и разположението им по сцената, също е много строго режисирано в един цялостен спектакъл, който трудно би заблудил мен, че е спонтанен.

Сливането на Heavy, Death & Black Metal оформя облика на групата, като живите ѝ изпълнения са подчертано по-мелодични от студийните. При това олекотяване, някои от окултистките текстове добиват леко пародийно звучене, или моето усещане остава такова, на фона на строгата режисура на спектакъла.

– Miserable music for the miserable times… – Обяснява ни David, преди сингловата концепция „Miserere”. Последният трак, след множеството си стилистични завои, сякаш е завръщане към стандартите на Death Metal-а. Докато скандираме името на групата, тръгва рязка музика от пулта и VLTIMAS ни се изплъзват като недоизживяно привидение. Седем песни от новия албум и две от дебютния бяха финализирани час и осем минути след началото на сета.

Сетлист VLTIMAS:

01. EPIC
02. Praevalidis
03. Invictus
04. Mephisto Manifesto
05. Exercitus Irae
06. Last Ones Alive Win Nothing
07. Scorcher
08. Miserere
09. Everlasting

Тук е моментът да споделя, че по време на сета на БАТЮШКА/ПАТРИАРХЬ David Vincent с каубойско-средновековната си шапка и крокодилските ботуши бе сред публиката и на никого не отказа разменени думи и снимки със себе си! Бе изключително земен и, за щастие, не много усмихнат фен сред нас – останалите фенове.

Както се е случвало и при предишни участия на БАТЮШКА, още докато тече подготовката на сцената, изискваща множество атрибути за качественото представление, тръгва ненатраплива интродукция от клавирен фон и църковно-славянски хорове. Чудесен момент за отразяване на мърч щанда, където нашивките не са везани, а дълбок печат. Прави впечатление, че този път поляците нямат многобройни роудита, които да се грижат за декорите и музикантите сами нареждат посудата, иконите, амвона и всичко друго, без да са в сценичните си облекла! С напредването на процеса, интродукцията се обостря в напрегнат и децибелен аспекти, като клавирният компонент преминава в орган, където тоновете добиват сричков компонент и звученето става свръхмистично, на непознаваем музикален език.

Малко след 22:00 ч., процесия от шест босоноги човека излизат от бек-стейджа до бар 2 на клуба и преминавайки смирено през публиката се отправят към сцената. Одеянието на Барфоломей е вече в бяло, което ще рече, че вече наблюдаваме ПАТРИАРХЬ, които ще ги наричаме именно така оттук насетне. Гъсти вълма бял тамянов дим се влекат от кандилото му, предразполагайки ни за преживяването. Когато групата е вече на сцената, интродукцията отшумява и тръгва строг риф. Чисти и харшови вокали се сменят със spoken пасажи, белязани от полско-руски ортоксални баяния, взети директно от канонични текстове на Полската православна църква. Публиката вече е достигнала своя апогей от 450 човека.

Саундът на ПАТРИАРХЬ е обогатен от многопластови хорови и клавирни интродукции, за които човек може да се чуди, изпълняват ли се на живо или не? Преливайки към втората песен, пиано интродукцията е категорично добавена от бек писта, но след това парчето преминава в яростен Black Metal изсвирен от музикантите. Като цяло, групата интерпретира известни свои композиции, внасяйки сякаш повече прецизност в тях и подчертавайки акустичните моменти, както и тези – с повече чисти вокали, които отдават повече на полското наречие в ортодоксалното текстонатрапване. Със сигурност, чуваемостта на някои компоненти от текста е значително подобрена.

На „Yekteniya III: Premudrost`” Барфоломей носи свещи, с които пали купите с обърнати православни кръстове, а към края на трака гаси свещите и ги хвърля в публиката. По-тежки и по-леки моменти се преплитат в представлението, рисувайки характеристиките на всяка от композициите. „Powiecherje” влиза с руска народна песен като въведение, за да се изврати на тeжък Black Metal с църковно-славянски пения.

По време на „Utrenia” влиза новото хореографско решение с присъствието на булка, която се появява от миманса! В следващите три песни образът ѝ ще се разгърне не само в режисьорски, но и в певчески план. Докато фронтменът сменя иконите на амвона си, сякаш те са някаква върволица на все-не-опрощението, булката развива театралния си талант в държание на блудница. Достига до солова ария в най-мелодизираното и разнообразно парче от това представление – „IRMOS III”, което се явява и своеобразния апотеоз на съвременната обработка на творчеството на ПАТРИАРХЬ! Барфоломей пее ту сатанизиран харш, ту църковно-славянски пасажи, докато хористите му държат контрапункт с чисто пеене и гърлени истерии. В „Pismo IV” булката-блудница вади лебедови чисти трели за една епика, с подчертана хармония в различните си части, но някак в залеза на своето чудесно изпълнение.

Без да спира представлението, удрят камбани (От бек пистата…), а един от бек-вокалистите чете меса на полски език. Двата фронтални потира с обърнати православни кръстове биват запалени. Тамянената миризма бива ударена от сажди, носещи натраплив дъх на бензин и течен парафин. В следствие на тази атака от клуба включват проветрението на максимална степен! То, обаче, засмуква миризма на пържени чушки от корейския ресторант наблизо и мистичната атмосфера се оцветява в огнеборещ източен прагматизъм…

Последният трак епично и бавно угасва в хорове и полски меси, достигайки до аутродукция, идентична с дългото интро. ПАТРИАРХЬ церемониално се изнасят към бекстейджа под овациите на феновете. Час и двадесет минути са отлетели неусетно.

Сетлист ПАТРИАРХЬ:

Introduction
01. Wierszalin IX
02. Yekteniya I: Ohishcheniye
03. Yekteniya III: Premudrost`
04. Yekteniya IV: Milost`
05. Wieczerna
06. Powiecherje
07. Utrenia
08. IRMOS II
09. IRMOS III
10. Pismo IV
11. Pismo V
Outroduction

Оказва се, че при ПАТРИАРХЬ вече са възможни подаянията и някои дати са се увенчали с бис изпълнения! Софийското представление, уви, не бе сред тях, защото таймингът бе доста строг, притиснат от околните дати за редовно концертиране на пакета от групи.

Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

APOCALYPTICA: Play Metallica Part 2 (& Part 1)

февруари 15, 2025 21:40 / Вашият коментар

Както често се налага на членовете на бандата да обясняват в интервюта, вторият албум с кавъри на METALLICA идва не, заради изхабяването на авторските идеи на APOCALYPTICA, а защото е назрял моментът за него. Новото им шоу, също било преизпълнено с нови идеи и по-зрели интерпретации. Няма причина да не им вярваме. Още повече, че с натрупването на авторските им албуми идейната им същност започна да е някак повтаряема и само вокалните партии и барабанните канонади разнообразяваха продукцията им. Композирането за чело, когато си изучавал този инструмент като класически, не е толкова екстремно, колкото са кавърите.

Когато APOCALYPTICA свириха за пръв път в България, все още усещахме еуфорията и на първия концерт на самите METALLICA през същата 1999 г., две седмици по-рано! Финландците почти напълниха тогава зала 1 на НДК на 25 юни. Трите самотни подиума, обвити в черен сатен, на които музикантите се позиционираха със столове на огромната сцена на залата изглеждаха като минималистичен декор за метъл концерт, но пък какво избухване ни очакваше тогава… Без подкрепата на перкусии, музикантите компенсираха с мощно спикато по струните на челата си, извличайки от тях звуци на рифовка и ударни инструменти едновременно! Eicca Toppinen беше категоричен водач на формацията по това време и интерпретираше много от кантата и солата, но работата беше разпределена равномерно между музикантите и всеки имаше своите силни моменти по време на концерта.

Тежка мутроподобна охрана се разхождаше по пътеките и санкционираше, дори ставане от стола, докато огромното множество от феновете пееха с пълно гърло текстовете на песните от оригинала. Някак времената още бяха такива… Сингълът от втория им албум „Inquisition Symphony” – „Refused / Resist” вече бе завъртян по радиата и ние наелектризирано го очаквахме, за да реализираме нападение на предните позиции на залата. Когато Eicca, също вече изправен като нас, с доста раздраните си черни панталони, обкичени с безопасни игли, ни попита: „А, тук дали има фенове на SLAYER?”, няколко човека по различните пътеки се спуснахме към сцената! Множество здравеняци се ориентираха към санкционирането ми, но докато ме пресрещнат, зад гърба ми имаше стена от хора! Доста силен концерт реализираха тогава APOCALYPTICA, изцяло изсвирен от крехките на вид момчета. На финала, тримата музиканти се поклониха, махайки ни с лъковете, от които висяха по два снопа скъсани влакна.

Сетлист APOCALYPTICA 1999

01. For Whom the Ball Tolls [METALLICA cover]
02. Harmageddon
03. Nothing Else Matters [METALLICA cover]
04. M. B.
05. One [METALLICA cover]
06. South of Heaven [SLAYER cover]
07. Toreador
08. Refuse/Resist [SEPULTURA cover]
09. The Unforgiven [METALLICA cover]
10. Inquisition Symphony [SEPULTURA cover]
11. Master of Puppets [METALLICA cover]
12. Enter Sandman [METALLICA cover]
13. Creeping Death [METALLICA cover]

Вече издалите десет албума музиканти са решили за актуалното си турне да подкрепят друга финландска формация. Двуетажният тур-бус и скромната каравана бяха спрели успоредно на паркинга на НДК, подсказвайки гостуването. Още в ранния следобед, групите бяха чекирали в Зала 3 на двореца.

Сцепвайки секундата на две, в 20:00 ч., тръгва интродукцията на ARCTIS, която представлява електронна музика. Музикантите излизат един по един в звезден стил, хващат инструментите си, но днес подложката от бек-пистата не спира. Накрая, се появява вокалистката им в бяло трико с орнаменти и фигура на древногръцка статуя на бременната Венера… Високото дамско пеене се разполага и звучи върху музика, с характеристики от ранната MADONNA до BONEY M. 51% от това което се чува е електронен плейбек с добавени луупове. Настройката на саунда на барабаните също е с електронен отенък и трудно се различават лууповете от самите барабани. Китарите и басът се чуват съвсем леко на фона на подложката. Ако групата беше излязла съвсем на плейбек, можеше и да изтръгне някоя въздишка от умиление по стандартите на Златния Орфей и бодрото изтезание на китари, които не се чуват, из дъното на счупената ми душа… Макар беквокалите да са на запис, оригиналното пеене в по-ниските регистри е с доволни фалшивини.

Защо Napalm Records са посегнали към издаването на група, която се колебае между определенията „Modern Metal” и „Powerhouse”, можем да си обясним с платежоспособната фенска маса, от която категорично се изключих съвсем в началото на сета им. Песента „Tell Me Why” ми влиза доста показателно, с естрадно послание в стил евро-диско, със забежка към 80-те.

В интерес на истината, някъде на четвърто парче гласът на Alva Sandström се стабилизира и тя изважда приятни висини с много минорни мелодии, които прескачат мощната подложка и оправдават концерта им, като такъв. Това не пречи подложката и изпятият глас в началото на „Fire” да звукне като средностатистическа чалга. Обявяването на една от песните, че е специално за нас, ми е сред топ – повдигащите натроението изявления от сцена!!! По-късно, нещата се развиват към евро-диското с отгласи от THE CRANBERRIES и някои new wave хватки, които докарват последните два трака до приличен gothic, който откъм фоайето звучи поносимо…

Сетлист ARCTIS:

Intro
01. I`ll Give You Hell
02. Remedy
03. Tell Me Why
04. WWM
05. Bimbo
06. Fire
07. Frozen Swan
08. Theater Of Tragedy

След 35-минутното шоу на ARCTIS следва по-дългото демонтиране на дръм сета им, за изпълнението на APOCALYPTICA. Те също са свръхточни, като не считат интродукцията си, зазвучала в 21:14 ч., за свирене. Интерпретацията върху Енио Мориконе, изпълнена на пиано и щрайх, звучи от пулта, докато силуетите на групата изплуват от гъстия дим, изпълнил сцената по време на интрото.

Интерпретацията върху „Ride The Lighting” включва много обертонове, които се разгръщат в кавъра като основни мелодии. Мощно озвучените барабани прикриват в известна степен мелодичните линии, сякаш балансът в присъствието на почти пълната с хора зала не е разчетен съвсем добре. Именно барабаните са онзи елемент, който дава мощ на APOCALYPTICA и на тях не им се налага да блъскат толкова агресивно по инструментите си. Мониторите в слушалки освобождават тримата челисти да се движат свободно по сцената. В актуалното си разпределение на партиите, Eicca Toppinen и Paavo Lötjönen в голяма степен поемат ритмиките, докато Perttu Kivilaakso свири 90 % от кантата и китарните сола от оригиналите! Последният се е „барнал”, освен с очна линия и със син дамски грим на спретнатата си брадичка, което леко подхлъзва нещата на Евровизия… (Или просто аз още съм стресиран от подгрявката.) Освен строгия клик, по който тече изпълнението на някои песни има и добавени обогатяващи звуци, които да подобрят аудиоизживяването на феновете. Такива, чуваме още в „Enter Sandman”, където се включват spoken пасажи и взривове. По-сетне кавърите на METALLICA не ни биват поднасяни с чак толкова експериментаторски дух и феновете се отпускат да запеят текстовете, както обикновено протичат концертите на финландците.

Perttu Kivilaakso, освен поредните приветствия и уверения, колко важна дестинация е София, изнася една стандартна лекция, за назряването на момента да запишат нов албум с кавъри на METALLICA и колко много са се развили и имат какво да кажат с новите си интерпретации. Тезата звучи малко самосугестивно, предвид резултатите от усилието. Подобни изявления има по всичките интервюта на групата, след излизането на „Apocalyptica Plays Metallica Vol.2”. После микрофонът грабва и Eicca, който с малко по-дървения си английски ни пита, има ли хора, присъствали на първия концерт на групата през 1999 г.? Из залата се вдигат шестдесетина ръце.

– Охооо, още ли сте живи, бе??? – Вкарва музикантът нотки черен хумор в представлението! Тези, чиито ръце не бяха вдигнати, се смеят по-искрено…

Чудесните и по-шлайфовани интерпретации продължават с някои музикални закачки от други песни на извора на вдъхновение, вплетени така естествено, че може и да ги пропусне човек. „The Call of Ktulu” бива посветено на Клиф Бъртън и за началото му на сцената изнасят столчета. След приключването на по-спокойната част, музикантите стават за едно по-енергично шоу а столчетата пъргаво биват изнесени. „St. Anger” бива подхванато от нежна изсвирена интродукция и е с много музикални обработки, като изважда от парчето мелодична линия, която оригиналът не предлага. След финализирането й, Eicca Toppinen застава пак зад микрофона:

– “St. Anger” е прекрасно парче и за мен беше голямо удоволствие да го изсвиря на виолончело! Както и другите песни, защото виолончелото е моят инструмент. Искам да кажа, че и целият албум също е невероятен! – Някак пак ми се натрапва усещането за автосугестивен момент в изявлението, причинен от топлите бизнес взаимоотношения между APOCALYPTICA и METALLICA.

В последвалата каскада от песни, няма някакви особени изненади. Те са класически бест трибют, за феновете. Представят се членовете на групата, където се намира и чисто новият им барабанист. На този етап изглежда, че „Nothing Else Matters” събра повече възторжени овации от „Seek & Destroy”, която пък завърши с невероятно сполучлив акцент в композиционен план. За да изпълнят „One”, APOCALYPTICA се оттеглиха временно от сцената. Замисленото в драматургичен план изпълнение, включва „разказване” на текста от самия Джеймс Хетфилд, разбира се, включен от бек писта по време на изпълнението, на която също има и щрайх добавка. Perttu Kivilaakso удря няколко тона с гръб към инструмента си, демонстрирайки ниво на владеене. Идеята за въздействаща сага, изпълнена в оперетен стил не достига до крайните форми на съвършенството на замисъла си. Но музикалното изпълнение, макар и с патерица от бек-лайна, бе достоен епичен завършек на шоуто от час и половина.

Сетлист APOCALYPTICA:

The Extasy of Gold Intro [Enio Morricone cover]
01. Ride The Lighting [METALLICA cover]
02. Enter Sandman [METALLICA cover]
03. Creepeng Death [METALLICA cover]
04. For Whom the Bell Tolls [METALLICA cover] >
Some accords „Harvester Of Sorrow” [METALLICA cover]
05. Battery [METALLICA cover]
06. The Call of Ktulu [METALLICA cover]
07. St. Anger [METALLICA cover]
08. The Four Horsemen [METALLICA cover]
09. Blackened [METALLICA cover]
10. Master of Puppets [METALLICA cover]
11. Nothing Else Matters [METALLICA cover]
12. Seek & Destroy [METALLICA cover] >
Some accords „To Live Is To Die” [METALLICA cover]
13. One [METALLICA cover]

Ако сравним концертите на APOCALYPTICA – 1999/2024, някак в ранния концерт имаше повече младежка енергия, а в късния, повече техническо майсторство. Без съмнение, като разнообразие и авторски песни, ранното им изпълнение е по-значимо! Въпреки творческите усилия, тазгодишният концерт си остава просто един трибют.

Забележима разлика бе, че по време на целия концерт, един косъм от лъковете на челистите не се скъса! Предполагам, че самата група APOCALYPTICA има заслуги за развитието на тази технология в сценичните изкуства от метъл тип! Промяната в специализациите на музикантите също е факт в по-новата им история. Забележително зрелище, което ни докосна.

Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

Yngwie Malmsteen: Заря от композиционни интерпретации

октомври 5, 2024 14:33 / Вашият коментар

Още с качването си на влака за Пловдив, попадам на неслучайни личности, пътуващи по същия повод, като мен. Те са по-свободни хора от моята особа и добиват билети по електронен път, докато трае пътуването. Докато пристигнем, концертът на YNGWIE MALMSTEEN е вече „Sold Out”! (Разпродаден!). Щастливо се възползвам от компанията им, защото запазеното ми място е във втори вагон, а такъв вагон в този влак няма… Късен следобед, Пловдив, група хора са щастливи, че се разхождам с пакет лед, който не мога да вкарам в Античния театър, дори и разтопен… Забраната за внасяне на вода е комерсиално извращение при този климат, а около входа има гора от полупълни пластмасови шишета.

Има групи и изпълнители, които е добре да чуеш точно в Античния, за да ти въздействат по-густо и маестро MALMSTEEN е един от тях. Въпреки активното си концертиране, артистът отдавна не е минавал през нашите ширини. Двете неизвестни – как се развива шоуто на YNGWIE и какво ще бъде решението на управата на Античния театър за параметрите на концерта, правят от събитието интересен феномен, който е оценен от доволно много хора.

Пълният Античен театър вади на показ ориенталската тарикатщина и масово хора „не са разбрали” къде точно са им местата. Някъде с примирение, някъде със скандали, публиката се разпределя по трибуните както успее… Закъснението на концерта разочарова тарикатите, които са разчитали музиката да прикрие несъобразяването им с правилата. Залепеният на подиума сетлист претърпява някакви корекции от екипа на YNGWIE. Стенд с четири еднакви китари е зареден в дъното на сцената. Бърз китарен лайнчек и появилият се силует, зад кулисите, кара феновете да се разшумят.

Едно от последните прессъобщения гласеше, че Yngwie Malmsteen е в отлична форма, но нямало да се среща с феновете, защото трябва да си почива… Когато малко след 20:50 ч. групата се качва на арената, е видно, че отличната форма се отнася до това, че маестрото е възвърнал младежката си фигура, която допреди една-две години беше компрометирана. А аз знам доколко това изпива силите да слушаш хора, които искат да ти кажат неща, които не те интересуват… Свиренето на именития китарист е уникално, както винаги е било. Ситните шестнадесетини (че и нагоре…) излизат сякаш без усилие и някак сами изпод пръстите на маестрото! Той се грижи повече за цялостното шоу с върколашката си визия на разрошени бакенбарди, вежди и коси. Прецизността на пръстите и синхронът му, сякаш, са подарени от нечистия!!!

Протяжното ни встъпление отговаря на над 50-минутното закъснение до излизането на групата. Отварящото „Rising Force” се пее от кийбордиста Nick Marino и то по впечатляващ начин! Още от началото Yngwie хвърля щедро перца в публиката, посредством артистични ритници, докато свири изящни сола. Облагодетелствани са ложите, непосредствено пред сцената и докато младежите деликатно се навеждат за сувинирите, превъзбуден възпълничък чичага пълзи на колене и събира на килограм, ползвайки плещите си като тарани срещу другите колекционери… Песните се сливат в поредица чрез интродукции и музикални интерпретации. Маестрото поема вокалните партии, както му е навик в последните продукции, които издава. В кратките паузи китари хвърчат към техника, обслужващ струнния магьосник, който деликатно подава следващия обслужен инструмент на Malmsteen. По-късно, прехвърлянето на инструменти става по-умерено. Тази въвеждаща серия завършва с „Like an Angel”, където Yngwie покрива микрофона, настроен с много ехо и други ефекти. Въпреки ефектите, на най-високите части кантото е премодулирано надолу. Китарните звуци са неописуемо красиво поднесени, хармониите им търпят интерпретации, а свободното съчетаване на гамите е белязано от живото изпълнение! Впечатляващо е, че басистът Emi Martinez е „вързан” на кабел, а свръхпрецизните му ненатрапливи тонове са здрава основа за виртуоза, дал име на формацията. Барабанистът Brian Wilson, освен другата част на здравата основа, дава и малко повече интерпретации на инструмента си, съобразно режисурата на спектакъла.

Цялата група, освен самия Yngwie е изместена малко в страни от предводителя си и много от фотографите на събитието даже я пренебрегват като сценично присъствие. Спортно-гимнастическите похвати с боравенето с китарата на Yngwie Malmsteen са фокус на вниманието, доколкото не всички са с достатъчна музикална грамотност, за да оценят само свиренето… В представлението на маестрото няма нови или учудващи компоненти. Ако сте слушали последния му студиен албум „Parabellum” 2021, ще установите, че автоцитатът е основното вдъхновение на изпълнителя. Той доста често е избухвал с композиторски шедьоври, но последното му творчество е просто интровертно. По същият начин и актуалното му концертно турне е посветено на жалони, които творецът е поставил доста отдавна и вече сякаш са се превърнали в съвременна класика. По-нови песни са преплетени с по-стари сола, а различни компоненти от композиционния му репертоар се вплитат едни в други по начин, който е труден за проследяване в аналитичен план. Музиката се лее в някакво безвремево пространство. Но самият рок спектакъл изглежда до известна степен ретро.

Yngwie Malmsteen пипа настройките по стената от усилватели „Marshall”, сякаш цял екип не се грижи за звука му. Като изключим гения на китариста, Nick Marino (kb., v.) прави впечатление като най-полезен музикант в групата! Той, освен, че осигурява клавирните хармонии, често е клавирен партньор в солата на Yngwie, се грижи за цялостния бек-граунд, където е необходимо и поема най-високите вокални партии на една плеяда вокалисти, минали през годините през групата. Може би именно тези уникални способности на музиканта го превръщат във фокус на вниманието на китариста, който често го замеря с перца, къде като шоу, къде с недоизказани упреци… По време на комбинацията от импровизирани сола на YNGWIE MALMSTEEN, другите музиканти трябва само да маркират подложката. Завършвайки вторият блок от свързани песни с „Parabellum”, Emi Martinez (b.) е включен с вокали, редом до маестрото.

Yngwie Malmsteen ни благодари, че сме на концерта, но базовото ехо на микрофона размива репликите му и ликвидира конкретиката в думите му. Той довършва мисълта си с инструментална композиция, както се полага. Докато фронтменът потъва за кратко зад кулисите, Emi Martinez (b.) ни обяснява колко му е приятно в България и специално в Пловдив. Монологът добива някои алогични закачки, докато Nick Marino (kb,. v.) подготвя бек-писта от лаптоп за по-нататъшната част от шоуто.

Подготвената бек-писта със щрайх дава основа за началото от няколко инструментални композиции, първите, от които са базирани на пиеси от класически композитори. Това е мястото, където Yngwie Malmsteen вади арсенала си от най-тънки пинизи и магьосничества с китарата, разкривайки неподозиран набор от звуци, които инструментът може да възпроизведе под достатъчно умели пръсти! Вакханалията от китарно майсторство преминава в авторски интерпретации и композиции, за да завърши с кратък цитат от „Bohemian Rhapsody” (QUEEN).

Маестрото се оттегля на заслужен тоалет, докато басистът ни залива с нов монолог от абсурди… Искал да ни види всички тази вечер! (???) Добре ли сме били прекарвали… Хубавото е, че Yngwie не се бави много и концертът продължава с две инструментални пиеси. После групата изоставя вдъхновителя си, който да ни покаже, че и сам войнът е войн. Освен нова порция китарен майсторлък, той ползва и орган-подобна педалиера за басов тътен, подобряващ звученето на солото му. Съдейки по ефекта от това звукоизвличане, педалиерата е ползвана и при другите песни, но трудно може да се идентифицира източникът й при изпълнението на цялата група. Китарното гуру се заиграва клекнал с ефектите пред себе си, модулирайки звукоизвличането. Дава знак да вземат китарата му и „увисва” пред педалиерите, докато последният му акорд продължава да отзвучава. Следва класическо блус парче, а групата се присъединява към сценичната изява. Nick Marino (kb., v.) отново задейства лаптопа си, за необходимия щрайх съпровод на следващата интерпретация на маестрото. Самият Malmsteen нервничи, заради някакъв проблем с ефекта му, без да прекъсва изпълнението си. Доколкото звукът е перфектен, не схващам проблема, но техник е на сцената и поправя малката кутия. Финалът на композицията включва игра с потенциометрите на ефекта, което обяснява случилото се и добавя нова порция възхита и удоволствие.

Дръм солото на Brian Wilson демонстрира богатството на преходите в композициите от албумите на YNGWIE MALMSTEEN. Когато групата се връща на сцената, забива неостаряващата „You Don`t Remember, I`ll Never Forget”, като я пее Nick Marino!

– Thank you, thank you, thank you, thank you so much! – Казва ни маестрото, още преди бандата да е ударила финалния акорд на парчето. След това музикантите се прибират.

Категоричното ни желание за бис първо е уважено от китарното роуди, който монтира на сцената стойка с акустична китара. Събирайки аплаузите, Yngwie Malmsteen ни поднася една подборка от различни части от сола, както и препратки към композиции на класически композитори, в изпълнение без подкрепата на електрическите устройства и доказвайки ни, че наистина е нечовешки владетел на струните. Изоставяйки акустиката, която веднага бива прибрана от сцена, той продължава солото си под клавирен съпровод. След още няколко музикални обрата в композиционното разточителство, групата се съсредоточава в изпълнението на „Black Star”. Стегнат и категоричен финал бива поставен, без разточителни тушове.

– Thank you, thank you, thank you, thank you! – Виртуозът сочи из различните посоки на публиката в Античния театър. – God bless you! Good night! – Довършва Yngwie и събира групата за поклон.

Сетлист Yngwie Malmsteen:

01. Rising Force
02. Top Down, Foot Down / No Rest for the Wicked
03. Soldier
04. Into Valhalla / Baroque & Roll
05. Like an Angel
06. Relentless Fury
07. Now Your Ships Are Burned
08. Wolves at the Door
09. (Si Vis Pacem) Parabellum
10. Badinerie (Johann Sebastian Bach based medley)
11. Paganini`s 4th (Niccolò Paganini based medley)
12. Far Beyond the Sun (with Bohemian Rhapsody final)

13. Seventh Sign
14. Toccata
15. Evil Eye
16. Smoke on the Water (DEEP PURPLE cover)

17. Trilogy (Vengeance)
18. Guitar Solo
19. Brothers / Red House
20. Fugue – Noise
21. Drum Solo
22. You Don`t Remember, I`ll Never Forget

Бис:

23. Acoustic guitar solo
23. Black Star

Скромно щандче с един модел тениски, някъде в дясно пред сцената и по средата на каменните редове, събира запалени фенове. Последни бири на половин цена изцеждат отминалото време… Сиротните шишета вода остават грижа на почистващите… Пловдив става град на скитащи рокаджии. Из приятните кафенета чувам фенове да коментират какво мазало е било свиренето на концерта… Свободата на словото понякога, изглежда, може да запушва уши. Тази нощ ще продължи да ми е густо, майни…

Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

Фотогалерия: BELPHEGOR, MALEVOLENT CREATION и CONFESS в София на 12 септември 2024 г.

септември 23, 2024 14:44 / 1 коментар за Фотогалерия: BELPHEGOR, MALEVOLENT CREATION и CONFESS в София на 12 септември 2024 г.

BELPHEGOR, MALEVOLENT CREATION и CONFESS на 12 септември 2024 г. в клуб Mixtape 5, София.

Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

UADA: Триумф на минимализма в мошпита

август 12, 2024 19:15 / Вашият коментар

Противно на твърдението, че „през август София е празна“, концертът на американците UADA бе разпродаден. Нещо, което не е особено характерно за жанра Black Metal по нашите географски ширини. Но фактите са си факти, с което можем само да поздравим промоутъра Perfect Storm Events.

Събитието в малката зала на популярния клуб Mixtape 5 започна с около 15 минути закъснение, като отклонението от първоначалния график само растеше, въпреки стегнатите сетове на българските банди от съпорта. Затова, читателю, няма да те занимавам с точна хронология, не тя е важна за моя разказ.

За мое щастие, 15-минутното забавяне на старта ми позволи да гледам цялото изпълнение на EMBRACE BY DARK. След загубата на Oracle, вокалите са поети от Woundheir, който поема нелеката роля на фронтмен. Мрачно и тежко. Групата свири изцяло песни от третия си дългосвирещ албум, който предстои да излезе тази година.

HISTORIAN, група на Ники Велев, както може да се съди по името ѝ, отдава почит на исторически събития и персонажи. На концерта ни пренесоха в XIV век: Тамплиерите, чумната епидемия, големия глад… Много народ измря, но пък градусът се повиши.

DIMHOLT напълниха залата с тъмна енергия и безумно присъствие. Публиката започна да се раздвижва, появиха се огнища на мошпит. Бандата изпълни песни от втория си албум “Epistēmē“, а към края на сета фронтменът Woundheir обяви, че ще изсвирят песни от предстоящия трети албум. Новият материал също е вдъхновяващ, с нетърпение очакваме изданието. Аз отидох до щанда с мърч и си напазарувах дебюта им “Liberation Funeral” на физически носител, за колекцията.

Като казах мърч, той бе добре представен от българските групи и… минималистичен от страна на американските гости. Както би казал колегата Rock Thrashler, при тях минимализмът бе във всичко. Дори нещата, които бяха донесли със себе си, бяха три вида нашивки…

Приготовленията на сцената са в ход. Студената луна, обсебва и хипнотизира. UADA нагряват тълпата отпред. Погото ескалира. Никави цветни светлини, само сребърна студенина, обгърната в пушеци и меланхолични мелодии.

София показа, че може да бъде обединителен Black Metal център за ъндърграунд сцената. А успехът на този минималистичен концерт дава надежди, че ще виждаме и занапред такива банди на наша земя. Всичко е в ръцете на феновете.

Mrazek
10.08.2024 г., София, клуб Mixtape 5, B-side
Снимки: Mrazek & Мариета Петрова