The Other Side

Начало » Интервюта (Страница 9)

Category Archives: Интервюта

Telegram канал на The Other Side

Enter your email address to follow this blog and receive notifications of new posts by email.

Присъединете се към 50 други абонати

Последни публикации

Архив

Joe Laviola от GORY BLISTER: Трябва да си призная, че не знам много за българската сцена, но мога да кажа, че споделя същата съдба като италианската

GORY BLISTER е италианска дет метъл група с близо 25-годишна история и 5 албума зад гърба си. В настоящото интервю, барабанистът (и един от основателите) Joe Laviola разкрива някои подробности около историята, влиянията и идеологията на бандата.

Разкажи за историята на бандата.

Joe: Дълга история…  всичко започна през зимата на 1989 г. в Южна Италия. През следващите две години издадохме два демо записа. Започнахме да свирим на живо, но беше трудно да се появим на сцената и да покажем същността си. През 1995 г. групата беше на крачка от разпадане, но аз и Raff (китаристът) решихме да продължим и се преместихме в Милано, където имаше по-активна метъл сцена.  Успяхме да издадем и мини CD („Cognitive Sinergy“), което се води третото ни демо. Последваха няколко концерта и бандата стана част от тази метъл сцена. След това дойде време да започнем работа по дългосвирещ албум. След като записахме „Art Bleeds“ през 2000 г., подписахме с германския лейбъл Noise Records за техния “sonickattack project”. Когато проектът стартира и продажбите на албума вървяха добре, мейджър лейбълът Sanctuary Group купи Noise Records и отряза проекта, при което ние напуснахме без споразумение и без отпечатано издание. Разбира се, не се предадохме и потърсихме нов издател на нашия материал. Накрая стигнахме до споразумение с френския лейбъл Sekhmet Records и „Art Bleeds“ излезе чак през 2003 г. След това Mascot Records издадоха „Skymorphosis“ (2006) и „G.O.A.“ (2009), Bakerteam реализираха „Earth-Sick“ (2012), а сега  Sliptrick се грижи за новия ни албум („The Fifth Fury“). Мисля си, че дупката от три години, която се получи между записите на „Art Bleeds“ и неговото излизане, никога няма да се запуши. Не мога да съжалявам, но вярвам, че в началото можехме да имаме повечко късмет.

Gory Blister

Gory Blister

От дълго време сте на сцената.  Занимавате ли се с нещо друго освен с музика?

Raff: Гмуркане, обожавам да преоткривам подводния свят, както и храната!

Joe: Аз съм учител по английски език, професия, чието практикуване е изправено пред сериозни трудности в Италия. Работил съм също така и като асистент в телевизионни и кино продукции.

GORY BLISTER е интересно име. От къде идва то?

Joe: Това е стара история, в самото начало, когато търсихме название за групата, установихме, че най-хубавите имена вече за заети… беше 1990 г. и както знаете, METALLICA и SLAYER бяха на сцената вече от почти десетилетие и много банди се бяха пръкнали на световната метъл сцена. Идеята за името ми дойде, докато гледах ръцете си след многочасова репетиция. Имах кървави мехури по пръстите. Английският ми по онова време не беше много добър и реших, че това може да се нарече „gory blisters“ („съсирени мехури” – бел.ред.)! Стигнахме до извода, че това е добро име за бандата.

Кой пише текстовете на песните и каква концепция стои зад тях?

Joe: Това съм аз… в първите албуми текстовете бяха мотивирани от изкуството, литературата, научната фантастика. Този път реших да се върна към жестоката реалност. Първоначално създадох нови фигури, базиращи се на мита за Ериниите (богини на отмъщението в древногръцката митология – бел. ред.), става дума за „петата фурия“ (Fifth Fury), която иска да върне пясъчния часовник на смъртта обратно към човечеството. Изследвам и някои проблеми като разпространението на новите синтетични наркотици („Psycho-Crave“ и „Devouring me“), касапницата и изнасилванията на босненските жени („Mass Grave“), за най-масовото замърсяване от най-големия металургичен комбинат в Европа (потърсете за Ilva в град Таранто, „The Grey Machinery“).

Посвещавам текстовете си на моите приятели Claudio Leo и Mauro Caporale, които умряха в една и съща седмица през 2013 г. За мен това бе най-трагичната седмица в живота ми.

Разкажете за вашите музикални влияния.

Joe: Както се спомена по-горе, ние сме на сцената от дълго време, така че дори и в известна степен саундът ни да се е развивал според съвременните тенденции, основните ни влияния се коренят в олдскул дет метъла от 80-те и 90-те, става дума за банди като CORONER, ENTOMBED, PESTILENCE, CARCASS, CANNIBAL CORPSE и MORBID ANGEL.

Gory Blister

Gory Blister

Имате пет албума зад гърба си. Промени ли се вашата музика през годините? Как определяте стила си?

Joe: Във всеки от нашите албуми се опитваме да не повтаряме вече направеното, опитваме се да въведем новаторски елементи в аранжиментите и саунда, което разграничава всеки нов албум от предишните, без да се изкривява индивидуалността на бандата и без да се излиза от рамките на техничния дет метъл. Аз твърдо вярвам, че ще се убедите в това, когато слушате албумите ни. Следователно „The Fifth Fury“ е петата еволюция на нашия стил, за който избрахме по-мрачни рифове, повече groovy мелодии, както и по-преки вокали. Последните ревюта които получихме, акцентират върху въздействието на вокала и индивидуалността на бандата.

Имате ли планове за турне в Европа?

Joe: Заедно с нашия лейбъл ще се опитаме да организираме няколко концерта из Европа. Нямам много новини в момента, но мисля, че ще бъдат държави, където „The Fifth Fury“ се продава най-добре.  Със сигурност ще анонсираме концертите възможно най-скоро, след като имаме яснота по този въпрос.  Проверявайте в нашия официален сайт.

Знаете ли нещо за българската метъл сцена?

Joe: Трябва да си призная, че не знам много за българската сцена, но мога да кажа, че споделя същата съдба като италианската.  Знам, че там има някои превъзходни групи от 80-те, както и олдскул дет банди като NECROMANCER, но за съжаление вниманието на големите лейбъли е фокусирано върху групи от други страни. Разбира се, никога не се предавайте, момчета, същото се случва и при нас.

Има ли нещо друго, което искате да добавите?

Joe: Много благодаря за това интервю, наистина оценявам подкрепата! Освен това, искам да благодаря и на всички фенове, които ще си купят (или вече са си купили) наши албуми или фланелки.  Благодаря ви, момчета, защото ни давате страстта, която влагаме в нашия Death Metal! Ще се видим на живо! „The Fifth Fury“ ви преследва!

Христо Йосифов

Joel McIver: В книгата си разкрих човешкото лице на CANNIBAL CORPSE

Представяме ви Joel McIver, млад британски автор и журналист, който написа биографията на CANNIBAL CORPSE, излязла този септември. Има множество издадени книги за рок и метъл, превеждан е и на български език.

Joel McIver

Joel McIver; снимка: Andy Knight

Здравей, Joel! Представи се пред читателите на The Other Side…

Здравейте! Аз съм автор и журналист от Обединеното кралство.  Аз съм написал 26 книги от 1999 г. насам и пиша на различни теми за няколко списания и вестника. Също така съм редактор на Bass Guitar Magazine.

Последното събитие около теб бе издаването на официалната биография на CANNIBAL CORPSE тази есен… Разкажи повече за нея.

Много съм възбуден заради тази книга, озаглавена „Bible Of Butchery“, която е, така си мисля, първата книга за Death Metal банда на английски език, въпреки че може и да греша.  Тя излезе през септември заедно с новия албум на CANNIBAL CORPSE, който носи заглавието „A Skeletal Domain“, и може да се купи от Metal Blade, които също така са и издател на групата.  Това е първата ми книга, издадена от фирма за звукозапис, а не от издателство на книги, аз съм много впечатлен от това, което Metal Blade направиха за нея.

Според теб, кое е най интересното в тази биография?

Тя разкрива човешкото лице на бандата. Всеки знае, че песните на CANNIBAL CORPSE са изпълнени с невероятно насилие, разказва се за неприятни работи като убийства, изтезания, ужаси и нещастия. Отвъд тези песни, те са петима музиканти, които са приятелски настроени, интелигентни и социализирани, за мен бе интересно да усетя контраста на техните индивидуалности с ужасяващите песни.

Има ли някаква куриозна история или ситуация?

Интересна история е масовия бой между бандата и някои граждани в Европа, когато Paul Mazurkiewicz е намушкан, друга история е, когато той и Alex Webster се напиват смъртоносно с Dimebag Darrell. Цялата книга е една голяма откачена история.

Joel McIver

Joel McIver; снимка: Andy Knight

Ти си написал много официални биографии… Коя е любимата ти?

За да съм коректен, книгата за CANNIBAL CORPSE е първата официална биография, която съм написал. Може би имаш предвид трите автобиографии, на които съм съавтор:  на Glenn Hughes (DEEP PURPLE, BLACK COUNTRY COMMUNION, CALIFORNIA BREED), David Ellefson (MEGADETH) и на Max Cavalera (SEPULTURA, SOULFLY, CAVALERA CONSPIRACY, KILLER BE KILLED). Изпитвам удовлетворение и от трите.  Всеки от тези хора бе различен, но това бе нещото, което направи работата интересна. Всяка отне около три години за написването й, което е стандарт. Отнема време за да се получи правилно.

Какво е твоето виждане за днешната Metal сцена?

Актуалната музика се намира в добра позиция, с привлечени множество креативни хора, но индустрията около нея е обречена. Случват се много промени за мен в момента, за да мога да отсъдя правилно, нека говорим за това след пет години.

Знаеш ли нещо за Metal бандите от моята страна България? Би ли приел да станеш официален биограф на някоя от тях?

Прегледах страницата www.metal-archives.com/lists/BG и е много хубаво че имате добра метъл сцена, но не съм особено запознат с музиката.  Изпратете ми някои готини парчета.

Joel McIver и Bruce Dickinson, 12 август 2008 г.

Joel McIver и Bruce Dickinson, 12 август 2008 г.

Имаш ли планове за нови книги?

Да, някои се пишат вече.  Ще ти кажа, когато му дойде времето.

Имаш ли послание към Metal феновете в България?

Продължавайте да подкрепяте музиката и благодаря за интереса към моите книги.

Последни думи…

Препоръчвам Addix Books от София. Те издадоха книгата ми за METALLICA  и свършиха невероятна работа.  Потърсете ги!

Mrazek

TOXIC WALTZ: яко купон и да не ви пука какво другите мислят за вас!

TOXIC WALTZ са млада баварска Thrash Metal банда, която ние наблюдаваме с повишен интерес, заради силния им дебют. Момчетата се събират около основния си композитор и китарист – Jimi, през 2009 г. Кръщават бандата си на песен на EXODUS и повлияни от Bay Area сцената, започват да свирят. Пет години по-късно те са пораснали и са узрели за авторския си дебют. Ето какво споделиха с нас по повод излизането на “Decades of Pain”:

R. Th.: Вече е минало известно време откак реализирахте дебюта си. Споделете как промотирате самоизданието и какви са отзивите?

TW: Да, минаха няколко месеца от излизането на “Decades of Pain”. Промотираме го с нашия PR-мениджър (Markus от Metalmessage), който наистина свърши чудесна работа и получихме отзиви от всички краища на света. Радваме се, че повечето от тях са положителни.

R. Th.: Германия има своя много силна траш метъл школа. Вие се вдъхновявате от Бей Еъриа траша. Изпитвате ли влияния и от родната ви сцена и ако „да“, какви?

TW: Да, основните ни влияния са от Bay Area , но мисля, че и някои немски банди са много важни за нас. Разбира се KREATOR, SODOM и DESTRUCTION трябва да бъдат споменати тук… но и някои по-непознати банди, като DESPAIR и PARADOX са ни повлияли.

Toxic Waltz

Toxic Waltz

R. Th.: Кои, според вас, са най-силните страни на TOXIC WALTZ?

TW: Мислим, че специфичните ни песни са измежду силните ни страни, както и енергичното ни представяне на живо. Опитваме се да дадем най-доброто от себе си на сцена и нашата публика усеща това. Освен това всички ние сме добре сложени красавци… хахаха! (Шегичка)

R. Th.: Има ли причина да смятаме, че вашето сценично представяне е по-добро от на други млади банди? Ако е възможно, препоръчайте ни друга нова група, освен вашата!

TW: Не бих казал, че имаме по-добро присъствие в сравнение с други банди. Както казах, ние се опитваме да се раздаваме, за да направим добро шоу, но има и много други нови групи, които правят това. Има цял куп нови Thrash Metal банди, които бих препоръчал, като: DUST BOLT, BATTLECREEK, HATEFUL AGONY, RUNNING DEATH, DEATHRASHER, FORCED KILL, NECROMANTHEON…

R. Th.: Подготвяте ли следващ албум? Има ли нещо, което бихте променили в музиката си?

TW: Вече работим върху песните за следващия ни албум. Той ще бъде по-бърз, но не планираме някакви промени в музиката. Ще продължаваме да бъдем Bay Area повлиян Thrash Metal със собствен почерк!

R. Th.: Ще търсите ли издател за в бъдеще?

TW: Вече търсихме издател за албума си, но за съжаление не получихме оферти, които да ни заинтересуват. Няма да навлизаме в подробности, но някои лейбъли имат доста странни идеи как да работят с млада група, която не е забогатяла…

R. Th.: Планирате ли турне извън пределите на Германия?

TW: Ще се радваме, ако можем да осъществим тона! Проблемът е, че за не особено известна грепа, организационните спънки са доста. Ако някоя промоутърска компания се заинтересува от нас, сме готови веднага да стегнем куфарите, хаха!

R. Th.: До каква степен Jimi, като основател и основен композитор, определя посоката на групата? Има ли високи изисквания към колегите си или им дава свобода?

TW: Да, Jimi дава идеите за парчетата, но той е отворен за нашите решения и критики. За сега този начин на работа е доста сполучлив за нас. Крайните варианти на песните са дело на всички ни.

R. Th.: Темите в текстовете ви са глобални. Защо точно Decades of  Pain? Защо не century, millenium, eternity of pain?

TW: Хаха, това е добър въпрос! Всички изброени варианти са подходящи, но за „Decades“ се сетихме първо и ни звучеше страхотно.

R. Th.: В България има много траш маниаци. Бихте ли ги видяли на живо и какво е вашето послание към тях?

TW: Разбира се, надяваме се да може да свирим и при вас! Интересно ми е да видим сцената ви, но за сега не сме запознати с нея. Посланието ни е: Яко купон и да не ви пука какво другите мислят за вас! Благодарим ви за възможността да осъществим това интервю! Наздраве!

Интервю на Rock Thrashler

 

Индонезийските Death метъли INFITAR: Религията не е музика

Представям ви една група, от другия край на света. INFITAR са млада Death Metal банда от Индонезия, на която обаче не й липсват амбиции. Давам думата на техния китарист и вокал Latif

Infitar - Death Metal band from Indonesia

Infitar

Здравей, Latif! Представи накратко себе си и другите членове на бандата…

Да се представим, ние сме INFITAR от Индонезия, музикантите сме: Rizky – вокал, Latif – китара и вокал, Blessing – китара, Indra – Bass, ползваме гост-барабанисти.

Какви са новините от групата?

В този момент INFITAR работи по първия си, дебютен, албум, озаглавен „Rottation Of The Sun“. През 2014 г. издадохме промо сингъла „Merely Grow Then Die“, можете да го чуете:

Поздравления за новите записи! Разкажете повече за тях…

Да, благодаря, записахме три нови песни, те са с новата концепция:

1. Merely Grow Then Die (hits single)
2. Missery
3. Mission Frontalist And Hedonis

Това е само промо, с което искаме да намерим лейбъл. Ние търсим издател за предстоящия ни дългосвирещ албум.

Къде бе записано това промо?

Записахме го чрез GubuckGore Records. Това се случи бързо, внезапно и стана фантастично. Резултатите са добри.

Какви са отзивите?

Получихме много добра обратна връзка от всякаква аудитория. Тя хареса музиката, която правим. Има доволни и недоволни. Но това е в реда на нещата. Благодаря на всички за отзивите.

Нещо за предишните ви парчета?

През 2012 г. ние направихме нашия клип „Kebusukan Moral Sang Penguasa“ с доста скромно оборудване и технически възможности, но се получи интересно:

INFITAR – каква е историята на това име?

Името INFITAR идва от арабски, от Al-INFITHAR което означава „разделяне“. Ние решихме, че то е подходящо за нашата концепция, защото свирим етнически Death Metal в близкоизточен вариант, но разбира се в първите си песни имахме различно мнение относно тази концепция. След това ние започнахме нашата нова концепция, която срещна Death метъла и името INFITAR, което да разпространи нашата музика по целия свят, разделяйки пустинята на ъндърграунда. Да! Аз искрено вярвам в това!

Нека обобщим, как определяте музикалния си стил?

Моята музика най-просто го определя, концепцията е Death Metal в американски стил, изсвирен със собствен почерк.

Разкажи ми повече за твоите влияния?

Те са много, от различни музикални вкусове, такива като VADER, THE FACELESS, VILE, SUFFOCATION, OBSCURA и още много олдскуул Death Metal.

Имате ли планове за концерти и турнета?

Може би след като завършим дългосвирещия си албум. Търсим промоутъри.

Ще направите ли ново видео?

Да, след като приключим записите по албума и ще го пуснем преди той да излезе.

Каква е ситуацията със екстремната сцена в Индонезия?

Ентузиазмът в нашата страна е много добър, “най-голямото събитие в Азия” e Hammer Sonic Jakarta Metal Festival, който се проведе миналата седмица. Гледах опасни банди, които харесвам.

Трудно ли се свири Death Metal в мюсулманска страна?

Религията внася много забрани и правила в отношенията. Не ми харесва музиката, свързана с религията, защото религията не е музика.

Знаеш ли нещо за моята страна България?

Чувал съм за нея, но не знам нищо конкретно за България.

Бъдещи планове?

Искам да направим турне, така че светът да разбере за музиката на INFITAR, по-специално в Америка. Искам да отидем там, защото много велики музиканти идват от този контитент.

Последни думи…

Благодаря за подкрепата, която оказваш на INFITAR, горд съм да отговоря на въпросите ти. Надявам се да посетим България и да научим много неща за нея. Поздрав и уважение за метъл братята у вас! Очаквайте новия ни албум! Наздраве!

За информация: facebook.com/infitar.official
Boking contact: facebook.com/latif.infitar
e-mail : Latif_infitar@hotmail.com

Mrazek

Маша от АРКОНА: Мечтата ми е да остана за по-дълго в България

Привет, Маша! Европейското турне на АРКОНА тъкмо започна. Как се приема досега новият ви материал на сцена?

Отлично, публиката ни оказва страхотна подкрепа. Прекрасно е да видиш толкова много хора в залите. Личи си, че феновете вече са запознати с новите песни и са повече от доволни от нашите изпълнения. Това може само да ме радва.

Бих казал, че „Явь“, новият албум на АРКОНА, представлява наистина успешен експеримент – в пъти по-мрачен и тежък е от предишните няколко издания…

Благодаря! Наистина ми е приятно да го чуя, защото в крайна сметка той е отражение на моята душа.

А защо според теб се е получил точно такъв?

Вероятно защото такова е било настроението ми, когато започнах с писането на музиката. Трудно ми е да определя причина, поради която наш албум би звучал по определен начин.

news_arkona_sofia_2014_poster_final

Разбирам. В „Явь“ сте посветили песен на Сърбия. По какъв начин ви вдъхновиха нашите западни съседи?

Преди две години бяхме на балканско турне и станах неволен свидетел на руините, които беше оставила войната в Сърбия. Гледката така докосна душата ми, че пожелах да посветя песен на това. Текстът се отнася за годините след войната, в които храбрият сръбски народ успява да съгради всичко от начало.

С Аркона сте били два пъти в България. Какво си спомняте от нашата страна и публика?

България е прекрасна страна. Изключително красива е и понеже е южна държава, там е винаги топло – не само климатът, но и в сърцата на хората. Обожавам вашето слънце и природа. Иска ми се да прекарвах повече време в България. За съжаление и този път няма да можем да останем за дълго, но това си остава моя мечта.

Какъв сетлист да очакват вашите фенове тук?

Подготвили сме около 14-15 песни, в зависимост от времето, което е предвидено за нас. Ние лично сме готови да свирим близо час и двадесет минути. Сетлистът ще балансира между старите и новите ни песни.

А запознати ли сте с бандата SHAMBLESS, която ще свири преди вас?

За съжаление не, но нямаме търпение да ги чуем на живо!

Очевидно имате много последователи в славянските страни, но също така и в Западна Европа, дори Щатите. Как мислиш, дали тези фенове са способни да разберат славянския дух в музиката на АРКОНА?

Честно казано, не знам с какво привличаме хората. Не мога да кажа защо сме толкова обичани по света. Моето лично мнение е, че усещат атмосферата, която носим и енергията, която им предаваме – дори да не разбират езика, на който пеем.

Този въпрос е наистина болезнен, но дали имате позиция относно случващото се в Украйна в момента?

Не искам да задълбавам, защото въпросът е наистина болезнен. Имам много роднини, които живеят там и постоянно се страхувам за тях.

Разбирам. Няма да сгрешим, ако кажем, че в днешни дни АРКОНА е една от най-популярните руски метъл групи. Според теб каква е тайната на вашия успех?

Благодаря, но аз лично не гледам на нещата по този начин. Все пак винаги съм смятала, че най-важното е да правиш нещата от душа. Когато се отнасяш с уважение към своите почитатели, те оценяват това. И това се отнася за всяка една банда, не само за нашия стил, независимо дали се намира в Русия, Германия, или пък Америка…

Имате дванадесет години история зад гърба си. Как времето, прекарано в бандата, ви промени като хора?

Вероятно просто сме станали по-близки помежду си. Хората в групата се превърнахме в едно истинско семейство. Не мисля, че нещо друго се е променило. Аз например съм си абсолютно същата, каквато съм била и като двадесетгодишна. Сега съм на тридесет и една, а после ще се превърна в четиридесетгодишно момиче, ха-ха! Въобще не остарявам, поне не и морално. Така че не смятам, че в момента сме различни – просто сме по-силни.

Благодаря за това интервю! Очакваме ви в България!

За мен беше удоволствие, ще се видим съвсем скоро!

Интервюто е предоставено от Live & Loud

Третото гостуване на руските паган/фолк метъли ARKONA в България ще е на 6 юни, концертът ще се състои в клуб *MIXTAPE 5* и подгряващи ще са мистичните SHAMBLESS.

Билетите са на цена от 28 лева и се продават в касите на Eventim в страната (Germanos, Office 1, Technomarket, Technopolis, Пикадили, OMV, Usit colours, магазин „ЯКО“, На тъмно, Metal Heaven, Фотосинтезис, каса 3 на НДК), както и онлайн на Eventim.bg. В деня на събитието входът ще струва 35 лева. Вратите на клуба ще са отворени за феновете от 19:30 ч., а началото на концерта ще бъде в 20:30 ч.

Тук можете да намерите декларация за достъп на непълнолетни. Тя се издава на пълнолетен придружител в присъствието на нотариус.

Niklas Kvarforth: I cannot for the love of Lucifer understand how someone can even dare to touch the darkness without sincerity within their hearts

Hi, Niklas! Congratulations for the crushing “8 ½ – Feberdrömmar I Vaket Tillstånd”! How did you arrive at this album?

Thank you. 8 ½ is in no way a new album. About ten years ago, the original pre-recordings for III were bootlegged by a German company, however, they used very plain versions made as demos for Hellhammer before entering the studio. I have been annoyed that these fuckers have managed to cash in on my lifework, and more so, extremely pissed that these versions have been as widely spread as they have. So, since we had some time to spare, we recorded bass and keys on top of the already existing tracks and finally teamed up with Dark Essence Records to release them in a way that was more genuine and more interesting.

How did you choose the guest-vocalists who take part in five of the songs?

In 2008 we had actually planned to re-record our debut album and have six different vocalists making their own interpretations of the songs. However, this did not happen as we recorded the sixth and seventh album instead during that session. Back when that idea was being toyed around with, all six were already on board on the project. Now, a few years later one of them had to be replaced as we have somewhat come to disagree on certain things over the years. And the sixth one, Trondr Nefas, unfortunately died, so instead I chose to include the “Through Corridors Of Oppression” track we recorded during the III session and which never was released in a proper way, apart from on a split 7” with Finnish Dolorian.

Niklas Kvarforth - Shining

Niklas Kvarforth – Shining

Attila Csihar and Maniac bring quite a “Mayhem” sound to the songs in which they participate…Was the contribution of famous vocalists a major motive, or rather a colourful addition?

I have known all these people with the exception of Famine for a very long time and have worked with these individuals on other projects throughout the years, and obviously they are fantastic artists, thus, the choices were not based on if they are “famous” or not, but rather whether they are good or not. The reason I combined the old idea of the re-recording of the debut with these songs was simply to make something completely different this time around. Although, I do not sense that much Mayhemic spirit just because of Maniac and Attila, and for the latter I would draw parallels to Plasma Pool and Tormentor rather than Mayhem.

Was there a curious story you can think of during the recordings?

Not really. It was more than a decade ago I recorded the original guitars and drums so the passage of time has, in a way, shed some darkness over the whole process. And as for the vocalist’s own separate recordings, I choose not to be present, because my opinion would have interfered with their respective work.

Once the album is out, do you plan to shoot a video for some of the songs?

No.

If there will be such a video, do you plan to invite some of the album’s guest-vocalists?

Niklas Kvarforth – Shining

Niklas Kvarforth – Shining

If we were to record a video, which we won’t, obviously the vocalist performing would have to be there. Are you conceiving tours?! Concerts?

Shining have gone through a lot of negativity recently, and so have I, on a personal level, so till now we have only performed six or seven festivals gigs during 2013. However, we did agree to a smaller club-tour throughout Europe in November. It will be interesting definitely having the new line-up tearing the world apart non-stop for a couple of weeks.

I had the chance to see you live (2009 in Germany with Satyricon), and I can note your shocking (for some) behaviour on stage. Is this you in real life, or is it a scenic act?

Of course it is me. I am not interested in playing a role merely to give a few idiots something to talk about. If I had been doing this for 17 years based on nothing but shock-value the band would have died a long time ago, which we can see happening to bands who do just that. See, as an artist, you have to ”give” something genuine, otherwise your true colours would eventually be revealed. Yet, I do not really see what you, or someone else for that matter, would consider shocking with our shows.

What about the passionate kiss mouth-to-mouth with your bassist? In fact, a contributor to our webzine also saw you in London, same tour, and had a chance to ask you the same… She recalls you maintaining your hetero-sexuality (while mentiong your then-bassist was gay), but also hinting to a few spicy details about sexual fetishes… If this isn’t too intrusive or off-limits, we’d be curious to hear whatever you care to share on sexuality…

Your contributor, did I fuck her?

(No, but I offered you strap-on play. – the contributor)

the passionate kiss

„But, those kisses happened but have nothing to do with my own sexual identity. I did those rather to strengthen the presence of discomfort and hatred within the band on stage.“

No, seriously, the bassist you are referring to, Andreas Larsen, who is bi-sexual and a fucking maggot who should be raped for the shit he pulled in the end. Unfortunately, this is a story whose details I cannot share out of respect to another member. But, those kisses happened but have nothing to do with my own sexual identity. I did those rather to strengthen the presence of discomfort and hatred within the band on stage. It worked for me at least. As for my sexual preferences that seemed to intrigue your colleague, I believe these are more or less known the past 5-6 years. Nothing special, just that I love women’s feet and legs clothed in nylon stockings and six inch heels. Occasionally drinking from the female vaults too… If you are truly interested to know more about these things I suggest you check out the coming issue of SKIN MAGAZINE where I am revealing possibly too much on the subject. However, as you get older, this interest somewhat decreases. Hopefully in the end one reaches the point where carnal pleasures are totally out of the question.

Do you find today’s black metal scene as free/exciting as it should be, or claims to be, in this respect or any other? What are your thoughts on being “true” to your stage persona, or the relation of life and art?

My art is my life, my religion and my needs all tied together, for both good and bad. I do not give the slightest fuck about any scene though, as I have myself and a few brothers and sisters in my life, which honestly, is more than enough. And I have never been either interested in, nor felt any need to “belong” to any community or whatever floats other idiots boats.

Also in 2009, you had announced a date in Plovdiv, Bulgaria, but the show was cancelled. Can you recall what happened then?

I have no idea, might have been bogus. I do know we cancelled a tour somewhere back then, but no single gigs.

Do you have any current offers from promoters to visit our country?

Unfortunately not. If anyone had come up with a good enough offer we would definitely consider it. Bulgaria, and that particular part of Europe, has always intrigued me. And to go back to your previous question about my preferred sexual fetishes, I would say that this part of the world, without a single moment of doubt, has the most beautiful women I have ever seen. There’s something about these Eastern European girls that makes me want to move there one day.

Let’s go back to “8 ½ – Feberdrömmar I Vaket Tillstånd” – what is your message there?

Message? It’s an album between two other albums and, as it hits the streets, a solid statement that we have not given up nor have any thought of ever doing that either. However, if I had my will, I would love to see the album getting our listeners to actually experience fever-dreams while awake. That would be wonderful.

If I read correctly, you re-recorded the songs in search of more authentic sound?What was different in re-recording these songs, compared to the versions included in previous releases? To elaborate on the same question, may we involve you in indirect polemics with Frost of SATYRICON (and many others for that matter), expressing a general opinion on re-recording – what would you comment on this, with regard to your new album? Was not having the technical means back then a motive?
Would you re-record a whole album; and do you think the ‘authentic spirit’ is property of the given moment back in the day, or can it be actualized?

Frost:
“I think that it’s all a bit dubious whenever bands choose to re-record old material, because an album isn’t only about the tracks that are there but it’s something about the sound and the spirit of the time when it was recorded, and the spirit of the band at that point in time. I sometimes hear bands that do splendid live renderings of old songs, and they do it tighter and even more convincing than the old days; but as a more general view I think that there must be very very specific reasons to re-record whole albums. Sometimes you feel like you have good songs, but it just didn’t turn out that well because you didn’t have the proper means to record them properly or whatever. Still it feels strange if it should be for whole albums, not for just single songs.”

That is totally wrong, these takes were already recorded as demos BEFORE we recorded the real album, so in essence, they are the original recordings, or at least the base of these. I do agree with Frost on this, however, but as I said, the circumstances surrounding these very recordings are totally different. Yet, yes, of course one should avoid re-recording a whole album in general. Because, as he says, and I totally agree, there is no way to recreate the magic that fuelled the original sessions.

Niklas Kvarforth – Shining

Niklas Kvarforth – Shining

At the end of 2012, you issued a book: “When Prozac No Longer Helps” – how was it accepted by the audience?

Strangely enough, the book sold out in a matter of weeks. That is also why we are publishing a second edition next month. Same thing as last time, but with a different cover and some additional lyrics. More importantly, we’re only selling the book through www.shininglegions.com to avoid leaches getting their filthy hands on copies and then putting them up for insane prices on eBay and such. Pre-sales are looking good, so who knows, might be a third edition someday too. Completely depends on the demand of course.

To what extent do you think psychological deviance is a factor in extreme metal?

I don’t really know what extreme metal is, but as for Black Metal the answer is obviously yes. I cannot for the love of Lucifer understand how someone can even dare to touch the darkness without sincerity within their hearts. Luckily though, the ones who try usually get burnt quickly, and leave their futile attempts behind while carrying the wounds inflicted upon them till death and beyond!

Do you envision further books?

I don’t really consider what I have already released to be a real book to be honest. It’s a collection of lyrics. I did however write a book a while back, maybe 4-5 years ago but decided not to publish once Martin Strandberg came up with the idea of the movie instead.

What are your general plans for the future?

To rebuild what many have tried to destroy the past year. Signing with a new record-label and other collaborators before entering the studio to record number nine. Then of course some touring and playing as many festivals we can to secure our place on Tellus as the band your parents warned you about.

Do you have a message to your fans in Bulgaria?

Pray that we will get there soon so that you’ll experience our horror-ridden ceremony in person! And if you are female, do remember the dress code.

Final words…

Everything can be solved with violence, and if you still are unsuccessful, you just haven’t used enough violence.

Interview by: Mrazek & Beyond The Black

August 2013

[Българска версия]

Niklas Kvarforth: Не разбирам как някой може дори да дръзне да докосне мрака без искреност в сърцето?

Здравей, Niklas! Поздравления за размазващия “8 ½ – Feberdrömmar I Vaket Tillstånd”! Как се стигна до този албум?

Благодаря ти. 8 ½ съвсем не е нов албум. Преди около десетина години оригиналните предварителни записи за „III“ бяха издадени като бутлег от една германска компания, която обаче използва много сурови версии, предвидени като демота за Hellhammer преди влизането му в студио. Много се подразних, че тези шибаняци  се опитват да правят пари от работата на живота ми; нещо повече, бях изключително ядосан, че тези версии получиха широко разпространение. И така, понеже имахме достатъчно време, записахме баса и клавишните върху вече съществуващите писти и накрая се съюзихме с Dark Essence Records, за да ги издадем по начин, който би бил по-достоверен, по-интересен.

Как подбра гост-вокалистите, които участват в пет от песните?

През 2008 г. всъщност планирахме да презапишем нашия дебютен албум с шестима различни вокалисти, които да направят свои собствени интерпретации на песните. Това обаче не се случи, понеже записахме шестия и седмия албуми по време на тази сесия. По времето, когато се заиграхме с идеята, и шестимата се бяха навили за проекта. Сега, няколко години по-късно, се наложи да заменим един от тях, понеже с времето се получиха разногласия. Шестият, Trondr Nefas, за съжаление почина, и реших вместо неговото да включа парчето “Through Corridors Of Oppression”, което записахме по време на сесията на „III“ и което никога не е било издавано както трябва, освен на 7” сплит с финландците DOLORIAN.

Niklas Kvarforth - Shining

Niklas Kvarforth – Shining

Attila Csihar и Maniac придават доста “Mayhem” звучене на песните, в които участват… Включването на тези известни вокалисти основен мотив ли беше или може би колоритно допълнение?

Познавам тези  хора, с изключение на Famine, от много дълго време, и съм работил с тях по други проекти; очевидно, те са фантастични артисти, така че изборът не се основава на това дали са „известни“ или не, а дали са добри. Причината да съчетая старата идея за презапис на дебютния ни албум с тези песни бе да направим нещо съвсем различно този път. Всъщност, аз не усещам много „мейхемски“ дух просто заради Maniac и Attila, а що се отнася до последния, бих направил паралел по-скоро с PLASMA POOL и TORMENTOR, отколкото с MAYHEM.

Случи ли се някоя интересна история по време на записите?

Не съвсем. Записах оригиналните китари и барабани преди повече от десетилетие  и отминаването на толкова време хвърли известна сянка върху целия процес. Колкото до записите на двамата вокалисти, избрах да не присъствам, защото по мое мнение това би повлияло на работата им.

След излизането на албума планираш ли заснемането на видео към някоя песен от него?

Не.

Ще поканиш ли в евентуално видео някой от гост-вокалите, взели участие в албума?

Ако бихме записали видео, което няма да сторим, очевидно вокалистът, участвал в записа, следва да е там.

Niklas Kvarforth – Shining

Niklas Kvarforth – Shining

Замисляш ли турнета?!Концерти?

SHINING премина през доста негативизъм наскоро, както и аз в личен план, и засега сме участвали само на шест или седем фестивала през 2013 г. Дадохме обаче съгласието си за малко клубно турне из Европа в началото на ноември. Със сигурност ще бъде интересно да разпердушиним света с новия състав на групата няколко седмици без прекъсване.

Имах възможността да те гледам на живо (2009 в Германия заедно със SATYRICON) и мога да отбележа шокиращото ти (за някои) сценично поведение… Това ти ли си в реалния живот или е сценично представление?

Разбира се, че съм аз. Не представлява интерес за мен да играя роля, само за да дам на няколко идиота тема за разговор. Ако се занимавах с това 17 години въз основа само на шоковия ефект, групата би приключила много отдавна, както виждаме да се случва с други, правещи точно това. Разбираш ли, като артист трябва да „даваш“ нещо автентично , в противен случай твоята истинска природа евентуално ще излезе наяве. И все пак, реално не виждам какво ти или някой друг намира за шокиращо в нашето шоу.

Какво ще кажеш за страстната целувка уста-в-уста с вашия басист? Всъщност, и наша сътрудничка ви е гледала в Лондон, на същото турне със Сатирикон, и те е попитала тези неща лично… Ти си отстоявал хетеросексуалността си (споменавайки, че въпросният басист е гей), но си разкрил и пикантни подробности относно сексуални фетиши… Ако не сме много нахални, ще е любопитно да чуем каквото имаш да ни кажеш по тази тема…

Вашата сътрудничка, чуках ли я?

(Не, но тя ти предложи игри със страп-он. – бел. Сътрудничката)

"Колкото до целувките, те нямат отношение към собствената ми сексуална идентичност. Причината за тях е да подсиля усещането за дискомфорт и омраза у групата на сцената."

„Колкото до целувките, те нямат отношение към собствената ми сексуална идентичност. Причината за тях е да подсиля усещането за дискомфорт и омраза у групата на сцената.“

Не, сериозно, басистът за когото говориш – Andreas Larsen – е бисексуален задник, който трябва да бъде изнасилен заради простотиите, които ни причини накрая. За жалост, не мога да споделя цялата история от уважение към друг член на групата. Колкото до целувките, те нямат отношение към собствената ми сексуална идентичност. Причината за тях е да подсиля усещането за дискомфорт и омраза у групата на сцената. Поне при мен се получава. Колкото до сексуалните ми предпочитания, които са ви заинтригували, мисля че те се знаят от 5-6 години. Не е нищо особено, просто ми харесват женските ходила и крака в найлонови чорапи и 15-сантиметрови токове. От време на време и да пия урината, която се стича по тях. Ако имате интерес да чуете още, прочетете предстоящото издание на SKIN MAGAZINE, където може би разкривам твърде много. С остаряването обаче тези импулси донякъде отслабват. Надявам се да дойде момент, в който плътските удоволствия съвсем отсъстват в картината.

Намираш ли днешната блек-метъл сцена за освободена и вълнуваща, в този или друг аспект? Какво мислиш относно това да си „трю“, изкуството да е тъждествено на живота?

Моето изкуство – това са животът ми, религията ми и нуждите ми ведно, за добро или за лошо. Не ми пука ни най-малко, обаче, за каквато и да било сцена. Имам себе си и няколко братя и сестри в живота, което честно казано е повече от достатъчно. Никога не съм имал интерес или нужда да „принадлежа“ към някаква общност или каквото там вълнува идиотите.

През 2009-та бяхте обявили концерт в Пловдив, но той беше отменен. Спомняш ли си какво се случи?

Нямам идея, може да е било фалшива история. Сещам се, че тогава отменихме някакво турне, но не си спомням за отделни концерти.

Имате ли актуални оферти от промоутъри да посетите страната ни?

За жалост не.

Ако се беше появил някой с приемлива оферта, със сигурност бихме откликнали. България и тази част от Европа винаги са ме интригували. И ако се върна към предишния ти въпрос за сексуалните фетиши, ще кажа, че тази част на света, без да се замислям за секунда, притежава най-красивите жени, които някога съм виждал. Има нещо в източноевропейските момичета, което ме кара да искам да се преселя там някой ден.

Нека да се върнем към “8 ½ – Feberdrömmar I Vaket Tillstånd” – какво е посланието ти там?

Послание? Това е един албум между други два албума, който с появяването си е солидна заявка, че не сме се предали, нито пък имаме намерение някога да го сторим. Ако можех, обаче, искам да видя как албумът кара слушателите да преживеят потни кошмари наяве. Това ще е страхотно.

Ако разбирам правилно, презаписали сте песните в търсене на по-автентичен звук? Какво е по-различно при тези презаписи в сравнение с версиите, включени в предишни рилийзи? За да разширим въпроса, ще те включим в задочна полемика с Фрост от Сатирикон по отношение на презаписването поначало и оттам в частност новия ви албум. Какъв е мотивът за презапис – може би липсата на технически средства в миналото? Би ли презаписал цял албум; мислиш ли, че „автентичният дух“ принадлежи изцяло на момента в миналото или пък може да бъде актуализиран?
Фрост: „Мисля, че е съмнително, когато някоя група реши да презапише стар материал, защото един албум не се състои само в песните от него, а има нещо свързано със звученето и духа по време на оригиналния запис, с духа на групата по онова време. Случва се да чуя страхотни живи изпълнения на стари парчета от дадена група, по-стегнати и дори по-убедителни, отколкото в миналото; но ако говоря по-общо, необходими са много, много специални причини за презаписване на цели албуми. Понякога усещаш, че имаш добри парчета, но не са се получили, понеже не си имал средствата да ги запишеш както трябва. И все пак ми е странно да се презаписват цели албуми, а не просто отделни песни.“

Тук не сте разбрали, тези версии вече бяха записани като демота ПРЕДИ да запишем самия албум, така че, по същество, те са оригиналните записи или поне тяхната основа. Поначало съм съгласен с Фрост, но както казах, обстоятелствата около тези конкретни записи са съвсем различни. Като цяло обаче е добре музикантите да се въздържат да презаписват цели албуми – защото, както казва той – и аз съм напълно съгласен – по никакъв начин не може да се възпроизведе магията, възпламенила оригиналните записи.

Niklas Kvarforth – Shining

Niklas Kvarforth – Shining

В края на 2012-та ти издаде книга: „Когато прозакът вече не помага“ – как беше възприета от аудиторията?

Колкото и да е чудно, книгата се продаде за седмици. Затова следващия месец ще публикуваме второ издание. То ще се различава от предишното само по корицата и някои допълнителни текстове. Важно е, че продаваме книгата само на www.shininglegions.com, за да не допуснем пиявиците да вкопчат мръсните си ръце в копията, само за да ги пуснат после в eBay на безумни цени. Предпродажбите са добри, така че, кой знае, може един ден да има и трето издание.
Изцяло зависи от търсенето, разбира се.

Как мислиш, до каква степен психичните отклонения са фактор в екстремния метъл?

Не знам какво точно е екстремен метъл, но що се отнася до блек-метъла, отговорът очевидно е „да“. В името на Луцифер, не разбирам как някой може дори да дръзне да докосне мрака без искреност в сърцето. За късмет, тези, които опитват, обикновено изгарят бързо и изоставят безплодните си опити, ближейки получените рани до смъртта и отвъд!

Планираш ли бъдещи книги?

Честно казано, не смятам, че това, което съм издал, е истинска книга. То е сборник с текстове на песни. Преди време обаче написах книга, може би преди 4-5 години – но реших да не я публикувам, след като Martin Strandberg излезе с идеята за филма.

Какви са плановете ти за в бъдеще?

Да възстановя това, което мнозина се опитаха да разрушат през последната година. Да подпишем с нов лейбъл и други сътрудници преди да влезем в студио да запишем „номер девет“. После, разбира се, турнета и колкото се може повече фестивали, за да си подсигурим мястото на Tellus като онази банда, за която родителите ви предупреждават.

Имаш ли послание към феновете си в България?

Молете се да дойдем скоро, за да изживеете нашата церемония лично и да се втрещите от ужас! Ако сте от женски пол, помнете дрес-кода.

Последни думи…

Всичко може да се разреши с насилие, а ако не става, не сте използвали достатъчно насилие.

Въпросите зададоха: Mrazek и Beyond The Black

август 2013 г.

[English version]

Видео интервю с Кай Хансен

Кратко, но интересно интервю с Кай Хансен (GAMMA RAY) директно от студиото в което музикантите пребивават понастоящем. Видеото е заснето на рожденият му ден (17 януари), когато групата изсвири новият си албум пред малка група фенове, имали късмета да спечелят пропуск за това.

Концертът на GAMMA RAY и специалните им гости RHAPSODY OF FIRE, ще се състои на 27 март  2014 г. в зала „Универсиада”, град София.

news_gamma_ray_poster_universiada

Билетите за концерта се продават в мрежата на EVENTIM в цялата страна. Местата, от които могат да бъдат закупени, са магазините на Пикадили, Germanos, Technopoilis, OMV, Office 1 Superstore, Техномаркет, ESPO груп, Usit Colours, Outlet Alex, На Тъмно, Metal Heaven,Фотосинтезис, каса 3 на НДК, Дворец на културата и спорта – Варна, Пловдив – билетна каса пред общината, както и онлайн на Eventim.bg

Пропуските се продават в момента на  цена от 35 лева, а при налични в деня на концерта, както и на място в залата, цената им ще е 45 лева.

„АТЛАНТИК е жив, планираме много участия“

Здравейте! Тази година премина за вас под знака на 30-годишния ви юбилей и нов албум. Чувствате ли се обръгнали в метъл попрището и какво още искате да постигнете?

АТЛАНТИК: Здравейте! Точно така се чувстваме, през цялата 2013 г. бяхме много активни. След записването и пускането на пазара на новия ни албум „Конникът на смъртта“ имахме редица участия в София и други градове.

Следейки малко по-внимателно изявите ви, забелязах, че често излизате в различен състав. За човекът – АТЛАНТИК: Димитър Димитров, постоянното присъствие е задължително, но: Иван Лазаров или Александър Младенов е актуалния владетел на палките в групата? Защо вокалистът ви Сашо не е винаги с вас? Колко и кои са активните членове на състава в момента?

Димитър Димитров - основател на Атлантик

Димитър Димитров – основател на Атлантик

АТЛАНТИК: Няма как да се отрече тази характерна черта на АТЛАНТИК – променливостта на състава. Ти сам каза – Димитър Димитров е „човекът-АТЛАНТИК“ – лидерът на групата през цялото й съществуване. Силното лидерство в една група предопределя и начина, по който тя се развива и функционира. Има много примери от световноизвестните групи в рока, при които безспорният лидер реализира своите безспирни търсения за ново и по-добро звучене и стил чрез чести промени в състава, за добро или лошо. Примерите са до болка познати – Ричи Блекмор в Рейнбоу, Дейвид Ковърдейл в Уайтснейк, Иън Андерсън в Джетро Тъл и много други. В нашия случай по-често обстоятелствата ни принуждават да търсим нови членове на групата, отколкото подобни „търсения” на лидера.
Актуалният състав на АТЛАНТИК в момента е: Димитър Димитров (китара, вокали), Михаил Бонев (бас-китара, вокали), Александър Младенов (вокали) и Иван Лазаров (барабани, вокали).
Иван Лазаров е един от основателите на АТЛАНТИК и за пореден път се завърна в групата в началото на 2012 г., като помогна много за организирането на редица наши участия.
Михаил Бонев е в групата от началото на 2010 г. в качеството си на басист и соло-вокалист.
Сашо Младенов, който е бил барабанист на АТЛАНТИК в продължение на 7 години, е и соло-вокалист в  записите от предишния ни албум – “Great Names of Past”. След двегодишно прекъсване той също беше привлечен отново, вече като  вокалист – двамата с него постигнахме много успешен вокален тандем.
Така се оформи състава, в който сме вече повече от година и половина и в който излязохме в ROCKit. Сашо участва и в друг проект, който заема по-голяма част от времето му, така че вероятно тази година ще продължим без него. Иван също има планове да възстанови „БГ Рок”, така че ще ни се налага да реагираме гъвкаво, когато той няма да е на разположение. Много български групи са в подобно положение, тъй като музикантите търсят разнопосочна реализация в среда, която не предоставя почти никакви възможности за развитие. Други просто напускат попрището, защото то не им осигурява доходи, а времето не им достига, за да се посветят на музиката като хоби.

Знаем за суровите условия в родната действителност за рок музиката. Вие се самоиздавате. Как тиражирате изданията си, особено последния албум? Защо, въпреки множеството концерти, не го разпространявате по-активно?

АТЛАНТИК: Суровите условия за бъларската рок музика са често спрягане тема, включително в много наши интервюта.  За съжаление АТЛАНТИК е ярък пример как една група с мощен старт през 80-те години в жанр, който е много популярен и търсен от младежта по онова време, със силни авторски спийд и пауър метъл композиции, не успява да се нареди сред именитите си 3-4 конкурентни групи поради ограничеността на възможностите за реализация у нас. Като се започне с рестрикциите от страна на политическата система тогава, на която и АТЛАНТИК са били жертва, и се продължи със социалния и икономически хаус през следващото десетилетие, в който сферата на изкуството не остана незасегнато. Завладяването на масата от слушатели със заразата на поп-фолка не остави много място за присъствие на други стилове на малката българска музикална сцена.
Изданията ни са тиражирани по различни начини през годините, а последните два албума разпространяваме сами. Забавихме активното разпространение на новия албум заради надеждата ни, че ще успеем да го подобрим като продукт за пазара – една достойна презентация на 30-тата ни годишнина. А за това ни трябваха допълнителни средства.

90-те години, ако не се лъжа, имахте партньорство с едноименна верига сладкарници и няколко изяви чрез тях. Можете ли да ни разкажете нещо интересно от това време?

АТЛАНТИК: Партньорството се изразяваше в спонсорство от тяхна страна – за издаване на албумите ни по това време.

Преди известно време имахте амбицията да свирите в чужбина и дори бяхте извън страната известно време. Какво се случи в този период? И защо все пак се върнахте?

АТЛАНТИК: Преди 2 години Митко беше за известно време в Италия, където търси възможности за издаване на музиката ни в Западна Европа. Италия не се слави като рок-нация и търсенето му не се овенча с особен успех, но това не отслаби амбицията ни да търсим реализация на Запад.

Знаем, че имате големи концерти извън България. Разкажете за някои от тях!

АТЛАНТИК: През 2004 г.„АТЛАНТИК“ бяха поканени да представят албума си “Призрачен град” на „Дните на метъла – Замчушко – 2004 г.“  град Малборг, Полша, където свирят като хедлайнери и закриват фестивала. На същата сцена свирят и напусналите групата Behemoth китарист и барабанист с новосвормираната си група. След излизането на албума групата отново е поканена и свири на фестивала и през следващата година. През юли 2013 г. свирихме на голям международен мотофест в гр. Пирот, Сърбия. Все още не сме пробвали да се задържим за по-дълго време в чужбина, но обмисляме сериозно тази възможност.

Англоезичните ви издания са истинска дискографска рядкост. Могат ли да бъдат открити някъде? Те реализираха ли големи продажби?

АТЛАНТИК: Последните ни 2 албума са записани на английски език, тях издаваме и разпространяваме сами, поради което наистина могат да бъдат наречени „дискографска рядкост“. Тези издания са трудно откриваеми на пазара и вероятно, за да се снабдят с тях, ще трябва да влезете в контакт с нас лично.

Атлантик

Атлантик

В едно радио-интервю казахте, че „бизнесът не върви“, поради което трудно реализирате проектите си. Какво според вас трябва да се промени, за да може вашата, а и въобще метъл музиката, да намира по-лесно почитателите си? Какво ви липсва в нашата действителност?

АТЛАНТИК: В нашата действителност липсва цялостна схема – път по който да се опитва да върви и да се развива една група, за да постигне целите, които си е поставила. Излизайки пред публика – на клубна или концертна сцена, групите не могат да се надяват, че усилията и таланта им е възможно да бъдат възнаградени, като бъдат забелязани от някой продуцент, който да подпомогне развитието им. Има много слаб музикален бизнес, защото няма развит музикален пазар, особено в рок жанра. Много са ограничени възможностите за излъчване по радио и телевизия на групи, които не са сред най-известните. Няма официално възприет метод, по който да се води национална музикална класация – такава още няма.
Според нас, в момента бизнесът е в най-ниската си точка. И тъй като е стигнал дъното, ние очакваме, че през новата 2014 г. ще има раздвижване в положителна посока. Дано очакванията ни да се сбъднат, да се появи светлина в тунела – това си пожелахме на връх нова година, докато бяхме на новогодишната сцена в Тетевен. Този концерт всъщност беше един добър знак, с който започна 2014 година – бяха поканени само рок-групи, повечето от които млади и надеждни, и бяха харесани от публиката на площада, която наброяваше почти половината град.
Тук е мястото да отбележим, че се радваме, че се пoявяват такива рок и метъл-сайтове като вашия, където може да се намери полезна и адекватна информация, оценки и анализи на събития от жанра.

Имахте планове за голямо шоу към края на тази година, с много гости. Случи ли се така, както го планирахте? Разкажете на нашите читатели, как организирате концертите си?

АТЛАНТИК: Идеята ни да отпразнуваме 30-годишнината на АТЛАНТИК заедно с музиканти и групи, с които пътищата ни са се преплитали през годините,  и да представим новия си албум в голям столичен рок-клуб, за наша радост, се осъществи до голяма степен. Шоуто се случи в клуб ROCKit на 04 декември. Специални наши гости бяха приятелите ни от Аналгин, Sheky and the Bloodrain и Торнадо. Групите забиха много здраво и саундът беше страхотен. Ти отрази събитието подобаващо, за което ти благодарим. Много сме благодарни на Звезди, който направи възможно този концерт да се случи.

Чуваме по концертите ви нови композиции. Кога мислите да реализирате нов албум? И пак ли ще го издавате със собствени сили?

АТЛАНТИК: В момента работим по отделни парчета на етап композиране. Имаме и готови нови песни. Надеждата умира последна, не сме се отказали да поверим издаването на албума на някой, който има за занятие тази дейност. Така ние ще можем да свършим нашата част от работата пълноценно, а именно – да сътворим и запишем добра музика, която да се хареса на рок и метъл аудиторията. Както се казва, нова година – нов късмет. По новия албум имаме още доста работа и вероятно ще стане факт след средата на 2014 г.

Често в китарните композиции се промъкват елементи от класическа музика. Има ли специална причина за това и ако да, каква е тя?

АТЛАНТИК: Такива елементи в музиката ни прокарва китариста ни Митко, който често  прави вмъквания в рамките на наши авторски композиции. В България няма много групи, които включват класически елементи в музиката си, а в историята на англо-саксонския рок има немалко аналози. Това прави рока да звучи по-интересно.

Има ли интерес от страна на феновете към ранните ви албуми? Планират ли се преиздания? Авторските ви права за неопределен срок ли са предоставени на старите ви издатели?

АТЛАНТИК: Интерес към ранните ни албуми определено има. Можем да кажем, че старите ни парчета са доста въздействащи върху публиката и не веднъж по участия феновете са искали албумите ни. Не сме планирали преиздавания. Понякога записваме нови версии на по-стари парчета, за да се получи по-актуално звучене. Лично за мен автентичните записи от първия и втория ни албум са много стойностни и звучат наистина класически, слушани днес. Нямаме регламентирани договорни отношения за старите ни издания.

Освен внушителен репертоар, често посягате и към голям брой кавъри. На какво се дължи това? Задоволявате клубните желания с тях ли?

АТЛАНТИК: Налага се. Клубовете и публиката го изискват.

Каква част от авторското си творчество изпълнявате в актуалния си състав? 

АТЛАНТИК: Малка част – около една четвърт. Стараем се да припомняме и стари парчета на публиката, за да не потънат в забвение.

Какви са плановете ви за бъдещето? Какво да очакваме от вас и колко често ще ви виждаме на сцена?

АТЛАНТИК: „АТЛАНТИК“ е жив и активен в момента, както вече казах имаме много участия през последната година и са планирани още – до февруари включително. Планираме записване на нови песни в непосредствено бъдеще и издаване на нов албум през 2014 г.

Благодаря ви! Вашето послание?

АТЛАНТИК: Благодарим и ние! Пожелаваме много успехи на „The Other Side Metal Webzine” и нека музиката, която всички ние обичаме, да процъфти през новата 2014 г. и занапред и в родината ни.

Светльо (Rock Thrashler)

Премахването на татуировки е безболезнено, но отнема от няколко месеца до една-две години

Едва ли има почитател на рок и метъл музиката, който да е безразличен към татуировките. Или е запален почитател, който не пропуска възможност да си направи графика на тялото, или обича да заглежда татуировките да мадамите, или посещава тату-фестовете заради музикалната програма, или всичко това накуп. Определено тази субкултура навлезе не само у нас. Преди десетилетия витаеше схващането, че татуировката се слага за цял живот. Но ето че, с напредването на технологиите това вече не е така, вече са разработени редица методи, които вече се предлагат и в България. Представям ви интервю с Петя Холевич, която се занимава с отстраняване на татуировки и поставяне на перманентен грим.

Петя Димитрова ХолевичЗдравей, Петя! Представи се накратко на читателите на The Other Side…

Здравей Мразек! Аз съм на 35 години от град Варна. Занимавам се с премахване на татуировки от април 2009 г. Работя към „Про Дерма“. Една от големите ми страсти е рок музиката, почитател съм от 13 годишна.

Едно от нещата, с които се занимаваш, е  премахването на татуировки. Защо един човек би пожелал да си отстрани татуировката?

Основните причини са най-вече, че не я харесват или им е омръзнала. Друга причина да я махне е свързана с нова работа в която не е позволено наличието на татус.

Спомена, че това е сравнително нова технология. Разкажи за нея.

Технологията е разработена през 1990 г. от д-р Wade Cheng. Той е почетен биохимик, който има богат опит с дисциплини като: химия, фармакология, биология, биохимия. Преди тази позиция Уейд е старши химик изследвания в Biorad Laboratories и Smith Kline Beechman Corporation. Той притежава MSIN по аналитична химия и неорганична химия от университета в Сан Франциско и докторска степен по биохимия от университета на Калифорния, Дейвис.

Какъв период от време изискват тези процедури?

Периодът е дълъг от 2-3 месеца до 1-2 години. Всяка следваща процедура не може да бъде извършена по-рано от 1 месец от предходната.

Болезнено ли е?

Премахването на татуировки е същото както и правенето им, не е много болезнено. В случай на дискомфорт използвам упойка, която е разработена специално за Rejuvi.

Какви типове багрила се премахват най-успешно с тази технология?

Премахват се на 100% всички видове и цветове багрила.

Ако някой реши да си направи корекция на татуировка, която има, този метод позволява ли частичното й премахване и после татуиране отново?

Да. Мога да махна определена част от татуировката и после след като се възстанови кожата за около 6-7 месеца може да се направи нова. Може и перманентен грим също да бъде премахнат и след определения период за възстановяване и на кожата да се направи нов.

Освен с премахване на татуировки, Петя се занимава и с поставянето на перманентен грим

Освен с премахване на татуировки, Петя се занимава и с поставянето на перманентен грим

А какво е положението с татуировки тип “затворнически”?

Те са най-лесни за премахване, защото са работени не с машинка и на по-горен слой от кожата. Пигментите са обикновенни и Rejuvi лесно се свързва с тях и ги премахва.

С теб обсъдихме и премахването на татуси чрез лазер – какви са недостатъците на този метод в сравнение с този, който ти практикуваш?

Недостатъците на лазера е, че остават значителни белези след употребата му. Лазерът премахва следните цветове пигменти: черен, кафяв, сив и тъмно син. Но не заличава: зелен, червен, жълт, бял и светло син пигмент. Не може да се разчита на 100% премахване с лазер за разлика от Rejuvi.

Каква е ситуацията в България по сравнение със света, че и даже с околните страни, по отношението на процедурите за премахване на татуировки?

Като се вземе предвид ситуацията в България, не е много обнадеждаваща. Хората в България не са осведомени за този метод на премахване на татуировки. И когато намерят нашият сайт Pro Derma се обнадеждават, че най-после са намерили специалист, който може да им реши проблема. В другите държави като: Румъния, Сащ, Дубай и др. успешно се работи с Rejuvi от поне 9-10 г.

Сертификат за премахване на татуировки

Ако някой реши да си премахне татуировка или да получи консултация, къде трябва да се обърне?

Може да се обърне директно към мен. Това са моите контакти за връзка: GSM: 0899186687; 0884116816; e-mail: poisona666@abv.bg. Консултациите се провеждат лично от мен.

Кой сезон е най-подходящ за извършване на подобна процедура?

Препоръчвам всеки друг сезон освен лятото, защото когато се правят процедурите не трябва мястото да бъде излагано на слънце и не трябва да се мокри до 10 дни.

Не на последно място, каква е стойността на една такава услуга?

Изчислява се на кв. см. Цената е 30 лева на кв. см. за първа процедура. Като всяка следваща процедура цената пада на долу в зависимост от това колко се е премахнал. За татуировки се правят от 6 до 9 процедури, а за перманентен грим 3-4. Ако татуса е прекалено голям има отстъпки в цената.

Когато човек си прави татуировка, какво трябва да има в предвид, ако ще я маха след това?

По-добре да обмисли обстойно своя модел и да е сигурен, че иска точно това, за да не се налага премахване. Рокаджии, мислете преди да си направите татус и когато сте на 100% сигурни, че искате определения тогава го правете!

Кажи нещо в заключение…

Слушайте хубавата вечна рок музика. Четете The Oder Side и рубриките на Мразек и мислете преди да направите нещо!

 

Благодаря ти, Петя, за това интервю! Успех!

Въпросите зададе: Mrazek

Премахване на татуировки и поставяне на перманентен грим