Начало » Интервюта (Страница 8)
Category Archives: Интервюта
Forlorn
- ALMA MATER revealed the song “Pain” feat. G. McManus (KOROZY)
- Gallery: RAMPART, HARD COMPANY, STORM and FAT WHITE CHIEFS in Sofia
- Gallery: BESTIA ATER, PAST REDEMPTION and PROKAZA in Sofia
- Gallery: TERRAVORE, CONCRETE, CIROZA and SQUAD OF DEATH in Sofia
- JUDAS PRIEST are working on new album
- NANOWAR OF STEEL reveals music video for new single “Uranus” feat. Michael Starr (STEEL PANTHER)
- Gallery: U.D.O. in Plovdiv
- Rob Halford’s Confess: “I’m a pop tart”
- Gallery: Sea Of Black Festival 2020
- Gallery: SCHIRENC PLAYS PUNGENT STENCH in Bulgaria
Последни публикации
- В „Тотална инвазия“ на 29 октомври
- BENDIDA издават новия си албум „Elysian Fields“
- На 27 октомври в „От другата страна“ по Радио Варна
- Рок фестът We Are Going To Мъглиж 2026 е на 14 и 15 август
- MYRATH отново в София на 17 април
- На 20 октомври в „От другата страна“ по Радио Варна
- Програма на концерта на SUNN O))) този петък
- В „Тотална инвазия“ на 15 октомври
- MORTAL REMAINS се присъединяват към концерта на BAEST в София този петък
- На 13 октомври в „От другата страна“ по Радио Варна
- BRAINSTORM във Фрактура тази неделя
- „Circling from Above“ от STYX в „Картини от една изложба”
- Програма на концерта на ASHES OF ARES в София този петък
- В „Тотална инвазия“ на 8 октомври
- KHANЪ на шаранъ навръх Никулден на 6 декември в клуб „При Черепите“
- Програма на концерта на OPETH в София този петък
- На 6 октомври в „От другата страна“ по Радио Варна
- SVETLIO & THE LEGENDS откриват есенния си сезон в София на 24 октомври
- PAST REDEMPTION преиздават дебюта си „Decomposed“
- Eugene Abdukhanov (JINJER) във Фрактура тази неделя
Архив
Облак категории
ABADDON: Идваме с мир и за да ви донесем ритми и мелодии от цялата Вселена
януари 31, 2016 7:30 / Вашият коментар
Здравейте, представете групата на читателите на The Other Side…
Здравейте, ние сме ABADDON, Alien Death Metal от България. Виманата ни е гарирана във Варна.
Екипажът ни се състои от:
Марин Маринов – вокали, китари, етно инструменти;
Румена Маринова – клавири;
Тодор Войнски – китари, етно инструменти;
Христо Димитров – бас;
Атанас Мачев – барабани, перкусии.
Идваме с мир и за да ви донесем ритми и мелодии от цялата Вселена.
Изпратихме 2015 г. Каква е равносметката за ABADDON?
За ABADDON 2015 година беше много плодотворна. Успяхме да довършим, издадем и промотираме нашия първи албум. Изключително благодарим на целя екип, който работи с нас – дизайнера Иван Беров, Бруталика принт, фабрика Кристал Тон 2, Министерство на Културата – без тях това начинание нямаше да е успешно. Благодарим и на феновете, които ни уважиха и подкрепиха, идвайки на концертите и закупувайки артикули от нас.

Abaddon
Издадохте дебютен албум, какво е неговто послание?
Всички на планетата сме едно – имаме единен произход, развитие, история и бъдеще. Нека се забавляваме и усмихваме, бидейки парченца от големия Космически пъзел. А какъв по-добър фон за това от нашия дебютен албум ☺
Къде го записахте?
Записахме, миксирахме и мастерирахме в нашето студио – Playground Studio. Апаратурата за китара и бас – усилватели, педали и кабинети, са изработени от Марин Маринов – facebook.com/MetalGearBG. Бе изключително удоволствие да разполагаме с нужната апаратура за неопределен период от време. Това ни позволи да изпипаме детайлите, като се постараем да запазим естественото, първично звучене на материала ни.
Забавни моменти също не липсваха – освен прецизни профисионалисти, членовете на групата сме и парти зверове.
Някаква интересна или курозна случка по време на записите?
Много са тези моменти, защото етапът на записване продължи близо две години – нещо което няма да си позволим с предстоящия албум. Интересна е историята на интрото за „Shiva The Destroyer“. Марин и Тодор бяха решили да го запишат със баглама – традиционен турски фолклорен инструмент. А какво по-добро място за закупуване на турски инструмент от Турция? Речено – сторено! Отидохме на екскурзия в южната ни съседка. Гмуркахме се (Атанас Мачев е профисионален водолаз), ловихме свирепи морски създания с харпун, изживяхме много приключения и най-важното – спечелихме баглама – награда за първо и второ място в конкурс за пехливанска борба! Тази баглама можете да чуете в началото на „Shiva The Destroyer“!
Нещо да кажете за текстовете?
Текстовете са на три езика – български, английски и шумерски. Често ни питат от къде знаем как се произнасят думи от древен, мъртъв език. Отговорът ни е – (…. Пауза за напрежение…..) – Знаем! Шегата настрана – имаме вербален разговорник в софтуера на виманата ни, т.е. можем да говорим и пеем на всеки език, дори и такива, които не са от тази планета.
Вие сте си издател? Не сте ли търсили лейбъл?
Да, ние се самоидаваме. Първоначално потърсихме лейбъли, които да ни издадат. Имаше интерес от един щатски и един скандинавски лейбъл, но условията им не се покриха с нашите изисквания. Тогава запретнахме ръкави, счупихме касичките си, събрахме средства и задействахме процеса сами. От упражнението разбрахме, че повечето западни лейбъли не са склонни да инвестират в първи албум на група. Те чакат групата да се утвърди сама и да има достатъчен интерес от публиката – лайкове във фейсбук, продадени албуми, турнета – за да инвестират. За жалост това е омагьосан кръг. За успешен старт на група се изискват доста средства – апаратура, студийно време, физическо издаване на албум, мърчъндайз, разходи за турнета. Щастливи сме, че успяхме да завъртим „колелото“ и благодарим на феновете, които ни помагат в това начинание!

Abaddon – Abaddon
Как феновете могат да се сдобият с издането?
Албумът е достъпен за закупуване от:
– нашата фейсбук страница – facebook.com/abaddonbg;
– бандкемп – abaddonbg.bandcamp.com;
– магазин Яко (София).
Какви концертни планове имате?
Тази година – няколко концерта в страната, участие на Autumn Souls Of Sofia Festival 2016, вероятно няколко концерта в държави съседки. До три години – Вакен. До пет години – концерт на Луната и Марс. До десет години – концерти извън Слънчевата система.
Имате ли планове за видео клип?
Да, планирали сме клип. Ще използваме виманата. Като цяло кадрите ще са как летим наляво/надясно, нифелими, бомби, картечници, мускули, кръв и пот – стандартен метъл клип. А за завършек – свирим на гърба на слонове в Тайланд, докато около нас танцуват травестити.
ABADDON… Каква история стои зад това име?
Групата се роди през 1999-та в град Шумен. Бяхме повлияни от тогавашната Death Metal сцена и разбира се искахме да свирим точно такъв стил. Естествено трябваше да имаме и супер яко име. В юдейската митология ABADDON е описан, като демон, поглъщащ и безследно унищожаващ гробовете. В Новия завет, като Ангел на бездната или Ангел на смъртта. Точно каквото ни трябваше ☺
Какво е вашето мнение за българската метъл сцена?
Обичаме българската метъл сцена! Това е нашия дом. Както във всяка къща, винаги има какво да се подреди, почисти, подмени, но като се прибереш уморен след труден ден и седнеш пред телевизора усещаш че това е дома ти! Това за нас е българската сцена!

Abaddon
Къде виждате ABADDON след 10 години?
В Playgroud Studio, записващи нов албум – титаниев.
Един въпрос, който задават, после спрях, но поради големия интерес от страна на читателите, задавам отново. Какво мислите за съвременната порно индустрия?
Съвременната порно индустрия е в запад. Няма вече имена като Jenna Jameson , Tera Patrick, Silvia Saint, Briana Banks, Aria Giovanni, John Holmes, Ron Jeremy, Peter North. Ние растяхме в атмосферата на 90-те и началото на първото десетиление на века ни, когато в порното имаше още професионализъм, мъжество, морал! Това ни направи истински мъже!
Какви са бъдещите ви планове?
Надяваме се да успеем да запишем, обработим и издадем втория си албум тази година. Плануваме и концерти, както в страната, така и в чужбина. Клипът ,който коментирахме, също е в „to do“ листа ни. Това е за 2016 г.
За петилетката – трябва да сме станали милионери-медийни звезди, да сме се кандидатирали за политически лидери, да сме изнесли концерт на Луната и Марс (от там ще идва финансирането ни – концертна дейност и мърчъндайз – космически костюми).
За десетилетката – ядрена война и последващо наше доминиране над Слънчевата галактика!
Купете си албум сега, за да ви запишем в нашата база данни като приятели отрано, да не стават грешки!
Забравих ли да ви питам нещо?
Да, забрави – „Как успявате да сте толкова яки и да свирите такава невероятна музика?“
А ние бихме отговорили – „Просто сме естествени.“
Вашето послание до феновете и читателите на The Other Side…
Мили хора, веселете се, хапвайте си, слушайте хубава музика, носете си новите дрехи, защото след десет години, както прочетохте, на Земята ще може да се слуша само метъл, дрехите ще са предимно кожа и естествени материи, храната ще е само био (никакво ГМО) и основно вегетарианска.
Последни думи…
Как се казвате и купихте ли си албума?!
Споделяне:
- Click to share on Telegram(Отваря се в нов прозорец) Telegram
- Click to share on X(Отваря се в нов прозорец) X
- Споделяне във Facebook(Отваря се в нов прозорец) Facebook
- Натиснете, за да споделите в LinkedIn(Отваря се в нов прозорец) LinkedIn
- Натисни, за да изпратиш по и-мейл(Отваря се в нов прозорец) Имейл
- Натиснете, за да отпечатате(Отваря се в нов прозорец) Отпечатване
- Натиснете, за да споделите в Reddit(Отваря се в нов прозорец) Reddit
- Натиснете, за да споделите в Tumblr(Отваря се в нов прозорец) Tumblr
- Натиснете, за да споделите в Pinterest(Отваря се в нов прозорец) Pinterest
- Натиснете, за да споделите в Pocket(Отваря се в нов прозорец) Pocket
- Щракнете за споделяне в WhatsApp (Отваря се в нов прозорец) WhatsApp
PRIMORDIAL: Бъдете готови!..
януари 22, 2016 22:47 / 4 коментара за PRIMORDIAL: Бъдете готови!..
Здравей, Alan! Представи себе си и членовете на групата…
– това го има в нашата биография на сайта ни. /защо ли те питам?/
Какви са новините от PRIMORDIAL?
– нашият последен албум, нашето осмо издание излезе преди, може би, 14 месеца. оттогава направихме няколко шоута и записахме участия на фестивали, имаме още повече планирани за тази година

Разкажи ми повече за последното ви издание „Where Greater Men Have Fallen”…
– като какво? бе записано насред Ирландия за разнообразие…..насред лятото, вместо посред зимата.
Къде и как бе записан? /защо ли те питам?/
– насред Ирландия…..по средата на нищото? нормален начин? като жив, колкото е възможно. без кликове в песните, без редактиране, без автоматични мелодии. като жив, до колкото можахме
Разкажи ми за текствете в него? Концепция? Кой е авторът?
– това съм аз….няма цялостна концепция. отчуждение, предателски действия, бунтове, мъченичество, политическа криза, преодоляване на шансовете… това е мрачен запис за мрачното бъдеще….
Да се върнем в миналото: PRIMORDIAL – какво се крие зад историята на това име?
– това също го има в биографията в нашия уебсайт /защо ли те питам?/, избрахме го през 92.никой друг не го е…..доста важно
Как определяте музикалния си стил?
– не сме метъл……това да го определят журналистите и феновете /защо ли те питам?/
Щастливи ли сте в вашия лейбъл Metal Blade Records?
– със сигурност, велики хора. нямаме проблеми. те ни оставят сами да си работим по нашите неща и приемат нашата работа каквато се получи.
Имате ли планове за концерти и турнета?
– със сигурност.има ли някакво значение, за да се изброят концертите, които не са във вашата страна? /бате, няма значение, защо ли те питам?/
Имате ли някакви планове да напрвите ново видео?
– ? ние направихме две за последния си албум….. /бате, за 14 месеца не е зле/
Свирихте тук през 2003-та, какво помните от България?
– прекарахме невероятно време, нова и интересна територия за нас. ние научихме много от тогава. но този път ще видите по-мощна банда
Приготвили ли сте нещо специално за предстоящото шоу в София?
-същият сет както винаги. кръв, много пот и никакъв компромис. трябва да бъде много, много дълго шоу също така…..пригответе се
Какво е твоето виждане относно днешата екстремна метъл сцена? Каква е ситуацията в Ирландия?
– не знам какво се случва наистина сега, не се интересувам особено. има някаква малка и млада thrash сцена и имаме млади банди като malthusian, zom, slidhr и по-стари гвардейци като mourning beloveth и cruachan.
Знаеш ли нещо за българската метъл сцена?
– наистина не много, опитвам се да следя връзките в youtube на съпорт бандите
Какви са ви основните планове в бъдещето?
– ще се опитаме да не умрем скоро…..освен това, секс, наркотици и рок едн рол, нали?
Забравих ли да те питам нещо?
– идея си нямам /кажи ве, да ти се махам от главата!/
Последни думи? Твоето послание до читателите на The Other Side…
– бъдете готови…….
Интервю на Mrazek с уникалния Alan от PRIMORDIAL
Благодарности на Live & Loud!
Споделяне:
- Click to share on Telegram(Отваря се в нов прозорец) Telegram
- Click to share on X(Отваря се в нов прозорец) X
- Споделяне във Facebook(Отваря се в нов прозорец) Facebook
- Натиснете, за да споделите в LinkedIn(Отваря се в нов прозорец) LinkedIn
- Натисни, за да изпратиш по и-мейл(Отваря се в нов прозорец) Имейл
- Натиснете, за да отпечатате(Отваря се в нов прозорец) Отпечатване
- Натиснете, за да споделите в Reddit(Отваря се в нов прозорец) Reddit
- Натиснете, за да споделите в Tumblr(Отваря се в нов прозорец) Tumblr
- Натиснете, за да споделите в Pinterest(Отваря се в нов прозорец) Pinterest
- Натиснете, за да споделите в Pocket(Отваря се в нов прозорец) Pocket
- Щракнете за споделяне в WhatsApp (Отваря се в нов прозорец) WhatsApp
BLEAK REVELATION: Последните думи ще запазим за момента, в който няма да имаме възможност да кажем каквото и да е друго
декември 22, 2015 19:58 / Вашият коментар
Здравейте, представете групата на читателите на The Other Side…
Привет. Ние сме BLEAK REVELATION, дуум-дет метъл банда от София. При нас свирят двуметров леприкон, Дядо Коледа, човек който пие само вода и не на последно място, жител на столичния квартал „Надежда“. Обичаме цветята, котенцата, дюлевата ракия и лошото време.
Изпращаме 2015 г. Каква е равносметката за BLEAK REVELATION?
Един дългосвирещ албум, който беше тиражиран в тлъст дигипак, десетки публикации и позитивни оценки по специализирани медии (български и чужди), както и няколко концерта, сред които подгрявка на румънските легенди NEGURA BUNGET. Макар че лятото се отдадохме на мързел, смятам че коефициентът ни на полезно действие не е твърде пренебрежим.

Bleak Revelation
Издадохте дебютен албум, какво е неговото послание?
Записът е доста разнороден стилово, но се занимава главно с теми като живота и смъртта, човешкото страдание и крехкостта на здравия разум. На места надеждата се прокрадва плахо, но с „Defied By Clouds“ полагаме асфалт и минаваме отгоре с валяк.
Къде го записахте? Някаква интересна или курозна случка по време на записите?
Нещата се случиха на територията на домашното студио на белгийския музикант Deha и Gate 32 Studios на Янис Петрас. За съжаление нищо куриозно не се е случвало по време на самите записи. Дейно участие в оформянето на крайния продукт взеха двете котки на Deha, домашната баница с топено сирене на неговата приятелка, ориза с пиле от един китайски ресторант близо до „Пиротска“, няколкостотин литра бира, водка, ром и уиски, както и извратеният хумор на всички замесени в процеса.
Впрочем, на финалните акорди на „Defied By Clouds“ можете да чуете първичните крясъци на няколко души, които официално не изпълняват такава роля в албума. Това брои ли се за интересна история?

Bleak Revelation
Нещо да кажете за текстовете?
Текстовете са поделени между Александър, Константин и мен (често в едно и също парче), което вероятно придава доста шизофреничен вид на лириките.
Вие сте си издател? Не сте ли търсили лейбъл?
Не, а няма и смисъл. Малките лейбъли не могат да предложат достатъчно добро финансиране на записите и тиража, а за момента се справяме достатъчно добре сами с разпространението на диска – по концерти, с пощенски пратки до всички краища на света (за момента сме изпращали до Англия, Норвегия, Италия, Унгария, Русия и др.) и с помощта на приятели като магазин „Яко“. Относно промотирането на изданието, смея да заявя, че вършим нелоша работа чрез партньорски медии, социални мрежи и сайтове като Bandcamp и ReverbNation, където регистрираме и продажби на дигиталната версия на албума.
Как феновете могат да се сдобият с издането?
Ако случайно решите да си причините това, можете да го получите чрез някой по гореизброените начини – просто трябва да се свържете с нас по мейл (bleak.revelation@mail.bg) или във Facebook и да си заръчате копие. Скоро албумът ще бъде достъпен и чрез онлайн магазина на Distributor Of Pain.

Bleak Revelation – Afflictive Seclusion
Какви концертни планове имате? Например национално клубно турне с акустична програма?
Най-скорошното ни участие беше на благотворителния концерт за малкия Валери, който се проведе на 20 декември в клуб Live & Loud. Изключително горди сме, че успяхме да привлечем към каузата групи като VOKYL, NIGHTMARE, SOURCES OF I, BELGARATH, OCCULTUM, DIMHOLT, EUFOBIA, KHAN.
Белгиецът Deha имаше пръст в записите на сингъла от миналата година. Какви са отошенията ви този човек?
Смея да заявя, че успяхме да установим приятелска връзка след десетките безсънни нощи, които прекарахме заедно. Deha e изключително опитен в изковаването на звук при меланхоличните и екстремни жанрове и успяхме да спечелим много. Не просто продуцент, а и учител, вдъхновител.
Имате ли планове за видео клип?
Едва ли. Десетминутен запис с телефон от произволна гръмотевична буря може да каже много повече от който и да е клип, прикачен към нашата музика.

Bleak Revelation
BLEAK REVELATION… Каква история стои зад това име?
Първо, важно за нас беше да започнем на чисто след последните промени в състава. Зарязахме старото работно име на групата в момента, в който записахме дебютното си демо от 2013-та. Реално можем да кажем, че сме извършили записите без групата да си има име. Ако си спомням правилно, предложението за BLEAK REVELATION дойде от Константин, който, подобно на нас останалите, е огромен фен на OPETH. Well, Bleak it is.
Какво е вашето мнение за българската метъл сцена?
Ако говоря за самия себе си, българската метъл сцена ме оставя със смесени чувства. Пълно е с талантливи банди в почти всички стилове, които дават всичко от себе си, за да продължат напред въпреки трудностите. Това, което не ми допада, са твърде голямата популярност на определени стилове, които разчитат повече на имиджа си, отколкото на самото послание и музикално съдържание. Това задушава в голяма степен другите групи, които не се поддават на тренда. От друга страна предполагам, че търсенето определя предлагането…
Къде виждате BLEAK REVELATION след 10 години?
В клиника за лечение на зависимости или психични отклонения. Или може би зад решетките, кой знае.

Bleak Revelation
Един въпрос, който задават, после спрях, но поради големия интерес от страна на читателите, задавам отново. Какво мислите за съвременната порно индустрия?
Предпочитам филмите от 70-те и 80-те, където женските тела са естествени, а интимните прически индикират, че актрисите са пълнолетни. Освен това носенето на мустаци от страна на мъжете е символ на висша мъжественост. В днешни дни количеството на класически немски филми драстично е намаляло…
Какви са бъдещите ви планове?
Да причиним душевен дискомфорт на възможно най-голям брой слушатели, преди да се разпаднем с гръм и трясък.
Забравих ли да ви питам нещо?
Дали сме регистрирани в Министерството на културата.
…
Сме, платихме три бири такса, за да ни дадат съответния лист хартия.

Bleak Revelation
Вашето послание до феновете и читателите на The Other Side…
Бъдете живи, защото много здрави хора си отидоха.
Последни думи…
Последните думи – когато им дойде времето.
Последните думи ще запазим за момента, в който няма да имаме възможност да кажем каквото и да е друго.
Mrazek
Споделяне:
- Click to share on Telegram(Отваря се в нов прозорец) Telegram
- Click to share on X(Отваря се в нов прозорец) X
- Споделяне във Facebook(Отваря се в нов прозорец) Facebook
- Натиснете, за да споделите в LinkedIn(Отваря се в нов прозорец) LinkedIn
- Натисни, за да изпратиш по и-мейл(Отваря се в нов прозорец) Имейл
- Натиснете, за да отпечатате(Отваря се в нов прозорец) Отпечатване
- Натиснете, за да споделите в Reddit(Отваря се в нов прозорец) Reddit
- Натиснете, за да споделите в Tumblr(Отваря се в нов прозорец) Tumblr
- Натиснете, за да споделите в Pinterest(Отваря се в нов прозорец) Pinterest
- Натиснете, за да споделите в Pocket(Отваря се в нов прозорец) Pocket
- Щракнете за споделяне в WhatsApp (Отваря се в нов прозорец) WhatsApp
CADAVERIA: Откровената интимност на душата
март 7, 2015 13:15 / 2 коментара за CADAVERIA: Откровената интимност на душата
Здравей, Cadaveria! Поздравления за размазващия “Silence”! Как се стигна до този албум?
Беше трудна работа. Музиката и текстовете бяха писани поотделно. Dick Laurent написа сам повечето китарни рифове през 2013 г., докато аз написах по-голямата част на текстовете между ноември и декември. Трябваше ни голямо усилие, за да ги съчетаем според настроението на мелодиите. Също така отделихме много време за пре-продукцията. Поради факта, че членовете на групата живеем далече един от друг, ние записахме „Silence“ в три отделни звукозаписни студия. Това позволяваше на всеки от нас да се концентрира върху собствения си инструмент без всякакво притеснение. Аз записах вокалите в Геноа в студиото на моя басист и следях за процеса на записите, същото се случи и в другите студия. Основния процес на записи го стартирахме през месец май 2014 г. и продължихме да подобряваме песните, да добавяме аранжименти и хармонизация, това продължи до септември, когато изпратихме мастерирания материал на нашия звукозаписен лейбъл. Ние сме на 100% удовлетворени от резултата: “Silence” е албумът на нашата зрялост, като музиканти и като човешки същества…

Cadaveria
Имаше ли някоя интересна история по време на записите?
Вероятно повечето куриозни факти са свързани със създаването на песните. Отново фактът, че живеем далече един от друг, ни накара да обменяме файлове и идеи чрез интернет, първият подход песните да се случат от разстояние в началото бе леко стерилен. Но в същото време това позволи всеки в бандата да създаде своя гледна точка върху парчетата и е любопитно да се отбележи, че когато се срещнахме лично за да репетираме, се получи голям и луд брейнсторм. В този момент всеки добави своето лично докосване в композициите и магията се случи.
След излизането на албума, планираш ли заснемането на видео към някоя песен от него?
Да, преди няколко дни заснехме първата част на видеото към песента „Strangled Idols“. Възнамеряваме да приключим снимачната сесия за няколко седмици, след което ще работим по обработката. По план видеото трява да е готово в края на януари. След това, мислим да направим още едно след известно време.
Много банди правят „лирик видео“, сега е водерно… Ще го направи ли и CADAVERIA?
Аз и Marcelo Santos, освен че сме и музиканти, се занимаваме и с правенето на видео. За нас видеото се ражда от играта на екрана, то се прави от реални образи, кадри, светлини, фотография, знаеш за какво говоря. Лирик видеото е точно обратното, то не е вълнуващо за нас.

Cadaveria
Разкажи с няколко думи за текстовете на “Silence”… Концепция? Кой е техния автор?
Текстовете, както обикновено, са резултат на моите отражения, понякога много агонизиращи, за това какво се случва вътре във и около мен. Те засягат теми като смъртта, съществуването, кошмарите, сънищата, как използваме времето си на земята, нашата съдба… Анализът на нещата, фактите и чувствата произвежда много духовен шум. Когато определям моите мисли в текстовете, този шум започва да избледнява и като ги чета аз постигам по-високо ниво на познание. Когато представям или записвам това, което съм написала, моята душа навлиза в период на спокойствие, постига мир със себе си и накрая идва тишината. По този начин заглавието на албума се свързва с текстовете му. Не би било правилно да говорим за концептуален албум, много от песните имат своя собствена индивидуалност, но със сигурност имат общ знаменател и това е откровената интимност на душата ми.
Замисляш ли турнета?! Концерти?
Фокусираме се на концертните дати в чужбина. Искаме да свирим повече дати на живо извън Италия, което правихме и в миналото, затова сега имаме партньорство с букинг агенции извън страната ни, което прави организацията на концертите навън по-добра. През март сме в Русия за пръв път, което много ме възбужда! Правим огромна подготовка за април и май, също така и отвъд океана, но засега не мога да разкрия подробности.
Имаш ли някакви предложения от промоутъри да свирите в нашата страна България?
Не, но моля да кажете на промоутърите от вашия регион, че ако се интересуват да докарат CADAVERIA там да се свържат с нас възможно най-бързо!
Щастливи ли сте със Scarlet Records?
Да, те са много честни хора и вършат работата си правилно. Но нека да изтъкна факта, каква е разликата която прави бандата: можеш да постигнеш целите си само ако постоянно работиш върху промотирането на групата. Лейбълът може да помогне когато се издава новия албум, но след това ти трябва да поддържаш висок интерес към себе си.

Cadaveria
През 2013 г. CADAVERIA издаде DVD със заглавие “Karma”, какви са отзивите за него?
Да, това бе нашето първо ретроспективно DVD, огромна работа по селекция и редактиране, което ни доведе до издаването на двоен диск с продължителност на два часа и половина. Това е продукт за die-hard феновете и той показва същността на CADAVERIA, група, която работи на 360 градуса по своето изкуство, от музиката към графичното оформление и видеото. Всичките отзиви за „Karma“ бяха много позитивни и аз съм много щастлива от това, защото цялото съдържание, заснемането, редактирането на менютата, графиките и материалите бе направено от нас!
Какво е твоето виждане за съвременната екстремна метъл сцена? Каква е ситуацията в Италия?
Като цяло мога да кажа, че всеки ден се раждат нови банди, всеки ден умират някои от тях, не мога да добавя нещо интересно към музикалната панорама. Много записи звучат като много други, има пренасищане с информация. В днешно време всеки може да запише диск, но е много трудно да се оцелее в джунглата. В Италия промоутърите винаги обръщат внимание на чуждестранните групи, забравяйки да подкрепят местната сцена. Не ме е грижа за това, аз продължавам по моя собствен път, печелейки уважението на феновете ден след ден. Най важното нещо за мен е да продължа да правя това, което ме кара да се чувствам добре, което ме прави свободна и ми доставя удоволствие да го правя.

Cadaveria
Знаеш ли нещо за българската метъл сцена?
Не, за съжаление. Съжалявам.
Какви са плановете ви за бъдещето?
Скоро ще завършим първото видео и ще направим ново след няколко месеца. В по-общ план, ще продължим да промотираме „Silence“ свирейки на живо възможно повече. През юли планираме да започнем композирането на нови парчета за шестия ни студиен албум.
Имаш ли послание към твоите фенове в България?
Дами и господа, ние сме CADAVERIA, Horror Metal архитекти от Италия. “Silence” излезе, не го пропускайте! Последвайте ни на facebook.com/cadaveria и keep on rocking! Надяваме се да се срещнем в България на някой концерт. Питайте някой от местните промоутъри да докара CADAVERIA в България. Това ще бъде като експлозия!
Последни думи…
Много благодаря за това интересно интервю и твоя интерес към CADAVERIA. Memento Audere Semper.
Интервю на Mrazek
Споделяне:
- Click to share on Telegram(Отваря се в нов прозорец) Telegram
- Click to share on X(Отваря се в нов прозорец) X
- Споделяне във Facebook(Отваря се в нов прозорец) Facebook
- Натиснете, за да споделите в LinkedIn(Отваря се в нов прозорец) LinkedIn
- Натисни, за да изпратиш по и-мейл(Отваря се в нов прозорец) Имейл
- Натиснете, за да отпечатате(Отваря се в нов прозорец) Отпечатване
- Натиснете, за да споделите в Reddit(Отваря се в нов прозорец) Reddit
- Натиснете, за да споделите в Tumblr(Отваря се в нов прозорец) Tumblr
- Натиснете, за да споделите в Pinterest(Отваря се в нов прозорец) Pinterest
- Натиснете, за да споделите в Pocket(Отваря се в нов прозорец) Pocket
- Щракнете за споделяне в WhatsApp (Отваря се в нов прозорец) WhatsApp
SEPTICFLESH: Винаги експериментираме с нови елементи и цветове
март 2, 2015 15:55 / 4 коментара за SEPTICFLESH: Винаги експериментираме с нови елементи и цветове
Здравей, Chris! Какви са новините около SEPTICFLESH?
Много сме заети. Подготовка, редакции на материала за новия ни видео клип, също така репетиции за предстоящите концерти и турнета.
Поздравления за новия албум. Бе трудна задача да направите “Titan” толкова добър както невероятния “The Great Mass”. Вие успяхте, но успя ли да ви отведе отвъд това, до което “The Great Mass” успя да възкачи групата?
Благодаря ти за добрите думи. Винаги сме търсили нови пътища, които чрез нашите издания да ни водят до нови висоти. Ние не желаем да се повтаряме и да правим реплика на “The Great Mass”. То би било огромна грешка. Ние следваме инстинкта си и винаги експериментираме с нови елементи и цветове.

Septicflesh
Къде и как “Titan” бе записан?
“Titan” е записан в Devasoundz studio в Атина, което е собственост на мен и Fotis. Записите на оркестъра бяха на правени в Прага. И накрая смесването бе направено в Logan Mader (MACHINE HEAD, GOJIRA, SOULFLY).
Има ли някаква интересна случка по време на процеса на записите?
Много изнурителен и най-предизвикателен момент за мен бе когато дирижирах Филхармоничния Оркестър за песента “Dogma”. В началото беше много изнервящо но постепенно започнах да се наслаждавам от него. Беше прекрасно и наистина уникално преживяване.
Какви са отзивите за него? Доволен ли си от обратната връзка?
Досега получихме най-добрите отзиви от феновете и медиите. Бяхме на кориците на списания във Франция, Гърция и Норвегия, получихме положителна обратна връзка от Северна Америка. „Titan“ определено е нашият най-добър и най-зрял момент.

Septicflesh – Titan
Мислиш ли, че това помогна на групата да свири на повече концерти на предстоящото ви турне в Щатите заедно с MOONSPELL и DEATHSTARS, където SEPTICFLESH е хедлайнер?.. Или това се дължи на добрата работа на агенцията, с която работите?
Мога да кажа че и двете повлияха в еднаква степен. Разбира се, за да получиш възможностите да свириш навсякъде, се нуждаеш от добър мениджмънт и добра агенция, но бандата направи три стъпки напред с последните си три албума. Комбинацията между турнетата и качествените албуми ни доведе до толкова много концерти в Северна Америка.
Щастливи ли сте с вашия настоящ лейбъл Season Of Mist?
Ние сме щастливи с нашите два лейбъла Season of Mist и Prosthetic, които отговарят за Северна Америка. Season of Mist ни помагат и ни подкрепят от “Communion” насам, никакви оплаквания.
Имате ли планове за концерти и турнета освен вече обявените?
След турнетата в Европа, САЩ и Канада ни предстоят участия на Inferno Festival в Норвегия, Witch Festival Южна Африка, Graspop през лятото и още няколко шоута. Преговаряме за Европейско турне в близкото бъдеще, където да сме хедлайнери.
Имате ли планове да направите видео?
Да, то бе заснето миналата седмица! Не мога да кажа повече.
Много групи правят нещо, наречено „лирик видео“, за своите песни, това е като някаква тенденция в днешно време… Имате ли намерение да направите това за SEPTICFLESH?
Наистина, не знам. Не мога да кажа, че харесвам това, но понякога имаш нужда да видиш това, което е най-доброто за групата, независимо от това, дали го харесваш или не.

SepticFlesh на Rockstadt 2013; Снимка на Йосиф Милчов
Ще свирите в България много скоро… Подготвили ли сте някакви изненади за българските ви фенове?
Нов сетлист, ще дадем най-доброто от себе си, както винаги.
Това ще бъде третото ви гостуване тук, но този път без Fotis зад барабаните. Защо той напусна групата?
Fotis и SEPTICFLESH се разделиха като приятели без някакви дрязги. Главата Fotis е затворена за книгата на SEPTICFLESH.
Моля, представете новото момче, което го замести. Krimh е известен като музикант, но как той се вписва в групата?
Krimh като име е известен със своето сътрудничество с DECAPITATED и BEHEMOTH. Той е момче с визия. Имаме късмет да имаме толкова талантлив музикант в бандата.
Знаете ли нещо за българската метъл сцена?
Ако съм честен, не много… Ще се опитам да открия някоя група в София. Имаме един почивен ден и промоутърът ни организира официално бифорпарти ден преди шоуто – на 8 март. Това е възможност да се запознаем с някои групи.
Бъдещите планове?
Да правим турнета колкото повече е възможно, участие на някои фестивали през лятото и да се готвим за новия албум с Krimh на барабаните. Наистина, в погледа ни напред и това е включено.
Забравих ли да ви питам за нещо, което мислите че е интересно или важно?
Мисля, че говорихме за най-важното.
Последни думи? Вашето послание до читателите на The Other Side…
ГОЛЕМИ благодарности за цялата тяхна подкрепа за групата.
Благодаря ти!
Благодаря за интервюто!
Въпросите зададоха Mrazek и Бета

Споделяне:
- Click to share on Telegram(Отваря се в нов прозорец) Telegram
- Click to share on X(Отваря се в нов прозорец) X
- Споделяне във Facebook(Отваря се в нов прозорец) Facebook
- Натиснете, за да споделите в LinkedIn(Отваря се в нов прозорец) LinkedIn
- Натисни, за да изпратиш по и-мейл(Отваря се в нов прозорец) Имейл
- Натиснете, за да отпечатате(Отваря се в нов прозорец) Отпечатване
- Натиснете, за да споделите в Reddit(Отваря се в нов прозорец) Reddit
- Натиснете, за да споделите в Tumblr(Отваря се в нов прозорец) Tumblr
- Натиснете, за да споделите в Pinterest(Отваря се в нов прозорец) Pinterest
- Натиснете, за да споделите в Pocket(Отваря се в нов прозорец) Pocket
- Щракнете за споделяне в WhatsApp (Отваря се в нов прозорец) WhatsApp
HADES: От ентусиазъм и мечтателство през ангажиментите на скъпото хоби към себеотдаване и успех
януари 30, 2015 12:18 / Вашият коментар
Богатството на 80-тарската ни сцена се превърна в поле за културологични „разкопки“, обусловено от качествените достижения на родните музиканти и принудата да творят под бремето на една агонизираща под собствената си тежест власт. Градовете, които не успяха да бъдат обезлюдени, въпреки че потъваха в номенклатурни комисии и репресивни структури, родиха и своите рок сцени. Ако днес във Варна има магазини с реклама на руски език заради бизнес съображения, то именно през 80-те градът се смяташе за вратата през която ще излезем от третия държавен фалит и ще влезем в Съветския съюз. Имало е и хора прагматични, които не са изпратили младежите занимаващи се с рок музика за трудово превъзпитание, а са им помагали да израстват в творчеството си!
Възродените през 2009 г. ХАДЕС, възкръстнаха за да претворят 80-тарското си наследство и да творят както някога, но без оковите на отминалото време. Издаването на третият им албум „Времето“ и завладяването на крепостта на комунистическия монументализъм за представянето му – Фестивален и конгресен център Варна, е една добра причина да разпитаме групата за много неща! Тяхното срастване с варненското метъл общество може да ни отвори погледа върху историята не само на групата, но и на цяло едно неизследвано богатство.
Китаристът на групата – Константин Джамбазов е човек, който не само може да дисциплинира нотите. Той менажира ХАДЕС, занимава се професионално с музика и движи няколко странични свои проекта в аудио изкуството. Негова е и заслугата да събере за нас калейдоскоп от философски аргументи, спомени и мнения не само на групата си, но и за цялата варненска сцена от 80-те до днес! Youtube каналът му е извор на изключително богатство от запазена през годините и нова музика, който може да посетите, за да визуализирате и чуете много от нещата, за които говорим с него! Ние му благодарим, а за читателя оставяме удоволствието от това познание.

Хадес
Здравейте. ХАДЕС не е непознато име за българските метъл фенове, но все пак, представете групата!
Здравейте, групата е в състав :
Павлин Нейчев – соло вокал и текстописец (1986-1988, 2010 – досега), Константин Джамбазов – китара и композиции (1986-1988, 2010 – досега), Андрей Кулешов – клавир (2010 – досега), Димитър Стоянов – бас (2014 – досега), Мирослав Славов – барабани (2014 – досега). Бивши членове – Арменак Тертерян – барабани (1986-1988, 2010 –2013), Юлиан Колев (1986-1988, 2010 –2013)
През 2014 г. реализирахте нов албум, но и преодоляхте смяната на ритъм секцията си. Какво наложи промените в състава и отрази ли се това на музиката в новия албум?
Да, новият ни албум „Времето“ без излишни скромности се получи доста добре, доволни сме от резултата и се надяваме да сме на едно мнение със слушателите и публиката. За смяната на ритъм-секцията – точната дума е „преодоляване”. Защото да намериш ентусиазирани, можещи, дисциплинирани и оборудвани музиканти за този стил музика (който не носи препитание и е преди всичко като скъпо антикварно хоби) не е никак лесно!

Хадес – Времето
На въпроса какво наложи промените на членовете винаги съм отговарял: доусъвършенстването на самата група. В началото на 2010 г. когато се събрахме за втори път в оригиналния си състав доминираше ентусиазма и носталгията. Тогава никой не е предполагал, че ХАДЕС ще се завърне победоносно на по-големите сцени. Причината да се съберем беше основно, за да запишем качествено старите си песни. Някои от нас не бяха свирили на инструментите си повече от 20 г., но хъсът надделя и възвърнахме силата си. Последвалите събития бяха повече от неочаквани. С нарастване на ангажиментите на групата нарастват и задълженията към нея (имам предвид – тя се превръща в своеобразна институция и се появяват редица изисквания за поддържане на статуса и – като отделено време за репетиции, оборудване, независима репетиционна, капиталовложения и предварителни уговорки за концертни участия, съобразени с времето на всички членове ). За всичко това се изисква доста голямо себеотдаване (ако искаме добри резултати), което за някои от нас в един момент се оказа доста трудно в съчетание с личния живот – това са нормални неща. За това пък новите членове на ХАДЕС са прекрасни музиканти и хора, които определено спомогнаха за стартиране на третия (за мен най-качествен) период на групата. Това се чува и в албума „Времето“ – траш със спийд и прогресив музикални елементи, съчетаване на дет и пауър вокали. Промяната за мен е в посока нагоре.
За пръв път метъл формация направи голям концерт във Фестивален и конгресен център – Варна, във ваше лице. Как оценявате това събитие? Има ли нещо, което не се случи както сте искали на представянето на „Времето“?
Да, наистина ние сме първите метъл-спийд-ъри, които успяха да направят САМОСТОЯТЕЛЕН КОНЦЕРТ (с изцяло авторска музика) на такава сцена – и сме горди от това! Събитието само по себе си, особено за град като Варна (а не София) беше почти грандиозно на фона на нищото, случващо се в ‘ъндърграунд-а’ и много слабата културна варненска програма изобщо (изключвам гастролиращите от чужбина и София). Не на последно място трябва да спомена, че концертът се състоя финансово и организационно благодарение само на групата ни и един човек, който не искаше да споменавам името му, но понеже смятам, че заслужава, ще го кажа: Мирослав Маринов – отговорник за културните събития във ФК Варна отскоро – и мой личен приятел отдавна. Половин година преди концерта бяхме се видяли и той ми каза: „сега заемам този пост във ФК – ако имаш нужда от мен, обади ми се!“ След като пролетта ХАДЕС се явихме на прослушването за Каварна-Рок 2014 в София (макар че доста е абсурдно група от Варна да пътува 500 км, за да бъде оценена за сцена на 60 км – Каварна), и свирихме може би най-добре от всички на сцената на Joy Station (а бяхме без клавириста си,който тъкмо беше станал татко) и не получихме „одобрението” на компетентното жури, аз реших, че ще направя всичко възможно, за да направя значимо събитие за ХАДЕС през 2014 г. След цяло лято лутане и уговорки единствено Мирослав успя да ни помогне, за да стане този концерт факт. Повтарям – групата беше единственият спонсор на събитието. Следствие от това беше не особено добрият звук (стара стационарна апаратура, неподходяща за рок-група, озвучители на щат поради липса на допълнителни средства и ред малки дискомфорти). Но всичко това не сломи духа на самия концерт – публиката се забавляваше – ние също! Бяхме положили много усилия да представим новите и старите си песни по най-добрия начин. Мисля, че се получи – освен това заснехме всичко с професионалист и го монтирахме в три части. Наскоро пратих видеото на моя личен издател в Япония и той възкликна: „няма много спийд-траш групи с толкова качествен видео-материал!”

Хадес
Разкажете как е записан албума! Защо тиражът му се реализира на CD-R? Има ли нещо, от което сте недоволни в този запис?
„Времето“ е записан в моето лично студио за около година. С новите музиканти това стана доста бързо, качествено и лесно. Певецът ни Павлин отдавна беше натрупал текстови материал за новия ни диск и беше само въпрос на време да измислим, запишем и мастерираме музиката. Тиражът му направихме с лични средства от самата група – това е причината да е CD-R. Не смятам, че това сваля нивото му – все пак повечето хора, които събират музика дърпат яко мп3 и торент-и. В сравнение с това носителят CD-R е винилова плоча… Като цяло сме повече доволни от албума, отколкото да търсим под лупа недостатъци.
Пуснахте в Youtube доста представителни кадри от концерта-промоция. Прелюдия ли е това към бъдещо DVD на ХАДЕС?
Абсолютно, да! Има оферта да бъде издадено DVD от концерта в Япония, но дори и да не стане – мислим да го реализираме със собствени средства от групата.

Хадес
След като се възстановихте като група през 2009 г., издател на първия ви албум бе Stormspell Records. Защо не продължихте сътрудничеството с този лейбъл?
Stormspell Records е един много лоялен издател, на който бяхме препоръчани от Весо Марков – Рибата и бяхме одобрени за издаване в САЩ с първия си албум през 2009 г. За вторият ни албум „Radiation” , почти година преди да излезе официално – (2012) аз имах личен дълъг интернет-контакт с едноличния издател на Stormspell Records и той беше прослушал материала, който му бях пратил от втория ни (тогава нов) албум. Беше готов да издава – даже ми прати мостра на евентуална обложка… Но след около месец същия човек ми написа, че са му открили сериозни здравословни проблеми, че ходи на изследвания относно не особено приятни болести, че трябва да отделя много време и финанси за тези неща и няма да има възможността да ни обърне внимание… Сещате се, че повече не си позволих да му досаждам… През 2012 г. – (почти година след това) албума излезе официално благодарение на Кирил Китински (Кичо) и (отново) на Веселин Марков (Рибата). БЛАГОДАРНОСТИ !!!!!!!!!!!
Всички знаем в каква музикална среда се намира българският рокаджия. Но ще ви зададем този въпрос, заради най-младите ни читатели: Защо група ХАДЕС не записа албум още през ранната си история?
Накратко – почти до средата на 90-те години в България много тесен кръг музиканти имаха възможност и достъп до професионални музикални студия, особено ако не са от София (а и студията бяха много малко, много скъпи и само в столицата). През първият период на ХАДЕС (1986 – 1988) варненският ъндърграунд-рок тъкмо прохождаше, ние самите сме били прекалено млади и никой не ни е предложил подкрепа за записи в истинско студио. От това време единствената варненска рок-група, която можеше да се похвали с малко по-качествени авторски записи беше ДОКТОР ДУЛИТЪЛ (които бяха по-големи на години от нас и бяха се събрали като група 4-5 години по-рано). Ние имахме само демо-записи от репетиции и концерти – както и останалите банди от това време. Радвам се, че съвременните млади музиканти вече нямат такива „проблеми”.

Хадес
Вие сте музиканти, свързани с локалната сцена. Разкажете ни повече за групите и концертите във Варна от 80-те и 90-те! Как се преплитат пътищата ви с групи като Д-Р. ДУЛИТЪЛ, ТОТАЛ, ODESSOS, FOBOS и може би и други?
Първите ни по-сериозни излизания на сцена започнаха през ранната 1986 г. заедно с групи като Д-Р ДУЛИТЪЛ, ЛУЦИФЕР (с покойиня за съжаление прекрасен музикант Вили-Пингвина), група НЛО, групите ЛЪЧ и МРАМОР. С повечето от тях бяхме в приятелски взаимоотношения. Имаше доста съвместни концерти в „Младежки Дом – Варна”, „Дворец на спорта”, „Летен Театър”. Впоследствие се появиха още нови групи – САКС, ОДЕСОС, МИКСТ и др. Имахме концерти в Добрич, Бургас, Шумен…
През 1988-а когато ХАДЕС престана да съществува, аз получих предложение да стана втори китарист в група ОДЕСОС заедно с китариста Гордан Калоянчев – с когото по-късно свирихме отново заедно в групата ТОТАЛ. През 1990-а пък когато ОДЕСОС се разпадна, получих предложение за соло китарист в група ТОТАЛ. Там свирих три години – и след разпадането на ТОТАЛ веднага получих покана от варненската арт-прогресив група JEKYLL HYDE (създадена през 1991 г.) като соло китарист отново,за да запиша с тях студиен албум. Бях в тази група до първото им разделяне (1998). Не съм бил член на първата група ФОБОС от края на 70-те (групата на Нелко Коларов). Но дългогодишната ми съвместна работа с него в студио и на локални сцени (от 1995 г. досега) доведе до предложение от маестро Коларов, отправено към мен да участвам като соло-китарист в новата му обновена формация ФОБОС (заедно със Звезди от АХАТ като басист-певец, Жоро Шопов – соло вокалист и Иво Иванчев от АНАЛГИН и ЕЛИТ на барабаните). В тази формация свирихме 6 години (2008-2013) като кулминацията беше когато бяхме поканени като съпортна група на Джо Лин Търнър в българските му концерти (имахме 6 концерта заедно с него в България). Това накратко са историите на моите контакти с гореизброените групи, за които ме питате.

Хадес
В група Д-Р ДУЛИТЪЛ не съм участвал, но бях близък с членовете й. Те имаха период, в който се нуждаеха от басист – тогава аз им предложих стария басист на ХАДЕС и ТОТАЛ – Юлиан Колев. Той беше одобрен от тях и работи около година в групата им.
Съществува ли някакъв списък с концертите, които сте направили от онзи период, вие и другите варненски групи?
За другите групи не знам, но повечето от концертите, в които учасваше ХАДЕС ги помня – поне по-мащабните. През 1986 г. участвахме в 4-5 концерта в Младежки Дом – Варна. Първият беше с много групи (ЛУЦИФЕР, ЛЪЧ, МРАМОР, НЛО и др.), а уговорката беше всяка група да има по една руска песен в репертоара си. Мисля, че само ние нямахме, но все пак свирихме. Имаше и един злощастен за нас концерт (от тези гореизброени), в който имаше някакво (соц.) жури, което ни спря по средата на концертното ни участие. Причината която изтъкнаха беше, че сме облечени по западен маниер и свирим западна траш-спийд музика (която никой във Варна още не свиреше и се водеше за „упадъчно западно влияние” и лош пример за младите). Публиката изпочупи столовете в залата в знак на протест и ни изпрати през всички централни улици като съпорт – демонстрация на съпричастност и уважение… мигът беше паметен за нас!
Пак в Младежкия дом участвахме и в поредица концерти с конкурсен характер (организирани от група ЩУРЦИТЕ) с жури Кирил Маричков и Петър Гюзелев. Условието беше авторски песни плюс един кавър на ЩУРЦИТЕ. Ние изсвирихме тогава песента „Момче от групата”и това беше първия кавър, който въобще сме свирили с ХАДЕС. На финалния тур на конкурса бяха допуснати три групи – ЛУЦИФЕР, НЛО и ние. Тогава като най-млади ние спечелихме трето място.
В началото на 1987 г. имаше голям концерт в Двореца на спорта с участието на много варненски групи, където участвахме и ние. После имаше и организиран концерт от младежки дом – Добрич, където ни поканиха да свирим заедно с ЛУЦИФЕР. Този концерт мина изключително добре при пълна догоре зала и впечатлихме силно публиката – феновете ни изпратиха с овации чак до автобуса на обратно за Варна.

Хадес
В ранната есен на 1987 г. бе организиран голям концерт в Летния театър с участието предимно на варненски групи, където участвахме и ние. За този концерт бяхме добре подготвени, с много нови авторски песни (тогава имахме вече постоянна репетиционна зала и това много спомогна за израстването ни). На концерта ярко се откроихме с индивидуалност и оригинални за тогава песни и текстове. Водещият на събитието Сергей Джуканов (същият от предаванията по националното радио, програма „Хоризонт”) беше много впечатлен от нас и ни покани на самостоятелно интервю в местния вестник „Народно Дело”. Тогава за нас излезе статия със снимка на групата във вестника. В концерта участваха групите Д-Р ДУЛИТЪЛ, ЛУЦИФЕР, ОДЕСОС, САКС, както и ДЪГА (гости от Бургас – с Георги Мархолев – СЪНРАЙЗ и Христо Стефанов – ФАНДАНГО).
През май 1988 г. бяхме поканени от Младежкия Дом да направим самостоятелен концерт. Помня, че залата беше претъпкана, а ние просто не можехме да повярваме, че всички тези хора са дошли единствено заради ХАДЕС. Мисля, че едва тогава разбрахме, че феновете много и истински ни харесват. Концертът мина невероятно! Беше отразен като събитие от местните медии, снимаха ни и ни слагаха по таблата в местни служебни сгради и предприятия (между другото – скоро прочетох личната си характеристика от средното си училищно образование, и там също беше отразено, че съм член на групата ХАДЕС).

Хадес
През есента на 1988 г. точно преди групата да преустанови съществуването си (поради задължителната военна повинност) направихме концерт на „Младежката площадка” заедно с нашите приятели от група ОДЕСОС. Концертът беше доста смел ход за ХАДЕС, защото след като три месеца по-рано певецът ни Павлин Нейчев беше напуснал състава, ние бяхме останали трима (аз, басистът Юлиан Колев и барабаниста Арменак Тертерян) и направихме нов – изцяло инструментален репертоар. Аз бях силно повлиян от тогавашните много модерни китарни инструментални герои Ингви Малмстийн, Тони Макълпайн и др. Инструменталната музика, която предложихме на този концерт не беше това, което феновете очакваха от нас (спийд, траш, хеви метъл). Вместо това им поднесохме дълги майсторски инструментални композиции в стил нео-класика и прогресив-метъл (парчетата от този концерт презаписахме и издадохме като бонус-материал във второто си преиздаване на първия албум „Хадес – 1987 – 2009”). Някои от публиката не бяха много впечатлени, но си спомням, че почти цялото музикално училище наши връсници бяха на този концерт и ни пляскаха бурно и впечатлено като на симфоничен спектакъл. В края на концерта повикахме Павлин (който беше в публиката) да изпее едноименната ни песен „Хадес” и тогава всички избухнаха в див възторг…
Имаше и редица други концерти на ХАДЕС във Варна и околността, но времето е изтрило подробностите от паметта ми.
Къде сте свирили преди 10 ноември 1989 г.? Къде репетирахте и къде се събираше метъл общността по онова време? Ако е подходящо, разкажете някои паметни случаи!
До средата на 1987 г. репетирахме тук-там, но не се задържахме много на едно и също място. После открихме хубава репетиционна – на втория етаж на кино „Просвета”, където имаше читалище и една мила жена – читалищен отговорник, която ни даваше ключ и ни пускаше да репетираме там по всяко време (кино „Просвета” беше в стара сграда в началото на циганската махала около автогара Варна, която отдавна събориха). Това репетиционно помещение много ни помогна – там израснахме като група и музиканти, измислихме и сглобихме повечето от най-популярните си и досега песни. Доста музиканти и приятели идваха да ни слушат там и въобще да се виждат с нас, почти от целия град.

Хадес
А иначе метъл–общността на нашите връсници по онова време се събираше около обсерваторията „Николай Коперник” в морската градина на Варна – култово тогава място, на което в началото се събирахме само ние (мечтателите от бъдещата група ХАДЕС – Павлин, Арменак, аз и още няколко приятели от компанията ни от „гръцката махала”, където живеехме) и чертаехме юношески планове как ще станем супер-група и ще покорим метъл-сцените като нашите кумири METALLICA и SLAYER… После местата на събиране се местеха – или на поляната зад паметника „Пантеон” в Морската градина, или в двора на „Аквариума”, или до електро-трансформатора зад „ФК –Варна”… Много често с акустични китари и бири в ръка купонясвахме вечер на пейките в градината, пеехме, измисляхме песни и текстове – учехме се да свирим и пеем – беше забавно. Случваше се родната милиция да ни прибира в местното районно управление за пиене на бира на обществено място, вдигане на шум от китари или липса на лични карти – тогава беше нещо често срещано. Но иначе бяхме свестни хлапета – не сме били хулигани и всички бяхме сравнително добри ученици.
Веднъж когато бяхме на репетиция в читалище „Просвета” в залата се качиха неканено трима пияни възрастни цигани от местната махала. По принцип заключвахме входната врата, но този път фатално бяхме пропуснали. Въпросните трима неканени се настаниха в залата докато репетирахме, носеха каса бира, започнаха да пият и спряха репетицията. Неуспешно чакахме известно време да си тръгнат, за да си вършим работата. После по някакъв начин успяхме да ги изтикаме навън, като не очаквахме до какво ще доведе това. 15 мин. по-късно цялата циганска махала беше струпана пред прозорците на читалището. С камъни, дъски, батерии и димки те започнаха да замерват стъклата в продължение на час докато не счупиха всичко до основи. Ние пълзяхме по пода като на война, за да не получим някой камък в главата. Тогава телефони нямаше – само един – и той беше в канцеларията на секретарката, а тя беше заключена. Принудихме се да разбием вратата и се обадихме на милицията. Те се забавиха доста – около час. Когато дойдоха нашествениците отдавна бяха изчезнали и така и не ги хванаха… Това приключение остави траен спомен в историята на първия ХАДЕС – беше си страшничко за тийнейджъри като нас.

Хадес
Каква част от тогавашните ви личности пренесохте през годините? И какво не успяхте да съхраните?
Тогавашният музикален ентусиазъм и мечтателството останаха и досега в някои от нас (например в мен и Павлин). Всички бяхме будни юноши, слушахме модерна сложна прогресивна музика и се влияехме от нея, интересувахме се от науки, астрономия и Космос, митология, загадки… Обичахме да фантазираме, да творим авторски неща – и сега го обичаме. С годините всеки от нас е минал по своему през трудностите на живота, но самия факт, че успяхме да се съберем отново след 22 години и да повторим успеха си от 80-те години говори ясно, че сме съхранили много от ценностите от младостта си.
Музикалните Ви търсения подкрепени ли са от професионална кариера в областта или си изкарвате хляба и по друг начин?
Аз разделям музикалните си занимания на две основни посоки: едната е занаятът (професионално печелене на пари с музика без претенции за стиловата насоченост), втората е хобито (всичките ми проекти – самостоятелни и с групи причислявам към него). Първото е храна за мен и семейството ми, а второто е храна за душата ми. От 1992 г. съм професионален музикант и не съм работил друго. Естествено се случва и от проекти,които харесвам да изкарвам добри пари (като например концертите ми с ФОБОС, Нелко Коларов, Орлин Горанов, Николо Коцев, Джо Лин Търнър, съвместната ми студийна работа с известни музиканти…).
Какъв процент от творческият Ви потенциал отдавате на група ХАДЕС, на авторския си проект с вашето име и на група VIRTUEL?
Гледам да намествам във времето и да съчетавам страничните си проекти с професията си. С ХАДЕС започнах от 2009 г. да работя по първия албум. Когато го завършихме през 2010–а вече бях планирал да започнем проекта „VirtueL I”, който завърших през 2011 г. Когато имам време се занинавам и със соловите си проекти под името „Konstantin Jambazov’s Otherwise”. Един от тях – албума “Jambonana” записах през 2010 г. – между “Hades – 2010” и “VirtueL I”. Предпочитам да се посветя на импулса на вдъхновението си час по-скоро след като се е появил, за да уловя момента. Отдавам еднакъв процент енергия на всичките си проекти – не ги деля на значими и незначими.
Разкажете ни повече за VIRTUEL!
VIRTUEL е проект от трима членове от бившата арт-прогресив група JEKYLL HYDE, в която участвах от 1994 до 1998 г. Това са Росен Ангелов (соло-вокал, текстописец, бас, китара, композиции), Николай Марков (клавир, китара, композиции, текстописец, бек вокал) и аз – Константин Джамбазов (китари, синтезатори, бас, композиции, соло и бек-вокал). VIRTUEL записа два студийни албума (2011, 2013 г.) в стил прогресив рок, арт симфони рок, мелъди рок. Първият албум бе издаден от английския независим лейбъл KC Records, а втория от японския лейбъл Orphictone – Koji Fukita. Интересното в проекта е, че е записан по интернет – без членовете на групата да се срещнат по време на записите. Причината е, че и тримата живеем на различни места по света – аз съм в България, Росен е в Англия, а Николай беше в САЩ (сега живее в Индонезия). Вторият албум на групата „Conception of Perception” беше обстойно представен от музикалния журналист Сергей Шишов в неговото авторско предаване „Картини от една изложба” по радио „Хоризонт”.

Хадес
Как се случи издаването на ТОТАЛ? Защо, за разлика от много други групи, те са успели да оставят записи? Къде в България може да бъде открит този диск?
С повечето от членовете на група ТОТАЛ от началото на 90-те бях загубил всякакъв контакт. Нямах никакви останали записи или видео от онова време и бях позабравил какво сме свирили изобщо. С певеца Юри Хинков, който е родом от Шумен и живее там не бях се виждал и чувал от повече от 13 години. Когато правихме концерт с Джо Лин Търнър и ФОБОС в Каварна през май 2013 г. случайно се срещнах с Юри, който беше в публиката. Попитах го дали пази някакви стари записи на ТОТАЛ и се оказа, че той има в себе си флашка с някакви стари мп3 от тогава. Взех я и прослушах записа. Оказа се, че има много ценни неща. Подновихме контакта с Юри и постепенно се откриха всички магнетофонни записи на писти, които много старателно бяхме правили през 1990 г. в студиото на Д-Р ДУЛИТЪЛ. С малко дигитална обработка успях да подобря качеството на записите. Юри беше успял да съхрани и видео материали на ТОТАЛ от излъчванията ни по телевизията, които качих в Youtube.
През лятото на 2013 г. моят приятел Коджи Фукита от Orphictone беше дошъл във Варна и аз му пуснах старите записи на ТОТАЛ. Той много ги хареса и ми предложи да ги издаде. Така стана всичко.
В България този диск може да закупите от магазин „Дюкян Меломан” в София. (Специалното японско издание е налично в meloman-bg.com на стандартна цена за внос от там. – б. а.) Предстои издаването на още един диск на ТОТАЛ през тази година, защото намерихме още неиздаден материал.
Не е ли време многобройните ви проекти и реализирани записи да намерят своя по-пряк път до публиката?
Правя каквото мога по въпроса. Аз не съм медийно известен и комерсиален артист и това носи своите последствия. Но който има интерес към моето творчество намира начин да се сдобие с него. А който не може да го направи, а има желание нека ми пише във Facebook, или на моя Youtube канал – „Konstantin Jambazov”.
Реализацията на живо на моите проекти е доста трудна работа. Материалът е сложен, трябва дълга подготовка и отдадени можещи музиканти, които трябва да бъдат обезпечени. Интересът тук не е толкова голям, за да си струва опитите да го направя – изисква също така доста време и финансова подкрепа.
В какви други групи и проекти участват и останалите членове на група ХАДЕС?
Павлин Нейчев е пял с група УРАН 235 и група ХОРН през 1988 г. за около 3 месеца малко преди първото разпадане на ХАДЕС. По-късно е бил в доста локални варненски групи – последните са HAMMERHEAD и HERRETTIC. В момента има предложение да участва в трибют на SLAYER.
Клавиристът Андрей Кулешов е свирил в групата на Димитър Стоянов FUTURE MEMORIES и дълго време в прогресив групата от Добрич ETERNAL SCENE до разпадането й през 2012 г.
Старият басист на ХАДЕС Юлиан Колев свири една година с група ЛУЦИФЕР (1991), една година с група Д-Р ДУЛИТЪЛ (1992) и една година с група ТОТАЛ (1993).
Новият басист на ХАДЕС Димитър Стоянов е свирил на различни инструменти в много групи от 25 години насам. Последните му по-известни групи са ARSENIC (там е барабанист), FUTURE MEMORIES (там е басист и певец) и HEADMASTER (отново барабанист заедно с Димитър Милев – китаристът на ОДЕСОС).
Барабанистът Мирослав Славов е свирил в миналото с група УРАН 235 ( 1991), наскоро е свирил за малко с REVISION, а от 2010 г. досега е член на група IL PASARO (с която имат редица участия в страната и чужбина, издадени авторски албуми и им предстои да издадат нов диск наскоро).
Регулярно издавате на всеки две години. Ще запазите ли темпото? Кога да очакваме нов албум?
Когато имаме време да се посветим на правене и записване на нови песни го правим – всичко зависи от страничните ни ангажименти. Засега се случи да издаваме през две години – ако можем, ще спазим темпото. Творческа фантазия не ни липсва – но тя не е достатъчна за да издаваме. Обстоятелствата около музиката често забавят нещата.
Ще се променя ли стила ви след промените в състава? И как го определяте самите вие?
Стилът ни се обновява, но в основата си остава в същото направление. Стилистиката, която гоним от самото начало досега е олдскул спийд-траш метъл с осъвременено звучене, метъл-прогресив инструментални дялове и дет-вокали, съчетани с пауър мелодичност в пеенето. Новите музиканти в групата дообогатяват цветността на стила – ХАДЕС.
Според мен, изявите ви за сега са скромни. Планирате ли турне или англоезично издание и изяви в чужбина?
Турнето е задължаващ ангажимент, свързан с финансова подкрепа и много стройна организация. Трябва сериозно да бъде обмислено, за да не бъде загуба на време и средства. Но звучи добре като идея – ще помислим… Изявите ни са скромни, защото намираме за безмислено да участваме в какви да е концерти. Сред многото полу-професионални клубни изяви, мото-събори и скалъпени фестивали само на база ентусиазъм има много места, където не ни е мястото. Лично аз предпочитам да свирим на живо по-малко, но по-качествено.. Има предложения и за концерти извън страната, но ще видим… Някои от по-известните наши песни отдавна са записани на английски – въпрос на време и нужда е да издадем на английски – засега не се е налагало.
Какво не успяхте да довършите през 2014 г.? Какво планирате за 2015?
С ХАДЕС през 2014-а набрахме силна инерция за много кратко време благодарение на двамата нови музиканти в групата. Басистът Димитър замина да пътува за 4 месеца извън страната – това временно спря дейността ни, но март продължаваме с нови сили!
Ако сме пропуснали да ви попитаме за нещо, моля добавете го!
Не ме питахте дали обичам ХАДЕС… Да, обичам бандата!!!
Последни думи, посланието ви, пожелания към вас самите и към читателите!
На читателите пожелавам да запазят за цял живот фен-ството в кръвта си (ако могат, защото това е стимул и начин на живот).
На себе си и ХАДЕС пожелавам още много концерти и албуми – защото това, което хората са чули от нас съвсем не е всичко, с което можем да ги изненадаме приятно.
Последните ми думи са: Слушайте музиката, която обичате – това е начин да израстнете духовно.
Интервюто подготви: Rock Thrashler
Снимки: ХАДЕС
Споделяне:
- Click to share on Telegram(Отваря се в нов прозорец) Telegram
- Click to share on X(Отваря се в нов прозорец) X
- Споделяне във Facebook(Отваря се в нов прозорец) Facebook
- Натиснете, за да споделите в LinkedIn(Отваря се в нов прозорец) LinkedIn
- Натисни, за да изпратиш по и-мейл(Отваря се в нов прозорец) Имейл
- Натиснете, за да отпечатате(Отваря се в нов прозорец) Отпечатване
- Натиснете, за да споделите в Reddit(Отваря се в нов прозорец) Reddit
- Натиснете, за да споделите в Tumblr(Отваря се в нов прозорец) Tumblr
- Натиснете, за да споделите в Pinterest(Отваря се в нов прозорец) Pinterest
- Натиснете, за да споделите в Pocket(Отваря се в нов прозорец) Pocket
- Щракнете за споделяне в WhatsApp (Отваря се в нов прозорец) WhatsApp
TRYSTH: Вътрешната борба, която съществува във всеки един от нас
януари 6, 2015 10:23 / 3 коментара за TRYSTH: Вътрешната борба, която съществува във всеки един от нас
Здравейте, представете групата на читателите на The Other Side…
Асен: Ние сме TRYSTH от София и свирим атмосферичен пост-метъл. Съществуваме от края на 2005 и съвсем скоро ще навършим 10 години. Към момента групата се състои от Георги – барабани, Асен – китара, Явор – бас и вокали.
Изпратихме 2014 г. Каква е равносметката за TRYSTH?
Асен: Изминалата 2014 г. беше най-важната и най-продуктивна за нас година като банда. Издадохме дебютния си албум „Soulchambers” и направихме много концерти. Също така имахме щастието да излезем извън рамките на България през юли, когато свирихме на невероятния Puljp Stonerizer Fest в съседна Сърбия.

Асен – Trysth
Какви са ви плановете за 2015-та?
Асен: В средата на януари ще забием в Букурещ, по покана на собственика на клуб Question Mark, където ще свирим. Ще делим сцена с местните зверове VOID FORGER, с които свирихме и на Stonerizer Fest в Сърбия по-рано през 2014 г. След това имаме плануван лайв за началото на март, но повече информация ще излезе по-късно. Като цяло искаме през 2015 да имаме повече възможност да творим нови песни, тъй като натовареният ни график през 2014 г. не ни позволи да отделим време за това.
Издадохте дебютен албум, какво е неговто послание?
Асен: Идеята на “Soulchambers” е да опише вътрешната борба, която съществува във всеки един от нас.
Къде го записахте (разкажете за студийната работа)?
Асен: Албумът е записан през втората половина на 2013 в столичното Urban House Studio, собственост на яките пичове от ODD CREW. Като цяло това беше първи професионален запис за Георги и мен, докато Явор беше направил бойното си кръщене в началото на 2013 с другата си група – DIMHOLT. Няма да крием, че срещнахме трудности в процеса, благодарение на които, обаче, научихме страшно много. Бяхме също така изключително приятно изненадани от момчетата от CREW-то, тъй като се оказаха изключително готини и позитивни хора. Помагаха ни много по време на целия процес и сме им безкрайно благодарни.

Trysth
Някаква интересна или куриозна случка по време на записите?
Асен: Като цяло процесът по записите беше спокоен и нямаше кой знае какви куриози.
Нещо да кажете за текстовете?
Асен: Текстовете в албума са писани и от трима ни. Те са последното парче от пъзела, тъй като доста време ни беше трудно да намерим точните думи, които да са достойни да се свържат с музиката. Сменихме поне по 1-2 варианта за всяка песен, докато намерим най-добрите изразни средства.
Вие сте си издател? Не сте ли търсили лейбъл?
Асен: Ние сами издаваме CD Digipak варианта на албума по ред причини. Комуникирахме с няколко чужди лейбъла за издаване на албума, но все имаше детайли, които не ни допадаха. Решихме сами да се заемем с издаването, тъй като искахме всичко да е точно както го искаме. Разбира се, излезе ни доста скъпо и от финансова гледна точка, и от гледна точка на труд, преговори с печатници, предпечат и т.н. В крайна сметка сме много доволни от крайния резултат.
Serpent Eve Records издаде “Soulchambers” на касета… Как стигнахте до това сътрудничетво?
Асен: Собственикът на Serpent Eve Records – Владимир Петров, се свърза с нас и предложи да издаде албума ни на касетка. Разбира се, бързо се съгласихме, тъй като е ценно да го имаме на още един носител. Малко преди това Владо издаде и демото на другата ми група – UPYR, така че знаехме, че сме в добри ръце и му се доверихме без да се притесняваме. Също така той много ни помага и сме му благодарни за всичко.

Явор – Trysth
Какви концертни планове имате?
Асен: Както вече казах, на 17 януари ще свирим в клуб Question Mark в Букурещ, Румъния. След това в началото на март ще свирим в София на един невероятен местен фест, който става вече традиция. Мястото ще е доста нетрадиционно, но ще пуснем повече информация по-късно.
Имате ли планове за видео клип?
Асен: Имаме планове за клип, както и за евентуално DVD с визуализации, но има много неща за уточняване и не искаме да бързаме с допълнителна информация.
Спомням си един ваш концерт през 2007 г., тогава свирехте Black Metal. Защо променихте стила си?
Асен: Радвам се, че си ни гледал и през този ни период. До към 2007-2008 свирихме блек метъл и групата се състоеше от 5 човека. Постепенно с Георги, с когото основахме бандата, осъзнахме, че вече този стил не ни е интересен и започнахме да изменяме музиката докато стигнем до днешната си форма.
TRYSTH… Каква история стои зад това име?
Асен: Името идва от думата „triste” на френски, което означава „тъжен” и ние решихме за по-интересно да сменим правописа.

Георги – Trysth
Какво е вашето мнение за българската метъл сцена?
Асен: Има ужасно тъпи групи, незаслужаващи дори да ги наплюе човек, но има и уникални бисери. Позитивното е, че напоследък добрите групи стават все повече и повече. Като цяло негативното е, че болшинството от „инстинските” метълисти все още живеят в 92-ра и отказват да си отворят очите за новите течения в музиката. Също така на един концерт най-добре си проличава групата колко на сериозно се взема и колко сама уважава себе си.
Къде виждате TRYSTH след 10 години?
Асен: Трудно е да се правят такива прогнози. Искрено се надявам групата все още да съществува и да сме издали поне още 2-3 албум.
Забравих ли да ви питам нещо?
Асен: Не
Вашето послание до феновете и читателите на The Other Side…
Асен: Не спирайте да се интересувате от родната ъндърграунд сцена и да отсявате качествените групи, които, за щастие, стават все повече и повече.
Последни думи…
Асен: Мислете с главата си, слушайте със сърцето си.
Mrazek
Споделяне:
- Click to share on Telegram(Отваря се в нов прозорец) Telegram
- Click to share on X(Отваря се в нов прозорец) X
- Споделяне във Facebook(Отваря се в нов прозорец) Facebook
- Натиснете, за да споделите в LinkedIn(Отваря се в нов прозорец) LinkedIn
- Натисни, за да изпратиш по и-мейл(Отваря се в нов прозорец) Имейл
- Натиснете, за да отпечатате(Отваря се в нов прозорец) Отпечатване
- Натиснете, за да споделите в Reddit(Отваря се в нов прозорец) Reddit
- Натиснете, за да споделите в Tumblr(Отваря се в нов прозорец) Tumblr
- Натиснете, за да споделите в Pinterest(Отваря се в нов прозорец) Pinterest
- Натиснете, за да споделите в Pocket(Отваря се в нов прозорец) Pocket
- Щракнете за споделяне в WhatsApp (Отваря се в нов прозорец) WhatsApp
ZNAFELRIFF: Мрачни и грозни
януари 3, 2015 15:44 / 1 коментар за ZNAFELRIFF: Мрачни и грозни
Здравей, Hesiat! Представи членовте на ZNAFELRIFF…
Добре, ние сме Aarznel на клавирите и бек вокалите, Borgas на барабаните, Berbeth зад микрофона и аз, Hesiat, на киарите. Aarznel също така се занимава с всички записи и с работите по продукцията. Нямаме басист, защото смятаме, че нямаме нужда от такъв при този тип музика. Така или иначе, няма да го чуете при нас.
Какви са новините от бандата?
Най-голямата новина е, че на 1 януари излезе нашето ново EP, озаглавено „Ruin“. Това е голямо нещо за нас, защото след години препятствия, най-накрая успяхме да запишем парче сурова музика. Тряваше да свършим много работа, но първо трябваше да изпразним и много бутилки. Сега наистина сме горди с това, кето направихме.

Перфектното време за правене на мрачна музика
Наистина, поздравления за новото EP “Ruin”!.. Разкажи повече за него…
„Ruin“ съдържа 5 песни, от които една е по-тиха интерлюдия. Всичките песни са посветени на тъмната страна на природата и човешкото съществуване: смърт, депресия, лудост и такива неща. По-рано издадохме нашето демо “Skruvmejseln Utsiktstornet” и друго EP “The Desolate Years”, но това е първото ни издание, което можеш да наречеш, че е фокусирано чрез рафинирана работа, с известна доза концепция в него.
Къде и как бе записано?
Aarznel направи продукцията и миксирането в неговото собствено студио в Свалбард, Норвегия. Искахме да имаме пълен контрол над креатвния процес, да бъдем гъвкви спрямо времето за запис. Обикновенно правехме нощни сесии през зимата. Това бе най-добрият начин да получим чувството, от което се нуждаем. Събрахме се за около три седмици, пихме много и записвахме всичките парчета отново и отново, докато не започнаха да звучат “правилно” – което означава мрачни и грозни.
Този път текстовете са на немски, песните звучат внушително на този език. Има ли нещо специално?
О, благодаря ти! Мой приятел от Берлин ми помогна с текстовет и преведе повечето части за мен. Мисля, че немският звучи толкова мрачно и агресивно, той е перфектна комбинация за нашите лирики. Въреки категоричността на езика, той има своята поетична аура, поне така мисля.

Znafelriff – Ruin
Какви са отзивите за изданието? Доволни ли сте от обратната връзка?
Разбира се, радвам се на позитивната обратна връзка, която получаваме. Има и хора, които не харесват нашия стил, но като цяло отзивите са добри. Но ние току що издадохме EP-то, нека видим как ще се развият нещата.
ZNAFELRIFF – каква история стои зад това име?
Труден въпрс. Когато започнахме през 2001 г., ние бяхме на по 14-16 години и не възприемахме нещата сериозно на първо място. Наистина, не мога да си спомня кой пръв предложи това странно име, което не предизвиква реални усещания, но аз го харесвам защото е толкова странно. Нека да кажем, че името означава това, което искаш да означава.
Как определяте вашия музикален стил?
Музиката ни предимно е смесица между Black Metal и Dark Metal, ние я наричаме Anthracite Metal. Това е всичко, което мога да кажапо въпроса, нека аудиторията реши.
Разкажи нещо за вашите влияния?
Разбирасе, главните влияния идват от традиционния Black Metal – IMMORTAL, MAYHEM, DARKTHRONE и разбира се DISSECTION са имената, които можем да назовем.
Имате ли планове за концерти и турнета?
Не, нямаме такива планове. Това е много трудно, имайки предвид разстоянието между Норвегия и Германия. Така че, ZNAFELRIFF никога няма а бъде концертираща група.
А за видео?
Може би в бъдеще, когато ще можем да го финасирме. Но първо трябва да съберем средства за винилното издание на “Ruin”.

Znafelriff
Спомена, че част от членовете на групата се намират в Германия, другите в Норвегия – за вас това наистиа ли е голямо разстояние?
Да, ние не се виждаме често. Но може да обменяме идеи чрез интернет. Разстоянието е още една причина, поради която издаването на “Ruin” отне толква много време. В миналото имаше проблеми с разстоянията, но сега намерих начин да бъдем по-продуктивни. Аз се занимавам главно с писането на музиката и текстовете. След това ги изпращам на останалите и те добавят своите партии. А финалната версия я създаваме в судиото.
Знаеш ли нещо за моята страна България?
Не много, ако бъда честен. Знам, че както повечето източноевропейски страни бе част от социалистическия блок сега е част от ЕС.
А знаш ли нещо за нашата метъл сцена?
Знам някои банди като KRATER, ORK или Death Metal касапите ENTHRALLMENT. Чувал съм, че сцената ви е доста активна и пасионарна.
Бъдещи планове?
Нямаме големи планове за бъдещето, просто искаме да сме повече продуктивни отколкото в миналото, да пишем нови песни и да промотираме нашето EP.
Вашето послание начитателите на The Other Side…
Поддържайте ъндърграунда жив и подкрепяйте бандите. Stay heavy and never stop banging!
Mrazek
Групата е основана през 2001 г. в Свалбард, Норвегия и много скоро след това започват да правят химни за сатанизма, страха, мрака, природата… През 2002 г. бандата записва първото си демо с шест песни, носещо заглавието “Skruvmejseln Utsiktstornet”. Две години по-късно няколко членове на групата се местят в Берлин, Германия. През следващия период записват няколко песни в различни стилове и на различни теми. През 2012 г. най-добрите от тези пет песни излизат на EP със заглавието “The Desolate Years”. През 2014 г. бандата отново се събира в Свалбард, където даписват най-новото си издание “RUIN”, отново съдържащо пет парчета – то излиза за свободно теглене в bandcamp профила групата. За разлика от предните издания, където тесктовете са на норвежки и английски език, сега те са на немски. “Ruin” в момента се разпространява само в дигитален вид, при това може да се изтегли безплатно, но се предвижда да бъде реализиран и на винилна плоча. Музикантите нямат планове за компакт диск.
За повече информация: znafelriff@gmail.com
Споделяне:
- Click to share on Telegram(Отваря се в нов прозорец) Telegram
- Click to share on X(Отваря се в нов прозорец) X
- Споделяне във Facebook(Отваря се в нов прозорец) Facebook
- Натиснете, за да споделите в LinkedIn(Отваря се в нов прозорец) LinkedIn
- Натисни, за да изпратиш по и-мейл(Отваря се в нов прозорец) Имейл
- Натиснете, за да отпечатате(Отваря се в нов прозорец) Отпечатване
- Натиснете, за да споделите в Reddit(Отваря се в нов прозорец) Reddit
- Натиснете, за да споделите в Tumblr(Отваря се в нов прозорец) Tumblr
- Натиснете, за да споделите в Pinterest(Отваря се в нов прозорец) Pinterest
- Натиснете, за да споделите в Pocket(Отваря се в нов прозорец) Pocket
- Щракнете за споделяне в WhatsApp (Отваря се в нов прозорец) WhatsApp
DIMHOLT: Докато усещаме сърцата си горящи, ще вървим своя път
декември 31, 2014 15:23 / 8 коментара за DIMHOLT: Докато усещаме сърцата си горящи, ще вървим своя път
Здравейте, представете групата на читателите на The Other Side…
Привет! Благодарим за интереса към нас! Групата е създадена през 2003 г., а в настоящия си състав сме от 2007-ма. DIMHOLT сме Woundheir – вокали, Асен – китари, Румен – китари, Явор – бас (бас и вокали и в TRYSTH) и Станимир – барабани (барабани и в SOURCES OF I, проект на доста интересни музиканти, и от родната сцена, предвождан от белгийското чудовище Deha).
Изпращаме 2014 г. Каква е равносметката за DIMHOLT?
2014-та година беше наистина доста добра за нас. След множество перипетии успяхме да издадем дебюта си, стъпихме на румънска територия като част от минитурне с VRANI VOLOSA и THE REVENGE PROJECT, което мина просто убийствено, успяхме да направим някои наистина запомнящи се концерти, като безспорните ни фаворити са участието ни като съпорт банда на ROTTING CHRIST и, разбира се, промоцията на дебютния ни албум. Естествено имаше и някои разочарования, но те не могат да заличат позитивите за нас от изминалите 12 месеца.

Dimholt
Какви са ви плановете за 2015-та?
През 2015-та година ще направим всичко възможно да промотираме изданието си на възможно най-много места и концерти. Ще се опитаме да уредим участия в градове, в които не сме имали възможност да свирим, като би било хубаво да стъпим в Благоевград, Пловдив, Стара Загора, Търново, Русе, Шумен. Паралелно с това работата по нов материал си тече постоянно, така че ще използваме всяка една възможност за обсъждане и репетиране на нови идеи.
Издадохте дебютен албум, какво е неговото послание?
Честно казано бих оставил всеки сам да открие нещото за себе си в албума. Всяка една песен, влязла в „Liberation Funeral” носи своя особена обвивка, която всеки би могъл да разтълкува по свой начин. Важното за нас е да провокираме хората да вникнат в песните. Може би това е най-важната част, която да отговори изчерпателно на въпроса ти. Не съм привърженик на прокламиращите послания, честно казано. За мен музиката винаги е била катализатор на желанието да провокирам възприятията си, да се вслушвам в мъничките, наглед семпли моменти в музиката. Така че ако аз бях човек, който за пръв път се сблъсква с нова за себе си група, в случая DIMHOLT, бих подходил с внимание към скритите детайли. Посланието е в детайла – обърнете внимание на детайлите.
Къде го записахте?
“Liberation Funeral” е записан изцяло в столичното “Sub Zero Studio”. Много се радвам, че направихме този избор, защото работихме с адски готин екип, в лицето на Николай „Бебо” Берберов и „Бамби” Никифоров от O.H. Самите записи се разкъсаха във времето, направихме ги на няколко сесии, а в последствие, допълнителната обработка отне също достатъчно време. Това ни даде шанс да направим контакт с Thomas Tannenberger от ABIGOR, който се съгласи да ни помогне с оформянето на звука. Нямаш представа каква чест беше за нас, че се отзова именно той. Винаги съм смятал неговата банда за едно от големите си вдъхновения.
Някаква интересна или курозна случка по време на записите?
За интересните случки по време на записите няма да ми стигне една седмица да разказвам. Работата с Бебо може да бъде много повече от забавна, повярвай ми! Бяхме си взели камера, за да снимаме как всеки един от нас записва партиите си, да си начешем крастата, както се казва. Асен, Станимир и Явор бяха тотално вглъбени в записите и сякаш нищо не можеше да ги изкара извън равновесие, но когато се появявах с камерата в апаратната докато Румен записваше, ставаше голям смях. Човекът се притесняваше много и отнасях доста попръжни, та трябваше да спирам камерата, за да може той да си запише рифовете както трябва. Родиха се култови лафове, които си ползваме и до ден днешен.

Dimholt
Нещо да кажете за текстовете?
В голяма част от случаите отговорник за текстовете съм аз. Разбира се, дейно помага и Асен, но основната тежест пада върху мен. Вдъхновенията са различни, в това отношение не можем да избягаме от клишето, че доста лични преживявания са отговорни за появата на част от текстовете.
Вие сте си издател? Не сте ли търсили лейбъл?
Решихме да издадем „Liberation Funeral” сами, а причините за това са повече от тривиални – сам знаеш, че трудно някой би инвестирал пари в банда, която не познава. Още преди да започнем работата по албума, знаехме, че ще трябва да се оправяме сами с това. Разпращаме промо дискове постоянно, получаваме обратна връзка от различни места, но до оферта така и не се е стигнало. Място за оплакване няма, не сме първите, не сме и последните. Ще продължим да работим здраво, ще промотираме албума си възможно най-много, било то с концерти, или с промо пакети по различни медии и издателски компании. Дори и да не успеем да грабнем вниманието на лейбълите, нямаме причина да спираме да правим това, което ни носи удоволствие. Докато усещаме сърцата си горящи за DIMHOLT, с лейбъл или не, ще вървим своя път.
Как феновете могат да се сдобият с издането?
Всеки, който има интерес към албума, може да се сдобие с него чрез нас през facebook страницата ни, или да си го закупи с платен даунлоуд през bandcamp. Скоро ще обявим и още нещо интересно в тази посока, но към момента най-сигурно е хората да се свързват директно с нас.
Какви концертни планове имате?
Както вече стана дума, за нас е важно да свирим на места, на които не сме се представяли досега. Разбира се, няма да пропуснем нито една възможност за концерт в София или в градове като Бургас и Варна, където са ставали едни от най-запомнящите се концерти. Ще репетираме и нов материал, ще се постараем до края на 2015-та да оформим скелета на втория ни албум. Надявам се, че ще успеем отново да посвирим и в чужбина.
Белгиецът Deha често излиза с вас на сцена. Какви са отошенията ви с този човек?
Това, което ни свързва с Deha е много повече от приятелство. В последният етап от работата по албума той беше неотлъчно до нас, даваше ни съвети, консултирахме се с него за едва ли не всяка една промяна, която правихме. Отделно от това, отдадеността му към музиката е адски заразителна, да не кажа фанатизирана. От момента, в който се срещнахме с него, знаех, че искам този човек с нас на сцена. Няколко пъти беше споделил, че „In Tombs” е любимата му песен, решихме да пробваме да я изпеем заедно и се получи великолепно! На промоцията на албума я направихме на живо за пръв път и не мислим да се отказваме от този начин на представяне на песента. Възможно е съвместната ни работа да не остане само с една песен. Времето ще покаже!
Имате ли планове за видео клип?
Обсъждали сме идеята за видео клип, като дори имаме точно избрана песен за него. Но предвид, че заснемането на клип е доста трудоемка и финансово ангажираща инвестиция, към момента няма как да осъществим подобно начинание.
DIMHOLT… Каква история стои зад това име?
Честно казано няма кой знае каква история около избирането на името на бандата. В шедьовъра на Толкин „Властелинът на пръстените”, DIMHOLT е пътят на мъртвите. Попаднали веднъж на него, за нас не бе трудно да го изберем за име на групата. Смятаме, че самото определение „пътят на мъртвите” пасна идеално на нашата представа как точно да опишем групата си с една или повече думи в чисто музикален, концептуален и текстови аспект.

Dimholt
Какво е вашето мнение за българската метъл сцена?
Според мен българската метъл сцена се развива добре. Има много разностилови банди, които правят отлични концерти, а и появата на нови албуми също говори за раздвижване. В последно време станахме свидетели на концерти на родни групи, които събират 100+ човека, което е показателно, че към творчеството има интерес. Във време, в което всеки си набавя различна музика, било то купувайки си я или чрез сваляне по Интернет, присъствието на подобен брой хора по концерти е наистина показателно, че хората не са безралични към самите артисти. Разбира се има го и противоположния момент, но смятам, че определени хора, групари, организатори, собственици на клубове кореспондират добре помежду си и се получават силни концерти. Радва ме фактът, че групите не се притесняват да се комбинират във всевъзможни пакети и формации въпреки разликите в стила си. Това създава предпоставки за изява пред не толкова профилирано ухо, което според мен е пътят за популязиране на музиката като цяло. Трябва да продължим да си помагаме помежду си, за да затвърдим основите на това, което се случва в последните години.
Къде виждате DIMHOLT след 10 години?
Предполагам, че ще сме мрънкащи чичаци, които разправят на децата си „едно време като ходихме еди-къде си…”, хаххаха! Другата опция е да влизаме в студио за втория си албум! Шегата настрана, надявам се да сме все още активна банда след толкова много години. Времето лети бързо и много неща сигурно ще са коренно различни, но надявам се да сме се нагодили и към тях, за да движим групата си напред. Надявам се след 10 години хората все така да ни подкрепят, да идват на концерти и ти да ме питаш същия въпрос отново. 😉
Забравих ли да ви питам нещо?
Да! Колко века трябва да минат, преди Арсенал да се сетят да уволнят Венгер?!?!? На този въпрос май нямам отговор, а и май няма да съм жив да видя как ще се случи този обрат на съдбата! АХАХАХАХАХХАХАХА!
Вашето послание до феновете и читателите на The Other Side…
Благодарим ви, че идвате по концерти и подкрепяте българското! Продължавайте в същия дух! Докато ви има вас, ще ни има и нас! Вярвайте в себе си, но и не забравяйте: Despair is upon us!
Последни думи…
Успех на The Other Side и благодарности за интереса към DIMHOLT!
Mrazek
Споделяне:
- Click to share on Telegram(Отваря се в нов прозорец) Telegram
- Click to share on X(Отваря се в нов прозорец) X
- Споделяне във Facebook(Отваря се в нов прозорец) Facebook
- Натиснете, за да споделите в LinkedIn(Отваря се в нов прозорец) LinkedIn
- Натисни, за да изпратиш по и-мейл(Отваря се в нов прозорец) Имейл
- Натиснете, за да отпечатате(Отваря се в нов прозорец) Отпечатване
- Натиснете, за да споделите в Reddit(Отваря се в нов прозорец) Reddit
- Натиснете, за да споделите в Tumblr(Отваря се в нов прозорец) Tumblr
- Натиснете, за да споделите в Pinterest(Отваря се в нов прозорец) Pinterest
- Натиснете, за да споделите в Pocket(Отваря се в нов прозорец) Pocket
- Щракнете за споделяне в WhatsApp (Отваря се в нов прозорец) WhatsApp
OBSIDIAN SEA: Пътуване навътре
декември 29, 2014 11:45 / 1 коментар за OBSIDIAN SEA: Пътуване навътре
Здравейте, представете OBSIDIAN SEA на читателите на The Other Side…
Антон: Групата е трио: Божидар Първанов (барабани), Ивайло Добрев (бас) и Антон Аврамов (китара и вокал). Започнахме през 2009 г. с музикални вдъхновения главно в 70-те и 80-те и търсейки онова настроение, което основно за удобство се нарича Doom. Имаме вече един албум, издаден през 2012 г. и скоро записахме втория, с идеята в началото на идната година да е достъпен за тези, които биха искали да го чуят.
Изпращаме 2014 г. Каква е равносметката за вас?
А: През годината имахме за основна цел да завършим работата по албума, което ни ангажира до есента. В голяма степен и заради това имахме само три концерта – през март, юни и октомври, но мисля, че като цяло това беше смислен период за нас, надявам се в подготовка за една по-заета следваща година.

Obsidian Sea
Какви са ви плановете за 2015-та?
А: На първо място, да видим албума си на бял свят, след което – повече концерти, включително, този път, извън обичайните столични места, в които се навъртаме, а защо не и извън България.
Какво е новото в новия албум в сравнение с предшественика му “Between Two Deserts”?
А: Много неща са нови. Като за начало – дебютът ни беше дело само на двама души (от мен и Божидар) и в този смисъл, OBSIDIAN SEA беше по това време нещо доста близо до „студиен проект” без идея за концерти. Настоящите ни песни са композирани и записани като истинска група и до голяма степен бяха и развити със свирене на живо и с импровизация, самото ни звучене е вече доста по-пълно и естествено отколкото преди.
Бих казал, че като цяло просто си дадохме повече свобода, искахме албум, който не търси преди всичко традиционното като чисто музикална форма (без непременно и да бяга от него) а е по-скоро посветен на настроения и темперамент, изразяващи отвъдното, съкровеното, но и екстатичното в нас.
Къде го записахте?
А: За записите използвахме помещението, в което репетираме, а не „същинско” студио. Избрахме този вариант, защото искахме по-естествен и неподправен звук, който е възможно да се стори на по-претенциозните и не съвсем адекватен на „съвременното”, но намирам, че е много по-подходящ за музиката ни. Ключово беше, че имахме шанса да сме в ръцете на хора, които знаеха какво правят и без които цялото това (до голяма степен DIY) начинание щеше да е невъзможно, така че: неизмерима признателност от цялата група за Симо от група CENTER и особено за Кирил Петрушев – Бъсти, чието дело е и крайният микс на албума. Мисля, че независимо на кого се хареса или не този запис, той звучи наистина близо до това, което търсехме, така че в този смисъл нещата се получиха.
Някаква интересна или куриозна случка по време на записите?
А: Не мисля, а и предполагам, че един запис, ако е бил твърде интересен, едва ли си заслужава да се чуе като резултат… Всъщност всичко премина наистина бързо и в необходимия унес, за да се изчисти прекаленото усърдие и да се промъкне достатъчно от неочакваното, а и от малките грешки, които естествено, запазихме.

Obsidian Sea – Dreams, Illusions, Obsessions
Вече разкрихте на феновете си две песни (“Child in the Tower” и “Mulkurul”) от предстоящото издание… До каква степен те го характеризират?
А: Избрахме точно тях, защото доста ясно отразяват водещите настроения на музиката ни. Малко по-традиционното – в “Child…”, както и по-вглъбеното, камерно и в немалка степен повлияно и от филмовата музика звучене на “Mulkurul”.
Нещо да кажете за текстовете?
A: Струва ми се, че името на албума – „Dreams, Illusions, Obsessions” – добре указва и каква е тяхната посока: всички да насочени към състоянията на безпокойство на духа, към маниакалното и онова, което често ни се струва „отвъд” като разбиране, но също така ни определя. Целта на текстовете ни е по-скоро да създават настроения и да изповядват, не да проповядват или да казват „истини”, затова и повечето са под формата на, да кажем, разкази, истории, в основата на които винаги стои истинското преживяване, но в които важното е не толкова смисълът, a цветът на сцената…
Какви концертни планове имате?
А: Все още е рано да се каже с точност, но със сигурност първият такъв ще е свързан с датата на излизането на албума.
Имате ли планове за видео клип?
А: Не сме го обсъждали наистина сериозно, но ако не планове, то идеи за това има. Засега те се отнасят за неопределеното бъдеще, но със сигурност ако го направим, ще търсим по-скоро разказ, а не просто илюстрация на музиката или чисто и просто групов портрет.
OBSIDIAN SEA… Каква история стои зад това име?
А: Няма кой знае каква задълбочена история. Името дойде като асоциация със звездното небе и същевременно с водната стихия, която по някакъв начин винаги съм свързвал с музикалното (поне у себе си).

Obsidian Sea
Какво е вашето мнение за българската метъл сцена?
А: Не съм убеден, че съм във възможността си да говоря за подобно общо явление, доколкото нямам такъв поглед. По стечение на обстоятелствата ние имаме по-скоро досег и сме делили сцена с една по-пъстра компания от групи, за чиято музика метълът е не винаги водещото начало. Така или иначе, приятно е да се вижда, че нещо се случва тук: създават се и има активни групи като UPYR, SATIVA, CENTER или да пък S.I.M.B., които също така успяват и да издават музиката си. Поле за развитие, естествено има, но дори да са направени малки крачки към това да се преодолее „традиционното” мислене, че „тук нищо смислено-музикално не покълва“, това е вече нещо… И понеже не всичко опира до групите, трябва да оценим онова което правят например хората от Rawk ‘N’ Roll Zine, от които сме получавали (а и не само ние, естествено) само и единствено подкрепа.
Къде виждате OBSIDIAN SEA след 10 години?
А: Не гледаме чак толкова напред, но при всички положения, ще бъдем точно там, където ни е мястото. Впрочем, не само ние – всички останали също.
Вашето послание до феновете и читателите на The Other Side…
А: Понасяйте Света, без да му вярвате прекалено. Пътувайте навътре. Довиждане.
Mrazek
Споделяне:
- Click to share on Telegram(Отваря се в нов прозорец) Telegram
- Click to share on X(Отваря се в нов прозорец) X
- Споделяне във Facebook(Отваря се в нов прозорец) Facebook
- Натиснете, за да споделите в LinkedIn(Отваря се в нов прозорец) LinkedIn
- Натисни, за да изпратиш по и-мейл(Отваря се в нов прозорец) Имейл
- Натиснете, за да отпечатате(Отваря се в нов прозорец) Отпечатване
- Натиснете, за да споделите в Reddit(Отваря се в нов прозорец) Reddit
- Натиснете, за да споделите в Tumblr(Отваря се в нов прозорец) Tumblr
- Натиснете, за да споделите в Pinterest(Отваря се в нов прозорец) Pinterest
- Натиснете, за да споделите в Pocket(Отваря се в нов прозорец) Pocket
- Щракнете за споделяне в WhatsApp (Отваря се в нов прозорец) WhatsApp





